Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Историята на едно мое стихотворение:  (Прочетена 1034 пъти)
giti
Гост
« -: Октомври 02, 2009, 09:02:43 »

Здравейте приятели и ”приятели”!

Часът е 3:20,а денят е петък 2 октомври 2009.
Аз- признатата поспалана,се събудих наспана в този ранен час,с някакво странно чувство за неразбрана душевна болка. Опитах се да заспя отново,но уви....бях свежа и пълна с енергия. След обичайните,обикновенно късно утренни,понякога дори обедни процедури: душ,закуска и кафе,се зачудих какво да правя. Да но този ранен час???....Всичко живо спи. Дори кучето ми, в просъница ме погледна с поглед говорещ:”Ти луда ли си,че не спиш?”
По навик на новото поколение,към което пренадлежа,си погледнах емайла. В този час имаше известия единственно от Фейсбук: ”Красимира Никълсън ви отбеляза в бележка”,”Ружа Велчева отговори на ваша публикация в дискусионен форум”и тем подобни. Отворих,прочетох и се вдъхнових за ето тези стихове:

И чудя се все още колко века
ще дъвчим ний,все същите слова?!
Не бяха ли и Вазов,Ботев и Алеко....
да будят съвест,срещу омразата и пошлите дела???
Пътеките утъпкани-претъпкани
минаваме отново и отново,
историята преповтаря се и връщаме
туй що преди било е, та дори и слово.
И казвате: „Държава стара сме...
от панти век на таз земя,
от Бога били сме помазани,
и винаги ще да е туй така”
Но дали Бог се нему нрави
застоя в който сме до днес
от времето на Аспарух, а в 21-ви сме ний вече век?!
Ще кажете,че преувеличавам....
Не! Не мои са, на Вазов са това слова!
Душата на поет ме кара да повтарям
и болката за родна българска земя.
Любов е нужна братя!
Любов!-провикна Вазов от пръхта.
Любов към теб,към братя и народа....
към родна реч.... Мерак за доброта!
Какво да кажа повече? Не зная.
Боли ме също от това, че човека
пошлото избрал е,
но не и Вазови слова,дела......
Ще моля се на Бога още
за прошка,време и за мъдростта
на наш народ изстрадал, и майката земя...
Мирото с което ни е Бог помазал
да трае вечни времена!


А вдъхновението ми приятели и ”приятели”,
идва от това,че ние българският народ преповтаряме все същите стари и пре стари грешки, и се оставяме да бъдем потъпквани като нация. Ще предоставя на вашето внимание бележката от Краси (http://www.facebook.com/notifications.php#/note.php?note_id=167748664257)и линка към нея(http://www.parliament.bg/print.phppage=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=237&id=1381),за да разберете сами за какво говоря.
Що се отнася до отговора на Ружето, то не толкова отговора ме вдъхнови,колкото причината за съществуването на въпросният форум и групата в която е публикуван. Става въпрос за група,която отправя апел да опазим Вазовото слово.( http://www.facebook.com/group.php?gid=97531672412)
И не знам дали тази част от моите стихове:”душата на поет ме кара да повтарям” идват от изворите на моята душа или духа на наш велик поет ми ги е продиктувал(защото аз излях цялото стихотворение за секунди,като при диктовка),но се надявам тези мои стихове да подсетят поне един българин/българка: Кои сме, от къде идваме и на къде сме се запътили?! Какви са ни били делата и най-важното- Какви ще бъдат те за напред?!

И нека не се налага повече да повтаряме това,което е било казано!
И ако трябва да повтаряме дела,то нека те да са само ДОБРИТЕ ДЕЛА!

Ще завърша с любимото ми Вазово стихотворение,като поздрав към всички Ви.
Ваша: Маргарита Стангър.


ЛЮБОВ ТРЯБВА


Почтено чувство е да негодуваш,
да бъдеш съдия над всички строг
и с реч от яд пламтяща да бичуваш
недъзи, слабости, разврат, порок.

Добро е нещо да жигосваш века,
греховний свят да теглиш ти на съд,
да фърляш злъчни клетви въз човека,
повтаряни, откакто е светът.

Но има нещо по-добро, о брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е: да обичаш - и туй подвиг свят е,
и много труден, много славен днес.

Да любиш - то е да знайш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
да любиш - то е храбро да съзнаваш,
че си кат всички, може би по-лош;

то значи ти да вярваш в тържеството
на божий луч у бедний человек,
не с дума - с дело да ратуваш с злото,
за язви вместо бич да имаш лек.

Да съди всякой знае - злият тоже...
Омразата - тя пълни днес света!
Тук требува любов! - тя само може
светия кръст да вземе на Христа!

Иван Вазов
« Последна редакция: Октомври 02, 2009, 09:05:32 от giti » Активен
giti
Гост
« Отговор #1 -: Октомври 02, 2009, 18:40:55 »

Случайност? Не вярвам. Вижте какво ми изпрати на емайла днес Паула

Цитат
http://paulalightverity.blogspot.com]

Книгата "Пътят към Свещената магия" на изд."ДИЛОК":
http://dilok.net/article91.html (internet supply).
Книгата "Свещената магия" на ИК."ХЕРМЕС":
http://www।hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14 (internet supply).

В началото на времето и пространството, преди материалната вселена да разцъфне като цвете, преди от хаоса и мрака да се зароди светлината и хармонията на битието, господар на всичко било мълчанието. В “Битие”/1:1/ е речено: “В началото бе Словото”… Думите са извор на живот, на творчество, на съзидателна сила. Те са божествени. Чрез тях блика светлината на божествената истина. Като техен антипод, мълчанието е свързано с мрака, студа, смъртта.
Праведното слово е велика сила. То кърми сърцата и умовете. То зарежда пулсиращата душа на живота. Всеки творец, всеки, чието оръжие са думите, следва стъпките на нашия Създател. Обмяната на мисли, идеи, знания и вдъхновение чрез писаното и неписано слово ни превръща в хора, в мислещи създания. Когато в средновековните ръкописи става дума за животните, се използва израза “безсловесни твари”. Словото е израз на нашата човечност, на това, че от цялото творение на живота ние сме венецът, съществата, най-близо до Бог.
Нека проникнем зад символите и образите, по-близо до сърцевината на Библейските истини.
В Райската градина, Адам и Ева не познават срама от голотата, труда, болката, зачатието и раждането. Те са невинни, защото са невежи. Нима смятате, че Бог случайно е поставил дървото с ябълката на познанието на видно място? Дали първите човешки деца биха забелязали един-единствен плод сред изобилието, ако Създателят не беше пожелал това? Забраната е тест за еволюционното израстване на човека. Животните са покорни, а мислещите същества - любознателни, самостоятелни, дръзки. Когато пожелал да вкуси от забранения плод, човекът успешно издържал теста. Така в инертната животинска материя пламнала искрата на Божественото и творческо начало. Не гневен Бог прогонил първите хора от Рая, а натъжен, но горд Баща им дал благословията си да творят и, ако могат, да станат богоподобни. А преди съзиданието да стане прекрасно, винаги има студ, мрак, труд и болка. Така се ражда новото начало и се постига правото да бъдеш свободен. Подобно на своя Създател, Адам и Ева, изпратени да сътворят свой собствен Рай, са черпили вдъхновение от Словото, от размяната на мисли, облечени в думи, от песента. И Божественото начало у човека би ни възвисявало все повече и повече, ако не беше случилото се при градежа на кулата във Вавилон.
Библията не бива да се възприема буквално, като наивна детска приказка. Тя е код, зад който се крият дълбоки и значителни духовни истини.
Нима наистина възприемате сериозно представата, че хората някога запретнали ръкави и решили, с камъни и зидария, да издигнат кула до самото небе? Ето такова буквално възприемане на библейския текст дава основание на плиткоумните атеисти да твърдят, че Свещената книга е суеверна детинска глупост.
Всъщност, Вавилонската кула символизира възвисяването и развитието на човешкия дух, неговото издигане до Божествената мъдрост и светлина. Кое е правело възможно човекът да разпери криле в светъл и дързък полет? Словото! Обмяната на мисли, знания и откровения. Духовното разбирателство на човеците и осъзнаването им, че са едно общо, задружно, любящо семейство.
Кулата на духа рухва, когато рухва това разбиране. Говоренето на различни езици означава не едни да говорят български, други - турски, трети - английски, а четвърти - руски. Не, това е символ на загубата на силата на Словото. Сред хората свиват гнезда лицемерието, страха, фалшивите думи, лъжата, бягството от сърдечното откровение и възвишеният човешки дух рухва в развалини.
Свободното, хармонично и честно човешко общуване е сила, сила, която може да ни издигне до самите небеса.
Тази магическа, неповторима, велика сила на думите е намерила израз и в тайнствата на учението Кабала. Гебура, един от Божествените аспекти (сефирот) е израз на активната справедливост и строгостта. Това е ферментът, който ни тласка да унищожаваме злото, да рушим онова, което пречи на обновлението и светлината. Гебура зове да изпепелим старите, прогнили дървета, за да могат да израстнат младите фиданки; да разчистим развалините, за да съградим новото. Кабала говори за най-могъщото мистично оръжие и го зове “мечът на Гебура”. Мечът на Гебура, всъщност, е справедливото слово.
Мистичната и свещена чаша на Граал не е материален съд, изкован от скъпоценни метали, в който са излели от Христовата кръв, както твърди легендата. Тя е символ на Словото на Сина Божи, на притчите за братство, любов и светлина, с които Той е вдъхновявал рибари, митари и блудници преди повече от 2000 години. Словото е квитесценцията на Божественото начало у Него.
Словото! Без този израз на сияйната божественост и на събудилата се човечност ние бързо бихме деградирали и западнали до животинско тъпоумие и поквара. Общуването чрез думи, свещеният и волен обмен на истини, писани и изречени, е другата дума за цивилизация.
Затова, още от зората на времето, егоцентриците и тираните, ония, които желаят Светлината да угасне, за да не осветява тъмните им дела и словото да замлъкне, за да не разобличава злото, което творят, мразят и преследват свободната човешка реч.
В Древния Изток, когато вземали роби, отрязвали едновременно гениталиите и езиците им. Така желаели да унищожат онова, което ги прави мъже и онова, което ги превръща в човеци.
Светата Инквизиция изгаряла на клада истините, облечени в думи, защото Църквата предпочитала да си има работа със стадо, а не с мислещи човешки същества.
Векове и векове властници и диктаторски режими заключвали в килии, пронизвали, разстрелвали и смазвали словото, защото са се плашили от правдата. На крилете на изразените с думи истини идвала свободата, а свободните същества не могат да търпят нито лъжата, нито насилието.
Неслучайно в Хартата за правата на човека и в Конституциите на всички цивилизовани държави свободата на словото заема толкова значимо място.
Нека за миг влезем в тунела на времето и се върнем в недалечното свое минало. Живяхме при един странен и перверзен обществен строй, за който някои старци все още въздишат, сякаш е бил изгубеният Рай. Носталгията по социализма напомня силно носталгията на порастнали и разумни човешки същества по детството.
Бяхме голи, но не съзнавахме това. Третираха ни точно като деца - да бъдем нахранени, с каквото господарите решат, да бъдем събрани в едно хомогенно, кротко и послушно овче стадо.
Такъв живот напомня мрака на утробата - безмълвен, пасивен и, затова, много удобен. Не познавахме истинската болка, но и радостта от истинското творчество. Не се налагаше да вземаме решения, да се борим, да се лутаме. Гледахме с тъпо учудване как други, които се мислеха за богове, се тъпчеха до насита със забранения плод. Нас учеха, че този плод е загнил, отровен и горчив.
Кротките и пасивни хора послушно скандираха: “Долу ябълката!”, а такива като мен често сънуваха, че вкусват от нея и копнееха за нея.
В оня стерилен, безпросветен и безмислен псевдорай, където вървяхме под строй и не познавахме срама, словото бе дезинфекцирано, подкастрено, цензурирано и потъпкано. Помните ли идиотските лозунги и готовите, безмислени фрази, скандирани като мантри? А член 106 от Наказателния кодекс, който туряше пранги на езиците ни? Аз няма да ги забравя! И няма да въздишам по безмълвното и апатично животинско щастие, защото искам да бъда човек и творец. Колкото и да боли!
Днес, озовали се в големия, ветровит свят на относителната свобода, често се усещаме смазани, осакатени, неадекватни. Просто не сме научени да бъдем самостоятелни, инициативни, свободни. А и детронираните червени богове набързо се гушнаха в нечестив акт със Златния телец и се трансформираха в глутница на нехуманния вълчи капитализъм. Оказа се, че словото може да бъде убивано не само с куршуми, заключвано не само с решетки и окови. То може да бъде скопено и укротено и с камшика на бедността и глада.
Хората, говорещи нелицеприятни истини, се оказват неудобни, а оттам, много бързо стават безработни и гладни.
Поетите зъзнат и ядат чер хляб, а чалга простащината се перчи с цици от силикон, златни ланци и чер хайвер.
Неотдавна, млада жена ми сподели, че я изгонили от работа, защото, според шефа си, прекалено често четяла Кодекса на труда.
Нужно е стадо, не човеци. Просветените - в ъгъла! Бавно и упорито, управляващата с нови методи стара върхушка си отглежда бъдещите роби. Високи такси за образование… Луди ли сте да си харчите парите за “глупости”?! Дайте ги за ракия, сланина и концерт на Ивана. Купонясвай, народе! Хич да не ти пука! Трябваш им точно такъв - неграмотен, заблуден, щракащ с пръсти под звуците на поредния чалга химн. Нужна ти била духовна храна? Капризи! Какъв ти е проблемът? Гледай ТВ! Българските книги били облагани с ДДС… За какво са ти книги? Щрак копчето и, без всякакъв зор ще си гледаш кефа. “Дързост и красота”, “Господарката на Троя”, “Перла” - сапунени наслади! Ако пък се правите на много отворени, ако твърдите, че имате мозъци, гледайте шото на Слави Трифонов, Азис, Милен Цветков. Те ще ви кажат всичко, което ви се полага да знаете и ще мислят вместо вас! На властниците хич не им трябват мислещи овце! Такива хибриди трудно ще се доят! Ако пък сте чак такива супер интелектуалци, четете “Труд”, “24 часа”, “Стандарт”. Фактите ще бъдат сведени до половин колона. Коментарите и, не дай Боже, анализите са забранени. Там журналистите трябва да отчитат събития, не да мислят и чувстват.
Но искрата на Духа е странно нещо. Гасят я, тъпчат я, препикават я, заплюват я, крият я в недрата на помийните ями, а тя току припламне неочаквано с неземна красота. И изведнъж българинът отказва да мисли, че Левски е просто футбулен отбор, а иска да си спомни Апостола. Иска вместо “Перла” да гледа нови български филми. Иска инициативи като “Голямото четене”. Иска да знае и помни, че някога е знаел. Че е дал на света Паисий, Яворов, Лилиев, Дебелянов, Радичков, Фотев. Иска, вместо кълките на Азис да гледа театър, а в православните храмове да чуе истински красиви проповеди. Да…а…а! Духът може да изпадне в кома, да потъне в дрямка, да боледува много дълго, ама трудно умира. Хич и не се мъчете да го изтриете и да го заличите. Човек трудно се трансформира в животно.
Отварям форумите и чета послания на млади хора, които са избрали тъгата и гнева пред затъпяването. Избрали са болката пред мълчанието. И нищо и никой не може да загаси тяхната светлина. Нито киселината, обезобразяваща лицето на истината, нито юмруци, нито микрофоните на ДАНС, нито заплахите, нито дори подигравките или предлаганите бали пари, нито упойката на видиотяващите захаросани заблуди.
Мечът на Гебура е жив. Рано или късно, ще отсече главите на ламята! Рано или късно, войните на Светлината ще поемат на свещен поход за спасение на Духа!
Помнете, Словото живее…

Паула Лайт
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Октомври 02, 2009, 20:32:46 »

Няма поотделно Воини на Светлината и Воини на Мрака, има едно - Път на воина, съчетаващ и двете неща в себе си. Както от мрака се ражда светлината, така и светлината дава път на мрака, т.е. всичко е Едно и произлиза от Едно - Първопричината.


А ние живеем и в Кали Юга, едва в самото начало сме, едва близо около 5 500 г. са минали от началото на Черната Юга и ще има ище много години и времена, но ще има епохи на отиващи си вече по-издигнати души и идващи нови и нови животински души (т.е. започващи в самото си начало човешката еволюция бивши души на животни). Всичко се повтаря, но с различни вибрации и се достига до нови нива на разбирания и преживявания, във всяка епоха, във всеки цикъл, във всеки еон, във всяка нощ и ден на Брама (Творящото Начало).
« Последна редакция: Октомври 02, 2009, 20:39:58 от delfin » Активен
Инил
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 186


« Отговор #3 -: Октомври 02, 2009, 20:46:37 »

Гити, благодаря ти за тези стихове!
Нужно е ново пробуждане на народа ни. Дано това "затишие" да е за добро.

На българския народ

Народ-объркани души,
нуждаят се от будност и от Вяра.
Той-Бог е тук, за да ни утеши,
но се бои от наш'та изневяра.

Народ-уж, горд.
А днес е роб на суетата.
Ако забравим личния комфорт
Ще се изправим, вдигнали главата!

Народ-на кръстопът и кръстът не е лек,
но с Любовта не ще сме само пръст,
а Дух със Сила, показващ Пътя в този век.
И ще вървим, ще сеем и другите ще ни се поклонят.
Ще се покланят на Новия Човек!
Активен

Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Историята на един посветен
Езотерика
delfin 13 4177 Последна<br />публикация Декември 20, 2011, 01:30:28
от АСИ
Кои са личностите в историята,на които се възхищавате най-много?
Въпроси и отговори
Аэ съм 10 1358 Последна<br />публикация Октомври 14, 2010, 14:39:28
от Dez
Правото да бъдеш информиран: Историята на Вилхелм Райх
Видео клипове
Kery 0 2070 Последна<br />публикация Септември 08, 2010, 23:03:13
от Kery
Историята на духовния ренесанс
Книги
DArkAngel 4 695 Последна<br />публикация Ноември 07, 2010, 00:56:26
от sanguinary
Едно малко запитване за виждането на аура
Въпроси и отговори
Ateina 11 1306 Последна<br />публикация Юни 03, 2011, 20:31:06
от notlike

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright