Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: За "света" и ролята ни в него...  (Прочетена 1325 пъти)
delfin
Гост
« -: Септември 11, 2009, 01:20:41 »

Това е взето от форума на изворите.сом от участник с името Рамус.

Харесва ми неговият стил на писане и затова ще прегледам писаното от него и ще пусна и тук най-хубавите му авторски постове.

"Още от зората на времето е имало знания, за връзките на човека и Вселената. И в тях се визира естественото заключение, че голямото общество /човечеството/ е като една уголемена проекция на процесите и явленията във вътрешния свят на една усреднена човешка личност - става въпрос за НИВОТО в нейното развитие. Значи далеч преди Хермес Трисмегист, се е знаело за връзката между нещата на всички нива - а от самия Хермес е дефинирано - "каквото горе - това е и долу" - принципа на подобието. В науката сега се използва такова понятие - изоморфизъм. И дори и във фракталите и свойствата им, както и във основните свойства на холографията се проявява подобието. Tочно защото единството на Вселената на всички нива стои зад всичко това.

Именно и затуй, ние виждаме сега само достъпните ни, близки до гледните ни точки събития и процеси, но на астрално и ментално нива, същите процеси във физическия свят, които ние наблюдаваме и възприемаме, си имат съвсем друга "картина". Там битката е за "божествени единици" - за нас хората става въпрос. Съществата там нямат "собствен божествен импулс"... нямат свой „център”, и понеже ние хората имаме такива - за нас / за душите ни – поетично казано/ се води битката.  Сега - най-важното:

ЗА ХОРАТА, които разглеждат себе си, като част от нещо, които досега са живели в обятията на някой от безбройните егрегори, е предвидена егрегориална възможност за еволюция. Тече битка, при която досегашния най-общ егрегор - на човечеството, се видоизменя. Причините за това са много. Основната причина за това е, че вътре в нас, хората, настъпват "нови" процеси, или пък старите се трансформират - на ново ниво. И щом това се случва ролята на стария егрегор започва да се изчерпва и "общата енергия" на хората започва да се "измества и да формира ново енергийно образование - нов егрегор. Този процес внимателно се следи и канализира. Част от тези процеси са и битието на г-жа БЛАВАТСКА, както и свързаните с нея събития.
 С обществено значимите процеси се занимават определени групи от хора - знаещи хора. Разбира се групите са две - и двете са противници.Основните "играчи", които са отговорни за всичко това, и играят ролята на "водещи" използват различни подходи, но най-видният от тях е, че периодично - явно по определена схема, с определен замисъл - се появяват на земята определени "посланици". Чрез внимателно и много умело манипулиране на събитията, някои от "посланиците" добиват популярност - по-горе я нарекох "ОБЩЕСТВЕНА". Така постепенно започва да се променя "ОБЩАТА НАГЛАСА" на хората като маса - като група - като общество. И ИМЕННО ОТ ТОВА ЗАВИСИ промяната на вибрацията на големия егрегор - човечеството. Съвсем ясно в този контекст, могат да се разгледат основните и познатите ни събития, свързани в частност с Елена Блаватска. Очевидно тя е избраната /най-вече защото е подходяща/ и така тя става част от по-голямата схема. Поднасят й се подходящите идеи, включително и чрез възможностите й на ясновидка. Тя разбира се съвестно и всеотдайно си свършва работата и изиграва полагащата й се роля. След нея Ани Безант последва идеите й и организира последвалите събития, свързани със създаването и разпространението на идеите, които днес изкристализират най-общо под името НОВА ЕПОХА. Алис Бейли, Алистър Кроули, както и други именити и безименни писатели, учители, са свързани в момента със основната си цел. Наред със книгите, които се издават, определени "подходящи" хора се самоангажират със промяната, чрез подхранване и задържане на енергетичния аспект на нещата. За целта по целия свят са организирани различни "мероприятия" при които се събират заедно или пък се синхронизират по време в различни точки на планетата и използвайки една обща идея, мантра, представа, техники, се стига до състояние на обща нагласа - резонанс. Точно при това състояние се "оформя" новия ЕГРЕГОР. Идеите за ЛЮБОВТА, за взаимопомощта, за светлото бъдеще, за Истината, за смисъла, за страданието... В последно време се появяват все по-често филмови заглавия като например "What the Bleep Do We Know", Стайа Еруса, Тайната, ... повечето от идеите на четивата и филмовите заглавия, за които най-много се говори в нашия форум, са именно това.

Когато по-горе казвам, че се води битка на всички равнища, искам да обърна внимание, че горните процеси, не текат нито лесно, нито гладко. Както споменах, основните играчи отговорни за тези събития са две условни групи. И това е съвсем естествено. Под формата на Двубой се извършва тази постепенна промяна.  Предполагам, че можете да се досетите кой егрегор досега ще му се наложи да се „постесни”… Става въпрос за ЦЪРКОВНАТА ФОРМА НА ХРИСТИЯНСТВОТО И ИСЛЯМА - най- каноничните форми на религия на планетата. На първо място обаче искам да подчертая, че последователите на ИСУС и МОХАМЕД, са изразители на голямата маса хора с такива нагласи. Както вече имах възможност да обясня в поста си за манипулацията, човека и свързаните с него „вътрешни потребности” по отношение на еволюцията му, са в основата на цялото МИРОЗДАНИЕ. Механиката и процесите на взаимодействието между егрегорите и хората, са част от тази „картина”. Именно затова посочените по-горе форми на религия са просто проявление на конкретното НИВО в развитието на отделния индивид и свързването им заедно е част от това НИВО.

Освен тях днешната егрегориална „голяма картина” включва и атеистите-материалисти, които сега са също голяма част от енергетичния фактор. Припомням, че понятието ПАРАДИГМА представлява организирана, обществено-приета форма за тълкуване и обяснение на групово значими факти, наблюдения и явления. Съвсем ясно е, че групата/егрегора/ на всяко ниво, си има свой основен „закон” – сбор от правила, обяснения, тълкувания , които трябва да бъдат в „тон” с основната вибрация на „масата” единици, които го съставляват. Във връзка с горните процеси,  е лесно да се направи наблюдението, че всяко общество смята идеите /парадигмата/ на предишните за заблуда, а своите за неоспорима истина. Исторически погледнато това е напълно очевидно. Когато последната ПАРАДИГМА се е формирала на сцената на историята, преди 3-4 века, свързаните с нея събития са били също толкова драматични. Припомням възникването на науката, като форма на познанието, и борбата й с дотогавашната силна догматизирана представа за Вселената – земята е в центъра на Вселената и всичко се върти около нея. От Джордано Бруно и Галилей, до Нютон и Айнщайн... до появата на съпътстващи такива „идейни течения” в изкуството, философията, появата на книгите и т.н., са основните предпоставки за оформянето на днешния вид на парадигма, която е залегнала в господстваща в момента култура. И от 20 век насам, заедно с невиждания „взрив” на научните открития, ново стремително натрупване на факти, наблюдения и идеи, които не се побират в досегашните представи и обяснения на основната парадигма. Също така – очевидно е, че в досегашните мирогледи и идеи има един голям… да го наречем условно, недостатък. Въз основа на него постепенно се стигна до днешната криза – тотална криза – на всички нива. Очевидно е, че обществените отношения от всякакъв характер са вече изчерпани, както като ресурс, така и изчерпахме и ресурсите на планетата и застрашихме и собственото си съществуване. Очевидната неадекватност спрямо реалните условия и представите ни за СВЕТА и ролята ни в него, довеждат до кризата на глобално ниво.
« Последна редакция: Октомври 11, 2009, 20:15:24 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Септември 11, 2009, 01:25:57 »

И така – от преминаващите в ново еволюционно ниво представители на изброените по-горе основни МАСИ от хора, се заражда и укрепва бавно онова, което условно аз наричам НОВА ЕПОХА. Лесно е да се проследят отново постепенните процеси в промяната на нагласите. Част от тези схеми са и събитията, на които всички сме свидетели – като се започне от глобализацията в обществените отношения, окрупняването на финансови институции, промяната на пазарните и оттам в икономическите отношения. Постепенното проникване на идеите, свързани със НОВ, различен мироглед, различно отношение към хората, природата, ежедневието… към самите нас. Развитието на науката и физиката в частност, довело до шоковото за мнозина откритие, че наблюдателя и наблюдаваното са взаимно свързани, и че природата на „материалните” неща съвсем не е материална, а е вълнова, многовариантна, че едно „нещо” може да бъде на две!/или повече/ места едновременно, и невъзможността за изучаване на онова, което продължава да бъде най-голямата неизследвана област – СЪЗНАНИЕТО. Това са само микроскопична част от многобройните противоречиви на днешния мироглед наблюдения, открития, експерименти и идеи. И именно те ще станат основата за ПРОМЯНАТА. Очевидно НУЖНАТА ПРОМЯНА. Ще изброя и някои други настоящи процеси:

Популяризирането на идеята за „различна възможност” в историческите събития, свързани със Исус, намирането на „различните” ръкописи в Кумран, и откриването на забранени и „засекретени” текстове, свързани със тогавашните събития, неизменно се отразиха на непоклатимото поведение на Римокатолическата църква… и разбира се на Исляма… Предполагам знаете, че и двете са „наследници” именно на тези събития. Появата на „документи” и излизането на „бял свят” на информация, за скрити и тайни „общества” от хора, които стоят зад по-голямата част от историческите събития, появата на изследвания в тези посоки доведе до излизането на голям брой научни публикации, свързани с различното разглеждане на ставащите събития още преди раждането на Христа. Разглеждането на ролята на тамплиерите, по отношение на скрити тогавашни събития, доведе до популяризирането на възможността Историческата истина за раждането и живота и основното послание на Христос да е била съвсем различна от проповядваните от каноните на последователите му. Чисто изследователския подход в търсенето намери място и в романите на писатели, и писателя Дан Браун, романизирайки голяма част от тях ги направи достъпни и обществено значими. Направи се филм, сега се прави и втори /"Шестото клеймо"/, който определено ще „удари” здраво римокатолическите вярващи. В отговор на това, всички видяхме, че се организираха християнски бунтове, в които се наблюдава за първи път в света съгласие в действията между християни и мюсюлмани. Пуснаха наново филмираните версии за Римокатолическия ИСУС, даже за деца го бяха адаптирали – в България включително. Заедно с това се засили излизането на заглавия, свързани със „традиционните” представи за рая и ада, за силите на доброто и злото; пуснаха сега изключително скъп римейк на старото заглавие „Поличбата 666”, повиши се силно излизането на заглавия от така наречените „филми на ужасите”, които са свързани с проява и мултиплициране на страха, изкарвайки наяве някои залегнали в нас от детството ни представи и спомени. Между другото да вметна, че заедно с вярването, Страхът е един от най-важните фактори за образуването, захранването и битието на сегашните големи егрегори. Именно заради общочовешкия характер и вибрация на страха и страхуването, той е уеднаквяващия фактор – спояващото звено в тези явления.

От друга страна горните процеси станаха причина за появата на „модернизиран” вид вярващи християни и мюсюлмани. Става въпрос за нов вид „защитници” на вярата във вид на много знаещи и образовани хора, намиращи слабостта на преходния момент в научната парадигма – когато старата си отива, а на нейно място не се е оформила нова. Плъзнаха по радиа, телевизии, интернет. Дори в нашия форум имаме линкове към такива. Във ВЯРА.ОРГ  също се появи точно такава статия – за „Исляма и философията на илюзията”. Подготвят се и организират публично представени де:ати спредставители на традиционната наука, в които те са чудесно подготвени и информирани. И всичката тази публичност е в опит да се „спечелят” нови „души”… именно чрез „объркаността” и противоречието на протичащите процеси, в очите на обикновения човек.

В хода на тези разсъждения искам да кажа, че зад факта - повечето нови открития да бъдат забранени или ограничени стоят фактори и групи не само от финансово заинтересовани групировки, а и от хора тясно свързани, наети или повлияни от римокатолическата църква. Става въпрос не само за финансови интереси, става въпрос и за чисто верски и властови интереси. Въпроси, като евтаназията, абортите, клонирането… намират здрави противници именно в т.н. християнски организации, които между другото имат влиятелно лоби дори в нашия парламент. Може би защото плащат добре. Не трябва да се забравя, че ВАТИКАНА е един от най-влиятелните фактори по цялата планета, притежаваща огромни финансови, човешки и манипулационни ресурси. Здравата централизирана и последователно-организирана структура я прави важен фактор в глобалния живот и процесите свързани с него. Но както видяхме и там очевидно текат процеси – Йоан-Павел Втори направи някои неща, които очевидно доста се различиха от предишните „глави” на тази организация. За първи път от името на църквата се направи извинение за „грешките”, направиха се стъпки за изглаждането на отношенията с останалите течения в самата нея. Направи се опит за консолидация и помиряване на традиционната вражда с Исляма. Очевидно е, че редиците трябва да се стягат, защото идват „по-тежки дни” за традиционните вярващи.
При исляма положението е подобно – кризата в многобройните идейни течения доведоха, до непрекъснатите им войни, а „погрешната” намеса на големите геополитически играчи в точките на войните само доведоха до изнасянето на същите и в самите големи държави със явлението „тероризъм”. Разбира се – това е също част от една „глобална” игра - явлението тероризъм е само част от пешките в нея. …

Увеличаването на петролните цени например си има и някои скрити страни – примерно до сега намирането на алтернативни източници на енергия се „забави” именно поради изгодния финансов достъп до традиционните. И сега вече се обърна наново внимание към различните форми на енергия – именно поради неизгодността на съществуващите. Виждат се и други последствия с далечен прицел… но сега не му е тука мястото за това……

Всичко, което казах до тук е част от една още по-голяма схема – на една "космическа игра" - Играта на еволюцията . Тя пък е част от още по-големия план - играта на ВСЕЛЕНАТА. На всички нива се осъществяват такива форми на битието, защото Вселената е единна както по своята същност, така и в проявленията си.
« Последна редакция: Октомври 11, 2009, 20:16:05 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Септември 11, 2009, 01:39:07 »

САМОПОЗНАНИЕ - ОПИТ ЗА ОБЩО ОПИСАНИЕ...


Сега – обобщавайки всичко до тук, ако внимателно сте осмислили разнообразната информация и идеи в написаното, може да се дефинират ясно причините пораждащи някои „различия” в изказа между мен и повечето от вас. Написах всичко дотук, за да мога след това да изкажа и разликите между горните „групови” процеси и една различна от тях форма на битие, идеи, разбиране, осмисляне.
 
Причините хората да реализират битието си в „групова форма” е израз на определени процеси, свързани със настоящия етап от еволюцията на съзнанието при всеки индивид.

Има обаче и една категория идеи, които изразяват съвсем различно отношение и оттам битие. Това са идеите свързани с това, което най-общо може да се нарече САМОПОЗНАНИЕ. Изразители на тях са хората, които са узрели да усетят в себе си подтик към лична и индивидуална завършеност. Природата и еволюцията са постигнали „компромис” като появяващата и нарастваща роля на съзнанието в определени индивиди, става основа за продължаването на еволюцията на индивида на „вътрешен план”. Този път на развитие е единствената условна алтернатива и едновременно с това е и естествено продължение на еволюцията чрез груповите форми на битие. Хората, вървящи по този път, /един от които имам дързостта да се нарека и аз/ постепенно използват основната си нагласа и отношение към себе си и с това, започват процеси, на откопчване от егрегориалните връзки. За сведение бих казал, че егрегорите са тясно свързани с етапите на развитие, при които на преден план се наблюдава явлението наречено „сънуване”. Също така условното понятие – ЕГО е също свързано с този етап – нещо повече. Егото на всеки човек представлява неговия личен егрегор. В тази връзка, връзката със егрегорите се осъществява именно от егото. Даже имат и общ лингвистичен корен.

Развитието на различни техники и прийоми – създаването и култивирането на „виртуален наблюдател”, някои видове ментални техники, използването на комплексното мислене и моделиране, дават нови подходи към изследването на себе си и Вселената. Най-общо, самопознание се нарича личен и индивидуален начин за преоткриването на съществуващ и генериране на съответното такова действие и мислене. Самопознанието е висша форма на творчество – само това, което си преоткрил сам е онова, на което можеш да разчиташ. Засилването на самонаблюдението е онова, което довежда до повишаване на състоянието на будност. От там се повишава усещането разбирането за „тук-сега”, за механиката на свободния избор, за конструирането на вътрешния свят първо на себе си, а чрез задълбочаване и внимателно екстраполиране – към обобщения за всички хора. Всеки индивид, занимаващ се със самопознание представлява сам по себе си „лаборатория”, в която се експериментира, наблюдава, осмисля и генерират знания, които после чрез допълнителни „проверки” и експерименти в самия живот, се превръщат в самопознание. Това е и смисъла на самото понятие – знанието се трансформира в познание, а познанието на свой ред – в самопознание. Това се отразява и в разбирането за съзнанието – несъзнание, съзнание, самосъзнание… Предвид индивидуалните особености и нагласи у всеки, който се намира на етапа на самопознанието, имаме и много различни резултати и посоки в изследването и натрупването на индивидуален опит и знания.  Индивидуалните различия  и повишаването на духовната значимост прави така, че се изключва всякаква възможност за възникване и участие в егрегориални връзки още от началото си. Това поставя всеки неофит в сериозно изпитание, защото завареното положение от което всички почваме, е именно общественото ни битие. И с него започват първите експерименти, свързани с преоценка и преоткриване при филтрирането на личните неща и привнесените „отвън” чрез общественото съзнание /егрегор/. Това ни дава и възможност още от началото да се опознаят добре зависимостите между приетите наготово обществени „истини”, правила и готови отговори… и личните и индивидуални постижения на опита ни. Предвид, че още от началото се започва от непрекъснати преоценки, за да се изнамери и открие индивидуалния подход и път, се достига до едно непрекъснато преоценяване и преоткриване. То се пренася като подход и в търсенето на момента тук-сега, и води до висока степен на адекватност към реалните условия в които протича битието.

Има някои основни особености, свързани със самопознанието. На първо място това е невъзможността да се изучава по някаква система. Както и в групи от хора. Най-важното в самопознанието е крайния индивидуализъм и търсенето на собствен подход при решаването на различни проблеми, свързани с развитието и битието. Не могат да се използват никакви шаблони, готови решения, създадени философии – всичко онова, от което пък останалите егрегориални единици се нуждаят. Търсенето на вътрешния си път към преоткриване на самия себе си, и на всичко, което това означава във всеки един момент,  е самата работа и основна цел. Следствие от такова битие се генерират идеи, свързани с понятия като самодостатъчност, коефициент на адекватност, с него в свързана фразата намерена като надпис в Египет и приписана на Хермес Трисмегист – "ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ, ЗА ДА РАЗБЕРЕШ, ЧЕ ТИ СИ БОГ-а". Чистите техники за медитиране, идеите свързани със спиране на ума и неговата проява – мислите и чувствата. Винаги и навсякъде по земята, при всички видове знания свързани с духовното, хората изразители на тези идеи са били смятани от останалите за най-висшата степен на познание. Това разбира се е само начин за „дистанциране” на едните спрямо другите, но така или иначе има някои особености, които правят хората тръгнали по този път коренно различни. Именно те, чрез методите и техниките си, са в състояние да наблюдават и изучават процесите свързани с механиката и динамиката на вътрешния свят на хората. Те са в основата на знанията свързани с връзката на човека и Вселената, за единството на Света. На пръв поглед изглежда парадокс, че след като се набляга толкова на индивидуалните особености, такива хора могат да общуват помежду си. Факт е обаче, че две условни такива единици, където и да се намират във времето и пространството, вървейки по своя крайно индивидуален път, стигат до все по-близки основни положения в изследването си на битието и тяхната роля в него. И ако биха се срещнали, те веднага биха се разбрали, независимо от изразните средства, културните, физическите и каквито и да било различия. Защото те са извървели своя път, който независимо от различията, води към единството на нещата. А то, както вече в началото споменах, е фундаменталното качество на Вселената.
« Последна редакция: Октомври 11, 2009, 20:16:40 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #3 -: Септември 11, 2009, 01:40:56 »

За самопознанието няма никакво значение през кой наш аспект „пристига” до нас. Просто с тези думи е изказано ментално – това е израз на моята близост с този аспект… Може и астрално да се изрази… Има хора, които го правят и така. Има хора от самопознаващите, които „приемат” да изпълнят и определени роли в на сцената на груповите игри. Приемат задачи, мисии… дори отдават и живота си за това. Това е част пътя им и няма нищо противоречиво. Самопознаващите се хора, все пак са хора… и са били деца… и в това отношение нищо човешко не им е чуждо. В приемането на Егото, като условен противник /!...не враг – противник/, постепенно се опознават двата основни аспекта на всяка „съзнателна единица” – Преживяващия и Наблюдаващия аспекти. Всяка такава единица ги има – не само ние хората. Има безброй други форми и проявления на тези аспекти във Вселената. Това не пречи те да са си в единството – и да го изразяват, и да го определят. ...

Написаното до тук има само информационно – уводен характер и роля. Много е далеч от някаква изчерпателност. Всеки един читател сам ще си го определи и по този начин ще се самоопредели. Това е съставна част от „играта” на еволюцията.

Играта, която всички наричаме ЧОВЕШКИ ЖИВОТ.

автор: Рамус
« Последна редакция: Септември 11, 2009, 01:44:19 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #4 -: Септември 11, 2009, 01:48:44 »

КЪДЕ Е ЧОВЕКА И ЗНАНИЕТО ЗА НЕГО???


Преди всичко не ви ли прави впечатление, че никоя от научните дисциплини не взима под внимание самия човек? !!!

Да... Никое уравнение примерно не взима под внимание, нито включва в себе си самия математик.

Този, който именно решава уравнението.

Защото нито уравнението,  нито математиката, биха съществували, ако го нямаше именно човека.

Идва от него и е предназначено за него, обаче това е толкова очевидно, че накрая се забравя и никой вече не му обръща внимание.

Същото е и с логиката, химията, биологията... всякакви науки - които и да са.

Единствено психологията, прави изключение, но никой изследовател психолог няма да чуете да взима под внимание това, което се случва, докато четете примерно написания материал за свойството на волята /примерно/... или за развитието на неврогенезата... Докато ви го преподава никъде няма да се сети за себе си. Всеки е толкова улисан с това, което се занимава, че просто той самия "го няма".

А дали на НЮТОН му е хрумнало за себе си, докато е мислил за ябълката, дето паднала върху главата му? Извел е множество закони, които и до днес се използват, но самия Нютон го няма там. И не само там - никъде го няма. Но споменаваме името му... и то с уважение... щото е бил умен човек... много-много наблюдателен.

И все пак дали е забравил, докато е мислил законите си, че най-важното нещо в света е самия той... дали се е сещал за себе си?

Докато говорим за науки и за знанието, дето науките ни били дали, и големия напредък дето била постигнала днешната цивилизация, никъде го няма ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК. РЕАЛНИЯ ЧОВЕК.
 
НАЙ-СЛАБО ИЗУЧЕНАТА МАТЕРИЯ в науката е СЪЗНАНИЕТО НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК.

Когато през 60 години на 20-ти век за първи път се появява първата сериозна теория - за влиянието на експериментатора върху резултатите на експеримента, научната общност направо "избухва"..., но дори и тогава се говори "изобщо"- не за самия човек, а по принцип за човека...

Въпреки всичко това е първата крачка на науката към човека... и особено към съзнанието.

Някога - много отдавна цялата култура на други народи, в друго време, е била изградена именно с акцент върху човека - върху съзнанието... всички науки и  дейности са били изградени въз основа на съзнанието и самосъзнанието. В центъра на всичко е стоял "ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК"... и това, което се случва "вътре" в него самия.


автор: Рамус
« Последна редакция: Октомври 11, 2009, 20:17:43 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #5 -: Септември 11, 2009, 16:31:57 »

ЗА ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ СВЯТ И ХОРАТА   
   

Вътрешната промяна и трансформация не стават с лозунги, нито с решителност. Не става като просто много искаме. Не става и с желания и с мераци. Това е специален вид работа - вътрешна работа и тя се опира на вътрешни процеси и закони.

Вътрешната трансформация бележи човешкото развитие. Това е следващият етап от еволюцията - това е над рамките на природата. Тя вече е заложила и обезпечила нужното. Следващите етапи от еволюцията е нужно вече да станат с нашето участие. На всеки един. Но това е процес на узряване. Това не може да се случи с лозунги. И това не е групов процес. Това е индивидуално. Всеки един - сам със себе си. Той самият е пътят, и истината и живота. Нито решителността, нито волята са гидовете в тази промяна, но са етапи в пътя ни към нея.

За промяната и развитието - НЕ МОЖЕ И НЯМА КАК ДА СЕ ВЪРВИ НАПРЕД, АКО СЛЕД ВАС ИМА НЕРЕШЕНИ КОНФЛИКТИ И ПРОБЛЕМИ. Където и да отидете, каквото и да правите, не може да се избяга от вътрешните проблеми и конфликти. ТЕ ЧАКАТ ДА БЪДАТ РЕШЕНИ.  И в Испания, и в Америка или по-далече - Нова Зеландия да емигрира човека, не може да избяга от вътрешните си нерешени конфликти. Те са онова, което ние самите сме. Няма ги извън нас. Извън нас няма нито вяра, нито надежда, нито Любов, нито свобода, нито бог - НЯМА ГИ. Щом нас ни няма и тях ги няма.  Но понеже ги има, на вас емигрантите може да ви се наложи да се връщате тук - на вашето място, за да "приключите" някои неща, които сте оставили след себе си. Неща, които само вие можете да решите - ВАШИТЕ НЕРЕШЕНИ КОНФЛИКТИ. Защото щом сте се родили тук, може би тук са и решенията на "търсенията ви". МОЖЕ БИ. Никой не знае криволичащата и мистериозна пътека на човешката съдба.

Никоя стъпка не може да бъде направена ей така - без нищо. Всяка стъпка е израз на предишната. Това е израз на единството на Вселената.

...

Ако човека беше живял, решавайки собствените си проблеми и намереше вътрешния си покой, нямаше да остави думите да кажат вместо него, че е живял неудовлетворително за него си. Ама това се разбира именно чак тогава, когато идва смъртта. В края на живота, се сещаме, че май не сме живели, а само сме преживявали и това се сме наричали живот. Пред очистващата сила на смъртта падат всички маски, всички игри, вярвания. Пред нея пропадат и патриотичните митове и родовите идеи за корени и история - всичко, в което сме привидяли живота си. Бледнеят дребните ни игрички и заигравки за всяко желание, емоции, чувства и мисли, в които сме се вживявали и така сме правили истините си. Няма вече "гледна точка" - умира личността и всичко с което тя е свързана. И не случайно в ТИБЕТ И ЕГИПЕТ са написали КНИГА НА МЪРТВИТЕ. Хората там цял живот се подготвят именно за срещата им със смъртта. За да не останат отново самоизмамени се подготвят да се очистят вътрешно докато могат - докато са живи. Защото смятат, че ако човек е решил ЖИВОТА СИ, смъртта е просто врата към развитието напред. Това е идеята за пречистването. Това е нейния смисъл.

Сами се раждаме, сами сме в смъртта си, и сме сами и в живота си. Това е нашето основно предназначение - да намерим начин да открием покоя. Онзи изначален баланс, който сме загубили и "спомена" за който ни кара да го търсим ... Понякога много животи се раждаме и умираме отново и отново, за да се разбере тази истина - от всеки един от нас. Тя дори не е тайна. Няма кой да ви я издаде, защото това е най-мистериозното в нея - трябва всеки сам да я достигне и преоткрие - през себе си. Колкото и да ви говорят, каквото и да правят , никой освен вас няма да може да го направи. САМО ВСЕКИ В НЕГО СИ.
Нито игрите на помагане, нито който да е може да го направи вместо всеки един от нас.
ЗАТОВА СЕ НАРИЧА ВЪТРЕШНА ПРОМЯНА. Нищо вътрешно не може да стане чрез нещо отвън. Каквото и да е.

автор: Рамус
« Последна редакция: Октомври 11, 2009, 20:18:16 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #6 -: Септември 11, 2009, 16:39:26 »

Има една важна скрита тайна - тайна, която живее от времето, когато е започнало времето.
Хиляди хора / и същества от Вселената/ в човешката история, знайни и незнайни, са посветили живота си за да я "издадат" на незнаещите я.

И досега никой не е успял. И в момента в сегашното ни знание за човешката история, още от ВЕДИТЕ, през египетските писания, през древните индиански или африкански епоси, през ХЕРМЕС, КРИШНА, ГАУТАМА, ЗАРАТУСТРА, ИСУС, та до днешните Ошо, Гурджиев, Вивекананда... и още толкова много като тях... И филми правят хората - "ТАЙНАТА", "какво всъщност знаем"... и толкова много. Цялата окултика и езотерика е пропита в същността си с една единствена идея - идея, израз на познанието на хората за ВРЪЗКАТА НА ЧОВЕКА И ВСЕЛЕНАТА. Всякакви хора, през всякакви исторически епохи, през всякакви географски ширини, дори на всяко вселенско кътче, което съзнанието е на определен етап от развитието си... достигат до едно и също "прозрение" - НАЙ-ВЪРХОВНАТА И ОЧЕВИДНА ТАЙНА...

Тайна е, защото единственото докосване до нея е вътре в самия човек. И да ви говорят, и да ви разказват, и да ви описват - не се получава нищо, освен "представа" какво представлява. Не може да се "разбере" от никой, който не е преминал специфичната критична точка на промяна, наречена "точка на начало на трансформацията". Тази "точка" всъщност е личното прозрение, че вътрешния свят е единствения за човешките същества - от него се определя всичко останало. Има "външен" свят, но никое човешко разумно същество не борави с него - не може и няма как да борави директно с него. Външния свят е една фикция, защото какъвто и да е той, както и да ви изглежда, първо преминава през филтъра вътрешния свят. И от това какво представлява вътрешния свят на самия човек, влияе и на всяко възприемано събитие и на всяка последваща реакция. Нищо не достига до нас и нищо не излиза директно към света... всичко се генерира и филтрира от вътрешния свят на всеки човек. Ето затова вътрешния свят е единствената определяща компонента и именно затова работата върху нейното изучаване, култивиране, познаване дава ключът към една нова реалност за всяко човешко същество. Развитието на вътрешния свят е единствената посока за развитие в посока на продължаване на еволюцията.

Понеже във форума често чувам, че някои хора не разбирали нещата, които пиша, а също и че доста "високопарно" и сложно било описано. Няма да коментирам кой защо и как казва - това не е моя работа. По принцип не давам примери, но сега ще го направя:

Представете си, че във вас самите има радиостанция - тя предава и приема непрекъснато. Тя е вашата връзка с онова, което вие наричате ВЪНШНА РЕАЛНОСТ. И докато приемате и предавате, увлечени от това, да съставяте картинката на света, приет, чрез вашите радиовълни, може би съвсем се забравя, че света навън единствено от радиостанцията зависи. Защото света е безкраен и многопластов. А единствено от възможностите на вашата скромна радиостанциийка зависи какво, защо и как вие ще уловите от огромния и безбрежен океан на Вселената. Но всеки от вас няма как да разбере за това какво има "отвъд", защото няма как да бъде уловено и съответно дешифрирано.

И радиостанцийката ви предава и приема - непрекъснато. Променят се сигналите, посланията, променят се събитията и света, възприети от нея. Свикваме и живеем със света от радиостанцията ви... И докато живота така тече, така и ще си върви - хоризонта на събитията ще е ограден единствено и изцяло от това, какво изпращате и какво получавате със личната си апаратура.

А всъщност там някъде някои хора са разбрали, какво са радиовълните, как, защо и какво ги определя, че имали толкова много характеристики и разновидности... И разбрали, че няма как да се разбере нищо от гигантската Вселена, ако самата радиостанция у нас не бъде усъвършенствана. Да се усъвършенства означава, да се разбере какво е това радиостанция, кои закони и принципи са в нейната основа, какво да направим за да разширим нейните възможности. Като я променяме и усъвършенстваме непрекъснато, можем да уловим все повече вълни, все повече честоти и все повече да увеличаваме чрез това нас самите, защото нашата радиостанцийка се явява посредник между нас и Вселената.

И "онези", които успели да се справят с тази задача започнали да излъчват тези послания. За тези хора, които могат да ги разберат. Защото по радиоканалите тече всякаква информация, но само на онази, на която резонирате, само тя пристига до вас. За вас самите останалите радиоканали и послания просто не съществуват - идват си и си отиват.

Има и хора, дето приемат някакви думи със своята си радиостанция... думи... с неясна и сложна дълбочина, на което те самите още не са готови да отликнат. И с това тези хора само могат да повтарят думите... но използвайки ги... остават  празни и безсъдържателни. Защото повторенията на едни и същи думи не могат да доведат до смисъла им - колкото и да повтаряш. Като го няма в теб самия, като не си узрял, веднага си личи, веднага се разбира, че човек използва думи и понятия на които въобще не са негови... но в които той привижда "свои" си неща... И докато той привижда своите си неща, не може и няма как да ВИДИ ВСЕЛЕНАТА. Той може само своята си представа за Вселената да види - ТОЧНО ТОВА СЕ СЛУЧВА.
-----------------------------------------

И в това е целият смисъл - човекът вървейки по своя път на развитие, това всъщност е пътят на развитие на съзнанието - СЪЗНАНИЕТО. Това се развива - това е еволюцията, натам е пътят за развитие и докато това се случва повечето хора са се спрели на думата "разширяване", защото няма друга дума, с която да се изрази какво се случва със съзнанието.


автор: Рамус
« Последна редакция: Октомври 11, 2009, 20:18:43 от delfin » Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  



Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright