Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Въпрос за вината...  (Прочетена 1274 пъти)
summerwine
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 51


  • Град: София
  • « -: Август 20, 2009, 02:12:24 »

    Имам нужда да споделя...,за това ,че се чувствам "без вина виновна..." Това чувство ме потиска! И когато няма причина,аз си намирам такава...Какво е това? Защо се изтезавам по този начин??...
    Сякаш все нещо не съм направила както трябва...не съм помогнала...не съм успяла...
    Активен

    ПРЕДАЙ НАТАТЪК
    delfin
    Гост
    « Отговор #1 -: Август 22, 2009, 11:55:56 »

    Повярвай в себе си.
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #2 -: Август 22, 2009, 17:18:02 »

    Често искаме да дадем на близък човек всичко от себе си, но когато от другата страна не желаят това нещо, нищо не се получава. Винаги помощта трябва да е поискана от другата страна, иначе се получава помощ насила.
    « Последна редакция: Август 24, 2009, 16:35:10 от delfin » Активен
    summerwine
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 51


  • Град: София
  • « Отговор #3 -: Август 22, 2009, 22:55:32 »

    Много добре знам какво е чувството... Трябва да осъзнаеш, че не можеш да помогнеш на всички, най-малко на тези, които не го искат. Аз примерно дълго време се опитвах да помогна на човек, който не желаеше дори да ме чуе... да спре за секунда и да се замисли над думите ми. Не знам защо става така - даваш всичко от себе си и нищо... А иначе натрапчивото чувство за вина не е насадено от околните, а по-скоро от самия теб. Трябва да се седнеш насаме със себе си и да си простиш Усмивчица
    Именно това е проблемът ми! Осъзнавам и все още не се справям...
    Активен

    ПРЕДАЙ НАТАТЪК
    summerwine
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 51


  • Град: София
  • « Отговор #4 -: Август 22, 2009, 22:57:32 »

    Често искаме да дадем на близък човек всичко от себе си, но когато от другата страна не желаят това неща, нищо не се получава. Винаги помощта трябва да е поискана от другата страна, иначе се получава помощ насила.
    Разбирам,че е така! Но...ако човекът не осъзнава...ако греши...а ти си там,за да помогнеш...Не е ли изоставяне това? Защо да се отказвам от близките си хора,когато ЗНАМ,че грешат и лесно мога да помогна...(или само така си мисля)...
    Активен

    ПРЕДАЙ НАТАТЪК
    delfin
    Гост
    « Отговор #5 -: Август 22, 2009, 23:39:09 »

    Не е изоставяне, защото не можеш да дадеш нещо насила. Нека да си счупи главата човека, за преживее САМ даденото събитие и тогава САМ си взима поуката за това, което се е случило. Иначе става насилствено и после всичко се заплита още повече.

    Прочети законите, които започнах да пускам. Там има и за този случай закон, по който ще разбереш точна какво имам впредвид.
    Помощ се дава само когато е осъзнато поискана.
    « Последна редакция: Август 24, 2009, 16:34:38 от delfin » Активен
    summerwine
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 51


  • Град: София
  • « Отговор #6 -: Август 23, 2009, 09:38:26 »

    Благодаря,ще прочета...имам още мноооооого да чета!
    Активен

    ПРЕДАЙ НАТАТЪК
    delfin
    Гост
    « Отговор #7 -: Октомври 04, 2009, 12:15:46 »

    "Ами ако разсъждаваме от гледна точка на съществата вече преминали човешката еволюция, доброто извършено с егоистични мотиви всъщност е зло. В действията и мислите ни не трябва да има дори и най-малък оттенък на егоизъм. Например, искаме да дадем пари на някой беден. Ние трябва да го правим единствено заради ползата за самия беден, а не защото чрез действието си на даряване се чувстваме по-възвишени, духовни и си придаваме по-голяма стойност в собствените си очи и в очите на другите."

    "Добър, зъл - зависи от гледната точка. Според изложената от мен по-рано гледна точка, няма добри хора, защото тези, които отговарят на условията за доброта според нея, вече няма да са хора. На мен обаче ми е все едно дали някой ще бъде оценен като добър или като лош. Могат да се оценяват само отделни човешки действия, но не и човека като цяло. Един и същ човек може да направи някакво добро дело и веднага след това някакво престъпление. Добър ли е този човек или лош?"


    Ирис

    Активен
    zaharisa
    Човек, обикновен.
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 120


    « Отговор #8 -: Февруари 14, 2010, 19:43:21 »

    Много добре знам какво е чувството... Трябва да осъзнаеш, че не можеш да помогнеш на всички, най-малко на тези, които не го искат.

    Аз лично не вярвам в това. Или по-скоро- наистина трябва да знаеш, че не можеш да помогнеш на всеки- но никога не трябва да спираш да помагаш на хората. Дори на тези, на които мислиш, че няма как да помогнеш. Опитай.
    Стигнах до извода, че- трябва да даваме всичко на което сме способни за хората около нас. Винаги. Никога не трябва да се отказваме.
    А когато нещо не се получи- поне ще знаем, че сме опитали и невъзможното.. и ще намерим мир със себе си. Усмивчица

    Аз поне в това вярвам в този момент.

    Аз загубих много хора, защото се отказах от тях по същия начин.
    Не искам. Не мога да губя повече.


    Така например- баба ми.
    Тя беше стара и все искаше да й идвам на гости. Мен ме мързеше- и не отивах.
    А и- срамувах се, че не умея да готвя и няма с какво толкова да и помогна. Жената беше горе съвсем сама и сигурно е жадувала за човешки допир, присъствие, докосване, разговор. За това някой да я обича.Сега, когато се задушавам от самота- знам какво й е било и вината ме изгаря отвътре.
    Но то беше- защото не дадох всичко за тази жена. Не я защитих. Не я обичах достатъчно, ами повече обичах себе си. Затова сега същият този океан от безкрайна самота заслужено ми се връща.
    Мога да разбера защо.
    Но не мога да разбера себе си тогава, когато не й помогнах. Отказах се, защото повярвах, че каквото и да направя, никога няма да успея да сторя нещо достатъчно добро за нея. Вероятно каквото и да бях сторила за нея- щеше да е повече от нищо.


    Затова ти казвам- НИКОГА, НИТО ЗА МИГ- НЕКА НЕ МИНАВА И ЗА СЕКУНДА ПРЕЗ УМА ТИ МИСЪЛТА, ЧЕ НЕ СИ СПОСОБНА ДА ПОМОГНЕШ НА НЯКОЙ ОПРЕДЕЛЕН ЧОВЕК!! Защото това значи да предадеш този човек- то значи не само той да загуби, но и ти много да загубиш.
    То значи да предадеш любовта си. Да предадеш себе си.
    Любов- това е Бог.
    То е значи също и да предадеш Бог-а.


    За своето предателство към любовта- сега страдам. Осъзнаването на заслужеността на наказанието не намалява тежестта му.


    Не си причинявай страдание, не предавай любовта си- не предавай себе си. никога не спирай да се бориш. Бори се!
    « Последна редакция: Февруари 14, 2010, 19:56:25 от zaharisa » Активен

    "Бъди самият ти промяната, която искаш да видиш в света. "- Ганди
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright