Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: помощ за децата индиго  (Прочетена 6162 пъти)
dana
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 51

« -: Август 05, 2009, 10:49:03 »

Скъпи приятели,
макар и нова в този форум си позволявам да изведа това обръщение към участниците тук от потребностите на душата си.
Бях много щастлива, да узная за този форум, завръщайки се в Бг. и да го споделя с вас.
Всичко, кото се споделя тук е много важно.
Според Човекознанието, което Р.Щайнер дава в своите трудове, човек е едно троично същество от нервно-сетивна с-ма, ритмична с-ма и вещество-обмен-крайници/ или човек-глава,човек-сърце и човек-воля/действие/.
Отидохме със съпруг ми да учим в Германия, заедно с детето ни-индиго и преживяхме 5 много трудни години. Единственото ни желание бе да сведем това, което имахме като знание през годините на духовна работа и това, което имахме като чувства/любовта към човека/ в областта на волята и да направим нещо практическо за децата, които са нашето бъдеще/колкото и да се злоуптребява с този термин/.
Сега сме тук, от 1 месец. Нашето пед.образование не се признава все още в Бг.защото Институтите по Валд.педагогика са частни. Идеята ни е да започнем със занималня или център, но целта ни е да направим училище за деца, които нямат проблеми с ученето, но не могат да се развиват правилно, поради поведенческите проблеми и невъзможността на учителите да се справят с този проблем, както поради липсата на истински интерес в повечето педагози към същността на детето, така и поради безумно остарялата и ограничаваща образователна с-ма.
Вчера разбрах, че във Варна има създадена Фондация за децата индиго, която е готова да работи практически с тях.В София има Виолетовата жаба.
Въпросът ми е - има ли готовност в този форум да се помогне на една такава идея и какво можем да направим за нейното реализиране.
В очакване на предложенията ви и практическата ви помощ
Росица Левашка
Активен
giti
Гост
« Отговор #1 -: Август 06, 2009, 16:50:29 »

Скъпа,Росица
изцяло Ви подкрепям в идеята Ви за училище. Мисля обаче,че тази идея е много трудно осъществима. Причината- страх. Много хора се страхуват да признаят пред обществото какви са те или децата им. Дори тук в този форум,където сме се събрали хора с общи цели и идеи се усеща страха от напълно разкриване на същността. А без пълното й разкритие,всичко друго губи смисъл. В България все още информацията относно индиго е доста оскъдна. Възможността да бъдеш отритнат изцяло от обществото е огромна. Тези и много други фактори са причина да възпрепятстват хората да разкрият същността си,а само ако знаете колко много индиго има на иначе малката ни територия.
Промяна обаче трябва да има и то скоро. Вашата идея е едно добро начало на това. Готови ли сте да се справите обаче с препядствията,които ви предстоят? Ако сте готови,да знаете,че не сте сами! Аз съм с Вас и макар и да не живея на територията на България,съм сигурна,че има с какво да помогна в това начинание.
Сърдечни поздрави:
Маргарита Стангър

п.п. Ще се радваме да споделите във форума педагогическото Ви образовение,което до колкото разбирам е специално насочено към децата индиго. Също Ви каня, да се включите в темата за реформи в образованието,като споделите опит и идеи.
Аз също съм много щастлива,че открихте нашият форум.
Активен
dana
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 51

« Отговор #2 -: Август 12, 2009, 18:11:47 »

Mila Гити,
много съм щастлива от твоето включване.
Вече изпратихме със съпруга ми писмо до новата министърка, което ще публикувам и тук.
Аз съм завършила Институт по Валдорфска педагогика в Германия. Тази с-ма/ако , разбира се има и задължителното духовно разбиране на същността на човека/ е много подходяща/не е скучна и има мнооооооооооооого изкуство. След около седмица ще съм в къщи и ще мога да пиша повече.
Росица


Писмо до Министъра на Образованието.

Уважаема   г-жо Министър,


 Това, че живеем в едно особено, преходно време, когато много неща поемат по един нов път, се възприема, макар и все още не напълно осъзнато, от много хора като неоспорим факт. Обществото преживява време на вътрешни и външни катаклизми, които вече излизат от рамките на личните трагедии. Все повече деца и юноши попадат на улицата, и поемат пътя на наркоманията, и престъпността. Остарелите закони, норми и институции не могат вече да решават пълноценно проблемите на обществото в тази връзка.
Във все повече семейства се раждат деца, които родителите смятат за трудни, неадекватни, неуправляеми. Все повече деца, идват в училищата и  със своето поведение поставят педагози с многогодишен стаж в едно състояние на безсилие. Сблъсквайки се с нещо ново и непознато за тях,  те не могат да намерят решение на проблемите, които поставят тези „неудобни” деца. Това са деца с нови, особени способности и днес те са бук¬вално  устремени в света. За съжаление, хората виждат в тях, само, болезнени отклонения от нормите и ги подлагат на всевъзможни терапевтични процедури.
Тези  деца не се  вместват в никакви рамки, не признават никакви авторитети, не искат да следват общоприетите норми.  Опитите да ги призовем към какъвто и да е , вече установен ред не водят до нищо. Общоприетата система за поощрение и наказание не действа при тях.  Не могат да бъдат мотивирани да направят нещо, което смятат за безинтересно с никакви облаги, които биха получили срещу това. Те идват с  едно чувство за собствената си  значимост и показват една голяма душевна подвижност. Може да се каже, че те са  гениални в нещо, докато към друго са абсолютно невъзприемчиви. Те са очарователни и обаятелни, но и непоносими с тяхната настоятелност и неизчерпаемост.  Могат да показват агресия, но същевременно да са невероятно нежни. На моменти показват голяма хитрост, но като цяло са изключително простодушни, което е и причина да ги третират като „емоционално незряли”. Проявяват се като независими и непоколебими, когато искаме да ги „напъхаме в калъпи и схеми” и  не са готови да приемат унижението от подчинението, което родители, и педагози изискват от тях. Toва пък , от своя страна , ги поставя автоматично в позицията на трудни деца . Tова е една  причина, те да се адаптират трудно в колектив и да показват трудности при усвояването на  дадена учебна програма.  Като следствие от това, рано или късно, родителите, често  под натиска на педагога,  ги водят на лекар или психолог,   който обикновено констатира, че  нещо „не е наред”, че нещо „излиза извън рамките” на познатото и наученото и единственото усилие се насочва натам да сe облече това „непознато” в нови понятия, и да се отстрани, като се прави опит да се доведем до нормалното.
 Обаче, всеки човек е сложен, когато не го разбират. А при този, който не се чувства разбран и приет,  се повишава стремежа към провокационни дейности. Това означава, че такъв човек много по-лесно излиза от себе си и реагира негативно на обкъжението си, отколкото този, който се чувства приет и разбран.
Диагнозите, които се поставят на децата са на базата на  система, която се основава единствено на тест-диагностиката на отделните нарушения. Така най-често се стига до диагнози като - ADHD– синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност или атипичен аутизум.  Много често се предписва препарата риталин или други подобни, след които децата действително стават по-спокойни и управляеми, но същевременно, това води до загубване на фината им сетивност, необичайната им чувствителност и депресивни състояния, все по-често завършващи с агресия или автоагресия.
Въпросът за учебните заведения и за това, доколко училищата имат готовност да се справят с този проблем, и по тази причина, все по-често, отказват обучение на подобни деца, с различна мотивация, но с една основна причина, че те са „неудобни” за една система, в която от години не се променя нищо друго, освен нейното интелектуализиране, все повече нараства. 
Известно е, че не само в България, но и в целия свят, днес се налага една нова ситуация, когато старото образование, и възпитание не могат да останат вече същите. Според специалисти в Западна Европа, занимаващи се с с проблема, тези деца просто предпочитат да учат по начини, различаващи се от конвенционалния образователен модел. Ето защо, наличието на психолог или педагогически съветник в училищата не е в състояние да разреши този проблем.
В  Германия, например, съществуват алтернативни държавни и частни училища, които работейки с по-различна методика от общоприетата, успяват да решат проблема с образованието на тези деца , които често показват при проведените им IQ-тест , по-високи от средните резултати, и не само да запазят, но и да   развият по-нататък заложбите им.  Защото, всъщност, наблюденията показват, че  тези деца, не се поддават на обучение единствено по старите модели и най-вече не се поддават на  едно авторитарно възпитание.
   Една от методиките, която успешно работи с подобни деца е Валдорфската. Тя е разпространена в цяла Западна Европа, Америка, Азия и Африка. В нашите съседски страни – Румъния, Гърция, в Русия и Украина отдавна работят училища по тази с-ма. В Германия те са  над 250 и ползват много големи субсидии от държавата.
   Специалистите –педагози, лечебни педагози , арт -и двигателни-терапевти, работещи в тези училища, се подготвят в съответните Институти по Валдорфска педагогика. За съжаление, това педагогическо образование, поради това, че някои от тези институти са частни, не се признава от Българското законодателство.

Уважаема   г-жо Министър,
Поради належащата необходимост от училища или поне паралелки, които да посрещат нуждите и потребностите на обществото в тази връзка, преди 5 години ние заминахме за Германия, където завършихме през тази година Институт по Валдорфска педагогика в гр. Виттен-Аннен, Германия. Специалността ми – Лечебна педагогика и специалността на съпруга ми – Евритмия /двигателно педагого-терапевтично изкуство/ , която в България е все още непозната , включва работа с деца - с физически увреждания, но и с  деца, показващи  поведенчески проблеми. През последната година на обучението, която включва задължителен едногодишен стаж, аз работех в училище „Ита-Вегман” към една дневна клиника, гр.Хердеке , където деца, с поведенчески проблеми, постъпваха за 5-седмично наблюдение. По тази причина имах възможността да придобия кратък, но много интензивен опит за работа с тях и да се запозная на практика с нови педагогически методи, които се оказват много ефективни .  Арт-терапията и двигателната терапия /специалността на моя съпруг/, бяха тема на всекидневна работа с децата, и резултатите бяха впечетляващи.
Връщайки се в България, ние имаме огромното желание да направим нещо в тази посока и да реализираме целта, поради която предприехме нашето обучение в Германия. За това, се надяваме на съдействие от ваша страна за:
1.   Признаване на Институтското ни образование по Валдорфска педагогика/ признато в цяла Западна Европа , Америка, Русия/;
2.   Организиране на семинарно обучение, с цел преквалификация на педагози за работа с деца, показващи гореописаните проблеми.
3.   Подкрепата ви за създаване на първото училище в България за деца със специални образователни потребности, които нямат за база физически или психични увреждания.


                                                С голямо уважение към бъдещата ви работа

                                                           Росица и Димитър Левашки
Гр.Варна 9004, ул.”Дунавски лебед” 1,  ап.58, ет 7
Тел. 052/ 637730; 0878359281






 

   


                                                   

Активен
delfin
Гост
« Отговор #3 -: Август 12, 2009, 21:04:08 »

Писмото е много добре формулирано. Дано само да отговорят на него.  Усмивчица
Активен
giti
Гост
« Отговор #4 -: Август 18, 2009, 02:42:09 »

Писмото е доста добро. Дано да има успех! Ще се моля да й бъде вдъхната вселенска мъдрост на министърката,за да схване същността и важността на писмото и нуждата от промяна в българското образование.
Активен
dana
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 51

« Отговор #5 -: Август 18, 2009, 17:38:56 »

Много благодаря и на двете ви Усмивчица
Сега започваме една малка кампания за популяризиране на темата във Варна. Не зная дали писах, но там има създадена Фондация "Децата на бъдещето".
Понеже аз , макар и не индиго, но изстрадала лично цялата благодат и трагедия да си различна в мислите, чувствата и действията, не зная по какви съдбовни пътища стигнах до това, да посрещна в семейството си едно типично индиго-дете , един силен борец, който навсякъде заявява, че само защото е дете , няма да позволи на възрастните да се държат с него от позицията на шеф и което още на 6 години беше отхвърлено от 3 училища в Германия, смятам да посветя остатъка от този си живот на това, новото, което идва да бъде разбрано и прието.
Мисля, че писах, но го пиша отново - имам нужда от социална подкрепа за моята и на съпруга ми инициатива, децата-индиго, които за момента не са разпознати и приети, и по тази причина са отхвърляни от сегашната образователна с-ма като неспособни да учат, да получат възможност да развият своите дарби.
Очаквам вашите идеи за създаване на училище, което да посрещне нуждите на тези деца. Училище, в което ще се работи по един творчески начин, в групи от 6-8 деца, в което учителят няма дабъде притискан от една методика, която намираме за убийствена.
Мисля си, дали да не пуснем подписка или да поискаме среща с министърката, в която, обаче, ще е необходимо да присъстват и пораснали вече деца-индиго?
Активен
delfin
Гост
« Отговор #6 -: Август 18, 2009, 19:10:42 »

Това на държавно ниво няма да мине, само частна инициатива би могла, просто такива са ни обстоятелствата в държавата. Доколкото знам някой беше правил такъв опит, но... гръб от бюрократите и отмиране на идеята.  Безмълвие Ядосан
Активен
dana
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 51

« Отговор #7 -: Август 20, 2009, 11:40:45 »

Мисля, че държавата трябва да го спонсорира, защото , поне в Германия е така. Това са деца, които педагозите приемат като проблемни и не могат да работят с тях. От друга страна образованието е задължително!Така, че това си е проблем на държавата. Дори частните училища  не работят с тях. Синът ми, който се научи за 2 седмици да пише по немски и по негови рисунки правят плакати за преставления, бе изгонен от лагер в училище "Сладка вода" на първия ден! Защото не приема заповеди и трябва да се търси индивидуален подход в работата с него -Любовта! Въпросът ми до Монтесори-училище в Сф. - дали работят с такива деца, остана без отговор!  А такива деца се срещат все повече и все повече ще се срещат!
Така, че държавата и по специално в лицето на Министерството на образованието трябва да предприеме нещо адекватно за доброто на децата и учителите!
Активен
veseivanova
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 1

« Отговор #8 -: Август 31, 2009, 23:19:27 »

 здравейте,аз съм от софия ,казвам се Веси.Силно съм заинтересована от реализацията на идеята училище за деца индиго. Дъщеря ми е първи клас съответно още в средата на учебната година беше изгонена от училището ,защото пречи на останалите деца.Ние посещаваме виолетовата жаба и Любов ми беше казала за вас и детето ви ,защото много си приличали с моята Вики и са на еднаква възраст.Така че само кажете с какво мога да помогна и няма проблеми.Надявам се новата министърка да свърши работа ,защото имам информация че я гласят за кмет на София. Хммм
Активен
indigo_war
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 6


« Отговор #9 -: Септември 01, 2009, 22:09:17 »

Искрено се надявам писмото ,което е страхотно да окаже ефект върху министърката ,но има и един сериозен проблем ,дори и да остане заинтригувана от вас ,тя знае че много рискува ако се заеме с трудната задача да ви сътрудничи ,възможно е самата идея да не се възприеме от останалите политици и въпросната министърка да сметне ,че идеята може би няма да се лансира ,като се има в предвит колко други дупки има да запушва образователната ни сизтема и с какви други неща са се захванали да оправят нашите скъпи държавници! Моето лично мнение е (ако изобщто някого тук го интересува ) е да се подходи частно към тази инициатива чрез частни фондации и организации и  ако те самите стигнат до сериозен интересес сред родители и педагози ,то държавата сама ще предложи помоща си без да бъде карана да го прави! И да -определено ще срещтнете много трудности ,както сами разбрахте след като се завърнахте в България ,че института По педагогика, кадето сте завършили не се признава от министерството на образованието ,така и не признават практиките и опита ,които сте придобили ,нито пък индиговите деца и техните проблеми! Жалко е че държавата ни е с такава повърхностна идеология ,уж нещо се прави ,а в същтност ...... нищо се е променило от 19 години ! Все пак пожелавам ви успех и дано да имам възможност да помогна с нещо за в бъдеще ! Не се отказвайте ! Намигване
Активен
Amida
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 9


  • Град: Варна
  • безкрайна светлина

    « Отговор #10 -: Септември 02, 2009, 15:17:47 »

    Скъпа, Дана, прочетох постинга и писмото ви с огромен интерес и последвало го възхищение. Както вече сами (вие и съпригът ви) сте разбрали, тук нещата са на светлинни години от Европа и светът. Затова има един изход - спасявай се сам! Знам, че съм много груба, но предпочитам да не ви лъжа. Ще ви кажа и защо. Аз съм филолог по образование и понеже знам колко усилия ми сруваше това следване, реших да го практикувам, а не да си закача дипломата на стената и да се гордея с нея, докато работя в някой магазин като продавачка. Напук на всички трудности по намиране на работа в държавно (общинско) училище, реших да си отстоя правото на избор да работя по образованието си (както виждам правите и вие  Усмивчица) и основах учебен център. По тази причина, ако желаете можете да се свържете с мен (разбрах, че сте от Варна - аз също) и да видим с какво мога да ви бъда полезна! Забравих да споделя, че напълно подкрепям идеята ви за алтернативна работа с тези деца!!! Пишете ми лично съобщение, ако желаете да поговорим! Успех във всяко начинаие !!!  Усмивчица 
    Активен

    Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини...
    dana
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 51

    « Отговор #11 -: Септември 07, 2009, 20:09:52 »

    Много благодаря на всички  Усмивчица
    В момента събираме правова документация, как се решава въпроса с деца, които нямат увреждане, а не могат да се справят с училищната програма или педагозите не могат да се справят с тях, в другите европейски държави!!! Аз лично мисля, че трябва да се направи училище, което да работи по друга методика и за сега най-подходяща е валдорфската/от тези, които познавам/.
    Не мисля,че трябва да е за деца със специални образователни потребности. Нека всички, които имат желание-заповядат. Но то ще даде възможност чрез методиката си, която включва много експерименти, работа с природата и нестандартни методи на обучение на индиго децата да реализират способностите си.
    Така или иначе ще се стигне до разговор в Министерството.
    Аз приемам с благодарност предложението ви за помощ. Идеята ми е , успоредно с показване на чуждия опит, да представим една петиция, подписана  от родители, педагози, порастнали и не ИНДИГОТА и всеки, който е съпричастен  към идеята.
    Кой ще ми помогне с опита си, как се прави това?
    Благодаря ви.
    « Последна редакция: Септември 07, 2009, 20:31:09 от delfin » Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #12 -: Септември 07, 2009, 21:00:30 »

    Дана,ти  измисли текстна на петицията,а аз ще регистрирам електронна петиция с твоя текст и да я пускаме в нета.
    Активен
    dana
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 51

    « Отговор #13 -: Септември 09, 2009, 08:23:42 »

    Giti, слънчеце, благодаря!
    Активен
    dana
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 51

    « Отговор #14 -: Септември 09, 2009, 10:41:34 »

    Какво ще кажете?
    За първи път ми е Тъжен


    П   Е   Т   И   Ц   И   Я

    В    ЗАЩИТА  ПРАВОТО  на адекватно обучение на   децата  с  нестандартно поведение и трудна социална адаптация ;

    ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ  на майки, специалисти, педагози и граждани, съпричастни с проблема, подкрепена от Фондация „Децата на бъдещето”


    До МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО;

    До  Г-жа ФАНДЪКОВА;

    До МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА;

    До ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО




    Дами и Господа,

    Неоспорим факт е, че нашето общество преживява време на вътрешни и външни катаклизми, които все повече излизат от рамките на личните трагедии. Все повече деца и юноши попадат под „ влиянието на улицата”, и не открили своята ценностна, морална опора в семейството и училището, поемат по пътя на наркоманията и престъпността. Ясно е, че остарелите закони, норми и институции не могат вече да решават пълноценно проблемите на обществото в тази връзка.

    От друга страна, във все повече семейства се раждат деца, които родителите описват като трудни, неадекватни, неуправляеми. От професионалният поглед на педагозите в детските градини и училищата научаваме, че все повече такива деца идват и  със своето поведение поставят педагози с многогодишен стаж в едно състояние на безсилие. Сблъсквайки се с нещо ново и непознато за тях, те не могат да намерят решение на проблемите, които поставят тези „неудобни” деца. Това са деца с нови, особени способности и днес те се появяват по целия свят. За съжаление, хората виждат в тях само болезнени отклонения от нормите и ги подлагат на всевъзможни терапевтични процедури.

    От нашите лични наблюдения и от изследванията ни по този въпрос, ползвайки, също така, чуждестранния опит на  Германия и Швейцария става ясно, че това са деца, без умствен или физически недостиг, но с една особена специфика на възприятието, която именно създава проблем при усвояване на учебния материал по досега използваните методики в България. Понеже /по тази причина/ техният умствен и емоционален потенциал остава неосъществен, те често стигат до  агресивно поведение, депресии или отказват комуникация. Като следствие от това, рано или късно, родителите, често  под натиска на педагога, ги водят на лекар или психолог, който обикновено констатира, че  нещо „не е наред”, че нещо „излиза извън рамките” на познатото и наученото и единственото усилие се насочва натам да сe облече това „непознато” в нови понятия, и да се отстрани, като се прави опит да се доведе до нормалното.

    Без да се взема предвид, че всеки човек е сложен и индивидуален, при този, който не се чувства разбран и приет, се повишава стремежа към провокационни дейности, психолозите  поставят на децата диагнози като ADHD– синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност, атипичен аутизум и др.  Много често се предписва препарата "риталин" или други подобни, след които децата действително стават по-спокойни и управляеми, но същевременно, това води до следвременни състояния като загубване на фината им сетивност, необичайната им чувствителност, депресивни състояния и страхови неврози.  

    Въпросът е за учебните заведения и за това, доколко училищата имат готовност да се справят с този проблем. По тази причина, все по-често, отказват обучение на подобни деца, с различна мотивация, но с една основна причина, че те са „неудобни” за една система, в която от години не се променя нищо друго, освен нейното интелектуализиране. Тези откази все повече нарастват.  

    Педагозите, изправени пред невъзможността да се справят с проблема, намират разрешение единствено като заставят родителите да си вземат децата, в момента, когато не могат да се справят с тях или да стоят в час до детето си! Това обърква изцяло живота на родителите и нарушава тяхното лично право да работят. Често тази невъзможност води до финансова нестабилност в семейството, а от там и до нервни  ситуации, болестни състояния и разтрогване на семейства. Отговорът, че родителите трябва да си носят бремето, не е адекватен, защото в повечето случаи, детето проявява проблемно поведение единствено в социална среда, каквато е съвременното училище.

    Как се решава този въпрос, който не е характерен само за България, в останалата част на Европа!
    В  Германия, Швейцария, Русия, а дори и в съседните Румъня и Гърция, например, съществуват алтернативни държавни и частни училища, които работейки с по-различна методика от общоприетата, успяват да решат проблема с образованието на тези деца, които често показват при проведените им IQ-тест, по-високи от средните резултати. И то не само да запазят, но и да  развият по-нататък заложбите им.

    Една от методиките, която успешно работи с подобни деца е Валдорфската. Тя е разпространена в Западна Европа, Америка, Азия и Африка. Само в Германия има  над 250 училища и детски градини и ползват много големи субсидии от държавата.
       
    Може да се каже спокойно, че във Валдорфската педагогика, урокът, който представя учителя, е произведение на изкуството. Тази педагогика поставя естетиката в основата на обучението и възпитанието, тъй като детето започва да чувства, далече, преди да започне да мисли съзнателно и защото това отговаря на познанието за природата на човека и етапите на развитието му. Тя се стреми да предотврати убиването на творческите способности чрез ранно интелектуализиране, което втвърдява човека и отнема жизнените му сили. Създава и условия за социално обучение в клас, като учителят е и възпитател, който работи и в посока на развиването на такива човешки стойности, като напр. търпимостта. Отдава се огромно значение на работата с изкуствата.

    В България има вече квалифицирани педагогически кадри, които имат познанията и правото да работят с тази методика, която за сега е може би единствената подходяща за тези деца.

    Вече работи първата Валдорфска детска градина и е на път да бъде открита втора такава.



    Уважаемa г-жо Министър,

    Дами и Господа,


    Децата в Република България са проблем и на обществото /Закон за закрила на детето; чл.1/2/; чл.10 (1)/.  В последно време се раждат все повече деца, които педагозите квалифицират като „трудно обучаеми”. Но дори и да са един по-малък процент, тези деца имат правото по Закона за закрила на детето /чл. 1 (4)/ на адекватно обучение. Много от тях са  диагностицирани като  „високо надарени” в определена област и по този начин отново попадат под защита на Закона за закрила на детето, чл.5(1). Невъзможността им да учат по общоприетите методики ги поставя в категорията "деца със специални образователни потребности” и това им осигурява отново закрила по този закон /чл.3 (4)/.

    Поради належащата необходимост от училища или поне паралелки, които да посрещат нуждите и потребностите на обществото във връзка с гореописаните деца
             
       
    НАСТОЯВАМЕ


    За подкрепата ви за създаване на училище в България за деца със специални образователни потребности, които нямат за база физически или психични увреждания на основата на методиката на Валдорфските училища.
                                                    
    « Последна редакция: Септември 09, 2009, 16:55:24 от delfin » Активен
    Страници:  [1] 2 3   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright