Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Мои стихотворения (Марикуза)  (Прочетена 3171 пъти)
marikuzma
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 19


  • Град: Атланта, САЩ
  • Вселената е нашия истински дом, а планетата Земя е

    WWW
    « -: Март 10, 2011, 12:10:54 »

    НА ЖИВИТЕ!

    Тежък и труден е пътят на живите,
    Всеки носи кръст на различна съдба.
    Малко е вярата в душите ни.
    Много и силна е завистта.

    Как да убием змията у себе си?
    Оставете я в ръцете на смъртта.
    И търсете дълбоко в недрата,
    Топлината на милата майка Земя.

    Как да забравим омраза и зло,
    Вечните дяволски чада.
    Как да успеем да посадим тази вяра
    В чистите детски сърца.

    Тежък и труден е пътя на живите,
    Но живота не е само съдба.
    Нужни са сила и воля и жажда
    За нова посока на мисълта.

    Има я като даденост
    Онази забравена доброта.
    Има я още с първия писък
    На родените същества.

    Тя е заложена, но я издигнете,
    Високо над всички злини.
    Там още тлее малкото пламъче
    За надежда, обич, любов и мечти.

    Неумолимо е времето в мрак.
    Погледнете го смело в очи.
    То ще спре неистовия си бяг
    И ще поеме с безброй светлини.

    Има простор за мисъл и ум.
    Далеч от дълга самота.
    Прегърнете надеждата с разум!
    И стъпете здраво на тази земя!

    Не изпускайте този миг на просвета.
    Той е неповторим.
    Има шанс за света. Нека го спасим!
    Истината е една! САМО С ДОБРОТА!!!

    Мария Кузманова
    Март 1998 г.
    Бейрут, Ливан
    Активен
    marikuzma
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 19


  • Град: Атланта, САЩ
  • Вселената е нашия истински дом, а планетата Земя е

    WWW
    « Отговор #1 -: Март 10, 2011, 12:11:18 »

    ВЪРНЕТЕ СЕ!

    Тъгата по Родината ме мъчи,
    Носталгията бавно ме руши.
    И сълзите напират в очите,
    И  болка във сърцето ме гнети.

    Душата страда раздвоена всеки миг.
    Потънала в ямата на нищета.
    Дори не стигат сили за последен вик.
    Обгърнато е всичко в самота.

    Въпросите напират и не дават мира
    Къде сгрешихме, кой ще ни прости?
    Но отговорът никога не идва,
    Открий ме казва, и ме разбери!

    Съдбата никога не трябва да виним,
    И сигурно, случайно няма за човека.
    Но можем всичкото да променим,
    С волята и мисълта за новата пътека.

    Защо напуснахме рождената земя?
    И гръб обърнахме на родната стреха.
    Там, където се родиха нашите деца,
    И майки святи ни дариха на света.

    Защо избрахме пътища незнайни?
    Пред чужди двери чело да склоним,
    И да понасяме невежеството обичайно
    А унижението, как да изтърпим?

    Удобното и лесното приехме бързо.
    Със натежали и затворени очи.
    Но то така и не успя да грабне,
    Изцяло наранените души.

    Илюзията на този свят, като един  мираж,
    Примами ни на кораба луксозен и блестящ.
    Но всичко се превръща в амбалаж.
    Все някога, ще сме ненужен и изхвърлен екипаж.

    И птиците летят далече по света
    Но винаги намират път към родните гнезда
    Така са всички живи същества,
    Жадуващи, милеещи за своята земя.

    И има път назад към родните поля,
    Към тайната, великата осанка на Балкана
    Към чистите планински езера,
    Към райските цветя, в градината на мама.

    Където полъх от вековната гора.
    Ти шепне древни тайни и слова.
    Където изгревът е чист като сълза.
    И птичи песни пълнят твоята душа.

    Там, където зърнал си земната светлина,
    И мама над люлката тихо песен  е пяла
    Където щурци и пригласяха във ноща
    И в сърцето, Любов и добро е посяла.

    България е Дух, Живот и Пламък!
    Такава е за цялата Земя.
    И ще ни събере отново, и без данък
    Във бащината стряха, у Дома.

    И няма грях да ни тежи в сърцата
    И ще изпълни щастие и нашите души
    И за доброто на децата
    Отново в лоното си ще ни приюти.

    И знам България ще Бъде!
    Тя има мисия на таз Земя
    И не е късно пак да я прегърнем
    Изстрадалите, нейните чеда.

    Върнете се по родните места!
    И този, който вярва ще го бъде!
    Заради вечната, небесната мечта,
    Да разберем кои сме и защо на таз земя.

    Върнете се по родните места!
    Такава е повелята на древния ни род.
    Небето знае порива на вашата душа,
    За да сме вечен, цял един народ.


    МариКуза,
    28 март, 2007г
    Атланта
    Активен
    marikuzma
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 19


  • Град: Атланта, САЩ
  • Вселената е нашия истински дом, а планетата Земя е

    WWW
    « Отговор #2 -: Март 10, 2011, 12:11:35 »

    СЪДБА

    Какво е Животът, каква е целта?
    Въпросите вечни на тази земя.
    Имаш ли мисли, понякога за това,
    защо появил си се на света?

    Раждаш се с плач и душата ти стене.
    За нея земен живот е като бреме.
    Начеваш със сълзи, но отваряш очи.
    И съпка по стъпка живота следиш.

    Млад си, духът ти търси и гориш
    Душата ти иска и смело летиш.
    Гониш, бориш се и пламтиш.
    Твое е времето и.... не пестиш.



    Силен и млад, тъчеш нишките на съдбата,
    по пътеки без начало и край.
    И рисуваш със цветове на дъгата,
    По платното картината на любовта.

    Пътища много и си, като окрилен.
    Ти уловките следваш ден подир ден.
    Радост и сълзи редиш в безкрая,
    Като частици от пъзел вселенски слепен.

    Смел си, изграждаш и разрушаваш.
    В кръговрат, даваш и получаваш
    Попадаш в миговете на тъмнина
    За да стигнеш отново до светлина.

    И стискаш и мъчиш душата си своя,
    Жадуваща за безмерната свобода.
    Да я вкараш в релсата на живота,
    Без да и даваш полагащи се права.

    Тя милата се подчинява,
    Макар че обричаш я на самота.
    И се опитва да ти подава знаци
    За пътя на твоята лична съдба.

    Години, години летят, преминават.
    Едни като тих ручей, други като буйна река,
    И сезони менят се, днес е топлото лято
    Утре, неусетно хладна, дошла есента.

    Сребърни нишки в косата подсещат
    Че пред прага на зимата си сега.
    Тя съдбата си шепнеше, шепнеше
    Нямаше кой да я чуе във суета

    Тя неизбежната съдница наша,
    С грижа за крехката ти душа
    Сега тихичко те изпраща
    и ти готви среща със самота.

    Спомени нижат се в мрежата на съня.
    Като слънце и облаци през деня и нощта
    Миналото тича, разперило е криле,
    Без да докосне закърнялото ти сърце.

    И въртиш се в кръга на живота,
    Като в парка на виенското колело.
    То е цялата, наша мила съдба,
    Всичкото чудо, събрано в едно.

    И тъй с годините през живота
    Открехвал си бавно заспалите сетива
    Безмилостно времето те докосва
    с надежда и вяра една,
    че съдбата ще ти е благодарна,
    макар и зрънце да посадил си от
    ЛЮБОВТА!

    Марикуза
    Атланта
    10.12.2010
    Активен
    marikuzma
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 19


  • Град: Атланта, САЩ
  • Вселената е нашия истински дом, а планетата Земя е

    WWW
    « Отговор #3 -: Март 10, 2011, 12:11:47 »

    ПОДАЙ РЪКА!

    Подай ръка и приеми на другия отсреща
    Той не случайно я протяга, потънал в самота.
    За него това е сляпата, последната надежда.
    Приятел да открие, дори с малко топлина.

    Не гледай външен израз и одежди!
    Не забелязвай тембър или зло в очите
    Опитай да прозреш в душата нежна,
    Където пърха клето, птичето сиротниче.

    Тъгата е в сърцето и очите го издават.
    Той търси светлина и топло за духа си.
    Ти откликни и помогни, не чакай браво.
    Създателят и твоето ще ти прости с дъха си.

    Душите ни се търсят чак от памтивека.
    Ти да прегърнеш, теб да приютят.
    Така спиралата не се прекъсва.
    За да пребъдем ний Човеци на века.

    Когато там в здрача на деня,
    Спре странника пред твоята врата.
    Не го отпращай, а подай ръка
    Тя би му дала търсената светлина.

    Това е Той и това си Ти, като две плахи очи.
    Като перата  на птиците слети в крило
    Като тичащи капки с дъжда в едно.
    И листенца на клонче, на вековно дърво.

    Така да отворим сърцата, чрез сетива
    За всяка вселенска, трептяща  душа.
    Да сме свидетели на прекрасна земя,
    Да поемем на поход, с песен за любовта!

    Подай ръка и да направим вселенско хоро.
    Подай ръка и сътвори  истина за добро.
    Земята да тръпне от искри светлина.
    Обичай, Прегръщай, Живей Тук и Сега.

    Марикуза
    5.01.2011г.
    Атланта
    Активен
    marikuzma
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 19


  • Град: Атланта, САЩ
  • Вселената е нашия истински дом, а планетата Земя е

    WWW
    « Отговор #4 -: Март 10, 2011, 12:12:04 »

    СТРАХЪТ

    Страхът се сипе повсеместно над земята.
    Като снежинки на тъмата в светлината.
    Той тегне, разрушава и човека и душата.
    Той всява смут дори в недрата на телата.

    Страхът коварен и жесток е и не пита.
    Той смазва, тъпче плаши и оплита,
    в мрежите си, с пипалата младите души.
    Той ги смразява, чупи кости, смята и дели.

    Той също като нас се лута във закона с правилата.
    И крие се, спотайва се и знае той, каква е тук играта.
    Но, както всичко живо, сътворенос любов в светлина.
    И той стреми се със душата си към свойта свобода.

    Пуснете го на воля да лети той към безкрая.
    Да намери свое място, там далече, някъде в Рая.
    Да свали оковите си здрави от душите ни човешки.
    Да забравим смърт, тъма, тегло, безкрайни грешки.

    Ала сам той, трудно ще намери точната пътека.
    Нужен му е подтик, стимул, мъничко подкрепа.
    Дайте му неистова, добра и здрава сила,
    Да пребори сам, той същността си многокрила.

    Изтръгнете корените стари от душата си.
    Няма полза от страха и в небесата ни.
    Той пълзи, руши и ни погубва в самотата.
    Съберете за Любов разтворени сърцата.

    Любовта е феята на щастие с мъдра благост.
    С нея ще забравим страх и трудна старост.
    Тя ще ни даде криле и вечната ни младост.
    С любовта навеки ще е светла радост.

    Няма време, не мислете, а творете!
    Цялата Вселена светла ни подкрепя.
    Поемете слънцето, водата, ветровете,
    Лунните сонати с дъх на цвете напишете.
    Смело дишайте, живейте и любете!
    Думичката страх, спокойно забравете!

    Марикуза
    15.02.2011
    Атланта
    Активен
    marikuzma
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 19


  • Град: Атланта, САЩ
  • Вселената е нашия истински дом, а планетата Земя е

    WWW
    « Отговор #5 -: Март 10, 2011, 12:12:52 »

    ЗАБЛУДИ

    Животът, който водим е фалшив.
    Една илюзия, изкривена във вечността.
    Потънали в тайни, подлост и лъжи,
    Опитваме с лицемериеда се сближим.

    Огледай се в другите, като в огледало.
    Чисти си навици, натрупвани от векове.
    Ти вгледай се дълбоко в своите очи.
    Ти грешките признай, макар и да боли.

    Опитай да си прям и честен, откровен!
    От Вселената не можеш се скри с лъжи.
    И няма утеха, и мира... ще бъдеш сломен,
    Колкото смел  и велик да се смяташ, уви.

    Заблуди, заблуди вековни отдавна тежат.
    Безсмислени, отровни, но тежки като окови.
    Спаси се, опитай дорде е време за път.
    Истина, ясна и чиста по света ни да броди.

    Тайни мисли, коварни в душата си не таи.
    Те се връщат и гонят те до последните дни.
    Съзнание чисто в душата си посади.
    Да прегърнеш света с любов, без сълзи.

    Любов, любов дай на сърцето затворено.
    Дишай, поемай живеца на живите същества.
    Няма тайни в пространство небесно, отворено.
    Обичай  всяко  живо място на мила ни земя!

    Нищо скрито няма в безмерно пространство.
    Енергията не можеш я спря и живота лети.
    Смело и честно излагай мислите си Човеко.
    Да спасим духа и душите си!  Искрен бъди!

    Марикуза
    17.01.2011г.
    Атланта
    Активен
    marikuzma
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 19


  • Град: Атланта, САЩ
  • Вселената е нашия истински дом, а планетата Земя е

    WWW
    « Отговор #6 -: Март 10, 2011, 12:13:13 »

    НА МОИТЕ ПРИЯТЕЛКИ!

    Жената е създала този свят красив,
    дарила го е с обич, топлина и благодат.
    Творила е със фин, изящен щрих,
    и съхранила в лоното си Любовта.

    Молитвата към Господ е една.
    Да бъдем майки в радост и тъга.
    да нарисуваме с мисъл, доброта,
    в сърцата на родените  деца.

    Да посадим цветенцето на обичта,
    във всяка нова, търсеща душа.
    И да открехнем земната тъма,
    за идващата крехка светлина.

    Небето вдъхновява за това,
    но само, ако Вяра си внушим.
    Животът няма нужда от сълза,
    и идва време всички да простим!

    Бъдете благодарни за тази си съдба,
    че сте приели тяло на Жена.
    Че пълни сте с Любов, и в самота.
    И носите спасението на света.

    И нека празника на майката, жена
    да бъде нежния творец на чудеса.
    и да събуди истини за вечността,
    да ни дари с Божествени Крила!

    Обичам Ви и Ви желая здраве и Любов:)
    Мария Кузманова
    8, март 2007г.
    Активен
    marikuzma
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 19


  • Град: Атланта, САЩ
  • Вселената е нашия истински дом, а планетата Земя е

    WWW
    « Отговор #7 -: Март 10, 2011, 12:13:27 »

    МОЛБА
    Ти, който си създал Безкрая,
    Научи ни да намерим Рая.
    Да сменим настъпващия студ,
    С много обич, топлина и тих уют.
     
    Ти си всичко, онова което,
    Не съзнаваме като прието.
    Ти си всяка капчица роса.
    Ти си всяка скръб и самота.
     
    Онзи вятър в шумната гора
    И звукът от ехо в планина.
    Тихо шумолене на река.
    Песните от птичите гърла.
     
    Приюти ни в твоята сълза,
    Със несретата ни майчица Земя
    Дай ни дъх от твоето дихание,
    Дай ни лъч от твойто мирознание!
     
    То да е добро за цялата Вселена,
    Най прекрасна истинска премена.
    Да живеем всички с добро
    И да знаем, че сме цялото Едно.
     
    Дал си ни космическа душа.
    На земята всичките блага.
    Но забравили сме кой, кога и как,
    Е задвижил този черен влак.
     
    И принудил нашите души
    Да се продадат за две пари.
    Да се кланят нашите тела,
    Пред олтар на материалните блага.
     
    И затънали сме в блато от тъма
    И се лутаме без път и светлина.
    Всички искаме да сме с криле.
    Но делим се винаги на две.

    Да противоустоим на злото по света.
    Да опазим майката Земя.
    И когато сме готови за това,
    Ще се върнем в твойте небеса.
     
    Благодарни сме за всеки миг на радост,
    И за всяка мъка и тъга.
    Отвори сърцата ни за мъдрост,
    Влей в тях и огъня на любовта.
     
    Вечна такава, каквато не сме познали.
    Светла като слънчеви портали
    Истинска като безкрайните простори.
    Сладка като в твойте светли двори.
     
    Ти бъди и майка и баща!
    Ти бъди и нашите деца!
    Да съзнаем колко светлина,
    Си дарил на нашата Земя.

    Мария К. Добрева
    6.04.2004 г.
    Атланта, Джорджия
    Активен
    marikuzma
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 19


  • Град: Атланта, САЩ
  • Вселената е нашия истински дом, а планетата Земя е

    WWW
    « Отговор #8 -: Март 10, 2011, 12:13:43 »

    МАЙКА

    Кристална, чиста майчина сълза,
    отронена от болното и смазано сърце,
    и Господа не би могъл да разбере.
    Как майката приспива наранената душа,
    и търси изход от човешките слова.

    Дарил ни Бог с думи за добро,
    да изразяваме на чувствата света.
    Но ние е дал и малката частица зло,
    която заслепява мисълта.

    И само майката, готова да прости,
    ще скрие мъката и ще мълчи.
    Докато лъч небесна светлина,
    не озари и детската душа.

    Но идва ден, и тя душата детска,
    застава с жажда за неземна доброта.
    На майчината, светлата пътечка.
    И търси думички за обич, светлина,
    Дълбоко скрити в нейното сърце слова.

    Ще ги намери! Пътят е един.
    Погалила главицата заспала,
    целунала изгарящо челце,
    докоснала предишната забрава,

    Тя ще съзре в тъмата,
    онова кристално стъкълце
    просветнало завинаги в душата,
    на мъничкото, собствено дете.

    А оня лъч на майчина любов,
    изгаря и изпепелява злото.
    Заложено и То като добро,
    намерило утехата на Бога,
    под майчиното трепкащо крило.

    Мария К. Добрева
    21 октомври 2005 г.
    Атланта
    Активен
    marikuzma
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 19


  • Град: Атланта, САЩ
  • Вселената е нашия истински дом, а планетата Земя е

    WWW
    « Отговор #9 -: Март 10, 2011, 12:13:59 »

    МАЙЧИНА СЪЛЗА

    На колене майчица една,
    разговаряше със светлата зора.
    Как да върне вечния покой
    и отново да помилва сина свой.

    Две сълзи от майчина душа,
    се отрониха на сочната трева.
    И се сляха с бистрата роса,
    и потънаха във меката земя.

    Там в утрото преплела две ръце,
    търсеше пътека в тъмнина.
    С мъката изпълнено сърце,
    молеше за малко топлина.

    Няма лек за наранената душа.
    Да лекува времето не може.
    Там остава все една сълза,
    да напомня за живота сложен.

    Майката с молба не ще остане.
    Там на колене пред ярката зора.
    Тя сина си нивга няма да забрави,
    приютила го под нейните крила.

    И молбата с топлата сълза,
    не потъна в лична самота.
    Онемяха птици от тъга,
    и застина ручей до самотната скала.

    Помощ ще намери майката сама,
    тя родила е прекрасните деца.
    И частицата от нейната душа,
    ще открехне техните сърца.

    А сърцето знае и добро и зло.
    То ще прекопае земното кълбо.
    Ще намери капката сълза,
    и ще я превърне в чиста светлина.

    Мария К. Добрева
    3 януари, 2006 г.
    Атланта
    Активен
    marikuzma
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 19


  • Град: Атланта, САЩ
  • Вселената е нашия истински дом, а планетата Земя е

    WWW
    « Отговор #10 -: Март 10, 2011, 12:14:16 »

    ВДЪХНОВЕНИЕ
    Поглеждам вечер звездите кристални,
    На тъмния, мастилен фон.
    И мислите ми политат безкрайни,
    към тайния, необятен простор.
     
    А там, е моята малка звезда,
    със трепкаща, чиста светлина.
    Изпълваща сърцето ми с Любов,
    готова да вдъхне в душата ми зов.
     
    И бавно протягам готова ръка,
    към четката с точния цвят.
    И платното се пълни с багри в нощта,
    от истински, далечен, но приказен свят.

    Неземна дъга от небесния свод,
    залива пространството с много живот.
    Твореца, да праща дъха си е готов,
    и да раздава без мяра, своята чиста любов.
     
    Благодаря му за тази изява, с палитра в ръка.
    Благодаря му за непреходната красота.
    Която опитвам да изразя,
    чрез несъвършените си сетива.
     
    И моля да имам и сила, и свобода,
    да пресъздавам вселенската красота.
    Която да пълни Духа по света,
    с обич, любов и безкрай светлина!
    Мария Кузманова
    11 март, 2007 г.
    Атланта
    Активен
    marikuzma
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 19


  • Град: Атланта, САЩ
  • Вселената е нашия истински дом, а планетата Земя е

    WWW
    « Отговор #11 -: Март 10, 2011, 12:14:34 »

    ЛЮБОВ
    Тя е феята, която ни води в танца,
    Тя е тъмния облак, от който вали.
    Тя е утринна, сладка омая,
    Тя гостува на злите езици дори.
     
    Любовта, с която се движи света,
    Чувство в съзнанието на вечността.
    Любовта създава, тя и руши.
    Но постоянно обгрижва нашите души.
     
    Без нейните сладки, ефирни лъчи,
    Не би имало живот и мечти.
    Тя блика от извора на Твореца,
    Тя дава очи дори на слепеца.
     
    Любовта ни залива и ни шепти.
    В прегръдката детска тя нежно трепти.
    Тя е магията за две същества,
    С целувката слива екстаз и тъга.
     
    Любовта е минало, настояще и бъдеще.
    Тя е вечния дух за единство и мир.
    Тя е тази пламтяща искра,
    Подарена от Бога ни жива жар и вода.
     
    Тя е мит, реалност и величие,
    За всеки миг щастливата поема.
    Тя е извор от нищото,
    Съвършената, безкрайната вселена.
     
    Приемете я с мисъл и желание,
    Тя е нужна на всяко едно същество.
    Както семето поема я с дихание,
    И расте за всеобщо и вечно добро.
     
    Мила, нежна, сладка нега,
    Изблик на щастие и доброта.
    Винаги ще я има тук и сега.
    Ще пребъдем с нея във вечността.
    МариКуза
    13.11.2007г.
    Атланта
    Активен
    marikuzma
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 19


  • Град: Атланта, САЩ
  • Вселената е нашия истински дом, а планетата Земя е

    WWW
    « Отговор #12 -: Март 10, 2011, 12:14:47 »

    МЪДРОСТ

    Оставихме далеч зад хоризонта,
    един прозорец с вечна светлина.
    И заблудени в тъмата безпризорна,
    заминахме за дяволска страна.

    Но знам, че тя съдбата ни изпитва,
    и сме дошли да разберем какво е зло.
    И да съзнаем що е чиста истина,
    за да открием своето добро.

    И нищо вечно няма на земята ни,
    променят се сезони, времена.
    От малкото цветенце до душата ни,
    ще се докоснат някога до вечноста.

    И ще се върнем насъбрали твърдост,
    подлагайки на изпит и Духа.
    Събирана от всяка сълза мъдрост,
    за цял живот, за вечни времена.

    И там ще има кой да ни посрещне,
    с обятия отворени от обичта.
    И няма да е спомен или вечност,
    а ще са истинските майка и баща!

    13 декември, 2005 г.
    Атланта
    Активен
    marikuzma
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 19


  • Град: Атланта, САЩ
  • Вселената е нашия истински дом, а планетата Земя е

    WWW
    « Отговор #13 -: Март 10, 2011, 12:15:00 »

    НА МОИТЕ РОДИТЕЛИ

    Гледайки с очите на староста,
    Може би това са очите на мъдроста.
    Връщам се в дните назад в живота,
    И търся и питам за всички уроци.

    Ти си ми майка по Божия воля.
    Твоята, моята вселенска съдба.
    Родила си ме с Любов без да моля.
    Избрала съм те с мойта душа.

    Човекът до теб е моя баща.
    С подкрепа и грижа за жена и деца.
    Сплотени в радост и във тъга,
    сме си помагали и раздавали топлина.

    След мен и сестра ми поела нелекия път.
    За да бъдем и търсим доброто в цялото.
    Различни и заедно по пътеките на света.
    Да сме си опора в живота на тази земя.

    Прекланям се с благодарност пред тази съдба!
    Поклон към създателя и вселената за помощта.
    За нашите избори в тъма или свтлина.
    Да се научим да бъдем човеци с обща душа.

    Благодаря от сърце на моите земни родители!
    С радост и уважение скалням чело.
    За мъдрите им напътствия през годините
    За цялата им любов и сътворено добро.

    Тази любов, която ще предадем на децата си.
    Ще се предава на поколения дълго след нас.
    И ще носим поели в сърцата си обичта.
    И ще осъзнаваме що е грях и съдба.
    За да изчистим пътеките чрез любовта.
    И да останем вечни и само в светлина!

    Марикуза
    11.02.2009
    Атланта
    Активен
    marikuzma
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 19


  • Град: Атланта, САЩ
  • Вселената е нашия истински дом, а планетата Земя е

    WWW
    « Отговор #14 -: Март 10, 2011, 12:15:29 »

    НА  РИТА  С  ЛЮБОВ
    /Нашето любимо куче/

    Отиде си през есента,
    сезон навяващ ни тъга и самота.
    И вечен сън затвори сетивата ти,
    тъй, както зимата приспива и земята ни.

    Ти беше мила добра и разбрана.
    С душа чиста, с любов всеотдайна.
    И без да избираш, обичаше всички ни.
    Четеше в очите ни и ни откриваше.

    От малка те взехме във наще обятия.
    И никога не останахме без отплатата.
    Отвори сърцата ни с топлина.
    И дълги години милвахме сродна душа.

    Понасяше всички обиди със срам,
    от нашите думи изречени с гняв.
    Прощаваше винаги с поглед със жал.
    И предана беше навсякъде с нас.

    Не оценихме докрай любовта ти, уви.
    Човек не успява навреме да оцени.
    Да бъде мил, добър и разбран,
    и да отдава любовта си до край.

    Към всички и всичко на тази Земя.
    За да получи и той добрина.
    А добротата, с която ти ни дари,
    дано вечно успеем да задържим.

    Смъртта за човека все още е страшна.
    И не разбрана, и неизбежна.
    Когато я срещнеш очи в очи,
    дори не намираш смисъл да те боли.

    И раздялата все още трудно се преживява.
    Тя учи, тежи, но облагородява.
    Ще имаме срещи отново със теб.
    Обичай ни, е нашия земен завет.

    Благодарим ти за всичко в този живот!
    За вярност, за обич и много любов.
    Такава, каквато не сме изживяли.
    Но търсим и вярваме във вечността и.

    Но идва момент на светлина.
    И благодарност стопля наще сърца.
    И с надежда, че сме ти дали поне малко любов,
    оставаме признателни до земния ти гроб!


    от семейството: Мими, Ваньо, Бисето и Рони
    Мария К. Добрева
    28 октомври, 2001 г.
    София
    Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Моите любими стихотворения... « 1 2 ... 7 8 »
    Изкуство
    delfin 119 48757 Последна<br />публикация Май 13, 2013, 17:10:12
    от Speed_Of_Pain

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright