Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 [2] 3 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: принципите [главоблъсканиците на вожда]  (Прочетена 2912 пъти)
nia.boneva6
Гост
« Отговор #15 -: Май 05, 2011, 15:14:47 »

Цитат на: Ихра
Ей, ама как знаех, че ще отговориш тука
Нийче, едва ли е само това, което имаш да кажеш по темата.

Цитат
Идеята на темата е – обмяна на опит, принципи и идеи, късаещи отношението ни към света и респективно към нас самите.

Често съм писала какво е отношението ми към света.
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #16 -: Май 05, 2011, 22:31:45 »

Цитат
Често съм писала какво е отношението ми към света.
Пък ще пропиша, да се събера малко..

Когато бях 3-4 годишна (или някъде там), имах по-различно отношение към света. Навън виждах сивите блокове, сивия асфалт, сивата празнота в съзнанието на хората - изобщо светът беше сив и грозен, и аз му се радвах. Нямах представа защо се радвам на сиви неща, пък и не съм се питала, защо обичам сивите хора. Паралелно с това, разбира се, се радвах на дърветата, на въздуха, на слънцето, на водата, на птиците и т.н., всичко, на което се радва малкото дете. Обичах и сивото, и цветното, без да знам защо, но и без да се чудя за това.

След известно време, обаче, започнах да се чудя. Чудех се защо хората имат криви физиономии, защо гледат празно. Та нали около тях са същите неща, на които аз се радвам - защо и те не им се радват?
После си помислих, че за да не се усмихне човек на такива хубави работи, явно не ги вижда изобщо. Но защо възрастните не виждаха? За какво толкова мислеха, че да не забелязват заобикалящото ги?
Хм... а може би обръщаха внимание само на тази част от околния свят, която не ги радва. Ама защо? Защо не виждат и радостта, а само неща, които им носят празнота? Явно празното в тях е било толкова необятно, че е способно да замъгли всичките хубави работи.. ?
Но щом като аз не чувствах празна, значи и хората някога са били като мен. Е тогава защо хората са допуснали да ги управлява някаква мъгла, без дори да знаят за нея?

Този въпрос ми беше много сложен. Дълго се чудих, толкова дълго, че дори забравих за това.

И нещата си вървяха по нормален начин. Ходих си на детска градина, както винаги се радвах.. От време на време си спомнях за малко, че нещо в света ме озадачава, но не знаех точно какво. Във всеки случай беше нещо в хората. Ама какво нещо? И това ми беше следващият въпрос. И той си остана така.

Вече почнах да ходя на училище и го обичах, беше ми интересно... за известно време. Ама взе да ми омръзва. Беше скучно в часовете, беше ми скучно да уча. Въпреки това си пишех домашните, с помощта на мама. Седяхме до късно да решаваме. Сутрин алармата нарочно беше навита за много рано, за да можем 5-6 пъти да я слагаме за по-късно. След това ставахме, мама ми напомняше постоянно какво да правя, а аз се дразнех, че излизам безотговорна, като не ме оставят да правя нищо сама Ухилен. Така някъде до 3-ти клас.
След това казах, една седмица сама да си ставам и да се приготвям, мама само да ме води на училище (то беше доста далеч). И ако не забравям нищо, така да продължим. И тя беше изненадана.
В пети клас се преместих в музикалното училище, където беше интересно до средата на 6-ти клас. След това почнах да се бунтувам вътрешно срещу света. Той беше сив и грозен, аз вече не му се радвах. От време на време виждах хубавите работи и им се усмихвах, но не винаги, както преди. Нямаше как да се радвам, виждайки как хората се крият зад празни илюзии... Аз можех да живея в такъв свят, просто не исках... (Хм, това изречение вече трябваше да е в сегашно време.)
В този период започнах да си спомням доста неща, които бях забравила, и да научавам други неща.. (има още много за учене). Малко по малко, взех да ми излиза на преден план онзи въпрос:
Цитат
защо хората са допуснали да ги управлява някаква мъгла, без дори да знаят за нея?
Хм, и аз бях допуснала такова нещо, дори сега все още го допускам понякога. И така, разбрах нещо за този си въпрос... Разбрах също защо като по-малка обичах сивите хора. Тогава аз обичах светлината в тях, непроявената им светлина, а не сивотата... Те отвътре бяха, .. са, де, светли, просто го крият....
И така възникна следващият въпрос - как едно светло същество успява да забрави същността си? Мислих няколко месеца за това и питах за това един човек. Бях сигурна, че той ще ми отговори нещо, върху което си струва да се мисли... Той каза, че на нас ни е дадена свобода. Аз не се бях сетила за това и ми беше малко странно, че имаме свобода да вършим действия, които ни я отнемат... за да можем да живеем истински свободни след това.
Но рядко се срещат свободни хора... повечето зациклят на мястото, където използват даденото им, за да си го отнемат привидно (не само на себе си, а и едни на други) И от там нататък - тъпкане на едно място...
Защо?
Има нещо малко вътре в нас, което не ни достига. И имам чувството, че то не е много по-различно при различните хора.. Знам, че не може да се опише с няколко изречения, намислени от ума, нито пък с една дума. И не знам какво е това "нещо", но ще го разбера..


П.с. Както ще разбера много други неща, но никога - ВСИЧКО - и това най- ме дразни, но е най-забавното. Усмивчица
« Последна редакция: Май 05, 2011, 22:45:36 от Ихра » Активен
Турист
почиващ на стари лаври
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 579


  • Град: Варна
  • martin.kristov1
    « Отговор #17 -: Май 06, 2011, 11:05:41 »

    Цитат
    Често съм писала какво е отношението ми към света.
    Пък ще пропиша, да се събера малко..

    И добре, че реши така да направиш. Винаги са ми били интересни такива проследявания на живота ДО момента на даден човек, особено, ако човека е се впечатлява и вълнува от по-истински неща, както сме повечето от нас попаднали в този форум.

    Има нещо малко вътре в нас, което не ни достига. И имам чувството, че то не е много по-различно при различните хора.. Знам, че не може да се опише с няколко изречения, намислени от ума, нито пък с една дума. И не знам какво е това "нещо", но ще го разбера..
    Ще се радвам и друг път да попадам на такива твои постове, в които разказваш за Откритията си в твоят живот.

    .........
    Който иска, да изрази позициите, принципите, според които действа, а ако ще и целия си морален кодекс, ако счита това за необходимо.
    Санги, разбирам поставената от теб тема по следния начин. Предлагаш на всеки да изрази тук принципите към които се придържа текущо в живота си. Аз ще се опитам да взема отношение по този въпрос, но може би няма да е съвсем конкретно свързано с мен, а ще е общо като за нас; просто бих искал някой ден наистина да заживея така. Ти казваш "уча се, старая се". Дано и аз да стана по-усърден.

    1.   Да се обединяваме. Да си помагаме. Да не гледаме един на друг с негативизъм и да не вадим кирливите ризи на ближния. Едва ли по този начин бихме извадили от заблуждение другиго.
    2.   Да забравим за разликите, за онова, което би могло да ни раздели.
    3.   Това, което пишем и говорим тук – да го вършим и в реалния свят. Със сигурност ще ни е по-лесно да го практикуваме в нашия кръг при живите ни срещи, а ако можем и от там да го пренесем и в реалния живот – още по-добре.


    „Ред може да няма, но трябва да се спазва.” 
    Мдам. Това е по-умерения вариант. Аз бих казал друго:
    "Реда трябва да си го създадем и да се придържаме стриктно към него"
    Може в преден живот да съм бил православен християнин и да съм живял по канона
    Активен

    Зрей, зрей форумче,
    бавно ти узрей,
    За да родиш вкусен плод!


    Защо ни куца
    Комуникацията?!
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #18 -: Май 07, 2011, 08:26:35 »

    Цитат на: Ихра
    Цитат
    Често съм писала какво е отношението ми към света.
    Пък ще пропиша, да се събера малко..
    Не исках да настоявам, но се надявах да размислиш.
    Радвам се, че си, защото знам, че по този начин помагаш на себе си и на на онези, които четат това, независимо на колко години са и какво са постигнали.
    Разказчето ти е хубаво и между другото, на места, прилича малко на моята история... или по-точно казано... в картината на твоето детство, виждам нюанси, наподобяващи на моето, но като преместиш всичко, с две-три години напред.
    Някой ден, когато ти се пише пак и не знаеш какво точно, ни разкажи и за принципите си.
    Начина, по който разделяш и определяш хората, с какво ти правят добро или лошо впечатление. Кои, според теб, са главните проблеми, пречещи на хората да се разбират и да живеят в разбирателство.
    Какво те впечатлява, какво те отблъсква... и т.н.
    Как смяташ за правилно да се отнася човек към хората, към света?
    Иначе, това за мъглата е добра метафора. Виждам, че харесваш метафори, сравнения... и поначало, различни литературни похвати, за повече пъстрота и аромат.  Наистина, движещата сила на човек, обикновено не е много ясна, дори и за самия него. Мъглива, мътна... тъмна дори. Повечето правят нещо, просто защото някой ги е убедил, че това е, което се очаква от тях. Това е, което обществото го е наложило като правилно. Личното щастие и удовлетворение е някъде на заден план. Хубавите неща наоколо, ги забелязват само в почивните дни.
    Сякаш това са дните, в които тези прекрасни неща се появяват, а през останалото време и те са сиви и никому ненужни... даже досадни.

    Цитат на: turist
    1.    Да се обединяваме. Да си помагаме. Да не гледаме един на друг с негативизъм и да не вадим кирливите ризи на ближния.    Едва ли по този начин бихме извадили от заблуждение другиго.
    Чудесна основа, турист. Кажи ми обаче, ако някога ти бъде поставено за задача, да извадиш някой от заблуждение, как би подходил? Къде ще акцентираш?
    Цитат на: turist
    2.   Да забравим за разликите
    Добре, но човешкия ум е устроен така, че да регистрира тези разлики! Как бихме могли да ги забравим и да се правим, че не ги забелязваме? Когато,  да речем, Пешо е висок 2м., а Гошо е висок 1.60, няма как да кажеш, че са еднакво високи.
    Според мен, трябва да се осъзнават разликите и да се използват дори. Например, Пешо ще го сложим в баскетболния отбор, а Гошо, ще го направим пилот, понеже е мъничък.  Демек... нека приемаме различията, но не и да им придаваме стойности, като предимство или недостатък. Това би било много голямо постижение, за всеки един, а да не говорим, ако се възпита като вид съзнание, у едно цяло поколение.

    Цитат на: turist
    Това, което пишем и говорим тук – да го вършим и в реалния свят. Със сигурност ще ни е по-лесно да го практикуваме в нашия кръг при живите ни срещи, а ако можем и от там да го пренесем и в реалния живот – още по-добре.
    Хубаво е, че вярваш в това. Звучи много добре. В реалния живот и... срещи, обаче, ние сме подвластни повече на възприятията, според мен. Това, което пишеш тук, не би го казал на всеки по този начин. Едно и също нещо, би го казал по различен начин, на различни хора, според техния външен вид, пол, поведение и т.н. Ето това вече е разделяне, според различията. Виж как сами го правим, това разделяне, макар и несъзнателно. За истинския учител, няма значение дали при него идва да се учи просяк или цар. И да... много добро начало би било това... дори и само под формата на стремеж.
    Цитат на: turist
    Може в преден живот да съм бил православен християнин и да съм живял по канона
    Ухилен
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #19 -: Май 08, 2011, 23:05:40 »

    Как смяташ за правилно да се отнася човек към хората, към света?
    Хм.. Моето отношение се променя постоянно.
    Когато срещна много мътни хора на едно място (т.е. всеки ден - на улицата, в училище), ако не съм в настроение, половината искам да ги удуша, а другата половина - да пребия. Което ме добавя автоматично в техния кюп. Това ми отношение го броя за неправилно. В един по-добър случай, само биха ме подразнили и толкова, което пак е неправилно отношение. На кратко, неправилно е, когато се отнасям с раздразнение и гняв.
    А правилно за мен е, да ги наблюдавам от страни, да ги изследвам. Да виждам светлото и изкривеното в тях, без да допускам да ме владеят нездрави емоции.
    Виждам как много хора се смеят, за да скрият чувството си на празнота; а аз в същото време се смея, понеже усещам празнотата им. И наскоро ми хрумна, че двете състояния не са много по-различни.

    За да подтикнеш човек към промяна, трябва да отчиташ лошите му черти без отвращение и да обичаш скритата светлина у него, защото по този начин тя малко по малко започва да се размърдва...
    (Това с обичането като по-малка го правех по-добре.)

    Цитат
    Начина, по който разделяш и определяш хората, с какво ти правят добро или лошо впечатление.
    Радвам се, когато хората, чрез постъпките си и думите си проявяват нещо истинско, дори то не винаги да е радостно. (Радвам се = оставам с добро впечатление) Не се радвам, като си надянат маските.

    Цитат
    Кои, според теб, са главните проблеми, пречещи на хората да се разбират и да живеят в разбирателство.
    Хората не се разбират помежду си, защото не разбират себе си.
    Активен
    Турист
    почиващ на стари лаври
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 579


  • Град: Варна
  • martin.kristov1
    « Отговор #20 -: Май 10, 2011, 00:17:25 »

    Цитат на: turist
    1.    Да се обединяваме. Да си помагаме. Да не гледаме един на друг с негативизъм и да не вадим кирливите ризи на ближния. Едва ли по този начин бихме извадили от заблуждение другиго.
    Чудесна основа, турист. Кажи ми обаче, ако някога ти бъде поставено за задача, да извадиш някой от заблуждение, как би подходил? Къде ще акцентираш?

    Не мога да си представя да ми бъде възложена таказва задача. "Спасението на давещия се е дело на самия давещ се!" В живота си човек има енергия да помогне само на себе си... Противореча си - знам Усмивчица Все пак - да оценяваш някого, било то да покажеш негативите му пред другиго - не бива да е мисия на човека. Нали чете за Униксите на Ихра Намигване

    Цитат на: turist
    2.   Да забравим за разликите
    Добре, но човешкия ум е устроен така, че да регистрира тези разлики! Как бихме могли да ги забравим и да се правим, че не ги забелязваме? Когато,  да речем, Пешо е висок 2м., а Гошо е висок 1.60, няма как да кажеш, че са еднакво високи.
    Според мен, трябва да се осъзнават разликите и да се използват дори. Например, Пешо ще го сложим в баскетболния отбор, а Гошо, ще го направим пилот, понеже е мъничък.  Демек... нека приемаме различията, но не и да им придаваме стойности, като предимство или недостатък. Това би било много голямо постижение, за всеки един, а да не говорим, ако се възпита като вид съзнание, у едно цяло поколение.

    Имах предвид, че всеки има своите духовни търсения , и ако нечии не съвпадат с нашите - не е непременно необходимо да убедим отсрещния по колко грешен път е поел...
    Активен

    Зрей, зрей форумче,
    бавно ти узрей,
    За да родиш вкусен плод!


    Защо ни куца
    Комуникацията?!
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #21 -: Май 10, 2011, 06:20:48 »

    Цитат на: Ихра
    половината искам да ги удуша, а другата половина - да пребия
    Никога не съм имал желания или мечти, освен една и то в периода 16-20 години.  Исках да идва апокалипсиса и да помете човечеството, а ако може, аз да гледам. После го сънувах и от тогава спрях да го искам.
    Цитат на: Ихра
    неправилно е, когато се отнасям с раздразнение и гняв.
    Аз също смятам така.
    А смяташ ли, тогава, че към всички е редно да се отнасяме еднакво? Без да обръщаме внимание на образи и имена? Колко ли тиня имаме да измием от себе си, за да можем да се радваме на непознатия, така както на стар приятел?
    Цитат на: Ихра
    Радвам се, когато хората, чрез постъпките си и думите си проявяват нещо истинско
    Дай пример за неща, които са истински. Изпадни в подробности, не се пести. Интересно ми е.
    Цитат на: turist
    Не мога да си представя да ми бъде възложена таказва задача.
    Прояви фантазия. Не е казано, че някой ще дойде да ти предложи пари за това. Например, твой близък човек, се подхлъзва. Посяга към наркотици или започва да посещава мероприятия, свързани с някоя секта, от която знаеш, че излизане няма, освен напред с краката.

    Цитат на: turist
    не е непременно необходимо да убедим отсрещния по колко грешен път е поел...
    Това и според мен не е правилно, макар, че някои пътеки са очевидно погрешни. Погрешни са онези пътеки, от които завърналите се са рядко, а тия, които са успели, приличат на развалини.
    Достатъчно би било, ако му обясним - защо не го смятаме за правилен този път и му покажем няколко други алтернативи. След което той вече трябва да си реши.

    Цитат на: turist
    "Спасението на давещия се е дело на самия давещ се!"
    Това малко прозвуча, като девиз на плажни спасители.
    Ако си все още в лодката, хвърли му поне пояс. Може пък и да не нахрани акулите.
    Цитат на: turist
    човек има енергия да помогне само на себе си
    От гледна точка на физиката, няма логика, защото, в такъв случай, би трябвало, човек да има енергия и да попречи/навредисамо на себе си, а не е така. Фактите са очевидни, резултатите също - хора вредят. Свойството на енергията е градивна и деструктивна, според начина, по който бива използвана. Така си представям нещата аз. Хубаво е винаги да обръщаме в негатив картинката, винаги да гледаме обратния вариант. Забелязал съм, че така, поне аз, по-добре си обяснявам някои неща.
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #22 -: Май 10, 2011, 18:28:33 »

    А смяташ ли, тогава, че към всички е редно да се отнасяме еднакво?
    Не, не смятам. Да обичаме истинското у всички хора, не значи външно да се отнасяме еднакво към тях. Да, вярно, тук става противоречие.. как така ще обичаш всички безусловно, пък ще се отнасяш към тях различно.
    Ако някой си прави гаргара с мене, външно няма да се отнасям към него, както се отнасям към приятелите си, но това не би трябвало да ми пречи вътрешно да го обичам както всичко. Разбира се, това не съм го достигнала все още, старая се; и има много животи да се старая сигурно Ухилен

    Цитат
    Дай пример за неща, които са истински.
    Ами например, една мадама от клас се лигави и се прави на интересна постоянно. Но веднъж я видях, седнала близо до едно дърво, да си играе с едно червейче. Тя не изпитваше тогава ужас към него, не я беше гнус, просто й беше интересно и си го разглеждаше. После каза "Хах, къде му е главата? Усмивчица" Беше си махнала за малко всичките маски, и си личеше колко е светла отвътре. Може да не е някакво мащабно добро, да проявиш любов към червей, но,.. това момиче точно тогава беше истинско Усмивчица

    Също ако някой човек загуби много неща, важни за него (не говоря за пари или кола), това е способно в някои случаи да му отвори очите за някаква истина.. срещала съм такива хора, и тогава те наистина бяха истински.

    Но сега бързам, тъй че, чао
    Активен
    Турист
    почиващ на стари лаври
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 579


  • Град: Варна
  • martin.kristov1
    « Отговор #23 -: Май 10, 2011, 23:12:25 »

    Цитат на: turist
    Не мога да си представя да ми бъде възложена таказва задача.
    Прояви фантазия. Не е казано, че някой ще дойде да ти предложи пари за това. Например, твой близък човек, се подхлъзва. Посяга към наркотици или започва да посещава мероприятия, свързани с някоя секта, от която знаеш, че излизане няма, освен напред с краката.
    Няма да му помогна. Щом е стигнал до там, че да попадне в такова място и да му хареса - нещата при него са изтървани от близките му (включая мен) от много по-рано. Търсил е помощ и не я е намерил. Няма смисъл, чувствайки се виновен - да му помагам.

    Цитат на: turist
    "Спасението на давещия се е дело на самия давещ се!"
    Това малко прозвуча, като девиз на плажни спасители.
    Ако си все още в лодката, хвърли му поне пояс. Може пък и да не нахрани акулите.
    За  такава дребна помощ - имам енергия. Да - ще му хвърля пояс. Но ако водите са ледени и съществува немалък риск за мен - не бих го сторил. Поне не би ми се искало да го сторя - в другия случай би надделяла тръпката ми към екстремното Плезещ се

    Цитат на: turist
    човек има енергия да помогне само на себе си
    От гледна точка на физиката, няма логика, защото, в такъв случай, би трябвало, човек да има енергия и да попречи/навредисамо на себе си, а не е така. Фактите са очевидни, резултатите също - хора вредят. Свойството на енергията е градивна и деструктивна, според начина, по който бива използвана. Така си представям нещата аз. Хубаво е винаги да обръщаме в негатив картинката, винаги да гледаме обратния вариант. ..
    Mисля че в случая нещата са несъпоставими.
    За да навредиш някому се изисква много по-малко, отколкото да му помогнеш... Помогнеш в пълния смисъл на думата. Непълния е само да му хвърлиш пояса, а пълния е да влезеш във водата и да го извадиш от нея...
    Колко по-лесно е да започнеш да се отдалечаваш от него с лодката?!
    Активен

    Зрей, зрей форумче,
    бавно ти узрей,
    За да родиш вкусен плод!


    Защо ни куца
    Комуникацията?!
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #24 -: Май 11, 2011, 19:49:02 »

    Хм, хрумна ми нещо за принципите, което им е хрумвало на немалко хора, де.
    Преди нещо да стане принцип, първо се налага да се сещам често за него, а като стане изявена част от мене, вече няма  нужда да се сещам.. В такъв случай аз нямам принципи Усмивчица Все още..  Ухилен
    Активен
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #25 -: Май 22, 2011, 09:11:54 »

    Събирам тук, мненията и цитатите, отнесени до темата за принципите, които съм си харесал и отговарям.
    Цитат на: Sine Wave Zero
    Относно злото навън - едни предпочитат да го преборят, други предпочитат да го отминат.
    Да, трудно е да се пребори с подминаване. Макар, че понякога се получава. За злото навън, ясно. Ами злото вътре? Какво би посъветвал онези, които ги мъчи желание, да стъпчат някой, по-слаб от тях, водени от злото, вътре в тях?
    Цитат на: Sine Wave Zero
    Аз например не бих се занимавал с бъговете на човек, който сам не иска да се занимава с тях.
    Много добра методика. Но какво правим със случаите, в които бъговете на човек, вредят и нанасят щети върху други?
    Цитат на: Sine Wave Zero
    Ако те ми създадат проблем, то тогава ще се боря за собственото си оцеляване..... но напразно да му се моля да се промени - не
    виждам защо.
    Да, може би е така правилно. Ако някой или група хора, са решили, че трябва да вредят на обществото, в което
    виреят, то обществото трябва да справи с това, а не отделен човек. Батман е само комикс.
    Цитат на: Sine Wave Zero
    Ако помоли да му покажа грешките които виждам в него - тогава съм насреща... ала каква ще е реакцията му също е важно - може да
    прояви агресия и съпротива и тогава се връщаме на предишната стъпка - но явно има хора които и на критика са благодарни. И в двата случая съм убеден че за да се бориш със злото в другите трябва тяхното съгласие.
    Да, невъзможно е да се влезне през залостена врата. А ако я разбиеш, не се знае къде ще се озовеш. Със сигурност, няма да има нищо общо с това, което би видял, ако ти я отворят.
    Цитат на: Soenya
    Идеята ми беше - няма нужда да се чака нещо да се случи,за да покажем какво чувстваме към някой и какво мислим за него.
    Ами да, но се предполага, че човек не се изразява само с думи. От друга страна, на форумно ниво, няма как иначе... но пък стават и доста грешки.
    Цитат на: Soenya
    А относно теб Сангуинари- в случая предразсъдъците са изцяло твои - аз с тяхната компания общо нямам.
       
    Не, не са предразсъдъци, амазонке. С погрешни впечатления съм останал. Радвам се, че е така.
    Цитат на: Soenya
    Въпроса беше за отношението- това отношение,което всички търсят, а никой не показва. Независимо от чувствата ми- аз не смятам ,че е правилно всички да се нахвърлят.

    Е, да... не е правилно, човек да се нахвърля върху друг човек, поначало. Нахвърлянето и острото противопоставяне, са актове на агресия, идваща от самия извършител, а не от ..."жертвата" или нейното поведение. Проявата на агресия, а още повече, ако започне да му харесва на човек, да й се подчинява, е сериозна аларма за наличие на вътрешен конфликт, неприемане и... изобщо бъг.
    Цитат на: Soenya
    никой не мисли за последствията,които тази тема и изписаното в нея ще имат върху тази групичка.

    Когато човек не се съобразява с околните - те не се съобразяват с него. Вероятно не е правилно, наистина. Може би, понякога, някой
    трябва да им покаже как е правилно и те да се научат. С добро.
    Бих разбрал, ако става дума за човек на 16-20 години. Да, тогава бих
    разбрал. В противен случай, нормално е да му се ..."даде огледало".
    Цитат на: Soenya
    Малко се изтърка това със Злото и Доброто. Всеки се бие в гърдите ,че е ангел,че се бори за кауза. Не сме ние тези,които трябва да
    наставляваме, защото още сме в процес на развитие.

    Да, но докато едни сега започват развитието си, други го завършват, а ние, както казваш сме в процес.
    За направата на едно нещо има два-три правилни и много неправилни начини. Ако някой не ти покаже правилния, ще ти отнеме доста
    време, жертви и средства, за да го направиш. Добре е да се учим от онези, които знаят правилния начин. Пък ако ние го знаем и
    виждаме друг човек, в началото на своето развитие, който се лута между неправилните начини - защо да не му подскажем?
    Цитат на: Ихра
    Ако някой си прави гаргара с мене, външно няма да се отнасям към него, както се отнасям към приятелите си
    Какво имаш предвид под 'гаргара'? Измисли някакъв пример.
    Цитат на: Ихра
    Също ако някой човек загуби много неща, важни за него (не говоря за пари или кола), това е способно в някои случаи да му отвори очите за някаква истина
    Много добре. Означава ли това, че си съгласна с твърдението, че човек трябва да е благодарен за загубата, мъката и препятствията, които са по пътя му?
    Цитат на: turist
    Колко по-лесно е да започнеш да се отдалечаваш от него с лодката?!

    Да, но така може би ще се научи да плува.
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #26 -: Май 22, 2011, 13:52:46 »

    Цитат на: Ихра
    Ако някой си прави гаргара с мене, външно няма да се отнасям към него, както се отнасям към приятелите си
    Какво имаш предвид под 'гаргара'? Измисли някакъв пример.
    Имам пред вид да прави гадни номера.. За сега не се сещам за пример с мене.. Пък ако се сетя, едва ли реакцията ми е била правилна Ухилен

    Цитат на: sanguinary
    Цитат на: Ихра
    Също ако някой човек загуби много неща, важни за него (не говоря за пари или кола), това е способно в някои случаи да му отвори очите за някаква истина
    Много добре. Означава ли това, че си съгласна с твърдението, че човек трябва да е благодарен за загубата, мъката и препятствията, които са по пътя му?

    Да. Особено благодарен би следвало да е човек за научената истина вследствие от болката. И това също доказва, че болката е светлина, която обаче има да се "доизправя".
    Активен
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 336

    « Отговор #27 -: Май 22, 2011, 13:55:50 »

    Намерих време да отговоря само на първите два въпроса, пък за останалите - по-късно.

    Цитат на: Sine Wave Zero
    Относно злото навън - едни предпочитат да го преборят, други предпочитат да го отминат.
    Да, трудно е да се пребори с подминаване. Макар, че понякога се получава. За злото навън, ясно. Ами злото вътре? Какво би посъветвал онези, които ги мъчи желание, да стъпчат някой, по-слаб от тях, водени от злото, вътре в тях?

    Желанието на такива хора да тъпчат обикновено имат една проста основа - за съжаление, те разделят доброто и злото. Следователно разделят и отношението си към тях. Често асоциират злото с хора които са ги прецаквали, с лоши родители, с лоши учители. Ако това тяхно свойство еволюира, те започват да усещат заплаха и в най-малките слабости на околните- свързват тях с врагове и призраци от миналото. Обявявайки война на тях, те обявяват война и на себе си, защото тръгват да посягат на същества, които малко или много имат същите добродетели като агресорите.
    Казвам това защото преди години бях стигнал до положението да давам гласност на човешките грешки и бъгове. Когато това започна да ме обсебва се превърнах в критик. Единственото решение беше да игнорирам отношението си към злото за да дам обрат на разграждащия процес. Това бих посъветвал и останалите които имат този проблем – благодарен съм им че  ми напомнят за минал период от живота ми, но и те си имат техен – важното е да държат на него.

    Цитат на: Sine Wave Zero
    Аз например не бих се занимавал с бъговете на човек, който сам не иска да се занимава с тях.
    Много добра методика. Но какво правим със случаите, в които бъговете на човек, вредят и нанасят щети върху други?

    Не знам дали е добра.. трудно е да се тълкува нежеланието на човек да му помогна – знам едно – че и да не поиска – или не съм му дал възможност да ми се довери, или аз самият не съм готов да си навирам носа там.

    Има един традиционен пример за масова вреда върху обществото – политическата ни система.
    Какво става, когато един типичен българин е недоволен от правителството, което тъпче народа – оплаква се на комшията, оплаква се на съседа, псува по улицата, напива се, рита, треска уличните кофи… Вместо това той може да се свърже с други хора и взаимно да си защитават интересите помежду им.. когато това действие се повтори – се създава колектив, организация (не е задължително да е партия) и организират масови прояви. Нямам предвид да започнат със срутването на парламента и после да защитават интересите на съмишлениците, а обратното – първо да се насочим към тези, на които държим. Аз започвам от тях и се концентрирам върху процеса “заздравяване на защитата”. Това е така защото самите те стават по-силни и често нападателите спират да им пречат. Например ако правителството манипулира обикновените хора чрез беднотията, то добра идея би било всеки гражданин да забогатее спрямо сегашното си положение. По-опасното идва когато нападателите започнат да бъркат в главите на хората и  да ги настройват един срещу друг – тогава настават войни и кавги – така могат да пострадат милиони. Като например – втората световна война с 2 главни сили, но предизвикана от 3та. Тогава се приема че можем да преминем прага на търпимост и да отговорим на агресията с агресия. Който смята че може да понесе някой да седне на кафе с най-добрия му приятел и да го наговори срещу него, нека ме поправи. Ала в твое отсъствие да превръщат твоите приятели в твои врагове е много по-лошо отколкото да ти навредят пряко. Това е подло и наказанията са големи.
    Активен
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 336

    « Отговор #28 -: Май 24, 2011, 14:48:05 »

    Цитат на: Sine Wave Zero
    Ако те ми създадат проблем, то тогава ще се боря за собственото си оцеляване..... но напразно да му се моля да се промени - не
    виждам защо.
    Да, може би е така правилно. Ако някой или група хора, са решили, че трябва да вредят на обществото, в което
    виреят, то обществото трябва да справи с това, а не отделен човек. Батман е само комикс.

    Колкото и да изглежда така, дори герои като Батман не се борят сами  – те имат общественото одобрение и съгласие за тяхната намеса в живота на гражданите. Често и институциите, пазещи реда са на тяхна страна. Това е подкрепа, която ги мотивира. Но самите комикси казват и друго – че хората в днешните общества често чакат някой да ги оправи, пази и т.н. – една причина за това може да е неосъзнатото самолишаване от отговорността да се пребориш със злото навън, а другата – може би тази отговорност не е закодирана във всеки, а само в определени воински същности, на които е отредено да “наказват” агресорите - тук не говоря за обществени длъжности и класификации – кой е бил полицай и кой бандит – а за предназначението на нашите вътрешни способности. Да, казано е че “във всеки от нас се стене душата на воин” ,  но каква част от него е тази душа, доколко е разгърнат “воина” – може много да се говори. В древен Китай дори селяните са могли да се учат и да и да използват кунг-фу. Но когато селата им бивали нападнати, те се обединявали и много често под крилото на по-силните воини – важното е, че всеки е давал максималното от себе си, за да се обезвредят агресорите. Основавайки се на тази традиция, трябва да се надигнем всички, ако смятаме че сме прави – типичен пример за това е филмът “Седемте самурая”. Там се казва много по този въпрос. Дори малкото водачи учат по-слабите селяни да надмогнат страха си независимо колко голямо зло ги грози. Сам човек е за никъде , така е , и за това победата изисква колективната воля.

    Напомням последното, за да се разгранича от идеята за фанатизъм в борбата срещу злото . Много последователи на тази идея, започват да я следват, въобразявайки си че действат сами. И тук ще дам пример – японското аниме “Death Note”, където главният герой Yagami Light (забелязваме значението на “Light” в случая), отегчен от “загниващия” свят, започва да си служи с помощта на същества от други светове (Shinigami – “Богове на смъртта”) за да отнема живота на престъпници, извършили убийства и други грехове. Фанатизиран от чувството си за справедливост, той самият се лишава от отговорността да я осъществи (прехвърля тази отговорност на “боговете”) и се превръща в най-големия инициатор на убийства в целия свят. Навлича си гнева на полицията и специалните служби. За обществото той е спасител, но хората на честта виждат в негово лице “просто един убиец”. Независимо дали харесвате анимета или не, ежедневно можете да срещате образа на споменатия герой в лицата на различни хора. Те следват убеждението че всеки трябва да се бори със злото – навсякъде и по всякакъв начин. В предишната ми публикация направих един бърз анализ на техните навици и принципи. И знам че те не са воините, които искат да бъдат. Честно казано е загуба на време да бъдат обсъждани ежедневно, както става по новините. Затова е добре веднъж – дваж да отчетем техните действия и да се разграничим от тях.
    Активен
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #29 -: Август 16, 2011, 17:59:07 »

    Изначалния проблем, в историята, за неразбирателството между белите и което и да е коренно население - негри, индианци, аборигени, е бил - различните езици, на които са говорили. Дори и след години присъствие, когато са се намирали хора, преводачи, които да говорят и на двата езика, проблема, не само, че не се е разрешил, но и се е задълбочавал. Значението, което белия човек влага, в дадена дума или израз, рядко има общо, със значението, което един индианец влага в нея, на неговия език. Казано малко по-засукано - лингвистичните различия не са само лексикални, а и смислови. Именно тези смисловите различия, са създали предпоставки, за най-голямото, непреодоляно и до днес, неразбирателство. Накратко - единствените варианти са: или индианците да започнат да живеят и мислят като бели или белите да започнат да живеят и мислят като индианци. Второто, както не е трудно да се досети човек, е изключено... но е имало и има, много единици. И само с тези, които са успели да усетят, макар и за миг, онзи душевен покой и онази детска мъдрост, която е изпълвала мирогледа им, бихме могли да се разберем. В противен случай, говорим на различни езици...

    ***

    Изначалния проблем, за честите неразбирателства, в отношенията между двама човека, независимо от връзката им - роднинска, приятелска или любовна, израстнали и живели в различни условия, са - различните езици. Дори и след дълги комуникации по скайп или дълго съжителство, проблема не само, че не се разрешава, но и се задълбочава. Значението, което единя влага в дадена дума, израз или реакция, рядко има общо, със значението, което влага другия. Казано малко по-засукано - лингвистичните и поведенчески различия са чисто смислови, макар и лексикално да нямат такива. Именно тези смислови различия, създават предпоставки, за неразбирателства, недоразумения и конфликти. Накратко - единствените варианти са: единя от двамата да започне да живее и да мисли като другия. Но този вариант и в двете посоки, както не е трудно да се досети човек, е изключен, макар и двамата да опитват и да полагат усилия и старание, да разберат и опознаят другия. Обикновено, на късметлиите им се дават различни шансове, от които, за съжаление, рядко се възползват. И само когато и двамата успеят да усетят, макар и за миг, онази детска мъдрост и душевен покой, с които е изпълнено влюбеното сърце, биха могли да се разберат, без значение, кой какво може, знае, как е живял и на какъв език говори. В противен случай, те винаги ще говорят на различни езици...
    Активен
    Страници:  1 [2] 3 4   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright