Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 2 [3] 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: принципите [главоблъсканиците на вожда]  (Прочетена 2914 пъти)
protoplasma
Гост
« Отговор #30 -: Септември 02, 2011, 17:20:11 »

Джордж Катлин (1796-1872) е американски художник и пътешественик, живял осем години сред различни индиански племена. В едно свое изказване от 1841 г. Катлин отбелязва: "Цялата история доказва, че при първите посещения на цивилизовани хора - от дните на Христофор Колумб, та до експедицията на Луис и Кларк - американските индианци са показвали дружелюбие и гостоприемство... това е потвърдено и от голям брой други пътешественици, включително и от мен самия. Доколкото ми е известно, те никога не са откраднали и стотинка от имуществото ми, въпреки че в техните територии няма закони, които да ги накажат за кражбата. Посетил съм четиридесет и осем различни племена и това ми дава право да кажа, че по своята същност северноамериканският индианец е почтен, верен, храбър... и достоен, вярващ човек. "

"Обичам тези хора, които винаги са ме посрещали с най-доброто, което са имали.
Обичам тези хора, които са почтени, без да имат закони, затвори и приюти за бедни.
Обичам тези хора, които спазват Божиите закони, без някога да са ги чели или да са ги чували, проповядвани от амвона.
Обичам тези хора, които никога не ругаят и не споменават напразно Божието име.
Обичам тези хора, които обичат съседите си така, както и самите себе си.
Обичам тези хора, които почитат Бог без Библия - а вярвам, че и Бог ги обича.
Обичам тези хора, чиято религия е една и съща, и които са свободни от религиозни предразсъдъци.
Обичам тези хора, които никога не вдигнаха ръка срещу мен, нито откраднаха имуществото ми, въпреки че нямаше закон, който би могъл да ги накаже, ако го бяха сторили.
Обичам тези хора, които никога не влязоха в битка с белите, освен на своя собствена територия.
Обичам тези представители на човечеството и не се страхувам от тях - такива, каквито Бог ги е сътворил и там, където Той ги е поставил, - защото те са Негови деца.
Обичам тези хора, които живеят и пазят имуществото си без катинари и ключове.
Обичам всички хора, които правят най-доброто, на което са способни.
И - о, как обичам тези хора, които не живеят заради любовта към парите!

"Гласът на Орела"
Активен
ИВЕВЕ
Гост
« Отговор #31 -: Май 25, 2012, 17:48:41 »

Я, каква хубава позабравена тема.
Май нямам конкретно какво да кажа (като че ли все по-често ми се случва, но това е друг въпрос...), но пък поне да се върне темата на преден план.


Моите принципи... Хм, не съм сигурна, че имам такива.
По отношение хората единственото, което може да се счете за принцип, е желанието ми да виждам истински същества, всяко с безброй (не)съвършенства, които някои осъзнават, други... държат да не виждат и прикриват. Идеята "да не се резилим пред чужденците" не ми харесва, както не харесвам суетенето във всеки един аспект, и въобще изопачаването на личните качества в името на това човек да се хареса на друг.
Например, търсенето на комплименти. Дали поощряващо изречение в суперлативен тон е толкова желаното? На мен ми се струва, че похвалата е не толкова похвала, колкото отговор на стремежът да "сме за хвалене". Не да ни кажат, че сме красиви, интелигентни, оригинални и т.н., а да бъдем интелигентни и всичко останало.
Откакто се помня ми прави впечатление скромността у хората - и преобладаващата й липса. Хората не са доволни от себе си - опитват се да изпъкнат в очите на другите, за да могат и в своите да придобият малко по-авторитетен вид, но не ми се струва това начинът.
Не претендирам за абсолютно не-интересуващ се от мнението на другите човек, дори съм по-склонна да кажа обратното, но... Не мога да не съм си аз. Предполагам, че това е единственият ми принцип... На който се гради прословутият ми негативизъм и хроничен песимизъм.
А, относно хейтърството ми. Защо не се заяждам със Санг или с Их, примерно? Може би просто не е дошъл техният ред.  Ухилен
Казвам ви това, което мисля; коментирам това, което виждам, и начинът, по който е представено. Рядко влагам някакви по-специални "емоции". В общи линии, избягвам принципа каквото повикало-такова се обадило, предпочитам да акцентирам на "повикалото".
Нямам нито време, нито полза, още по-малко желание да ходя наред да се заяждам с хората (а смятам, че и не го правя), но най-малкото от уважение към същите тези хора не мога да си кривя душата (и мненията) с половинчати лиготии, "изразяващи съгласие и т.н.". Когато видя нещо, казвам.
Старая се да гледам непредубедено на нещата, но, оказва се, първоначалните ми усещания за някой човек рядко ме лъжат, тъй че съм по-склонна да вярвам на тях, отколкото на аксиоми за дългогодишна дружба, познанство или просто лицемерие.
Друго нещо, което да мине за принцип... Може би скептицизма ми, що се отнася до стопроцентови истини, житейски наставления и модни тенденции. Такива, със стопроцентова сигурност смея да заявя, няма. Ухилен
... ще допълвам, засега - толкова.  Згреших
Активен
Pelin
ОЙ 8:11
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 284


Red Overtone Serpent

WWW
« Отговор #32 -: Май 25, 2012, 18:06:20 »

Веселяк
Чудесен принцип! Всички те аресват! Ухилен
Активен

"... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
Elea
Гост
« Отговор #33 -: Октомври 20, 2012, 16:35:25 »

 Преди малко си седях кротко и си обядвах в пълна тишина и спокойствие и е така от нищото просто ми дойде една мисъл, без изобщо да съм се напрягала да мисля каквото и да било , или както често се шегуваме "получих факс". Тази мисъл беше "Принципите са ограничения .Човек с принципи не може да се нарече свободен човек , защото принципите му определят граници."
Извинявам се на тези , които са писали по темата , не ви прочетох мненията преди да пиша.
От къде ми дойдоха пък сега тези принципи да ги мисля .... Згреших ...?
Активен
вожда
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 403


I.F.Y

« Отговор #34 -: Октомври 20, 2012, 22:04:26 »

Цитат на: v.stankeva
Преди малко си седях кротко и си обядвах в пълна тишина и спокойствие и е така от нищото просто ми дойде една мисъл, без изобщо да съм се напрягала да мисля каквото и да било , или както често се шегуваме "получих факс". Тази мисъл беше "Принципите са ограничения .Човек с принципи не може да се нарече свободен човек , защото принципите му определят граници."
Мисля, че този твой вътрешен глас, бърка принципите с наложени правила. Живота, Вселената, отношенията между видимото и невидимото, всичко се основава на принципи, както и всяко едно учение, наука, идея... дори и най-незначителните движения в природата, като... падането на лист от дърво през есента.
Всеки танц, в големия кръговрат на живота, се състои от стъпки и движения, а всяка от тях носи послание. Послание, което има за цел да изрази по свой уникален и неповторим начин, любовта и баланса, идещи от източника. Това, обаче, не важи за хората. Техния ритъм е забързан до краен предел и те вършат всичко механично, а понякога и по пет-шест неща едновременно.
Но, когато седиш всред природата и съзерцаваш всяко едно движение, попиваш всеки звук, мирис, полъх... тогава, не след дълго идва момента, когато разбираш, че всичко това е една симфония на баланса и хармонията, любовта ако щеш,  между Великия Дух и Майката Природа. Баланс между видимия и невидимия свят.
Не усещаш как, но в даден момент осъзнаваш, че си напълно отдадена на тази... идилия и това те прави част от нея, а не просто страничен наблюдател.
Когато човек прави нещо, той трябва да го прави с чисто сърце и да се отдаде напълно, независимо какво прави - дали разговаря с някой, дали прави секс, палачинки или играе шах, няма значение. Това е един прекрасен принцип, който според мен, по никакъв начин не ограничава свободата на човек, а дори тъкмо обратното - позволява му да даде израз на свободната си воля и избор, като сподели себе си, енергията си с това/този, с което/който "танцува", като всяка крачка, носи послание за баланса и любовта.
Ако ти, например, беше се отдала напълно на обяда си, вместо да мислиш за странични неща, нямащи нищо общо с него, сега, може би, щеше да ни разкажеш една притча за "любовния ви танц" с него. Усмивчица
Ако беше седнала и да се отдадеш на мислите си, щеше пък да ни разкажеш за изводите, породени от общуването ти с тях.
Принципите на Майката Природа и Великия Дух (ако ти е по-удобно ги наричай принципи на Вселената), не са описани в никоя конституция или законодателство. Животинския и растителния свят, индианците, както и нашите далечни прадеди са се ръководели, единствено и само от тези принципи.
Ще дам един пример, за да разграничаваш по-ясно, принципите от нормите, налагани ни от обществото, църквата и политиката.
Да речем, тъй като за храна се заговорихме, ще ти кажа няколко принципа, които са неизменни - ям, когато съм гладен и не взимам от храната повече, отколкото ми е необходимо за да заситя глада си.
Етичните и моралните норми на обществото, обаче, ни налагат да ядем в точно определено време, по точно определени начини за това.
В различните общества е различно, а в различните религии - също.
Да, принципите, наложени ни отвън, определено ограничават.
Ще ти кажа един изпитан начин, как да различаваш двата вида принципи, тъй като това е нещо, което често убягва при мнозина.
Единственото място, където властва единствено принципа на баланса, това е дивата природа.
Например, взимаме едно общественоприето правило - да се спи през нощта.
Нека църквата, обществото или законодателството се опита да наложи вечерен час на бухала и да го накара спи през нощта, а да будува през деня. Нека се опита да наложи на вълка да подпише граждански брак с вълчицата, която забременее от него или пък да убие някой от себеподобните си, за да му закичат медал за храброст. Нека да накарат мечката да не реве и да вдига шум в гората между 14:00 и 16:00ч. или да й наложат данък за пчелния мед и къпините.
А на нас, системата ако ни каже да кукуригаме сутрин в 6:30, няма да мине много време и ще започнем да го правим. Когато нашите деца видят, че ние кукуригаме, то те ще приемат това за нормално, а когато не кукуригат, ще го считат за неетично и невъзпитано. И да, това би било ограничение на свободата им.
При хората също има различни видове същности - бухали, мечки, вълци и т.н. Да, само че ние имаме разум. Разум, на който лесно се внушават страхове, а те, на свой ред създават ограничения.
Ние спазваме обществените и църковните норми, които често са в разрив с баланса, не защото са правилни и сме направили съзнателен избор да ги спазваме, а защото ни е страх.
Страха ограничава и отнема свободата, а не принципите.
Активен

Някои неща се променят, други никога не се променят.
Ахо!
,___,  
[O,o]
/)__)  
-”–”-
Elea
Гост
« Отговор #35 -: Октомври 21, 2012, 16:50:10 »

Мисля, че този твой вътрешен глас, бърка принципите с наложени правила.
За една година и половина в този форум , ако разбрах нещо , то това беше "слушай вътрешния си глас , той никога не бърка." , но току що от теб разбрах , че аз съм единствената със сбъркан вътрешен глас.  Ухилен

Аз нито съм казала , че съм съгласна с тази моя мисъл /дошла незнайно от къде и защо / , нито съм казала , че не съм съгласна. Просто ми стана странно , защо без да съм мислела по този въпрос ми идват такива мисли.....вероятно за да се замисля  Згреших или да подсетя някой друг да се замисли... Згреших

Страха ограничава и отнема свободата, а не принципите.

А дали пък точно страха не е този , който ни изгражда принципите? Страхуваме се от разни неща , поставяме си разни ограничения и после се оправдаваме пред себе си и другите с това , че си имаме принципи , които не искаме да нарушаваме. Ако ги нарушим какво толкова ...? Ами първо ще излезе , че не си държим на думата , която сме дали пред себе си и пред тези на които казваме , че имаме някакви принципи .Второ след като вече я няма преградата от принципи , която сме си сложили пред нас да ни пази, вече имаме отворен коридор за действия , които сме си забранявали до сега. А защо си забраняваме нещо ....? Ами забраняваме си го заради страха, какъв ще бъде резултата от нашите действия.

Единственото място, където властва единствено принципа на баланса, това е дивата природа.

Човек с принципи не може да се нарече свободен човек , защото принципите му определят граници."

Хващаш ли общото между това ,което аз съм написала и това ,което ти.
Принципите на Природата са друг вид принципи, защото животните , дърветата , камъните нямат разум за да си налагат такива както го правят хората.Ако изобщо може да се каже -  "природни принципи", по скоро мисля , че става въпрос за "природни закони". И този принцип за баланса дето казваш, по-скоро е закона за баланса в природата.

За всеки случай проверих в тълковния речник и там пише: "Принцип е убеждение, възглед, от който се ръководи човек."
Е щом човека се ръководи от някой или нещо , това не го ли ограничава ? Дали ще те ръководи някой друг човек или ще те ръководи някакъв принцип , ти и в двата случая нямаш пълната си свобода.
Активен
вожда
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 403


I.F.Y

« Отговор #36 -: Октомври 22, 2012, 01:35:13 »

Цитат на: v.stankeva
За една година и половина в този форум , ако разбрах нещо , то това беше "слушай вътрешния си глас , той никога не бърка."
Знаеш много добре, че изпитвам същинско благоговение, пред твоята интуиция, Станкева.
Аз самия, нерядко пренебрегвам логиката си – където ми е силата, вслушвайки се повече в твоята интуиция.
Съгласи се, обаче, че тези мимолетни “факсове”, с неизвестен произход и характер, често ти изпращат  объркана, невярна, дори и противоречива информация, подобно на някои от сънищата ти. Разбира се, не изключвам вероятността – ние да не тълкуваме правилно.
Цитат на: v.stankeva
току що от теб разбрах , че аз съм единствената със сбъркан вътрешен глас.  Ухилен.
Често, непреценяйки естеството на обвиненията си, си способна да вкараш човек зад решетките Ухилен Никъде не съм казвал, че си единствената със сбъркан вътрешен глас. Това звучи направо като диагноза Ухилен Просто допуснах вероятността, този глас, който си чула, да не прави разлика между принципи и правила/закони/норми/разпоредби.
Да, сега като се замисля, неправилно съм предположил, тъй като той не ти е казал какво има предвид, а аз отсъдих по подразбиране, като бях убеден в това – какво си разбрала и какво искаш да кажеш. 
Цитат на: v.stankeva
Аз нито съм казала , че съм съгласна с тази моя мисъл /дошла незнайно от къде и защо / , нито съм казала , че не съм съгласна.
Да, наистина не си го казвала и аз по подразбиране приех, че го твърдиш. Всъщност, като прочетох целия ти постинг, видях, че не е било грешно да го приема така.
Цитат на: v.stankeva
Просто ми стана странно , защо без да съм мислела по този въпрос ми идват такива мисли.....вероятно за да се замисля  Згреших или да подсетя някой друг да се замисли... :*15'
Най-вероятно и двете, но няма как да знаем. Все пак, добра дискусия се получава, но то резултата щеше да се сходен, дори и гласа да ти беше казал “Совите не са това, което са” Усмивчица
 Аз съм се замислял, знаеш, върху тази дилема с принципите и достойнствата, а също така и съм преосмислял някои от тях. Особено тази година, претърпяха сериозни трансформации... или по-точно – градации.
Цитат на: v.stankeva
А дали пък точно страха не е този , който ни изгражда принципите? Страхуваме се от разни неща , поставяме си разни ограничения и после се оправдаваме пред себе си и другите с това , че си имаме принципи , които не искаме да нарушаваме.
Оправдава се човек, който има вина за нещо, която не иска да признае.
Аз не се крия зад принципите си, Станкева. Не аз служа на тях, а те на мен, така, както ръцете и краката ми, а аз им се отблагодарявам, като им обръщам внимание, грижа се за тях и ги поддържам в изправност.

Цитат на: v.stankeva
Ако ги нарушим какво толкова ...? Ами първо ще излезе , че не си държим на думата , която сме дали пред себе си и пред тези на които казваме , че имаме някакви принципи.
Думата е нещо свещено. Няма как, човек, който уважава себе си, да каже, че ще направи нещо, след което да не го направи, криейки се зад какъвто и да е мотив. В такъв случай не разбирам защо го е казал.
За това, според мен, всеки трябва да внимава какво изрича, в какво се зарича, какви клетви и обещания дава и на края, но не на последно място - какво си пожелава.
Аз не спазвам думата си, за да оставям впечатление на принципен човек или от страх – какво ще си кажат хората “глей го тва леке, едно говори друго прави”, а просто, защото уважавам словото.
Не е важно какво ще си помислят хората, важно е какво ще си помисля аз.

“Белия човек е много странен човек. Мърда си устата и издава разни звуци на висок глас, в които няма музика – значи не пее. Пише много думи на хартията си и се подписва отдолу, за да не забрави, че ги е написал, а нас ни кара да оставим мастилен отпечатък от палеца си, защото мисли, че и ние забравяме какво сме обещали, като него. Нито една дума или обещание, от тези, които е написал, не е спазил. Как да вярвам на тези, които изговаря? За мен, когато белия човек говори, това са само звуци без музика в тях.”

И наистина, Станкева, няма смисъл от това, човек да казва, че ще направи нещо, при положение, че няма никакво намерение да го прави.
Според мен, нарушението на принципа – да се спазва дадената дума, е в основата на огромна част от безсмислените кръвопролития и издевателства в историята на човечеството.
Та ако смяташ това за лош принцип, който ме ограничава, няма как да се съглася.
Да обърнем внимание и на втората подточка.
Цитат на: v.stankeva
Второ след като вече я няма преградата от принципи , която сме си сложили пред нас да ни пази, вече имаме отворен коридор за действия , които сме си забранявали до сега. А защо си забраняваме нещо ....? Ами забраняваме си го заради страха, какъв ще бъде резултата от нашите действия.
Добре би било да прилагаш примери, Станкева, защото тук може да те разбера погрешно.
Принципите не са преграда, а движеща сила.
Цитат на: v.stankeva
Хващаш ли общото между това ,което аз съм написала и това ,което ти.
Често се питам същото за теб Усмивчица Често казваме едно и също нещо с различни думи, но спорим.
Цитат на: v.stankeva
Принципите на Природата са друг вид принципи, защото животните , дърветата , камъните нямат разум за да си налагат такива както го правят хората. Ако изобщо може да се каже -  "природни принципи", по скоро мисля , че става въпрос за "природни закони". 
Да, животните нямат разум и за това – те просто нямат избор - дали да ги спазват или не, тези природни закони. При нас също важат голяма част от тях. Например -  никой не ни предлага избор – дали да огладняваме или не, дали да ни се доспива или не, дали искаме Луната да ни действа или не.
Това са закони и нямаме избор. Просто трябва да ги приемем. Нашите съзнателни действия, обаче, са ръководени от навици и принципи, които сме изградили и приели в процес на нашето израстване и съзряване.
Цитат на: v.stankeva
този принцип за баланса дето казваш, по-скоро е закона за баланса в природата.
Добре, да, става и така, разбира се.
Цитат на: v.stankeva
За всеки случай проверих в тълковния речник и там пише: "Принцип е убеждение, възглед, от който се ръководи човек."
Ако сведем определението за принципи, до чисто теоритична формулировка, то и моето не са принципи. По-правилно би било да се нарекат добродетели или морални устои. Добре, нека ме ръководят. По-добре, отколкото да ме ръководи нагон, страх, алчност, желание за надмощие, лични облаги, ползи и привилегии.
Цитат на: v.stankeva
Е щом човека се ръководи от някой или нещо , това не го ли ограничава ?
В този смисъл на ръководене – сляпо доверие – да, но в случая става дума за друг вид ръководство. Ще ти го обясня.
1,Поведението, маниерите и начина ни на общуване, ние взаимстваме от хората, които сме срещали по пътя си, от самото ни появяване на белия свят и това става несъзнателно. 
Малко са нещата в поведението ти, които би могла да кажеш от къде или от кой идват. Можеш отчасти да обясниш неща, като например... – говора, диалекта, донякъде и жаргона, който използваш, но не и да речем... начина, по който пляскаш с ръце, когато викаш котката при теб (примерно)или мимическите ти реакции, при различни дразнения. Това не означава, че хората, с които си се срещата те ръководят или ти се налагат, нито, че си ограничена в човешкия свят от възприятията си. Сетивата просто ти предават информацията, която ти иде отвъ – това им е работата. Съзнателно или не, ти влизаш в един шаблон, наложен ти от обществото, който те ограничава неминуемо. Твоите действия и разбирания, пропити в разума ти, идващи от това общество, се превръщат в затвор за сърцето ти, защото то не е е подвластно на разума и заблудите му, но поведението ти е.

2. Принципите, добродетелите и моралните устои, ние взаимстваме от тези, които възприемаме като авторитети и това става напълно съзнателно.
Не кумири, а авторитети – държа да подчертая.
Всички образи и имена, които съм приел за авторитети, от детството си до сега, си приличат по няколко основни показателя,  които, ако вземем общо (няма как да седна да ги описвам), бих ги озаглавил “Кодекс на достойния живот в неприветливо и тежко време”

Цитат на: v.stankeva
Дали ще те ръководи някой друг човек или ще те ръководи някакъв принцип , ти и в двата случая нямаш пълната си свобода.
Свободата е състояние на духа, както и любовта и красотата. Единствения начин да се изпитат в пълната си сила и прелест е в споделянето.
Всъщност защо говорим за неща, които сме обсъждали и споделяли?
Активен

Някои неща се променят, други никога не се променят.
Ахо!
,___,  
[O,o]
/)__)  
-”–”-
Elea
Гост
« Отговор #37 -: Октомври 22, 2012, 02:16:09 »

Всъщност защо говорим за неща, които сме обсъждали и споделяли?

Ами аз просто споделих съдържанието на "последния факс", който получих от Вселената. Това от друга страна ме накара да се замисля над тази внезапно дошла мисъл и се зачудих до колко аз самата съм обвързана с някакви принципи и тогава го споделих тук , за да чуя и други мнения. Що се отнася до теб , твоето мнение го знам. С теб може и да съм ги обсъждала тези неща , но  с другите не съм. А аз обсъждам тук принципите , а не теб. Ти обаче така ми отговори , че все едно за твоите принципи става въпрос. Което май ми даде отговор на въпроса от преди -

Цитат на: v.stankeva
  Просто ми стана странно , защо без да съм мислела по този въпрос ми идват такива мисли.....вероятно за да се замисля  Згреших или да подсетя някой друг да се замисли... 

Активен
вожда
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 403


I.F.Y

« Отговор #38 -: Октомври 22, 2012, 11:22:05 »

Цитат на: v.stankeva
Ами аз просто споделих съдържанието на "последния факс", който получих от Вселената.
Да и също толкова просто се заговорихме за принципите.
Цитат на: v.stankeva
Това от друга страна ме накара да се замисля над тази внезапно дошла мисъл и се зачудих до колко аз самата съм обвързана с някакви принципи

Цитат на: v.stankeva
С теб може и да съм ги обсъждала тези неща , но  с другите не съм. А аз обсъждам тук принципите , а не теб. Ти обаче така ми отговори , че все едно за твоите принципи става въпрос.
Гузен негонен бяга. Намигване
Цитат на: v.stankeva
Което май ми даде отговор на въпроса от преди -
Цитат на: v.stankeva
 Просто ми стана странно , защо без да съм мислела по този въпрос ми идват такива мисли.....вероятно за да се замисля  Згреших или да подсетя някой друг да се замисли...  
Ако принципите, както твърдиш - ограничават човек, то определено е препоръчително да спре да мисли, а не да започва/продължава.

Активен

Някои неща се променят, други никога не се променят.
Ахо!
,___,  
[O,o]
/)__)  
-”–”-
вожда
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 403


I.F.Y

« Отговор #39 -: Декември 10, 2012, 17:08:47 »

Цитат на: The One
Днес определено смъкнах 5 години само от смях...
Вожде ти си моя лечител
Ухилен Ако всички избираха лечебния ефект на думите ми, както теб, а не да се разболяват, както някои, щях да съм много радостен. Усмивчица

Цитат на: shining_star
Ти не си никой за да определяш кой е прав и кой не.
Никой нищо не може да определи, така е. Може само да каже за начина, по който усеща дадено твърдение, човек, място, песен... и т.н.
Едно е да кажеш - тези думи са прави/криви, а съвсем друго е да кажеш  - съгласен съм/не съм съгласен с тези думи.
Ето, както ти си направила.

Цитат на: shining_star
Иначе съм съгласна с Tne One, не за друго, а защото този начин на изразяване ми е по-близък:
Но пък забелязвам друго, което ми се струва нередно.
Значи... за теб истината зависи от това, кой как ще я поднесе, а не от това - дали е истина или не?
Ако някой каже това, което казва The One, но по друг начин, несъгласна ли ще си?
Ами ако някой каже лъжа, но я поднесе по начин, близък до твоя, тя става ли истина?

Цитат на: shining_star
той приема, не отхвърля.
Едно и също е, шай. Приемайки едно, отхвърляш друго или всичко останалото. Съгласявайки се с някой, казваш, че не си съгласна с останалите. За това, мисля че е редно, да се съгласяваме или да сме несъгласни с твърдения и мнения, а не с хора; да одобряваме или да не одобряваме думи или действия, а не хора.
За това е добре да се избягват етикетите и категоризациите.
Гошо е тъп/умен, Ценка е зла/добра, Първан е агресивен/смирен и т.н. и т.н.  
Реално ние няма как да знаем това, тъй като може да играят, а може и да са под афект и още куп причини, които да доведат до изменения в поведението им. Може да кажем, че намираме поведението им за добро, агресивно, а думите им за умни/глупави, но не и да ги определяме като хора.
Мога да направя 5 регистрации и от 5те да се държа по различен начин (експериментирал съм). С две ще се сдърпам с Драган, а с други 2 ще му пригласям и ще се съгласявам. Съответно Драган ще смята едните за глупави и слепи хора, а другите за виждащи и умни. Аватарите и никовете на "слепите хора", ще будят у него неприятно чувство, когато ги види, а другите две - ще будят приятни чувства. В същото време и 4-те са един човек. Кой от всички съм аз и кой от тях ме определя? Предполагам разбирате, че това може да се направи и с 10 регистрации, като всяка една от тях да се представи в различна светлина. Истината е, че по този начин не той мен, а аз опознавам на Драган отношението към самия него и съответно към заобикалящия го свят.
Когато някой е по-благосклонен и добронамерен към хората, които му пригласят, слушат и се съгласяват с него, а останалите смята за слепи глупаци, това е признак за наличието на дебелостенно его.
Иначе казано - с поведението и отношението си, всеки човек разказва за себе си и се представя, с всяка една следваща дума, която излиза от него.
Всяко поведение, случка или събитие, съдържа в себе си послание и оказва върху нас определен ефект. Ние можем да изберем дали да се възползваме от положителния/лечебен или да се тръшнем, взирайки се в отрицателния/разболяващ ни ефект. Това, обикновено е показателно за начина, по който се отнасяме към самите себе си.
Поведение, като това на Аз Съм, накара някои хора да изкарат от себе си образи и проявления, които са нелицеприятни. Например, изглеждащия смирен и дипломатичен Странник, стигна до положение да сипе обиди, да лепи етикети и прибързани заключения, и както сам каза "не се харесва" в тази си светлина. Редно би било да благодари на Аз Съм, тъй като това е начин, по който му помогна да се себепознае. Аз лично, много бих се радвал, ако някой успее да ме докара до истерия или каквито и да било актове на неприязън и поведение, което да е видимо неадекватно. Много бих се радвал на човек, който да ме накара да спра да говоря с него и да го подминавам на улицата, а когато каже, направи или напише нещо добро, аз да не го поздравявам, тъй като е изкарал от мен негативните ми проявления.
Накратко казано, искам някой да ми каже/покаже "ей, вожде, имаш работа по себе си, действай" (така, както Аз Съм прави с някои). Разбира се, Далеч съм от мисълта, че нямам какво да развивам у себе си, но е къде-къде по-лесно, ако някой ми "активира алармата", за да зная на къде да се насоча, в кое да се концентрирам.
Хубаво би било, ако можехме да намерим сили да благодарим и да оценим по достойнство, както на тези, които ни харесват, подкрепят и ни карат да се усмихваме, така и на онези , които ни дразнят, нараняват, обиждат и лъжат.
За целта ще ви кажа едно упражнение, което всеки може да си направи за себе си, според което, можете да определи всеки, сам за себе си, дали има проблем в себе си и къде трябва да работи.
Напишете имената/никовете на всички хора, които са ви наранявали, дразнили, лъгали и са се държали по начин, който за вас е отблъскващ.
Напишете имената на всеки, към който изпитвате неприязън, омраза, погнуса дори. Няма значение дали става дума за старо минало, което не сте простили още или за настояще.
Помислете добре, за всеки един и бъдете честни пред себе си, когато си задавате въпроса - дали бихте могли да прегърнете този човек и да му кажете "Благодаря ти, прости ми, обичам те".
Тези от тях, на които смятате, че няма да е проблем да го направите ги махнете от списъка. Останалите, може и един да е, но си задайте въпроса - какво вади той от вас. Каква е алармата, която ви включва и кое ли е това нещо, върху което трябва да работите.  
Може да мине много време, не е казано, че трябва да е веднага, но в един момент, сами ще осъзнаете, че ви се иска да прегърнете този човек и да му благодарите, да се простите с него и дори и да не се видите повече, няма да изпитвате чувство на недоизказаност, задръжки, нито спомена за него ще извиква неприятни емоции у вас.
Тогава вече ще знаете, че сте изкачили поне едно стъпало, към своето израстване и развитие. В противен случай, въжето, което ви свързва със спомена, ще ви държи винаги на едно определено равнище и от там мърдане няма.
« Последна редакция: Декември 10, 2012, 17:18:35 от вожда » Активен

Някои неща се променят, други никога не се променят.
Ахо!
,___,  
[O,o]
/)__)  
-”–”-
Sine Wave Zero
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 336

« Отговор #40 -: Декември 10, 2012, 17:47:41 »

Помогне ли ти някой чрез изкарване на негативно поведение върху което да работиш, то в знак на благодарност, и ти следва да му изкараш нещо върху което и той да поработи .

Как иначе бихме благодарили за осветяването на лошотията в нас, ако само се усмихваме на човека който ни е отдал това внимание ?
Активен
вожда
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 403


I.F.Y

« Отговор #41 -: Декември 10, 2012, 19:04:03 »

Помогне ли ти някой чрез изкарване на негативно поведение върху което да работиш, то в знак на благодарност, и ти следва да му изкараш нещо върху което и той да поработи .
Той вече го е направил. Системата - око за око - зъб за зъб, на всеки му е известно до къде води.
Цитат на: Sine Wave Zero
Как иначе бихме благодарили за осветяването на лошотията в нас, ако само се усмихваме на човека който ни е отдал това внимание ?
Именно с усмивка и истински, добри чувства, когато му благодарим. Смятам, че когато стигнем до това равнище, вече можем да смятаме, че сме отработили този дисбаланс в себе си, по начин, благоприятстващ по-нататъшния ни път.

Активен

Някои неща се променят, други никога не се променят.
Ахо!
,___,  
[O,o]
/)__)  
-”–”-
Sine Wave Zero
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 336

« Отговор #42 -: Декември 10, 2012, 19:11:01 »

Вожде, изваждането на око/зъб не го броя към Помагането в 99% от случаите.

Въпросът ми съдържаше варианта в който да помогнеш на някого чрез подчертаване на даден негов недостатък.
Активен
shining_star
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730

« Отговор #43 -: Декември 10, 2012, 20:20:22 »

Sang, съгласявайки се с дадено нещо не значи да отхвърлиш друго или всичкото останало.
Че не трябва да слагаме категории, етикети и определения съм изцяло съгласна.

Съгласявам се с the one, защото в него виждам себе си.
За другото, което казваш: че не е важно кой го казва, а какво казва, и ти се съгласяваш с постъпка, проява, изказване, песен и т.н.......а не с човека.......мисля, че и двете неща са верни: 1. не е важно кой го казва, а какво, и 2. Зад монитора /или срещу тебе/ стои човек. Има ги и двете, надявам се че ме разбираш. Усмивчица

Четирите вълшебни тайландски думички: прощавай, съжалявам, благодаря, обичам те.
Знам ги.
Даже казват, че не е нужно наживо да го правиш /да го казваш на човека/, а мислено се прави към човек или ситуация.
Правила съм го мислено за промяна на ситуация и да, sang, променя се. Усмивчица

И да, като не слагаш категории пешо е такъв, а ганка еди-каква си...Усмивчица тогава казваш примерно "това е грозно", а не "ти си грозен"- не е към човека, така е.



Активен
вожда
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 403


I.F.Y

« Отговор #44 -: Декември 11, 2012, 18:42:04 »

Цитат на: Sine Wave Zero
Вожде, изваждането на око/зъб не го броя към Помагането в 99% от случаите.
А защо не го броиш?
Поглеждайки назад, а и с днешна дата, смея да твърдя, че най-полезен съм бил на хората, с които съм се отнасял най-брутално. Резултатите обикновено са красноречиви и трайни.

Цитат на: Sine Wave Zero
Въпросът ми съдържаше варианта в който да помогнеш на някого чрез подчертаване на даден негов недостатък.
Като го подчертавам, няма как да убедя никой, че този проблем съществува. За да го изкарам на преден план, че да го види и съответно да осъзнае проблема си, неминуемо се налага оперативна намеса. Тази операция обикновено е доста болезнена, а упойки не се предлагат. Както гласи един велик лаф, на един велик актьор от един велик филм " it's a dirty job, but someone's gotta do it". Обикновено, именно поради болката по време на операцията, пациента намразва доктора, обвинявайки го за нея.
Разбира се, става и с добро, но отнема много време, енергия, търпение и резултатите обикновено са нетрайни, а дори в много от случаите се получава йо-йо ефект - демек влошава се.

Цитат на: shining_star
Sang, съгласявайки се с дадено нещо не значи да отхвърлиш друго или всичкото останало.
Ще ти го представя като пример, шайнинг.
10 човека казват какво мислят по даден въпрос. Ти, казвайки, че си съгласна с един, означава, че не си или си по-малко съгласна с останалите. Ако кажеш, например, че си съгласна с трима, значи гледните точки и мненията на останалите ...седем (леле докато го сметна с тия пръсти), директно минават в графата на твоето несъгласие.
Цитат на: shining_star
Че не трябва да слагаме категории, етикети и определения съм изцяло съгласна.
Ами... не, че не трябва. Така ли го казах? Просто... няма ефект от поставянето им. Не постигаме нищо добро, нито за себе си, нито за този, на който лепваме етикета, диагнозата, определението и т.н.
Единственото положително нещо, за което се сещам, когато поставя някой диагноза на друг, то е, че вече има сериозен повод за размисъл над себе си и ..."извора" на този негов порив - да раздава определения на останалите и да достигне до разбирането, че той вижда неговите проблеми, а не тези в отсрещния. Разбира се, за целта се иска да е на... относително добро ниво на осъзнаване.

Да, има и изключения. Съществуват хора, които дават приблизително точни диагнози и имат дарбата да виждат тези неща, но това са единици.

Цитат на: shining_star
Съгласявам се с the one, защото в него виждам себе си.
В такъв случай имам една изненада за теб, шайнинг! Усмивчица У всеки виждаш себе си.

Цитат на: shining_star
Четирите вълшебни тайландски думички: прощавай, съжалявам, благодаря, обичам те.
"Съжалявам" не ми харесва.

Цитат на: shining_star
Даже казват, че не е нужно наживо да го правиш /да го казваш на човека/, а мислено се прави към човек или ситуация.
Кои са тия, които го казват?  Шокиран
Разбира се, че не е нужно. Не е нужно да обиколиш всички от списъка и да ги разпрегръщаш. Всеки сам за себе си знае дали е готов и на какво... макар че... не винаги всеки преценя правилно.
Има хора, които грешат по отношение на себе си и възможностите си. Едни се надскачат, други се подценяват.
Цитат на: shining_star
Правила съм го мислено за промяна на ситуация и да, sang, променя се. Усмивчица
Усмивчица
Цитат на: shining_star
И да, като не слагаш категории пешо е такъв, а ганка еди-каква си...Усмивчица тогава казваш примерно "това е грозно", а не "ти си грозен"- не е към човека, така е.
Да. От друга страна, сега по твоя пример, ще подхвана една друга тема - хигиената в израза. Често изричайки дадена дума, ние не си даваме сметка, че я правим жива.
Например, утре е добра дата. 12.12.12
Наложи си за утрешния ден да не използваш думи, които "не съдържат добра музика", на индиански казано Ухилен.
Сигурно си мислиш, че това ще ти ограничи доста речника, но не е така. Използвай заместители. Например, вместо "пешо е грозен", както е по примера ти, използвай  нещо от сорта на "пешо не е от най-красивите" или каквото ти е по-удобно. Разбираш ме, нали?
Не, че съм седнал да те превъзпитавам, просто пробвай. Всеки, който чете, нека пробва. И всеки път, когато дума с "лоша музика" излиза от него, да се замисля за това.
В разговорната реч е по-трудно, но тук... би трябвало да ни е по-засилен самоконтрола и хигиената в изразните средства.
Активен

Някои неща се променят, други никога не се променят.
Ахо!
,___,  
[O,o]
/)__)  
-”–”-
Страници:  1 2 [3] 4   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright