Духовно развитие

          

Страници:  1 ... 7 8 [9]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Притчи и приказки  (Прочетена 14034 пъти)
Ru Alfa
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 315


« Отговор #120 -: Април 11, 2013, 15:12:56 »

Малката самодива

Живели някога си крал и кралица. Те имали един едничък син — за радост и утеха на старини. Раснал, пораснал кралският син, станал момък за женене. Тогава баща му поканил в двореца всички боляри и сановници, които имали хубави щерки — да си избере синът невеста по сърце. Светнали в прозорците празнични светлини, блеснал белият дворец с всичкото си сребро, злато и драгоценности, сякаш пожар го е грабнал. Смях, песни и свирни огласили надалеч околността. Хванали се момите на хоро, а която и да погледнеш — от хубава по-хубава. Играят, тепат хубавиците, в най-скъпи дрехи облечени, и току стрелкат младия принц — с очи да го изядат. Пък той на никоя поглед не спира и сърцето му като мъртво спяло в гърдите.
Когато в полунощ гостите се разотишли, тръгнал той към близката липова гора да си разведри главата от толкова шум и врява. Замислен вървял принцът и от време на време въздишал, без и сам да знае защо — та нали всичко си имал: и младост, и хубост, и богатство. А на всичко отгоре нощта била толкова хубава: от липите се стичал сладък дъх, между листата им, които месецът сякаш със сребро бил посребрил, пеели славеи като захласнати.
Ето че стъпките му го извели на малка полянка. И гледа той — насред полянката пред него стой мъничка самодива-вълшебница в дреха, лека като вечерна мъгла, с дълги руси коси, а на главата — златна коронка, обсипана с драгоценни камъни. И била тя такава мъничка — същинска кукличка! Изведнъж заговорила и гласчето и зазвъняло като звънче:
— Добър вечер, принце! Весело ли мина кралският празник? Избра ли си невеста? Щеше ми се много и аз да дойда да се повеселя. Пък да видя и тебе — дали толкова си хубав, както разправят. Ала не посмях да се покажа сред ония отбрани красавици, че съм много малка и може би щяха да ме вземат на подбив.
Нощната вълшебница не изплашила кралския син. Дори тя много му се харесала. Пристъпил и я хванал за ръка. Ала преди да отвори уста и да отговори на всичките и въпроси, тя се изскубнала и изчезнала без шум в тъмния гъсталак — сякаш никога не е била. И ако в ръката му не била останала нейната ръкавичка, невям би си помислил, че така му се е привидяло. А ръкавичката била толкова мъничка, че принцът едвам можел да я надене на кутрето си.
Още по-тъжен се върнал кралският син нея нощ в двореца, още по-дълбоко въздишал. Ала никому ни дума не казал за тая среща в липовата гора.
На другия ден празненството продължило. Всички гости се смеели, веселили, играели хора, само принцът си стоял настрана и никоя не поглеждал. Едвам изтраял той да си отидат гостите и пак отишъл в гората. Ходил, бродил, търсил навред малката вълшебница, а от нея нито следа. Мъка стиснала сърцето на момъка. Извадил от пазвата си ръкавичката и я целунал. И в същия миг пред него застанала самодивата.
Принцът толкова се зарадвал, че с думи не можел да го изкаже. Сърцето му се разиграло от радост. Хванал я той за ръка и тръгнали двамата да се разхождат… И чудно нещо! — докато се разхождали, малката самодива доста пораснала. Когато пред изгрев слънце решили да се сбогуват, тя била вече два пъти по-висока, отколкото преди — главицата и стигнала дори до коленете на принца. Сега ръкавичката и умаляла и тя я върнала на момъка: — Задръж я за спомен!
Изрекла това и начаса пак се изгубила в гъсталака. На третия ден гостите отново изпълнили двореца с веселата си глъчка. Този път те останали дълго след полунощ, защото принцът още не си бил казал думата — коя ще си избере за жена. Ала той не изчакал да свърши празникът, ами щом изгряла месечината, хукнал към гората, малката самодива го чакала на уреченото място.
— Аз ще излизам да те срещам винаги, щом месецът изгрее — зарадвана му казала тя.
— Не искам вече да се деля от теб. Съгласи се да ми станеш жена, защото без тебе не мога да живея!
— Мили принце — отвърнала му тя, — с радост ще стана твоя жена. Ала боя се, че вие, людете, сте непостоянни. Закълни ми се, че винаги ще обичаш само мене. Иначе, запомни и двамата ще бъдем много нещастни.
— Кълна ти се, че цял живот само тебе ще обичам! — извикал младият човек, без да се замисли.
— Добре! Дано бъде тъй! Само знай, че ако не удържиш думата си, няма никога вече да ме видиш.
Докато разговаряли, самодивата пораснала още повече. По ръст тя вече не отстъпвала на никоя хубавица от ония, които сега се веселели в двореца.
Кралският син я хванал за ръка и бърже я повел към двореца. Там веселието било в разгара си. Щом влезли, всички гости се прехласнали в самодивата — такава хубост никой дотогава не бил виждал. Двамата млади коленичили пред краля и кралицата и принцът на един дъх изрекъл:
— Татко и мамо, благословете ни! Тази ще бъде моята жена, вашата снаха.
Макар че родителите много се зачудили, откъде синът им е довел невеста, съгласили се. Защото те така му били обещали: да го оженят за оная, която той сам си избере. И понеже всичко било готово, направили сватбата още същата нощ.
Щастливо и безгрижно преживели младите цели седем години. Ала ето че един ден старият крал умрял и синът му седнал на престола. Направили погребение, както подобава: от цялата царщина надошли най-знатните люде, а с тях и тяхната челяд. Край ковчега се изредили всички хубавици и всички си бършели очите с копринени кърпички, защото така е редно. Само една черноока красавица с огненочервена коса не проронила сълза, не оплаквала покойника, ами през цялото време гледала само младия крал. Той забелязал това и му станало приятно, защото тя била много хубава. Скришом и се усмихнал, макар да бил опечален от смъртта на баща си.
И ето погребалната върволица тръгнала към гробището. Подир ковчега вървял младият крал под ръка с жена си. Когато минал покрай червенокосата хубавица, погледите на двамата се кръстосали и нещо трепнало в сърцето на младия крал. „Колко е хубава тая мома!“ — помислил си той. — „Много ми харесва!“
Изведнъж самодивата се заплела в роклята си и без малко щяла да падне, ако не я бил задържал.
— Я вижте, колко е дълга роклята на кралицата! — пошушнал някой.
И наистина!… Само че никой, дори и мъжът и, не забелязал, че младата кралица се била смалила.
Както и да е! Погребали стария крал и всички се върнали в двореца да хапнат и пийнат „за бог да прости“, както е обичаят. Насядали на трапезата. А червенокосата хубавица се изхитрила, та седнала до краля. Нему не му било неприятно това съседство. Дори си позволил да докосне скришом ръката и под масата. А когато подир някое време се обърнал на другата страна да каже нещо на жена си, гледа — нея я няма. Тя се била превърнала пак в мъничка самодива и се измъкнала тихичко под масата между нозете на гостите, без никой да я забележи.
Разтичали се слуги и придворни да я дирят — напразно. Кралицата сякаш вдън земя пропаднала.
Минало се, що се минало, кралят се утешил и взел за жена червенокосата. Ала и три дни не преживял щастливо с нея. Тя излязла много алчна и сприхава. Първом поискала от мъжа си да и купи легло, обковано със злато и безценни камъни!… Днес иска едно, утре друго — все такива скъпи и чудни неща, каквито едва ли някой друг имал. А ако се случи кралят да не може да и задоволи желанието, ще му трие с дни сол на главата: та какъв си ти такъв крал, значи, щом не можеш за жена си да сториш това и това…
Траял кралят, преглъщал — накрай не изтраял и изгонил несносната си жена. И чак сега разбрал каква грешка бил сторил. Затъгувал, завъздишал по мъничката вълшебница, място не можел да си намери, животът му опротивял. Всяка вечер, щом месечината надзърнела иззад върхарите на липите, отивал той в гората. Викал, плачел, молел се да се покаже от нейде самодивата и се завръщал чак призори още по-тъжовен, още по-печален. Така я търсил той всяка вечер много години наред, докато съвсем се състарил, побелял и грохнал. Ала мъничката самодива никога вече не откликнала на неговите сълзи и молби…
Активен
Страници:  1 ... 7 8 [9]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Приказки за Боговете
Книги
Инил 2 2013 Последна<br />публикация Май 10, 2011, 13:39:23
от kuan
Приказки за боговете
Книги
chitta 0 964 Последна<br />публикация Май 06, 2010, 16:45:52
от chitta
Любими приказки (книжни и не само)
Книги
elisa 3 2927 Последна<br />публикация Март 07, 2013, 15:42:08
от Ru Alfa
Любовни притчи и приказки « 1 2 ... 18 19 »
Духовни връзки и взаимоотношения
DArkAngel 281 28289 Последна<br />публикация Ноември 11, 2011, 01:31:16
от Selinna
Седем притчи за любовта - Вера Гюлгелиева « 1 2 3 »
Книги
Ich 33 3106 Последна<br />публикация Декември 25, 2012, 13:07:39
от Ich

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright