Изкуството да отгледаш бонсай.
Начинът на живот на азиатците се прехвърля и върху изкуството им. Търпение, благодарност, грижи и себеотдаване.
Легендата за началото на Бонсай е повече от красива. Това хоби-изкуство води началото си от Китай. Според преданията зъл император осъдил на смърт невинен младеж, а причината била ревност, заради красота и куп други предимства. Приятелката му ходила да се моли поне за една последна вечер с възлюбения си. Императорът склонил на молбата и й дал една зелена пъпка от дърво в градината си. Казал й, че ще й даде толкова вечери в зависимост от това на колко листенца ще разлисти пъпката. Цяла вечер девойката листела като внимавала да не засегне или откъсне нито едно листенце. На следващия ден се върнала при императора с толкова силно разлистена пъпка, че той не можел да преброи листенцата и пуснал младежа завинаги. Заръчал тази пъпка да остане в двора му, защото е много красива. Така неговите градинари започнали да правят миниатюри на дървета. Скоро след това будистки монаси прехвърлят изкуството в Япония, където то остава да се прехвърля от поколение на поколение вече близо пет хиляди години.
В превод от японски бонсай означава буквално – засадено в поднос. Това е едно от най-разпространените изкуства в Страната на изгряващото слънце и към него има силен култ и уважение. Важно за него е, че формите, които човек придава на малките дървета трябва да наподобяват на тези, които се получават с големите сред природата.
Като тръгне да оформя своя бонсай човек трябва да се вгледа в дървото, самото то да му подскаже как трябва да изглежда като израстне. Има очертани няколко главни стила: вертикално стъбло; наклонено стъбло; няколко стълба на едно дърво; приближени стъбла; проядено дърво; криво стъбло; стъбло серпентина; корен тирбушон; въздушни корени; каскада, полукаскада, ветрило; гора; миниатюрен пейзаж; скален пейзаж, дръвче, долепено до скала; дърво върху скала, дърво върху дънер; вятър; букет и др.
Имате няколко опции при избор на дръвче за вашия бъдещ бонсай. Можете да изклезете сред природата и да се надявате на попадение там. Късмет ще е да попаднете на естествено развито дърво джудже. Ако не, погледнете за дърво, което да е със своя специфична форма, добре оформени цветове, закривени клони и малки листа. Когато стигнете до момента на изваждането, не дърпайте клона нагоре, защото има опасност да прекъснете корените му. След изваждането, важно е коренната система да бъде пропоционална на размера на избрания клон. Най-подходящо време е краят на зимата. Важно е бързо да се транспортира.
Естествено, можете да си закупите бонсай направо от разсадника.
Имате и няколко опции за размножаване. Размножаването чрез семана е най-бавно, но при него могат да се получат и най-добри резултати. Хубавото при тази техника е, че след време можете да определяте точната цифра на дръвчето. А при бонсай това е важен момент. Някои семена имат твърда обвивка и понякога може да се чака до две години, за да покълнат.
Друга техника е чрез резници. Така може да спестите няколко години. Почти всяко дърво е податливо на тази техника. Може да вземете от клон с пъпка или направо от корените.
Трета техника е чрез присаждане. С присадките се създават много красиви бонсаи, особенно ако се търсят странни форми или необичайни оцветявания. Но главното предназначение на присаждането е да се поправят недостатъците в развитието на бонсаите.
Най-подходящото време за присаждане е началото на пролетта, когато започва сокодвижението и пъпките не са се още развили.
Най-важната част представлява оформянето. То е по ваш личен вкус, но наистина в Япония много ценят, ако формата прилича на такава каквато може да се получи в природата. Трябва да подрязвате всички излишни клони много внимателно, както и да създавате структурата, която желаете да се получи. Много важен елемент е и почистването на всички изсъхнали клони и листа.
Стъблото, корените и клоните се нуждаят от индивидуални грижи. Ако дръвчето има голямо и оголено стъбло, извийте надолу един клон. Присадете го към стъблото чрез копулация или направете присаждане на страничен зарез. Когато стъблото е твърде високо, но достатъчно гъвкаво, извийте го под формата на буквата s с медна тел. Така се намалява общата височина на дръвчето. Естествените изкривявания на стъблото не трябва да бъдат поправяни, напротив, трябва да се използват и да се изявят в композицията на бонсая.
Сподели тази тема във Facebook
Декември 02, 2011, 03:41:58 
