Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Тролейбусът на наблюдателите  (Прочетена 380 пъти)
mamagaya
Гост
« -: Май 21, 2011, 18:51:30 »

ТРОЛЕЙБУСЪТ НА НАБЛЮДАТЕЛИТЕ

,,Искам да ви задам един въпрос, който отдавна не ми дава мира. Как пишете всичко това — като теоретик или като практик? Вие самият изпълнявате ли всичко, за което пишете? Прилагате ли го в живота? Ако го прилагате, какви резултати имате? Например за храненето... Също и с транссърфинга. Вие лично убедихте ли се в ползата, по-точно дали теорията за транссърфинга работи?”

Разбира се, всичко, за което пиша, не само е проверено, но и представлява моя начин на живот. Например в резултат от преминаването ми към хранене с натурална храна получих голямо количество свободна енергия, което събуди творческите ми способности и ми даде възможност ефикасно да използвам техниката на транссърфинга.
Преди ми се налагаше - както правят повечето хора – дълго и упорито да се трудя, за да постигна целите си. При това голяма част от усилията ми беше изразходвана напразно. С обикновените методи едва ли може да се постигне много. А сега мога да формирам слоя на своя свят - реалността, в която живея - така, както ми се иска. Всичко става от само себе си, без борба, чрез насочване на енергията на намерението в нужната посока. Но преди всичко трябва да имаш тази енергия.
Аз минах четиридесетте, но здравето и жизненият ми тонус сега дори са по-добри, отколкото на четиринадесет, когато от излишна енергия се мъчех да си счупя врата, правейки страховити салта на ски от трамплин. Външно изобщо не изглеждам така, както би следвало да се очаква на моята възраст. Ако седна в аудиторията сред студентите, никой няма да улови съществена разлика.
Наистина поех по „праведния” път, едва когато с глупашкия си начин на живот се доведох до такова състояние, че дори да се придвижвам ми беше много трудно. Когато човек попадне в подобна ситуация, му остават два пътя: да се заеме или с лечението си, или със здравето си. Мнозина избират първия. Като резултат и предишните болести си остават, и нови се появяват. А нима може да бъде другояче? Защото огледалото безупречно отразява образа: „Аз се занимавам с лечение на болестите си”, и поточно: „Аз лелея болестите си, отглеждам си ги, мъкна се по болници, оплаквам се и отравям и своя, и на околните живот”. Избрах втория път, той формира съвършено противоположен образ: „Аз укрепвам здравето си”. Резултатът е съответен. Очевидно това са два принципно различни подхода.
Докато са в добра физическа форма, мнозина не искат и да чуят за суровоядство и други подобни „извращения”. Трябва обаче да имате предвид, че здравето е временно явление, ако не се грижите за своето тяло. Защо да чакате, докато настъпят неприятни промени? Защото те може да са необратими. А до какво опира всичко? До нежеланието да се сменят старите навици, насадени от махалата.
И наистина как да се откажете от толкова съблазнителни блюда, с които сте свикнали? Дори е страшно да си помислиш. Но работата е там, че целият този „вкусен свят” е създаден от махалата и притегателната му сила е причинена от примката, в която се намира огромната част от населението. Наивно е да се смята, че в порочния кръг са въвлечени само наркомани, алкохолици и пушачи. Представителите на медицинските, на „добрите” махала, противостоящи на „лошите”, обявяват такива хора за болни и се опитват да лекуват тяхната уж физиологична зависимост.
А всъщност зависимостта от обичайните хранителни продукти е от същото естество, както и наркоманията - пребиваване в примката. Със същия успех може да се лекува влечението към сладки неща или към месо. Това се проверява лесно и вече неведнъж е проверено от онези, които са се освободили от „вкусните” махала, хранейки се с естествени продукти. Например ако човек, който се е освободил от хранителната наркомания, вечерта изяде нещо сладко или бонбон, на следващата сутрин ще има истински махмурлук като от алкохол.
На въдицата на махалото се люлеят както наркоманите, така и потребителите на вредните, макар и общоприети продукти. Точно затова им е трудно да си представят, че могат да минат и без целия този боклук, който им се струва безумно вкусен.
Понятието „вкусно” не е нищо друго освен привързаност към определено махало. Всичко е относително. Съвсем не е задължително да се лишавате от удоволствия. Да се изтръгнеш от примката чрез самоограничаване действително е трудно, пък и не особено приятно. Има по-добър изход: трябва да промените вкусовата си ориентация и тогава удоволствията няма да изчезнат - просто ще станат други. Верният път е да станете привърженик на друго, по-малко деструктивно махало, каквото е разделното хранене или суровоядството.
Суровоядците например съвсем не се насилват, че това било необходимо, както може да изглежда отстрани. Напротив, те практикуват естественото хранене с увлечение и изпитват същото наслаждение, както най-отявлените гастрономи. Можете ли да си представите – морковчето от лехата за тях е не по-малка съблазън от изисканата торта за любителя на сладки неща. Пристрастията се променят, щом се промени махалото, това е всичко. И животът не е лишен от удоволствия, напротив, те стават много повече, защото благодарение на изострянето на жизнената сила се появяват нови, недостъпни преди.
От друга страна, когато съм на гости, аз не капризнича, че не ям това или не пия онова. Мога да си позволя да ям каквото и да е, ако обстоятелствата са такива, защото съм се освободил и не изпитвам зависимост от „кредиторите”. Това прилича на посещението ми в банка, когато вземам пари, колкото са ми необходими, и спокойно си тръгвам, без да ме е грижа, че при следващото ми посещение ще трябва да ги върна. С други думи, мога да оцелея не само в гората, но и в града.
Главното е да се събудите от съня и да се освободите от примката на махалата. Преминаването към естествено хранене е най-прекият път към свободата. Обърнете внимание: няма да откриете в книжарниците книги за суровоядството. За лекуване - да, за изчистване на организма също. А за основното, което прави и лечението, и изчистването излишно - нито дума! Защото за махалата е смъртоносно, ако повечето проблеми, с които човек се сблъсква постоянно, изчезнат. Приемливо е каквото и да е -само не и това! Съзнателното връщане към природната чистота и независимост срутва колосалния конгломерат от производства и направления, пряко или косвено свързани със здравето и жизнения тонус на човека.
Забележете - не ви агитирам (защо ми е да го правя?) и никого не каня със себе си по пътя, само давам информация, която може да послужи на някого. Мнозина лягат под ножа на хирурга, а понякога и в гроба, защото просто не са информирани, че болестите им лесно могат да се излекуват от самата природа. Няма нищо по-глупаво от смърт от невежество. Ето - седи си човекът в примката на махалото и чувайки с крайчеца на ухото си за новото веяние, си мисли: „Суровоядци ли? Що за стока са?” А махалото успокоително му шепне: „Ами някакви си откачени, дето се хранят само със сурови неща. Ти си яж кренвирша, яж!” И човекът продължава да си стои в неведение.
Що се отнася до конкретните резултати, които успях да постигна с помощта на техниката на транссърфинга, не бих искал да ги афиширам. Личният живот би трябвало да е скрит от чужди погледи, в противен случай престава да е личен. Надявам се, че ще ме разберете правилно. Мога да кажа само едно: техниката работи безупречно, ако редовно се спазват препоръките, които съм дал в книгите „Транссърфинг на реалността” и „Ябълките падат в небето”. И не е толкова сложно, както може да ви се стори. Само в началния етап са необходими известни усилия, за да си създадете навика на транссърфър. Защото всички принципи са много прости - изисква се единствено да ги следвате системно, а не от време на време.

,,Честно казано, не очаквах, че изведнъж ще започнете да пишете за това... Нима се изчерпахте? Простете, но когато няма какво да кажеш, според мен е по-добре да мълчиш. Пък и защо трябва да се отказваме от удоволствието от добре приготвената храна? Та нали все едно ще умрем, рано или късно. Или някой се кани да живее вечно? Освен това дали нещо е вредно или полезно, можем да гадаем до безкрай. Всичко това са само предположения. Не е възможно да се докаже с опити със зайци.А човек май не е заек и не би трябвало да ги сравняваме. Пък и се храни не само с материална храна, нима удоволствието не е енергия? Просто трябва да се вслушваш в организма си и толкоз. А суровоядството не е „нашият метод” - със сигурност не е моят.
Спокоен Наблюдател.”


Първо, писмото издава не спокойствие, а по-скоро обезпокоеност. Когато се обърнах към осмелилите се да извършат толкова дръзко нарушение на общоприетите стереотипи, аз предупредих, че тутакси ще се размърдат всякакви субекти, които смятат, че сте дръзнали да подроните устоите на уютното им блато. И по всякакъв начин ще се мъчат да развенчаят убежденията ви и да ви залепят етикет, учтиво казано, на чудак, на странен човек.
Те ще го правят с най-добри намерения, с всички сили ще ви желаят най-доброто: „Какви са тези щуротии, оставете глупостите и си живейте като всички нормални хора!” Други ще възприемат поведението ви като хвърлена ръкавица и ще реагират враждебно. Всъщност всички тези „разтревожени” ги обединява едно желание - да ви поставят на мястото ви: „Къде се пъхаш, какво - да не си по-добър от нас? Живей като нас и не се тикай между шамарите!” Следвайки правилото на своето махало, те настойчиво ви подтикват и вие да спазвате същите принципи. Но изниква въпросът: какво ги кара толкова ревностно да защитават устоите си? Та нали вие никому не натрапвате мнението си и не се опитвате да промените никого?
Парадоксът е, че ако започнете активно да доказвате правотата си на всички, те просто ще се засмеят и спокойно ще махнат с ръка на странностите ви. Но когато, без да питате никого, уверено следвате пътя си, това предизвиква негодуването на околните. Безпокойството им е предизвикано от подсъзнателни съмнения в собствената им правота, въпреки че разумът им здраво е приспан от вкоренените стереотипи.
Например в зоологическата градина човек вижда надпис: „Забранено е храненето на животните”. Разумът веднага построява логическа верига: животните се разболяват от човешката храна - това не е нормално; животните са здрави, когато се хранят със своята храна - това е нормално; когато се храни със своята храна, човек се разболява - това също е нормално. Нещо не е както трябва, нали? Действително всички хора рано или късно започват да страдат от различни болести и всички са свикнали с това, но дали това е нормално?
Няма повече да обсъждаме ползата и вредата от едни или други продукти, работата не е там. „Разтревожените” се вълнуват, защото се страхуват да се лишат от обичайния комфорт, който се създава от енергията на махалото. „Спокойният Наблюдател” правилно е забелязал, че удоволствието от добре приготвената храна е енергия (макар че понятието „добре” е твърде относително).
Както вече казах, всички общоприети хранителни продукти, особено усърдно рекламираните, са кредити на махалото. Излиза, че да се откажат от всекидневната „доза”, на самите тях не им стига куражът, а да гледат онези, на които им стига, им е непоносимо. Затова „разтревожените” се мъчат да уравновесят вътрешните си колебания, заливайки с буря от негодуване нахалниците, посмели да „нарушат правилото”.
Дори могат искрено да вярват, че в хранителните си пристрастия следват изключително собствените си убеждения. Но не - който е уверен, че се храни правилно, не пише такива писма, а просто следва спокойно пътя си, пускайки ненужната информация покрай ушите си. Щом нямат съмнения, нямат и необходимостта да доказват нещо на някого. И аз също нищо не доказвам, а просто предоставям информация за онези, които се нуждаят от нея.
Недоволните отзиви като този са единици, а писмата с молба да им помогна да решат проблемите си със здравето - хиляди. Но с какво може да помогне транссърфингът, щом той самият изисква достатъчно количество свободна енергия, а един не съвсем здрав човек не би могъл да я има? Откъде да я вземе? Отговорът е очевиден – трябва здраво да се заеме с физическото си тяло. Как може да стане господар на слоя на своя свят, ако дори тялото си не владее?
А онези, които засега нямат проблеми със здравето и енергетиката си, няма за какво да се безпокоят. Мисля, че усвоилите принципите на транссърфинга читатели няма да питат никого как да се хранят, пък и на другите няма да натрапват своето мнение. Вземете правото си да бъдете прави. Щом сте господар на своята реалност, нямате нужда да молите за нечий съвет. Като се съмнявате, при всички случаи ще действате неправилно. Но ако сте постигнали единство между душата и разума (тук ще добавим - и стомаха), можете да се храните с каквото си поискате и то ще бъде точно онова, от което имате нужда.
Щом сто процента съм убеден, че сладкишите няма да ми навредят, значи мога да ги ям. Защото съм взел правото си да бъда прав, по тази причина се намирам в онези сектори от пространството на варианти, където мога да ям сладки, колкото си искам, без вреда за здравето ми. Осъзнавам действията си и вземам кредита съзнателно. Но подчертавам - това е при условие, че сте постигнали единство. А ако организмът моли, а разумът твърди, че е вредно, значи ще бъде наистина вредно. „Спокойният Наблюдател” пише: „Просто трябва да се вслушваш в организма си и толкоз.” Дали е така? Точно от подобни широко разпространени щампи, облечени в уж правилна форма, се създават лъжливите стереотипи.
Организмът, чиито потребности са създадени в примката на махалото, ще иска все по-големи дози енергия на кредит. Но той не управлява реалността. Управлява я външното намерение, което се ражда в единството между душата и разума - както те заповядат, така и ще стане. В организма си трябва да се вслушваш, но той не винаги казва истината. Ако тялото се съпротивява или отхвърли нещо, тогава трябва да му вярваш - за това то няма да лъже. Но за потребностите, ако са далеч от природните, организмът ни най-често говори с гласа на махалото. Така че е необходимо внимателно да се проверява дали е постигнато единство между стомаха, душата и разума.
Ако разумът отхвърля призива „да се храним правилно”, пък и душата не я тегли натам, тогава всичко е наред - можете наистина без особена вреда за здравето си да поглъщате всичко наред. Докато единството не започне да се нарушава от знаци, сигнализиращи, че трябва да поставите известни ограничения. Тогава трябва да се откажете също в състояние на единство между душата и разума - това е главното! Не бива да се принуждавате. Можете да преминете към естествено хранене леко и с удоволствие, ако го правите поетапно, по убеждение, а не по необходимост. Тогава ще имате и здраве, и спокойствие. Защото няма нищо по-лошо от това да насилваш себе си, пък и на другите да сочиш как трябва да живеят.
За мнозина (както и за мен тогава) преминаването към суровоядство ще се стори твърде екстремална крачка. Щом е тъй, не бива да се измъчвате от въпроса да я правите ли или не. Естественото хранене трябва да влезе в живота ви естествено, по желание на сърцето и разума, а не под натиска на някакви авторитети. За това трябва да се дорасне и да се узрее. Настоящата информация има извънпланов, факултативен характер и я предлагам само на онези, които са готови да я приемат. Преди всичко това са хората със сериозни проблеми със здравето, както и онези, които искат да повишат енергетиката си до качествено ново ниво. Но повтарям - това изобщо не е задължително.
Има една много интересна ситуация от гледна точка на транссърфинга, когато тролейбусът (или трамваят) спира поради спиране на тока. Това събитие нарушава обичайния сценарий, което кара хората да се събудят. Всички пътници за известно време се превръщат в определен смисъл в наблюдатели и се разделят на три групи.
Първите веднага, без да се замислят, слизат от тролейбуса и тръгват пеша. Те са „решителните наблюдатели”. Приели са промяната на обстоятелствата и по съответния начин са коригирали своя сценарий. Нямат време да чакат и уверено тръгват по своите си работи.
Вторите също приемат ситуацията и без да се колебаят остават по местата си. Няма закъде да бързат и спокойно очакват по-сетнешните промени в течението на вариантите. Те са „спокойните наблюдатели”. Ако минеш покрай спрял тролейбус, ти става смешно колко внимателно те гледат, подобно на големи и умни птици. Спокойствието на вторите е не по-малко ценно от решителността на първите.
Третата група са колебаещите се, които не знаят дали да останат и да чакат или да слязат. След като се помайват известно време, постепенно напускат тролейбуса. Те са „неспокойните наблюдатели”. Не искат да се примирят с промяната на сценария и затова не могат да вземат твърдо решение. Равновесието им е нарушено и в тях започва вътрешна борба. Една част от „неспокойните” не желаят да я оставят вътре в себе си и заливат околните с раздразнението си: възмущават се, изказват искания или изразяват мълчаливо неодобрение към онези, които са взели решението си без колебания.
И така, струва ми се, че истинският транссърфър никога няма да се окаже сред хората от третата група, особено в споменатата част.
А вие как мислите?

Откъс от книгата Създател на реалността
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=20113


Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright