Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Как да разбера дали аз и децата ми сме индиго?  (Прочетена 4456 пъти)
Karavacheva
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 5

« -: Февруари 15, 2011, 12:23:39 »

Привет!

Как да разбера дали аз и децата ми сме индиго?

От малка чувствам, че някакси не се вписвам в това общество. Тормозят ме куп въпроси, на които не намирам отговор. Откакто разбрах за индиго и дислексия, запонах да изпитвам повече спокойствие, тъй като отговорите като че ли идват...
Но, разбира се, искам да се убедя. Не искам пак да страдам, когато разбера, че това е самозаблуда и спокойствието е измамно.

Поздрави!
Активен
izida
Гост
« Отговор #1 -: Февруари 15, 2011, 12:57:46 »

Най сигурният и неуспорим начин е да видиш аурата си  Усмивчица
Но и да я видиш, вероятноста да грее в няколко тоналности дори и да си индиго е доста висока.
Така че....какво остава?!?!?!? Само едно...хм...да послушаш сърцето си, То Знае.
И след това, ауу индиго!!! Колко неворятно, честитооо  Аплодисменти страхотноооо ...индиго съм...юпииии, най накрая разбирам от къде ми идва всико....тц тц тц , изумително Згреших. Имаш отговор, който ни най малко няма да ти върши никаква работа при абсолютно нищо, касаещо животът ти или този на семейството ти.!
Но дерзай, нали за това се себеоткриваме и изучаваме. Успех!!
Активен
mddimi
Гост
« Отговор #2 -: Февруари 15, 2011, 13:19:31 »

Привет!

Как да разбера дали аз и децата ми сме индиго?

Привет!

Свързани теми, които могат да ти дадат идея:

http://indigota.com/index.php?topic=662.0

http://indigota.com/index.php?topic=3066.0
Активен
Karavacheva
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 5

« Отговор #3 -: Февруари 15, 2011, 13:52:38 »

най накрая разбирам от къде ми идва всико....тц тц тц , изумително Згреших. Имаш отговор, който ни най малко няма да ти върши никаква работа при абсолютно нищо, касаещо животът ти или този на семейството ти.!

Хех!
Наистина не става въпрос за суета...
Отговорите са важни за мен.
Знаеш ли откъде тръгна всичко?
Голямата ми дъщеря е на 15. Завършва първи срок на 9-ти клас със 7 двойки. Борбата ми с нейното училище е още от първи клас, а да не говорим, че още от детската разбрах, че трудно възприема определена информация. Преди време направих и за двете ни тест за интелигентност, като тя даде резултат близък до моя, а аз впоследствие станах член на "Менса"  Безмълвие
И така аз си зададох въпроса: "Добре, тя е интелигентна, но защо се представя толкова зле в училище? Значи е МЪРЗЕЛИВА!!!". Оттам започнаха "стимулите" и "наказанията". Има телефон-няма телефон, има джобни-няма джобни, има парти за рожден ден...
Какъв беше резултатът? Тотално отчуждение, тотално отчаяние и депресия за двете.
Едва преди около месец разбрах за индиго и едва преди 5 дена - за дислексия.
Дискутирахме с нея въпроса и знаеш ли какво?
Някак си и за двете започнаха да се поизясняват нещата и сега се обичаме и си говорим.
Така че отговорите са важни.
И да, това ще промени живота ми и този на семейството ми.
Добре е като за начало, нали?

Модератор,
Активен
gena
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 17


  • Град: София
  • « Отговор #4 -: Февруари 15, 2011, 14:26:28 »

     Здравейте!Karavacheva като чета и се замислям за мен самата и времето когато бях ученичка. Майка ми милата се стараеше хем да сме близки хем да има някакъв контрол. Мисля че успя до някаде но аз съм била много лоша като се огледам сега  макар че се съобразявах с  налаганите ми норми.....та, научих се да чета сама на 5г. вече четях почти гладко и едва тогава родителите ми са забелязали че малкото им момиченце е направило огромна крачка напред. А аз взимах книга и ги питах за тази и онази буква а те ми отговаряха гледайки да ме разкарат от главата си по бързо(имам трима братя  единият от тях ми е близнак)та при все това че четях и то сама се научих в училище оценките ми бяха зле в същото време четях по три книги   едновременно  а учебниците ми така си стояха. Та разбирам дъщеря ти но това дали сте индиго или не ? Какво значение има? Приеми че тя е по особенна и ако можеш виж силната и страна и я развивайте. Аз съм човек на изкуството и съм благодарна че някога когато бях ученичка родителите ми не ми забраниха да се занимавам с моето хоби което по късно стана и моя професияи аз бях по щастлива от повечето хора защото работех това което обичах да правя най-много.А родителите ми:) те бяха горди с мен:) А майками ми освен че ми е майка е и  най-добрата ми приятелка  на която сега казвам постоянно че обичам. 
    Активен
    Karavacheva
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 5

    « Отговор #5 -: Февруари 15, 2011, 14:38:19 »

    Мдам, не е само това...

    И други неща са важни за мен.
    Майка ми беше много нещастен човек. Хората не я разбираха, смятаха я за странна птица. Изключително интелигентен човек, нямаше тема, за която да не знае нещо.
    Всъщност, само когато я питах за някакви неща, като че ли живваше и обясняваше така, че наистина ме завладяваше.
    Тя почина на 45 и съм напълно убедена, че го направи нарочно. Просто тя не беше за този свят, или може би обратното - светът не беше за нея.
    До ден-днешен я обвинявам за много неща, а може би просто тя е била по-проницателна, прозорлива от всички около себе си.... Може би тя е била индиго.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #6 -: Февруари 15, 2011, 15:07:11 »

    Майка ми беше много нещастен човек. Хората не я разбираха, смятаха я за странна птица. Изключително интелигентен човек, нямаше тема, за която да не знае нещо.
    Всъщност, само когато я питах за някакви неща, като че ли живваше и обясняваше така, че наистина ме завладяваше.
    Тя почина на 45 и съм напълно убедена, че го направи нарочно. Просто тя не беше за този свят, или може би обратното - светът не беше за нея.
    До ден-днешен я обвинявам за много неща, а може би просто тя е била по-проницателна, прозорлива от всички около себе си.... Може би тя е била индиго.

    Явно е била особен човек, проницателен и одухотворен.
    Но, както посочва gena малко по-горе, а и други участници, например air_fairy в едно свое мнение, духовността на един човек не е задължително свързана с точно определен цвят като индиго; а тя е важната. Затова напълно поддържам призива й:

    "Духа и аурата имат зависимост, но тя е от вътре на вън. Аурата са невидимите ни дрехи, които сменяме според настроението си и отразяват същността ни, не я променят. Моя съвет към всички е да се отърсят от манията си по цветовете и да се опитат да открият и реализират духовното си споразумение. само така се постига цялост."
    Активен
    Karavacheva
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 5

    « Отговор #7 -: Февруари 15, 2011, 16:21:51 »

    Аз съм човек на изкуството и съм благодарна че някога когато бях ученичка родителите ми не ми забраниха да се занимавам с моето хоби което по късно стана и моя професияи аз бях по щастлива от повечето хора защото работех това което обичах да правя най-много.А родителите ми:) те бяха горди с мен:) А майками ми освен че ми е майка е и  най-добрата ми приятелка  на която сега казвам постоянно че обичам. 

    Изкуство?
    Чудесно!!! С какво се занимаваш? Ние с дъщеря ми сме певици.
    Да, това е част от проблема ми - фактът, че дъщеря ми не се справяше в училище, ме накара да преустановя заниманията й по пеене, тъй като погрешно смятах, че те отнемат времето й от основната цел - да ОЦЕЛЕЕ в тъпото училище. Иначе отдавна сме наясно - ние сме хора на творчеството - практикуваме го всякак. Но системата ни кара да вървим против същността си, а именно:
    1. трябват ти пари (за да задоволяваш потребности от всякакъв характер - било то духовен или чисто материалистичен характер)
    2. значи трябва да имаш доходи
    3. значи трябва да имаш работа
    4. значи някой трябва да те избере за нея, т.е. да си конкурентоспособен
    5. значи трябва да си подготвен, т.е. образован
    6. значи трябва да учиш, т.е. да станеш подвластен на образователната система

    А тя не успява не просто да се справи с образователната ни система, но и дори да ОЦЕЛЕЕ в нея.
    Разбира се, въпросите, които си задавам, както и отговорите, които получавам, целят да променят това...

    Активен
    gena
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 17


  • Град: София
  • « Отговор #8 -: Февруари 16, 2011, 11:50:37 »

    Здравей Karavacheva Усмивчица Ами аз тренирах народни танци  и бях солистка в ансамбъла.не съм завършила хореография но бях толкова добра(тогава се подценявах) че след като завърших средното си образование веднага отвориха щатно място за мен  в читалището и успоредно с това ме назначиха на хонорарв ОДК  и така танцувах 20г. от които 6г. работех като зам. хореограф.Ако майка ми ме беше спряла повярвай ми щях да правя всичко напук докато не се умори и не ме остави на мира. Тогава бях голяма бунтарка.Но не мисли че не съм разбирала или усещала кое е правилно напротив много добре знаех.Срга аз самата имам син който е на 3г. и се надявам никога да не забравям аз каква съм била зада допусна колкото може по малко грешки. Все пак няма съвършенни хора нито рецепта за добри родители. Ако имаше ехееее  но няма затова спомняй си и разговаряй                             
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright