Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Българските обичаи  (Прочетена 3861 пъти)
Luna:)
Гост
« -: Април 16, 2011, 19:08:55 »

Тъй като днес е празник да започнем именно с него.
Лазаруване( Лазаровден):

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Така се казва, защото името Лазар е символ на здраве и дълголетие.
Лазар е бил приятел на Исус Христос и когато той умира, е погребан три дни след смъртта си. Бог казва - "Лазаре стани!", и съживява Лазар. Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата , но винаги в събота.
На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки,с които ще красят вратите на следващия ден — Цветница. Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии. Обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото, на Лазаровден, момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
Интересното за този обичай в бовския край е т.н. “мятане” на кърпа от лазарките на рамото на стопаните при наричането за здраве и берекет. В кърпата домакините връзват желязна пара, за да е “здрава” годината като желязото и я дават на лазарките.

Честито на всички, които празнуват! 


* 1302885987_6.jpg (207.7 KB, 600x573 - видяно 294 пъти.)

* 1302886004_13.jpg (251.57 KB, 600x399 - видяно 347 пъти.)

* 1302886035_11.jpg (65.85 KB, 310x232 - видяно 285 пъти.)

* 1302886065_12.jpg (285.24 KB, 600x450 - видяно 248 пъти.)
« Последна редакция: Април 16, 2011, 19:19:06 от Luna » Активен
Luna:)
Гост
« Отговор #1 -: Април 17, 2011, 11:46:18 »

Цветница / Palm Sunday

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.
На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия Христос пристига в града, яздейки магaре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Исус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.
Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите — с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос.
В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:

* Биляна, Беляна
* Божура
* Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета, Венцислав, Ванеса
* Гергин(а), Гроздан(к)а
* Далия, Дафина, Делия, Дилян(а), Делян(а), Динка, Детелин(а)
* Елица - (от Ела)
* Евелина — в превод от френски означава горски орех
* Жасмин(а)
* Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка)
* Ива (име)
* Иглика
* Кала, Калин, Калина, Камелия, Карамфил(к)а, Кестен, Китка, Кремена (от "кремък" = лилиум)
* Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора
* Маргарита, Магнолия, Малина
* Нева, Невен(а), Незабравка
* Петуния , Паулина
* Ралица, Роза, Розалина, Роксана
* Росен
* Росица
* Смилян(а), Сияна
* Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
* Фидан(ка),
* Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветин(а)
* Череша
* Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина

Честито на всички именници!


   



   


* 1302898927_6.jpg (256.81 KB, 600x479 - видяно 278 пъти.)

* 1302898958_1.jpg (145.08 KB, 600x443 - видяно 261 пъти.)

* 1302898997_22.jpg (234.54 KB, 600x420 - видяно 245 пъти.)

* 1302899003_5.jpg (283.05 KB, 600x479 - видяно 323 пъти.)

* 1302899023_25.jpg (232.2 KB, 600x450 - видяно 240 пъти.)

* 1302899044_26.jpg (153.48 KB, 600x450 - видяно 270 пъти.)
Активен
Luna:)
Гост
« Отговор #2 -: Април 21, 2011, 13:06:19 »

Боядисването на яйца.

Боядисването на яйца за Великден е една от най-обичаните традиции, която дори комунистическата власт в 45-те години на атеизъм не успя да изтрие.

Като източник на зараждащия се живот яйцето символизира безсмъртието и носи идеята за възкръсването на най-големия празник за християните - ставането на Исус Христос от мъртвите.

Археологически разкопки показват, че в Европа боядисани яйца е имало още през Х-ХI век. Те са задължителни за обредността на Великден. В езическите митологии яйцето е знак на Вселената - счита се, че светът произхожда от него, пише Томислав Дяков в книгата си “Народният календар”. Чукането с яйца е метафоричен сблъсък между личните светове на хората, в който оцелелият спечелва здраве и щастие.

Боядисването е на Велики четвъртък от Страстната седмица - тази година той е на 21 април. Ако не смогнете, може да го направите и в съботата преди Великден.

Никога обаче не боядисвайте яйца на Разпети петък. Това е най-тъжната дата в църковния календар - денят, в който е бил разпънат Христос. На него постът е особено строг - църквата повелява тогава нито да се яде, нито да се пие (дори вода). Народът казва, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Вярва се, че всеки страда заедно с Богочовека, съпричастен е на неговата смърт и погребение. В петък не трябва да се подхваща каквато и да е работа. За втора година денят ще е официално почивен.

Първото яйце задължително се боядиса в червено. Вярва се, че то има целебна и предпазна магическа сила. С него се прави кръстен знак първо по челата на децата, а след това на всички останали в семейството. В полунощ в събота срещу неделя, когато настъпва Великден, хората се чукат с боядисаните яйца и се поздравяват с “Христос воскресе” - “Во истина воскресе”.

Думите са произнесени за първи път от Мария Магдалена. Тя първа видяла възкръсналия Христос и утешила скърбящите му ученици с радостния възглас: “Христос воскресе!” Като първа благовестница на чудото тя е призната от църквата за равноапостолна.

След Възнесението Мария Магдалена прекарвала с Богородица и апостолите в постоянна молитва и била свидетелка на първите успехи на християнското учение в Йерусалим. Църковното предание говори, че тя посетила Рим, за да разкаже на император Тиберий за месията. За да спази традицията и да не ходи при цезаря с празни ръце, Мария Магдалена му поднесла яйце със същите думи: “Христос воскресе!” Традицията да се поднасят яйца била от старо време при бедните юдеи, които не са имали възможност за по-скъпоценен дар.

Тиберий попитал Мария Магдалена: “Как може някой да възкръсне от мъртвите! Все едно това бяло яйце да стане червено!” В този момент яйцето само почервеняло.

А Мария Магдалена допълнила изумлението на императора с думите: “Както това яйце трябва да умре, за да се излюпи пилето, така и Христос умря, за да възкръсне за вечен живот”.

Християните постепенно започнали да следват примера на Мария Магдалена. Поднасянето на боядисани яйца станало обичай, който постепенно се разпространил по целия свят. Вярва се, че както от черупката се ражда птиче и започва да живее самостоятелен живот, така и ние, при второто пришествие на Христа на земята, ще се възродим за друг, висш, вечен, безсмъртен живот. Червеният цвят на великденското яйце напомня на вярващите за това, че изкуплението на човечеството и бъдещият му нов живот са придобити чрез проливането на кръста на пречистата кръв на Спасителя.
Активен
Luna:)
Гост
« Отговор #3 -: Май 06, 2011, 10:08:41 »

                                        Гергьовден:

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря.
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.
Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез, Адрелѐс, сред мюсюлманите и помаците. Празникът е календарно обвързан - празнувал се е на 23 април (днес се празнува на 6 май) и се чества във всички територии населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това му разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Гергьовден се празнува в чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

Но така или иначе в българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден.
В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“, като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг обреден момент, свързан с росата е събирането и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.

След къпането в росата, на връщане към домовете си, хората берат свежи зелени клонки (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си. В Кюстендилско момите берат „лепич“ (репей) и го слагат по дрехите си, за да се лепят момците по тях; момите-помакини от Чепеларско „търсели любовното биле делидилен“ и се закичват с него да са търсени. Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост.
Празничната трапеза обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина - обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.
Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите“, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.
На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги - обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.
Българска армия е името, с което са известни въоръжените сили на Княжество България (1879-1908), Царство България (1908-1947), Народна република България (1946-1990) и Република България (от 1990).

Честит празник на всички военнослужещи от Българската армия!

и

Честит Имен ден на всички, които носят името:
Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Генко, Геновева и други имена, подходящи за празника!






* 1304612282_09.jpg (28.78 KB, 450x300 - видяно 228 пъти.)

* 1304612292_04.jpg (70.29 KB, 540x488 - видяно 235 пъти.)

* 1304612300_15.jpg (77.73 KB, 640x480 - видяно 226 пъти.)

* 1304612316_25.jpg (45.83 KB, 620x400 - видяно 219 пъти.)

* 1304612337_27.jpg (215.85 KB, 650x443 - видяно 217 пъти.)
Активен
Selinna
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #4 -: Януари 02, 2012, 11:49:59 »

    Чета сега, че във темата "Как посрещнахте 2012?" е започнала приказка за сурвакането та си мислех да пусна малко инфо от Wiki-то.      

                                            Сурвакане         
    Сурвакане е български народен обичай, изпълняван на празника Сурваки. Известен е навсякъде по българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи.

    Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група сурвакари — деца на възраст 4-12 години или ергени. Според някои записвачи, в по-далечно минало изпълнителите на обичая са били мъже, но с течение на времето, това се прехвърля към децата и то към най-малките. Тези сурвакари обикалят от къща на къща, влизайки в домовете, където сурвакат членовете от семейството, добитъка, някъде хамбарите, оборите и т. н., произнасяйки заклинателни формули-благопожелания за здраве и плодородие. Самото сурвакане се състои в удрянето по гърба на сурвакания обект със специално приготвена за целта сурвачка. За това сурвакане домакините даряват сурвакарите с установени от традицията дарове — най-често това са хранителни продукти: (хляб, вино, сушени плодове, орехи, сланина и др.) и/или дребни пари.

    Обикновено първи сурвакат ергените (в Странджанско първи са децата). След като пропеят първи петли, те се събират на групи и тръгват по къщите. Всяка група се състои (според традицията) от 3-6 души и има различни наименования в зависимост от региона — чета, кол, куда и др., като често сурвакарските и коледарските дружини са едни и същи. Момците обикалят наред къщите, като се обръща особено внимание на домовете на момите. Някъде (Садово, Чешнегирово и др., Пловдивско ходят само в къщите на годениците и избраниците; подобен е случаят и в някои селища в Странджа, Сакар и Пиринския край). Например в с. Старосел, Пловдивско, ергените-сурвакари ходят по момините къщи „за китка“, провиквайки се преди влизане „Китка, китка!“, без да произнасят обичайните сурвакарски благопожелания. Момите даряват ергените обикновено с ябълки и орехи. В с. Илинден, Гоцеделчевско, обичаят дори се нарича „ходене за лешници“, заради лешниците, с които момите даряват ергените, като по набраното количество се съди за сръчността на момичето. В някои селища около Пловдив (Рогош и др.) посрещането и даряването е изключително задължение на момата — там тя дарява избраника си с т. нар. шарен кравай и го закичва с варакосана китка, а след като обиколят къщите, ергените се връщат в домовете на своите моми, където ги посрещат като зетьове.

    Когато приключат със сурвакането, ергените си устройват угощение със събраните продукти, като нерядко ги продават и си устройват веселба със спечелените пари. В Гоцеделчевско палят големи огньове, около които пеят и играят.

    В по-далечно минало сурвакари са били възрастни женени мъже. Тази практика се пази до първото десетилетие на 20 в. в Добруджа (с. Дебрене и др.). Дружините на женените мъже са били по-големи (до 12 души) и строго се е внимавало две сурвакарски групи да не се срещнат. В противен случай те се сбивали, понякога и много сериозно, за което говори и местността „Сурвакарски гроб“ край с. Дивля, Радомирско, където според преданието при подобна свада паднал убит сурвакар. По правило не се допуска другоселска дружина да сурвака в селището — това се смята за позорно.

    След ергените по селището тръгват да сурвакат малките деца. Изключение прави част от Странджанския регион, където децата са първи. По подобие на момците, децата също се организират в дружини, а самите те са празнично облечени, с торбички през рамо и със сурвачки в ръце. Сурвакарските групи са само от момчета. Възрастта на децата варира от 4 до 12 години. Ако случайно някое по-голямо дете също тръгне със сурвакарите, то домакините го вземат на подбив, предлагайки му да му намерят мома или да му дадат ралото (ако е момче) или напр. хурката (точилката, мотовилката) (ако е момиче).

    Децата влизат по къщите и удрят със сурвачките домашните по гърбовете, изричайки установени от традицията благопожелания, специфични за този обичай и празника Сурваки.

    До недалечно минало на много места в България сурвакарчетата в дружината имат определени роли — един от тях е „шиповичар“, един е „коте“ и един — „магаре“. Шиповичарят предвожда дружината и носи два заострени кола, с които подковава „магарето“, което реве и рита, а същевременно „котето“ мяучи и тършува за продукти. „Котето“ е и този, който носи торбичката за даровете (някъде този персонаж се нарича „трохобер“). Заради тези роли, например в с. Бъзовец, Ломско, сурвакарчетата се наричат и мяучкари. В Пловдивско (Рогош, Михилци и др.) сред момците-сурвакари също се среща персонажът на „магарето“, който в случая носи събраните дарове.

    На много места сурвакарчетата освен да сурвакат изпълняват и други обредни практики, отново с благопожелателна насоченост. Например в Разложко след сурвакането децата хвърлят съчки в огнището, пожелавайки намножаване на добитъка; в Софийско носят сноп неукрасени дрянови пръчки, от които оставят по една във всеки дом за здраве; в Пловдивско чукат със сурвачките в крина с жито.

    Почти навсякъде на сурвакарите (и деца, и ергени) се гледа и като на полезници — следи се какъв ще е първият сурвакар, посетил дома и по това се съди каква ще е новата година. В някои пирински села според това дали момче или момиче ще влезе първо в къщата, гадаят кои ще се раждат повече — петлите или кокошките, а в с. Ситово и др. в Рупчоско, пропускат най-напред момичетата със същата цел. Рупците в Странджа гледат първото сурвакарче да е момче с живи родители, за да е „здрава“ годината и да се плодят мъжки рожби, а в централна Северна България — да е добър и работлив момък.

    След приключване на сурвакането, сурвачките се оставят на място, където не могат да бъдат достигнати от човешка ръка — хвърлят се на високо дърво, на покрив, в река и т. н., а със събраните продукти децата си устройват угощение.

    В Родопите паралелно със сурвакането, което се изпълнява по гореописаният начин, децата изпълняват и друг обичай, също с благопожелателна насоченост. Това е най-общо нареченото „Носене на камък“ — обичаят няма строго установено име, — някъде е известен просто като Каменье, другаде като Бухане, среща се и името Папунье (Петково), по диалектното название на камъка.

    Изпълнява се от по-големите момчета (над 10 години) и се състои в следното: Децата отиват в полунощ на реката, откъдето изваждат объл речен камък, като важно условие е този камък да бъде мокър при отнасянето му при „сурвакания“ обект. При влизането в къщата, момчето оставя камъка при вратата (Турян), огнището (Петково), на гърдите на стопанина (Славейно, Манастир, Добралък и др.) или просто на пода (Орехово). При оставянето на камъка се изрича следната благословия (варира в различните региони):

    "Както тежи камъкът,
     така да ти тежи кесията!
     Както е корав камъкът,
     така да ти е корава душата!
     Както тече реката,
     така да ти текат парите!"

    Някъде тези камъни се хвърлят със сила на пода, откъдето идва и наименованието на обичая „Бухане“ (Чокманово и др.). Обичаят е разпространен из Смолянско, Ксантийско, Ивайловградско, Рупчоско. В миналото този обичай се е спазвал и от помаците — помашките деца са ходели в християнските къщи и, обратно, християнските деца са посещавали помашките. За сурвакане от помаци се знае и в Павелско.
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2558


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #5 -: Януари 02, 2012, 15:43:22 »

    Информацията е обилна, ако мога да пообобщя само малко. В много региони Сурвакарските групи повтарят кукерските обичаи , което е нормално, тъй като периода е Мръсни дни ,по същият начин .както е около Тодоров ден , т.е има натовареност от астрала на негативна енергия и се балансира символично ( или не символично Усмивчица )

    Но като цяло Сурвакарите са 2 групи - малки сурвакарчета, които са дечицата били малките коледарчета седмица по-рано и големите Сурвакари , неженените мъже ,които са били Коледари ,преди седмица. Тези празници имат връзка с инициацията на младежа. Символичните препятствия за които се пее в коедарските песни за съзряването ,което е една дълга тема.

    Та и при сурвакарите и коедарите има един основен символ , който е Дървото на живота.

    Дали е български сами се сещатате, начина на преплитане е толкова древен,че води чак до атлантската култура и се вижда и в друидските жезъли и в много, много символи.
    Дряна е едно от свещенните дървета, не само поради здравината си ,а и поради това ,че е едно от първите ,които напъпва.

    ще попиша още по темата по късно
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    Alida
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 256


    « Отговор #6 -: Януари 02, 2012, 17:10:00 »

    Ео, никак не ми се иска да те прекъсвам, но на тази тема от четвърт оборот паля  Ухилен
    Ще те помоля да преместиш поста ми след твоя бъдещ, за да не се нарушава цялостта на написаното. Моето е вметка в скоби, като подробности около казаното вече.
    Гледах едно клипче за сурвачките. Толкова много магически символи, че по едно време се зачудих дали не е снимано в Hogwarts School.
    http://tv7.bg/news/society/3391762.html
    А наричането и коледарската благословия, са си и вид програмиране (причината дните да са "мръсни", е роденият нов живот, коледарите и сурвакарите го "орисват").
    Активен

    "Не е важно да видиш, а да разбереш"- Sunshine(sun)
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2558


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #7 -: Януари 02, 2012, 21:09:20 »

    Нищо не ме прекъсваш много добре си караме.

    Всъщност българския фолклор и обичаите са неосъзната енергийна работа, която е отглас на осъзната такава , каквато е съществувала и преди и все пак оцеляла под формата на традиция.
    Наричат го шаманизъм и какво ли не , но в него стоят залложени ключове в помощ на осъзнаването на духовно ниво.
    Енергията си е една, важен е маниера на ползването и. Заложените кодове са една добра база , тайно послание за тези хора сега ,които могат да я използват по нов начин съобразно ,новата енергийна ситуация. Христянството и други религии ,анатемосват магьосници и чародейци и често се е коментирало , че това е орязало крилцата на енергийната работа, но това не е точно така. Това е един сложен процес, през който човечеството се отучва от неправилна енергийна работа ,която е докарвала и все още докарва големи вреди.

    Тръгвам да търся едни интересни песни с кодове. Усмивчица
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    meander
    Каквото дадеш това ти се връща.
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 381


    « Отговор #8 -: Януари 02, 2012, 21:18:13 »

    Здравейте.
    Заставам между две жени с риска да получа цицина.Но орисница се се нарича жена стара която знае може и е отгледала живот във вариант - дете и чеденце.
    И други които наричат.Аз лично съм за тези които орисват.Поне е българско.
    Живи и здрави.
    Активен

    Мечтите ни помагат да намерим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.
    Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
    Мухата влиза само в отворена уста!!!
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2558


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #9 -: Януари 02, 2012, 21:56:38 »

    Ми не се обаждай като не знаеш Усмивчица))))) за орисници провери още в гръцката митология, скандинавската и тнт където има за нишката на живота и тройната богиня- майка,баба и девица.
    Таааа горе е казано метафорично орисване , в значението на наричане, в значението на вербална магия или звукова енергийна работа.
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    meander
    Каквото дадеш това ти се връща.
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 381


    « Отговор #10 -: Януари 02, 2012, 22:01:43 »

    Здравейте.
    Тая тройната богиня аз я знам като-жена ,съпруга и майка.Моля да ма извиниш че ти се перя.
    На гърци не вервам ,щото са мноо крадливи.Имал съм мама,баба и пра баба.На тях вервам от сърце.
    Пък ти имала ли си?
    Що празнуваме бабин ден?
    Живи и здрави
    Активен

    Мечтите ни помагат да намерим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.
    Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
    Мухата влиза само в отворена уста!!!
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #11 -: Януари 02, 2012, 23:31:21 »

    Цитат
    Ми не се обаждай като не знаеш ))))) за орисници провери още в гръцката митология, скандинавската и тнт където има за нишката на живота и тройната богиня- майка,баба и девица.
    Цитат
    Тая тройната богиня аз я знам като-жена ,съпруга и майка.

    Триликата Богиня се нарича Хекате или Хеката и е взета от древногръццката митология. Доколкото знам се явява като малко момиче, млада жена или старица - зависимост от различните варианти- Ето малко инфо и за нея:

    Хеката в древногръцката митология е богиня, която най-често е свързвана с магическото изкуство и с тройния кръстопът.

    Хеката е дъщеря на титанидата Астерия. Има три глави и три тела. Тя е древно хтоническо божество, което след победата над титаните е съхранило своите архаични функции. Получила от Зевс власт над земята и морето, а от Уран - велика сила. В началото покровителства лова, пастирите, обществените занятия на хората (съдилища, война, състезания), защитава младите хора, пази децата и осигурява на пътниците лек път. След време, тя отстъпва част от тези си функции на Аполон, Артемида и Хермес. В по-късен исторически етап Хеката придобива малко по-тъмни краски и бива описвана бродеща в безлунните нощи със страховитата си свита от стигийски кучета. Част от обкръжението ѝ стават и демони, като най-известен от тях е страшният демон Емпуза. Има много различни функции. Като богиня на Луната нощем пътува с колесницата си в тъмно небе и огрява целия космос с бледата си светлина. Почитана е като богиня на подземния свят. Като богиня на раждането често е призована на помощ, а също и за облекчение на родилните мъки. Нейното свещено място са кръстопътищата, където древните гърци често оставят дарове от месо за богинята. Триликата Хеката е изобразена тройна с факел - символ на лунния огън, със змия - олицетворение на безсмъртието и с нож - на акушерството. Хеката е божество на подземния свят и спътник на Персефона, тя е кралицата на нощта и богинята на кръстопътя. Вярва се, че Хеката изпраща тежки сънища на хората, както и че тя се призовава при правенето и развалянето на магии. В мита за Златното руно, тя е тази, която помага на Медея да спечели любовта на Язон.

    П.С. Автоматично ми става любимка - сега видях, че е Богинята на Луната. Ама като казвам, че имам тъмна страна почти никой не ми вярва



    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Alida
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 256


    « Отговор #12 -: Януари 02, 2012, 23:39:44 »

    Цитат
    Орисници /наречници, рожделници, съдници/ в българските митове и приказки са три женски същества /сестри феи/, които ходят винаги заедно по света, посещават домовете с новородени деца и определят съдбата им. Това става в третата нощ след раждането им. Тяхното обиталище е на края на света при слънцето. Външния вид на орисницата не е точно визиран в народните представи. Най-често те са представяни като чернооки, тънки и високи, като първата е на около 18, втората на 25-30 , а третата около 30-35 години. Те са облечени в най-хубавата местна носия. По своето естество орисниците са типично наследство от матриархалната култура.
    Техните предсказания били с толкова силно влияние, че никой не можел да ги отмени.
    Вярвало се, че наречниците са невидими и никой не може да ги чуе, освен майката или друга възходяща родственица на новороденото дете. Подслушаното не можело да бъде казано другиму под страх от онемяване.
    В миналото хората наистина вярвали в съществуването им. Тъй като те прекрачвали прага на дома едва на третия ден след раждането, роднините на родилката задължително премитали двора, изпирали всички пердета и завивки, а на масата нареждали вкусни гозби и напитки. Оставяли в люлката всевъзможни дарове, лакомства, скъпоценности, с които молели орисниците да се смилят и благословят децата им, а не да ги наричат с лошо.
    Смятало се, че това прави добро впечатление на орисниците и те били по-благосклонни.
    В случай, че няколко дни след това мъничето се разболеело, това се приписвало на злата прокоба, донесена от орисниците.
    Ако след третия ден бебето зачервявало бузки и започвало да наддава по-бързо, майка му била убедена, че е "орисано" с прекрасна съдба.
    С тях се свързва и традицията под възглавницата на детето да се оставя златна монета — един вид „подкуп“.
    http://legendite.blogspot.com/2009/11/blog-post_26.html

    meander, възможно е във вашия край да има някаква традиция и жените да трябва да отговарят на определени условия. Аз употребих думата символично, понеже "орисване" е по- разбираемо от "програмиране". На енергийно ниво всеки може да бъде орисник, условието е орисията да бъде приета (да и се повярва)
     В този смисъл, какво по- хубаво от това да ти орисат попътен вятър през годината Усмивчица

    Нищо не ме прекъсваш много добре си караме.

    Всъщност българския фолклор и обичаите са неосъзната енергийна работа, която е отглас на осъзната такава , каквато е съществувала и преди и все пак оцеляла под формата на традиция.
    Наричат го шаманизъм и какво ли не , но в него стоят залложени ключове в помощ на осъзнаването на духовно ниво.
    Енергията си е една, важен е маниера на ползването и. Заложените кодове са една добра база , тайно послание за тези хора сега ,които могат да я използват по нов начин съобразно ,новата енергийна ситуация. Христянството и други религии ,анатемосват магьосници и чародейци и често се е коментирало , че това е орязало крилцата на енергийната работа, но това не е точно така. Това е един сложен процес, през който човечеството се отучва от неправилна енергийна работа ,която е докарвала и все още докарва големи вреди.

    Тръгвам да търся едни интересни песни с кодове. Усмивчица
    Истинско чудо е, че християнската църква не е анатемосала ритуали като "Герман" и "Пеперуда", гадаенето (на Бъдни вечер, на Ладуване) и употребата на мълчана вода. Усмивчица
    Активен

    "Не е важно да видиш, а да разбереш"- Sunshine(sun)
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2558


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #13 -: Януари 02, 2012, 23:49:13 »

    Триликата Богиня е много по старо понятие от гръцката митология, още започнало с култа към луната свързан с женственоста и трите основни фази на луната ,съпоставени с трите възрастови фази на жената.

    Бабинден е част от очистващите празници,бабата (не бабите по принцип) ,а жените-акушерки имат нужда от това ритуално пречистване , защото те най-често пристват във особено времепространство между живота и смърта по време на раждането(писала съм за това в друга тема)

    Те ако трябвало да забраняват целият фолклор са трябвали да заличат, но е факт ,че кодовете са останали в съжителство с християнските идеали, което си е чудо само по себе си. Примерно това ,че сме били 5 века затворена система под чуждо владичество е спомогнало за това, та всяко зло за добро се вижда и от тук.
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #14 -: Януари 02, 2012, 23:51:04 »

    Навява ми от доста време вече, че тогава при създаването на тези митове, легенди и др. такива  за Боговете и Богините е твърде възможно хората да са ги базирали на истина - да са видяли или чули нещо, което да го превърнат в легенда. Незнам за добро или лошо, но човек сега или отрича тези неща или иска да вярва или вярва, но се плаши от тях, когато по нежелание засече нещо такова и веднага "Полтъргайст" ; "Зъл дух" нз какво си, "Ама айде да си ходи" и подобни такива, даже си има "специалисти" дето ги гонят ..което от своя страна  разгневява духчетата и приказката, че нашите мисли са наша реалност само се потвърждава.. ..Ама въпрос на вяра и избор..

    П.С. Махам матеирала с орисниците - сега видях, че Алида го е публикувала същото и дори от същия сайт, което ме накара да се запитам "Аджеба, каква е възможноста от целия интернет ние да решиме да публикуваме един материал, от един сайт и то забележете по едно и също време на едно и също място?!", но искернно се забавлявам на такива "съвпадения", защото далеч не ми се случват за първи път.
    « Последна редакция: Януари 02, 2012, 23:57:53 от DarkSun » Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Страници:  [1] 2 3 4   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright