Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Индуциран преход  (Прочетена 639 пъти)
mamagaya
Гост
« -: Май 23, 2011, 21:50:20 »

Здравейте,

Пиша тази тема с цел да ми помогнете за едно нещо, а и вие сами също можете да си помогнете. Като бях малък цветовете на реалността бяха топли, живота ме галеше буквално, аз се радвах на всичко това. Но сега вече като съм на 23 години започвам да усещам индуцираният преход. За малките хора живота е супер, но когато минем определена възраст живота престава да ни прави подаръци. Естествено  живота си тече, но има нещо в реалността което не е както беше в детството ми. Тийновете си живеят супер живот, а при мен е започнал тъмен период - реалността като следствие от мислите ми се оцветява във все по мрачни тонове. Разбира се това го казвам в преносен смисъл.

Естествено това е обяснено и от транссърфинга
Цитат
Тълкуване
Защо с течение на времето всички жизнени краски избледняват и леката безметежност се сменя с тревожна загриженост? Дали защото проблемите се увеличават с възрастта? Не, защото остарявайки, човек придобива склонност да изразява негативно отношение. Недоволството е по-силно чувство, отколкото задоволството от уюта и спокойствието. Не разбирайки, че сега въпреки всичко той е щастлив, човек иска от света още и още. Изискванията му се увеличават, той става все по-разглезен и неблагодарен.
Естествено, светът не успява да задоволи бързо растящите му потребности и глезльото започва да проявява капризи. Променя отношението си към света: „Ти си лош! Не ми даваш всичко, което искам! Не се грижиш за мен!" И в това негативно отношение се влага цялата сила на единството между недоволната душа и капризния разум. Но светът е огледало и на него нищо не му остава, освен тъжно да разтвори ръце и да отговори: „Както кажеш, миличък. Нека бъде по твоему."
Резултатът - реалността като отражение на човешките мисли става все по-лоша.

А аз съм сигурен че много слоеве на хората използващи този форум също са станали мрачни Повечето едва ли не смятат че всичко се дължи на действията във физическия свят, но друго си е като човек обърне внимание на начина си на мислене. Какъв слайд да въртя за да се избавя  от създадената си мрачна реалност. Вадим Зеланд пише че за настройване на повече или по-малко благоприятна реалност се изисква от три до осем дни, че дори и повече, в зависимост от натрупания негативизъм. Обаче какво да визуализирам. Угрижен


« Последна редакция: Май 23, 2011, 22:03:10 от Транс » Активен
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #1 -: Май 23, 2011, 22:03:35 »


    Като бях малък цветовете на реалността бяха топли, живота ме галеше буквално, аз се радвах на всичко това.


    Отговора се крие в твоя пост - ДЕТСТВОТО ТИ...
    Тогава си бил щастлив...
    И не визуализирай,а си спомни какво си бил.

    Матей 18:1-4 „В същото време учениците дойдоха при Исус и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?
    А Той повика едно детенце, та го постави посред тях и рече:
    Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата,
    никак няма да влезете в небесното царство.
    И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.”
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    mamagaya
    Гост
    « Отговор #2 -: Май 23, 2011, 22:08:59 »

    Спомням си всичко. Карането на колело, рисуване с фулмастери и т.н.
    Но искам да върна времето назад. Просто трябва да се преместя на друга жизнена линия където всичко си тече нормално.
    Забележи че децата като се родят са с нормална реалност, но в последствие тя се деформира. Децата са толкова мили, а като видя някои възрастен облещен, пълен с недоволство и постоянно викащ че съдбата е предопределена ми се гади.

    Трябва да си доволен от това което имаш сега.
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #3 -: Май 25, 2011, 15:48:47 »

    Децата обичат.. просто така, без определена видима причина.. Радват се на скритата светла същност на всичко... Затова тази същност се разширява. И затова човек се радва, като види малкото дете - не толкова заради сладките глупости, които то прави, а заради отношението, с което прави всичко. Отношение на безусловна любов... И да изпиташ това всякога в ежедневието си е достатъчно, за да внесеш смисъл в живота си.. Това, разбира се, се отнася до всички, и до мен... Всички имаме да се учим от малките Усмивчица
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright