Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: КЛАСИФИКАЦИЯ НА СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ  (Прочетена 3295 пъти)
The One
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1636


Винаги на точното място в точното време

WWW
« -: Март 17, 2011, 02:11:30 »

КЛАСИФИКАЦИЯ НА СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ

                Голямата група на скъпоценните камъни все още няма общоприето название и класификация. Използват се различни термини, които по същество не изчерпват еднозначно техния смисъл. Според А. Ферман прозрачните камъни са “самоцвети”, а полупрозрачните и непрозрачните – “декоративни или цветни камъни”, които названия и днес широко се използват в Русия. В други страни се среща и терминът “благородни камъни”, обединяващ скъпоценните камъни от ювелирно-декоративната група. Употребяват се и названия като “полускъпоценен камък” (скъпоценен камък от по-ниска стойностна група), “драгоценни камъни”, “декоративно-облицовъчни камъни” и др. в смисъла, на който всеки изследовател влага различно съдържание. Като има предвид, че терминът “полускъпоценен камък” понижава ценността на различните камъни, Международната гемоложка асоциация препоръчва да се откажем от него и всички, използвани за ювелирни и художествено-декоративни цели минерали, минерални разновидности и минерални и минерално-органични агрегати, да се наричат “скъпоценни камъни”. Според приложението си тези камъни би могло да се поделят на ювелирни скъпоценни камъни, ювелирно-декоративни скъпоценни камъни и декоративни скъпоценни камъни. Самостоятелно значение имат “колекционните камъни”, към които се отнасят красиви и редки образци от отделни кристали и друзи от тях, а също и минерални агрегати.

                Според най-новата и най-пълната класификация скъпоценните камъни се разделят на 3 големи групи: ювелирни, ювелирно-декоративни и декоративни скъпоценни камъни.

 

                Група А. Ювелирни скъпоценни камъни

 

І клас    -              ювелирни скъпоценни камъни с най-висока стойност, т.е. от І-ви ред. Включват се диамант, рубин, смарагд, син сапфир и естествени бисери. Това са най-високо ценените и най-скъпите скъпоценни камъни. Цената на 1 карат (200 мг) може да достигне до 2000$, а уникалните им образци обикновено се разглеждат като национално богатство.

ІІ клас   -              ювелирни скъпоценни камъни от ІІ-ри ред: александрит, сапфир (оранжев-патпараджа, зелен, виолетов), благороден черен опал, благороден жадеит (жад-империал). Стойността на тези камъни е до 600 – 1500 $ за карат.

ІІІ клас  -              ювелирни скъпоценни камъни от ІІІ-ти ред: демантоид, благороден шпинел, благороден опал, аквамарини, топаз, родолити, турмалин. Цената на тези скъпоценни камъни е от порядъка до 300 $ за карат.

ІV клас-                ювелирни скъпоценни камъни от ІV-ти ред: хризолити, циркон, жълт, зелен и розов берил, кунцит, тюркоаз, аметист, пироп, алмандин, лунен камък (адулар), слънчев камък (фериортоклаз), хризопраз, цитрин. Цената на тези камъни достига 80-100$ за карат.

 

 

                Група В. Ювелирно-декоративни скъпоценни камъни

 

І клас    -              ювелирно-декоративни скъпоценни камъни от І-ви ред: лазурит, жадеит, нефрит, малахит, чароит, кехлибар, кварц-безцветен и опушен. Стойността на посочените камъни се определя на 30-150$ за 1 килограм.

ІІ клас   -              ювелирно-декоративни скъпоценни камъни от ІІ-ри ред: ахат, амазонит, хематит-кървавик, родонит, непрозрачни иризиращи фелдшпати (беломорит), иризиращ обсидиан, епидотгранатови и везувианови родонгити. Цената на отделните камъни от този клас се изчислява на 1-15$ и повече за 1 килограм.

 

 

                Група В. Декоративни скъпоценни камъни

 

                Към тази група се отнасят следните минерални агрегати и минерали: ясписи, мраморен оникс, обсидиан, гагат, вкаменено дърво, лиственик, кремък с пъстра окраска и концентричен зонален или ивичест рисунък на цвета, графичен пегматит, флуорит, авантюрин, селенит, агалматолит, цветен мрамор и др. Стойността на посочените камъни варира от 100 до 1000-1500$ за 1 тон суровина. Крупните монолити се употребяват за облицовка на здания или строеж на паметници и по същество трябва да се отнасят към облицовъчните камъни.

                Т.нар облицовъчни строителни камъни  са отделна група, към които се отнасят предимно скали с особени физико-механични и химични свойства (здравина, твърдост, монолитност, устойчивост или дълговечност и др.) и различно в сравнение със скъпоценните камъни приложение. Тези камъни се поддават на рязане и след полировка показват красива и устойчива окраска. В основната си част обаче те нямат качествата и  стойността на скъпоценните камъни. Отнасят се към строителните материали.

                Съществено е да се знае, че рязка граница между отделните групи и класове не може да се постави. В зависимост от нарастването или понижаването на интереса към даден скъпоценен камък, той може да се “издигне” или “смъкне” в йерархията на елита на минералния свят. Може да се получи дори ситуация, при която камъни, макар и принадлежащи по принцип към първия клас на ювелирните скъпоценните камъни, но отличаващи се с некрасива или неравномерна окраска, или поради наличието на включения и други дефекти да се оценяват по-ниско и дори под равнището на минерали, които се отнасят към ІІ-рия клас. И обратно особено красиви камъни от ІІ-ри клас на скъпоценните камъни да се приравняват към ценящите се с един порядък по-високо минерали от техния І-ви клас.

                Обсъжданата класификация включва само най-важните скъпоценни камъни и не изчерпва списъка на всички известни днес скъпоценни камъни. Класификацията, обаче дава възможност в нея да намерят своето място и периодично постъпващите на пазара по-малко познати, нови и редки скъпоценни камъни. Поради това, че тези минерали обикновено са все още недостатъчно популярни и се нуждаят от известна реклама, на тях според качествата им е отредено място в последните класове на всяка от трите отделни големи групи на ювелирните, ювелирно-декоративните и декоративните скъпоценни камъни.

 

 

Пояснителни бележки за свойствата на минералите
 

Твърдост            -              свойство на материалите да се съпротивляват на деформация или разрушение на повърхностния им слой (при драскане или за скъпоценните камъни – при полиране). Виенският минеролог Ф.Моос /1773-1839/ е съставил таблица на минералите, определяйки твърдостта на драскане на повърхността му от остър еталонен предмет. За скъпоценните камъни с твърдост по-малка по Моос, се приема, че са неустойчиви и с времето се матират. Скалата на Моос е десетична, като най-голяма твърдост притежава диамантът – 10, а най-малка талкът – 1.

Цепителност      -              свойство на минералите да се цепят по различни (1, 2, 3 или повече) определени кристалографски посоки. Съществуват съвсем съвършена, съвършена и несъвършена цепителност. Някои от скъпоценните камъни с неясна цепителност показват лом, който е с различен характер – мидест, кухест, зърнест, неравен и др.

Плътност            -              това е състоянието на масата на веществото към заемания от него обем, когато веществото се намира в естествено състояние. Скъпоценните камъни могат да са леки (2,4 g/cm3), нормални (2,65 g/cm3) и тежки (повече от 5 g/cm3).

Цвят                      -              зависи от химичния състав на минерала, от кристализационната му структура и примесите от други елементи. Причина за различията в света е светлината ,т.е. електромагнитните колебания. Човешкото око възприема само вълните от т.нар. оптически диапазон – от 400 до 700 nm. Тази част на видимата светлина се разделя на 7 главни части, всяка от които съответства на определен цвят от спектъра: червен, оранжев, жълт, зелен, син, виолетов, като при смесването на всички спектрални цветове се получава белия цвят.

                Камъкът, който пропуска всички дължини на вълните на оптическия диапазон, изглежда безцветен. Ако се поглъща цялата светлина, камъкът изглежда черен. При частично поглъщане, камъкът е млечнобял или сив, а ако абсорбира само определена дължина на вълната, той придобива цвят, съответстващ на наслагването на останалите неабсорбирани вълни. Основни носители на цветовете – хроматофорите, са йони на тежки метали: желязо, кобалт, никел, манган, хром, ванадий, титан и др. понякога оцветяването се дължи на дефекти в кристалната решетка, в следствие възникването на радиационни ефекти под въздействието на радиоактивно излъчване, предизвикващо селективно поглъщане на светлина. Цветът на скъпоценните камъни  е различен при дневна и изкуствена светлина, поради разлика в спектрите им.

Лъчепречупване -           пречупване на светлинните лъчи при преход от една среда в друга.

Двулом -              разлагане на светлинния лъч на два лъча при влизането му в камъка. Това е един от диагностичните белези на скъпоценните камъни.

Дисперсия          -              разлагане на бялата светлина на спектрални цветове при преминаване през кристал. Наблюдава се най-добре при безцветните скъпоценни камъни. Особено ярко се проявява цветната дисперсия при диамантите. Тя му придава “игра” на цветовете и”огън”.

Блясък -              възниква при отразяването от повърхността на камъка на част от падналата светлина

Плеохроизъм-   това е нееднакво поглъщане на светлината в различни посоки на двулома на кристалите. Някои от прозрачно оцветените камъни изглеждат оцветени различно в зависимост от това, от коя страна се наблюдават.

Опалесценция- млечнобял, мътносинкав или бисерен блясък. Получава се вследствие на отразяване и разсейване на светлината от дребните силикатни частици. В отразената светлина доминират късовълновите (небесносини и сини) цветове.

Иризация             -              (от латински “iris” – дъга) – игра на цветовете на дъгата в някои скъпоценни камъни, в резултат от разлагането на белия цвят (пречупващ се от дребни нарушения и пукнатини в камъка) на спектралните цветове. В планинския кристал този ефект чест се предизвиква изкуствено (създават се пукнатини в камъка) за да се повиши стойността му.

Астеризъм          -              (от гръцки “астер” – звезда) – ефект на “котешко око”, характерен е за камъни, изградени от призматични, иглести и влакнести агрегати или съдържащи тънки, паралелно ориентирани празнини (каналчета). Ефектът възниква вследствие на отразяването на светлината от паралелните сраствания (или празнини) и се наблюдава при завъртане на камъка. По него се премества тънка ивица, наподобяваща котешко око. Това явление се наблюдава най-ярко, ако камъкът е шлифован като кабошон.

Луминисценция-               събирателно понятие, обхващащо всяко светене на вещества под влияние на излъчване, физическо въздействие или химични реакции. При изследване на скъпоценните камъни се използва луминесценция  в ултравиолетовите лъчи (флуоресценция). Тя се предизвиква главно от малки количества хроматофори – йони на хром, манган, кобалт, никел и др. включения на молибдати, вофрамати и някои съединения на урана. Понякога луминесценцията се дължи на дефекти в кристалната решетка на минералите. Едни и същи камъни могат да съдържат различни хроматофори и флуоресценцията да не е еднаква, но за скъпоценни камъни от определени находища те винаги са еднакви и характерни. Желязото  дори в малки количества намалява този ефект.

 

http://www.meridian27.com/fun/Kryst.htm
Активен

Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

Всичко перфектно е точно такова,
течащ в безкрая свещен резултат!
Бъди сега причината нова,
за твоя бленуван в мечтите ти свят.
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  



Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright