Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Богомилите, Боян Магът  (Прочетена 5309 пъти)
delfin
Гост
« -: Септември 28, 2009, 00:31:29 »

БОГОМИЛИТЕ


Богомилството се ражда в Българската държава в началото на Х век, когато феодализмът се налага като държавна система, а християнството подчинява и узаконява неравенството като основни взнаимоотношения в българското общество. В същото време християнството влиза в непреодолимо противоречие с празничната система и традициите на българите.

Богомилството черпи свойте идеи от древното учение на българите за общиарството, а практическата му реализация е под формата на човешко общежитие, наречено общиария. То представлява старинния мироглед на българите, т.е. "Учението за человеческото общиарско равноправие, за творческата и разрушителните сили във Всемира и за всеземночеловеческото творчество, което не може да почива нито на робство, нито на завоеванията които затвърдяват человеческото неравенство".

" Богомилското Учение "

Представлявало не само едно възвестяване на творческите и разрушителните сили които движат Всемира и на които е подчинен и човекът, но в него е била и провъзгласена и всемирночеловеческата общиария, всеземночеловеческото общожитие при всечеловеческото равенство и всечеловеческото братство, без лична собственост, без разни царства, без господари и без роби, в което се е състояло и силата му, за да се разпространи по – после не само в България , но и в цяла Европа”.

Масовият размах на Богомилството и неговата многовековна тайност, притегателната му сила и жизненост се дължат преди всичко на социалния му характер.

Оригиналната му същност се състои в идеята за възможно подчиняване на ЗЛОТО от силата на ДОБРОТО, с други думи казано да бъдат подчинени носителоте на ЗЛОТО от масата на страдащите, които са носители на ДОБРОТО.

Богомилите проповядват още, "че РАЯТ и АДЪТ са само на Земята и за човека : Адът това е человечеството при господари и роби, а Раят – то е всечеловеческото общиарство, основано на равенство и братство".

Тези идеи на богомилите и практическите им действия пораждат и масовите гонения срещу тях, организирани от обединените сили на държавата и църквата. То започва още от Х век, когато цар Петър получава "Благослова" на цариградския патриарх Теофилакт "Да се прилага смъртна казън срещу еретиците Богомили". Следва "Синодика" по времето на цар Борил в 13 век и гневния памфлет на презвитер Козма "Беседа против Богомилите".

Папа Инокентий ІІІ в 1207 г. Издава своята "Була против Катарите", организира в 1209 г. Кръстоносен поход срещу Катарите – Бугри. Тогава е унищожен гр. Алби с цялото му население от 15 000 човека; организира най-жестоката форма за преследване на инакомислещи, наречено "Света инквизиция", отнела живота на милиони хора.

Гонението продължава и до днес – формите са други, но и те създават условия да се забрави окончателно това народно движение в средновековна България.

Квалификациите, които се пишат са различни, но основата им е една – Богомилите са еретици; със свойте действия са намалявали съпротивителните сили в средновековния българин, което е довело до падането на България под византийско робство, а по късно и под турско, че тяхното име Бугри на запад има само отрицателно значение, което вреди на авторитета на българите и днес. Има и други квалификации, но няма да ги споменаваме.

Катарите – Бугри във Франция дават началото на нов етап в развитието на социалната философска мисъл в Европа - то отразява действителността на епохата, проблемите на хората. Що се отнася до това, че те са основната причина за падането на България под Византийско робство, това е измислица на неговите врагове и да се прикрие пагубната роля на княз Борис І , разрушил старата българска държавност и въвел еднолично управление на държавата.

Що за хора са Богомилите нека всеки си отговори, но една е истината и тя е, че те са защитавали българското и са утвърждавали дълбоките научни знания на нашите предци.
« Последна редакция: Октомври 11, 2009, 20:27:53 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Септември 28, 2009, 00:33:11 »

БОЯН МАГЪТ - ВОДАЧЪТ


Един от синовете на цар Симеон, княз Бенеамин, е истинският водач на богомилите, а добилият най-голяма популярност сред тях, Йеремия-Богомил, или, както най-често е наричан, поп Богомил, е дясната ръка на митичния княз.

Кой е Бенеамин? И защо е известен като Боян Мага?

Богомилите са имали ясно изразена йерархия в своето движение, на върха на която е стоял именно Боян с чин Архиепископ на движението. Освен него Архиепископи и негови помощници са били Богомил и Гавриил Лесновски.

По-нататък структурата се разклонява в епископи, презвитери - още известни като съвършени, и избрани, и завършва с верюущи и оглашени. Съвършените са минавали посвещения и изпити, свидетелстващи за духовна степен и знания, а някои от тях са заемали длъжността епископи и са управлявали богомилските църкви. Архиепископ Боян се явява една от най-влиятелните и значими фигури за българската, и особено за европейската история и развитие, като се има предвид огромното значение на богомилството и неговите креации (катари, патарени, розенкройцери, духобори, чешки братя, и т.н.) за Ренесанса и освобождението от тъмните окови на Средновековието.

В основата на Богомилството, седи познаването на природните сили, законите, които ги движат, както и тяхното приложение в помощ на хората. Именно учен и посветен в тайните е бил Боян Магесника. Знанията на младия Бенеамин наистина са впечатляващи и това се вижда още в Магнаурската школа, където той е изпратен да усвоява световните научни богатства. Но свръхчовешките му способности будят едновременно страх и неразбиране в един от учителите му в Константиниопол – философът и литератор Николай Мистик, един от главните възпитатели в Императорската школа, чието име присъства в архивите на историята. Но тайнствената сила на Боян не поразява само човека на мисълта – Николай Мистик.  

Младата Мария, внучка на императора Роман Лакапин, се влюбва безнадежно в потайния български княз. Тя е същата Мария, която по-късно ще се появи на историческия хоризонт, като българската царица Ирена и съпруга на цар Петър. Но Бенеамин я отблъсква, сърцето му остава ледено, а любовта й – несподелена. За семейството на Боян Мага сме чели немалко в учебниците по история: цар Симеон е негов баща, слабият цар Петър му е брат, а обичаният от всички българи светец – Иван Рилски е също негов роден брат. Встрани от славата остават четвъртият му брат – Михаил и сестра му – Зоя. С нежелание, едва 20 годишен, мекушавият Петър сяда на българския престол и поема управлението на страната. За скрепване на връзката с Византия, Петър се жени за Мария, която приема името Ирена – символ на мира между България и Византия.

През зимата на 927 г., няколко месеца след смъртта на баща си, седемнадесетгодишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар. Животът му бързо се потапя в блатото на дворцовите интриги, измами и хитрости, подклаждани най-вече от царица Ирена, чиято любов към него изобщо не е угаснала. Още докато е бил в Магнаурската школа, Николай Мистик забелязва, как младият му ученик най-редовно се вижда с двама странници, с вид на сирийци. Това прави впечатление на византиеца, който се усъмнява, че младият българин крои нещо против Империята. Но срещите нямали нищо общо с Византия. Същите загадъчни сирийци идват в България през 928г. и се събират с Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец и Гавриил Лесновски в подземната зала на манастира «Света Параскева». Тази среща дава началото на Богомилството, а по това време Боян е само на 18 години. От двамата Бенеамин получава Богомилското Таро, както и свещени за Богомилите книги - легендата за Стефанит и Ихнилат и Първообраза на Йоановото Евангелие. Скоро след това, Боян изпраща първите апостоли на учението да проповядват и да основават църкви. Венеция, Рига, Краков, Кьолн, Мадрид, Флоренция, Неапол. Франция, Русия, Полша, Кипър – цяла Европа. В България все повече хора приемат идеите на богомилите – от обикновените селяни до комитопули и златни боляри. Името на Боян чертае дълбока следа в съзнанието на хората. За това говори както факта, че в нашия фолклор са запазени много легенди за него – Боян Магесника, Песоглавеца и т.н., така и многото произведения на различни български писатели – Николай Райнов, Юрий Венелин, Александър Тодоров, Васил Пундев, Георги Константинов, Цветан Минков, Петър Карапетров, д-р Найден Шейтанов и др. Богомили стават дори и половината църковни служители, въпреки факта, че движението много остро и открито критикува институцията и нейните методи на работа.

Разбира се, това влияние никак не се харесвало на домогналата се до власт, провизантийска църква, отдадена на разкош и разгулен живот. Около цар Петър са се навъртали най-вече двама от църковниците - презвитер Козма и патриарх Данаил. Много различни – ученолюбивият и ревностен Козма и користолюбивият и разпуснат Данаил са обединени от едно – омразата си към богомилите. Всички знаем какви са съчиненията на презвитера относно богомилите. Княз Бенеамин, разбира се, никак не обича свещеник Козма: - Недей хули, като не знаеш! Ти видял ли си богомил в лицето? И чул ли си от богомил слова? Защо ги хулиш? Не спирай се на чужд кръстопът! Не се мъчи да преградиш леглото на кипнала река: - и тебе ще отвлече – и много като тебе!*

Но честите разговори на царя с двамата черноризци имали и друг ефект – Петър съвсем намразил престола и обикнал расото. По цели нощи мечтаел за отшелнически живот, бленувал духовни санове и висини. Като крачка към „светостта”, той предлага на Боян да стане цар на България.

Царуването на Петър е наистина пагубно – народът изнемогва от тежките данъци за държава и църква, Византия е пуснала отровните си пипала из целия двор и го е оплела в гъстата паяжина на интригите си. Налага се дори Боян лично да поведе войската, след като мекушавият му брат се огъва и отказва да тръгне начело на бранниците. Ирония на съдбата или дълг, който трябва да се изпълни: вегетарианец, който не би посегнал и на агне – тръгва на война.

Когато Бенеамин е на едно от дългите си пътувания по богомилските центрове извън страната, се слага началото на едно от най-страшните и срамни събития, случили се по нашите земи. Бързо са заловени и затворени много богомили, хванати са и повечето от водачите. Мъчения, изтезания и смърт изпълват мрачните подземия - мнозина са вече мъртви преди Боян да успее да се върне. Гневът на Мага е страшен. Годината е 933 - 17 от най-видните водачи са умъртвени в студените тъмници на Преслав, подложени на неописуеми мъчения - избождане на очи, горене с нажежени щипци, мрежи от разпалени гвоздеи по гърба и гърдите, оковаване в нагорещени железни дъски, рязане с ренде, наливане на разтопен метал в ушите, изваждене на нокти с клещи … Списъкът е дълъг и ужасяващ. Накрая е заловен и Богомил.

Надарен ясновидец, Боян е знаел съдбата си, както и на духовните му братя, и неведнъж е говорил пред богомилите за идващите събития.

„- А вие ще ли можете ли понесе това, братя мои? Дали ще пожелаете славата на Оногова, Който кротък и беден чака Своите мълчаливци пред вратата на мъките? Не ще ли ви сплашат високите стълпове огън – и писъците на онези, които горят, ала е късно да се върнат?”

Неизбежното се случва в една бурна февруарска през 970 г. във Византия. Въпреки, че изпратените в покоите на императора двама монаси отказват да го убият, земният път на Боян Мага е прекъснат с копринено въже, от ръцете на наемник - нубиец.

Княз Бенеамин не е безкръвен и блед светец, едностранчив иконописан образ на аскет. И словата, и действията му са изпълнение с интензивна, могъща сила и далеч изпреварила времето си мъдрост. Водачът на светло и дълбоко учение, родено в България и запалило факела на Европа, заслужава признание поне в родината си. Водачът на безкористно и хуманистично движение, възстанало срещу светската и духовна власт, опорочена от своите собствени представители, гонено и унищожено и от двете - заслужава поне да бъде помнен.

Радислав Кондаков



Взето от http://www.sibir.bg/blog/vankonik/?catID=0
« Последна редакция: Октомври 11, 2009, 20:28:17 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Ноември 14, 2009, 23:06:33 »

Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона.

И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли от там в разни времена.

Първият клон можем да наречем египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция и пр.

Вторият клон можем да наречем палестински. Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и пр.

Третият клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата, или български клон. Той от Египет отива в Индия, от там в Арабия, Сирия, Мала Азия и България. Учениците на Всемирното Бяло Братство в днешната епоха представляват сбор от трите клона. Сега в България работят и трите клона.

Тези три клона - Египетски, Палестински и Богомилски в тесния смисъл на думата - идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят трите клона, са посветени. Най-рано е излязъл първият, египетският клон, после палестинският и най-после българският или богомилският клон. Тези три клона могат да се нарекат клонове на Всемирното Бяло Братство.

В Гърция те се наричат орфисти, в Палестина - есеи, в Египет - херметисти, в Персия - маздеисти. Маздеистите са разклонение на първия, египетския клон.

Първият клон е построил в Египет пирамидите. В Индия трите клона са оставили повече философска наука, а в Египет - повече научен материал.


...
Богомилите не са успели в България поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура.

Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на новата култура. Първото име на богомилите е било съвсем друго. В България са им дали името богомили.

...
Може да се напише книга, в която да се прокара идеята, как българите като изгониха богомилите, пострадаха и попаднаха под турско робство. Да се напише съчинение: “Недоброто отнасяне на българите към богомилите и последствията от това”. Най-виден богомил е бил Боян Магът. Поп Богомил е бил проповедник, разпространител.

Чешкото братство в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите и пр. са произлезли все от богомилите. После реформацията се разрази в богомилски дух.

Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели.


От "Разговори при 7-те рилски езера"

д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов (съставители)
Активен
delfin
Гост
« Отговор #3 -: Ноември 14, 2009, 23:16:13 »

БОГОМИЛСТВОТО - СТЕПЕНИ, РИТУАЛИ И ЦЕРЕМОНИИ
 
Николай Райнов; съставил Радислав Кондаков


80. Истинската дата на основаване на Богомилското общество трябва да се търси през 928 г., когато патриарх Стефан отстъпи на Боян манастир "Св. Параскева".

81. Този манастир не съществува вече.
Може би, след време ще бъде разровено мястото на северо-запад от сегашния град Преслав, дето се крият подземните коридори на манастира. И днес се знае, от малцина, една пещера далеч от Преслав, дето лежи входът в коридорите.

Понеже, близо една година след това, Богомилското общество беше формирано, трябва да отбележа онова, което е характерно в учението: култ и ритуал в това общество.
Както е знайно и на историците от тогавашните летописи, както и сам Козма отбелязва, Йеремия, или, както е записан от Симеон Антипа в "Историята" - архиепископ Богомил, водачът на движението, не се ценеше формално от църквата и до самата си смърт остана презвитер на външната църква.
Богомилите също не се деляха от църквата, наричаха се като него християни, но образуваха религиозна община с най-строга организация.

258. Основното разделяне на степени у първото християнство бе запазено: оглашени бяха ония, у които бе силна религиозната верност, но предаността им към заветите на учителите не бе изпитана още. Те се водеха от някой верен, онзи, що ги е взел върху себе си и който отговаря за тях, но само докато са огпашени, а не на вечни времена. Негова беше великата заслуга, че е привел към Христа една изгубена овца от лутащото се стадо. Негова беше голяма награда - помощта на Двама Пастири, която му се оказваше, понеже искрено и живо служи на Бога.

259. За да влезе в стадия на избраничество, верният трябва да доведе поне трима оглашени и да ги настави и "огласи" със звуците на учението.
При огласяването се довеждаше оглашения и верният - неговият духовен баща - го поръсваше с вода и му поръчваше да бъде послушен.

260. Когато постигаше първата добродетел - Тайната - и Кръстителят разбереше, че той може да бъде доверен и че не ще измени на словото, въвеждаше го в събранието на верните, дето епископът му приемаше клетвата, възлагаше ръце върху него и му съобщаваше учението, като му даваше легендите на архиепископ Боян.
От тогава той посещаваше събранията, слушаше богослужението и се приобщаваше към Тайните.

261. Силно израслите в Духовната работа верни биваха приемани в степента "избрани". Избраните се наричаха още "презвитери". Те даваха особено строга клетва, носеха печат върху лявата ръка с името на Христа, проповядваха в събранията и извършваха богослужение.
Те се ръкополагаха с общи, от всички съвършени и избрани произнасяни молитви; за да им се съобщат висшите дарове на Духа Светаго, слагаха им на главата гностичното евангелие от Йоана, четяха от него известни места и всички казваха "Амин".
Богослужението се състоеше в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповед и молитва. Събранията свършваха с "вечери на любовта", дето епископ ломеше хлеб и всички пиеха от една чаша вино. Чашата се пазеше в олтара и в нея в тържествените дни се извършвах литургии. В литургията се преосъществяваше хляб и вино с магични молитви и жестове и се даваше на верни, избрани и съвършени.

262. Съвършените бяха епископи и апостоли на Богомилството. Те носеха черни раса, малък кръст на гърдите и пръстен от желязо на левия показалец.
Те бяха усамотени, малко се събираха с външни и се явяваха на събранията с покривала от черен плат. При откриване на събранията, верни и избрани искаха благословението им и те го даваха с молитва, нечуто произнесена.

263. Между богомилите бракът не се желаеше особенно, но не беше никому забранен; даже епископи имаше жени. Препоръчваше се живот безбрачен за онзи, който искаше с особена ревност да служи на делото.

264. Както във всяко тайно общество, особените празници, магично свързани и церемониите по вътрешния ритуал, бяха установени здраво. Те и сега са отбелязани в Малкия Ритуал на Малта.По тях не може да се говори, не може да се говори и по Малките и Големи Мистерии, за които има ясно указание у Симеон Антипа, у Михаил Унгарец и особенно в правилата у архиепископ Богомил.
Даже у синодика на Борил, паметник от1210 година, намираме:
"... на рождество Йоана Кръстителя творящи влъшвения ... и в ти нощъ скверная творат тайнства и елинство и слоужбе подобнаа... анафема!"
Като говори на това място, Марин Дринов казва, це под "елинство" се разбира елевсинския култ - Мистериите - с всички обряди, които се извършват срещу Еньовден. Но по това историците едва ли ще знаят някога нещо.

Богомилството разкрива Пътя на Червения Змей. Змеят има Девет Сина: Каин - отразява Исус, Енох - отразява Иуда, Алтотас - отразява Соломон, Мелхиседек - отразява Данаил, а Моисей изразява отразяващата линия - Диафаната, понеже Моисей значи Син на Водите.


356. Познат на всички мистици, наричан различно: Звездна Светлина, Червена Змия, Вихрен Дракон, Магна Аркана, Философски Огън, Централен Земен Огън, Слънчев Магистериум, Брил, Небесна Птица, Дракон на Ада, Сатана, Луцифер, Денница, Леис, Семе на Движението - Червеният Змей се нарича с две главни имена:
У Света - Фохат,
У Човека - Кундалини.
Второто име е санскритско и на запада то не се употребява. Там е сменено с названието Лепс Люцис.

357. Тази сила, разбрана и събудена у човека, дава на мага ключа на същата сила у Вселената и основата на онова всемогъщество, което придава на магите вътрешно величие и сигурност във всеки похват. Едно е съдържанието на всички магични легенди и книги: ПЪТЯТ КЪМ ЧЕРВЕНИЯ ЗМЕЙ.


526. За да доочертая езотеризма на богомилството, държа да прибавя, че то имаше две езотерични доктрини - за миряни, т.е. оглашени и верни - и за монаси т.е. избрани и съвършени.

527. Понеже в първата група влизаха онези, които живееха Закона на Чистотата, учението имаше повече морално-напътсвен характер, а тъй като вторите живееха Закона на Магичното Равновесие, учението носеше посветителен характер.
Основата на учението беше навсякъде магична: необходимо бе, наред с усвояване законите на мировия ред, не само да се живее съобразно с вътрешната насока на тия закони, но и да се развиват скритите сили, спомагащи за хармоничен с вечните закони живот - и да се постига, чрез оперативна магия, насочване на обществения живот по тия закони.

528. Магичната догма на монасите бе излагана често писмено. Нейната вътрешна основа дава изключително съдържание на "Стефанит и Ихнилат" - богомилското евангелие.

529. Богомилите учеха законите и пътищата на физичната и духовна терапевтика, тауматургия и теургия. То бе едно широко разбиране на закон и причинна връзка, едно живо въздействие върху целия тогавашен живот - личен и обществен.

530. Тези основи са изложени в "Евангелие от Йоана", както го бе дал в неговата секретна версия Алтотас : две копия от Симеон Антипа, второто с 323 листа коментарии от самия коптист и до днес пазят в Малта записано това евангелие. Там, в 27 глави Симеон Антипа говори по всички въпроси на Богомилската символика, езотерика и тайноведство. Но езикът е загадъчен, легендарен - това е посветителска книга.


588. Тайнствата са Седем - Кръщение, Миропомазване, Причащение, Брак, Схима, Свещенство, Елеосвещение, Покаяние.

589. Кръщението принадлежи на встъпващия в степента на Верността, като свидетелство за минало оглашение; то се извършва с вода, вино (огън), елей (въздух) и мляко (земя). Чете се глава 6 от евангелието на Иоан ( езотерично), дето се разкриват мистериите на Четирите Стихии, освещаващи Човека. Четат се трите Кръстителни магични молитви на Алтотас. Извършва се възливане върху главата на кръщавания от четирите течности.

590. Миропомазването принадлежи на Верния, преди да встъпи в степента на избраничеството, като начало на въздействие от страна на Ръководящия го върху неговите скрити Центрове. С осветен магично елей (въздух), етер (първото вещество на Диафаната), се помазват определени места от тялото, за да се пренесе невидимо освещението и върху другите тела на човека и да се запазят тези свети центрове, през които Божията Милост ще се излива,от нечистите въздействия на божиите противници.
Тези Центрове са : 1. Темето; 2. Челото; 3. Тила; 4. Междуочието; 5. Десното слепо око; 6. Лявата гръд;7. Двете подмишници; 8. Мястото под лъжичката; 9. Срамната издутост; 10. Половата част на лявото бедро; 11.Също на дясното бедро;12. Половия център; 13. Лявото коляно; 14. Дясното подколяно; 15. Свършека на гръбнака; 16. Лявото стъпало; 17.Дясното подсъпало; 18. Средата на гръбнака.
Тези 18 центра представляват видимо четирите центъра на Етерния Двойник, седемте центра на звездното тяло и седемте на мисловното. Помазването на всяка част се придружава с допиране и четене съответна молитва от "Големия Ритуал на Елказая".

591. ПРИЧАЩЕНИЕТО принадлежи на всеки верен, но литургията се извършва само от избран или съвършен. Съществената работа е Преосъществяването на Виното и Хляба в Кръв и Плът на Словото и пряко получаване Божественото Влияние.
Това влияние почва да се усеща едва от момента, когато над Верния е извършено Миропомазването, понеже Центровете му са отворени.
Тайнството Причащение предлага по-сложен ритуал: наред със специални жестове, слова, четенето от Иоановото евангелие, вървят 21 молитви, наречени "Велики Молитви на Хляба и Виното" от Алтотас и "Три Велики Посветителни Ектении" от Алказая.

592. БРАКЪТ се извършва над всеки богомил към която степен и да принадлежи, а СХИМАТА - само на Избрани.
И в двете паралелни Тайнства невидимите действия се изразяват с железен пръстен, зелени венци, бяла роба и връзки от коноп на ръцете.
Молитвите са : "Дванадесет молитви за Връзките" от Алтотас.

593. СВЕЩЕНСТВОТО се извършва над Верен, за да мине окончателно в Избраничество; външните атрибути са : черна дреха, ваза с вино, дискос с хляб, бич и железен кръст. Молитвите : "Осветителни Молитви на Червената Змия", 21 на брой, дадени от Вотана още в древността.

594. ЕЛЕОСВЕЩЕНИЕ се извършва над ИЗбрани, за да се разтворят съвършено скритите им центрове и да почнат съзнателно окултната си работа. Помазването става със същите вещества, които вземат участие в Миропомазването, по същите центрове и молитвите се намират пак в "Големия Ритуал на Елкезал".

595. ПОКАЯНИЕТО се извършва над оглашени преди да встъпят във Верност. То прилага шест Огласителни молитви от Св. Йоан Богослов. Неговата цел е да отвори съзнанието на встъпващия за Божествената Светлина, за да направи достъпен ума му за Висшите Тайни.

596. Както е ясно от това, богомилите не отричаха нито едно Тайнство, ни една Церемония, ни един празник, но - по вътрешен смисъл ги противопоставяха на кухите, чисто формални култови форми на външната църква.
Те не само скриваха своите Тайнства, но и не говориха за тях, и летописците ги винят в това, че те отричали Тайнствата, а поместеният събор от времето на Борил ги анатемосва за това.

597. Церемониите на Богомилството, казах, са четири. Те отговарят на Четирите Мирови Елемента: Двата Действащи (Земя и Огън) и Двата Уравновесяващи ( Въздух и Вода).

598. Малките Мистерии отговарят на Земната Мирова Майка и съставят две шествия, извършвани през трите деня на Еньовден (23, 24, 25 юни), през подземните коридори на света Параскева до древния подземен храм в планината ? км. далеч от манастира.

599. Малкото Равноденствие отговаря на Водата и съставя едно шествие през същите коридори, насочено обратно, извършвано на 9 март.

600. Великото Равноденствие отговаря на Въздуха и съставя едно шествие пак там, също така обратно на 11 септември.

601. Великите Мистерии, отговарящи на Огъня, съставят Три големи шествия, насочвани от Св. Параскева до Древния Слънчев Храм - от Верни и Избрани, и пресичани на кръст от подземията на Бениамин към Големия Извор на Планината (4 и половина км. разстояние)от Верни и Съвършени. Мястото, дето двете срещащи се по взаимообратен път насочени шествия се срещаха, имаше сграден Малък Храм на Тайните и на Милостта, с кръстовидна форма и триъгълен олтар.
Тези шествия са ставали на 14, 15 и 16 април.

602. Магичния култ обгръща, наред с ритуалните молитвени служби за Избрани и Съвършени и годишния кръг празници.
Те бяха чествани в храмовете, дето е имало седалище на съвършени, по един общ ритуал.

603. Там влизаха, като не говоря за чисто магичната страна, есениански псалми, псалми към Исуса и Девата, антифони, в които избрани и верни се питаха и си отговаряха по тайните, съставящи съдържанието на празника, ритуали за изпросване помощта на Силите и възгласи, обозначаващи момента, кога това въздействие дохожда.

604. Основната мисъл на целия празничен култ си остава Двойният Закон на Жертвата.
Словото, Христос, Иисус, Слънцето, Лозата, Женихът, Пастирът, Първосвещеникът, Царят, Пророкът, Помазаникът, Първосъдията - това са пътищата на Мировата Жертва, и от тези пътища изхожда общата й задължителност.
Жертвата трябва да бъде възприета, понеже "ядем Хляба и пием Виното" на Небесния Господар, който се е жертвал за нас.


663. Аз свърших с Богомилството и Богомилите. Тази книжка е съвсем кратка, аз зная това добре, но в нея са поне заченват, ако не разрешават, най-важните въпроси, които са уместни при трактуването на това движение.
Аз съзнавам ясно, че не съм смогнал да отразя в тия страници нищо от величието на онова учение, на ония херги, на оная духовна епопея.
Макар и да е тъй, аз съм (за срам на нашето време) първият, който от онези десет века насам, пише сега по вътрешната страна на Богомилството.
Не държа на това : аз сам бих желал да прочета написано от знаюш по това движение. Онези, които знаят, не пишат.

664. Но аз се радвам на честта, с която ме удостоява сегашното време: макар съвсем недостойно, аз споделям сега мястото на Симеон Антипа, който пръв е писал по Движението и Учението на Богомилите, а аз сега трябва да върша същото по необходимост, макар, че нямам нито строгия му поглед на историк, нито способността му да синтезира в няколко геометрични линии езотеричния план на цялото движение.

665. Аз се радвам, че и мене, на недостойния, се падна една малка част от епохата: поне сега, когато това е епоха погребана, добре е да се мъчим да я изживеем. Ако съм дал слаб принос, то това се дължи на факта, че съм се мъчил да изживея тази епоха.

666. Аз настоявам само върху едно: събитията на десети век ще се повтарят; те ще се сринат върху ни, преди да се приготвим за тях.

667. Затова, ако ни е мила светлата памет на Архиепископите, Епископите, Верните и Оглашени Богомили, нека дадем на делото всичката си преданост, всичкото си усилие и всичкия си устрем.
Ако онези Титани съумяха да умрат за това Движение, нека ние съумеем поне да живеем за него.
Защото близо е Денят: на прага е денят на Гибелта и на Разрушението.
Ако ние искаме идните времена да запомнят нашия век, принадлежащ на Синовете на Разрушението, нека почнем от себе си това Разрушение.
И да заслужим Милостта Божия ние, които се готвим да я разнасяме из руините на идната Гибел.
Да бъде!
« Последна редакция: Декември 06, 2009, 12:18:28 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #4 -: Декември 06, 2009, 12:23:40 »

БОГОМИЛСТВОТО - ВЯРА НА ПЪРВИТЕ ХРИСТИЯНИ


Богомилите са хулени, отричани, анатемосвани – отдавна.

Едва ли има религиозно учение, което да се представя в толкова деформиран вид, както е тяхното.

Във всяка книга за християнските ереси те заемат едно от основополагащите места. В тях виждат разковничето и ключът, които раждат истината за катари, валденси, хусити, лютерани, хугеноти, протестанти.

По-смелите изследователи дръзват да твърдят, че всъщност богомилите са наследили нравствената чистота на първите християни и че от тях тръгва рицарският морал за честност и всеотдайна служба на Доброто.

Отваряйки която и да е книга за тях, веднага се натъкваме на първата дума, с която “научните” описания характеризират богомилите: дуализъм.

Да си припочним, че така наречените дуалистични религии наред с вярата в “обикновения” бог включват почитане (в някаква степен), страх и уважение към “Бога на лошото”, “Злия бог”, и ритуали за омилостивяването му. От тази гледна точка във всички християнски течения, в които се признава Сатаната и отрицателната му роля по отношение на християните, има дуалистичен елемент.

Но за богомилите ни се внушава нещо повече. Те били имали два бога: “добър” и “лош”. Всичко земно – хора, растения, храна, облекло, черкви – било според тях сътворено от “лошия”. Той бил творец на целия материален свят.

Писаното за богомилите в “научните книги” за тях се гради върху обвиненията, отправяни към тях от противниците им, които са се старали да ги очернят по всякакъв начин, с полуистини и откровени лъжи. Такива обвинения има доста в запазените документи и ръкописи на католическата и православната църкви. И наистина не е лесно за един съвременен изследовател, който е прочел само такива обвинения, повторени многократно във варианти, които се различават само по незначителни подробности, да се ориентира в същината на възгледите им.

Но голямата истина за богомилите става ясна от анализа на описанията на живота и вярванията им, и особено на  достигналата до нас тяхна “Тайна книга”; в нея има  достатъчно информация, която опровергава клеветите на опонентите им.

След като разказват мрачни детайли от ежедневието на богомилите, днешните автори обикновено съобщават, че те били използвали само една единствена молитва – Отче наш. Това се прави по инерция, защото никой от тях не си дава труда да забележи, че този факт поставя под съмнение основната “научна” класификация: че вярата на богомилите е дуалистична.

Наистина, нека да видим какво изразява “Отче наш”.

“Отче наш, който Си на небето …” – е започвал любимата си молитва богомилът.  Обръщението в нея е към един-единствен бог, християнския Бог, и обръщение към някакъв друг бог в нея изобщо няма до самия й край; няма и намек за такъв. “Да се свети името Ти, да бъде волята Ти, да бъде царството Ти както на небето, така и на земята” – молил се е богомилът. С други думи, всичко – за християнския Бог! “Хлябът наш насъщен който ни даваш всеки ден…” Излиза, че хлябът се дава на хората от християнския Бог, или по Неговата воля. И съвсем не от някакъв “Бог на злото”, какъвто приписват на богомилите. Така очевидно пада лъжата, че уж според тях целият материален свят бил творение на “Бога на злото”. “И не ни въвеждай в изкушение, а ни избави от лукавия” – завършва “Отче наш”. Даже изкушението на богомилите е ставало по Божията воля! От единствения християнски Бог, а не от приписвания им “бог на злото” е зависело и избавлението им от “лукавия”, т.е. от сатаната.

Подробно изследване на богомилските възгледи на базата на запазената до наши дни тяхна “Тайна книга” (наречена така от служителите на Инквизицията) е направено  от дфн Видка Николова и е издадено в нейната книга “Поради тракийския орфизъм”.

В “Тайната книга” няма нито една идея, нито една мисъл, която да липсва в евангелията – доказва Видка Николова. Това е произведение в строго евангелски дух и е създадено в първи (или евентуално в началото на втори) век от Р. Хр., от първите поколения християни! Светогледът в него е в пълна хармония с традиционния за балканските жители по старо време орфизъм, и може да се разглежда като негово развитие и усъвършенстване.

Тези изводи са неочаквани, и естествено пораждат ред въпроси. Например:

Първо: наистина ли вярата и ритуалите на богомилите са били подобни на тези на първите християни?

Второ: наистина ли богомилството е толкова старо? Ако богомилското учение е раннохристиянско, то като че ли не би могло да бъде еретическо.

Трето: какво представляват по същество обвиненията на католиците и православните към богомилите? 

Ще се спрем малко по-подробно на някои факти, които водят към необходимостта от преразглеждане на традиционните представи и научни теории за богомилите.

Но нека първо да се занимаем с един принципен проблем, съсредоточен в питанията: какво са еретиците? кои учения са еретически?


Иван Табов
Активен
delfin
Гост
« Отговор #5 -: Декември 06, 2009, 12:24:35 »

ДОГМА И ЕРЕС


Още в стари времена, когато християнството е започвало своя възход, а ересите едва са се оформяли, един от първите църковни историци - Евсевий Кесарийски – сравнявайки апостолското предание (или догмата) с ересите, отбелязал, че между тях има огромно, неизмеримо разстояние: догмата е нещо твърдо и неизменно, а ереста, напротив, е  резултат от страсти към нововъведения; догмата е “дар на небесата”, а ереста е  случаен  продукт на произвола на човешката мисъл, който се противопоставя на догмата.

Но кое е “небесен дар” и кое е случаен  продукт на произвола на човешката мисъл? Как да различаваме едното от другото? В разсъжденията на Евсевий прави впечатление  словосъчетанието “страст към нововъведения”; дава ли то основание реформите на “църковните отци”, въвели ритуалите на православието и на  католицизма, да бъдат считани за еретични?

За да заобиколят подобни въпроси, православните и католическите богослови се опитват да намерят други опорни точки. Такива са например християнската традиция и апостолската приемственост.

Католиците поставят специално ударение на традицията (“деянията на Светия Дух” през вековното съществуване на християнските църкви). Те считат, че утвърдените обреди  наред със св. Писание са от най-важните съставни части на съвременното християнство.

Така наречената «апостолска приемственост” очевидно също е много важна; тя изразява “непрекъснатостта” на веригата от последователни епископи, всеки от които,   започвайки от времето на апостолите, ръкополага наследника си. Католическата Църква твърди, че води началото си от самия апостола Петър, наследил Исус Христос като глава на християните. Константинополската патриаршия поставя в основата си апостол Андрей Първозвани. Българските християни са извеждали вярата си “от апостол Павел”.

Като цяло проблемът за “критериите за еретичност” в християнството е сложен. Но всяко негово решение би трябвало да разглежда първите християни – непосредствените ученици на апостолите Петър, Павел, Андрей и т.н. – като “канонични” (макар че тогава канон още не е имало), независимо от разликите във възгледите и службите им.

Развитието на християнството е внесло в него съществени промени преди всичко в култовата страна. Много от днешните църковни ритуали са били напълно непознати на първите християни. Нащо повече, много от тях са били заимствани по-късно от езичеството. Куриозно е, че езически ритуали, от които са се възмущавали и срещу които са възставали старите християни, днес се прилагат в църковните служби. Първите християнски служби и обичаи по-късно са станали архаизъм; но въпреки това не би било редно да се класифицират като еретични.

Оказва се, че богомилството е точно такова старинно християнство. За да илюстрираме този факт, ще припомним някои подходящи исторически сведения за старите християни от първите 1-2 века от Р. Хр. и след това ще ги сравним със стандартните обвинения към богомилите.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #6 -: Декември 06, 2009, 12:29:01 »

РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО


Първите християни в Европа

Учението на Христос е било разпространявано от Него и 12-те Му апостоли сред юдеите. Затова първоначалният етап от развитието на християнството често пъти се разглежда като реформа на юдаизма. Излизането му извън тесните рамки на юдейските общини е започнало в Мала Азия и на Балканите като резултат от проповедите на апостол  Павел и на учениците му. Относително многобройни християнски общини бързо са се появили на територията на Македония, Тракия и Елада. Те са станали плацдарм за  християнски мисии в други страни. Някои специалисти (например Д. Оболенски) считат, че днешна Македония е древната люлка на христианството.


Еретици за юдейството

Исус Христос се е родил и е проповядвал в Юдея, затова първите християни са били  юдеи, възприели учението Му. Те общо взето са се придържали към юдейските обичаи и празници, така че в някакъв смисъл са били “юдеи-реформатори”. Но в същото време са били и “еретици” спрямо традиционната юдейска религия. И наистина, ортодоксалните юдеи – “зилотите” – са се отнасяли към тях като към еретици.

Затова християните все повече и повече се чувствали в синагогите като прокълнати и като истински еретици, и са се ориентирали към свои отделни религиозни сбирки.


Събранията на първите християни

В най-ранния период от съществуването на християнските общини все еще не е имало  специални постройки или помещения за техните богослужебни събрания. Последователите на апостолите са се срещали обикновено в домовете на заможните вярващи, а по време на преследвания от страна на властите – в подземия, катакомби  или бани. Гробищата също са били считани за свещени места, тъй като там е бил правен помен за приелите мъченическа смърт събратя.

Успоредно с това, за липсата християнски храмове е имало и емоционални причини. В своя стремеж да се различават във всичко от езичниците, чиито храмове са били богато украсени и чиито богослужения са били пренаситени с тържествена обрядност (както е в днешните православие и католицизъм), християните съзнателно са се стремили към  простота и външна скромност. Те са вярвали, че на Бог може да се служи с вяра и истина, които нямат нужда от церемонност. И макар че нито една религия не може да мине без култ, без обреди и без специални места за молитви, християнският храм,  какъвто го познаваме днес, не е типичен за периода на ранното християнство. Например, според специалистите, иконите не са били одобрявани от повечето  вярващи (както по-късно от някои богомили). Живописта им е напомняла за езическата помпозност, и затова са я избягвали.  


Богослужението на първите християни

Наличните данни сочат, че раннохристиянското богослужение е протичало по проста процедура (както при богомилите). Обикновено по време на събранията се е четял текст от св. Писание с  тълкувания, произнасяли са се общи молитви и са се пеели песни.  


Задължителните езически публични церемонии

Още от дълбока древност почитта към римските езически богове е била изразявана или с частни жертвоприношения (sacra privata), или с публични церемонии (sacra publica).  Във втория случай публичните церемонии са били разглеждани като проява на  гражданско отношение и признание на легитимността на владетелите, т.е. като  лоялно  отношение към властта.

Изглежда, че от гледна точка на римските религиозни традиции водеща роля са играли външните прояви на култа: изпълняването на култовите обряди и участието в тях.  Особено място е било отредено на публичните церемонии и на използването на храмовете. Липсата им е пораждала подозрение, което е намерило израз в думите на  съвременниците «да презираш храмовете означава да отхвърляш императора». Това разбиране е било тясно свързано със започналото по времето на  Август  обожествяване на императора. Естествено, щом церемониите са се провеждали в чест  на императора, то отсъстствието от тях е било възприемано като неуважение към него, и даже като пряко предизвикателство. Затова когато в края на I в. императорският  култ  се усилил и жертвоприношенията пред статуите станали задължителни за всички,  отказалите да участват в тях християни били подложени на жестоки репресии и  унищожение.


Обвиненията по адрес на първите християни  

Доста бързо омразата към християните обхванала даже образованите представители на  гръко-римското общество. Известният историк Тацит определя своето и на съмишлениците си отношение към християните с констатацията, что са ги  преследвали заради извършваните от тях мерзости (буквално същите формулировки срещаме и в писаното от католиците и православните за богомилите). Подобни квалификации се срещат и у други автори, очевидно под влияние на разпространяваните сред тълпата слухове за  “кръвожадността” на християнските богослужения.

Ориген в съчинението си "Против Целс" (написано според специалистите около 235-238 г.), разказва следната история:

"Когато започвало проповядването на християнството, те [юдеите] се опитали да  оклеветят Евангелието, казвайки, че християните принасяли в жертва малки деца и  яли плътта им; а също и че по време на събранията се те – за да се предават на делата на мрака – гасили светилниците и се отдавали на разврат – всеки с първата, която му паднела под ръка."

Срещат се и обвинения, че християните се отказват от участие в публичните  церемонии и че нямат храмове (буквално същите писания четем в католическите и православните нападки към богомилите). Така суеверната тълпа виждала в  християните “ненавистници на човешкия род”.

За да се защитят, християните се опитвали да водят спор с предразсъдъците и упреците към тях. Обвинявали ги (точно както и богомилите) във враждебност към държавата и в бунтарство. Християните трябвало да доказват (често пъти без успех), че това не е така.


Кръщаване с вода

Известно е, че много от първите християни (както и богомилите) не са имали обичай да кръщават с вода. Затова пък подобни ритуали е имало в култа към Митра. Специалистите отбелязват, че посвещаването в митраизъм е било съпроводено с многобройни измивания с вода,  “своеобразно кръщаване, което е трябвало да измие от новите вярващи  нравствената нечистота. Това “пречистване” е можело да бъде или символично поръсване с вода, или пък истинско измиване.


Кръщаване по ап. Павел

За разлика от християните - последователи на Яков и Петър, направлението на Павел е  предпочитало (както и богомилите) кръщение с Дух (pneuma), а не кръщаване с вода.


Причастие с хляб и вода

Митраистите са имали и причастие, което е наподобявало християнското причастие; важно е да отбележим, че неговите елементи са били хляб и вода, а не хляб и вино.  
Включване на езически култове в християнството

В стремежа си да привлекат почитатели на други религии, някои  представители на духовенството започнали да използват ритуали и местни обичаи в християнското богослужение. Това довело до някакво “сближаване” на християнството с езичеството.  Например някои богове били въведени в църковната символика като ангели, а “демоните” (т.е. “низшите богове”, или “добрите гении”) се влели в аналогичния култ към светиите.


Кръстът като символ на християнството

Християнската традиция приписва на св. Елена, майката на император Константин Велики, намирането на кръста, на който е бил разпънат Исус Христос. През 335 г., по време на церемонии, е бил официално въведено почитането на кръста. Обаче преди той да навлезе във всекидневната практика, е изминал още един век.


Прилика на християнството и митраизма

Постепенно външната, обрядната страна на християнството заприличала на митраизма. Специалистите  подчертават, че

“Сходство между двете враждуващи църкви е било толкова голямо, че поразявало всички  умове даже през античността."


Цял комплекс от факти насочва към следната Хипотеза -

По времето на Константин Велики към новата набираща популярност и влияние религия – християнството (към която е проявявал благоскловвост и самият император) - се е  присъединила голяма част от езическото жреческо съсловие. Под негово влияние  християнството е претърпяло значителни реформи: към него са били добавени много  езически обреди, култове на местни светии и др.  Така “първите християни”, които дотогава са страдали от езичеството и са се борили против обредите и церемониите му,  са останали “еретици” за новата Църква: бившите жреци, приели християнска вяра, са продължили да ги преследват за същото отхвърляне на същите езически обреди и церемонии, които след реформите са станали вече “католически” и “православни”.

 
« Последна редакция: Декември 06, 2009, 12:32:13 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #7 -: Декември 06, 2009, 12:35:45 »

КОГА СЕ Е ПОЯВИЛО БОГОМИЛСТВОТО?


Произход на богомилите

Един от важните извори за произхода на богомилството е Сръбският синодик. Той е бил създаден в началото на XII век и съдържа сведения, че люлката на богомилството е била Тракия, и че на първо време там е бил неговият център. Други изследователи сочат Македония като огнище на тази вяра.


Основатели на богомилството

Смята се, че създател на “ереста” е бил поп Богомил; за това говори и самото название на учението.  В един ръкопис от XVI в. в Московската синодална библиотека четем:

"Творци быша еретическимъ книгам в Болгарьскои земли. поп Еремеи да поп Бгумилъ и Сидоръ Фрязинъ Косцеи Цар Фрязих же и иных множество имены писаны в великом манакануне ..."  

(Òâîð'ö¸¢á¥øà¢åðåò¸÷åñê¸ìú¢¢êí¸ãà N¢¢â¢¢

Áîëãàðüñêî袢´åìë¸"¢¢ïîQ ¢¢Åðåìý¸¢¢äࢢ¢ïîÁ¢Cyì¸ëú"¢¢¸¢¢¢

Ѹäîðü¢¢¢¢¢Ôð´¸íú¢Êî¢T� ö帢Öà¢R�¢¢¢¢Ô𴸢¢a¢¢¢æ墢¢¸¢¢¸í¥¢a

ìíîæåñòâ¸ì åí¥¢¢ï¸ñàí¥¢¢¢â'¢¢âåë¸êN¢¢ìàí àêàí¹íý!!!)

Тук редом с Богомил  сред първите проповедници на богомилството е посочен Йеремия. Важно е да обърнем внимание и на другите две имена: Сидор Фрязин и Косцеи “цар на фрязите”, чиито имена авторът на цитата е взел от “великия номоканон”.

В сборник № 759 от XV в. в библиотеката на Троицко-Сергиевата лавра е записано:

“Были беяху два еритика в болгарьскои земли. поп Еримиа, а другыи попъ Б(о)гоумилъ. ти бо много писаша канунов и стихеръ и м(о)л(и)твъ. Еретици были исполнили ц(е)ркви своеа ереси."  

(Á¼ë¸¢áýÿõy¢¢äâࢢåðåò¸êࢢ⢢áîë'ãàðüñêî袢´åìë¸!¢¢ïî¢Q¢¢

Åð¸ìåà¢¢à ¢¢äðyã¥è¢ïîïú¢¢Áã�¹ì¶ëú!¢¢ò¸ ¢áî¢ìíîãw¢ï¶ñàøࢢêàíyíw¢B

¢¸¢ñò¸õåðú¢¢¸¢¢ìë�òâú! ¢¢åðåò¸ö¸¢¢á¥ë¸¢¢¸ñïîëí¸ë¸¢ ¢öð�ê⸢¢ñâî墢åðåñ¸" )


Отново заедно с името на Богомил е споменато и името на Йеремия. Има данни, че  Йеремия е бил син и ученик на Богомил.


"От Христос стъпка по стъпка"

От запазените сведения става ясно, че богомилите са имали специфична представа за появата на тяхното учение. Те са считали, че са преки наследници на първоначалното апостолско християнство, на “Христовата църква”, от която  по-късно са се отделили Католическата и Православната църкви.

Според тяхната версия за развитието на християнството, древната Христова църква е била ръководена от апостол Петър, после от други папи, които спазвали евангелските  принципи и били предани Божи служители. Обаче по-късно римският папа Силвестър  получил “земна власт” и земни блага от император Константин Велики (чрез така наречения “дар на Константин”), и от този момент Римската църква се отклонила от  своята  първоначална чистота и изпаднала в заблуждения. Тогава, смятали богомилите,  е била организирана нова, истинска Църква начело с 12 свои апостоли, които  продължили делото на Христовите апостоли. След това ги заменили други 12, след това нови 12, и така нататък; в продължение на векове една след друга се сменяли много такива групи.

Вярата им, че те са продължители на делото на Христос, е ясно изразена в едно запазено до наши дни произведение на средновековния писател Салво Бурчи. “Те казват – пише той – че са дошли от Христос стъпка по стъпка” (dicunt quod descederunt a Christo de gradu ad gradum).  


Богомилството и св. Павел

Г. Ценов е обърнал внимание на едно сведение в известната “Беседа против богомилите” на Презвитер Козма (приема се, че това е първото произведение с анти-богомилска насоченост, създадено в средата на X в. или малко по-късно). В него Презвитер Козма укорява богомилите, че са разбрали неправилно какво им е казал ап. Павел:

“еретицы же слышавше апсла павла о кумирехъ рекша не подобаетъ намъ повинутся злату и сребру сотворенному хитростию члвческою мнят бо оканнии о иконахъ речено, да от того словеси обретше си вину не кланяются единни иконам но страха ради члческаго”.

С други думи, еретиците, като слушали апостол Павел за кумирите, помислили, че става дума за иконите, затова не ги уважавали (не им се кланяли).

От това става ясно, че еретиците – богомили са слушали ап. Павел; Презвитер Козма е смятал, че богомилите са били съвременници на ап. Павел. Така излиза, че богомилството се е появило още през I в. от Р. Хр.


Богомилите и бл. Августин

Западната (католическа) традиция отъждествява богомилите с павликяните и представя френското “еретично” християнско учение на катарите като произлизащо от богомилството. В това отношение науката се опира на авторитета на Мосхайм – средновековен учен, според когото катары са били павликяни, преселени на запад от  България и Тракия; те били разпространили своето учение в Италия, Франция и други страни.

До наши дни са достигнали две стари свидетелства, че срещу катарите – “българи” (по ерес) се е борил бл. Августин. Едното е “Хрониката” на Алберих де Троа Фонтен, а другото е стихотворението “Слова на кобилата към дявола”, написано в ХІІІ  век (авторът му е неизвестен). Това означава, че вярата на богомилите не само че е съществувала още през V в., но че по това време е била вече разпространена в далечни земи.  


Богомилите и св. Наум

В българската християнска традиция – стенописи, икони, жития – има запазени данни, че богомилството е било разпространено по българските земи преди свв. Кирил и Методий и учениците им. Точно това се вижда на рис. 1, където е показан стенопис от купола на църквата в манастира на св. Наум до Охридското езеро. Реставрираното изображение представя сцена, в която богомили се опитват да изпъдят св. Наум, който е дошъл да им проповядва нов вариант на тяхното старо учение. По-отчетлива скица на същия стенопис виждаме на рис. 2. Иконата на рис. 3 (с гръцки надписи) предава същата сцена. За “борбата” на св. Седмочисленици против богомилите се споменава и в житието на св. Иван Владимир.

Очевидно официално възприетата от днешната историческа школа версия за “възникване” на богомилството почти век след светите братя противоречи на фактите.

 
Активен
delfin
Гост
« Отговор #8 -: Декември 06, 2009, 12:40:25 »

БОГОМИЛСКАТА ВЯРА


Богомилският канон

Богомилите не признавали голяма част от Стария Завет (“Моисеевите книги”), защото ги считали за творение на Сатаната. Според свидетелството на техния съвременник  Евтимий Зигавин, те са имали седем свещени книги: псалтира, книгата на шестнадесетте пророка, Евангелията от Матей, Марко, Лука и Йоан и шестата книга на Деянията заедно с всички послания и откровения на Йоан Богослов.
Отклонения на богомилството от православната и католическата догми

Богомилите са упреквани от православната и католическата традиция в следното:

- имали са друга представа за сътворението и управлението на света;

- вярвали са, че Раждането на Исус Христос е било мнимо и че той не е имал човешка плът;

- противопоставяли са се на владетелите и на държавната власт;

- борили са се против робството - учили са робите да не работят за господарите си;

- не са имали църкви, събирали се в къщите на вярващи или на открито;

- не са ходили на “православните” богослужения, а ако са били принудени да  участват в тях, са се престрували;

- отнасяли са се отрицателно към кръста;

- не са признавали православните и католическите светии, иконите и мощите; приравнявали са към идолопоклонство почитането на икони и мощи;

- отхвърляли са причастието;

- отхвърляли са кръщаването с вода.

Даже беглата съпоставка на тези “отклонения” с религиозната практика на ранните  християни показва почти пълното им съвпадение.

Затова е естествено да предположим, че реформите в старото християнство, с които са въведени византийското “православие” и римският “католицизъм”, са били посрещнати с недоверие от много християни в България и другаде, които са предпочели да запазят старите си, дадени им от апостолите, принципи и ритуали. Вероятно стъпка по стъпка  отношението на господстващите в Цариград и Рим християнски ръководители към  “християнските консерватори” – богомилите, е ставало все по-отрицателно и агресивно, преминавайки в преследване на духовници и редови християни, унищожение на книги и други подобни действия.

Разбира се, богомилството е имало дълга – вековна – история. Макар и относително консервативно, то вероятно също е претърпяло промени. Затова е възможно на по-късни етапи то да е имало и някои по-различни черти и обичаи. Трябва да се има предвид и това, че то е било разпространено в различни, понякога отдалечени един от друг райони на Европа и Азия, и затова е естествено изповядващите го християни да са имали различни нюанси в религиозните си възгледи и практика.


Богомилството - "народно християнство"

Специалистите отбелязват, че самото название “богомили” се е появило чак в ХІ в., и че така са ги наричали православните и католиците. Самите богомили винаги са се считали за “християни”.

Въпреки това, официално и Католическата, и Православната церкви ги считат за  еретици.

Но има учени, които доказват, че обвиненията в ерес са неоснователни. Например Дж. Л. Оудер е изтъквал, че те са били носители на “чистото християнство”. Анализът на учението и ритуалите им е довело известния познавач на богомилството Д. Оболенски до извода, че много от неприятните черти, приписвани на богомилите през ХІV в., не са влизали в учението на поп Богомил.

В неотдавна публикуваната си монография Г. Василев стига до още по-благоприятно за  богомилите заключение: че тяхното учение е всъщност “народно християнство”. 


Богомилските молитви и църкви 

По-горе вече използвахме важния цитат за Богомил и Йеремия от сборника № 759 от XV в. в библиотеката на Троицко-Сергиевата лавра:

“Были беяху два еритика в болгарьскои земли. поп Еримиа, а другыи попъ Б(о)гоумилъ. ти бо много писаша канунов и стихеръ и м(о)л(и)твъ. Еретици были исполнили ц(е)ркви своеа ереси." 

(Á¼ë¸¢áýÿõy¢¢äâࢢåðåò¸êࢢ⢢áîë'ãàðüñêî袢´åìë¸! ¢¢

ïî¢Q¢¢Åð¸ìåࢠ¢à¢¢äðyã¥è¢ïîïú¢¢Áã�¹ì¶ëú!¢¢ò¸¢áî¢

 ìíîãw¢ï¶ñàøࢢêàíyíw¢B ¢¸¢ñò¸õåðú¢¢¸¢¢ìë�òâú!

¢¢åðåò¸ö¸¢¢á¥ë¸¢¢¸ñïîëí¸ë¸¢¢ öð�ê⸢¢ñâî墢åðåñ¸" )

От съдържанието му разбираме, че:

1. Основателите на богомилството са написали освен другото и много молитви. С оглед на това стандартното твърдение, че богомилите са отхвърляли всички  молитви освен една, буди основателни съмнения.

2. Еретиците са изпълнили църквите с ереста си. С други думи, службите им са ставали в съществуващи църкви. Излиза, че отправеният към тях упрек за отрицателно отношение към църквите трябва да се провери внимателно. 


Привидно участие в религиозни церемонии

На богомилите се приписва заблуждаване на властите: ужким за да се представят за “правоверни християни” те посещавали литургиите в църквите, кръщавали децата си, причестявали се, строили си църкви. Т. е. държали се като истински християни, но правили всичко това – според обвиняващите ги католици и православни – “привидно”, престрували се.

Тези хлъзгави формулировки почти дословно съвпадат с подобните обвинения  против първите християни. В дадения случай те дават основание за подозрения, че представляват чисто и просто повърхностно редактирани фрази, с които езичниците и юдеите са нападали и заклеймявали първите християни. Всъщност вероятно църковните ритуали на “обикновените” богомили са се различавали от православните  предимно с простотата си и с липсата на обреди, заимствани от езичниците.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #9 -: Декември 06, 2009, 12:45:47 »

Богомилска нравственост


Богомилството и кръвопролитията

Богомилите са били противници на всяко проливане на човешка кръв. Няма  случай в Евангелията, подчетавали те в споровете, в който Христос или някой друг от последователите Му да е убивал човек.

Този морален принцип на богомилите е много важен. Изследователите не му обръщат достатъчно внимание. В наши дни основните християнски течения – католици, православни, протестанти и др. –  защитават именно този принцип. Но не винаги е било така. Особена агресивност е проявявала Католическата църква,  организирала голям брой кръстоносни походи, някои от които са били даже против християни. Да добавим към това и делата на инквизицията, кладите, на които са горели “еретици”. Православната църква също се е опетнила с многобройни кървави преследвания на невинни християни; византийците също са горили “еретици” на клада.

Непредубеденият поглед към възгледите за ценността на човешкия живот води до извода, че именно богомилите и близките на тях катари са запазили и пренесли през вековете хуманните принципи на първите християни. Католиците и православните  първоначално са се отклонили от тях, и е минало доста време, докато св. Писание ги върне към хуманизма на богомилството.
Богомилите против робството 

Презвитер Козма в своята "Беседа против богомилите" ги укорява, че те

"оучат же своя си не повиноватися властелем своим. хуляше б(о)гатыа. ц(а)ръ ненавидять. ругають стареишинам. оукаряют боляры. мерзъкы б(о)гу мнять работаюшаа ц(а)рю. и всякому рабу не велять работати г(осподи)ноу своему."

С други думи, обвинява ги, че те

1. Проповядват неподчинение на властта.

2. Хулят богатите.

3. Учат робите да не работят на господарите си.

Да си припомним, че в неподчинение към властите са били обвинявани първите християни; същото обвинение сега е адресирано и към богомилите.

Проповедите на Христос, апостолите и учениците им са били насочени против преклонението пред богатството – както се вижда от горния цитат, в същия дух са  проповядвали и богомилите.

Противопоставянето на робството също е типична християнска добродетел;  именно християните постепенно са сложили край на робството в Европа и света. Сравнението на възгледите на “православния” Презвитер Козма и на богомилите показва, че именно богомилството е основата на съвременния хуманизъм.


Богомилството и инквизицията 

Ръководени от мисълта, че трябва да се проявява търпимост в към другите,  богомилските проповедници са отхвърляли правото на Църквата да издава присъди и да налага телесные и въобще светски наказания.

С течение на времето Католическата църква постепенно се е отказала от  присвоеното от нея право да съди и налага светски наказания. Така под продължителното въздействие на св. Писание тя е възприела и тези възгледи на  богомилите.


Богомилите и кръстът

Много изследователи прокарват мисълта, че богомилите и павликяните са  се отнасяли отрицателно към кръста. Довод за това им служат богомилските разсъждения, че разпятието е фактически инструментът, с който е бил измъчван Исус Христос и затова почитането му прилича на преклонение пред бесилото.

Успоредно с това обаче има сведения, че богомилите и катарите са се  отнасяли към кръста с уважение.

Това създава външно противоречие. То дава основание да подозираме, че  отрицателното отношение на богомилите (и може би на павликяните) е било насочено  против изображенията на разпятието, на разпънатия Исус, и против символите на това разпятие, но не и против всякакви  кръстове.

Един от основателите на богомилството поп Йеремия е писал, че в старо  време  Моисей бил пробол змия с копие и с образувания кръст е лекувал хората от змийски ухапвания. А. Соловьов и Р. Нели отбелязват уважението към кръста сред богомилите в  Босна и сред катарите в Прованс. Изображения на кръст може да се видат на страниците на старите катарски требници. В Босна кръстът е често срещано изображение на богомилските надгробни паметници.

На базата на данни от археологията Р. Нели извежда съществуването на  специфичен катарски кръст, подобен на кръста на старите богомили.


Привидното раждане на Христос

Счита се, че богомилите са възприели от павликяните вярата в привидното раждане на Исус Христос. Те са вярвали, че "Христос е взел своята плът на небето и е  преминал през  Мария като през канал.”.

Този възглед е много интересен. Той някак си отделя Исус Христос от Дева Мария, защото излиза, че между тях няма “физическа” връзка, която е налице между нормални  майка и син. От това следва, че Христос не е бил “истинско бебе” и би могъл да бъде  например от самото си раждане чисто и просто юноша.

Икони и фрески с подобни “особености” не са рядкост в България и съседни държави. Стандартното “обяснение” на този сюжет е, че на него Исус Христос е изобразен “в медальон”.



Йордан Табов
Активен
delfin
Гост
« Отговор #10 -: Декември 06, 2009, 12:51:48 »

Богомилска литература:

- "Тайна книга" или т. нар. "Йоаново евангелие"

- "Апокрифен български летопис" от ХI в. като “Видение Исаево”

- Катарски требник

- “Книга за двете начала”
Активен
delfin
Гост
« Отговор #11 -: Декември 06, 2009, 12:55:38 »

КНИГА ЗА КАЧЕСТВАТА (ПЪРВА КНИГА НА БОГОМИЛИТЕ)


1. Пътят е един за Изтока и Запада. Неговото име е РАЗЛИЧАВАНЕ.

2. Веднъж попитаха Господаря на Смокиновото дърво: "Как се постига различаване?" "С взиране" - отговори той. "Взира се онзи, който има чисти Очи. И тъй, братя, пазете чистотата на Очите си. Пазете очите на Сърцето си от Кал, Прах и Сенки. Пазете ги от Мрежа, Вихър и Отражения."

3. Попитаха Пазителя на Скрижалите: "Какво е това, Господи? Не можем да разберем словата на Твоята Мъдрост! Обясни ни смисъла на тия загадки!"

4. И рече тогава Пазителят на Скрижалите: "Калта е видимото, Прахът е създаденото отвън, Сенките са създаденото отвътре."

"Мрежата е изкушението, Вихърът е Грехът, Отраженията са формите на долните области. А Сърцето да стои над всички Области."

5. "Ние чухме Господаря на смокиновото дърво и получихме откровение от Пазителя на скрижалите. Бяхме тринадесет души. Сега сме седмина. Защото другите погинаха. Пазете се от погиване, братя мои!"

6. Лесно е да кажеш: "Търси Пътя"! Мъчно е да укажеш Пътя.

7. Лесно е да изречеш: "Прави това и онова". Мъчно е да помогнеш.

8. Първото ми слово, братя мои: "Ако не помогнете, не ще ви помогнат."

"Растете като помагате на другите, оплодявайте жената във вас, синове на Неплодието. Множете се в излияния на Милостта и разливане на Благодат!"

9. Не се излага Пътя в имена и догми. Не е спасила догмата никого още.

10. Не търсете правила и не възхвалявайте продавачите на норми. Лесно се говори, мъчно се пояснява.

11. Aз излагам само как се върви, вие сами знаете къде.

12. Само два стадия има: Този, що търси Пътя и този, що живее Пътя. Единият се казва Послушник, а другият - Ученик на Пътя. Единият слуша, а другият - изпълнява.

13. Но слушане без изпълнение е мъртво. И изпълнение, неподчинено на Слушане, не дава плод.

Активен
delfin
Гост
« Отговор #12 -: Декември 06, 2009, 12:57:18 »

СТАДИИ НА ПОСЛУШАНИЕТО

14. За да минеш първото голямо стъпало, трябва да се научиш да слушаш Вътрешния си Глас, да намериш Себе си.

15. Вътрешният Глас винаги говори, защото е един за всички.

16. Затова трябва да изчистиш онова, което пречи на внимателния ученик да слуша Вътрешния Глас.

17. Щом премахнеш онова, което пречи, тогава Гласът стига до Вътрешните уши. И Неговите звуци са чаровни.

18. Премахни звуците, които идват отвън, за да чуеш Вътрешното.

19. Премахни влиянията (лъчите), идващи от телесното и предметното, за да видиш Светлия вид на Безплътното, което има за предмет само Вечната Неръкотворна Светлина.

20. Измамните звуци и лъчи (влияния) са от Сатан, който е баща на формите и архонт на всичко създадено земно. Те се преграждат с отричане от света и славата му, с отричане един път завинаги от тях.

21. Послушникът трябва да преодолее Сатан и тогава последният ще му се покори и ще му служи. Първата победа над Сатан става, като се победят Стъпките му. Те се наричат на наш език - Желание.

22. Учи се да познаваш широките пътища на човешкото страдание и ти ще разбереш, че страданията се раждат от Желанието. Страдаме, когато желаем и не постигаме желанoто. Страдаме, защото не знаем какво желаем.

23. А откажем ли се да желаем, не страдаме вече.

24. Страданието ражда нови желания, а желанията раждат връзки. Връзките отдалечават крайния миг на нашето освобождение.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #13 -: Декември 06, 2009, 12:58:21 »

І. ДЕЛФИН


25. В началото указания не се дават.

26. Търси момента на Вечното и променливите стъпки на Времената. Под игривия ритъм на Нереалното (това, което не е), търси да прозреш Вечното дишане на Реалното (Това, което е).

27. И се бори с ритъма на първото в себе си, за да достигнеш до дишането на Вечното вън от себе си. Защото трябва да го усетиш най-напред вътре в себе си. То е лесно за отличаване. Питай се винаги: "Това променя ли се?" - Тогава значи, не е вечно.

28. Питай се: "Това разрушава ли се, изчезва ли, ражда ли се от нещо друго?" - Тогава значи, не е реално.

29. Търси да намериш причината му в него самото. И усвои по вътрешен и съзнателен ред тази причина. Преживей я.

Но, улавяй Непроменящото се, онова, което се ражда в Непроменливото - роденото. И като го изживееш чрез съсредоточено взиране върху него, ти ще проникнеш в онова, което ражда всичко.

30. Защото Него именно ти ще намираш навсякъде, като семе на Непроменливото и Реално съществуване.

31. И като размишляваш върху елементите на Първородното, ти ще го познаеш в себе си и ще забележиш пълнотата на Единното Всепребиваване.

32. Когато изживяваш в своя частен живот само реалното и неговите пътища, ти ще разбереш скритата наредба на света. А Вселената ще ти разкрие своите сили, защото органите се явяват, когато функцията е установена вече. Това наричаме ние ОТВАРЯНЕ НА ОЧИ.

33. При всяко желание, мисъл, усещане, спомен, чужда дума, дело - ти навикна да се питаш: Има ли нещо реално тук? Кое е реално? Защото елементи (макар и далечни) на реално има във всичко нереално.

34. И се мъчи да мислиш, чувствуваш и искаш само реалното! Така ти стигаш до начертания Път: мирските грижи и необходимите за външният живот дела ще отстъпят и ти ще живееш в тях само механично, без да влагаш там своя съзнателен опит.

35. Като знаеш каква пречка са желанията, отвикни да харчиш себе си за тях, защото желанията отвличат най-скъпото от нашите сили. Когато те нападне желание и ти не можеш да го отпъдиш с усилие на мисълта, събери своята воля и мисъл върху Слънчевият Възел и насочи нагоре към главата си силите, излъчващи се от там.

36. Когато стигне силата до Възела, проследи я със схващане и мислене и я прокарай около главата си, за да се събере по Витловиден Път на върха на главата ти.

37. И кажи си тогава сбрано и трезво: аз убих това желание и ето силата му, погълната от насочването на моята воля!

38. Тази сила аз ще употребя за помагане на ония, които страдат!

39. В обикновените случаи на живота реалното личи при ясен поглед, който умее да се взира отвътре на нещата, формите и отношенията. Опитвай се само с мощно усилие на волята да побеждаваш натрапчивия набег на онова, което не е реално.

40. Тайната на волевото усилие е да оставиш волята чисто да действува, без примес на мисъл и чувство. Дойде ли желание, което изглежда силно и не се отпъжда с прехвърляне на мисълта върху друг предмет, отведнъж спри всяка мисъл и чувство и остави волята в нейната самостойна сила да го отпъди. С усилие го изгони. Волята ще победи. Знай това!

41. А ако те прихване случай труден, когато не можеш конкретно да видиш длъжния път, попитай се: Що би сторил Христос сега, в този случай? И постъпи тъй, без да се интересуваш от условията и последиците.

42. Досега ти си бил учен да започваш своя разговор с буквата "Х". Нима не се досещаш, че и своята мисъл трябва да започваш с инициалите на Христа? Че не трябва да мислиш, искаш, говориш нищо, което не би било угодно на Христа?

43. Че твоята реч трябва да води света към Христовото слово, към дните на жертвата. Защото започваш речта си с буквата, която е знак на Кръста на Равновесието, Двойният Екер, Мечът и Тирсът - кръстосани.

44. И тъй, братя мои, така постъпвайте! Живейте на Дело и Реч Кръстното слово, защото за Кърваво Кръщение се готвите!

45. Изхождайки от Кръстното Слово, научи се да намираш Единното и Множественото. Какво прави тази тълпа, така недоволна? Тя търси своя скъден хляб. Жадта на низшата природа я води към пътеките на протеста и нейното име е Заблуждение.

46. Къде е тука Единното? То е подтиснато в многослойната форма на заблудата, че тялото е същественото. Негова проява е жаждата за духовен растеж, но в долните пластове тя граничи с инстинкта за самосъхранение и ражда престъпните устреми на отделното същество, което жадува за запазване на тая отделеност.

47. Погледнете тази война! Народите се бият. Единното ражда героизма на борбата, а отделното - грабежа и насилието. И престъпното пак се съглежда да подава глава изпод жадните устреми на множеството.

48. По този път ти ще оставиш себе си и отделното и не ще долавяш с радост отражението на своята крехка личност върху вълните на битието.

49. Защото има ли го отражението, не си убил още онзи, що се отразява там.

50. Три граници ти трябва да прекосиш: едната обхваща областта на неразличаването (ти я преминаваш сега), другата - областта на измамата - наричат я Дърво на Познанието (ти влизаш в нея). Третата обхваща областта на Мъдростта - наричат я Дърво на Живота (далеч си още от нея).

51. Напусни първата област, без да стоиш в нея. Във втората бди бодро: там е Змията, свита в седемте гънки на своето изумрудено тяло. Нейното име е ........... Ти трябва да я надвиеш или да паднеш. Бързай към извора на третата област, Жаждущий висши наслади! Защото са горчиви плодовете на Дървото на Живота: Жертва, Милосърдие и Тайна се наричат те ..............

52. Затвори се в себе си и търси Пътя, брате мой! Научи сложното и трудно изкуство на Вътрепребиваването!

53. Щом се събудиш сутрин, надникни в себе си и дръж взора си навътре. Не прави като невежите, които още при събуждането мислят за своите делнични грижи и бдят цял ден над своето тяло.

54. Искайте Светлина и ще дойде Светлината. Но изгонете първо Мрака от себе си! И ако през деня нещо те принуди да погледнеш "навън", веднага си прибери отново погледа навътре. И така, научи се, даже при делничната си работа, да не изпускаш Вътрепребиваването.

55. Различавай винаги с бдящо око скъдното познание на ума от светлите дадености на Духа, които са плодове на зряла Мъдрост. При своята мисъл следи има ли наченки на мъдрост или в нея само умът разкриля криле.

56. При разговор отбелязвай в ума си, какво смяташ, че е плод на мъдрост - било на твоя съветник или случаен човек. Защото Мъдростта личи, щом я търсиш.

57. Не вярвай на своите сетива (сетивни чувства), защото те измамват понякога. Когато срещнеш непознат, кажи си: "Срещнал съм този човек, аз му дължа много." И се отнасяй с него, както би се отнасял с някой, комуто дължиш наистина много. Гледай да му се отплатиш с всичко, което му е нужно. Защото ти си длъжник на всичко, което живее.

58. И затова, покори сетивните чувства, които буди този човек в тебе: добри или лоши. Ако той ти е приятен, не се свързвай с него, нито му разкривай каквото и да било! Неприятен ли ти е, бъди равнодушен също тъй, но подави в себе си чувството на неприятност!

59. Пази тайна винаги и не разкривай никому сложните пътища на своя вътрешен живот - най-вече на външните хора!

60. Търси в безличното, лишеното от форма и отношения, своя Вътрешен Аз и не дири да намериш там някаква физиономия, подобна на твоята. Той е общ и един за всички. Съчетавай ум и мъдрост в едно, но подчинявай ума на слабите проблясъци на Мъдростта! Ще дойде време, когато ти цял ще бъдеш Мъдрост и умът ти тогава не ще сбърка никога. Затова сега ти го дръж подчинен. Защото само по този начин познанието ще изгуби своя измамлив блясък и своето отровно жило.
« Последна редакция: Декември 06, 2009, 13:05:43 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #14 -: Декември 06, 2009, 13:06:28 »

ІІ. БЕЗКОРИСТИЕ


61. Жертвата трябва да стане Път за търсещия. Това знаят всички, които са намерили Пътя.

62. Ти трябва да станеш равнодушен към всички резултати на своите дела. Ако си вложил в тях усърдно усилие, без да мислиш за себе си, а само за другите, ти не губиш. Работата на другите спечелва. Кажи си: Това дело е Божие и аз не искам никаква награда, защото не съм я заслужил. Аз върша онова, което дължа другиму. И тъй, Божието дело - Богу принадлежи.

63. Защото знай: от деня в който потърсиш награда за стореното или поискаш заплата за работата на лозето Господно ще се намериш изоставен от ония, които помагат на искрените и безкористни работници.

64. Търси усилено случаи да жертвуваш: винаги можеш да ги откриеш. Малко са жертвуващите в сравнение с нуждаещите се. Да не ти дотягат хората, макар че смущават работата ти и отнемат времето ти. Но ти не прекарвай времето си в празни разговори с тях, а търси начин да им помогнеш, да ги научиш, да ги насочиш.

65. И хората да ти станат приятни по този начин. Тогава това чувство ще стане постоянно в тебе и никой не ще ти бъде неприятен. Казвай си: "Този човек ми е неприятен, но аз го съжалявам за неговото нещастие." И като видиш кое е неприятното в него, гледай на това нещо като на нещастие за този човек и се мъчи да разкриеш пътищата по които той може да се отърве от своето нещастие. Помогни му милосърдно за това.

66. Не изпускай никой срещнат без да му сториш какво да е добро. Защото ти си онзи, чрез когото Христос помага на света. Когато ти с такава работа заслужиш неговите милости, тогава чрез тебе Той ще напътва богатите сърца към благодатно милосърдие.

67. Медитирай върху това и резултатите ще дадат добро. Отвикни да работиш с корист. Когато вършиш какво да е, знай че го вършиш за Бога и гледай добре да бъде свършено. Защото Божият труд не може да бъде вършен как да е.

68. Пълни с благословени мисли своите дела в тяхната вътрешна атмосфера. Бог е създал за тебе земята, подредена за твоето развитие, c условия за да вървиш по своя път. Дал ти е наставници, милосърдна помощ, слово, примери, мисли на праведните.

69. Нима ти и всичко друго не принадлежите еднакво Нему? Не трябва ли Нему да принадлежат делата на твоите дни?

70. Когато видиш страдащ, не се крий несмело под покрива на своето благо и личност, а помогни! За помощ сме родени. Не се плаши от вопъл и вик, раните на душата да не ти внушават отвращение.

71. Ти си церител на болящите духом и това е твоят радостен дълг. Не чакай да се втвърди от скръб сърцето на чужденеца. Открий му дверите на милостта си. Нека равнодушие стои върху лицето ти, а милосърдие - в душата ти. Който се отвращава и не помага, за него няма дял в Царството Божие. Помощта да идва от милосърдно сърце. И след всяко добро дело, побеждавай чувството на доволство, което треперливо пърха там в душата ти. Защото твоята личност е доволна, че не е "като онзи митар".

73. Колкото е горещо сърцето ти когато помага - толкова студено да бъде след помощта. И след това - събери се в себе си отново, проникни в просветлената Вътрешна глъбина, за да се просветиш сам.

74. Защото в мига на милостта небето се отваря и ти не можеш да видиш Бога там. Небето е вътре в тебе.

75. Избягвай похвали - рязко ги отхвърляй и затваряй устата на ласкателя еднакво, както и на онзи, който говори правдиво, щом те похваля.

76. И кога застанеш като ръководител начело на малцина или мнозина, не хвали, а бъди строг, както са били строги с тебе през твоите първи стъпки.

77. Не осъждай хората. Съди и осъждай само нереалното в тях, както го осъждаш и вън от тях. Твоята воля нека постоянно работи, безспирно и безвъзмездно.

78. Умът ти постоянно да пази своето спокойствие и нетревожност. Духът ти да бъде светъл и прозрачен вътрешно, да замени при твоите дела гласа и чувството.

79. Ако навикнеш да пазиш духа си бодър, той ще бъде едно с Бога, а дадеш ли му да заспи, ти си изгубен. Зъл враг ще покрие с плевели нивата на Господаря.

80. Бъди въздържан, прост по начина на живот. Но помни, че не постите и молитвите издигат, а всъщност онзи, който пости и се моли вътре в теб.

81. Не ще свършиш, братко мой, Христовата наченка, ако победиш своите грехове. След това иде животът, проповедта и делата. Победилият трябва да се състезава с враговете на Правдата и да носи смело Кръста си.

82. Отхвърли спора и възможността за какъвто и да е спор. Не разнищвай вечните и малотрайни форми и не буди в себе си ума на личността, който трябва да бъде пресушен до извора из дъно.

83. Кажи: "Не, брате мой, аз зная само това, що съм чул и не мога да убеждавам." Защото спорещите служат на Сатан, тоест на разединението.

84. Еднакво не се плаши от неуспех и не търси сполука. Господнята работа със сигурност е спечелила, въпреки твоя неуспех. Знай, че не губи никога Делото, губи само личността, която трябва от своя страна да надживява себе си и всичко свое, за да го отхвърли един ден изцяло като товар. Когато те мъчи трудността да отхвърлиш светските притежания, спомни си бедуина, който оставял по пясъците на пустинята своето злато, изморен и капнал от жажда. Той хвърлял елмазите, за да открие вода.

Нима не сме по-нещастни ние, запленени в заветните огнени пътища към Вечните Извори на жива вода.

85. Работи чисто и безкористно, брате мой и тогава леко ще ти се види бремето Христово и радостен - Пътят на Самоотричането.

 
Активен
Страници:  [1] 2   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Книга на Богомилите
Духовни учения
Житара 14 1707 Последна<br />публикация Януари 22, 2017, 18:18:49
от Житара

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright