Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневникът на Чиста Енергия  (Прочетена 1870 пъти)
Чиста енергия
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 118


  • Град: Варна
  • « -: Май 08, 2011, 23:32:50 »

    Сястояние?  Психическо-мн добро.Физическо- пострадал. Летим с Марин по една 'горска магистрала' с колелетата, скорост голяма над 60. За 1 път го спускаме цялото трасе. Той лети пред мен, викаме от кеф, вятъра свисти, амортесьорите поемат, кефф, кефф. За част от секундата виждам 1 транплинче, 'малко', намалям и през него. Леко сътресение, охлузена, подута глава, счупена дясна ключица, натъртени шиини пешлени, обърнат показалец, навехнат ляв глезен, натъртени пръсти. 1 косчица на ключицата за малко да ми пробие гърлото, надигнала кожата. 1 час, може и повече чаках линеката, в такъв момент губиш представа за времето. И то на пътека, далече от пътя... Имала глава да пати. Отварям си очите, зашеметен съм от удара, не помня как съм летял. Поглеждам си дясната ръка и показалеца ми свит на 90 градуса от средата. Само, че на обратно. Изпитах неописуем ужас, шок, страх и го хванах бързо, дръпнах го и го свих. Мн подут, отстрани тече нещо, не точно кръв, по скоро като лимфа, незнам. Свих го 2 пъти, движа го. И тогава, няма такава болка, рамото ми във връта събрано, подуто не можеш да разбереш кое е рамо кое какво. Сякаш беше потънало в тялото. Края на счупена кост ми надигаше кожата и ме бодеше в гърлото. Въпреки пронизващата болка като лежах и гледах залязващото слънце, Марин да набира ''бърза'' помощ, сякаш някаво дежавю, мн мн познат момент, кадър? 1 човек с някава смеска между шар пей и нз какво седя до мен, докато Мерин посрещаше линейката... Някава безкрайна разтегната вечност, лежа, краката ми са на горе, главата ми се пълни с кръв и изтръпва още повече. Тва ли е края? Не, твърде леко е, има мн неща да свърша. Вярно, глупаво, но не чак за край. Искаме хепи енд, нали. Момчето с кучето не ми дава да се движа, да не съм бил засегнал гръбнак. Викам му човек, трябва да си завъртя краката, той пак не ми дава, накря ги завъртях пред припадък от болка. Лежа и гледам на горе върховете на борчетата и електропровода, минаващ над мен. Мириса на червената почва под мен, пръстта в устата ми. Опитвам се да приложа всякакви практики, за изключване на пейна, но не успявам. Като дишам, поема въздух и усещам остра счупена костчица да пробожда гърлото ми, сантиметър повече и.. С лявата ръка си търся дясното рамо, но то е свито в гърлото ми. Движа си краката, движа си ръцете, добре. Болката е непоносима, редувам виене с леко, насечено дишане, понеже ме пробожда. Някаква мисъл от сорта на: как точно на мен, защо... Остави, да точно на теб, какво си мисля, че гравитацията не ме лови. Приеми, не се съпротивлявай, приеми болката. Момчето до мен гледа да ме разсее, пита ме откаде съм, някви неща. Понякога му отговарям, друг път само хапя устни. Стеням, крещя: фак, фак, фаааааааааааак. Беше малко над 30те, бръснат с набола коса, анцунг адидас, обеца, халкичка. Исках да му кажа, да ме хване за дясната ръка, но ме беше срам. Хем ме дразнеше като ми повтаря, че всичко ще се оправи, хем бях безкрайно благодарен, че е до мен. Сетих се за пияницата, чиято пръсната глава държах, докато дойде линейка. Тогава се чудих, дали е имало смисъл да го му притискам главата с кърпа. Имало е да, имало е. Като се пребих и първото нещо, което казах на момчето бе да ме разкопчее, задушавах се от топлина и пот, бяхме карали в гората около 4 часа, и си бях вир вода. Момчето стоеше и ми пазеше сянка, да не ми пече. Като погледнех към него, виждах само контурите му на главата му и светлината отзад. Идват, ще дойдат. Фаааак. Като знам колко е бърза ‘бързата’ помощ. И той каза на Мерин адреса на някаква улица и гробищата. Гробищата, където спряхме да си налеем вода, мале колко са далече. Точно там, където Юлия ми се обади и ми каза, че котенцето, което карах на ветеринар, е починало. Почувствах нещо смесено между облекчение и вина. Облекчение, защото видях колко е зле, докато го карах и му държах лапичката, то подскачаше от гърчове. Тогава мислех, че е блъснато. Не можех да карам, погледа ми се замрежваше от сълзите, 5, 6 хиляди обората, летим. Казах си: не се подавай на емоции, бъди професионалист, карай внимателно, никой не заслужава да страда за моята кауза, никой. Дори и най-големия мизерник заслужава да се разхожда, без да бъде застрашаван от форсирано клио. Вина, да, вина, защото първата вечер, когато ми казаха, че е безнадеждно и не му дават шансове, клекнах в тоалетната на магазина и изпратих еб@@и мощната молитва. За котето, за баща ми който му бяха анулирали полета и чакаше на летището в Ню Иорк, за майка ми, за нея. На другия ден, Юлия ми звънна радостна, котенцето си движи предните лапи, опитва се да мърка, има желание за живот. Отидох да го видя след 2 дена, беше към 18 часа, клиниката беше фраш. ‘Моля ви се премесете колелото, за котенцето ли, изчакайте...’ Дежурния лекар бе гей, разбрах го докато го мернах. Влизаше от стая в стая, хора с кученца минаваха, претъпкано. Не е сега времето взех си байка и се пуснах по булеварда. Исках хората да ме разсеят, но нещо ми тежеше... Момчето каза, че отдолу идват хора с пуснати кучета. ‘ВЪРЖЕТЕ СИ КУЧЕТАТА, ИМА ПОСТРАДАЛ ЧОВЕК’. Очаквах да дойдат след малко, да ме заразглеждат и да почнат: въй въй, малеее, добре, че не съм аз, амало и по-зле. Но явно се бяха уплашили и не се качиха. Слънцето се бе завъртяло, беше минало доста време. Гледах електропровода над мен. Мочето от време на време отскачаше настрани да си извика кучето, говореше му: след малко, чакай, след малко ще се разходим, баткото го боли. Викам, пъшкам, дишам леко, малко ме отпусне и пак. Главата ми се претовари от болка, исках да ме приспят и да се събудя неделя, на др ден, в болницата, гипсиран и всичко да е минало. Знаех, че най-лошото предстой. Или, ако не е най-лошото, то поне още мн болка. Мислех, че скоро ще припадна, няма да издържа. Дръж се, дишай. Замислих се, какво ли щеше да е, ако не се бях преобърнал, бях се прибрал в града и... Стоп, за какво го мислиш, тук си и тва е. Болка, болката е най-добрия учител. Как по това трасе, без да си изпробвал транплина с по-малка скорост, без каска... Обърнах се и дадох на кучето да ме близне по пръстите на лявата ръка. 1 такъв ме чака в къщи. Исках да го заведа да поплува в морето, обожава. Миналите 2 седмици бях в магазина и го разхождах само в махлата и му казвах: уикенда слънце, уикенда ще отидем в морската...Сетих се за 1 момче което лайкнах във бука, харесах няква страница за колоездачи. Беше в болница, натрошен в гипс, с свежа усмивка и вдигнат палец. Написъх му: let the force be with you. Това ме очаква и мен.. Баща ми ми разправяше като бил малък какво си счупил и бил в гипсова риза. Фааааааак, фак, фак. Мн е зле, вътре е намляно, сигурно операции. Каквото и да е, къде е линеиката? Малее, майка ми каквато е паника.. Баща ми, изпратих го преди 2 дена. Дано не го накарам да се върне, дано не е толкова зле. Провалих се, каза ми да се грижа за майка ми, а ся... Фаак, фаааак, аааааааа. В далечината се чу завъртане на сирена, нали знаете, за малко, все 1 някой не се дърпа от сфетофара и тя го стрелка със звук. Далече е, не е никак близко. И сега ще се появи Марин с лекари и носилка и ще трябва да ме вдигнат.... Фааааак, фак, фак. Мина доста време, усещах как изтивам на студената червена почва. Идват, каза момчето. Завъртях се леко и видях отдолу Марин с 1 човек в бяло.’Водя и лекар’ извика той. Уат да фаа, къде е носилката? Дойде до мен, заопипва ме навсякъде, ‘тук боли ли те, тук’ не отговарях, само когато напипваше засегнато място пронизвах гората. ‘няма как да дойдем с носилка до тук, знаеш ли колко е далече?’ Хвана ме за лявата ръка и ме заизправя. Мислех, че ще припадна, не може тялото да издържи на такова нещо. Кучето лаеше лекаря докато ме изправяше и аз пищях. Мислеше, че ме наранява, стана ми много мило. ‘те му помагат на баткото, недей да лаеш.’ Обърнах се към момчето исках да му благодаря, но му казах само: от тук ли си? – Да. – То всичко се връща’. Лекаря се съгласи с мен и заслизахме, подпирах се на него. Беше около 40г, слаб, с начупено-къдрава коса, вързана на опашка и тънки черни квадратни слънчеви очила. Вонеше на алкохол. Баси, беше привечер, а тоя яката се бе насмукал. Сещам се, че Марин се спускаше с моето колело зад нас и ме бобутна леко. Помислих си: сериозно ли ве така ще напрайш. Значи следващия път тука да те търся, каза ми доктора. Отговорих му: знаеш ли колко я търсихме тая пътека. Кзах му, че искам успокояващо. ‘Сега ли?- да сега.- не е мн силно, но добре’. Свали ми панталона и ми заби спринцовка в лявата буза. Беше най-хубавото обоцване евър, откога го чаках. Гледах склона по който се спускаме, започнах да губя образ, сенки се мотаеха между дърветата. Помислих си: издръж до линейката, това пиянде няма да може да те занесе. Накрая излязохме на поляната видях линейката и някакви деца, 1 мъж и жена. Мъжа дебеличък, плешивичък, с анцунг, гледаше толкова криво, сякаш го бях накарал да изпие 1 бутилк оцет и му бях запушил устата, да не го изплюе. Направо в очите му се четеше как споменава майка ми. По късно разбрах, че е шофьора на линейката. Жената и тя ме гледаше кофти, но не чак с такъв непрязъм. Децата вървяха до нас, погледнах ги, няколко момченца и всичките съпричстно свили вежди и набръчкали чело, сладки малчугани. Поспрях се, погледнах ги и казах: никога без каска. Заведе ме до линейката, качих се вътре и ми каза, ако искаш седни, ако искаш легни. Исках Марин да се качи, но той беше вън с колелата. Само едната врата беше отворена но виждах кривия чичка, с лице извратено от ненавист, крайщата на устнит му бяха увиснали, като на бойно куче. Отзаде се виждаха жената и децата, надничащи и жадно попиващи сеира. Бях им по-интересен и от концерт на Преслава, не, че съм ходил, но те я слушаха, личеше им. Помилих си, добре, затвори шибаната врата, да не ме гледат. Но след това си помислих: ако това ви доставя удоволствие, така да бъде. Отпуснах се и закрещях с всичка сила, ето това е за вас. ‘Къде ме карате?- В спешния.’ Затвори вратата и потеглихме. Не беше само чувство, шофьора караше мн бързо, през поляната и черния път. Аз се мятах отзад и крещях. Бях си заковал краката в количката и шкафа отдясно, но пак се джижех.
    Активен
    Чиста енергия
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 118


  • Град: Варна
  • « Отговор #1 -: Май 08, 2011, 23:33:55 »

    Дран, дран, ААААААААААА. От време на време лекаря викаше името ми, като се умълчавах, аз отговарях. Прозорците са с матирано стъкло, но имат лента в горния край, която си е нормално, видимо. Виждах вече блоковете в Аспарухово, но си се мятах като на сафари. По 1 време започнаха да е редят лампите на моста, но пак си друсаше. Сетих се за статията, която бях чел в мобиле БГ, и филмчето, за някакви нови амортесьори, които подобряват возията с 70%. Най-вече щяха да имат полза в линейките. В БГ, такава линейка, след десетилетия. Беше клипче с бмв 5а срия, синьо. Мн добре се справяше с бабуните. Беше разработка на ижинерите от техническия университет в, няква скандинавска страна. Колеги, и аз съм завършил техн уни, ама знайш кога ще разработим нещо такова.. Линейката премина през прорез на моста, подскочи, разтресох се и болката преряза мисълта ми както бат Бойко открива нови 2 км от магистрала. По 1 време забелязох големия бетонен грозен блок, без балкони ктм булеварда, срещу бизнес хотела. Оглеждах тавана на линейката, колко ли хора са видели това за последно. За 2ри път се возя към спешния, 1я беше като ми сцепиха главата и ми взеха телефона и 20те лева. На тавана имаше нещо, което се завърташе и би трябвало да се спусне нещо, предположих, че е кислородна маска. Как искам чист кислород, искам обезболява.. дран дран- АААААААААА... Заразглеждах линейката, отдясно имаше шкаф, където се бях закотвил с 1 крак. Беше изцяло празен. Беше толкова пусто. Представих си линейка вГермания, с новите амортецьори как се плъзга плавно по път равен като стъкло. Няма пияни лекари и смазани от негативизъм шофьори, усмихнати руси лекарки със ореолчета около главата ме боцват леко и нежно и ме държат за ръката, успокояваото подейства веднага, аз се усмихвам и отиваме в най хай тек болницата, за лека корекциика, все 1 да си изрежеш ноктите, след баня, мекички. ‘Николаааай- АААААААА’. Мяркам надпис Била, къде сме, а да точно сещу Булгари отвориха, там където намерих котето. Като се обадих на Юлия да я питам какво да правя, тя ме попита къде съм, аз се озърнах, прочетох надписа и й казах: до Била, срещо Булгари. Мислех си така да кръстя котето, ако оцелее и евентуално го вземех в нас, защото мязаше на нищо, а всеки иска котка с 2 очи.... Завихме от сфетофара на пиците на Зимно Тракия към Пикадили, пътя по който карах към нея. Минавахме големия безличен комунистически блок на Стела. Исках да зърна балкона й, въпреки, че всичките изглеждат еднакво. Балкона на който миналата седмица се напихме със Серго, той ми каза: Христос возкресе, а аз му отговорих- така разправят. Сетих се как отдолу минаваха хора със свещи във чаши, а аз се лигавех и виках : А, вище, Христос възкръсва.. Само аз се смях, другите ме гледаха окурително. Не е хубаво да си правиш базик с вярата на хората, независимо какава е. Линейката заходи със задницата към вртите. Шофьора ми отвори. Изражението му не се беше променило. Забутаха ме през фоайето и някаво момиче с прехапана от съчувствие уста ме погледна. Вкараха ме през 2 широки врати, спешния. ‘Колоездача’ казаха на лекаря и той ме пое. Беше момче, малко по-голям от мен, с хубава мека коса, на една страна бритон, който не му достигше 1 идея, да се задържи зад ушите и пак падаше. Той пак го оправяше. Отзад бе по дълга, образуваше се нещо като прическа тип ‘венец’. Очите му бяха леко малки, но благи. Допадна ми, имах му доверие. Имаше леко акне. Хванаха ме няколко човека и ме преетиха на др легло. Сигурно 4 етажа на горе са рабрали. Искаха да ме съблекът. ‘Ражи, режи анорака’. Той пак го заогледа и се чудеше как да го свали. Беше от този тип, със зип до гърдите и трябваше да се изхлузи. Погледнах го и му казах: режи брат, режи не се колбай, струва 6лв от секън хенд. Беше 12, но уцелих ден с 50% намаление. Той мн внимателно изряза ръкава по шевовете, на лявата ръка, откъдето трябваше да ми вземат кръв. Тръгна да го сваля, но нещо ме дръпна, тогава той разбра, че е с подплата. Отряза го и мн внимателно го остави върху мен. Попитах го: каква е процедурата? – ще ти вземат кръв, ренген и ще видим. Взимаш ли някави хапчета – не – никакви – никакви – алергии – не – боледуване сериозно, скоро – не. Поопипа ме, поквичах. ‘лошо ли е? – за сега нищо не мога да кажа, ренгена ще покаже’. Имаше две сестри, ромки, тази която се занимава с мен бе доста пълна, но блага. Едно момче, бръснато, по малък от мен. Понеже предимно изпълняваше, реших че е ‘сестра’ или сестър, хахаха. После ми кза, че е стажант. Беше нисичък с леко безразличен поглед. Забута ме да ме снимат. В ренгена ме преместиха на плот. Този пут до 5, 6 етаж чуха. Снимка на череп, на дясна ръка, на ключица. Помислих си: ебаси облъчването, ся ще грея през ноща. Пак на нисилката. Докато чакахме в коридора да вляза в др кабинет, му викам: човек дай няква упойка, обезболяващо. Няма значение колко струва. – Кво обезболяващо? – Не си ли гледал по телевизията.. – Не гледам телевизия. – Тва е хуу, ама нали се сещаш по воените филми как като им отстрелят крака и им дават морфейн. – За тва нещо искаш морфеин, хахаха. Мислиш, че ще ти дадът нещо и болката ще спре, няаа стане. - Фаааак, фак, фааааааааааак. Взеха ми кръв в коридора, някаква симпатична жена руса, на букли, твърде мн гримирана, въпреки тва приятна. Върнаха ме в спешното, легнах на леглото. По диагонал имаше някакъв възрастен мъж, не спря да охка, беше доста зле. По 1 време зема да говори, че умира. По време на колоезденето изпихме 3 литра вода и тя искаше да излезе. ‘Извинете, ходи ми се до тоалета. – понеже незнаем още какво ти е, ще трябва тук.’ Сестрата донесе пригоден за това съд и ми каза, да се завъртя. Отговорих, че не мога. Младия стажант ми отговори, че ще донесе катетър. Каквоооо? Докато се усетя, след кратък писък се бях завъртял. Дръпнаха пердето, опитах се да се разкопчая, но нещо не се справях и сестрата ми помогна. Помислих си, ехх ся, тряаа ли... Поне няма да е збръчкан като на онзи дядо. Чакаме, чакаме: май няя нищо – има мн ама се притеснявам. След дълго съсредоточаване, бухххххххх, не се стърпях и изохках от кеф, почти го напълних. Болката продължаваше да пронизваща, хапех си ръката, стеням.. Поглеждам си показалеца и като се сетя как беше и го скривам с др ръка, не ме боли толкова мн колкото шокираща бе гледката. Биха ми още 1 инжекция в рамото. Бях изтощен от болка, главата ми бе претоварена. Лежах и когато съберях сили и стане пиково, викааааам. Известно време се държах за главата, със затворени очи, след това се оглеждам, заболи ме пак се хвана и така. По 1 време, тварям очи и гледам 1 мъж, няколко години по-голям. Бръсната глава, равилен череп. С интелигентна физиономия, мн притенена. С риза и панталон, стилни, харесаха ми. Жена му беше мила, но и тя мн притеснена. До тях, явно бабата и дъщеричката им, в скута й. Всички, заедно с лекаря комнтираха черепна снимка, явно малкта се бе ударила. Той ту гледаше снимката, ту клякаше при малката си принцеса. Нещо се нервеше сериозно на доктора, защото той не искаше да даде конкретно заключение, както забелязох, избягват. За момент ме погледна, усетих страха. Той ме разгледа за секунда и пак погледна снимката.  Минаха няколко лекаря, единия ми опипа корема, покара ми се как може да карам така. Друг дойде хвана ме леко и заяви със супер спокоен тон: ключицата е намляна. Сякаш Мимо ми казва за колата: 2 тампона и носача са за смяна. Изгледах с такова учудване лекаря, сякаш му казах с поглед: става въпрос за моята ключица!!!! Той си задържа погледа за секунда и си замина. Питах лекаря, моя, как е рамото ми – по-скоро за ключицата се притеснявай. Лежа и повиквам от време на време, адски съм изморен. Вълни ме обливат, тялото ми започна да се тресе леко по 1 време, но отшумя. Слушам една жена обесява, че от1 часа и се тресе долната челюст. Питаха я дали има халюцинации, тя отрече, после пита какво е това. Обясниха й, оказа се, че има. От другата стая някакво момченце, нз какво му правеха, но пищя, пищя. От всичко кето чувах, сякаш ме болеше още по-силно. Отвън чувам да прицепват пистак. Пак минават някави лекари: къде е моториста? – велосипедиет съм, казвам едвам. ХмммХммм? ‘Така да се подредиш, с колело?!’ Беше към 7, последно си погледнах чесовника беше 16:23, паднах след около 15 мин, чакал съм линейката, повече от час? Незнам, не може да се измери с минути, часове, перьода, докато дойдат. Дойде новата смяна, стажантчето замина, лекарчето с битълската прическа и то. Новия лекар, също пич. С по-големи очи, бръснат, но с правилен череп, към 35. В лице мн ми прилича на 1 актьор български, гледах го за 1 път в София в народния, изра шута в Крал Лир. Сега по първа играе мутричка, доста високо момче. Новата смяна лекари, питъха: къде е моториста? И пак- аз  велосипедист. ‘Квооо? Виж се на кво мязаш, къде карате бе  момчета...’’. Чакам снимките, лежа, хапя си китката, фаааааааааак, фак, фаааак. Гледам тавана, квадратни лампи с 3 луминисцентни тръби. Гледам как са фугите, добре са сложени. Кой ли ги е слагал, какво ли си е мислил, какво чувствал, за какво е мечтал. Представих си екип от прашни работници, с дунки и карирани дебели ризи да си помагат.. После гледам над мен, се подава като огромен ракав масивна стойка, няква апаратура. Със светкавичка: високо напрежение, опасно за живота. Живота е ‘опасен за живота’. Помислих си колко сме крехки, раними, нетрайни. Днес си тук, утр си спомен. Живеем сякаш сме безсмъртни и се караме избиваме за такива глупости.. Пълен късмет е, ако се задържиш читав до 40 те.. Добре, че спрях цигарите. Дали ще се оправя, дали е сериозно, операция, пирои, планки, мога ли да остана инвалид. Мяркам моя лекар да гледа някави документи, с кървави ръкавици... А за какви неща се ядосвах днес... Добре, добре. Сега ще обещая пред СИЛАТА, ако не е мн зле, да не си копувам мотор. Дали пък не избързвам, може и да не е толкова зле. Добре, гледам лепенката за високо напрежение и казвам наум: ако се размина леко, нама да си купувам мотор. Не искам да преживея нещо подобно, камо ли по зле. Сещам се с каква скорост бях, как се въртях, ами ако прас шиен прешлян и.. Студена пот, вълни, спомена за обърнатия пръст.. Въпреки, че като слизах с доктора и Мерин ми вика: ко ся, отказа се от мотор. Обърнах се и със стиснати устни отсякох: не. Но сега, сега обещавам, няма да си купувам. Малко след това дойдоха снимките: главата е ок, пръста си си го наместил, рамото е ок, имаш счупена ключица, но не се вижда добре, трябва още 1 снимка. Мерин доведе майка, казаха й да отиде да ми вземе успокоителни, превръска и мехлеми. Заведе ме до тоалета, и ми разказва как лапетата са се дивили на колелото ми, ‘колко струва? Аааа’ Аз се засмях, но костичката направо ме попбоде и му викам: не ме разсмивай. Майка ми я няма доста време, даже лекаря забеляза, звъня й, те с Диляна, на Марин Елената, обиколили 5 аптеки за такава превръска. Замина Марин, отидохме за 2ра (4та ) снимка. Пак ми биха успокойтелно. Стана към 21 и нещо. Дълъг следобяд... Стоях седнал и си затварях очите, като от време на време съсках. Ако седях и не мърдах беше по-поносимо, но някой път дори и от по дълбоко вдишване... Излезе снимката, не е токлова зле. Сложиха ми препаската, очаквах повече да боли, косчицата си потъна на мястото. Дойде трети лекар, момиче колкото мене. Хубава, с хубави черти и хубава енергия. Говореше ми нещо, аз по скоро й разглеждах лицето. ‘Извинявай, би ли повторила, че не чух’. Тя се направи, че не разбира какво става: костта е счупена, ще зарастне, ще се възтановиш напълно, но ще остане белег. – Как така, белег? – Като заздравее, ще се образува наслагване на калции и ще е леко подуто. – Искаш да кажеш, че ще спадне 2 идеии и ще остане така? – Повече. И се усмихна. ‘Може и операция, но тогава ще има пак белег, от рязането. – А, не няма нужда.  Каза ми, че трябва пак да дам кръв. Отидохме с майка, влязох в кабинета. Квадратчето на калебдара беше изчекнато на 1 страна и беше разместено, сякаш някой се беше ядосал, че е тази дата. Една от лампите дразнещо премигваше, мазилката бе олющена. Подадох си лявата ръка, доста я бяха надупчили. Прободе ме и аз подскочих. Тя ме изгледа очудено. – ‘добре де малко преиграх’. Тя се съгласи. Върнахме се и се подпрях на 1 стена, притворих очи. Чувах гласа на майка ми, но не се слушвах, разбирах толкова колкото можеш да разбереш от течащ ручей. Майка ми, понякога прекалява с обесненията и съм си изградил метод при който уж я слушам, кимам, даже се смея когато тя се засмее, ‘да, да’, апък може да си мисля за.... Дойде кръвната картина, алес кля. Доктора ми събра документите, написа рецепти и ни изпрати. Благодарих му, но не излязох направо. Отидох в др част на отделението, при лекарката. Беше забила глава и пишеше нещо, окло нея имаше още 2ма колеги. ‘Благодаря’ казах, погледнахме се и се завътях. Тя, с леко закъснение истрля: лека вечер. Аз се обърнах и отговорих :благодаря, но беше доста немощно, а и в този момент някакви хора минаваха и загубих ай контакт. Излязохме с майка ми.
    Активен
    Чиста енергия
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 118


  • Град: Варна
  • « Отговор #2 -: Май 23, 2011, 00:14:00 »

    Два дена нещо облачно в безопасните за консумиране часове ... и днес, ммммм. Гледах пак чайките след това, отначало леко, после наситено жълто, по-обемно и мн ярко. Забелязох, че всичко се променя от това как възприемаме, света, да речем. Понеже 2 пъти гледах и 2я път се образува плътно, наситено жълто, мн жълто и като размер голям около птицата. И си помислих: е тва вече не може.. цак и бистро, няма. Хмм?! И като се мъча да се 'концентрирам' и ммм, не. Като се отпусна и колкото повече му се наслаждавам се появява, става по-плътно и.. нз в даден момент ми се струва, че е твърде мн, или е нормално, защото никой не те е подготвял за тва (имам в предвид в учлище, инъче живота ни готви, ол дъ тайм). Но съм виждал такива красоти, такива, и като няма с кого да ги споделя ми става адски тъжно, мн. Не защото съм бил сам, а защото хората с които съм бил имат 'по-важни' неща в съзнанието.. Защото може да си на Бора Бора и да си мн спекъл, а от друга страна може едно ходене до магазина за хляб да ти се стори празник. Защото красотата на живота е в споделянето, малко да е, да е от сърце, с любов, да видиш две светещи очи, очи които те карат да си кажеш 'мамка му, тва е, аххх'... Като следих чайката с поглед и стигнах до стълбовете, които осветяват релсите, средно високи, с прожектори. И те светят, по-леко. Пак жълто. Най-силно е веднага след като отворя очи, погледнъх към чайка в далечината и жълтото около нея бе пффф, десетки пъти по-голямо, стигаше чак до водната повърхност, апък тя си лети на няква добра височина, нз колко метра. След второто 'гледане' се обърнах и има едно, явно исипано строителен матрял. Като сгурията която описва футболните стадиони, дет се бяга на него. И като го погледнах, ааааа, няма такива цветове, то сякаш светеше, червено оранжево, но мн ярко, благо, нз кака да го опиша, сякаш някакъв кристал и изпод него ако го осветиш със слънце.
    Активен
    Чиста енергия
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 118


  • Град: Варна
  • « Отговор #3 -: Май 23, 2011, 01:09:18 »

    http://nfs.mobile.bg/pcgi/mobile.cgi?topmenu=1&act=4&adv=11306066123748054&f1=details

    Е такава кола иска егото ми да си купя, но като си разглеждам снимките и виждате ли човечеца с жълтата шапка дето бърка отзаде в казана... Сърцето ми се свива и като знам тая купчина ламарини колко такива хора може да нахрани, подсломи. И заради такива купчини ламарини колко човешки права се прегазват. Аз съм фен на спортните коли и цял живот ще си остана. След време сиг ще си купя електрическа кола. Нз, аз съм нормално момче и се възхищавам от мощни зверове. Но тука става извратена работа, все пак тва е кола. Като гледам кво става, ''хората'' взимат пари които не са заработили, убиват, заради такива купчини ламарини. И тва извращение ме кара да се срамувам, че харесвам такива коли. Забелязвам, като се возя на скъпи коли (или карам на бащата хубавата кола) и ти се усмихват, мислят те за нещо значимо, мазнят ти се  Ангелче Апък като съм с моя брамбъзък.. Мн ме кефи, откакто ги надживях тия неща и си се кефя на мойто си сладурче и си пея и си тупам по волана и ми е готино. И на сфетофара кат спре някое ьбттхбьхгж скъпарско и кат ме погледне някой 'гъзар'. И ако съм на кеф кат му прасна една широка усмивка и той не очаква толкова любов и не знае кво да прай, гледа на пред, хвърля плахо поглед и забива муцуната и чака сфетофара, усилва музиката, баса гърми, ама аз вече почвам да се смея, той не знае кво става... и оххх, зелено, отдъхва си, първа, гас, гуми се пилят, узъбва се, гас, бас гърми, хората гледат, гаас, ама то във варна дупки, неравности и го гледаш как си чупи тъпата скъпа кола по наще кратери. И зарад такива малоумници и щот 98% от младите хора в града те определят според колата, ме хваща срам, че се кефя на спортни коли. Щот идеята е извратена. Апък обичам коли. Мисля си: е да, докато не съм семеен, може да си взема една стрела. След тва нещо обемно, икономично, еко. И уикендите може да си наемаш нещо адреналинесто. Незнам кое ще надделее, любовта ми към спортните коли, или отвратеността ми от това, как се се извратили нещата. Един познат спря да ме поздравява, като си взе хубава кола, не заслужавах вече да си махнем... е за тва говоря??!!
    Активен
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2558


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #4 -: Май 23, 2011, 11:01:51 »

    О не , на теб ти се забраняват всякакви бързи неща Усмивчица
    Такъв разказ ,като първия не ми се чете пак. Съпреживях всичко от -до .

    Не бива да се обвиняваш ,че харесваш материални неща. Това все пак е плод на човешката изобретателност. Зад много хубави неща стоят нещастие и кръв. Много ярък пример са диамантите. Аз съм жена ,дето не се впечатлява от бижута. Но във Франция попаднах пред бутик на Картие и се улових ,че половин час гледам един диамант , съвършенството на формата, пречупването на светлината , не е като на филм и картинка. Ако човек е сътворец , не може да не се наслаждаваме на създанията му ,макар и първични. Жалко ,че все още си плащаме огромна цена, но е казано с пот и кръв и болка ще създаваш,, там заради падението , но вярвам ,че е време за промяна
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    Чиста енергия
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 118


  • Град: Варна
  • « Отговор #5 -: Май 23, 2011, 11:16:09 »

     Сърце

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=U3jzvVPWy2I" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=U3jzvVPWy2I</a>
    « Последна редакция: Май 23, 2011, 11:52:29 от Модератор » Активен
    Чиста енергия
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 118


  • Град: Варна
  • « Отговор #6 -: Май 24, 2011, 00:22:41 »

    Промяна. Аз се променям... по-скоро изчистих, мн 'боклук' изхвърлих, всичко си идва на мястото. Бях го постигнал като тинейджър, всичко да приемаш такова каквото е и да си безкрайно влюбен в живота, просто така. Сега осъзнаването ми започна да се проявя и извън главата ми. Не съм се чувствал толкова свободен от доста време. Като наблюдавам как се подреждат нещата, как се доведоха до тук и чак се запитвам до колко зависи от нас и колко е предопределено.
     Хаха, забраняват ми се бързи неще, мн мило Усмивчица Толкова чудеса се случиха, откакто стана 'инцидента' ми, мн разбрах, по-скоро преоткрих важни за мен неща, които съм вярвал и носел, само че сега преминаващи през призмата на опита и всичко така се навърза. Напомня ми за 1 постановка 'Сътресение' на Мариус, обожавам го. Там посланието беше, че никога не знаеш кое е за добро, кое за лошо. Случваха се 'беди' които после се оказваха от решаваща полза. За добро, за лошо, в последстви разбираш, просто живот. Даже си мисля, че тази финансова криза дойде в мн правилен момент, за духовно израстване. Тя беше неизбежна, и пак, как се нареждат нещата Усмивчица Хмм А и Камен Донев също е страхотен, просто, варнеската публика каквато е задръстена, превзета, няма шанс, попилява ги/ни. Препоръчвам. Мен поне тази магия ме държи по дни, седмици, променя ме, смея се, ставам по-смел, незнам защо, вярвам явно по-силно, страхотно е Усмивчица
     Да има материялни неща, които спират дъха и са създадени със.... Усмивчица Можеби са в грешните ръце и се показват грешни пътища към тях, а и не се степенуват правилно, но както каза, време е за промяна. Благодаря за тортата , пожелавам ти мн мн успешна седмица и да пръскаш искри от живот, щастие, от.. ти знаеш
    Активен
    Чиста енергия
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 118


  • Град: Варна
  • « Отговор #7 -: Май 25, 2011, 22:55:16 »

    Сънувах преди няколко дена.... дявола. Беше енергиино мн тежко, силно. 1 френд ми донесе кристала, който си бях поръчал, но 1 вечер не беше над главата ми, нея вечер. Първо сънувах някави баири, поля, обработваема земя, хълмове мн стръмни. Бях с майка ми и кучето ми. Усещах, че някъде около нас. И до някави събрани съчки, го видях. Не съм сигурен, дали беше тий, или негов слуга, беше силен, мн силен, но май беше кат негов приближен. Беше с 2 крака-купита и едноок. Каза ми : има проблем с тънкописците. Бях настявал майка ми (тва в действителност) да ми вземе тънкописци, не химикали, когато ходех на работа, малко преди да се въртя. След това се въртя малко около съчките и нещо се замаца целия сън. След това седя като в безтегловност, в прозрачност тъмна, тъмно синя-черна. И го усетих, адски силна СИЛА исваше към мен, 'божествено' силна. Усетих как ме приближава, нещо ме натиска и сякаш ще ме пресира, мн мощно. От лявата ми ръка видях мощни искри сякаш кабел мощно напрежение се допира до земя, но от дясно бяха още по силни, светлина, пращи. Нз дали се задушвах или. И присъствието толкова силно, неизчерпаемо силно, необяснимо. Помислих си тук е. Казах си отпусни се, нека те погали. В същия момент се усетих какво съм си помислил: тва е дявола подяволите! Както като види човек лъв или мечка е по-добре да не бяга, така и аз инстиктивно реших да не се съпротивлявам. Невидимита сила сякаш ме погали, аз леко си завъртях главата и се почувствах нуписуемо странно, не точно гадно, то беше гадно, ама като замайване. Нали знаете като си легнете подпиинали и как като започне да се върти всичко и сякаш потъваш. Някво подобно 'потъване', но неуписуемо по-мощно. Сякаш ме запрати, завлече, незнам. Събудих се. Чувствах се ужасно, ужасно, повече от 2 дена седя тва чувство, отгоре имаше други, смях разговори, но отдолу си стоя стабилно. Сега го помня мн добре, но вече не ме владее. Никога не съм вярвал в дявола, но знам, че има зло, мн мощно мн. Незнам дали се е породило от липса на любов, светлина, но знам, че е мн мощно, мн.
     Инъче, откато си го слагам на раклата и сънувам, мн интензивно, почти само хубави сънища, наслаждавам им се.
    Активен
    Чиста енергия
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 118


  • Град: Варна
  • « Отговор #8 -: Май 27, 2011, 12:10:36 »

    Написано 2009.
     
    Усещаш лека хладина на земята под теб, трвечките те боцкат леко, даже приятно. Гледаш небето- бели облаци образуват желания, проектират мечти, след това се размиват и отново топло, слънце, гали кожата ти. Ухае на окосена трева, птици прелитата над теб. Поемаш дълбоко въздух, задържаш леко и издишаш. Благодаря. Велико е. Красиво е. Опипваш тревата около теб, сякаш господ е разтворил ръце и ти лежиш на тях. Минало и бъдеще се преплитат, размиват.
      Тя лежи до теб. Страх те е да се обърнеш и да я погледнеш, страхуваш се данеби да изчезне, така както се е появила. Не поглеждаш, само чуваш дишането й. Но и това ти стига. Тя е до теб, винаги. Въздишам с облекчение. Гледаш небето, облак скрива слънцето. Спираш да чуваш дишането й. Поглеждаш уплашен настрани, тя те гледа, с притаен дъх. Лицето й се променя постоянно, преобразува се на момичето от вчера, на момичето от детските ти години, на момичето от онзи магазин. Тя е всички и никой. Също като теб. Също като теб.
      Затваряш очи. Виждаш себе си на скала, отдолу е море. Гледаш на долу. Скачай, скачай. Скочи, ще полетиш, можеш да летиш. Ти, който си на скалата, поглеждаш към теб и казва: аз вече мога да летя. Тук съм да ти напомня, че и ти летиш.
    Активен
    vaness
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 12

    « Отговор #9 -: Май 27, 2011, 21:10:55 »

    Написано 2009.
     
    Усещаш лека хладина на земята под теб, трвечките те боцкат леко, даже приятно. Гледаш небето- бели облаци образуват желания, проектират мечти, след това се размиват и отново топло, слънце, гали кожата ти. Ухае на окосена трева, птици прелитата над теб. Поемаш дълбоко въздух, задържаш леко и издишаш. Благодаря. Велико е. Красиво е. Опипваш тревата около теб, сякаш господ е разтворил ръце и ти лежиш на тях. Минало и бъдеще се преплитат, размиват.
      Тя лежи до теб. Страх те е да се обърнеш и да я погледнеш, страхуваш се данеби да изчезне, така както се е появила. Не поглеждаш, само чуваш дишането й. Но и това ти стига. Тя е до теб, винаги. Въздишам с облекчение. Гледаш небето, облак скрива слънцето. Спираш да чуваш дишането й. Поглеждаш уплашен настрани, тя те гледа, с притаен дъх. Лицето й се променя постоянно, преобразува се на момичето от вчера, на момичето от детските ти години, на момичето от онзи магазин. Тя е всички и никой. Също като теб. Също като теб.
      Затваряш очи. Виждаш себе си на скала, отдолу е море. Гледаш на долу. Скачай, скачай. Скочи, ще полетиш, можеш да летиш. Ти, който си на скалата, поглеждаш към теб и казва: аз вече мога да летя. Тук съм да ти напомня, че и ти летиш.


    Благодаря ти че го сподели!
    Активен
    Чиста енергия
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 118


  • Град: Варна
  • « Отговор #10 -: Май 28, 2011, 00:43:30 »

    Активен
    Чиста енергия
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 118


  • Град: Варна
  • « Отговор #11 -: Май 28, 2011, 01:45:47 »

    Ся се прибрах, ходих да гледам филм в 1 момче. Живее на 1.30лв с такси от нас, кат сложиш бира и чипс отиват към 7. Нещо не ми влиза бирата последно време назорих се на половин чаша. Свикнах с чая. Гледахме 2 филма, 1я беше тъп, някъв автор взима някъв наркотик нов неизследван, непознат и завзе света, написа бестселъри, завзе уолстриит и накрая стана гобернатор кандидат президент. Даже робърт Де Ниро не можа да се справи. Дразни ме Холивуд 97% е  Ангелче Втория филм беше интересен Aftarwards, не е нещо, което не знаем, не сме открили (поне някой). Въпреки грешките, мн неща , аве холиблуд, пак стаа. Даже ме поразвинти и исках да повървя и да си разходя щита. Малко преди да стигна до нас видях гол охлюв на тротоара. Във преход към нов дом. Пнеже е на доста метри от най-близкия храст, а и в грешна посока, се зачудих, дали да не му помогна. Тва беше и замисъла на 2я филм: не можеш да избягаш от каквото ти е писано, наслаждавай се на мига. Зачудих се, дали не искам да му помогна, защото все 1 нещо по-висше докато се 'прибира' и ме види да пълзя, един вид да му помогна, за да ми бъде помогнато, ако имам нужда. Продължих. Метри по надолу видях 2ри гол охлюв. Беше на повече от десет метра от най-близкия храст на горе по 'улицата' и на доста повече надолу. Пиша 'улица' защото пред нас е само тротоар, толкова е широко. И вероятността да бъде стъпкан е значително по голяма. Но интересното (поне за мен, в тази охльовска история) бе, че се бе увил на 1 сухо листо и бе мн лесен за транспортиране. Вдигнах го и го занесох до висока трева. Минахме покрай 1я. Взех 1 клечка и него го занесох. Тва ми напомни на случка с 1 плъх. Беше едни от първите ми разходки след като се въртях. И направихме разходка с Боно по по-дългия маршрут, един вид да му се реванширам, че не крих седмица. Не можех да го видя и да не го изкарам на разходка, само му се любувах зад пердето. Та правим нии разходка и Джони идва с нас. 1 мастия, но е мн умен, хубав, въпреки, че е мазен пак козината му е пухкава. 1 комшия го гледа в гаража и през деня е на улицата. Нещо като полудомашен, дойде от някъде. Та, бягат пред мене и виждам умрял плъх. Джони обаче като го подминаваше подскочи. Спрях се и се върнах. Не изглежда жив. След малко обаче забелязох, че диша едвам едвам, леко насечено. После сякаш спира и пак. Мн жално ми стана, животинката агонизираше на границата между тревата и плочките. Не беше малък, може би 15 см и още толкова опашка. Не ми се стори гнусен, само люспестата опашка. Стана ми мн криво. Реших, че нищо не мога да направя. Майка ми ме чакаше да се прибера, за да може спокойно да отиде на работа, вече закансявах защото поехме по дългия маршрут, а и се бяхме здърпали. Като съм подвижен и карам кучета за организация за животни, но си викам какво ще й кажа на Гзддхдх: тука до училище.. зад блоковете в градинката има 1 плъх, пратете кола (май за сега мойта е единствената, не и на приятеля й, значи сме 2 за града). И си мисля кво ще й кажа: има умиращ паткан, аз даже не мога да дочакам и да ги заведа. Тръгнах да се прибирам но гледката как му се повдигат гърдичките и се бори.. Набрах телефона, незнаех какво ще кажа. Тя не вдигна вътрешно се надявах на това. 'ето опита'. Но знаех, че от мен зависи. На др ден минах от там, нямаше го. Дали се беше оправил и продължил, съмнява ме. Разбрах, за нти път че ако искам, ще намря начин. Че ние решаваме. От нас зависи. Плъхчето.. Тва животинче дет оцелява на такива мета, ко целява там живее, 'имонизиран' е срещу... Заслужава да живее, колкото и пухкава глезена бяла сиямка. Даже за мен плъха е по-голям пич. Като мастъра от костенурките нинджа.
    Активен
    Чиста енергия
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 118


  • Град: Варна
  • « Отговор #12 -: Май 29, 2011, 17:19:54 »


    http://www.youtube.com/watch?v=X0BRhBft-Xc

    Витоша 2009.

    ‘Посредата на нищото, на края на ръба, и отвъд’


     Утрото е повче от хладно, по утива към студено. Въздуха пробожда гърлото ти. Аромата на гората те кара да дишаш по-дълбоко. Трепериш, но не усещаш студ. Естествена реакция на тялото на която не обръщаш особено внимание.
     Сам си, не усещаш самота. Студено е, не усещаш студ. Влюбен си. Да казах го, влюбен си. Това чувство, което едновременно те плаши и укриля.  Влюбен си, но в кого? Или в какво? Няма значение. Имаш 2 възможности: 1та да анализираш всяка струна в душата ти, да разтърсиш сърцето си, да търсиш отговори на въпроси, на които може и да няма отговор. 2рия- да се примириш, да приемеш какво става и да му се отдадеш. Това ли е, само 2 възможности? Да, само 2. Все пак се радвай, че и тях имаш.
     Слънцето огрява короните на дърветата, снопове светлина се врязват между стволовете както ками на маджишън в кутия с жена. Идва новия ден. Ден в който ще имаш възможност да помогнеш на някого, да речем можеш да започнеш от себе си, да се захванеш с отдавна отлагани неща.
     Поглеждаш на вътре в теб. Заслушваш се в сърцето си. Бие равномерно и приятно. Сякаш те е оставило да разсъждаваш, а то се любува на изгрева. Добра идея. Оглеждаш гората пред теб. Високи строини борове. Разпръснати сякаш по много старателно-безразборен начин. Усещаш съвършенството на природата, на мига. Затваряш очи и леко измъркваш. Сякаш ръката й (не на природата) ненадейно се спуска нежно по гърба ти.
     Тук и сега. Тук и сега. Това е мястото, това е времето. Нищо особено и в двата компонента. Просто вече не можеш да чакаш. Стоиш на поляната, още не я е озарила светлината, слънчевия диск не се е издигнал над гората. Лице в лице с гората, като граница. Гъста, висока, ароматна, съвършенна. Тя е твоето подсъзнание, поддушевие и каквото си искаш ‘под’. Малката полянка, в очакване на слънчевите лъчи,  всъщност представлява съвкупност от съзнание, душа, чувства, които не, че контролираш, но поне можеш да се съобразяваш с тях. Не мога да чакам повече, не искам..
     Не те е страх. Не ти е и любопитно. Просто някои неща се случват, когато им дойде времето. Твоето време дойде.
     Стоиш и се ослушваш за най-малкия звук. Птици пеят, гората диша. Усещаш дъха й. Чакаш. Не бързаш. И нищо не бърза за теб. Нещо в теб ти казва: стоиш пред боровите дървета и очкваш да получиш отговор на въпроси, коите те страх да зададеш? Да, да, отговаряш.
     (изплува случка) Усещаш, че човека срещу теб, приятел на твой приятел е свършил с вица, смее се тъпо и чака реакцията ти. Продължаваш да гледаш през него. Не искаш да го обидиш. Усмихваш се колкото можеш (сравнитлно умела усмивка), но решаваш да се разходиш. Нямаш желание да влизаш в роля тази вечер, не ти се натискат нечии бутони. Различни хора се мотаят около теб, смеят се, избухват. Но сякаш всичко това минава покрай теб, без дори да те намокри. Съзнанието ти е заето с нищо. Гледаш в него. Няма мирис, няма емоция. Нищо. Усмихваш се и скачаш в него. Няма нещо, просто нищо Гъсто, всеобхватно нищо. И все пак не си сам. Усещаш някакво присъствие. О не, моята съвест с моите мечти вървят към мен с лека усмивка. Fuck you, fuck you and tour fucking mother and the fucking dreams. Кво? Ще ми кажеш, че си струва? Майната ти!
     Съвестта ми спира, оглежда се и изчезва, разтваря се в моя гняв. Да, накрая разбрах, тук ми е, незнам как, не е лошо, по-лошо е нищо е. Гъсто нищо. Поемам въздух, но не чувствам нищо. Нищо.
     Решавам да продължа да се разхождам. Тук нищо, там нищо. Съвестта ми се появява изведнъж с предложение: спокоен живот, без ИЗБОР. Да, ще знаеш още докато се събудиш какво ще стане, кого ще срещнеш, какво ще изживееш. Без болка, без страх. И без ИЗБОР. Това звучи по лошо от смъртта (смърт- врата където просто ‘събуваш’ тялото си).
     Съвестта ми: добре, отказваш да приемеш офертата, отказваш да умреш, но и не живееш.
    -Донякъде си права. Аз живея, просто исках да те имам на моя страна, не знаех как да те срещна и това е моя шанс да те видя.
    -Но аз не знам да бъда приятелка с теб, все пак аз съм твоята СЪВЕСТ, ти бягаш от мен откакто... Аз съм противоречията в теб, възпитанието на родителите ти, мечтите ти от детството.
    -Точно така, за това си ми нужна.
     Той хвана съвестта си за ръка, застанаха на прага. Каза й: ще боли. Усмихна се и преминаха.

    http://www.youtube.com/watch?v=2RXvh4jeiaU


    Активен
    Чиста енергия
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 118


  • Град: Варна
  • « Отговор #13 -: Юни 09, 2011, 21:17:41 »

    Има 1 мастийче в махлата. Обикаляше на една улица по моя маршрутс кучето, ся гледам едно моче му е направил къща в 1 изоставен строеж. То милото беше мн убито, клиьощаво не вярвх, че ще оцелее. Каза ми, че било бито с камъни.. Ся обаче няколко човека го захранваме мн добре, гледам 1 комшиика му дава кремвирш. И то милото за 1 ден даде голям напредък почна да джафка, маха с опашка. С едни дълги тънки крачета дет направо се огъват, явно голямо ще става, защото от бебок е висок. Има краста, предполагахме. Едното момче го обезпаразити вътрешно, с хапчета. Взех го онзи ден с 1 френд, аз карам той в краката му, закарахме в 1 клиника, мн снобарска, можеби най-скъпата във варна. Там ми беше казала приятелката от Анимал Хелп да ги карам. Заведохме го, една пуйка: да мн е хубав, струва си да се грижите, има краста. Лекува се с бла бла. 7 лева за прегледа, понеже ползвате намаление на Анималите. ??!!! Квоо? Нищо не казах, оцъклих се и платих. Баси жената. Върнахме го. Ся като разхождам моя и онуй понеже краставо и му викам да се маха, не им давам да се докосват. То за човек не било опасно, но за кучета се предава. После ходя да го храня и то ся не знае ко става. Като съм с мойто и то се радвам, аз му викам, много. После се появявам след малко с гранули, то наплашено, аз го викам, прикотквам и то се чуди чуди и идва. Както и да е, храня го тази вечер и слушам някакъв хард хеви деатх метъл от кооперацията, то хрупа гранули и се радва. И минава 1 'човек' с мътен поглед от злоба ли от алкохол ли, мн настъпан от живота, няма да рабере в това си прераждане, че кот му е в главата, на уста, тва става и да внимава кво, каде. И мн настъпан от живота един лют. Към 40 и нещо, може и 50 и нещо, с шкембе. И минава, аз говоря по телефона, но го чувам как нарежда: да ва Е@а мастии крастави ще храните... Както говорих, затворих и му викам: шш ей, ко стана ве, къв ти е проблема - ти си ми проблема и тез кучета - ари ела да се разберем ааа, нещо си недоволен (отвътре кипя, давам си сметка, че е по-тежък от мен, аз съм с лява ръка само и няма дърво, камък под ръка, но той не знае това, а и в такива моменти..) - кучета ще ми хранят, и нещо нарежда и се прибира. Явно живее в съседна къща. - кво ти пречи кучето ве? - пречи ми.
     Не издържах и малко преди да се скрие: щи е@@а Май@@@ тъп селян ще е@@. Исках да се сбием. Той се прибра. Аз го храних докато вече не спря и искаше само да си играем. Качих се в колата и се прибрах. Качих си бухалката в колата. Изроди.
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #14 -: Юни 09, 2011, 22:14:57 »

    С хората е много по-трудно - и да ги изправиш,излекуваш и нахраниш накрая
    ще те ухапят,че и най-големия изрод може да те изкарат.
    Успех!

    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Източници на енергия
    Енергийни учения
    Evolution 3 5455 Последна<br />публикация Август 20, 2010, 10:16:28
    от Evolution
    Архитектура и енергия
    Видео клипове
    Amica 1 1004 Последна<br />публикация Август 15, 2010, 22:34:34
    от Evolution
    Разкази от Гьокчен
    Видео клипове
    Турист 1 1054 Последна<br />публикация Май 03, 2011, 22:40:06
    от Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
    Усещам негативна енергия, закрепена за мен « 1 2 ... 5 6 »
    Въпроси и отговори
    kehoy_ 77 6228 Последна<br />публикация Март 01, 2013, 16:19:16
    от вожда
    Сексуална енергия, въпрос
    Въпроси и отговори
    mamagaya 0 574 Последна<br />публикация Юни 19, 2012, 10:50:40
    от mamagaya

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright