Духовно развитие

          

Страници:  1 [2] 3 4 ... 9   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Притчи и приказки  (Прочетена 14401 пъти)
delfin
Гост
« Отговор #15 -: Ноември 20, 2009, 22:16:33 »

"Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на една история за Нарцис.

Алхимикът знаеше легендата за Нарцис — хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.

Но не по тоя начин завършва историята на Оскар Уайлд.

Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.

— Защо плачеш? — попитали ореадите.

— Плача за Нарцис — отвърнало езерото.

— О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис — продължили те. — В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.

— Нима Нарцис беше красив? — попитало езерото.

— Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? — отговорили изненадани ореадите. — Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?

Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:

— Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.

— Каква хубава история! — рече Алхимикът."


От "Алхимикът"
Активен
delfin
Гост
« Отговор #16 -: Ноември 21, 2009, 08:38:03 »

СТРАНАТА БЕЗ ОСТРИЕТА


Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал и ето че попаднал в някаква страна където ъглите на къщите били заоблени, а покривите не завършвали с остър връх, а с мека гърбица. По дължината на улицата били засадени розови храсти и на Джованино му хрумнало да закачи роза на петлицата си. Докато откъсвал розата внимавал да не се убоде, но забелязал че бодлите били сякаш от гума: само гъделичкали по раката.

- Я гледай! - възкликнал Джованино.

Иззад храста се показал един общински пазач и му се усмихнал.

- Не знаете ли, че е забранено да се берат рози?

- Много съжалявам, но и не помислих за това.

- Добре, тогава ще платите само половин глоба - казал пазачът така вежливо, сякаш бил масленото човече, което завело Пинокио в страната на игрите. Джованино забелязал, че пазачът пише разписка за глоба с молив без връх и не се сдържал:

- Извинете може ли да погледна сабята Ви?

- С удоволствие ще Ви я покажа - отговорил пазачът.

Разбира се, и сабята била без острие.

- Страната без остриета - отвърнал пазачът толкова учтиво, сякаш думите, които изговарял, били написани с главни букви.

- А пирони употребявате ли?

- Отдавна сме ги забранили, всичко лепим с лепило. А сега моля, ударете ми два плесника.

Джованино зяпнал, сякаш се готел да глътне цяла торта наведнъж.

- Моля Ви се! Не искам да ме бутнат в дрънголника за посегателство на служебно лице. По-скоро на мен би трябвало да ми ударят два плесника, а не аз да ги удрям.

- Но тук е прието така - обяснил вежливо пазачът - Цяла глоба - четири плесника, половин глоба - два плесника.

- Ама на пазача!

- На пазача.

- Но това е несправедливо, това е ужасно!

- Разбира се, че е несправедливо, разбира се че е ужасно - отговорил пазачът - Това е толкова противно, че хората за да не бъдат принудени да удрят плесници на невинните, внимават и не вършат нищо противозаконно. Хайде, ударете ми два плесника и друг път внимавайте.

- Но аз не бих желал и да Ви потупам по бузата, най-много да Ви погаля.

- Щом е така - решил пазачът - трябва да Ви придружа да границата.

И Джованино, засрамен, бил принуден да напусне Страната без остриета. И днес той още мечтае да се върне в страната с най-вежливи обноски и да поживее в някоя къщичка с покрив без връх.


Джани Родари
Активен
delfin
Гост
« Отговор #17 -: Ноември 21, 2009, 08:54:54 »

Събрали се турчин, персиец, арабин и грък.
И един непознат влязъл в техния кръг.

На тези приятели той пара подарил.
И кипнал раздорът, и спорът се разгорещил.

Персиецът казал на свойте приятели с жар:
"Да идем енгур да си купим от оня пазар!"

"Ти лъжеш, подлецо! - извикал арабинът слаб. -
Не искам енгур! Ще си купим ейнаб!"

Прекъснал го турчинът строг: "Що за шум!
Другари, не е ли по-харно да купим юзум?"

"Какви сте такива човеци - гъркът промълвил, -
разбира се, трябва да купим стафил.

Едно те говорели, но на различен език
и тъй разгневили се, че сбили се в миг.

Не знаели, казайки "грозде", че всеки от тях
все грозде е искал, а пък получил пердах.

Невежество, злобата в тях ти разгоря,
та доста пострадаха там и зъби, и ребра...

Слова неразбрани най-често донасят война.
А моите думи - единство и мир, и добра тишина...




Джелаладин Руми - суфия
Активен
delfin
Гост
« Отговор #18 -: Декември 05, 2009, 15:31:51 »

"При дзенски майстор дошъл ученик и попитал:

- Защо едни хора са красиви, а други уродливи; едни са умни, а други глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо бог е създал едни красиви, а други безобразни? И не ми говорете за карми и че всичко е заради минали животи. Как се е появила разликата от самото начало, когато още не е имало минало?

Майсторът го завел в градината и казал:

- Ето това дърво е голямо, а това е малко. Аз често седях под тези дървета и размишлявах защо е така. Но когато отхвърлих ума, изчезна самият въпрос. Сега аз знам, че това дърво е високо, а това малко. Няма никакъв проблем!"
Активен
pluton
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 687


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #19 -: Януари 01, 2010, 15:01:32 »

    ПРИТЧА ЗА КАТРАНЕНАТА ЯМА (една от притчите на Крион)

    Бележка на писателя:

    Беше мразовит ноемврийски ден, когато ни поканиха заедно с моята съпруга Жан да представим преводи на Крион на живо в Обединените Нации (ООН) в Ню Йорк. Обществото за просветление и трансформация, медитативно подразделение на ООН, се събира редовно за просветление на делегатите и техните гости. Крион представи няколко кратки притчи и една, която обобщава как, променяйки себе си, това променя и всичко останало! Това беше и една от първите притчи, разказвани някога пред група слушатели.***Представете си, че заедно с много други човешки същества се намирате в яма с катран, оцапани от главата до петите, неспособни да се придвижвате бързо от едно място на друго, понеже катранът е гъст и лепкав. Докато се тътрите насам-натам, започвате да свиквате с това положение и си живеете така година след година заедно с другите. Също като гравитацията на тази планета: просто приемате бремето на катрана - житейски факт за всички. Това е вашето въображаемо състояние.Но ето че изведнъж, без много шум, получавате дар от Бога. Това е "магически" инструмент, който очиства тялото ви и го поддържа чисто дори когато сте вътре в катрана! Подобно на енергийно поле, той буквално отблъсква катрана, докато вървите през него. Вие приемате дара и работата, която върви заедно с него, и започвате да се учите да го използвате. Малко по малко вие се променяте. Започвате да се откроявате сред околните, понеже сте различни - чисти и свежи, докато те обикалят около вас, омазани в черен катран. Постепенно осъзнавате, че сте сътворили това за себе си, но си давате сметка също, че това е един много личен подарък, затова не казвате нищо.И така, как мислите, дали ще останете незабелязани за околните, докато се разхождате свободно, без катранът да полепва по вас и да спъва краката ви? Хората ще гледат как катранът докосва тялото ви, но никога не го цапа. О! Вижте! Те ще се променят! Първото нещо, което ще се случи, е, че където и да отидете, около вас ще се образува празно място, понеже те ще ви правят път. Второто е, че ще започнат да ви питат как е възможно подобно нещо. А когато научат за "магическия инструмент от Бог", всеки един от тях ще започне да го използва за себе си и все повече хора ще се "очистват" - и всеки ще сътворява чистотата лично за себе си, както направихте вие за вас самите.Докато продължавате да живеете мирно и кротко, вижте какво ще се случи с околните! Повече от половината от тях ще бъдат "чисти" и свободни от катрана. Спрете и се замислете какво се е случило всъщност. Вие не сте проповядвали вашия дар, нито сте поискали от тези хора да се променят, но въпреки това те са се променили. Ето как резултатът за един-единствен човек... създава промяна за мнозина!Ние ви казваме, скъпи, че когато променяте себе си, поставяте началото на промяна за всички около вас. Човешките същества не могат да останат равнодушни, когато виждат, че от вас се излъчва мир и любов. Това е едновременно обезоръжаващо и прекрасно. Като магнит сред други магнити, вашата нова притегателна сила в крайна сметка ще повлияе на хармонията на всичко наоколо, а съществуването ви повече никога няма да бъде същото.Послепис на писателя:Вгледайте се в тази кратка притча, която съдържа някои от най-ясните отговори за процесите на енергията на Новата епоха на нашата планета. В тази история Крион поставя хората в катранена яма, "оцапани от главата до петите, - неспособни да се придвижвате бързо от едно място на друго, понеже катранът е гъст и лепкав".В такова положение се намираме в обичайния живот в старата енергия, оковани в старите си кармични уроци, бавни и тромави, понеже ги мъкнем като вериги с нас. После Крион изрича пет думи, които са част от неговия космически хумор. Той казва: "Това е вашето въображаемо състояние." По този начин той ни напомня, че земното изживяване не е реалност и че нашата двойственост е илюзия. Истинската вселена е онази, която изживяваме, когато не сме тук!В притчата "магическите инструменти от Бог" са дарбите на новата енергия, за които говори Крион. Изведнъж, когато получавате даровете, катранът престава да полепва по вас и вие се разхождате необременени и чисти. Това е силна препратка към въздействията на новата енергия. Вие вече не сте обвързани с кармични договори и можете да се придвижите напред по планетата към сливане с вашия Висш Аз, а оттам към статута на извисяването (завършено обучение). Крион споменава уж мимоходом, че ние сме "сътворили" този магически инструмент."Чакай малко! Аз си мислех, че магическият инструмент е дар от Бог", може да кажете вие. Крион отново държи да запомним, че той ни нарича "частици от Бог, които вървят по Земята и си учат урока". С други думи, ние представляваме Божията цялостност и любов.След това той ни поставя в състоянието да се движим, без катранът да полепва по нас, което показва, че е отпаднала не само старата ни карма, но и нашите кармични връзки с онези, които са имали възможност да взаимодействат с нас. Това естествено е целта на притчата: да покаже как нашите решения пораждат промени в по-голям план от този на собствения ни малък живот. Крион се впуска в описание на случващото се на хората около нас. Това е много важна концепция, тъй като разглежда енергията на Новата епоха и даровете от Бог.Дали ако приемем енергийните дарове на Новата епоха ще загубим приятелите си, децата си, работата си и т.н.? Ще бъдем ли отхвърлени от околните? Вслушайте се в повествованието на притчата: "Как мислите, дали ще останете незабелязани за околните, докато се разхождате свободно, без катранът да полепва по вас и да спъва краката ви?" Първо, всички ще забележат, че сте различни, но вместо да ви отхвърлят, може да се случи точно обратното. Хората ще видят как живеете вие и ще реагират. Някои ще поискат същото и ще ви попитат какво ви се е случило, а други пък ще се зарадват, че сте се променили. Колкото до партньорите и децата ви, те първи ще забележат промените във вас и ще се запитат какво се е случило, че внезапно сте се превърнали в такъв прекрасен, уравновесен човек!Когато сте уравновесени духовно, физически и ментално, става нещо чудесно: всички искат да бъдат ваши приятели! Хората съзират вашата уникалност и не се чувстват застрашени по никакъв начин от вас. Представяте ли си как ще повлияе това отношение на работата, брака, приятелствата или разликата в поколенията (без да я унищожава)? Ще обидите само онези, които са ви сърдити, че сте се променили - а повярвайте ми, това са хората, чиято компания и без това не ви е необходима.Когато всичко бъде казано и направено, дори да сте единственият, който реши да приеме даровете на новата енергия, вашият избор ще повлияе на десетки хора около вас. Това е част от начина, по който Бог използва индивидуалния човешки избор, за да създаде енергия, от която ще се облагодетелства мнозинството. Сигурно виждате динамиката на тази концепция и наистина разбирате как индивидуалното решение за просветление е много по-важно, отколкото изглежда.

    Лий Каръл
    Активен

    delfin
    Гост
    « Отговор #20 -: Януари 22, 2010, 13:33:00 »

    ТИБЕТСКА ЛЕГЕНДА ЗА ВЯРАТА И ЗНАНИЕТО


    В една стара тибетска книга се среща легендата за Вярата и Знанието. Желайки да се открият на хората, двете богини, които са жи­веели в небесните висини, приели форма; макар и идеална, тая форма била прилична на човеш­ката. . .

    Техните имена били Вяра и Знание. Тях съединявали толкова тесни любовни връзки, че те дошли на земята тясно свързани една с друга и драговолно биха останали така завинаги. Ала, ма­кар и да не била възможна внезапната им раз­лъка все пак времето се показало онова ужасно оръдие, чрез което съмнението на хората мал­ко по-малко успяло да ги разлъчи. Те толкова страдали през време на земното си съществува­ние, че станали съвсем обезобразени, и им било не само невъзможно да се познаят една друга, но те дори усещали една към друга не­преодолимо отвращение. . . . А времето следвал своя неприкъснат вървеж. От върха на небесата, от където богините се спуснали към нас съединени в една мощ, Нирманикай се пригот­вял на свой ред да слезе върху земята. . . Нирма­никай- това бил духът на самопожертвуванието с мъничко покривало. И тия, що предрекли него­вата поява на нашата планета говорели, че той бил изкупителят на човечеството. . . Той не дошел да примери тия две небесни сестри, слезнали на подивялата земя, защото сам Едничният Дух на боговете се отдалечил от тях през време на тяхната разлъка . . . Тяхните тела били погре­бани и се преобърнали в гниещо вещество без признаци на разумен живот. Върху всеки гроб на двете небожителки, черпейки храна от съ­щата гнилота, покарало едно малко дръвце - едничек спомен на любовни връзки отъ миналото. Ала от къде е могло да се вземе тайнственото семе, от което е израстнало дръвцето? Върху гроба на Знанието дръвцето се превърнало в доста голямо растение, с безчислени клончета, които се нарекли "науки" със звучни и величави имена, но родени от гнилота те не могли да покажат nризнаци на ИСТИНСКИ ЖИВОТ. И всяко клонче, всеки листец, даже сух, получил име, без да се изключват и тия листица що изпадали на земята. Същото се случило и с Вярата. Така също израсло голямо дърво и неговите клони се назовали "религии", а безчислените листа били сектите, вярванията, присъдите на живота и смъртта. ... И когато се случвало да пада сух листец, на неговото място израствал нов зелен мъничък, а листата все се умножавали и умножавали. 3емните хора се изродили и станали толкова малки, че не могли да стоят и да гледат направо дърветата и, подобно на рояк микроби, били разделени на многобройни купчинки лазящи, по листата и само от време на време прескачащи от един лист на друг; те не мислели за сте­блото на дървото, нито дори за клончетата. . . . Такова е било земното кълбо, когато Нирманикай се въплътил въ тяло, подобен на един мик­роб човек, подобен на другите. Ала между другите същества е имало и такива, които още обичали да отправят очи към небето; те виде­ли как слизал от Горе вестителят на истинските Вяра и Знание. И когато видели тоя вестител, носящ човешка форма, не се излъгали и го познали. . . .

    И от някои дървета се спусна­ли вярващи същества макар и нищожни, носей­ки в себе си тялото на Нирманикая и очаквай­ки докато детето Махатма (вьзвишен дух) се превърне на човек. Когато това се свършило, Той им заповядал да вземат търнокопи и мо­тики и да копаят при стеблата на дърветата. И направили те така, но жилците на дърветата, които се тревожели за своята безопасност, на­паднали на работниците, забавяйки им с това работата; работниците, обаче все пак съумели да дoвeдaт до край труда си. И когато почнали да се виждат корените, покрити с гъсти пластове гнилота- чревоточина от червеите на честолюби­ето, порока и невежеството, тогава се преобразили и възродили душите на работниците, и макар че загинал сам Нирманикай в борба, но мнозина оцелели твърди във Вярата и Знанието. И узнали те, че в духа Изкупител са били Bяpa­та и Знанието, които неразкъсваемо съединени, съставят заедно вечния Дух, Един и Heделим.


    автор: Ал. Кръстников
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #21 -: Януари 28, 2010, 19:18:58 »

    ИСТОРИИ ОТ ДРЕВЕН КИТАЙ: НЕ ЧАКАЙТЕ, КОГАТО ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПРАВИТЕ ДОБРО


    Древна поговорка гласи: „За да правиш добро, трябва да си упорит и настойчив. Голямото започва с малкото; натрупването на милиони започва със събиране на стотинки; девететажната кула започва да се строи от основите; и пътешествие от хиляди мили се започва с първата крачка”.


    Когато срещнеш възможност да направиш добро, направи го, направи го искрено и продължавай все така.

    Например Хан Цин от северната династия Сун, човек с благороден характер и високи постижения, бил винаги много добър. Когато имал шанс да свърши нещо полезно, той винаги влагал много усилия в това и се стараел да го направи по най-добрия начин. Когато чувал за други, които се занимават с благотворителни дела, той ги хвалел пред другите и им подражавал. На хората им било интересно защо той постъпва така. Той им отговарял: „Решителността да извършиш добро е най-скъпоценна. Поощряването на тези, които правят добро, ще им помогне да влагат още повече усилия  и да вдъхновяват другите, които чуят  за това. Това може да накара тези, които не постъпват правилно, да се почувстват виновни и да се променят. Ето защо е много важно да се помага за разпространяването на добрите дела.

    Той често четял и разпространявал книги на светии и мъдреци: „Тези книги могат да научат хората как да станат благородни”. После Хан Цин станал добродетелен министър-председател. През целия си живот той бил съпътстван от късмет, всичките му родственици получили длъжности в императорския двор и се задържали там до края  на южната династия Сун. Всеки от тях смятал, че е възнаграден за благодеянията, които е извършил.

    Някои хора са затрупани с възможности да правят добро, но те се отказват и по този начин губят предоставения им шанс. Например  в края на управлението на династия Джоу, Цихуанун, минавайки покрай полуразрушената къща на семейство Го, попитал местен старец: „Защо семейство Го е разорено?” Старецът отговорил: „Те са разорени, защото не извършваха добри дела, когато им се удаваше възможност”. „Какво имате предвид?” – попитал Цихуанун.  Старецът отвърнал: „Семейство Го харесваха добрите постъпки, но никога не ги извършваха. Те не можеха да понасят лошите постъпки, но никога не възпираха онези, които ги извършваха. Точно за това те са разорени.”

    За друг пример може да послужи Яо Хаовън от династия Мин. Като префект на окръга, той бил много благоразумен и неподкупен. Но не бил човек със силна воля и лесно се поддавал на влиянието на другите.

    Веднъж, към края на пролетта, когато дъждът продължил повече от 40 дни, Яо отишъл да обиколи селата, за да оцени нанесените поражения от продължителните валежи. Той видял, че няколко стотин акра селскостопанска земя в западните села била залята, докато много от насажденията в други села били останали невредими. Поискал да обяви бедствено положение за западните села, но съпровождащият го чиновник възразил: „Другите села в нашия окръг са в прекрасно състояние. Въпреки че западната част е залята, може да се изчака, докато водата спадне, и тогава да започнат да сеят други култури. Ако докладваме за това като за особен случай, хората може да се заинтересуват и да започнат щателно разследване.” Яо знаел, че този чиновник е егоист, но за да избегне неприятностите, прикрил истината и не съобщил за загубите. В резултат на това, залетите райони не получили никакви помощи.

    Веднъж Яо решил да построи училища за безплатно обучение на бедните и центрове за помощи за нуждаещите се, но всички предложения били отхвърлени от местните чиновници. Той бил прехвърлил 50-те, но все още нямал деца. Майка му и съпругата му често боледували и всички в семейството били много разтревожени.

    Един ден майка му загубила съзнание в резултат на някаква болест. Когато се свестила, тя му казала: „Яо, срещнах се със служител от задгробния живот. Той ми каза, че си благоразумен и неподкупен човек, и заслужаваш да имаш дете, но всеки път, когато ти се отдаде възможност да извършиш добро и ти много добре осъзнаваш какво трябва да направиш, се спираш заради това, което казват другите. Например когато стана наводнението, как можа да скриеш истината и да не разкажеш за случилото се. Заради това, че скри истината, се наложи пострадалите хора да продават синовете и дъщерите си, за да могат да си платят данъците. Грехът ти е огромен и това е причината за последвалите нещастия. Той също ми каза: „На невежия може да му се прости, тъй като той не знае, че постъпва лошо. Но тези, които знаят и въпреки това отказват да вършат добри дела, не се харесват на Небесата. Можете да кажете на сина си, че ако иска благословии, той е длъжен да се труди упорито, да върши добро и да не се бои от съпътстващи го трудности. Да виждаш, че трябва да бъде направено добро и да имаш това желание, но да се откажеш, не се брои за нищо. Ако се трудите упорито да извършвате добро, ще ви съпровожда късмет и ще можете да заплатите за извършения грях, че скрихте истината за наводнението.”

    Въпреки че Яо обърнал внимание на казаното от майка му, той продължил да се проваля всеки път, когато този незначителен чиновник вършел подмолни дела. Постъпвал както и преди, без силна воля да излезе от този кръг. Накрая го уволнили и семейството му започнало да запада.

    Ако Ви се удаде възможност да направите нещо добро, трябва да положите всички усилия и да го направите. Поправяйки предходните си грешки, може да наваксате загубеното, да унищожите кармата и да подобрите съдбата си. Ако продължавате да сте както преди и не се възползвате от съвети или не можете да се контролирате, то вие създавате карма. По-късно ще съжалявате много за това, но ще е вече късно.

    Превод: Владимир Яворов
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #22 -: Януари 28, 2010, 19:54:50 »

    По време на управлението на император Кан Ши Шинхай едно семейство вървяло през полето в подножието на планината Куншан. Внезапно се извила силна буря, ударил гръм и убил съпруга. Но той бил считан за честен и добър човек и хората се чудили защо с него се случило такова нещастие.

    Неговата съпруга им отговорила: „Всичко това стана заради 9 килограма месо”. Хората се озадачили и я накарали да обясни какво има предвид. Тя разказала следната история:

    „Миналата зима моят мъж ходи в града, за да плати арендата и налога. Когато се доближавал до брега с лодката, той видял парче месо в празна лодка на брега. Нямало никого наблизо, той взел парчето месо и го донесе в къщи. У дома претегли месото, то тежеше 9 килограма.

    После се разбра, че това място е на богато семейство, живеещо до реката. Тяхната прислужница мила това месо и отишла да свърши нещо друго за няколко минути, но когато се върнала месото го нямало. Нейната господарка много се разсърдила и започнала да хули и бие прислужницата. Но в яда си я ударила по-силно, прислужницата паднала, ударила се лошо и починала.

    Узнавайки за това съпругът на господарката ругал жена си сериозно. Тъй като стореното от нея може да донесе нещастие на цялото семейство, господарката така се притеснила, че решила да си сложи край на живота и се обесила.

    Ето защо мълнията удари и уби моя съпруг.”
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #23 -: Януари 28, 2010, 19:55:39 »

    Древна китайска поговорка гласи: "Когато човек е гладен, всяка храна ще утоли глада". 

    Лиу Нанюан (Liu Nanyuan) бил министър по време на династията Минг (1368-1644 г). След като се пенсионирал, той се върнал в родния си град.

    Един от местните служители на провинцията бил капризен и придирчив на храна. Неговите подчинени се притеснявали, когато той трябвало да идва на посещение. Споделили те това с пенсионирания Лиу, а той им отвърнал "Той беше някога мой ученик. Аз ще му предложа моя съвет". 

    Един ден Лиу посетил въпросния придирчив служител и му казал: "Аз бих искал да организирам банкет в твоя чест, но това може да отнеме твърде много от ценното ти време и да попречи на работата ти. За да опростим нещата, защо не дойдеш у дома за обяд? Моята съпруга я няма в къщи и няма кой да направи нещо специално. Какво ще кажеш за едно просто ядене?" И тъй като Лиу бил учител на служителя, протоколът не му позволявал да откаже на поканата.   

    Отишъл служителят на гости у Лиу. Сутринта отминала, пладне дошло и заминало, а храна никой не предлагал. Служителят огладнял здраво. Когато накрая донесли някаква храна, тя била ориз с няколко парченца тофу в соев сос. Лиу и гостенинът изяли по три купички орис и били вече сити. Тогава започнали да сервират различни деликатеси, придружени с отлично вино. Скоро цялата маса била покрита с изтънчена храна. 

    Служителят седял и я гледал безразлично. Лиу поканил госта да си вземе от храната. Но той отказал с думите: "Сит съм вече. Не мога повече нищо да хапна". 

    Лиу се усмихнал и отвърнал: "Виждаш ли сега, няма значение дали храната е вкусна или не, деликатесна или просто утоляваща глада. Веднъж сит ли е човек, дори най-изтънчената храна да му сервират, няма да го изкуши. Разликата е само във времето. Храната има едно предназначение – да напълни стомаха и да утоли глада. Само хора без добродетел се нуждаят от специална храна и не осъзнават, че със своите желания притесняват другите и им създават главоболия."

    Служителят се вслушал в съвета на своя бивш учител и вече никога не проявявал капризи относно храната си.
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #24 -: Януари 28, 2010, 19:56:53 »

    Г-н Дженг, съпругата му Цуи и техният син Шангуо живели по време на династията Суи, днешната провинция Хебей (Hebei). Шангуо загубил баща си, когато бил много малък – той се бил за страната си и загинал. Майката на момчето трябвало да отгледа сина си сама. Тя била изключително добродетелна и способна жена – след смъртта на съпруга си наблегнала силно върху нравственото развитие на сина им.

    Шангуо станал губернатор на областта Йи на четиринадесетгодишна възраст, наследявайки високия ранг на баща си. Когато отивал в съда, за да разглежда обществени дела, майка му сядала на стол зад една завеса в дъното на залата и внимателно слушала как синът й преценява ситуацията, и му помагала с решенията. Всеки път, когато Шангуо взимал погрешно решение, майка му силно се натъжавала, лягала под завивките, плачела и не хапвала нищо цял ден.

    След това казвала на сина си: „Не съм ядосана на теб. По-скоро се срамувам от себе си! Баща ти беше почтен и искрен и никога не се е възползвал от обществената си длъжност за лични облаги. Той се посвети на страната си. Искам само стриктно да се придържаш към принципите на баща си. Когато те отгледах, използвах твърде много любов и недостатъчно стриктност при възпитанието ти. Ако това продължава, как ще можеш да поддържаш справедливостта за всички и да си справедлив към страната си? Ако това продължи, ти ще подкопаеш семейната ни традиция и ще нарушиш задълженията на служител на народа. Ако това стане, как ще погледна баща ти в очите, когато умра?”

    При все че синът й заемал висок пост и доходът му бил голям, г-жа Цуи никога не проявявала арогантност, нито се наслаждавала на богатството си. Тъкмо обратното – тя станала пример за другите, продължавайки със занаята си и водейки скромен живот. Въпреки че синът й не разбирал защо, майка му тъкала всеки ден до късна вечер. Тя му казала: „Баща ти искаше да раздаде богатството си на своите роднини и приятели. Как бих посмяла да се радвам на това богатство сама? Всеки има задължения, без значение дали е благородник или обикновен човек. Без да изпълни задълженията си, как може човек да обогатява само себе си в живота?”

    С примера на майка си и с помощта на нейните напътствия, Дженг Шангуо продължил да възприема задълженията си сериозно, научил се да се контролира и отказал да се държи деспотично.

    Така накрая той станал почтен, некорумпиран и висококвалифициран служител.

    Превод: Цвета Петкова
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #25 -: Януари 28, 2010, 20:26:18 »

    През Периода на воюващите царства (453–221 пр. Хр.), Тиан Жи (Tian Ji) бил премиер на държавата Чи. Той бил известен със своите трудолюбие и прилежност.

    Един ден подчинен на Тиан му връчил 100 таела злато, за да спечели благоразположението му. [Китайският таел е мярка за тегло от древната китайска система за тегло и валута. Един таел сребро тежи около 40 грама.] Тиан многократно отказвал подаръка, но впоследствие го приел, за да прояви дипломатичност. Върнал се у дома и го дал на своята майка, но тя се възмутила и го смъмрила: „Това злато струва повече от заплатата ти за последните три години като премиер. От народа ли открадна златото, или прие подкуп?”

    Тиан Жи навел глава и разказал на майка си какво се случило. Тя му отвърнала със сериозен тон: „Чувала съм, че ученият човек трябва да съблюдава бдително поведението си, да цени високо доброто си име и никога да не взима нещо, което не му принадлежи. Ученият човек не би трябвало да има какво да крие, тъй като той не би измамил и не би се възползвал от другите. Ученият човек би отклонил лоши жестове и би отказал подкупи.

    Ти носиш отговорност за държавната администрация, така че от теб се очаква да бъдеш добър пример за хората. Но сега си приел подкуп от свой подчинен. Постъпил си нечестно спрямо херцога и не си оправдал очакванията на народа. Ти наистина ме съкруши! Трябва да върнеш незабавно златото и да помолиш херцога за наказание.”   

    Тиан Жи се почувствал ужасно засрамен след забележката на майка си. Върнал незабавно златото и отишъл след това в кралския двор, за да разкаже на херцога на област Чи за своята грешка. Тиан предал на херцога думите на майка си и го помолил да приеме оставката му. 

    Като чул за станалото, херцогът изрекъл похвални думи за майката на Тиан, за нейните високо нравствени ценности. Той казал пред събралите се в кралския двор чиновници: „Добродетелната майка отглежда добродетелни синове. Сега, когато знам за Вашата добродетелна майка, вече не е необходимо да се тревожа за корупцията в страната си. Ще Ви простя за извършеното провинение.”

    Херцогът издал имперски декрет и заповядал на цялата страна да се поучи от майката на Тиан Жи. Нейното наблягане на високите морални и нравствени ценности като основа на възпитанието при отглеждането на децата, го впечатлило дълбоко. Оттам насетне Тиан Жи се придържал към дори още по-високи стандарти в своето поведение.

    превод: Цвета Петкова
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #26 -: Януари 28, 2010, 20:26:56 »

    Цуи Шуанхуи (Cui Xuanhui) бил високопоставен чиновник от династията Тан (618-907 г. сл.Хр.). Веднъж неговата майка му казала: „Чувала съм, че когато нечие дете стане правителствен чиновник, може да се каже, че той е добър служител, само ако води семпъл, скромен живот, както и че е лош служител, ако е лекомислен по отношение на парите и води охолен живот.

    Не бих могла да съм по-съгласна. Забелязала съм, че много от нашите роднини са осигурили много пари на родителите си, но родителите им никога не са ги питали откъде са се взели тези пари. Добре ще е, ако парите идват от заплатите им. В противен случай те не биха били по-добри от бандитите. Дори и да не са извършили някакви ужасни грехове, чудя се как тези хора могат да спят през нощта. Ти получаваш заплата от държавата. Ако не си лоялен, непокварен и честен човек, как ще можеш да се изправиш пред Небето?”

    Цуи Шуанхуи следвал стриктно думите на майка си. Той бил лоялен чиновник и се грижел за хората в областта си. Впоследствие се прославил като много непокварен и почтен чиновник.

    Традиционната китайска добродетел е да си честен, непокварен и почтен, ако си в служба на обществото. Родителите дават добър пример на децата си, като съблюдават своята реч и поведение, и опазват своят нравственост. Така у децата се полагат основите на добри морални и нравствени стандарти. Родителите са предпазвали действително децата си и са били отговорни към тях.

    превод: Цвета Петкова
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #27 -: Януари 28, 2010, 23:50:39 »

    Живял едно време търговец на име Ма Уенан, който бил от областта Шинхуа, провинция Джиангсу в древен Китай. Ма бил образован и имал добри обноски. Неговата съпруга У била умна, хубава и сръчна домакиня, но се славела със своята арогантност и критичност към другите.

    У не била в добри отношения със своята свекърва. Всеки път, когато Ма Уенан се прибирал вкъщи от пътуване, неговата съпруга и майка се оплаквали една през друга от раздорите си, без дори да се изслушват. Това угрижило Ма. Той знаел, че У не уважава майка му и искал да промени тази ситуация.     
     
    Един ден той направил план как да помогне на жена си да разбере защо има конфликти със свекърва си.

    Следващият път, когато У започнала да се оплаква от майка му, Ма Уенан казал:

    "Зная, че майка ми приказва много и съм решил да напуснем тази къща и да се отделим. Но роднини и приятели не знаят колко труден човек е майка ми. Ако напуснем ей така изведнъж, хората ще кажат, че не сме изпълнили синовния си дълг и сме жестоки и безсърдечни. Затова ще трябва да я изтърпиш още месец-два. Ако можеш през този период от време да се отнасяш с майка ми уважително, всеки ще знае колко голяма е твоята синовна благочестивост и колко неразумна е моята майка. Тогава никой няма да може да ни критикува.". 

    На У не й се искало да приеме предложението. Ма продължил:

    "Ние ще излезем от тук скоро. През следващите няколко седмици можеш просто да се отнасяш с моята майка като че тя е почтен гост. Ще е само за кратко време.".

    Накрая У се съгласила. От този ден нататък тя станала невероятно добра и почтителна към свекърва си. Свекървата забеляза промяната и много се зарадвала. Тя била доволна и също станала много внимателна и любезна към снаха си. Техните конфликти намалели и взаимоотношенията им се подобрили. 

    След няколко дни Ма забелязал, че жена му не се оплаква. Той я попитал:

    "Как се отнася с теб майка ми напоследък?"

    "По-добре.", отговорила тя. Ma казал:

    "Сега, когато тя е по-добра с теб, ти ще трябва да си дори още по-внимателна с нея, за да покажеш на всеки колко дъщерно се отнасяш ти, и колко неразумна е моята майка. Само тогава ще можем да излезем от тук лесно. ". У кимнала утвърдително.

    Минали още няколко дни. Ма Уенан пак запитал жена си:

    "Как се отнася с теб майка ми?"

    У отвърнала:
    "Сега майка се отнася с мене така добре, че аз не искам вече да напускам. За мене ще е чест да живея тук и да изпълнявам своите задължения към нея.".     

    След това У започнала да се разбира много добре със своята свекърва. Всеки хвалел тяхното семейство и го давал за пример за хармония в отношенията между различните поколения.

    Превод: Епохални Времена
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #28 -: Януари 28, 2010, 23:52:08 »

    ПЕТТЕ ПРАВИЛА НА ИМПЕРАТОР ТАНГ ТАЙЗОНГ


    Един ден китайският император Танг Тайзонг (Tang Taizong), вторият император на Династия Танг, управлявал от 626-а до 649-а г. сл. н. е., пристигнал в палата Куей (Cuiwei Palace). Той се обърнал към царедворците с думите:

    "От древни времена до днес императори са успели да завладеят централните равнини на Китай, но не можаха да склонят малцинствени националности като Ронг и Ди да се присъединят към тях. Моите способности не могат да се мерят с тези на императорите от древността, но аз съумях да постигна повече от тях. Няма да говоря за причините за това сега; по-скоро бих искал да запитам вас господа, вие да ми кажете кои са те.".   

    Царедворците отговорили:

    "Добродетелите на Ваше величество са велики като Небето и Земята, и ще е трудно да се обяснят с няколко думи."

    Императорът продължил:

    "Не е така. Пет са причините, поради които аз можах да постигна това.

    Първо, императорите от древни времена са таяли обикновено завист към онези, чиито способности надминават техните; аз, от своя страна, ценя силните страни у други хора както ценя моите собствени. 

    Второ, никой не е съвършен, затова аз често пренебрегвам слабостите на хората и оползотворявам техните силни качества.

    Трето, когато други срещнат талантливи и добродетелни хора, те искат да ги притежават, като отблъскват неспособните, със скритото желанието да ги хвърлят в бездната. Когато аз видя таланти ги почитам, а когато видя некадърни - изпитвам съжаление към тях. Така всеки - и талантливият и неталантливият - заема мястото, което му се полага.

    Четвърто, императори нашир и длъж не харесват изкусните и точни стрелци. Те ги неутрализират с лукавост или директно. Никоя династия не прави изключение. Но откакто аз съм император, имперският съд е препълнен със силни служители и никой не е бил наказван.

    Пето, от древни времена императори оценяват централните равнини на Китай високо, като игнорират националностите Ронг и Ди. Само аз се отнасям с тях като с равни. Така те вярват в мен така, както биха вярвали на своите родители.

    Горепосочените пет причини са което ми е позволило да постигна всичко това днес."

    Източник: Zizhi Tongjian (Comprehensive Mirror for Aid in Government), volume 198, Tang Dynasty, record 14.

    Превод: Епохални Времена
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #29 -: Януари 28, 2010, 23:53:15 »

    БЕЗПРИСТРАСТНИЯТ КОНФУЦИЙ


    Конфуций, най-великият китайски философ и учител от преди двадесет и пет века, имал множество ученици. Те идвали в Царството Лу от близки и далечни земи, за да се учат от него. Един от тях бил Чен Канг.

    Чен Канг бил от Царството на Чен. На новодошлият Чен все не се удавала възможността да получи личен урок от Конфуций.

    Обидчив по природа, Чен Канг решил, че Конфуций не му обръща внимание, защото не е от Царството Лу. Въпреки, че Конфуций се отнасял еднакво към всички свои ученици по време на лекциите си, Чен Канг смятал, че Конфуций нарочно го пренебрегва.

    Един ден Чен Канг попитал Бо Ю, сина на Конфуций: „Ти получаваш ли лични уроци от баща си?”.

    Бо се замислил и казал: „Не. Но ако наистина искаш да знаеш, мога да ти кажа, че досега ме е наставлявал лично само два пъти.

    Първият път бе, когато веднъж пресичах двора и той ме запита: „Ти научи ли ‘Книгата на поезията’?”. Аз отговорих: „Не, още не съм.”. Баща ми отвърна: „Как ще можеш да участваш коректно в дискусии, ако не знаеш поемите?”. Така аз отидох да уча поемите.

    Вторият път бе пак когато баща ми стоеше на двора и аз минавах край него. Той отново се обърна към мен с въпрос: „Ти научи ли ‘Летописа на ритуалите’?”. Аз отвърнах: „Не”. Баща ми каза: „Как ще можеш да се държиш добре в обществото, ако не знаеш ритуалите?”. И аз отидох да уча ‘Летописа на ритуалите’. Това са двата пъти, когато съм получил лични наставления от баща си.”.

    Чувайки това, Чен Канг се зарадвал и си казал: „Аз наистина научих днес много. Попитах го само едно нещо, но научих три: Че трябва да науча ‘Книгата на поезията’ и ‘Летописа на ритуалите’, както и че благородният човек трябва да бъде безпристрастен, дори и към собствения си син.”.

    Източник: Адаптирано от Лун Ю, или Сборник на Конфуций, записки с думите и делата на Конфуций и учениците му, както и техните дискусии. (Adapted from Lun Yu, or Analects of Confucius, a record of the words and acts of Confucius and his disciples, as well as the discussions they held.)

    Превод: Епохални Времена
    Активен
    Страници:  1 [2] 3 4 ... 9   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Приказки за Боговете
    Книги
    Инил 2 2063 Последна<br />публикация Май 10, 2011, 13:39:23
    от kuan
    Приказки за боговете
    Книги
    chitta 0 1045 Последна<br />публикация Май 06, 2010, 16:45:52
    от chitta
    Любими приказки (книжни и не само)
    Книги
    elisa 3 3011 Последна<br />публикация Март 07, 2013, 15:42:08
    от Ru Alfa
    Любовни притчи и приказки « 1 2 ... 18 19 »
    Духовни връзки и взаимоотношения
    DArkAngel 281 28683 Последна<br />публикация Ноември 11, 2011, 01:31:16
    от Selinna
    Седем притчи за любовта - Вера Гюлгелиева « 1 2 3 »
    Книги
    Ich 33 3284 Последна<br />публикация Декември 25, 2012, 13:07:39
    от Ich

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright