Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Българска народна бродерия и костюм  (Прочетена 7803 пъти)
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« -: Май 19, 2011, 12:14:11 »

  Образната Реч (Сътворително Слово) в българската народна бродерия

Настоящото изследване се занимава с практиката на бродиране, нейното приложение за постигане на вътрешната хармония вътре в човека, посредством целебния ефект на Образното Слово, което изработва.

Изследването прави опит да надникне в процеса на бродирането, символният Език при украсата на българската народна носия чрез използването на българската народна шевица

 

Увод

Известно е лекуването чрез Думи (Слово, Реч) в практиката на Логотерапията, лекуването чрез Музика (Музикално Слово или Фраза), лекуване чрез повтарящи се движения (Танц) и др. Възможен ли е подобен паралел и при шиенето (сътворяването) на Образи, тяхното съхраняване във вътрешното ни пространство, наблюдението (съзерцанието) им и влиянието върху душата ни.

 

За(д) Думите

Следвайки етимологията на думата ТЕКСТил разбираме, че плата е тъкан от Думи.

Има значение как изработваме дрехите си, с какво ОБРАЗно слово украсяваме себе си, какви Сили викаме в живота си с тези Думи (Логоси).

При бродирането е интересно, че посоката на повторение на бодовете е от ляво на дясно, сходно с писането в българския език. По същия начин изписваме буквите, които свързваме в Думи, а от тях правим изРЕЧения.

 

Външната йерархия

Дрехите ни служат, за да бъдем красиви, да сме защитени от топлина и студ, или имат и друга функция? Дрехата, която носим, и украсата по нея ни отличава един от друг. В миналото една е била дрехата на младата, неомъжена българка, друга на омъжената жена, а съвсем различна на възрастната.

По украсата на дрехата (отличителните белези) съдим за йерархичното положение на този, който е облечен с нея. Замисляме ли се днес за многообразието от външни (а те са отглас на вътрешни) белези (знаци) при различните видове униформи например. Респектирани сме от “облечените” във власт (сила) или друга позиция в обществото мъже или жени, който носят военна или полицейска униформа, съдийска тога,  лекарска престилка и др.

 

Основен Знак

Специфичното при бродирането е многократното повторение на знака Х (кръстчето), който е вселенски знак и означава защита. Когато бродираме ние броим на ум. Според Питагор числата са в основата на Музиката, числата са основата (основанието) на всичко живо. Всеки един от нас е Свещена Единица, знакът на която е знаменце. Всеки от нас притежава своя специфична индивидуалност, изразена на Вселенския Език, Същност, която се разчита, и според която човек се поставя в определен чин и йерархия.

При бродирането може да се говори за изобразяване на Свещен Текст и за Свещено отбряване. Според старите българи това, което носим в себе си (Душата ни) и на себе си (Облеклото ни) са в пряка връзка, и така привличаме (викаме) определени Сили в живота си.

 

Интересни факти от историята

От Тракийските хроники (книгата Нави) научаваме за цар Тер
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #1 -: Май 19, 2011, 12:15:37 »

Интересни факти от историята

От Тракийските хроники (книгата Нави) научаваме за цар Терес, който преди битката с Мардоний при Акте (полуостров Атон) “тъчеше с пръстите си битието на битката, която предстоеше”. За него се казва пак там, че докато призоваваше на Древната Реч на Тракия, той тъчеше сукното на битката. От текста научаваме, че Тракийският цар тъчеше с ръцете си и извикваше по Имената им – крайбрежните води, ветровете и гърмовете, които да му помогнат да спечели битката с врага.

Интересно е, че в изписването на египетския йероглиф за Реч (Слово) има връвчица.

 

Технология на бродиране или записване на Текста.

Елементите при бродирането

След като съществуват практики (Лого-терапия), занимаващи се с лекуването чрез Думи, Терапия чрез Музика (Музикално Слово), чрез Танц (Думи чрез определени Движения, Пози, Позиции на тялото) и др., нека разгледаме бродирането (записването) на Думи (Образи, Символи, Кодове) с игла и конец върху бялата ленена кърпа, която прилича на чистия, бял лист, върху който изписваме Думи с мастило.

Бродиране идва от Бод (пробождане). Движението (Проекцията) на иглата боде плата (Белия лист), прокарва (вкарва) конеца от долу на горе правейки Х (кръстче), и по този начин изписва чрез едно и също многократно повторение, знака за защита и се сътворяват Образи (Думи). Това насочва към двойките горе-долу; небесно-земно; мъжко-женско. Белият плат (за нас това е белият лист) е мястото на Сътворяване на Думи (чрез знаци и символи) с помощта на преждата или конеца. Текст се пише с мастило върху празния лист. Конецът изпълнява функцията на Мъжкото (оплождащо) начало, което втъкава (втъква) своята Същност (цвят, дебелина, материал) в бялата повърхност на плата. Резултатът – Образното Слово.

Кой е свързващият елемент в процеса на бродирането? Това е човешкото въображение – осъзнаващо и пресъздаващо света в Образи. Юнг говори за архетипите, които съхраняват в колективното несъзнавано (колективната памет) Образи, Знаци, Символи още от нашите прадеди.

Знакът по дрехата на българите е служел за украса, но е имал и предпазна (защитна) функция в облеклото на хората в миналото. Това е кодирания, символен език за ангелските (невидимите) сили, които да го четат и разпознават. Образите (символите) според Мирча Елиаде показват всичко, което е непокорно на понятиято. Това определение дава основание да се счита, че Символът предхожда и превъзхожда Понятието. Символът е носител на съответната Същност, преди тя да е “облечена” в съответното Слово.

 

Въздействие на формите и цвета при бродирането

Изучавайки символния Език можем да открием (да прочетем) смисъла на Образа. Съзерцавайки (волево наблюдение) един образ, ние започваме да го носим (съхраняваме) в паметта си, и така го реализираме в живота си. Изработените от нас знаци по дрехите ни предпазват от злини и ни назовават според същностите, които изобразяват (носят, съдържат в себе си).

Три са основните цветове в българската народна бродерия: червен, черен и бял.

Древен орфически принцип е: каквото е на небето горе, това е и на земята долу. Христос учел своите ученици така - каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. Всеки от нас, желаейки нещо, първо го “вика” като Образ в своето вътрешно пространство, и така задвижва процеса, технологията за случване на желаното и проекцията му в реалния свят.

Видяното от нас в нашето вътрешно пространство после откриваме сътворено чрез шевиците по облеклото, шарките на килимите (това, върху което стъпваме, ходим). Завивките ни, кърпите за глава и др. изобилстват с елементи, в които се разпознават дървото на живота, меандри, спирали, слънца, световното хоро, мъжкото и женското начало и др. елементи.

 

Приложение

Може ли древното Знание, съхранено чрез символите в българската народна бродерия, да ни донася здраве, радост и наслаждение в ежедневието?

Търсим ли значението на Древните, а затова и Силни (натоварени с Думи на Сила) Образи, които да ни защитят, излекуват, и не на последно място да отбележат към кой Дом, Род, Народ и Нация се причисляваме?

Кои от символите носят здраве и изцеление, и защо е важно да ги познаваме и шием (бродираме) по дрехите си?

Известно е психологическото въздействие върху човека, който се занимава с бродирането на шевици – обща релаксация на тялото, удовлетвореност и спокойствие на душата.

Дрехата ни прави красиви, пази ни от топлина или студ, “говори” на другите за нашата индивидуалност.

В днешно време не се налага да се обличаме в дрехите на нашите баби (в сукмани  с пафти), защото изглеждаме добре и в съвременните облекла, но си остава валидно разбирането на древните - каквото е вътре в Човека, това се вижда и отвън.

Нека открием и след това опазим вътре в себе си Красивото, Светлото и Силното Слово. Така носейки го първо в сърцето си, ще бъдем забелязани като Светли хора, пълни със Сила и Живот.

http://tulips.blog.bg/drugi/2011/01/24/obraznata-rech-sytvoritelno-slovo-v-bylgarskata-narodna-brod.672885
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Alida
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 256


« Отговор #2 -: Септември 22, 2011, 18:36:34 »

Здравейте Усмивчица
Много ми се иска да споделя с вас клипче, на което попаднах наскоро. Не е съвсем по темата, но има общо с нея и с другите в подфорума. Прилича малко на фантастика, но ме впечатли, все едно бродерията е проговорила Усмивчица


<a href="http://www.youtube.com/watch?v=b5fYzFtddF8" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=b5fYzFtddF8</a>
Активен

"Не е важно да видиш, а да разбереш"- Sunshine(sun)
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #3 -: Септември 22, 2011, 19:32:03 »

Алида много благодаря за хубавото клипче, не е в отклонение с темата , защото идеята на темата е българската бродерия която се нарича писмо , какво е написала и до къде е стигнала.

Копирам тук една статия , за връзката тохари-българи надявам се ще ти допадне.

Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #4 -: Септември 22, 2011, 19:33:21 »

ШАМАНИ, ТРАКИ И ТОХАРИ

 

 

 

В етимологически речник на английския език са написани доста неща за думата шаман.Смята се, че тя е проникнала в езика на британците чрез  немско посредничество. В немския била дошла от руския, руснаците на свой ред я взели от тунгусците. Те пък я получили от китайците, но думата не била китайска, а индо-арийска. Шаман е определена за дума от пракрит ( индийски език, говорен в северната част на страната), а пракритската дума идвала от древната санскритска шраманас – будистки монах (1).

 

Речникът дава подробна информация, в това спор няма. Недостатъка е, че има твърде много догадки, а и пропуски, или може би дори съзнателно премълчани неща? Верно е, че шаманът е вид монах, това е свещеник, който се усамотява сред природата и търси връзката с духовния свят. Временното прекъсване на контакта с хората е необходимо, за да може шаманът да се съсредоточи върху целта си по-добре. Шамани е имало сред всички народи в техния ранен стадии на развитие. Келтските друиди са също шамани, такъв е и тракецът Залмоксис, който се усамотява  в подземно жилище за цели три години.

 

За да разберем със сигурност кой е дал думата шаман на народите от Средна Азия трябва да намерим език, в чийто речник присъства дума с корен шам, сам и значение – един, усамотен, сам. Най-добрия кандидат в този случай са два езика –българския и тохарския. В тохарския, говорен на територията на Китай думата сам е.... сам, т.е. перфектен еквивалент на българската дума! Няма шега, A.J. van Windеkens си е свършил добре работата създавайки  "Lexique Etymologique des Dialectes Tokhariens" (2). А и на тохарски шаман е ...самане: s.amáne - a monk http://www.wordgumbo.com/ie/cmp/toch.htm

 

Шаман е вариант на нашата дума сам, самин, самотник също е сродна. Това показва, че хора говорещи древен вариант на българския eзик са повлияли населението на Средна Азия до такава степен, че тунгусци, буряти и др. са взели от наши деди дума за жрец, монах, аскет.

 

Следва да бъде отговорено как и кога е станало това? Как е възможно български думи да са идентични на тохарските? Все пак тези хора са обитавали Северен Китай,  дали приликите в езиците ни не са някаква необяснима случайност? Не, не е случайност, няма чудеса, а само неудобни факти, които определена група хора предпочита да премълчи. Тохарите са интересен и изключително важен за историята народ. Всеки се опитва да ги придърпа към себе си, като не се жалят нито сили, нито средства. Ще се запитате защо такъв труд, защо и келтоезичните и германоезичните правят всичко възможно да доближат тохарите до своите корени? Много просто, тохарите са древни европейци, които са занесли искрата на познанието в далечната Азия. Там те са повлияли езиково и културно местните народи, а най-вече китайския. От откритията на проф. В. Меир става ясно, че тохарите  са обитавали България, Румъния и Украйна преди да мигрират за Китай. За това Меир съди по петроглифите от Източна Европа и тези от Такла Макан, там където бяха намерени белите мумии предизвикали сензации...които прекъснаха в момента, в който бе направен генетичен анализ на европеидите заселили се в Китай.  Специалистите казаха, че тези хора идвали от Източна и Средна Европа,  но на чий народ са деди не бе уточнено. Всъщност не е и нужно защото е добре известно, че през трето хил.пр. Христа Добруджа и Черноморските степи са обитавани от траки и скити, които са близки роднини. Тракийски разселванния достигат не само Средна, но и Западна Европа. Следователно тохарите трябва да са спадат към същия етнос както траките и скитите, това обяснява приликите в езиците.

 

Незнайно защо до сега никой не си е направил труда да провери дали тохарския език няма повече паралели с тракийския освен споменаваните от езиковедите успоредици брия – рие ( град). Аз реших да се потрудя по този въпрос и се натъкнах на нещо интересно, приликите не само са повече от една, но и забележително често трако-тохарските успоредици са и български думи, ето вижте сами:

 

Тракийски-Тохарски -Български

 

АК            -АК             -ОКО

АНГ          -АНК          -ОНКОТЪ, ОНГЪЛЪ ( ъгъл, кривина)

АРЕ          -АРЕ            -ОРАЛО

АРГ          -АРКИ         -ЯРЪК

АБ             -АМПИ      -ОБЪ ( два, двоен )

БАЛЕН    - ВАЛО      -БЬЛИЯ ( боил, силен, велможа)

ВИР            -ВАР           -ВИР

ДУРИ        -ТВЕРЕ       -ДВЕРИ (врати)

ГАРМАС  -ШАРМА   -ЖАР, ГОРЯ

КЕТРИ      -ЧТВАР       -ЧЕТИРИ, ЧЕТВОРЪ

КУН          -КУ             -КУЧЕ

КУС          -КУС           -КЫЙ ( кой)

МЕД          -МИТ          -МЕД

СЕ              -СЕ             -СЕ ( това)

СА              -СУ             -СЬ

САМ          -САМ          -САМ

СТОР         -ТАРНА     - СТРАНА, СТАРНА, ПРОСТОР

СКАК        -СКАК       -СКОК

ТА              -ТА              -ТА, ТЪ (тази, това)

ТРИ            -ТРИ            -ТРИ

 

Примери има още много, но и от тези става ясно, че траки, тохари и българи имат едни и същи корени, че трите групи хора са всъщност част от една древна балканска общност, от която тохарите са се отделили в дълбока древност.

 

Тохарската миграция в посока изток е изключително лесна за проследяване.В началото на трето хилядолетие преди Христа в Китай ( край Янг Шао и Лунг Шан) се появява особена керамика имаща прототип сред неолитните съдове от земите на България, Румъния и Украйна.

 
                       

Керамиката в ляво е от Източна Европа, срещу нея е показана китайска, но от по-късен период

Керамика от Кукутени

http://en.wikipedia.org/wiki/File:CucuteniTypicalCeramic.jpg

http://www.neamt.ro/cmj/istorie/piatra-neamt/expo_1.html

http://www.youtube.com/watch?v=j_pR7GwqEjQ

Янг Шао керамика http://ssil.uoregon.edu/hist387/gallery.php

Керамика и знаци http://rutchem.rutgers.edu/~kyc/ChineseLearn.html

 

Появява се мистериозно и леенето на бронз. Казвам мистериозно защото развитие в Китай почти липсва. Невъзможно е да се научиш да лееш от раз, да използваш сложни форми и матрици от 3-4 части. Друго, което се появава е бойната колесница, а и разбира се коня...
 

             
Погребение от тракийски тип с коне и колесница ( Китай)


Тайнственият народ, който въвежда цивилицията в Китай създава първите три митични династии – Ксия ( Ша), Шанг и Чжоу. Копия, брадви, ножове от времето на тези династии имат прототипи в Тракия, но се срещат също в Дания и древна Франция ( Галия) и дори Британските острови. Тайнственият народ заселил се в Китай съхранява житото си в ями, а този метод се ползва дълго преди това в Тракия, като по-късно е пренесен в Галия и Британските острови. Мистериозните създатели на цивилизация ползват и особен вид писменост, с която гадаят. Върху животински кости са се нанасяли особени знаци, после костите са се хвърляли в огъня и когато се разцепели шаманът гадаел по оцелелите символи какво ще е бъдещето. Важно е да се спомене, че върху розеката от Плиска 90% от знаците ги има върху гадателските кости, но най-важното е, че тези знаци се появяват за първи път в Тракия...За последен път с такива кости гадае Атила, точно преди битката в Каталонските полета. Прокопий споделя, че народът на Атила е наричан в миналото с името кимерии, а тези хора са обитавали замите ни от най-дълбока древност.


 В тази таблица може ясно да се види, че тайнствените символи на шаманите от династия Шанг са всъщност тракийски знаци

Знаци на Шанг

http://en.wikipedia.org/wiki/Oracle_bone

http://www.lib.cuhk.edu.hk/uclib/bones/ob29.htm

http://chineseculture.about.com/library/weekly/aa_oracle02a.htm

 

Знаци от неолитният период на Балканите

http://www.omniglot.com/writing/vinca.htm

http://www.prehistory.it/ftp/winn2.htm

http://www.prehistory.it/ftp/winn4.htm

 

 

Ето, мистерията е разгадана. Тохарския език прилича на българския защото както тохарите, така и българите са древни балкански народи. Тези, които са обитавали Европа са наречени траки, скити и кимерии. Заминалите за Азия са получили името тохари, но също и масагети, даи, саки. Дакия е страната на северните траки, а земите на тохарите са наричани от китайците Daxia...едва ли е случайност. От трето хил.пр. Христа, та до Ранното Средновековие е имало една почти непрекъсната ивица (от Балканите до Китай),  в която са живеели народи с балкански произход.

 

Като вече бе обяснено има археологически доказателства за миграциите на балкански народи в посока Азия. Съществуват дори исторически извори свидетелстващи за древен тракийски поход към Индия. За него пишат Филострат,  Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон...

Ариан дори приписва създаването на индийската цивилизация на тракиеца Дионис. Старият автор твърди, че преди идването на Дионис в Индия местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракийския бог  им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също  закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. В самите пурани ( древни индийски предания) намираме потвърждение за това. Там са споменати богоподобните бригус - бойци колесничари почитащи огъня и дали го на хората. Името на митичните бригус напомня на тракийския  етноним  бриги, чиито най-древни земи са Юго-Западна България и Македония.

 

Китайските извори пък говорят за идването на деветте пастира- явно девет племена от скотовъдци. А Цъма Цзиян дори дава подробности – Макар днес ние да считаме хуните за варвари, трябва да се признае, че те са потомци на Шун Вей – създателят на династия Ксия ( Ша). Тохарите са част от тези хуни, някои групи от които са наричани още кимерии и българи.

 

Влиянието на древните балканци в Азия е било огромно. Те са променили живота на местното население и са били боготворени. Това е причината тунгусците да имат думата шаман, която е обяснима на български език. Това е причината тюрки и монголи да почитат Тенгри, това е тракийския бог Дин, наречен още Дин Гир ( буквално ден грее- светлото небе). Това е причината най-древното индийско божество да носи името Брама. Бромий е един от епитетите на тракийския Дионис...

 

Много хора няма да се съгласят с мен, това е напълно естествено, но към тях е моя въпрос – Уважаеми дами и господа, на вас бяха ли ви известни даните, които аз представям? Знаехте ли за похода на Дионис, за сведенията от индийските пурани, чели ли сте писанията на Съма Цзиян, бяхте ли чували за приликите между древната китайска керамика и тази от земите на траките, знаехте ли, че гадателските знаци на митичните китайски династии се срещат по-рано в Тракия...?

 

Всеки прави изводите си въз основа на данните, с които разполага. Нови данни водят до нови изводи, не е ли така? Фанатичното приковаване към общоприети вярвания не е присъщо нa интелигентни и прогресивни хора. Будният търси и проверява.

 

Не желая да бъда тълкуван неправилно затова уточнявам нещо. Често ме упрекват, че славното минало не храни. Да, така е, но моята цел не е да дам утеха на сънародниците си – Ето, вижте сега сме зле, но някога си сме били велики...Не, не утеха е целта ми, това, което искам да подчертая е, че дедите ни са се радвали на благоденствие защото са били силни и дейни, най-вече дейни. Не са чакали помощ от никого, не са искали чужденец да ги управлява. Имали са високо самочувствие и уважение към себе си. Предците ни сами са ковали съдбата си, не са се оплаквали, а при срещането на проблем са се заемали с неговото отстраняване.

 

Или ще отстраним проблемите разрушаващи обществото ни, или те ще остранят нас! Само едно будно гражданско общество може да устои на поквара и корупция. Ние имаме необходимите качества да извоюваме едно по-добро бъдеще. Веднъж да се започне и дори плахите ще се уверят, че е възможно. Както го е казал Сенека:

 –Не се опитваме да направим нещо не защото е трудно, а е трудно защото не се опитваме...Какво пречи да опитаме?

 


 

 

Ползвана литература:

 

 (1)Shaman – 1690, priest of the Ural-Altaic peoples, probably via Ger. Schamane, from Russ. shaman, from Tungus shaman, which is perhaps from Chinese sha men – Budhist monk, from Prakrit smaya, from Sanskrit sramana-s  - Budhist ascetic.

http://www.etymonline.com/index.php?term=shaman

http://www.etymonline.com/index.php?l=s&p=24

 

2. A.J. van Windеkens, Lexique Etymologique des Dialectes Tokhariens, Universite de Louvain, Institut Orientaliste, Louvain, 1941 ;

 

http://titus.fkidg1.uni-frankfurt.de/database/titusinx/tochvb.asp

 

http://www.wordgumbo.com/ie/cmp/toch.htm


 


Това сравнение показва ясно връзката на тохарския език с българския

 

Тохарски –български

ак – око

авис -овца

антария-антерия

аре- ора, орало

арие-яре

арки-ярък, бял

аста -кост

валкуе -вълк

вало-велети ( заповядвам), повелител

ватк-водач

вар-вир, вода

вет-вести (водя, нося)

вит-видя, виждам

врауна –врана

варто-врътъ ( двор)

васт – вьсъ ( село)

етар-едър

йел-елен

йесан –ясен, светъл

исалу-изцяло

йести -ястие

капне-копнея

кауч-качвам

ку – куче

лютар-лют

масунт – мозък

миса-месо

мит-мед

мокатс-могъщ

нас-нас

парве-първи

паруа –пера ( на птица)

пас-пася

пас-пазя

пасе-паша

паст-после

пек-пека

пен – пентъ ( пет)

пис-пискам, пищя

плав-плавам

реке-река, реча, реч

салу-цял

сарак-сракъ ( риза)

сукна -сукно

там-там

тапарк-тепърва

три-три

церк –църкам

цок-цокам ( пия)

чепи-чепагъ ( част от дреха)

шре-жара, горя

штвар-четири

 http://sparotok.blog.bg/politika/2011/06/16/shamani-traki-i-tohari.766315
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Alida
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 256


« Отговор #5 -: Септември 24, 2011, 22:15:53 »

Eona, твоето шесто чувство стреля право в целта Усмивчица
От няколко месеца се запали нещо в мен, свързано с българите, което ми каза, че историята, която сме учили, е орязана и преправена и ме кара да търся истината.
След твоя отговор пак се разрових и попаднах на това:


  "  ПРОИЗХОДЪТ НА ТРАДИЦИОННАТА БЪЛГАРСКА НОСИЯ

 

До преди около шесдесет години народната ни носия бе и вид документ за самоличност. По отличителните й белези можеше да се разбере от коя област идва даден човек, от кой род е и дори дали е семеен, или не. Шевиците по дрехите не бяха просто шарки, а древни мотиви предавани от поколение на поколение.

 

Малцина са тези, които знаят колко стара е тази традиция. Известно е, че ние българите сме изключително консервативни, но истината за възрастта на нашата носия ще надхвърли и най-смелите очаквания. Кройката на българските поли и сукмани, бродираните орнаменти по тях, и т.н. са на поне 3500 години.

 

През 70-те години Д. Нортън-Тейлър извършва проучване относно възникването на ранната келтска цивилизация. Проследявайки влиянията оформили обществото на келтите, британският учен разглежда и материалната култура на тракийските земи от времето на Бронзовата Епоха. Веднага му прави впечатление, че “дрехите” на идолите, а и украсата им е типична за облеклото на съвременното население от долното течение на река Дунав [1] стр. 21.

 

Друг изследовател обърнал внимание на същият факт е Г. Ардеа, който представи своя работа на Третия конгрес по Тракология състоял се във Виена на 3-6- ти юни 1980 година. Според Ардеа мотивите от националната носия (  и бродериите) на румънците се срещат още при траките ( гетите) [2] стр. 274-282. Това, което бе пропуснато да се добави е фактът, че същите тези мотиви са типични и за българската носия, а също и, че според историческите извори гетите са основен компонет на населението на Дунавска България. Пренебрегва се и това, че румънците са били дълги векове под българско влияние. Ако някой румънски учен иска да проучи документи от XIV-ти век той трябва да знае старобългарски, защото всички документи от този период са на старобългарски [3] стр. 165-169.

 

Нека обаче да се върнем към произходът на нашата народна носия. Наистина идолите от Бронзовата епоха на Тракия имат “дрехи”, които по форма и орнаменти могат да се определят като български. Прилагам реконскрукция на древна тракийска женска носия. Кройката и шевиците са взаимствани от тези на идолите, намерени в наши и румънски земи.

Фиг.1               

Трябва да се добави, че сред орнаментите от Бронзовата епоха има приемственост с тези от Медно-каменната, а това показва, че коренът на българската традиция е още по-стар. Това е и доказателство, че сме местен народ, а не азиатски пришълци. Може някои други народи ( като румънци и чуваши ) също да имат шевици подобни на нашите, но най-старите мотиви са от земите на България. Да не забравяме, че от най-дълбока древност трако-пеласгите са мигрирали в различни посоки и са повлиявали всеки по пътя си, понеже са били носители на по-висока култура.

 

Фиг. 2 и Фиг. 3 представят съпоставка на орнаменти от Медно-камената, Бронзовата и Желязната епоха на Тракия с типични български орнаменти, които могат да се срещнат по шевици, колани и т.н.

 

                 

 Фиг.2


                 


Фиг.2

За мъжката тракийска носия от Бронзовата епоха няма данни. До този момент, в нашите земи са намирани само женски идоли с имитирана носия*. Съществуват обаче редки реалистични** изображения на тракийски мъже от Античността. От мраморни релефи и стенописи може да се види, че дрехите на гетите показват поразителни прилики с различни български носии. На Фиг. 4 може да се види, че гетите са имали дълга риза със свободно пуснати поли. Това обаче е и български костюм с най-консервативни стил. Неговото необикновено дълга запазване се дължи на това, че е изключително пригоден към условията за основният поминък – земеделие и скотовъдство [4]. Наметалата на гетите са заменени от ямурлуци, които са и по-функционални, но от своя страна самият ямурлук  е от тракийски по произход [5], [6] стр. 308.

                           

 Фиг.4

Ето, нашият истински “паспорт” – традиционната българска носия показва ясно и убедително къде са корените ни. Предаваните от поколение на поколение кройки и шевици са от Бронзовата епоха на Тракия, а доста мотиви от украсата на ризи и елечета крият произхода си в далечната Медно-Каменна епоха. Защо да се чудим тогава, че тук в България всичко е мило и родно! Та всяка наша клетка е пропита с тракийска кръв! В характерът на българина са съчетани по един уникален начин духът на лечителят Орфей и на богът на войната Арес. Тази невероятна комбинация на възвишена любов и на необуздаема първична сила ни кара да мислим, че сякаш сам Бог е оставил частица от себе си в нас.

 

 

Използвана литература и пояснения:

 

1.D. Norton – Taylor, De Kelten, Time-Life Books BV, Brepols Fabrieken,  Eindhoven, 1975;

2. Gh. Aldea, Elements de Comunication des Geto-Daces Preserves dans l’art Populeaire Roumain, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren W. Tomascheks, 2-6 Juni, 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;

3. Г. Ценов, Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000;

4.  http://74.125.77.132/search?q=cache:PKBM3_gqU4MJ:project-bulgaria.free.bg/docs/narodni%2520kostjumi.doc+%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD+%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8E%D0%BC&cd=2&hl=nl&ct=clnk&gl=nl

5. тракийски етнически субстрат http://www.promacedonia.org/nk_etno/nk_3.htm#1

6.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Traditionellen Ackerbau und der Viezucht der Bulgaren, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren W. Tomascheks, 2-6 Juni, 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;

 

*Има египетски изображения на траки от XIV-XIII-ти и XII-XII –ти  век преди Христа. Бойците са с дълги бели, или пъстри  ( бродирани) дълги ризи. Главата е бръсната, като са оставени една или три кики.

 

** Под реалистични трябва да се разбере неелинизирани. На гръцките вази срещаме предимно образи на елинизирани траки.
Активен

"Не е важно да видиш, а да разбереш"- Sunshine(sun)
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #6 -: Септември 25, 2011, 00:24:20 »

Алида благодаря за статията.

Поради интересът ми към българската носия , направих магистратура Етнология. Естествено 2 години не стигат , но ми оставиха достатъчно отправни точки.
Не можете да си представите какви са споровете върху етногенезиса на българина в историческите среди, толкова грозни ,че самите ни професори ни казваха да не четеме ,а просто да си градим наше си впечатление. Историята ни е окастрена и опорочена, но не само нашата , за да не звуча конспиративно , може само да се види какво става между Китай и Тибет вече колко години.

За това историческите документи на страна. Ключа е в знаците- бродерията, песните, приказките, топонимите. Може да не е случайно или дивашко , това че тракийците не са имали писменост , което не е съвсем вярно. Още по времето на Орфей е имало кодово писмо ,чрез символи.

Със сигурност знам ,че кодовете се откриват на правилните хора. Но в общи граници се разкрива един от клоновете на атлантите ,на които тракийците са преки наследници, кръвната линия се разширява на запад , където наследници са келтите и мултиплицират тракйската култура, на изток до Китай трохарите, на юг- гръцката цивилизация.
Според мен прабългарите са просто тракийско племе завърнало се след векове на централната теритотия на тракийците. И Ванга е казала ,че българите не са варвари, където са минали бял град са оставяли и държава.

Затова България е толкова интересен синтез и носител ,  както на статичната тракийска култура , така и на мобилната ,която е разнасяла просвещението и цивилизацията по света.

Пак казвам нямам исторически документи ,като доказателства на това което възприемам за себе си , споделям го ,ако има интерес, заедно да поработим и помъдрим върху историята зад официалната история.
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #7 -: Септември 25, 2011, 14:47:39 »

Днес намерих две неща относно траките които не знаех ,като факти.

Наложеното в края на 19 и началото на 20 век виждане, че многократните нашествия на хуни, готи, келти, сармати и славяни в периода IV – VI в., съпровождани и с процеси на елинизация и славянизация, довеждат до отмирането на езика на траките, говорен до 5–6 век и намаляването числения им състав и вследствие на това и на културното им влияние, трябва да бъде преосмислен в светлината на поредицата генетични изследвания, доказващи, че 49 % от гените на днешните българи са с тракийски произход. След създаването на българската държава, траките, заедно с останалото население живеещо в нейните територии, формират българският етнос.


Най-известният тракийски цар е Терей, обитавал Давлида. За тази област Тукидид казва, че е населявана от траките. Вероятно версията на този мит е използвана през V в.пр.Хр. с политическа цел. Според нея Терей е бил женен за дъщерята на атинския владетел — Прокна. Терей изнасилил сестра и Филомела, която, опитвайки се да съобщи случилото се, го избродирала. За да му отмъстят, двете сготвили сина му и му го поднесли за вечеря.
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Alida
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 256


« Отговор #8 -: Септември 25, 2011, 21:15:24 »

И аз не разполагам с никакви документи за това, което чувствам.
Преди време попаднах на една книга- "Хон китабъ". Там пише, че българите са на 33 000 години. (не знам дали не греша, но самата книга е писана преди най- малко 1000). Попитах един познат, който говори езика на прабългарите (проговорен спонтанно по време на разговор) дали е вярно това и неговият отговор беше "Още от атланти, да".
Навремето не разбирах казаното от Петър Дънов за българите, сега като че ли пъзелът започна да се подрежда.
    "Старите българи, които са живеели на Балканския полуостров, служили на благия Бог, затова се нарекли „благари”, това е духовното тълкуване на думата „българин”. Някои казват, че българите носят името си от реката Волга, отдето са дошли, преминали Дунава и се заселили на Балканския полуостров, дето имало вече българи. Старите българи се различават от новите, които преминали Дунава. Първите са благи, а вторите се отклонили малко от пътя си , заради което изгубили религиозното си чувство. Обаче и едните, и другите са на везните, взаимно си помагат."
  Ако се попитам, откривам в себе си и великия владетел, и роба, на когото дори живота не ценят. Богатия, който има силата с парите си да съгради каквото пожелае (или да съсипе всичко по пътя си) и клошаря, който рови в казана. Воина, който никой не е успял да победи и страхливеца- мижитурка, който търси да се докопа до "служба", за да си оправи финансовото състояние. Убиеца и самодивата, която лекува рани. Аз имам всичко, защото съм всичко това, благодарение на този народ и на неговата история. Ние сме тези, които ще решат как да използват това изобилие. Усещам как някои още от сега се тупат по гърдите. Ако нашата история започне да говори, със сигурност няма да е за това, а за да ни напомни кои сме и за какво сме дошли.
(извинявам се , отплеснах се, но то тръгна да се излива и реших да го оставя)
Активен

"Не е важно да видиш, а да разбереш"- Sunshine(sun)
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #9 -: Септември 25, 2011, 21:40:07 »

О отплесвай се още моля те

Добре е да сверяваме източниците си , външни и собствени. Така може да сглобиме картинката записана в собственото ни днк.

Относно приятелят ти , (може да се поотплесваме от темата ама нищо и без това си е моя )

Една от дарбите на Духа  е проговарянето на древните езици. Тук да не се объркваме с бръмборенето на сектанти претендиращи за осенение . Дара на Духа - езици е за проповед и за разпространение на мъдроста и просветлението за този за който е предназначена. Ако е проговорил прабългарски това е само доказателство ,че това е един от древните първосъздадени езици.

Друго над което си мислех , защо няма тракийска писменост. Защо не четат днешните младежи? Защото предпочитат визуалното изкуство медията? Кое е било заместителя на визуална медия. Според това което са намерили Кръстьо Мутафчиев при гробницата на Бастет е било холограма ,задействана от лунната светлина под определен ъгъл, една от холограмите е била на старец говорещ с жесто-мимически език. Та имало е древна медия , а кодовете по носия и във фолклора са нещо като програма за телевизията.

Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Alida
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 256


« Отговор #10 -: Септември 25, 2011, 22:24:17 »

Хехехе, на мен ми стана много забавно. Прочитам те и буквално секунди след това попадам на "нещо".
Ето, по повод мислите ми (докато ти отговарях четейки), че траките не само са имали писменост, ами все още я използваме:
http://sparotok.blog.bg/politika/2011/09/14/tainata-na-nadpisa-ot-sitovo.819643
Имаш ли идея защо на герба ни има лъв, който не е характерен за нашите ширини?
Активен

"Не е важно да видиш, а да разбереш"- Sunshine(sun)
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #11 -: Септември 25, 2011, 22:48:13 »

P. l. spelaea, известен като европейски Пещерен лъв, Евразийски пещерен лъв или Късно плейстоценски пещерен лъв. Живял е в Евразия в периода преди 300 000 до 10 000 години.[18] Този подвид е известен от палеолитни пещерни рисунки, костни изделия и глинени изделия.[28] Изобразяван е с изпъкнали уши, опашка завършваща с пискюл от косми и ивици по тялото подобно на тигър. Мъжките са имали зачатък или съвсем слабо развита грива.

Един от варянтите да сме се засякли с лъвове.
Вторият е накой да ни го е дал.
Лъв е едно от животните от апокалипсиса също.
Странното е ,че в хералдиката (вярно стилизация) ама лъвовете приличат някакси повече на лъвочовеци - изправени

Изчетах и една статия ,че може да са си ги внасли от Персия , българските владетели. Усмивчица)))))))))))

А има вариант армиите ни по света още от рано да са наречени така.

Няма конкретно инфо. Тъжен


Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #12 -: Октомври 07, 2012, 22:15:52 »

Етнологът Ганка Михайлова: Климатичните промени се случват, защото живеем по кривия път


( моята любима учителка )

 Миналата седмица етнологът Ганка Михайлова представи в НМ "Земята и хората" книгата на Ирен Величкова-Ямами „Архаични символи в бродерията”. Това беше поводът да й задам няколко въпроса за мястото на бродерията днес, а тя разказа много любопитни неща за технологизирането на живота и отдалечаването на хората от духовното, което доведе до разклащане на хармонията на живота, а може би и до климатичните промени.

Ганка Михайлова е работила е 30 години в Етнографския институт с музей към БАН и е завеждала секция „Материална култура и народно изкуство”. Главните направления, с които се е занимавала, са националния костюм и цялото традиционно изкуство, което тя не тълкува като изкуство в съвременния смисъл на думата, а като визуален художествен език за изразяване.

Бродерията преди и днес

Невъзможно е да се иска днес от жените да изпълняват шевицата така, както е била в традицията. Първо, защото нямат време. Второ, защото те духовно и психически са дистанцирани от онзи бит. Сега всичко е технизирано, обезличено, битът ни е много по-лесен.
Навремето, когато са изпълнявали тези невероятни шевици, са ги правили цяла нощ, на запалена главня от огнището, но стимулите са били други.
реклама
Жените са знаели, че ще бъдат оценени в обществото благодарение на шевицата, на творчеството си. Не случайно това е всеобща традиция, не само българска – три дни преди сватбата, на върлини около къщата на булката, се е слагал чеиза й и цялото село се извървявало да го гледа. Обръщали го от всяка страна, разглеждали как е направен. Това определяло авторитета и мястото й в социума.  Ако един писател няма изразителен и богат език, колкото и интересен да е сюжетът му, той не може да го претвори в завладяващо произведение. По същия начин фигурата и орнаментиката е определена по канон, но изпълнението издига в социума ролята на изпълнителката.

Компютърна самота

В миналото битовите условия на живот са били много тежки: от прането и готвенето до работата на нивата по цял ден. Заедно с това хората са били подчинени на много строги изисквания, които не са могли да нарушат. Но въпреки това ритъмът на живот е бил по-човешки. Празникът разтоварвал делника, а в този празник никой не е бил изолиран. Например сватбата е между двама души, но от празнуването не е изолиран абсолютно никой от селото. Разбира се има йерархия на обредните чинове, кой каква роля изпълнява, но всички присъстват. Това е създавало сплотеност в живота и пълна липса на самота. Днес изправеният пред компютъра човек е обречен да общува с непозната фигура, с всичките рискове от това.

Непредвидими хора

В миналото животът е бил по-лесен и предвидим, защото в семейството личностите са били формирани от традицията по еднакъв начин. Когато се ожениш, нямаш риска да се срещнеш с индивидуалност, която е коренно различна от теб. Докато сега това не е така. Съвременният свят е свят на отчуждаване на човека от човека, от човешката среда. 

Обръщане към миналото

Това е причината в наши дни да се обръщаме към фолклора и миналото, а не толкова привличането им от него и оценката на хората към красота му. Хората усеща, че в ръчния труд е вложена душата на човека. Това е друга среда за общуване, която и душевно го удовлетворява, защото човек не е само материален. Бог е създал Адам от пръст, но му е вдъхнал душа и благодарение на душата той е станал човек. При липсата на духовното преставаме да бъдем човеци и се превръщаме в диви зверове. За съжаление такъв е пътят на съвременния живот, колкото и да си затваряме очите пред него.

Възраждането на интереса към фолклора

Шевицата в съвременното изкуство може да послужи за основа, но то е вече в друга парадигма на творчеството, защото вече се е превърнало в индивидуално изкуство, както авторското изкуство на художника и на композитора. Докато онова е било безлично, масово творечство, език на колектива.

Разбира се, добре дошли са всякакви форми на привличане на интерес към българския фолклор - например  претворяването на националния костюм в съвременния моден дизайн. Стига да е направено в стила на традицията, с вкус и с художествена мярка, защото имаме много примери на кич.

Кривият и правият път

Ако погледнете от най-дълбока древност, във всички религии, без изключение, съществуват две основни понятия за живота: живот, който тече по правия път и кривниалия от правия път живот на грешника, на сгрешилия, на този, който не се е подчинил на 10-те Божи заповеди за праведен живот. Тези заповеди не са само библейски, те фигурират в най-стари паметници от Египет, Китай, Финикия и др. А правият път на живота е хармоничното му извеждане, протичане през всички цикли. Ако е в областта на годишния кръговрат – преминаването през всички сезонни цикли, без отклонение от тях. Ако е в човешкия живот – преминаването през всичките му етапи – раждане, брак, поколение, смърт,без прескачане на цикли, преждевременно приключване на живота или нарушаване на циклите – останал сирак, вдовец и т.н.

Цената на кривия път

Всичко това представлява отклонение от правия път. Понеже хората не са могли да си обяснят климатични епизоди като градушки, бури, пототи, а в живота – преждевременното прекъсване на живота, те са смятали, че тези беди са причинени от грешниците, които не спазват моралните норми, 10-те Божи заповеди. Всяко отклонение от правилния кръговратен ход на живота води до аномалии в природата и в човешката съдба.

Затова например във вярванията една забременяла преди брака или загубила девствения си пояс мома е носител на градушки и порои за цялото село, защото не е спазила морално-правните норми на живот. Както и злите сили или демоните са причина за градушки, а змеят- градушкар води облака или черният орел носи сушата. Всичко това е релутат от грешния живот на грешниците. Това са универсални понятия в целия свят: прав път на живота, крив път, „кривнал от правия път”, „вкарали го в правия път” и т.н.  Вероятно има някакви механизми на развитие и на контрол на живота или спуснати от Бога, чрез които се уравновесява грешния, демоничния свят с праведния, човешкия свят. Но това са много дълбоки въпроси и обект на друг разговор.

Днешните климатични промени

Този греховен материален живот, с превръщането на материалното в основна ценност, не е без значение за  климатичните промени, които настъпиха. Техническото развитие, което е на материална основа, измести духовното, промени се баланса между двете начала. Струва си да помислим върху това.
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #13 -: Октомври 07, 2012, 22:28:45 »

Ето по-хубава статия .



 Носията – израз на българската душевност


Автор: Миглена Иванова


„Големият” ни народопсихолог Иван Хаджийски казва, че българинът не обича много да говори. Затова пък залага на изобразителния език, зрително много по-въздействащ и достъпен. В стари времена, когато българите общували на междуселските пазари и панаири или по празници, от костюма на мъжа или жената се добивала представа за социалното и семейното им положение. Момчетата и момичетата до пубертетна възраст носели еднакво облекло, недиференцирано по пол. По различни елементи от облеклото на момичето или жената можело да се определи дали е влязла в пубертета, дали е годеница или млада невеста, дали е вдовица и т.н. Женският пояс бил с пискюли, като момата слагала пискюлите от лявата страна на кръста, омъжената жена – отдясно. Ако една мома вече си имала изгора, сменяла мястото на китката, с която се кичела – вместо да е отляво, я слагала отдясно. Така, ако някой друг я харесвал, разбирал, че няма шанс. Българската носия е изключително богата и живописна. Тя е рожба на кръстопътното място, на което живеем. На него са се срещали много традиции и култури – на траки, прабългари, славяни. По нашите земи са преминавали кумани, авари, татари, почти два века са живели римляни, идвали са кръстоносците. Цялата тази пъстрота се отразява и върху богатството на българската носия, разказва в интервю за Радио България етнографът доц. Ганка Михайлова.



Интересен елемент от костюма например е шевицата. Шевицата е винаги ритмична – по полите, ръбовете на ръкавите, кръгово затворена, което символизира житейския кръговрат. Циклите, през които трябва да премине животът на човек без прескачане и без отклонение – посочва доц. Михайлова. – Защото всяко прескачане означава излизане от този цикъл – примерно, да не се ожениш, да се разболееш или рано да овдовееш. В орнаментите по шевиците никога няма да срещнете овце от домашния двор или кокошки. Ще срещнете петли, които са символ на мъжката потенция. Ще срещнете змийчета, които се редуват едно след друго, те са символ на демоничния свят – носител на плодоносещата сила. Затова ги има по женските ризи, а ги няма по мъжките. Също така ще срещнете пауна, който е птица, която много често се плоди и при всяко плодене сменя перата си. Затова например от годежа до изтичане на фертилитета на жената тя се кичи с паунови пера. Пауновите пера обаче трябва да стърчат и да треперят, защото, положени хоризонтално вкъщи, носят смърт, т.е. паунът не е жив, не може да се плоди. Колкото до човешките фигури в шевиците, те са наредени точно както е структурата на семейството. Мъжка фигура, женска, след това малки ромбчета – децата. И това се повтаря до безкрай, т.е. да няма край кръговратът на живота, на родословието на фамилията. И което е най-впечатляващо, върху най-ранните църковнославянски книги, които са били ръкописни, в заглавките виждаме същите тези фигури – петела, пауна, змея и същите плетеници от ромбове и многоъгълници.


В миналото шевиците са били „регламентирани”. Не е било възможно да се възпроизведе някаква шевица, просто защото е по-красива. Във всяко село имало специални парчета плат, по които майсторки – възрастни жени, наследили старинните предписания, бродирали всички фигури, които са „регламентирани” за изпълнение в даденото село. Всяка от фигурите имала своя символика. Ако те не се изпълнят според канона, би се объркал езикът на общуването. Същото се отнасяло и за частите от облеклото – всяка от тях имала своята семантика. Например, омъжената жена до определена възраст трябвало да бъде облечена отгоре с вълнен клашник (връхна дреха) или елек. Дори да й е топло, тя не можела да го свали, защото това би означавало, че тя не е в тази възраст, не е женена или се е отклонила от брака – уточнява доц. Михайлова.



Костюмът е цветово много богат. Всичко се е боядисвало с растителни бои по различни рецепти. След като се оцвети с отвари от растения, боядисаната прежда се държала в окислители – зелев сок, сок от диви круши или ябълки, варов разтвор, заравяли я в тор и т.н., в резултат на което преждата се получавала неравномерно боядисана. Но пък цветовете не избеляват и между тоновете няма този контраст, който се получава при анилиновите бои. Преобладавал е червеният цвят – символ на живота, виното, кръвта, а също така кафявото, жълтото, охрата, символизираща семето във фалическия смисъл и като плодородие в природата. Но тревисто зелено няма никъде да намерите, защото се е вярвало, че то символизира смъртта. Знаете, за болен човек се казва, че е „жълт-зелен”. Черното е използвано главно за очертаване на контурите.

© Снимка: научен архив на ИЕФЕМ – БАН

Мъжките традиционни костюми, според класификацията на известния етнограф проф. Христо Вакарелски от 1942 г., са два типа – чернодрешен и белодрешен. По-старото мъжко облекло е бяло, от бял шаяк, с цветни гайтани – червени, черни, жълти за по-младите, и черни за по-възрастните. Но от средата на XVIII век в много райони мъжкото облеклото потъмнява и сменя кройката си. Белодрешното облекло е в Софийско, Трънско, Граовско.

А в планинските райони, главно възрожденските центрове в Средногорието, Стара планина, Родопите, където се отглеждали много овце за нуждите на османската войска, започнали да развъждат заимстваната от Анадола бозаво-кафеникава овца. Населението произвеждало кашкавал, сирене, овче месо за нуждите на империята. Жените тъкали аби, шаяци, плели терлици, вълнени чорапи, шиели облекло по образци за турската армия. Те били много заети и им било трудно да правят облекло веднъж за семейството, втори път за продажба по образци и постепенно възприели тъмното облекло, което било и по-практично.

До сватбата си българката трябвало да направи три-четири ката дрехи за бъдещия си съпруг и толкова за себе си, съобразявайки се с канона – за всяка възраст съответния комплект.



Три дни преди сватбата целият чеиз на булката, включително даровете, които тя подготвяла за свекъра, свекървата, деверите, зълвите и т.н. се нареждали по стените, а по-едрите тъкани се намятали на стобора – продължава доц. Ганка Михайлова. – Цялото село се извървявало да види чеиза, особено жените-майсторки, които обръщали дрехите да ги видят и от обратната страна. А те били изпълнени така, че обратната страна спокойно можела да мине и за лицева – не се виждало възелче или сбъркано. Но винаги се оставяло на някое място недовършен елемент – против уроки. Защото много хубаво не е на хубаво. А съвършенството е невъзможно, отклонение винаги се получавало. И е по-добре несъвършенството да бъде върху произведеното, отколкото то да се възпроизведе в живота.

И тъй като всичко в облеклото било строго регламентирано, затова и жена, която се омъжвала извън селото, била оплаквана. Както казва социалният психолог Иван Хаджийски, „животът извън селото е живот в чужбина”. Булката отивала с приготвения от нея чеиз, но той не се вписвал на новото място, тъй като костюмите, приготвяни от нея през годините, били различни по състав, шевици, тъкани. Тя нямала време да приготвя нови дрехи, тъй като през година-две раждала, и в същото време от сутрин до вечер работела на нивата, и оставала изолирана, не се вписвала в контекста на новото си село.

Носията е цяла вселена, със свой специфичен език, свой смисъл. Но поради непознаването му ние, съвременните българи, се „изгубваме в превода”, – споделя в заключение етнографът доц. Ганка Михайлова.

http://indigota.com/index.php?action=post;topic=6396.0;num_replies=0
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
вожда
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 403


I.F.Y

« Отговор #14 -: Октомври 08, 2012, 01:12:46 »

Ценно материалче.
Да... Някога сме изразявали себе си, чрез дрехите, накитите, прическите, а дори и поведението си. Сега всички сме като клонинги - върви, че ни разбери.
Активен

Някои неща се променят, други никога не се променят.
Ахо!
,___,  
[O,o]
/)__)  
-”–”-
Страници:  [1] 2 3 4   Нагоре
Отиди на:  



Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright