Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Странна...  (Прочетена 2345 пъти)
Хера
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 52


  • Град: Everywhere
  • Fortuna Favet Fortibus!

    « -: Октомври 10, 2009, 11:39:37 »

    Здравейте! Дори не знам как да започна темата... На почти 18 години съм. Но не се чувствам добре. Нищо не ме впечатлява, имам странното чувство, че не съм от този свят.. От друга страна ми се струва адски налудничево и се примирявам, че съм си от тук и живея без никакво желание. Всичко ми е безразлично, не ме е страх от нищо.. Дори змии обичам.. И всякакви други животни. По някога си мисля и че съм безчувствена... Дори каквото и да се случва в семейството ми, се чувствам като... все едно не съм от това семейство... А имам прекрасни родители, които правят всичко за мен и много ме обичат. Всички хора са ми ... ЕДНАКВИ! Знам какво ще направят във всеки един момент. Усещам всяка следваща тяхна реакция... Единственото в което намирам спокойствие е сред природата, и когато рисувам... Обичам и да танцувам. По някога имам и някакви странни усещания, които не мога да обясня.. Даже когато боледувам, не чувствам болка. Усещам се адски здрава психически, дори и ако тялото ми по някога ме предава, но това рядко се случва (почти никога)... Не знам какво да правя, не знам каква съм, не знам за какво живея... Просто имах нужда да споделя..
    « Последна редакция: Октомври 10, 2009, 13:25:19 от delfin » Активен

    You see things as they are and ask, Why? I dream things as they never were and ask, Why not?!
    delfin
    Гост
    « Отговор #1 -: Октомври 10, 2009, 13:29:57 »

    Добре дошла!

    Напълно ти споделям състоянието, в повечето моменти и аз се чувствувам така, особено в последно време се засилва. Обхваща ме все повече безразличие за хората и събитията около мен. И с мен и без мен всичко ще си бъде така както е предначертано по Плана. Още повече, че не се чувствувам тук от тази планета и ми е чужда. Също единствено досега с природата ми дава нужното спокойствие и оставането насаме със себе си и любимия човек, сякаш нищо повече и никой вече не ми трябва. Напълно ми е добре в това състояние. Наблюдавам повече животните и птиците около нас - поне имаме такава възможност що се отнася до някои птици.

    Само хората не са ми еднакви, а просто в по-голямата си част безотговорни и безразлични, даже към самите тях си.
     
    Активен
    Хера
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 52


  • Град: Everywhere
  • Fortuna Favet Fortibus!

    « Отговор #2 -: Октомври 10, 2009, 14:49:22 »

    Делфин, мерси за отговора. До някъде намирам спокойствие като чета тук, но само до някъде. На какво се дължи всичко това? Живота ми едва сега започва, а аз имам чувството, че вече съм го изживяла.. ;[
    Активен

    You see things as they are and ask, Why? I dream things as they never were and ask, Why not?!
    giti
    Гост
    « Отговор #3 -: Октомври 10, 2009, 15:04:35 »

    Добре дошла сред нас Хера!
    Чувствата, които споделяш, са ги изживяли повечето от нас тук. Така е- различни сме и се чувстваме не на място дори и в собственото ни семейство... Като малка, още 3-4 годишна, често питах майка ми дали не са ме осиновили, защото се чувствах коренно различна от тях и някак си отчуждена, а когато тя заплакваше на въпроса ми, аз се чудех,защо плаче. Безразличие обаче никога не съм изпитвала към никой, дори напротив, всички са ми мили и изживявам често чуждата болка, дори на тези, които би трябвало да се считат за мои врагове според общоприетите критерии за това...... Сега с мъжа ми често си задаваме въпроса защо сме толкова различни от другите, защо ние знаем как да постъпим и знаем предварително всяка стъпка на хората, които срещаме, защо света е толкова сив - при цялата му пъстрота,... чувстваме се облагодетелствани, че сме дарени с чист разум и съвест,за които ти споменаваш и сме радостни, че сме се открили двамата....

    Добре дошла отново сред нас и се надявам тук да откриеш доста отговори на въпросите, които те мъчат!
    « Последна редакция: Октомври 10, 2009, 22:07:03 от delfin » Активен
    Хера
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 52


  • Град: Everywhere
  • Fortuna Favet Fortibus!

    « Отговор #4 -: Октомври 10, 2009, 19:50:53 »

    Giti, благодаря за подкрепата! Но понякога се чувствам толкова отритната от света, депресирана.. Все едно нещо ми липсва, а като се замисля си имам всичко (приятели с които се познаваме от години.. а са ми напълно непознати.. семейство, което ми дава всичко, но не го чувствам като моето семейство.. и т. н.), което ме обърква още повече.. Има една празнина, която нищо и никой не може да я запълни.........  И не знам на какво се дължи това Тъжен Фактът, че не мога да открия ЛОГИЧНО обяснение ме побърква. Но понякога някой неща просто се усещат.. Не могат да се обяснят. Усмивчица
    Активен

    You see things as they are and ask, Why? I dream things as they never were and ask, Why not?!
    Хера
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 52


  • Град: Everywhere
  • Fortuna Favet Fortibus!

    « Отговор #5 -: Октомври 10, 2009, 22:25:55 »

    Toчно по този начин се чувствам и аз Шокиран Затворена в кутия.. С два прозореца.. С непознати ...... Явно ще трябва да свиквам Ухилен  Усмивчица
    Активен

    You see things as they are and ask, Why? I dream things as they never were and ask, Why not?!
    Isis
    Немезида
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 227


  • Град: Едно малко вълшебно място...
  • Огън и вода...

    « Отговор #6 -: Октомври 11, 2009, 19:47:51 »

    Хера, описваш мен. Не веднъж съм си питала, защо съм тук. За какво ми е това тяло, което ме ограничава. Коя съм всъщност, какво е духът ми... Това тяло не е мое..., не го искам. И такива неща. Понякога съм толкова безразлична, че се обърквам.
    « Последна редакция: Ноември 02, 2009, 21:38:31 от delfin » Активен

    My own Fear creates within me the Courage.
    роси 23
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 8

    « Отговор #7 -: Ноември 02, 2009, 11:51:36 »

    Здравейте, аз съм нова в сайта и четейки вашия разговор реших да се намеся. Аз съм на 35г. и моето тяло премина през много промени, имам предвид килограми, форма и т.н., винаги съм го чувствала като гараж на душата си. Трябва да се съобразявам с това тяло, да го пазя, да го обличам, да му угаждам. Преминах през няколко операции и сега трябва да се съобразявам и с това. Какво да се прави - душата ми е поставена в тази физическа обвивка и аз, за да не страдам от физически болки, трябва да го пазя. Гледам се в огледалото и изобщо не мога да възприема, че това съм аз. Ами в това тяло ми е дадено да съхранявам душата си, това и виждам в огледалото - факт е. Не че изглеждам зле, друг е въпроса, че изобщо не мога да го възприема , виждам и усещам единствено лекотата и светлината на душата си, усещам енергийно радостта на произхода си, чувствам се доведена насила в този объркан човешки свят и аз не знам защо. Знам, че идвам от място с осеяно като Космос от  много различни цветни и добри позитивни енергии, но аз какво правя тук, в този човешки облик. Насила  живея по тези човешки канони и измислени ограничени земни морали. Толкова ми е самотно, че понякога така силно ми се иска като във филма "Извънземното", да си направя антена и да си пусна сигнала за помощ и да дойдат моите и да си ме приберат, да ме отведат там откъдето съм дошла и отново да се почувствам свободна...
    « Последна редакция: Ноември 02, 2009, 21:40:19 от delfin » Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #8 -: Ноември 02, 2009, 21:41:46 »

    С мен е същото, Роси. Отдавна имам желание да ме прибират у дома, обаче уви, още ме държат и за какво, само "един Господ знае". А се уморих вече тук, искам да се прибирам.
    Активен
    роси 23
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 8

    « Отговор #9 -: Ноември 03, 2009, 11:41:27 »

    Здравей delfin-много хубав ник  си избрала - делфин супер е! (наскоро се срещнах с тези същества по - отблизо в най-големия делфинариум на света, в Холандия!)
    Знаеш ли защо ли не ни прибират наистина, а изпращат все повече от нас? Сигурно трябва да свършим някаква работа тук, да се срещнем с някои хора, да ни обрулят някои човешки тръни, да се срещаме непрестанно с човешкото недоумение, с наложените изкуствено догми и закони, егоизъм и злоба и да повтаряме истината на хората "че все пак тя се върти", с риск да ни разпнат някой ден на кръст или да ни помислят за луди и да ни затворят някъде, (не че не се чувстваме и без това затворени тук). Да, нас  ни има никой не ние питал преди да ни изпратят искаме ли или не, да дойдем на тази земя - поне аз не си спомням. Постоянно търсим контакта с природата - животните, водата, звездите, истинската музика, защото те ни напомнят за мястото откъдето идваме и ни дават онова, предишното наше спокойствие и хармония, което си имахме преди, преди да влезнем в тези тела, спомняш ли си?
    « Последна редакция: Ноември 03, 2009, 21:33:21 от delfin » Активен
    Isis
    Немезида
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 227


  • Град: Едно малко вълшебно място...
  • Огън и вода...

    « Отговор #10 -: Ноември 03, 2009, 13:48:51 »

    Да! Ти си права Роси23, сега разбирам защо! Много ти благодаря за поучителния коментар! Усмивчица Намигване
    Активен

    My own Fear creates within me the Courage.
    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #11 -: Ноември 03, 2009, 16:02:58 »

    Здравей delfin - много хубав ник  си избрала - делфин супер е! (наскоро се срещнах с тези същества по- отблизо в най-големия делфинариум на света - в Холандия!
    Знаеш ли защо ли не ни прибират наистина, а изпращат все повече от нас? Сигурно трябва да свършим някаква работа тук, да се срещнем с някои хора, да ни обрулят някои човешки тръни, да се срещаме непрестанно с човешкото недоумение, с наложените изкуствено догми и закони, егоизъм и злоба и да повтаряме истината на хората "че все пак тя се върти", с риск да ни разпнат някой ден на кръст или да ни помислят за луди и да ни затворят някъде, (не че не се чувстваме и без това затворени тук). Да, нас ни има, никой не ние питал преди да ни изпратят искаме ли или не, да дойдем на тази земя - поне аз не си спомням. Постоянно търсим контакта с природата - животните, водата, звездите, истинската музика, защото те ни напомнят за мястото откъдето идваме и ни дават онова, предишното наше спокойствие и хармония, което си имахме преди, преди да влезнем в тези тела, спомняш ли си?
    Със сигурност трябва да свършим някаква работа, всеки е дошъл с някаква мисия, всеки може би е дошъл да вземе определени уроци в този живот. Ние всички тук сме с определена мисия и няма да е зле да запретнем ръкави и да открием своето признание и да осмислим живота си. Вие сте уникални човешки създания, с уникални възможности и таланти и трябва да ги откриете, не мислите ли?
    « Последна редакция: Ноември 03, 2009, 21:30:43 от delfin » Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    dana
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 51

    « Отговор #12 -: Ноември 03, 2009, 21:09:11 »

     Усмивчица Kakво усещам тук? Воля за работа? Усмивчица
    Толкова години вече съм странна и самотна! И пак съм жива в Живота.
    Толкова пъти ми се е искало да си замина! И все още съм тук.
    В началото мислех, че аз съм недостойната.
    Сега намирам другите за странни.
    Отминавам ги, без да поискам да ги променя. Защото разбрах, че още не е настъпило тяхното време.
    Родих дете, което е по-странно и от мен самата. Но то е най-богатото и истинско същество, което си спомням.
    Затова искам да му помогна да се прояви. Но то има нужда и от вас. От това да разберете кои сте и да проявите навън това, което носите в себе си. Свободно, творчески, с любов към всичко мъртво и живо. И да оставите далече страха от болката, когато няма да срещнете  разбиране и прием. Защото индиго, наистина са "работници", те са творци. Творци на новото време.
    « Последна редакция: Ноември 03, 2009, 21:27:40 от delfin » Активен
    Инил
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 186


    « Отговор #13 -: Ноември 03, 2009, 21:43:19 »

     :)Ох, толкова е хубаво, че ви има. И в мен зрее нещо, някаква плаха мисъл, че трябва нещо да свършим и ще е скоро, но ще разберем... Всичко се подрежда.
    Прекрасни сте. Ще се срещнем...
    Активен

    summerwine
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 51


  • Град: София
  • « Отговор #14 -: Ноември 03, 2009, 23:56:00 »

    Усмивчица Kakво усещам тук? Воля за работа? Усмивчица
    Толкова години вече съм странна и самотна! И пак съм жива в Живота.
    Толкова пъти ми се е искало да си замина! И все още съм тук.
    В началото мислех, че аз съм недостойната.
    Сега намирам другите за странни.
    Отминавам ги, без да поискам да ги променя. Защото разбрах, че още не е настъпило тяхното време.
    Родих дете, което е по-странно и от мен самата. Но то е най-богатото и истинско същество, което си спомням.
    Затова искам да му помогна да се прояви. Но то има нужда и от вас. От това да разберете кои сте и да проявите навън това, което носите в себе си. Свободно, творчески, с любов към всичко мъртво и живо. И да оставите далече страха от болката, когато няма да срещнете  разбиране и прием. Защото индиго, наистина са "работници", те са творци. Творци на новото време.

    Цитирам те, за да не се повтарям! Усмивчица Напоследък се чувствам... окрилена е меко казано!
    « Последна редакция: Ноември 04, 2009, 20:24:44 от delfin » Активен

    ПРЕДАЙ НАТАТЪК
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Смяна на измеренията « 1 2 »
    Великият преход
    delfin 20 5486 Последна<br />публикация Януари 18, 2010, 19:12:19
    от delfin
    Седмата посока" от Жанет Орфану
    Книги
    Бунтарката 2 2318 Последна<br />публикация Декември 10, 2009, 17:46:37
    от Инил
    Фентъзи книги и научна фантастика
    Книги
    delfin 0 1845 Последна<br />публикация Януари 11, 2010, 17:20:30
    от delfin
    Гробницата на Бастет е в Странджа!
    Древни цивилизации
    Аэ съм 1 4288 Последна<br />публикация Юли 08, 2010, 15:35:01
    от Аэ съм
    "Писание за любовта" - Йогананда
    Послания
    nia.boneva6 1 1732 Последна<br />публикация Февруари 01, 2012, 04:33:12
    от mirokiriakov

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright