Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Пробивите по духовния път  (Прочетена 647 пъти)
The One
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1636


Винаги на точното място в точното време

WWW
« -: Май 01, 2011, 02:16:39 »




Много се радвам когато пускам пост особенно като този който напълно съвпада с гледната ми точка на 100%.
Споделям напълно всяка една буква от написаното по-долу.




Пробивите по духовния път
Ким Майкълс

 

Глава 6. Как да НЕ победим при Армагедон

 

Ким Майкълс, юни 2010


В предишната глава говорих за преодоляване на борбата на ниво личност. С примерите от своя живот се постарах да покажа, че много от нас, намиращи се на духовния път - и които чувстват себе си много духовни хора - не са преодолели борбата на личностно ниво. Ако нашата реакция на произволна ситуация на Земята не е мир, значи, не сме преодолели изцяло борбата и мисленето, което я предизвиква.

В тази глава искам да започна разглеждането на борбата, която е извън личностно ниво (под личностно ниво разбирам, общуването с хората, които лично срещаме). Искам да поговоря за това, как гледаме глобално на живота и как мисленето въз основа на силата много лесно може да стане причина да превърнем духовния път в изтънчено безперспективно занимание, като в същото време си въобразяваме, че сме много напреднали хора, които спасяват планетата, но реално, само укрепваме мисленето основано върху силата.

Активен

Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

Всичко перфектно е точно такова,
течащ в безкрая свещен резултат!
Бъди сега причината нова,
за твоя бленуван в мечтите ти свят.
The One
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1636


Винаги на точното място в точното време

WWW
« Отговор #1 -: Май 01, 2011, 02:19:30 »

Когато първоначално откриваме духовния път, ние го възприемаме посредством съзнанието си, което имаме в момента. Ако съзнанието е под влияние на мисленето основано на силата, ние неизбежно го пренасяме върху подхода си към пътя на духовно израстване. Това означава, че ще сме възприемчиви към духовно учение, което ще съдържа варианти на идеята, че на планетата съществува епическа битка между силите на светлината и силите на тъмнината. И след това, ще видим себе си като участник в тази битка на страната на светлината, участвайки в действия, които ще доведат до пълен крах на силите на тъмнината и на техния контрол върху тази планета.

Моля ви, обърнете внимание на няколко момента. Аз не се опитвам да отричам съществуването на тъмните сили. Бил съм чувствителен към енергиите през целия си живот и от детство чувствам наличието на тъмни енергии и сили. Не отричам също, че съществуват тъмни сили, които имат голяма власт и контрол над хората. Не отричам, че тези сили се трудят неуморно за да запазят този контрол и дори да го разширят. И накрая, аз не отричам съществуването на силите на светлината, които се трудят за освобождаването на всички човешки същества от влиянието на тъмните сили и за тяхното напускане на планетата.

Опитвам се да кажа, че когато за първи път открих пътя, на мен ми беше много близка идеята, че като духовен човек съм длъжен да служа с каквото мога на силите на светлината и да им помагам да победят силите на тъмнината. Но тогава достигнах - по доста болезнен начин, който изискваше от мен да поставя под съмнение мотивацията си да следвам духовния път – до по-дълбокия смисъл на това как именно могат да бъдат “победени” тъмните сили.

 

Мечта за победа в най-голямата битка

До сега не съм говорил много за егото и ми позволете да дам кратко определение. Ние не можем да живеем без чувство за идентичност, и тъй като сме навлезли в разделението и сме забравили своята духовна идентичност (закотвена в АЗ СЪМ Присъствие), ни се налага да създадем замяна. Тази заменяща идентичност е била създадена на основата на новото възприемане на самите себе си като отделни същества, които живеят във враждебна среда. Това е същността на нещото, което наричам его.

Егото е създадено от илюзията за разделяне и затова то НИКОГА няма да може да погледне по-далеч от тези ментални рамки. Само Съзнателното Вие може да ги постави под съмнение, защото то разбира, че е повече от его. И както казах, егото не е задължително да бъде добро или лошо. Ако Съзнателното Вие иска да изпита какво значи да бъдеш отделно същество, тогава егото е необходимо, тъй като не може да получите този опит без его. Вие може да изживявате себе си като отделно същество, сражаващо се с врагове, само ВЪЗПРИЕМАЙКИ живота през филтъра на егото. И ако егото ви помага бързо да получите достатъчен опит за да продължите по-нататък своята мисия, значи егото си е свършило работата.

Отново възниква въпрос - как ще излезете от затворената система на егото? Аз мисля, че има само един начин. Трябва да имаме достатъчно много опит от победи и поражения, за да почувстваме, че вече сме изпитали достатъчно земната борба и искаме нещо повече. А какво значи “достатъчно” - е изцяло индивидуален въпрос.

Много от нас, които са на духовния път, са се преситили на конфликти и насилие още през миналите си животи. Въпросът е, дали сме надскочили мисленето, което предизвиква борба или сме ГО АДАПТИРАЛИ КЪМ ДУХОВНИЯ ПЪТ. С други думи, дали наистина сме превъзмогнали егото или то се е трансформирало в нещо, което ни се струва духовно, дори достойно да влезе в царството?

Описах как егото може да ви даде чувство за победа и сила, когато преодолявате опозицията. Но импулсът, който изпращате, неизбежно се връща назад с такава сила, че вие не можете да го преодолеете и затова изпитвате поражение. Преживявайки възходи и падения в продължение на няколко живота, вие стигате до момента, когато вече не са ви нужни насилия и осъзнавате, че ви е мъчно за мира.

Но, в съответствие с вашето възприемане, ако не сте преодолели мисленето основано на силата, как може да се появи мир? Е, той може да дойде само чрез външни обстоятелства, т.е. ще възприемете идеята, че ще чувствате мир, само когато външните сили, които са против мира, бъдат изцяло победени и отстранени от тази планета. Както вече се опитах да обясня, това е - пълна илюзия, тъй като ВИЕ ще сте в състояние на мир, САМО когато намерите мира, овладявайки психиката си, така, че никога да не се чувствате “принуден” да реагирате на нещо, което ви лишава от вътрешно спокойствие.

Погледнете историята. Ще видите, че на запад в продължение на две хиляди години е имало ужасно много битки и завоевания. Така че всички сме имали по няколко въплъщения, в които сме изпитали какво е да си войник или кръстоносец, или пират и по този начин сме се сдобили с достатъчно победи и поражения, използвайки сила. И причината да се намираме днес на духовния път, а не да се сражаваме и в някаква външна битка, както правят много хора - е, че в миналите животи сме получили достатъчен опит на насилие и войни.

Сега сме решили, че искаме мир и, в този случай е лесно да повярваме, че за да намерим вътрешен мир, той трябва да бъде на планетата. Не ме разбирайте погрешно, аз наистина смятам, че голяма част от духовните хора питаят истинска любов, и желаят да помогнат на другите хора и на планетата Земя. За голяма част от нас, това е първоначалната мотивация върху която е базирано желанието ни да се въплътим тук, и тази мотивация все още съществува.

 

Поглед извън границите на битката

Проблемът е, че ако не отпуснем мисленето си, основано на силата, ние неизбежно ще го наложим върху усилията си за подобряване на света. Когато за първи път попаднах в Трансцендентална Медитация, се увлякох от идеята, че мога да допринеса за мира на Земята чрез медитация. В Самит тя отиде малко по-далеч, тъй като там ни разказваха за тъмните сили и действително добре разбираха концепцията “Битката при Армагедон”. Смятахме себе си за щурмови отряд на Възнесените Владици в тази последна битка, и много от хората бяха убедени, че по-късно Самит ще бъде призната за организация, която е победила в нея, тъй като неговото учение ще стане главната религия във Века на Водолея.

Това не значи, че нас ни учеха да се сражаваме физически с тъмните сили или с другите хора. Обучаваха ни, че тъмните сили не могат да бъдат премахнати от планетата, докато не бъдат осъдени, а тъй като се намираме във въплъщение, имаме пълномощия да призовем този съд. Трябваше в продължение на часове да четем повели, за да призовем съда, който да премахне тъмните сили. Аз лично съм участвал в много сесии свързани с повелите, при които по 500 души четяха повели в продължение на 6-7 часа, с цел да бъде призован съд за определена тъмна сила, и редовно ни съобщаваха какъв процент е премахнат.

Опитайте се да не преиначавате това, което казвам. Аз не казвам, че това е невярно или неосъществимо. Казвам, че след като няколко години практикувах този процес, у мен започнаха да се появяват леки подозрения, че в моето разбиране и подход нещо липсва. Например, в Самит имаше определена култура на страх по отношение на тъмните сили. Голяма част от хората не им се ядосваха, но страх определено имаше. И постепенно започнах да разбирам, че всяко чувство, което е по-ниско от любовта и умиротвореността, дава възможност на тъмните сили да нахлуят в енергийното ми тяло. С други думи - ако смятам себе си за сражаващ се с тъмните сили, но правя това със страх, то наистина ще съм уязвим за тези сили.

Осъзнавайки това, започнах да развивам чувствителността си, за да усетя, как страха ще стане отворената врата, през която определени мисли и енергии ще се проектират в ума ми и изтощят позитивната енергия. Това малко ме шокира, и аз напрегнато се опитвах да го разбера и да премина на по-високо ниво, за да съм недосегаем за тъмните сили. Разбрах, че заради свободната воля тъмните сили наистина нямат непосредствена или физическа власт над мен. В Самит тези сили се разглеждаха като нещо външно, и затова имахме нужда от защита. Но Владиците не могат да нарушат свободната ми воля, и затова, дори да призовавам за защита Архангел Михаил, той не може да ме защити, ако в моята психика има нещо, което прокарва път за нахлуването на тези сили. Решително се настроих да проумея всичко в психиката си, което ме прави уязвим за тъмните сили.

Както вече казах в предишната глава, преместих се в Монтана през 1987 година, а пробива, който описах, стана през 1988. И макар, че това ме доведе до по-голяма готовност да погледна психиката си, имах няколко много напрегнати години с доста външни предизвикателства. Освен това, бях много концентриран върху външни неща, които се изпълняваха в Самит, такива като служби за повели и конференции, а това се подхранваше от желанието да спася планетата за Сен Жермен. Затова ми бяха нужни няколко години, преди да разбера, че фокусирането ми върху външни проблеми и желанието ми да спася света са само оправдание, за да не работя над собствената си психика. С други думи, бях готов да гледам на определени неща в нея, но знаех, че има още доста за преодоляване, и почувствах, че е дошло времето да отложа спасяването на света и вместо това се съсредоточих върху собственото си спасение.

Осъзнаването, че използвам външни причини за бездействие, вместо за работа над психиката си и желанието да отида в зона, недостъпна за тъмните сили, дойдоха едновременно, за да ми помогнат да предприема нов курс на вътрешно съсредоточаване. В резултат на това, тръгнах на терапия, която много ми помогна, но искам да опиша няколко идеи, които според мен ми помогнаха да си пробия път към ново ниво на разбирането как да преодолеем борбата.

 

Смисълът на мисленето, основано не върху сила

Една от идеите, които ми помогнаха бе, че почнах да разбирам, че Иисус не се е борил с хората, осъдили го на смърт. Той се е изказвал против тях и е отправял предизвикателства към техните доктрини, но не се е борил с тях; позволил им е, да го изправят пред съда, да го осъдят и разпънат – и след всичко това казва тихо: “Отче, прости им, те не знаят какво правят”. Приех го като пример на ненасилие и размишлявах – кое мислене е позволило на Иисус да направи това. Как е могъл да не се  съпротивлява?

Осъзнах, че решаващ момент в живота на Иисус е момента на кръста. Отначало той възкликва: “Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?” Значи, Иисус е имал определени очаквания, че Бог е трябвало да го подкрепи или дори да го спаси от смъртта на кръста. Приех го като човешко очакване, и че Иисус не е бил готов за своето възнесение, докато не го е отпуснал. Бях възхитен от идеята за “отказа от призрака” и започнах да размишлявам върху това какви са моите собствени  “призраци”, които не виждах и затова не можех да ги отдам.

Стигнах до осъзнаване на учението давано в Самит от Майка Мария, в което се говореше за концепцията на отричането. В Самит когато имате въпрос или съмнение, или някакъв проблем, биха ви казали: “А, просто се отречи от това”. Но какво означава да се отречеш? Може да се каже: “Аз се отричам от това”, но след като го направих няколко пъти и почувствах, че проблема не си отиде, разбрах, че в това учение има някакъв по-дълбок смисъл. Не мога да се отрека от нещо чрез своя съзнателен ум ако имам привързаност или рана в подсъзнанието си. Ето защо, трябва да се вглеждам в психиката си, докато разбера, защо чувствам привързаност към дадено нещо, и когато се откажа от тази привързаност, аз наистина се отричам от това нещо.

Това ми помогна да стигна до едно по-дълбоко разбиране на прошката. До тогава гледах на прошката през мисленето основано на силата. Неговата същност е, че ако някой е направил нещо лошо, той или трябва да бъде наказан, или трябва да бъде накаран да види грешката си и да я признае – и само тогава този човек може да заслужи прошка. Значи, това е причината, поради която съхраняваме обидата и болката, докато другите хора не се променят. С други думи, базираме прошката върху това дали другите хора съответстват на определени условия.

Значи, ако задържам негативните чувства, които възникват от действията на другите хора, именно аз съм този, който се намира непрекъснато под влияние на тези чувства и това прави моя живот нещастен. Също така, ако очаквам промяна в другите, не бих могъл да отпусна чувствата, докато те не се променят, което означава, че допускам моето напредване по пътя да зависи от избора на други хора. Ако действително искам да постигна максимален прогрес, трябва да си върна силата и моя прогрес да зависи изключително от моите избори. И единственият начин да направя това е като изляза извън рамките на условната прошка и приема мислене, което ще ми позволи да прощавам безусловно.

Стигнах до разбирането, че НЕпрощаването вреди само на мен. В мой интерес е да прощавам безусловно и постъпвайки така, напредвам. Докато се придържам към желанието да наказвам или променям другите, аз поддържам с тях (или със ситуациите) връзка, а това препятства моето житейско придвижване. Същността на отричането е в отпускането на всичко, което спира вашето придвижване към Христобитието. И както казва Иисус: “Каквото и да става, ти върви след мен”. И аз реших, че по-скоро ще тръгна след Христос, отколкото да се държа за негативните си чувства.

Осъзнах, че не е приложимо за духовния път разбирането за отричането, което е основано върху силата. Според това разбиране трябва да се победи на всяка цена. А отричане, означава, че се отказвате от опитите си да побеждавате, и по този начин, отричането може да доведе САМО до поражение. Но ключът към напредването по духовния път е в отказа от земната идентичност, което включва всичко, което е толкова важно за нея, и така отричането води до прогрес. Изводът е следния: отричането е наистина единствения начин за победа по духовния път! Иисус получава правото на възнесение, отричайки се от призрака, а не като побеждава хората, които му се противопоставят.

Винаги съм се възхищавал от определени идеи и кратки твърдения, които обхващат същността на въпроса. И идеята, която ме осени тогава, беше следната: не това, за което сте се хванали ви приближава към небесата, а дали може да се отречете от това, което ви пречи да се приближите до небесата. Както казах в предишната глава, за да се възнесете, трябва да отдадете ВСИЧКО, което имате на Земята.

Процесът, който описвам, не стана за една нощ, на практика той продължи през деветдесетте. Към края на това десетилетие започнах да се увличам от живота на Буда, и размишлявах върху това какво е необходимо за да се достигане до Будабитието. После ми дойде друга мисъл, която ме порази като мълния, над която размишлявах няколко години. “Непривързаността е ключа към Будабитието”.

Осъзнах, че това е ключа за разбиране на случилото се с Буда  преди да навлезе в Нирвана и да стане Буда. Историята е следната – той медитира под дървото наречено Бо. Почти готов да влезе в Нирвана е трябвало да премине през последното изпитание: да застане лице срещу лице с така наречените демони на Мара. Тези демони се появяват пред него и правят всичко каквото са могли да измислят, за да не му дадат възможност да влезе в Нирвана.

Приех, че има по-дълбоко разбиране на тази официална история. Очевидно, демоните не са имали физическа власт за да спрат Гаутама при влизане в Нирвана. Ето защо, те се опитват да го накарат да РЕАГИРА по някакъв възможен начин. Ако той бе отреагирал – със страх, злоба, симпатия или дори с желание да ги спаси – това би доказало, че притежава привързаност към нещо на Земята, и затова не би могъл да я остави и да влезе в Нирвана (по-високо състояние на съзнанието).

Разбрах, че висшата цел на моя личен път е да преодолея ВСИЧКИ свои привързаности към каквото и да е на Земята, и това ме доведе до едно друго твърдение, което отначало ме шокира: Буда не може да има врагове.

Беше ми нужно известно време за да проумея това. Въпреки, че демоните се противопоставят на Буда и действат като негови врагове, Буда не ги вижда като такива. Той МОЖЕ да има врагове в този смисъл, че това може да са хора или тъмни сили, които виждат себе си като врагове на Буда и действат по съответния начин. Но всичко е въпрос на възприемане, и тъй като в ума на Буда няма привързаности, на него не му влияят възприятията на другите хора. С други думи, Буда не възприема никой като свой враг, дори и да му се противопоставят съвсем явно.

Значи, ако виждам, че имам врагове, то очевидно имам привързаност и трябва да се занимавам с нея дотогава, докато не видя какво представлява тя и мога ли да се отрека от нея. Приложимо е и към това, как се отнасям към тъмните сили. Виждам ли в тези сили свои врагове, врагове на Бога или на Възнесените Владици?

 

Битката при Армагедон – едностранчива битка

Приемането, че Буда няма врагове, ме отведе към друг очевиден извод, а именно, че Бог не може да има врагове. Дяволът не е враг на Бога – поне в Неговите очи. Следователно, силите, които работят за Бог – ангели и Възнесени Владици – също не могат да виждат в дявола и в тъмните сили свои врагове.

Очевидно, концепцията “Битката при Армагедон” е била дадена като “Откровение”, което според Самит е диктовка от Иисус чрез Йоан. Не искам да предизвиквам съмнения в нейната правилност, но твърдя, че голяма част от хората я интерпретират основавайки се на мисленето въз основа на силата. (Откровението е било дадено във време, когато практически всички на планетата са били заслепени от това мислене).

И така, когато разглеждате “Откровение” не с мисленето въз основа на силата, то виждате, че Битката при Армагедон е едностранчива битка. Владиците и ангелите действително са въвлечени в процеса на освобождаване на човечеството от тъмните сили, но те не се “сражават” с тях традиционно, по силов начин. Те не се отнасят със злоба към тъмните сили и не ги виждат като свои врагове. Защо? Защото знаят, че Втория закон на термодинамиката автоматично ще разруши тези сили, когато хората престанат да ги хранят със своята енергия и духовна светлина. Дори един от ангелите на Архангел Михаил да отговори на тъмните сили с гняв, то той ще пропадне и ще стане част от тези сили. В действителност това е просто.

Тези разбирания бяха в доста голямо противоречие с мисленето и културата, доминиращи в Самит, докато бях негов член. Така че за мен беше истинско предизвикателство да стигна до такъв извод. Но през 2000-2001 год. постепенно стигнах до приемането, че 15 години от моето участие в Самит до голяма степен са били мотивирани от желанието на егото ми за признание и одобрение. Използвах учението на Възнесените Владици (те нямат нищо общо) като начин да оформя его-чувството си на важност, чувствайки, че съм един от тези най-издигнали се духовни ученици на планетата и съм правил всичко това за победата над тъмните сили, и идването на Златния Век на Сен-Жермен.
Активен

Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

Всичко перфектно е точно такова,
течащ в безкрая свещен резултат!
Бъди сега причината нова,
за твоя бленуван в мечтите ти свят.
The One
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1636


Винаги на точното място в точното време

WWW
« Отговор #2 -: Май 01, 2011, 02:21:36 »

Но суровата реалност беше такава, че заради мисленето въз основа на силата - основано върху мотивацията да величая себе си като отделно аз - направих съвсем малко за фактическото противодействие на тъмните сили и на тяхното влияние върху тази планета. В същност, укрепих това мислене вместо да го намаля.

Това беше болезнено признание, но след като го направих, почувствах, как от плещите ми падна тежък товар. Беше такова облекчение да разбера, че повече не беше нужно еднолично да спасявам света.

Това също отвори моя ум към схващането, което искам да осветя в тази глава. Осъзнах, че мисленето въз основа на силата кара нас, духовните хора, да мислим, че за да има мир на Земята, ние сме длъжни – разбира се, чрез духовни средства - да сразим тъмните сили. Разбираме, че не ние правим това, а Възнесените Владици, на които предоставяме пълномощия да премахнат тези сили, но все още продължаваме да мислим, че сме въвлечени в тази битка. Факт е, че вие НИКОГА няма да победите тъмните сили, като се сражавате с тях.

Причината е, че не можете, както е казал Айнщайн, да преодолеете проблем със същите средства, които го създават. Вие не можете да сразите тъмните сили, докато се намирате в мисленето въз основа на силата, тъй като тъмните сили съществуват като следствие от това мислене. Факт е, че всичко, което правите, когато сте в мисленето основано на силата, в действителност, УСИЛВА тъмните сили. Защо? Защото, всичко което правите в това мислене, произвежда импулс основан на силата, който вие проектирате в огледалото. И този импулс след това се прибавя към сумата на също такива импулси, които поддържат или подхранват тъмните сили. Ето защо основната истина е следната:

ВИЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА СРАЗИТЕ СЪЩЕСТВАТА, КОИТО СЕ НАМИРАТ В МИСЛЕНЕТО ВЪЗ ОСНОВА НА СИЛАТА, КАТО СЕ СРАЖАВАТЕ С ТЯХ, ИЗХОЖДАЙКИ ОТ СЪЩОТО ТОВА МИСЛЕНЕ!

Как все пак можете да победите силите на тъмнината? Като се откажете да се сражавате с тях, превъзмогвайки мисленето основано на силата. Вие преодолявате борбата, САМО когато спирате да се борите. Няма последна битка, в която може да се победи. “Последната” битка ще бъде спечелена само тогава, когато вие, в края на краищата, усвоите идеята, че не може да победите сражавайки се, и затова захвърляте оръжието и напускате бойното поле. Това е, което Иисус ни е казал преди 2000 години, с думите, че не трябва да се противим на злото, а да обърнем и другата си буза. Не настъпи ли времето за нас, желаещите да сме духовни хора, най-накрая да проумеем това послание и действително да го усвоим?

 

А сега за духовните учители

Сега мога да пристъпя към дискусията за духовните учители, за които говорих в последните няколко глави. И така, започваме. Най-висшият духовен учител е, разбира се, вашето АЗ СЪМ Присъствие. Защо? Защото висшата цел на пътя е да възстановите своята духовна идентичност и да видите себе си като продължение на Присъствието. И наистина, само ВАШЕТО Присъствие може да ВИ “научи”, как да си върнете единството с НЕГО.

Какво означава това? Това означава, че никакъв ВЪНШЕН учител не може да ви доведе до самото постигане на най-висшата цел по пътя. Истинската цел на външния учител е, да ви изведе от съзнанието на разделяне до ниво, откъдето да контактувате със своето Присъствие, и тогава работата му до голяма степен е приключила, и той или тя ви освобождава. Целта на учителя е да ви направи духовно самодостатъчни, така че да получавате всичко необходимо за вашето ръководство из отвътре на самите вас .

Ето защо идеалното Съзнателно Вие трябва да има пряк, вътрешен контакт с АЗ СЪМ Присъствие, което ще може постепенно да разширява вашето чувство за единство до момента, в който Съзнателното Вие ще може да се отрече – да отдаде призрака – от отделното аз. С други думи, ако имахте непосредствен контакт с вашето Присъствие, то нямаше да имате нужда от външен учител. Такъв учител е необходим само защото сте загубили прекия, вътрешен контакт със своето АЗ СЪМ Присъствие. Тъй като не сте в състояние да чуете тихия, мек глас на Присъствието, вие имате нужда от учител, чийто глас можете да чуете в сегашното си състояние на съзнанието.

Когато разберете това, вие намирате мъдрия начин за оценяване на духовните учители. Ако използваме основаните изцяло върху силата концепции за истинския и лъжливия, можем да кажем, че истинският учител винаги ще се старае да ви помогне да станете духовно независим, а лъжливият учител ще се старае да ви привърже към себе си за някакъв период. Това води към много дълбоко схващане. Истинският външен учител се сблъсква с много деликатна задача, докато за лъжливия – това е най-простата работа в света.

Ключът за разбирането е осъзнаването на това, което съм казвал неколкократно: да видиш – значи, да повярваш. С други думи, веднъж влезли в отделеното чувство на идентичност, всичко, което виждате, всичко, което възприемате чрез тази идентичност, ви се струва, че потвърждава, че сте същество отделено от Бога, от своето Присъствие и от другите хора. Вие ВЪЗПРИЕМАТЕ непосредствено, че отделянето е реално, и поради това, на истинският учител му е много сложно да ви убеди, че вашето възприятие НЕ ви дава истинската картина на реалността. А на лъжливия учител му е много лесно да ви убеди, че вашето възприятие е наистина реално и  няма нужда да го предизвиквате и да мислите извън менталните рамки.

Виждате ли връзка с това, което току що описах? Като духовни хора ние сме започнали да поставяме под съмнение насилието, което е резултат от мисленето основано върху силата. Но за да ни отведе в задънена улица, лъжливият учител трябва да създаде епическа борба между светлината и тъмнината и да ни убеди, че можем да помогнем за победата в тази борба с тъмните сили чрез ненасилие. И целият този фарс се намества добре и не ни дава да се съсредоточим върху мисленето основано на силата и необходимостта да го превъзмогнем в самите себе си. Вместо това, ние проектираме причината извън себе си и мислим, че можем да спасим света, премахвайки сламката в окото на нашите братя, но не махаме гредата в собственото си око.

Ето още едно кратко твърдение, което силно ми повлия: никога не бих напреднал по пътя, ако се стремях да изменя някого. Даже и да бях променил всички хора, това не би ме променило. Ако трябва да се измени моя живот, то ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНЯ АЗ.

Лъжата, че можем да победим в битката, като променяме другите хора, е много проста, но не и чак толкова блестяща, тъй като не трябва да е така. Тя действа само защото потвърждава, че това, което “виждаме” е реално и затова няма нужда да подлагаме на съмнение нашето възприемане. Да подлагаме на съмнение собственото си възприятие може да изглежда много плашещо, тъй като ни кара да се замислим над много неприятния въпрос: ако не можем да се доверим на собственото възприемане, на какво можем да се доверим? И именно затова, на истинския учител му е толкова сложно да ни убеди да изменим нашето възприятие и на него му се налага да ни убеждава да се съгласим временно да оставим настрана всичко, което до сега ни е давало чувството на безопасност, комфорт, идентичност, цялостност и цел.

За да следваме истинския учител, трябва да сме готови да поставим под съмнение всичко, дори ако до сега сме мислили, че нещо изцяло е извън съмненията, тъй като е било абсолютно истинно. А лъжливият учител трябва да ни убеди да продължаваме да вярваме в нашето възприятие, а това не е много сложна задача за голяма част от хората.

 

Възприятието е всичко

Бяха ми нужни около 20 години, за да имам готовността да видя, че за толкова много години моят подход към духовния път, може би, не е най-добрия и затова не може да ме доведе до целта. Ще има много хора, които няма да са готови поне да разгледат това, за което говоря тук. Ако се бяха опитали да ми кажат това в някакъв момент през тези 20 години, по всяка вероятност, не бих поискал и да ги слушам. Затова разбирам, че ще има хора, които яростно ще реагират на моите думи, и които дари ще кажат, че прокарвам лъжеучение. Но, както е казал Буда, някои ще разберат.

Нека разгледаме как постигаме прогрес по пътя. Става ли с теоретичните знания, които получаваме в класната стая? Според моя опит - не. Години наред мислех сериозно, че същността на духовния прогрес е в знанията за правилните неща. Постоянно търсех духовния учител или учение, което би ми дало информация, която нямах, и получавайки я, смятах, че автоматично ще изменя своето съзнание.

Трябваше ми доста време, за да призная, че това не е така. Съществува древна индийска мисъл, че знанието в книгите, си остава там. Което значи, че никакво теоретично знание няма да ви промени. Това ми стана ясно, едва когато разбрах, че най-големите пробиви по моя пътя са идвали при мен под формата, която обичам да наричам - евристично преживяване. Това са опитите, при които излизам извън рамките на знанието, което е под формата на теоретична концепция, и вместо това, получавам вътрешния опит, когато “виждам” или възприемам истината на идеята. По този начин, това, което виждам, става правдоподобно за мен, и ТОГАВА се променя моето съзнание. Много пъти съм имал тези евристични преживявания и сега оценявам, че съм разбирал идеята като теоретична концепция, доста преди тя да “щракне” в един момент.

Не ме разбирайте погрешно. Не се опитвам да кажа, че през първите 20 години изобщо не съм имал прогрес. Прогресирах, но това беше на определено ниво. И никога не бих превъзмогнал това ниво, ако не бях започнал да осъзнавам необходимостта да поставям под съмнение своето възприятие, своите ментални рамки.

Фактически, когато си мисля за тридесет и няколкото години по пътя, разбирам, че съм срещнал много хора, които се задържат на нивото, където си мислим, че пътят е външен път и че трябва да се стремим само към външно знание, без да разглеждаме задълбочено своето съзнание. Срещал съм много хора, които са имали невероятни теоретични знания и са цитирали едно или друго учение, но те все още не могат да преодолеят леките травми на своята психика. Веднъж чух вица, че много психолози знаят всичко за това как да ви променят, само че не могат да приложат това върху себе си; и това е вярно за много от нас, които сме на духовния път.


И така, повтарям, няма никаква причина да гледаме на миналото със съжаление. Много важна концепция за мен е, че по пътя има етапи. Във всеки един момент се намираме на определен етап, който прилича на етаж от високо здание. Съвсем естествено е да се изследва този етаж определено време, но не можем да оставаме вечно на него. Настъпва момент, когато трябва да се върнем на стълбата и да се изкачим на следващия етаж. И искам да кажа, че действително настъпва времето, когато единственият начин да се придвижим по-нататък е да надмогнем стремежа си към външно знание и вместо това да навлезем навътре в себе си и да си зададем въпроса: действително ли пътят е такъв какъвто го виждам? Има ли нещо, което убягва от погледа ми?

 

От знанието към гнозиса

Много ми помогна осъзнаването на понятието “гнозис”. Вие, вероятно, знаете, че в първите столетия след Иисус, християнското учение е било много разнородно. Съществувала е група от хора, наричащи себе си гностици, които по-късно католическата църква обявява за еретици и изгаря всички техни учения.

Интересното в учението на гностиците е, че те твърдят, че непосредственият опит на познанието е единствения начин да се придобие знание за обекта. С други думи, главната концепция е, че лъжливото знание идва от състоянието на съзнанието, в което съществува разделяне между субект (вие) и обект (това, което се стремите да опознаете). Това именно, наричам мислене основано на силата или отделно аз. За отделното аз света е създаден от отделни обекти. Ето защо, постигане на знание за обекта означава, че вие получавате фактически външно знание за него, като все още мислите, че то е нещо извън вас.

Целта на гностиците е била да се преодолее дуалността на обект-субект чрез излизане извън рамките на отделеното аз, за да може да се изпита единството с обекта и, по този начин, да се опознае наистина. Когато за първи път чух това, почувствах, че тук има нещо ценно, но не можех да разбера какво. Да речем, искам да опозная камъка. Как в края на краищата мога да преодолея бариерата между субекта и обекта и да постигна единство с камъка? Ето как.

Единственият, открит от мен начин да обясня това така, че в него да има някакъв смисъл, е в обединяването на двете концепции, които ви дадох в предишните глави. Едната от тях се състои в това, че всичко в света на формите е създадено от ментални образи, които се наслагват върху светлината на Майката, а другата е, че сърцевината на нашите същества е Съзнателното Вие, което се явява чисто съзнание. Когато обедините това, се получава следното.

Всичко в света на формите се създава като идея в самоосъзнаващия се ум. Идеята има специфична форма или матрица. Така, всяка форма започва своето начало в съзнанието, даже камъка. Моето съзнателно аз е чисто съзнание, и затова то има способността да проектира себе си във всякаква специфична форма на съзнание, което избира. С други думи, камъкът е специфична матрица на съзнанието и моето съзнателно аз притежава способността да проектира себе си в нея и по този начин отвътре да изпита съзнанието, което стои в камъка. И САМО когато изпитвате съзнанието, което стои зад обекта, вие наистина го опознавате.

Разбирате ли как гностиците са използвали това? Те разбирали, че се намираме в капана на дуалността субект-обект и виждаме себе си като отделни същества. Те не  казват, че това е защото Съзнателното Вие е проектирало себе си в матрицата  на отделеното аз, но идеята е същата. И така, какво постигаме, медитирайки върху обекта и изпитвайки единство с него? Ние буквално изпитваме и възприемаме, че има друга матрица на съзнанието, освен нашето отделно аз/менталните рамки. И когато непосредствено сме възприели, че има нещо извън нашите ментални рамки, ние разсейваме вълшебството, защото сега имаме основание, и ако пожелаем, ще поставим под съмнение същото това възприятие, което кара отделеното аз да ни се струва реално и да създава впечатлението, че материалният свят властва над него.

Аз лично не съм изпитвал единство с камъка, но имах много мистични опитности, които ми дадоха ценностни критерии, намиращи се извън моите ментални рамки. Например, опитът да опозная любящото Присъствие на Ел Мория беше много мощен ценностен критерий. Именно тези духовни преживявания - когато изпитваме нещо извън рамките на своето нормално възприемане и затова вярваме - служат като причина за промени или напредък в нашето съзнание. И според моето усещане, когато станах по-осъзнат по отношение на тези опити и започнах съзнателно да поставям под съмнение своето възприятие, се изкачих по своя път на ниво, за което не можех и да си представя преди 10 години.

И така, не се опитвам да кажа, че всеки може или е длъжен да направи това, което описвам тук. По пътя има етапи, и когато не сте готови за следващия етап, никакво учение не е в състояние да ви окаже никакво въздействие. Вие просто не сте способни да “разберете”, да не говорим, да повярвате в нещо, на което ви учат. Много пъти ми попадаше учение, за което не бях готов и се опитвах да беседвам с хора, които ме гледаха с учуден поглед или реагираха враждебно.

Стигнах до много дълбок извод: в действителност, вие не можете да научите никой на нищо. Някога си мислех, дали в цялата концепция за духовния учител няма сериозен недостатък - или, в крайна сметка, това е много ограничена концепция, която е само за определено ниво на пътя.

Наистина, не мога да убедя никого за каквото и да е, а и не искам. Мога да споделя нещо, което има за мен огромно значение, защото съм го изпитал вътрешно, но ако вие сте нямали подобен опит, нищо от това, което ви казвам, няма да ви убеди в моята правота. Вие нямате опита, който би резонирал с това, което ви казвам, и затова моите думи ще се сторят противоречиви на вашия опит, а да се види - означава да се повярва. Между впрочем, помните ли, че Иисус е казал: “Блажени са не тези, които са видели, а тези, които са повярвали?” Не смятате ли, че блажени са тези, които са готови да попитат: има ли реалност извън рамките на собствените възприятия?

Когато се обръщам назад към тридесетгодишното ми общуване със стотици духовни търсачи, се учудвам, че съществуват толкова различни убеждения и гледни точки. Наистина вярвам, че всички ние живеем в собствените си паралелни вселени и приемаме само това, което сме изпитали. Не мисля, че съм открил идея, която биха приели всички духовни търсачи. Независимо от това каква идея съм открил, все някой ще започне да я отрича или дори да я хули като лъжливо учение. Например, концепцията за Съзнателното Вие на мен ми се струва очевидна. Но разбрах, че ако човек никога не е изпитвал чистото съзнание - а само ума, изпълнен с мисли - то тогава идеята за Съзнателното Вие ще бъде просто теоретична концепция, която може да бъде почувствана дори като заплаха.

Нашите умове могат дотолкова да привикнат към структурите, че чистото съзнание може да ни се струва плашещо от необходимостта да бъде поставено под съмнение собственото ни възприятие. И поради това, за мен беше много важно да преодолея мисленето, което имах толкова много години, а именно, че другите хора трябва да повярват в това, в което вярвам, защото ако не повярват, ще почувствам заплаха. Само моето его чувства заплаха, тъй като, когато другите хора не се съгласяват, това е в разрез с неговата потребност за признание и одобрение. С други думи, когато признах потребността от одобрение и започнах да го търся в себе си, в моето АЗ СЪМ Присъствие, аз осъзнах, че не трябва да чувствам заплаха от нищо в този свят.

И когато разберете, че пътя има етапи, вие можете да бъдете безусловно търпими към другите хора, даже и да не са съгласни с вас. Вие осъзнавате, че сте на различни нива и нямате общ опит. И затова е толкова значимо изказването, че когато ученикът е готов, идва учителя. Но дори и в това изказване има по-дълбоко разбиране, тъй като, както намекнах по-рано, вие винаги сте готови за някакъв учител. Ето защо, ако вие действително искате да постигнете максимален прогрес при някакъв учител, то настъпва момент, когато не проявявате повече интерес към неговото учение и вместо това си задавате въпроса: “Защо бях привлечен именно към този учител, какво говори това за моето съзнание и какво трябва да преодолея, за да мога да изляза извън учителските рамки към моето АЗ СЪМ Присъствие?”

 

В следващата глава ще поговоря за това как да се използва всеки и даже така наречения лъжлив учител в качеството на стъпало за придвижване напред.

 

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=1263
Активен

Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

Всичко перфектно е точно такова,
течащ в безкрая свещен резултат!
Бъди сега причината нова,
за твоя бленуван в мечтите ти свят.
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Историята на духовния ренесанс
Книги
DArkAngel 4 695 Последна<br />публикация Ноември 07, 2010, 00:56:26
от sanguinary
Духовния бизнес (или нашествието на лъжепророците)
Духовни учения
Eona Lightholder 0 552 Последна<br />публикация Ноември 05, 2011, 18:44:41
от Eona Lightholder
10 болести, застигащи ни по духовния път
Духовни учения
The One 10 1384 Последна<br />публикация Декември 07, 2012, 22:46:29
от Svetoslav

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright