Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Какво мислите за тенденцията "интернет пристрастяване"  (Прочетена 1591 пъти)
l'amour
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 65


  • Град: love (always) sucks
  • *Като една от многото знам,знам че не съм сама.. *

    « -: Април 09, 2011, 06:18:28 »

    Много важна тема, касаеща голяма част от населението на земята...

    Знаете ли методи за лечение на този вид пристрастяване?




    .. !!!
    Активен

    Няма нищо по-просто от това - да се усмихнеш и да приветстваш живота във всичките му измерения. Той ти се отблагодарява за усмивката, като ти поднася всичко онова, което желаеш и те подпомага да осъществиш желанията си. Животът те обича.
    http://www.izvorite.com/text/text112.htm
    Georgio
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 172


    WWW
    « Отговор #1 -: Април 09, 2011, 09:34:59 »

    Много важна тема, касаеща голяма част от населението на земята...

    Знаете ли методи за лечение на този вид пристрастяване?

    Естествено, че методи има. Много и най-различни. Започва се първо с желанието на човек и осъзнаването му. Хубаво е когато човек осъзнава нещата като някакъв вид инструмент, а не като самоцел. Т.е. да се запита човек за какво ползва интернет и дали тези дейности може да ги пренесе и в "реалния" живот.

    Активен

    Sita
    13
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 344

    « Отговор #2 -: Април 09, 2011, 19:54:52 »

    Най-ефикасния метод - намиране на нови и интересни занимания. Било то спорт, разходки, изучаване на природата и тн. и тн. Усмивчица
    Активен
    i.am.eternal
    Nazara
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 46


  • Град: Varna
  • We are eternal, all this pain is an illusion

    « Отговор #3 -: Април 09, 2011, 20:04:09 »

    еми всеки като си хване по едно готино гадже  като ходи на готината си работа и се сабира с готините си приятели под прекрасното пролетно слънце... тогава никой нама да е пристрастен, няма да има дори желание да седне на компа
    Активен

    iLLimiTabLe*sTroNg*MiNd
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #4 -: Април 09, 2011, 21:06:54 »

    Цитат
    Най-ефикасния метод - намиране на нови и интересни занимания.
    А така

    Аз лично като си рисувам или свиря, или съм на разходка, или нещо подобно, изобщо не се сещам за компютъра Ухилен
    Активен
    Турист
    почиващ на стари лаври
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 579


  • Град: Варна
  • martin.kristov1
    « Отговор #5 -: Април 09, 2011, 23:26:56 »

    Оф, то рано или късно ще пропаднат всички технически комуникации, ама...
    Едва ли ше съм успял да развия телепатия до тогава, че да свиря сбор за срещи...
    Нещо като да чакам шестица от тотото - без да играя на тото Намигване
    Активен

    Зрей, зрей форумче,
    бавно ти узрей,
    За да родиш вкусен плод!


    Защо ни куца
    Комуникацията?!
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #6 -: Октомври 04, 2011, 00:04:52 »

    Да, ама като нямаш нито готина работа, нито гадже, а приятелите ти са далеч, интернет си остава единственият начин за поддържане на социални контакти, иначе човек трябва да полудее от самота. И аз някога презирах общуването по интернет и никога не съм си представяла, че ще прибегна до него и се чудех на тези, които с часове стоят на компютъра да чатят. Същите онези часове, в които някога и аз се събирах с моите приятели под пролетното слънце Сълзи
    Активен
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #7 -: Октомври 04, 2011, 01:48:00 »

    Цитат на: Ianica
    Да, ама като нямаш нито готина работа, нито гадже, а приятелите ти са далеч, интернет си остава единственият начин за поддържане на социални контакти, иначе човек трябва да полудее от самота.
    Разстоянието не е определящо, за истинските неща.  Щом си свързана с някой, независимо каква ви е връзката, тя не се нуждае от задължителна ...консумация. Нито зрителна, нито ...никаква. Липсата, за която говорят хората, обикновено, е липса на ума и възприятията. Когато даден човек ни доставя определени усещания, на нас ни харесва, защото сме привързани към тези усещания и обикновено се бъркаме, като смятаме, че сме привързани към човека, който ни ги доставя. Случва се друг да дойде, да ни даде от същите усещания, даже двойно по-силни и тогава смятаме, че сме влюбени.
    Нима музиката не ни носи приятни усещания, книгите или филмите? Разходките сред природата или пък общуването с хора, които не познаваме. Защо световете ни са толкова ограничени до няколко образа и имена и не смеем да надникнем отвъд тази матрица? Ами ако не бяха тези няколко човека? Тогава щяха да са други, сигурен съм. Потърси ги, намери ги! Там където си, да не би да е пустиня?!
    А това с готината работа е... малко наболял въпрос в България, а и не само. За повечето би било достатъчно, ако имат изобщо някаква работа.
    А интернет... това е просто демоверсия на онези усещания, която залъгва умовете ни, че са истински.
    Да, сега тука ще полетят реплики от сорта на "аз по интернет съм изпитал това, онова", да... добре, съгласен съм, но то това и онова би го имало и на лайф, а не че интернет ви го е доставил и само там може да се случи. Никога не съм подценявал вербалната комуникация, както и която да било друга алтернатива за общуване. Всяка си има плюсове и минуси. Например, намирам за тъжен факта, че хората спряха да си пишат писма. Онези от вас, които са писали, знаят разликата. Не че по мейл не може да се кажат същите думи, но някак си, като знаеш, че някой е изрисувал всяка една буквичка, задрасквал, мачкал, хвърлял, пак писал. Самата миризма дори... пък и момента с отварянето. Много неща са... неизброими. Но пък и мейла си има своите предимства.
    Интернет е просто едно от много средства за комуникация и информация. Докато се използва като такова, не мисля, че има проблем, нито каквито и да било предпоставки за възникване на такъв.
    Цитат на: Ianica
    И аз някога презирах общуването по интернет и никога не съм си представяла, че ще прибегна до него и се чудех на тези, които с часове стоят на компютъра да чатят. Същите онези часове, в които някога и аз се събирах с моите приятели под пролетното слънце Сълзи
    Ей, ей... ей... я малко по-мъжката, Яница!!! Слънцето всеки ден изгрява! А ние какво? Невидими ли сме? Ще има бой ми се струва!!!
    А иначе, относно презирането... Между другото, за... неколцина неща, май по един път минаваш, по който и аз, навремето. Аз също странях от интернет, не исках телефон, изобщо всякакви такива пиукащи, тидиткащи и църцорещи нещица, само като чуех и настръхвах. Но... ще стане много дълго да ви го разказвам цялото, така че ще давам направо. От над 30 неща, които никога не смятах, че ще направя, останаха около 5-6. Остана да подкарам кола, да се оженя, да направя дете, да се подстрижа късо, да пропусна пълнолуние... и друго май не се сещам. Отделно са принципите, те са непоклатими. Но... ето. От 30 и няколко са останали само няколко, от нещата, които съм си мислил, че няма да направя никога  Ухилен
    Така че, спокойно, имаш време.

    P.S. Понякога пиша, без да се усещам. Хубавото е, че поне си ги чета после. Понякога казвам неща, които могат да се превърнат в камъни и да литнат по посока на моята глава, но ... какво да се прави. Ще отстояваме.
    « Последна редакция: Октомври 04, 2011, 01:54:01 от sanguinary » Активен
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #8 -: Октомври 04, 2011, 18:28:41 »

    Благодаря, sanguinary, че ме разсмя с тия човечета накрая:D. Ами то Борово си е баш пустиня, поне откъм хора, с които мога да си кажа нещо смислено. Не, не сте невидими, но така или иначе, пак по интернет общувам с вас:) Та, мисълта ми е, че има ситуации, в които това е единственият начин за общуване. По-скоро си е губене на време когато всеки ден виждаш приятелите си, накрая пак да чатиш с тях. Аз по-рано не помирисвах компютър, предпочитах да скитосвам с приятелите си из града:)
    Активен
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #9 -: Октомври 04, 2011, 21:50:13 »

    Цитат на: Ianica
    Ами то Борово си е баш пустиня, поне откъм хора, с които мога да си кажа нещо смислено.

    Ако беше там родена и израсла... нямаше сега да кажеш това, за този квартал.
    Борово Усмивчица Един от най-светлите хора, които някога съм имал честта да срещна в живота си, беше от там.  Марияна Белчева. Правеше най-уникалния чай, който някога съм пил. Никога не я попитах какво слага. Това беше нейния чай и можеше само там да се пие. Само при нея ставаше така. Беше на 92, когато аз ходех... а става дума за 1994г. От рисуването, палеца и показалеца на лявата й ръка бяха криви... и по-малко на дясната. Когато хванеше молив, пръстите й сякаш се изливаха по него и го допълваха. Живееше изключително скромно, а това е най-усмихнатата жена... всъщност - най-усмихнатия човек, който някога съм срещал. Все се питах - каква ли е била на младини?
    Нямаше човек, който тя да е приела и да е учил при нея и да не го е вкарала в академията.
    Е... сега вече има.  Ухилен  
    Мога да разказвам с дни за тази Свещена Жена, от Борово.
    Чудя се, дали има голямо значение. Ами ако беше от дружба или младост? Дали това щеше да й се отрази? Едва ли.
    Така че, Яница... недей така да отсичаш. Навсякъде те има. Трябва само да се събереш.  
    Активен
    kukuruku
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 43

    « Отговор #10 -: Октомври 04, 2011, 21:59:14 »

    тук вече вожда се изложи ... което нямаше да се случи ако беше чел дневниците на Яница ... или ако допускаше че София не е България ....
    Активен

    be yourself no matter what they say
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #11 -: Октомври 04, 2011, 23:39:10 »

    Веселяк Борово е малко градче от селски тип в Русенска област:) Родена съм в съседния на него град Бяла, по простата причина, че в Борово няма родилно:). Израсла съм в Борово и съм завършила тук основно образование, после 4 години учих в Русе и там си купихме апартамент. После отидох в любимото си Търново, където май повече се чувствах у дома. Там смених около 10 квартири. И в София малко поживях и се чувствах ужасно, накрая работих 9 месеца в общината в Две могили, друг съседен на Борово град. Май дооста се отклоних от темата:). Истината е, че и в Търново да бях останала и в Русе, и в София, няма да видя вече всичките си приятели накуп.
    Активен
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2558


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #12 -: Октомври 04, 2011, 23:52:55 »

    Яни, Яниии не знаеш ,колко тъжно ми става от това ,което пишеш. Защото както ти знаеш имам личен сантимент към Борово и околността.
    Ще ти разкажа ,както в памет на дядо ,на когото онзи ден минаха 40 дни от смъртта му ,така и може би за това ,че не е важно мястото ,важното е следата ,която оставяш след себе си..

    Та моят дядо е Докторът от Борово ,Бъзовец и Батишница.( За вожда това са градчета и селца близо до Русе)
    Въпреки ,че е  имал софийско жителство ,след като е завършил (средата на 50те години) е избрал да практикува в родното си място. Семейството му децата и баба ,остават в София и непрекъснато пътуват. Няма интернет , няма и коли... по времето на една страшна смъртоносна грипна епидемия хвърчи със ските през снега между селата. Този мой дядо е израждал и лекувал хората в тази така наречена пустиня ,включително е лекувал и твоята майка ,както си ми разказвала. На него дължа летните безгрижни ваканции там, играта до среднощ в гората , това да се чустваш като принцеса важна ,важна защото всички хора те познават- на Доктора внучката. Слушала съм безкрайните истории от живота на един истински Доктор. Точно там в малките провинциални градчета , за които винаги е можело да кажеш -пустиня. Там а не тука в Холандско или в голямото село Софето ,съм била горда от корените си и съм получила личен пример , може би най-важният личен пример в живота ми.

    Излез Яни и остави своята следа в сърцата на хората ,на децата ти . Има много по-важни неща от гадже ,компании и веселби, неща за които си заслужава да живееш на всяко едно място на което се намираш. Ти си чудесен човек ,бъди просто себе си и нещата ще се завъртят около теб , защото си много позитивна, интересна и жива и ще привлечеш живот . Само не се затварай , а се оглеждай с отворени широко очи и душа.
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #13 -: Октомври 05, 2011, 02:23:07 »

    Цитат на: kukuruku
    тук вече вожда се изложи
    Просто се сетих за тази Жена, като чух Борово. 
    Вярно, че малко се отнесох, но чак пък излагане.

    Цитат на: kukuruku
    ако беше чел дневниците на Яница
    Стигнах до определено място, не съм изчел целия. Когато го изчета, ще пиша там и ще разберете това. Когато чета нещо, обикновено пиша. Когато пиша, без да съм прочел, тогава е излагане Намигване
    Цитат на: kukuruku
    София не е България ....

    А какво е? Индонезия? Или може би имаше предвид, че България не е софия Намигване
    Нека не изпадаме в подробности, кукуруку. Не че нещо, но ще стане голяма какафония Усмивчица
    Цитат на: Ianica
    Веселяк Борово е малко градче от селски тип в Русенска област:)

    Наистина, нямах представа, че за града става дума. И все пак...  ...как да ти кажа.... Чисто географски, разстоянието не би трябвало да е от значение, за нищо, което е истинско. Вероятно звучи малко клиширано и... сега си мислиш "лесно ти е на теб", но недей да си го мислиш...
    И другото клише, което нямаше как да ти го спестя:
    "Всеки е там, където трябва да бъде и прави това, което трябва да прави".
     
    Цитат на: Ianica
    Родена съм в съседния на него град Бяла, по простата причина, че в Борово няма родилно:). Израсла съм в Борово и съм завършила тук основно образование, после 4 години учих в Русе и там си купихме апартамент. После отидох в любимото си Търново, където май повече се чувствах у дома. Там смених около 10 квартири. И в София малко поживях и се чувствах ужасно, накрая работих 9 месеца в общината в Две могили, друг съседен на Борово град.

    Между другото... не съм сигурен, точно как да го нарека, но... винаги са ми били трудни, тези, които свободно говорят и разказват за себе си, за живота си. Още повече, когато са искрени. Хем им се радвам, по някакъв начин, хем... ...нещо като тревога ме обзема за тях. 
    Цитат на: Ianica
    Истината е, че и в Търново да бях останала и в Русе, и в София, няма да видя вече всичките си приятели накуп.
    Всеки ден ги виждаш/усещаш. Това, което са оставили в теб, в сърцето ти, си остава там, независимо от това, как ще се развият нещата занапред и дали ще се видите.
    Но да не изпадам в сантименталности.
    Вожда трябва да е лют Веселяк
    Цитат на: Eona Lightholder
    не е важно мястото ,важното е следата ,която оставяш след себе си..

    Цитат на: Eona Lightholder
    Борово ,Бъзовец и Батишница.( За вожда това са градчета и селца близо до Русе)
    А какво е това Русе? 
    Цитат на: Eona Lightholder
    Този мой дядо е израждал и лекувал хората в тази така наречена пустиня
    Силен е бил тотема на твоя дядо. Силен човек е бил, с много Добра Магия в сърцето си. Истински лечител. Истински Свещен Човек!
    Ще ми изпратиш ли, мецанке, негова снимка, ако имаш?
    Цитат на: Eona Lightholder
    голямото село Софето

    Опознай родината, за да обикнеш столицата! 
    Цитат на: Eona Lightholder
    Излез Яни и остави своята следа в сърцата на хората ,на децата ти . Има много по-важни неща от гадже ,компании и веселби, неща за които си заслужава да живееш на всяко едно място на което се намираш. Ти си чудесен човек ,бъди просто себе си и нещата ще се завъртят около теб , защото си много позитивна, интересна и жива и ще привлечеш живот . Само не се затварай , а се оглеждай с отворени широко очи и душа.
    Оу! Тука си извадила тежката артилерия.
    Е как да не те заобича човек ми кажи?!
     

    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright