Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Закон за егото  (Прочетена 5096 пъти)
nre
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 129

« -: Февруари 18, 2011, 16:57:54 »


Нашата душа е обградена от его и поставена в света. За да получим информация от света, тя преминава първо през его-обвивката ни за да стигне до нас. Егото е своенравен филтър, който се опитва да нагоди външната информация към желанията си и вътрешната среда. Това става чрез видоизменянето на информацията, чрез целенасочено изкривяване. Но това противоречи на безличностната (неегоистична) душа, стремейки се към самата чиста неподправена истина.

Егото цели разделение и субективизъм, което е в разрез с идеологията за цялостност на света.
То е следствие от незнанието.

Изводи:
За да приемаме по-точна и истинна информация е необходимо да намалим или премахнем его-обвивката ни, като съзнателно я потискаме.
За да се чувстваме част от цялото трябва да притъпим егото.
Егото се явява естествен етап от развитие на душата, когато все още не е постигнато пълно знание за света.

Стремежът към уважение, съобразяване и зачитане на другите е добър, но трябва да се знае, че той не потиска егото.
Егото се потиска чрез знанието.

Примери:
Отхвърлянето на гейовете от обществото и страхът от това да не станем и ние такива, да не се 'заразим'. Знанието обаче ни казва, че това не е въпрос на избор, а зависи от гени, както и от количество тестостерон с което майчините хормони обработват плода за правилното формиране на мозъчните центрове, формиращи психическия пол на бъдещия индивид. Това мигновено премахва чувството за различие по избор, като дава разбиране и уважение за сметка на егото.
Друг пример е разликата между половете. Мъжът все се чуди защо жената е зле с ориентацията, а жената се чуди защо мъжът не може да се изразява добре. Като знаем, че мъжът има обособен мозъчен център за 3D ориентация, липсващ при жените, но няма такъв за изразяване, каквито два имат жените обяснява разликите. Това намалява нетолерантността по естествен начин, от където следва естествения ход на сплотяването чрез разбиране в следствие на знанието.


Един духовно развит човек е с намалено его, колкото е възможно това.
Егото може да се потисне чрез увеличаване на знанието (истината) за света. Един духовно развит човек е компетентен.
« Последна редакция: Февруари 18, 2011, 19:38:14 от nre » Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #1 -: Февруари 18, 2011, 17:46:48 »

http://indigota.com/index.php?topic=1374.0 Ето една интересна тема.

Според мен най-добрият начин за преодоляване на егоизма, е просто да го наблюдаваме. Да знаем, че не сме него. То тогава вече няма с какво да се храни.

Не мога повече да живея със себе си." Това се повтаряше в ума ми. После изведнъж осъзнах колко странна е тази мисъл. „Аз един човек ли съм, или двама? Ако не мога да живея със себе си, трябва да съм двама: аз и този, с когото не мога да живея. Тогава - помислих си - само един от двамата е истински."  Казва Екхарт Толе.
Активен
nre
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 129

« Отговор #2 -: Февруари 18, 2011, 17:55:17 »

Предлагаш интересен психически прийом
Активен
mirinda
Гост
« Отговор #3 -: Февруари 18, 2011, 18:34:07 »

Здравейте! По  темата за его-то съм чела 2 много интересни и поучителни книги, поне за мен - "Силата на настоящето" и "Нова земя" на Екхарт Толе, всичко е обяснено абсолютно подробно, ако представлява интерес за някого ви ги препоръчвам горещо. Изтеглих си още една негова книга- "Гласът на покоя" която тепърва започвам.
Активен
The One
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1641


Винаги на точното място в точното време

WWW
« Отговор #4 -: Февруари 18, 2011, 18:35:44 »

Здравейте! По  темата за его-то съм чела 2 много интересни и поучителни книги, поне за мен - "Силата на настоящето" и "Нова земя" на Екхарт Толе, всичко е обяснено абсолютно подробно, ако представлява интерес за някого ви ги препоръчвам горещо. Изтеглих си още една негова книга- "Гласът на покоя" която тепърва започвам.
Можеш ли да пратиш линкче от мястото където ги теглиш?
За всички ни Усмивчица
Активен

Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

Всичко перфектно е точно такова,
течащ в безкрая свещен резултат!
Бъди сега причината нова,
за твоя бленуван в мечтите ти свят.
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #5 -: Февруари 18, 2011, 18:39:59 »

Според мен има разлика между его и егоизъм. Интересно е да се припомни, че его, от латински, значи "Аз".  Айнщайн казва, че човек трябва да успее да се освободи от предразсъдъците и оковите на това "Аз", за да достигне до истината.  

  Азът е част от нас. По-точно, част от мен, част от теб, нея, него и т.н. Ние имаме и Висше Аз, което работи в астралния свят, очертава основните точки в живота ти на Земята и се явява нашият дух. Обикновеното "Аз" играе огромна роля във оцеляването на един индивид, набавянето на храна, вода, подслон и инстинктите как да ги набави и как да оцелее. Ако човек не е притежавал това его, в миналото, той не би могъл да достигне това ниво развитие, на което е днес.

  Въпреки съществуването на Атлантида и Лемурия, аз съм склонен да вярва, че човека се е зародил във водата, като едноклетъчно същество, за да се развие в многоклетъчно, да излезе на сушата и да се превърне в еднометрото космато животинче, което да оцелява благодарения на егото. Ангелоподобните и призракоподобни същества, които са живели преди и по времето на динозаврите, според мен, са направлявали този процес на еволюция, докато най-накрая не са влезли в телата на тези животинки и да дадат началото на цикличните епохи, та чак до днес. Душата и духа. Егото не трябва да се подтиска, а трябва да се контролира, за да не се превърне в егоизъм.  Не приемам хомосексуализма, тъй като смятам, че това е отклонение от пътя на Ин и Ян. Но това е мое мнение.    
Активен
echo105
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 35

« Отговор #6 -: Февруари 18, 2011, 18:42:26 »

Можеш ли да пратиш линкче от мястото където ги теглиш?

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%D2%EE%EB%E5
Активен
nre
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 129

« Отговор #7 -: Февруари 18, 2011, 18:44:54 »

http://adyulgerov.blogspot.com/2010/06/blog-post_4969.html

Тук има линк за сваляне на "Нова Земя"

Мirinda, мерси за предложенията!
Активен
mirinda
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 1

« Отговор #8 -: Февруари 18, 2011, 18:51:51 »

Разбира се http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=20&LangID=0&Letter=%D2

В търсеното по азбучен ред , първо излиза фамилията, след това името на автора - Толе, Екхарт
Активен
nre
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 129

« Отговор #9 -: Февруари 18, 2011, 19:06:06 »

  Азът е част от нас. По-точно, част от мен, част от теб, нея, него и т.н. Ние имаме и Висше Аз, което работи в астралния свят, очертава основните точки в живота ти на Земята и се явява нашият дух. Обикновеното "Аз" играе огромна роля във оцеляването на един индивид, набавянето на храна, вода, подслон и инстинктите как да ги набави и как да оцелее. Ако човек не е притежавал това его, в миналото, той не би могъл да достигне това ниво развитие, на което е днес.

Несъмнено е така! Егото пази оцеляването ни, но и се противи на развитието ни.
Смятам, че във време, когато говорим за общество тези личностнти предпазни механизми като че ли се заменят от по-глобални и осъзнати алтернативи. Инстинктите са били особено важни в миналите години, те са ни показвали пътя без необходимост от мисъл. Благодарение на тях оцелява цялото животинско царство и в днешни времена. Когато говорим за съзнателност смятам обаче, че индивидът сам може да достигне до изводите, към които някои инстинкти го подтикват. Инстинктите работят добре в джунглата, но действат разрушително в обществеността (примерно агресията), защото идеологията е различна. Защото в обществото животът не е застрашен дотолкова, в сравнение с природата. Ние имаме подслон, вода и храна, нещо което другите животни трябва да търсят ежедневно. Това означава, че в духовните времена  инстинктите се обезмислят, понеже вече не носят онази полза, която са ни носили в да кажем 'джунглата'.

Често в човек се борят две същности - инстинктивния подтик и разумното поведение.

PS: Може би малко прибързвам с идеята, че обществото не се нуждае от инстинкти, като ги заменя с други регулаторни способи, каквито са правната система и въобще 3-те власти, понеже точно сега е време на егоизъм и проявата му дори и в регулаторните органи. Може би говоря за един по-следващ етап на по-духовно развитие на обществеността, където тя ще усеща реалните блага от тази духовна общност.

Цитат
Не приемам хомосексуализма, тъй като смятам, че това е отклонение от пътя на Ин и Ян. Но това е мое мнение.
Ето едно забавно анимирано филмче във връзка с това Веселяк http://svejo.net/245020-Izbor-li-e-homoseksualnostta
« Последна редакция: Февруари 18, 2011, 19:40:19 от nre » Активен
Venus
Гост
« Отговор #10 -: Февруари 18, 2011, 20:50:10 »

Цитат
За да приемаме по-точна и истинна информация е необходимо да намалим или премахнем его-обвивката ни, като съзнателно я потискаме.
За да се чувстваме част от цялото трябва да притъпим егото.
Егото се явява естествен етап от развитие на душата, когато все още не е постигнато пълно знание за света.

Стремежът към уважение, съобразяване и зачитане на другите е добър, но трябва да се знае, че той не потиска егото.
Егото се потиска чрез знанието.
Здравей, егото е част от нас и не мисля, че е редно то да се подтиска, а да го приемем и осъзнанем и в момента в който го направим (а не само да разбираме без да прилагаме на практика)с душата ще са в синхрон. Обикновенно при хората егото е над душата и я контролира или подтиска като при най-тежките случей се стига до малодушие или направо бездушие.. Добри са примерите с убииствата на животни и то без основателна причина или дори м/у нас самите за пари и материални удоволствия.. Напълно безсмислено и дори жалко..
Примера със знанието е доста добър вариант, но често основаното на доказателства се използва по начин, който само подхранва егото "Аз знам, а ти не, значи аз съм по-добър от теб, а ти си невежа" и т.н. ..
Активен
nre
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 129

« Отговор #11 -: Февруари 19, 2011, 00:21:36 »

Здравей, егото е част от нас и не мисля, че е редно то да се подтиска, а да го приемем и осъзнанем и в момента в който го направим (а не само да разбираме без да прилагаме на практика)с душата ще са в синхрон.
Здрасти. За мен его и егоизъм са взаимосвързани понятия, понеже егоизмът е характеристика на егото. Може би още не сме готови да се откажем от него и ще трябва да го отложим за един бъдещ етап от развитието ни. Говоря за общественото съзряване, иначе за личностното няма такъв предел.
Смятам, че егото ще трябва все някога да отпадне. За да е в синхрон с душата не трябва да има противоречия с нея. Но понеже целите на егото и душата са различни, смятам, че синхронът е липсващ. Егото обича да разделя, да идентифицира и търси различието в хората. Душата обратно - опитва се да разглежда общото, да приобщава, да слива, да мисли за общото благо. Противоречието се получава поради ограничените ресурси на земята. За да ощастливиш някой, трябва да лишиш друг. Това е неизбежно. Същото противоречие се получава при егото, което иска повече ресурси за себе си, което ще гарантира собственото оцеляване и съществуване. Егото обича да се презапасява. Душата осъзнава свързаността на енергиите и съществуването, взаимната зависимост на животинския и растителен свят. Това подтиква душата да търси общото блато, възприемайки се част от него.
В един хипотетичен свят с безгранични ресурси нямаше да има такива противоречия, понеже всеки щеше да взима още и още без да пречи на чуждите интереси. Така личната облага нямаше да е за сметка на друг.
В реалния свят в зависимост от съзрялостта на душата асинхронът между душата и егото става все по-явен и силен.
В един момент човек осъзнавайки лишаването на друг пренебрегва собственото си презапасяване, като започва да живее с минимални ресурси, гарантиращи моментното му оцеляване. Предполагам с растежа на душата тя започва да негодува и срещу малкото ресурси, които отделя за себе си за сметка на другите. Получава се дори отричане на себе си за сметка на другите. Това е моментът, когато душата взима превес над егото. Хора, които ние възхваляваме са такива. Левски е дал живота си за нас, Христос е дал живота си за човечеството и т.н. Ние им се възхищаваме, защото на нашия етап на развитие не сме способни да направим подобна саможертва.

Цитат
Обикновенно при хората егото е над душата и я контролира или подтиска като при най-тежките случей се стига до малодушие или направо бездушие..
Така е. Егото е с еднаква сила при индивидите, понеже желанието за съществуване е еднакво при всички. Това, което расте мисля, че е душата. В момента, когато душата стане съизмерима по сила с егоизма, започваме да се замисляме и правим компромис със себе си, проявяват се угризения. Когато душата надмине егото започваме да се себеотричаме, да разглеждаме тялото и егото си като ненужни, дори спиращи ни към бъдещото духовно развитие. С това свързвам и идеята, че висшите (божествени) същества живеят извън материалния свят. Явно да си на земята и да си божествен е противоречиво.

Цитат
Примера със знанието е доста добър вариант, но често основаното на доказателства се използва по начин, който само подхранва егото "Аз знам, а ти не, значи аз съм по-добър от теб, а ти си невежа" и т.н. ..
Това по-скоро се отнася за страха от компетентните хора. За сега не съм бил на лекар, който да ми се подиграе, че знае болестта ми, и че аз съм невеж в диагностиката. По-скоро знаещите са тези, които помагат и дърпат цялата общественост напред.
Активен
Venus
Гост
« Отговор #12 -: Февруари 19, 2011, 01:32:08 »

Цитат
Противоречието се получава поради ограничените ресурси на земята. За да ощастливиш някой, трябва да лишиш друг. Това е неизбежно.
Ресурсите на земята не са ограничени.. Принципа, че да се ощастливи някой, трябва да се лиши друг мисля, че е илюзорен, защото за да са ограничени  ресурсите на земята тя не трябва да произвежда и да е един вид в застой, а доказателствата за обратното са навсякъде: Животните се размножават, сезоните се сменят, разстенията растат и дават плод, водата в океаните и моретата не се изчерпва поради кръговрата на водата. Храна продължава да има, а и човек постоянно създава нови и нови неща (дрехи, обувки, храна и др.).
Цитат
Това подтиква душата да търси общото благо, възприемайки се част от него.
След като тя търси общото благо, възприемайки се като част от него възможно ли е да има и в душата капка от егото?
Цитат
В един момент човек осъзнавайки лишаването на друг пренебрегва собственото си презапасяване, като започва да живее с минимални ресурси, гарантиращи моментното му оцеляване. Предполагам с растежа на душата тя започва да негодува и срещу малкото ресурси, които отделя за себе си за сметка на другите.
Всъшност мисля, че нито прекаленото лишаване е добра идея, нито пък презапасяването.. Ако се намали малко гласът на егото е възможно да се намери баланс и човек да взема толкова колкото му е нужно за храната, дрехите и другите необходими неща. Тогава и егото ще е доволно, че има и душата ще е спокойна, че не е лишила никой.

Цитат
Хора, които ние възхваляваме са такива. Левски е дал живота си за нас, Христос е дал живота си за човечеството и т.н.
Те са дали живота си в името на някаква идея. Примерно Левски е дал живота си в името на свободата на народа. Тогава също са били крайни ситуцаии и баланса е бил много силно нарушен. При Левски българите са били поробени и турците са се отнасяли с хората като с вещи. А Христос е разпънат на кръста от Пилат който го е предал на народа, а за това главно са спомогнали юдейските свещенници.. И там баланса е бил много нарушен.

Цитат
Когато душата надмине егото започваме да се себеотричаме, да разглеждаме тялото и егото си като ненужни, дори спиращи ни към бъдещото духовно развитие.

Душата наистина е отделна от тялото. Примерно тук се някой се индивицира като Пешо от Преник, но това е само едно от многото му превъплъщения на земята. А за духовното развитие мисля, че тялото не е чак толкова голяма пречка, то ни е нужно за да пребиваваме тук и с помоща на телата, който ни осигуряват съществуването душата трупа опит и качва нива Усмивчица

Цитат
За сега не съм бил на лекар, който да ми се подиграе, че знае болестта ми, и че аз съм невеж в диагностиката.
Няма и да бъдеш  Ухилен. Имах предивит за някои хора, които примерно имат някаква диплома или са специалисти да кажем в компютърните технологии използват това си качество като най-важно и водещо. Но това което исках да кажа е, че знанието е важно и може да бъде един плюс към развитието на човек, но не може да бъде определящо или да е всичко.  Усмивчица


Активен
cece75
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 1

« Отговор #13 -: Юни 08, 2011, 20:29:32 »

Здравейте,искам да попитам,докъде трябва да стига безусловното приемане на обкръжаващите ни и себеотричането и дали това е полезно за нашите души а и на заобикалящите ни?Ще дам пример-имах в службата колежка,която непрекъснато мрънкаше,недоволстваше от всички и всичко,а и се изживяваше като най-работна,и злословеше за колегите,че видетели едва ли не тя вършила и тяхната работа. В такова присъствие,човек се чувства изцеден психически и физически и аз си задавах въпроса до къде да стигне приемането на такива индивиди след като си принуден да общуваш с тях.Спрях да общувам,но като,че ли словесните атаки от нейна страна се засилиха.И един ден Егото ми не издаржа и се скарах с нея и всичкото това мрънкане поне в мое пресъствие спря и се почувствах като преродена,а това ми даде и стимул да опитам нова позиция в работата ,за която до тогава нямах смелост.Та искам да кажа,кое е по-полезно за човека да се снишава и да търпи едно такова енергиино вмешателство,което ни снишава вибрациите и ни озлобява(още повече,че не знам и как духовно да се защитя от такова)или както аз постъпих с моето его и прекратих това издевателство(защото точно така се чувствах-задушавах се).И сега лично мога да кажа ,че от този акт не се почувствах по голяма от колежката,но ми олекна и мога да кажа,че откакто не общувам с нея дори не я ненавиждам...Та къде е границата между полезното отричане на егото и това да се защитиш  от енергиино ограбване?
Активен
ИВЕВЕ
Гост
« Отговор #14 -: Август 20, 2011, 22:27:51 »

Здравейте,искам да попитам,докъде трябва да стига безусловното приемане на обкръжаващите ни и себеотричането и дали това е полезно за нашите души а и на заобикалящите ни?

Здравейте!
Първо се извинявам за евентуалната ми компетентност.
Себеотрицание не бива в никой случай да означава съзнателен мазохизъм. То трябва да е премерено - не трябва да е нито във Ваш ущърб, нито в нечий друг.Винаги има някакво средно ниво, баланс между  благополучието и на двете страни. Във Вашия случай, с неприятната колежка аз не бих имала вашето търпение. Най-редно би било, ако успеете без да накърнявате достойнството й, но и да не жертвате своето, да й докажете правотата си без излишна наглост. Достатъчно е да запазите спокойствие и да изкажете мнението си без негативни емоции. 
Равновесието в подобни спорове трябва да се осланя на взаимното уважение, въпреки видимата разлика в мисленето. Изгуби ли се, както във вашата ситуация се стига до неприятни спорове. Но в крайна сметка спречкването ви не е имало съдбоносна важност или фундаментално значение. Предполагам, че колежката ви няма да прояви интерес да се промени по един или друг начин, но и това не е проблем. В крайна сметка, подходите ли с добро, дори и най-големият невежа не може да отговори другояче. Вие сте направили, каквото се е изисквало от вас или поне сте опитали. Съвестта ви трябва да е чиста, а колкото до колежката ви - все някога ще осъзнае неправилния подход.


Моето питане е има ли някаква "универсална философия", с която ще можем да овладеем Егото в детайлност, ежедневните му изблици, които не са никак малко. Нямам предвид нещо от типа "Събуди се и обиколи апартамента триста пъти с левия крак над ухото", или специален вид с манджа със или без грозде, но пък някаква мисъл, напомняща каква е целта ни. Някакъв стимул. Или може би медитация или друг вид себепознание? Не смятам, че с наизустяването на безумни факти, доказващи нелогичността на приумиците ни, повлияни от Егото, е решение. Напротив. Естествено, без знания, няма и прогрес. Проблем обаче, и то сериозен, е необоснованото самохвалство, дори изразено в тесен кръг или в собствените ни мисли.
Тъй като много често забелязвам у себе си решения, в синхронност с Егото ми, в разрез с всичко четено, ми се ще да има начин възможно най-достъпно да бъде овладян егоизма /Според мен проблема е не Егото, а неговото влияние върху ни a.k.a егоизъм. Все пак егоизма е следствие от прекаленото влияние на Егото, но не самото Его. /

Още веднъж се извинявам за не много същественият въпрос и неспособността ми да се справя с него.
Активен
Страници:  [1] 2   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Гурувците, Егото, Пътят и Илюзията
Духовни учения
guru 7 1318 Последна<br />публикация Май 11, 2011, 22:09:30
от Чиста енергия
Закон за поддържане на баланса
Вселенски закони
Administrator 0 1523 Последна<br />публикация Февруари 18, 2011, 13:44:45
от Administrator
Закон за изказване на благодарност
Вселенски закони
Administrator 3 3262 Последна<br />публикация Октомври 16, 2012, 21:04:05
от MouseMaiki
Закон за даване на прошка
Вселенски закони
Administrator 2 2319 Последна<br />публикация Февруари 26, 2012, 10:42:58
от Слънчев лъч
Азът и Егото « 1 2 »
Духовни учения
Ich 20 2149 Последна<br />публикация Ноември 19, 2012, 11:01:15
от utro

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright