Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: За духовното учителстване  (Прочетена 1149 пъти)
Еруин
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 427


  • Град: Варна
  • « -: Март 15, 2011, 20:19:10 »

    Идват времена, когато всички духовно напреднали хора, се налага да се изявяват като духовни учители, затова ви предлагам моята гледна точка за проблемите, с които може да се сблъскате.

    Искам още от самото начало да подчертая: досегашната ни представа за духовен учител вече не е актуална, остаряла е, повече вредна, отколкото полезна. Основната вреда от учителя-водач/лидер е, че тези, които се обявяват за ученици се отказват от правото си на свободен избор, като се доверяват на учителя, очакват, той да им казва, какво да правят (поради страха да не сгрешат). Разбира се, не тотално, но най-малко по духовните въпроси се отказват да имат собствено мнение. Така заблудите на учителя, стават заблуди и на учениците, и намалява уникалността на всеки ученик. Силно се ограничават волевите усилия за промяна и самоконтролиране, т.е. работата върху личните несъвършенства се ограничава само върху посоченото от учителя. 

    На сегашния етап от развитието, най-добре е всички да са равностойни, т.е. всички да са едновременно и учители и ученици (става въпрос за старите души, някои от по-младите, вероятно, няма да могат да се справят сами, поради липса на опит). Равностойните отношения са много необходими при обединението на енергиите, което става все по-актуално с необходимостта да се управлява планетата. Свободният осъзнат избор е задължителен при обединението в групови души, за създаване на духовни общини с общи цели. Не може да се избягнат отношенията орел-рак-щука, ако има и най-малките ограничения на свободната воля – само доброволният избор дава обединени резултати. 

    Естествено, има хора с много повече знания от масовото ниво, но останалите е по-добре да ги смятат за съветници, които да им дават алтернативно виждане, отколкото да им прехвърлят отговорността си за вземането на решения. 

    Хората с трайна духовна ориентация, обикновено са стари души, т.е. индивиди с много натрупан опит. Ако има само един учител, а всички останали се самоопределят като ученици, споделянето на собствения опит се ограничава силно, ако го смятат за незначителен. Но ако всички приемат идеята, че едновременно са и учители, и ученици, съзнанието им няма да е отворено само за един учител, а за всички. Така се развива една много здрава толерантност и силно намаляват условията за развиване на състезание, т.е. доказването, кой е по-способен.

    Трябва винаги да имате предвид, че промяната на общественото мнение е неблагодарна работа. Психически се подгответе, за какви ли не обвинения. Може би, най-често ще ви изненадват обвинения в недостатъци, които са проблем на самите обвиняващи. Както е посочено в някои послания, човешките проблеми могат да бъдат оприличени на цветни очила, ако очилата са със сини стъкла, виждат всички хора сини, т.е. откриват собствените си недостатъци във всички хора, а това им дава повод да стигнат до извода, че недостатъците им не са сериозен проблем, с който трябва да се справят. И така го набутват в най-потайното място на душата си и стават твърдо убедени, че нямат точно такъв проблем. 

    Друга много често срещана реакция е вкопчването в едни (приети за достоверни) истини и отричането на всичко останало. Това е следствие от много силно разочарование (няма значение дали си спомнят повода или е от предишно прераждане) – колкото по-силна е била вярата в нещо конкретно, толкова по-силна е болката от разочарованието. Тази болка предизвиква много силен страх, недоверие, да не се предоверят отново и да останат отново излъгани. Но поради дуалистичното мислене, (че е възможно нещо или само да е истина, или да е лъжа, т.е. изключват всякакво средно положение), отново и отново се вкопчват в една единствена истина и анатемосват останалите. Едва, когато разочарованията и болката станат достатъчно много, започва допускането и на относителната истина и намалява вкопчването и следствията от него. Но докато дойде този момент, такива хора са затворени за всякакви разумни аргументи и е напразно губене на енергия, ако се опитвате да ги вразумите. Естествено е, да очаквате от тях всякакви крайни реакции и затова на всяка цена трябва да запазите спокойствие – те просто, в този момент, толкова могат. Едва когато успеят да се справят със страховете си, ще могат да разсъждават безпристрастно. 

    Много често, когато опитате да посочите нечий недостатък, който не се забелязва от човека около вас, първата му предпазна реакция е да ви обвини, че го осъждате. Но ако сте общували по-дълго с този човек, може да забележите, че реакциите му са дуалистични – или го съдите, или го превъзнасяте. Средно положение няма. А както знаете, крайностите са илюзия. Но за да бъдете убедителни при отбиването на такива аргументи, добре е да имате предвид: осъждане има само, когато присъдата е основавана на някакви правила, на човешки закони. Когато не сте мотивирани от такива, а от чистото желание да помагате (основано на Единството и Божествените принципи), не съдите а констатирате действителността, защото уважавате правото му на свободен избор и не сте привързани към резултата, т.е. дали ще реши да промени нещо в себе си или не, за вас не е от съществено значение. 

    Когато един човек, на когото искате да помогнете, заема отбранителна позиция – егото му се чувства заплашено, т.е. той има усещането, че разговорът може да промени нещо в него. Тогава се усеща заплашен от евентуалната промяна и страхът го кара да измисли хиляди аргументи, с които да се докаже, че нямате никакво основание за мнението, което имате. За духовно търсещите, отбранителната позиция е недопустима, не само защото е мотивирана от страха и гордостта, а и защото липсва изградена толерантност, да се изслуша чуждото мнение и да се разгледа самокритично, т.е. стесняване на съзнанието – истината е само една – собствената. 

    Най-вероятно, всички духовно търсещи имат проблеми с обективната оценка, точно къде се намират на духовния път. Изчитането на купища литература или някакви екстрасензорни усещания им създават фалшивото усещане за значителен напредък. Но напредването по духовния път е възможно единствено с преодоляване на собственото си его. Хора, които изобщо не осъзнават, че имат този проблем, които не са вложили никакви усилия да разберат, какви проблеми предизвиква егото, са още съвсем в началото на пътя си и ще стоят там докато започнат да осъзнават истинската причина за липсата им на напредък. Много трудно ще успеете да ги убедите, че имат илюзорна представа за себе си. Един духовно търсещ може да напредне само тогава, когато изгради постоянно самонаблюдение, с което да коригира залитанията си в една или друга посока – а това е невъзможно, докато не ви е ясно, кое точно ви кара да залитате. 

    Никога не забравяйте, истинската опасност за духовните ви постижения започва, когато видите реален резултат от усилията си. Когато видите, че хората ви вярват, когато се появят „последователи”. Тогава от душата ви изпълзяват такива неща като суета, гордост, жажда за власт, честолюбие – неща, за които си мислите, че отдавна сте преодолели. Тези проблеми като потенциал са намалели силно, защото сте престанали да ги подхранвате енергийно, но не сте се справили напълно с тях. И понеже са доста слабички, много трудно ще осъзнаете въздействието им върху съзнанието ви, особено, ако сте сметнали, че няма вече какво да контролирате. Ако живеете с убеждението за значителен напредък по духовния път, докато забележите пагубното въздействие на неотстранените проблеми, могат да провалят живота ви, независимо, че сте убедени, че няма провален живот. 

    На някои места във „Философията на ежедневието”, си позволявам да правя някои прогнози, които основавам на информацията, с която разполагам до момента. Гледам да не забравя да посоча, че това е само мое лично мнение, което може да се промени, ако се промени изходната информация. Например, определено смятам, че за духовното събуждане на човечеството, има нужда от сериозно разтърсване. Това разтърсване наричам „големия ужас”, който може да се получи, когато всички забележат, че нещо се е променило кардинално – изчезва предвидимото бъдеще, което създава спокойствието на повечето хора и те стреснато се събуждат, като започват да се ослушват за да разберат, какво става. В такъв момент е очевидно, че старата представа за света, която им е давала досегашното усещане за сигурност, вече не действа и започват активно да търсят някакъв заместител. Тук идва вашият ред – доколко убедително ще успеете да обясните промените, доколко ще успеете да успокоите страховете. В прогнозата посочвам, че за големия ужас допринасят основно три проблема: природните катаклизми, смъртоносните болести и войните, разпалвани в емоционално нестабилната обстановка по цялата планета. Но това са само потенциални възможности на този етап, определени от моментното състояние на човечеството. Ако вие успеете да успокоите много хора, ако в масов мащаб емоционалното напрежение намалее, тези зловещи прогнози могат да не се сбъднат или да се сбъднат в много смекчен вариант, просто няма да има нужда от тях, няма да предизвикат посочените от мен следствия. Това е нагледен пример за реално творчество и за колективните възможности на много хора. Не си внушавайте, че сте прекалено слаби, не бъдете максималисти. Ако общите усилия успеят да предотвратят дори само няколко земетресения, пак си е струвало усилията – напрежението пораждано от големия ужас, ще намалее в някаква степен, а това може да ограничи войните и епидемиите.

    Трябва да повярвате, че е по силите ви да промените света, а след това да преодолеете собствената си инертност и да развихрите своята активност. Какво конкретно трябва да правите, решавате сами, защото всеки човек, който е около вас, има различни разбирания и ценностна система, и затова трябва да подбирате конкретни подходящи аргументи. Единственият универсален инструмент е любовта – ако излъчвате любов, хората ще ви имат доверие, а това е половината от успешно убеждаване/успокояване. Много силно е въздействието на любовта и за вас самите (постепенно смекчава страховете ви), и за обкръжаващите, ако се научите да обичате безусловно всичко наоколо. Ако смятате, че има такива, които заслужават, и които не заслужават да ги обичате, трябва да се заемете сериозно с тази своя преценка – какво ви кара да правите такова разграничение. Изобщо, обърнете сериозно внимание и на най-малката задръжка, която усетите в себе си. Само така ще успеете да реализирате безусловната Божествена любов на Земята. Ако изпитвате необходимост от мотив, за да обичате непознати хора, никога не забравяте, че са част от Бога – обичайки ги, обичате Него. Ако го практикувате постоянно, ще ви стане несъзнателен навик и през вас ще започнат да протичат постоянно нарастващи енергии – но само ако не измислите някаква причина да ги ограничавате. Дерзайте!

    Източник: http://yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=1493
    Активен

    I told you
    That we could fly
    'Cause we all have wings
    But some of us don't know why
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Където науката и духовното се срещат
    Видео клипове
    kim 4 875 Последна<br />публикация Май 28, 2010, 14:26:09
    от kim
    Духовното развитие на човечеството « 1 2 ... 6 7 »
    Духовни учения
    Ich 95 3472 Последна<br />публикация Декември 21, 2010, 10:35:50
    от Ich
    НЕПТУН - “Сърцето на Духовното Слънце”
    Астрология и нумерология
    dayana 3 3350 Последна<br />публикация Юни 11, 2011, 19:49:09
    от dayana
    Духовното развитие
    Обща тематика
    onidar 14 759 Последна<br />публикация Юли 18, 2011, 05:36:14
    от НИКОЙ
    между духовното развитие и зациклянето
    Въпроси и отговори
    ekaya 4 659 Последна<br />публикация Август 04, 2012, 09:46:26
    от Дом

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright