Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: В търсене на по-добро училище  (Прочетена 1386 пъти)
Турист
почиващ на стари лаври
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 579


  • Град: Варна
  • martin.kristov1
    « -: Април 25, 2011, 15:07:22 »

    Ще ви пусна една информация за едно ВЕЧЕ отминало събитие, което бе организирано от мен и още две дами, които са й майки на своите рожби.
    Бяхме организирали посещение на училище в село Николаевка по покана на неговата Директорка. Инициативата бе на група от фейсбук, която се нарича "Новите деца и образованието". Състои се предимно от родители, които търсят по-качествено образование, за децата си. Ето какъв бе текста на поканата:
    ----------------------------

    Имаме удоволствието да ви поканим на 24. април на връх Великден да прекараме заедно времето си в село Николаевка.
    Ще посетим училището и ще разгледаме негоавата база:
    http://ounikolaevka.webs.com/koismenie.htm

    После ще се разположим на пикник край язовира на селото:
    http://www.piknik-nikolaevka.com/

    Разстоянието от Варна до там е 30км
    Ще се придвижим с личните си автомобили. Който има свободни места в колата си може да го обяви тук.
    Среща във Варна в 10:00ч. на 24. април на паркинга на Пикадили (Практикер).
    Разговарял съм с трима души. Доколкот разбрах ще дойдат, но ще се радвам да го заявят и в групата.
    Хубаво е до 22.април да се оформим като приблизителна бройка, за да вземем под внимание и капацитета на автомобилите...


    Поздрави на всички! Намигване
    Активен

    Зрей, зрей форумче,
    бавно ти узрей,
    За да родиш вкусен плод!


    Защо ни куца
    Комуникацията?!
    Турист
    почиващ на стари лаври
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 579


  • Град: Варна
  • martin.kristov1
    « Отговор #1 -: Април 25, 2011, 15:08:59 »

    На следващия ден аз написах разказ за това, което се случи в действителност на 24.април.
    -------------------
    В 10:00 бяхме на Пикадилито. 3 коли чакаха на подземния паркинг, а 4 бяха на горния. Към 10:20ч. потеглихме. Четерите изостанаха да зареждат на изхода от варна с бензин. Другите три пристигнахме на площада на село Николаевка и решихме да разтоварим багажа и децата на Язовира, който е на 4км от селото и пак да се върнем на площада. Като отидохме на язовира се оказа че има такса от 4 лева на възрастен за ползване на базата. барбекюта и беседки...
    Част от хората останаха тук. Останалите две коли се върнахме при училището, където се наложи да чакаме чистачката, която държи ключовете, за да дойде от суворово след 30мин., да отвори вратата на училището, което наистина има прекрасен затревен двор и в съседство на него се намира къща на Петър Дънов, която се възстановява с доброволни средства от една фондация - разгледахме я докато чакахме.

    Отключиха ни училището - скоро беше сменяна дограмата в някои стаи. Столовите бяха олющени, някои чиниве бяха без дъски. Учебните стаи са главно на първи етаж. На него е и физкултурния салон. На втория етаж е счетоводство и една учебна стая. На приземния имаше май кухня, но не можах да огледам добре...

    Трябва да си много позитивно настроен родител към промени и подпомагане с всякакви кампании и дейности на това училище, за да си изпратиш детето в него да се учи. Може би главното е да оценим факта, че то е управлявано от Директор, който не е консервативен и е отворен за всякакви идеи, свързани с промени в обучение, преподаване... и който има нужда от нашата (или вашата подкрепа да кажа, понеже не съм родител, но правя каквото мога) подкрепа във всяко едно отношение.

    След това отидохме до близкия язовир на пикник, където 12те деца с нас играха на воля, а родителите им отпразнуваха Великден около барбекютата и на полянката

    Ако съм успял да преброя добре всички - бяхме 23ма възрастни и 12 деца.
    Първата част си тръгнаха към 14ч., а втората към 16ч.
    Третата май остана за още... аз бях с втората...
    Вярвам, че всеки успя да вземе по нещо полезно и приятно за себе си от този пикник и посещение на училище. А дали е така - всеки сам си знае...

    Сполай ви!
    « Последна редакция: Април 25, 2011, 15:18:36 от turist » Активен

    Зрей, зрей форумче,
    бавно ти узрей,
    За да родиш вкусен плод!


    Защо ни куца
    Комуникацията?!
    Турист
    почиващ на стари лаври
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 579


  • Град: Варна
  • martin.kristov1
    « Отговор #2 -: Април 25, 2011, 15:10:50 »

    Малко след това не закъсня и коментара на Директорката на училището
    --------------------------
    Толкова отдавна си мечтая да се случи това! В училището, където работя и което е първото българско светско училище от Възраждането в целия Варненски регион, създадено от един българин с новаторски дух, да се реализират на практика идеите за обновяване на българското образование в унисон с новото време, с нуждите на новото поколение. Желаех най-после тук да дойдат хора, които това също да ги вълнува...

    Може би рядко си давам сметка, че това е мисия, че затова съм изтърпяла множество изпитания, хули и обвинения и най-вече неразбиране. И все пак е имало доста "истина" в думите на хората, които са ме възпирали (част от тях за жалост са висшестоящи в системата):

    "Ти за тия ли го правиш бе, луда ли си?" (това по отношение на ромските деца)

    "И не ми разправяй, че ще ги вземеш от домовете им, ще ги превозваш всеки ден, за да ходят на училище и ще ги връщаш пак обратно! Не вярвам, че изминавате целия този път всеки ден, това струва много пари!"

    Но това се случваше, защото нямахме друг избор! Трябваше да намерим начин да съхраним училището, да го предпазим от закриване! А не можеше, ако в него нямаше ученици! И, съответно, колкото учениците, толкова и парите... Та за да има средства, да се обезпечи съществуването, трябваше да има и по-голям брой ученици.

    И така, стъпка по стъпка, достигнахме до днешната ситуация: в училището има достатъчен брой ученици, но пък какви!? Нито те, нито родителите им не оценяват това, което се прави за тях: свежо и чисто боядисаните стени се надраскват бързо, защото стават поле за изява, новозакупените столчета се изпочупват и изпокъсват, дори новата печка е издраскана с маркер - естествено с глупости, но най-тъжното от всичко е това, че късат и хвърлят в печките дори собствените си рисунки и други произведения от часовете по изобразително изкуство и домашен бит, по-точно тези на съучениците си, с които се опитваме да украсим интериора...! На колежката направо и се плаче! Защото всичко осигуряваме ние - и листи, и боички, и моливи, и гланцови блокчета, и лепило, и ножички и гумички... Дори тетрадки и химикали! А учебниците и без това са безплатни! Не питайте как ги опазваме за по три години. Изобщо картинката никак не е розова!

    А сега си представете, че някъде има една празна сграда, която естествено се нуждае от доста подобрения - ремонт, освежаване и обновяване на интериора - и един сплотен учителски колектив, които очакват своите съвсем нови възпитаници. Очакваме също едно много силно (яко) родителско присъствие - под формата на училищно настоятелство или пък неформално... Училището е отворено за родителско присъствие постоянно - все едно всеки ден е ден на отворените врати! Всеки е добре дошъл, а моят опит показва, че когато децата усещат присъствието на родителите си наоколо, са по-спокойни, особено ако у дома се чувстват обичани. Това естествено не означава ежедневно масирано родителско присъствие, а просто свободен достъп на родителите до мястото, където учат децата им. Така и те самите биха се чувствали по-спокойно, виждайки с очите си, че децата им са добре, а и учителите (поне в нашето училище се опитах да ги науча на това) няма да се чувстват като някакви конспиратори, извършващи тайна дейност. Защото до момента наблюдението над ученическите дейности е привилегия на проверяващите органи - те са хората, които отсъждат дали децата се обучават правилно или не... А всъщност според мен родителите са по-важният, определящ фактор.

    И така, чрез гостуването в училище могат да се зараждат идеи - вижда се какво още липсва, какво и как може да се пипне, сещаме се, че имаме познат, който се занимава с това или онова и ще направи отстъпка например. Защото да, важна е средата, в която децата прекарват ежедневно голяма част от времето си, но и ние, възрастните има какво да допринесем за това, усетили какво ги привлича, кое им е най-интересно, къде се заседяват най-дълго... Изобщо, най-разумно и мъдро е да ги оставим те да ни научат кое е най-доброто за тях!

    Това е същото като да направиш анонимна анкета сред учениците кой им е любимият учител и защо, а също и кого не харесват и защо. Не че не трябва да се преценява трезво и в някои моменти да не се действа строго, но като цяло аз съм против насилието над детската личност! Резултатите са важни, да, но на първо място е важно как са постигнати те! Ако на детето му е било приятно да научи нещо, ако го е направило с удоволствие, знанието ще е много по-трайно, а ако то е с практическа насоченост, ако може да го ползва занапред в живота си, това е идеалният вариант!
    « Последна редакция: Април 25, 2011, 15:19:39 от turist » Активен

    Зрей, зрей форумче,
    бавно ти узрей,
    За да родиш вкусен плод!


    Защо ни куца
    Комуникацията?!
    Турист
    почиващ на стари лаври
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 579


  • Град: Варна
  • martin.kristov1
    « Отговор #3 -: Април 25, 2011, 15:15:36 »

    Пиша ви всичко това, за да ви покажа, че на местна почва се опитваме да раздвижим нещата, свързани с по-качественото образование на децата. Ако чувствате, че бихте могли да помагате с идеи и реални действия ще се радвам да се присъедините към тази група във Фейсбук
    ( http://www.facebook.com/home.php?sk=group_130528797008618&ap=1 Новите деца и образованието ) и да участвате в организирани от нея мероприятия. Това е призив главно към родителите.

    А ето и един коментар на майка, която бе от родителите посетили вчера това училище:
    ------------------------------
    Искам към разказа на Мартин да добавя, че дворът на училището е разкошен - целият е зелен, с добре окосена трева и много красиви украси, наредени  от камъни, разположен е на високо място и се открива приказна гледка към селото и близките хълмове. Само оградата се нуждае от ремонт.
    Самата сграда на училището също много ми хареса - стара,  с просторни и много светли коридори,  високи тавани; самите стаи също са светли, но малки - хубавото в това е, че класовете са физически ограничени до някакъв разумен брой деца - просто няма как да напъхаш в такава стая 35 деца. Базата е видимо в тежко състояние, но ентусиазмът на хората също е очевиден - във фоайето ни посреща разкошна градинка със саксийно дърво, украсено в розови хартиени цветчета; в някои от стаите има (уви изпокъсани) много красиви тапети;  шкафчетата са нлепни  с  рисунки от децата. Накратко, личи си, че им хора мераклии, но не достигат средства, а и както пише Лина  в имейла си, децата, които са там, не пазят.

    Искам да споделя още нещо, което е по-лично. Всички сме наясно колко е важна обстановката, в която детето прекарва деня си и въпреки това си мисля, че когато ми се наложи да решавам за свото дете, ако трябва да избирам, бих избрала по-мизерната база,  ако учителите, програмата, начин на преподаване и прочие са по-добри. Това, което обаче също силно би повлияло н избра ми, както и на вашия сигурна съм, е контингентът на децата, сред които ще попадне. Последното не го казвам  с гордост, но съм напълно откровена и предполагам, че всеки от нас би си го признал.

    Още нещо,което ме впечатли - учитлската стая беше в най-лошо състояние. Правя си изводи чии интереси са на преден и чии на заден план.


    Мая

    « Последна редакция: Април 25, 2011, 15:25:02 от turist » Активен

    Зрей, зрей форумче,
    бавно ти узрей,
    За да родиш вкусен плод!


    Защо ни куца
    Комуникацията?!
    Турист
    почиващ на стари лаври
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 579


  • Град: Варна
  • martin.kristov1
    « Отговор #4 -: Април 26, 2011, 20:42:25 »

    И още един коментар, но от друга Мая. Да речем Мая 2
    ---------------------------------------
    На това аз ще отговоря с една от многото мъдри български поговарки "Око се плаши, но ръцете не."
    Каза ми я моят баща, когато ме видя да плача разтроена след като майстори на които бяхме платили за демонтиране на куфража бяха бутнали гредите и всичко стоеше на една камара -греди, дъски, метални платна, стърчащи гвоздеи. Нямахме пари да наемем нови майстори. Цялото семейство с децата / на 10 и 14 години момиченца/ за три дни изнесохме и подредихме всичко.
    Училището в Николаевка може да е се приеме като изкачване по духовна пътека за млади и стари.
    Когато 2000година за пръв път тругнах по маршрута избран от Учителя за рилските езера и го извървях, разбрах, че има много по-лесни маршрути, но ми обясниха защо той е държал именно на този. Самото изкачване по тесни и стръмни пътеки те кара да дишаш по друг начин и да освободиш организма от натрупаните отрови и т.н.
    Как ще извървим пътя на духовна трансформация и към колективно съзнание за което нашите деца са родени, ако се коцентрираме в материалното. Ако не вложи всеки родител и учител душата и сърцето си за нов тип училище.
    Още една мъдрост: Сговорна дружина планина повдига.
    По отношение на децата, които сега посещават, ще бъдат пренасочени към района в който живият.
    За програми и допълнителна подготовка на възпитатели и родители в грижите за новите деца имаме стартова база.
    Разбрах, че до Пловдив на 50 декара са направили нещо подобно в затворен цикъл казва се "Слънчева земя"
    В София се открива детска градина "Бялото кокиче" с подкрепата на родители и т.н.
    А за федерация "Даманхур" в Италия има филм. Трябва да го издиря и да го препратя. Пример за коренно различна социална общност с 10 души в началото на седемдесетте години , а с 1000жители сега.
    Какво можем да направим ние българите за нашите деца и внуци?
    Активен

    Зрей, зрей форумче,
    бавно ти узрей,
    За да родиш вкусен плод!


    Защо ни куца
    Комуникацията?!
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright