Духовно развитие

          

Страници:  1 ... 6 7 [8] 9   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Притчи и приказки  (Прочетена 14250 пъти)
Selinna
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #105 -: Септември 28, 2011, 15:09:16 »

    В края на полето стояли Любовта и Раздялата и наблюдавали млада влюбена двойка. Раздялата казала на Любовта:
    - Обзалагам се, че ще ги разделя!
    Любовта отвърнала:
    - Почакай! Дай ми възможност да направя само едно нещо с тях, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш.

    Съгласила се Раздялата. А Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как между тях пробягва искра...
    Върнала се Любовта при Раздялата и казала:
    - Хайде, сега е твой ред!
    - Не, - отвърнала Раздялата. – Сега аз нищо не мога да направя, сега техните сърца са изпълнени с любов. Ще дойда при тях по-късно...

    Минало време. Раздялата се върнала край къщата на онази същата двойка и видяла млади баща и майка с новородено бебе. Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на дома им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност.
    Обърнала се Раздялата и казала:
    - Ще дойда при тях по-късно...

    Минало се още време. Раздялата отново се явила при тях – от къщата се носела детска глъч. Бащата се върнал изморен от работа, майката се опитвала да успокои момчетата. Раздялата се надявала, че сега вече тя ще може да ги раздели – все пак за толкова време и Любовта, и Благодарността отдавна трябвало да са напуснали сърцата им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.
    - Ще дойда по-късно – тръгвайки си и този път, казала Раздялата.

    Минало време. И отново дошла до дома им Раздялата. Погледнала – децата вече били пораснали, бащата – с посребрени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря в кухнята. Вглеждайки се в очите им, Раздялата отново разочаровано въздъхнала – в тях тя видяла Доверие.
    - Ще дойда по-късно – казала тя и излязла.

    Минало се още време. Надникнала Раздялата отново в този дом и видяла из къщата да бягат внуци, а край камината стояла опечалена и измъчена старица. Раздялата я изгледала и си казала:
    - Ето, че настъпи и моето време!
    Приискало й се да погледне в очите на възрастната жена, но в същото време тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата стигнала до гробището и приседнала до един гроб. Това бил гробът на нейния съпруг.
    - Изглежда, съм закъсняла – казала си Раздялата. – Времето е свършило вместо мен моята работа...
    Тогава Раздялата се вгледала в разплаканите очи на възрастната жена. А в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие...

     Автор - неизвестен
    Превод на български - Melisa
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #106 -: Октомври 06, 2011, 10:26:29 »

    Stay Hungry! Stay Foolish! - Steve Jobs

    Тази реч е произнесена от Стийв Джобс, изпълнителен директор на "Apple Computer" и "Pixar Animation Studios", на 12-ти юни 2005 г., пред абсолвентите на Станфордския университет по време на церемонията по тяхното дипломиране:

    За мен е чест да бъда с вас на този ден, когато се дипломирате в един от най-добрите университети в света. Аз така и не завърших колеж. Всъщност, ако трябва да съм напълно откровен, това сега е най-близката ми среща с дипломиране, до която някога съм стигал. Днес искам да ви разкажа три истории от моя живот. Това е всичко. Само три истории, нищо повече...

    Първата история се отнася за свързването на точките
    Прекъснах следването си в "Рийдс Колидж" още след първите 6 месеца, но след това останах като прекъснал студент още 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо прекъснах ли? Всичко започнало още преди аз да се родя. Биологичната ми майка е била млада, неомъжена студентка и решила да ме остави за осиновяване. Тя много държала да бъда осиновен от интелигентни хора с високо образование, затова всичко било уредено така, че да бъда пратен в семейството на адвокат и неговата съпруга. Само че щом съм се появил, те в последната минута решили, че искат момиче. И така моите родители, които били в списъка на чакащите, получили позвъняване посред нощ с въпроса: "Имаме едно извънредно бебе от мъжки пол – искате ли го?". Отговорът им бил: "Да, разбира се!". По-късно биологичната ми майка научила, че майка ми никога не е ходила в колеж, а баща ми не е завършил дори гимназия. Тя отказала да подпише финалните документи. Склонила едва след няколко месеца, когато родителите ми обещали, че някой ден задължително ще ме пратят в колеж.

    И 17 години по-късно аз наистина отидох в колеж. Но бях толкова наивен, че избрах колеж, който беше скъп почти колкото Станфорд и всички спестявания на моите родители от работническата класа отидоха за таксата по обучението ми. След шест месеца вече не виждах смисъл в това. Нямах никаква представа какво искам да направя с живота си и не виждах как колежа ще ми помогне да намеря отговора. А и харчех парите, които родителите ми са спестявали цял живот. Затова реших да прекъсна и се надявах, че нещата някакси ще се наредят. Беше доста плашещо тогава, но сега като се обърна и погледна назад във времето си давам сметка, че това беше едно от най-правилните ми решения. От момента в който прекъснах, спрях да посещавам редовните задължителни лекции, които ми бяха повече от досадни и влизах да слушам само онези, които ми изглеждаха интересни.

    Не всичко беше чак толкова розово, разбира се. Нямаше къде да спя, нямах стая в общежитието, затова спях на пода в стаите на приятелите ми. Връщах празни бутилки от Кола заради 5-центовия депозит, за да си купувам храна и вървях по 7 мили до другия край на града всяка неделя вечер, за да се наям със свястна храна поне веднъж в седмицата в храма Харе Кришна. Но всичко това ми харесваше. И голяма част от това, с което се сблъсках благодарение на своето любопитство и интуиция, по-късно се оказа безценно. Ще ви дам един прост пример: по онова време "Рийд Колидж" предлагаше едни от най-добрите калиграфски курсове в страната. В цялото студентско градче всеки плакат, всеки етикет, всяка табела бяха написани на ръка с красив типографски шрифт. И понеже се водех прекъснал и не трябваше да посещавам задължителните лекции, реших да се запиша в курса по калиграфия и да се науча да правя това. Така научих какво са серифни и несерифни шрифтове, изучих разликата между разстоянието в различните буквени комбинации и още куп други неща, които правят добрата типография добра. Беше толкова красиво, историческо, артистично и представено умело по начин, който беше недостъпен за науката. И аз бях запленен, за мен беше очарователно.

    Тогава не съм се и надявал дори, че някое от тези неща може да има практическо приложение в живота ми. Но десет години по-късно, когато проектирахме първия компютър Макинтош, всичко си дойде на мястото. И вградихме това в нашия Мак. Той беше първият компютър с красиви шрифтове. Ако не се бях записал в онзи курс в колежа, Macintosh никога нямаше да притежава множество различни шрифта с пропорционално разстояние между буквите. А тъй като Windows просто изкопира Maк, най-вероятно и нито един персонален компютър нямаше да ги има. Ако не бях прекъснал, никога нямаше да отида на калиграфските курсове и компютрите можеше и да нямат сегашната си чудесна типография. Разбира се, беше невъзможно да свържа точките, гледайки в бъдещето, когато бях още в колежа. Но обръщайки се назад, десет години по-късно всичко изглежда кристално ясно.
    Ще повторя отново – няма как да свържете точките гледайки напред в бъдещето. Това може да стане само с поглед назад в миналото. Така че трябва някак да повярвате, че точките ще се свържат в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо – вашият кураж, съдба, живот, карма, вътрешен глас..., каквото и да е. Този подход никога не ме е заблуждавал и промени целия ми живот...

    Втората ми история е за любовта и загубата
    Бях късметлия – на съвсем ранен етап от живота си вече бях открил какво обичам да правя. Уоз и аз основахме Apple в гаража на родителите ми когато бях на 20. Работихме здраво и след 10 години от нас двамата в един гараж, Аpple се разрастна до 2-милиардна компания с над 4000 служители. Година преди това бяхме пуснали на пазара най-доброто си произведение – Макинтош – и аз току-що бях навършил 30. И тогава ме уволниха. Как може да те уволнят от компания, която си основал? Ами, тъй като Аpple се разрастваше, ние наехме на работа човек, който аз смятах за много талантлив, за да управляваме заедно компанията и първата година нещата вървяха добре. Но после нашите възгледи за бъдещето започнаха да се разминават и накрая се скарахме. Когато това се случи, бордът на директорите застана на негова страна. Така на 30-годишна възраст аз бях уволнен. И то доста публично. И това, което беше центърът на целия ми съзнателен живот, изчезна. Това ме разби, беше ужасно...

    В продължение на няколко месеца наистина не знаех какво да правя и с какво да се захвана. Чувствах, че съм разочаровал цялото предишно поколение предприемачи, че съм изпуснал щафетата точно когато ми е била предадена за да я продължа. Срещнах се с Дейвид Пакард (съосновател на Hewlett-Packard) и Боб Нойс (основател на Intel) и се опитах да се извиня за това, че прецаках нещата. Бях се провалил публично и по едно време даже си мислех да се откажа от всичко и да напусна долината. Но макар и бавно, нещо започна да ми се изяснява – аз все още обичах това, което правех! Обратът на събитията в Apple не бяха променили това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И затова реших да започна от начало.
    Тогава не го разбирах, но се оказа, че уволнението ми от Епъл е било най-доброто нещо, което е можело да ми се случи. Бремето на успеха беше заместено от лекотата на това да си отново начинаещ, да си по-малко уверен в каквото и да е. Това ми даде свободата да навляза в един от най-творческите периоди от живота си.

    През следващите пет години основах компания на име NeXT, друга компания на име Pixar и се влюбих в една невероятна жена, която по-късно стана моя съпруга. Pixar създаде първия в света филм с изцяло компютърна анимация – "Играта на играчките" – и днес е най-успешното анимационно студио на света. В забележителна поредица от събития, Apple закупиха NeXT, аз се върнах в Епъл и технологията, която бяхме създали в NeXT е в сърцевината на сегашното възраждане на Apple. А Лорийн и аз имаме прекрасно семейство...

    Убеден съм, че никое от тези неща нямаше да се случи ако не бях уволнен от Епъл – ужасно на вкус и много горчиво лекарство, но пациентът се нуждаеше от него. Понякога животът ни удря с тухла по главата. Не губете вяра! Убеден съм, че единственото нещо, което ме държеше през годините и ми даваше силите и увереността да вървя напред, беше любовта към това, което правя. Трябва да намерите това, което обичате. Както в работата, така и в любовта и в личния живот. Работата заема значителна част от живота ви и единственият начин да бъдете наистина доволни е да правите нещо, което смятате за велико. А единственият начин да вършите велики неща е да обичате това, което правите. Ако все още не сте го намерили - продължавайте да търсите! Не се отказвайте! Сърцето ще ви подскаже когато сте го открили. И както всяка силна връзка, тя ще става все по-хубава с годините. Така че продължавайте да търсите, докато не я намерите. Не се отказвайте!

    Третата ми история е за смъртта
    Когато бях на 17, прочетох някъде един цитат, който звучеше приблизително така: ”Ако живееш всеки свой ден сякаш той е последният ти, някой ден със сигурност ще се окажеш прав!” Тази мисъл ме впечатли силно и от тогава, вече 33 години, всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: ”Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега?". И когато няколко дни подред отговорът е „Не!" аз знам, че нещо трябва да променя.
    Да си напомням, че скоро няма да съм между живите, е най-мощният инструмент, който някога съм използвал, за да вземам големите решения в живота си. Защото почти всичко останало – всички вътрешни очаквания, цялата гордост, всичкият страх от унижение или провал – тези неща просто изчезват пред лицето на смъртта. И остава само това, което е истински важно. Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. И няма причина да не следваш сърцето си...

    Преди около година ми откриха рак. В 7.30 ч. сутринта ми направиха скенер, на който ясно личеше тумора в панкреаса ми. А аз дори не знаех какво е панкреас! Докторите ми казаха, че почти със сигурност този тумор е от нелечимия тип и вероятно ми остават от 3 до 6 месеца живот. Личният ми лекар ме посъветва да се прибера вкъщи, да си подредя нещата и да организирам делата си, което на докторски значи "подготви се да умреш". Това означава, само за няколко месеца да кажеш на децата си всичко онова, за което си смятал, че имаш на разположение поне 10 години. Означава също, да се убедиш, че всичко е приготвено така, че да е възможно най-лесно за семейството ти. Означава да си вземеш сбогом...

    Живях с тази диагноза през целия ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия, вкараха ендоскоп в гърлото ми, през стомаха, чак до червата ми, боцнаха с една игла панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора. Аз бях под упойка, но жена ми, която присъстваше на манипулацията, ми разказа, че когато видели клетките под микроскопа, лекарите се разплакали. Защото се оказало, че това е много рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима чрез операция. Бях опериран и сега съм добре...

    Тази случка беше най-близката ми среща със смъртта и се надявам това да си остане така поне за още няколко десетилетия напред. Сега, след като вече съм го преживял, мога да ви заявя още по-уверено от преди, когато смъртта беше просто интелектуална концепция: На никой не му се умира! Дори хората, които искат да отидат в Рая, не искат да умират, за да отидат там. И все пак, смъртта е нашата обща крайна точка. Никой никога досега не й е избягал. И така трябва да бъде, защото Смъртта най-вероятно е единственото най-добро изобретение на Живота. Тя е негов посредник и същевременно агент на промяната. Изчиства старото, за да направи път на новото. В този момент новото сте вие, но някой ден, не чак толкова далечен, вие също ще остареете и ще бъдете отстранени от пътя. Съжалявам, че съм толкова драматичен, но това е истината.
    Времето ви е ограничено, затова не го пилейте като живеете нечий чужд живот! Не падайте в капана на догмата да живеете според мислите и очакванията на другите! Не позволявайте шумът от мненията на хората около вас да заглуши вашия собствен вътрешен глас! И най-важното – имайте смелостта да следвате сърцето и интуицията си! Те някак вече знаят какви наистина искате да станете. Всичко останало е второстепено!

    Когато бях малък, имаше едно издание, наречено "Световен каталог", което си беше нещо като библия за моето поколение. Списваше го един приятел на име Стюърт Бранд в Менло Парк, недалеч от тук. Той успя да съживи изданието, вдъхвайки му своя поетичен усет. Това беше в края на 60-те години, когато все още нямаше персонални компютри и предпечатна подготовка, така че всичко се правеше на пишещи машини, с ножици и полароидни снимки. Беше нещо като Гугъл в хартиен вариант, 35 години преди самият Google да се появи. Беше идеалистично и пълно с хубави съвети и велики мисли.
    Стюарт и неговият екип издадоха няколко броя на "Каталог на цялата Земя" и когато списанието се изчерпа, пуснаха последния брой. Това беше около средата на 70-те, а аз бях на вашата възраст. На задната корица на техния финален брой имаше снимка на провинциален селски път в ранно утро. От онези, които можете сами да видите, ако притежавате достатъчно авантюристичен дух и се осмелите да тръгнете на автостоп. Най-отдолу под снимката беше написано:
    "Останете си гладни! Останете си глупави!"
    Това беше тяхното послание на сбогуване...
    Бъдете ненаситни! Бъдете безразсъдни!
    И аз винаги съм си пожелавал същото това за себе си. Сега, когато вие се дипломирате, за да започнете един нов живот, го пожелавам и на вас:
    Останете си гладни!
    Останете си глупави!
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #107 -: Октомври 06, 2011, 12:03:27 »

    П.С. Сега разбрах, че скоро Стив Джобс е починал - нека горното бъде в негова памет! 
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1537


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #108 -: Октомври 16, 2011, 01:48:27 »

    Мъдростта на слепеца


    Там, далеч на север сред усойните снежни гори, се криело малко царство. Поданиците на мразовитата страна били чудати люде, чиито сърца не били сковани от лед като земите им, а били преизпълнени с топло сияние. Те посрещали радушно всеки пътник, дръзнал да премине през тяхното снежно царство. Въпреки това малцина се усмелявали да навлязат в земите им, объркани от чудатостта на народа, който ги обитава.

    Там, далеч на север сред усойните снежни гори, се спотайвала страната на слепците…

    Един ден в земите на слепите люде навлязал непознат мъж. Скитникът бил с мургава кожа и тъмни коси и като че идел от далечните топли земи. По лицето му все още си личала целувката на парещото южно слънце, а очите му били изпълнени с блясъка на горещите пясъчни дюни. Той бил загърнат в поостарял кожух, който едва пазел снагата му от студените вихри.

    Поданиците на мразовитото царство го приветствали благо, въпреки че бил толкоз различен от тях, тъй както умеели само тез що у никого не съзирали цвета на кожата му и не опознавали проблясъците на косите му.

    Те го приютили в града си, където нахранили изгладнялото му тяло и стоплили премръзналото му сърце. След като си отпочинал, скитникът продумал:

    - О добри люде, аз дойдох от далеч, там където слънцето пари в опияняваща наслада, а във въздуха танцува полъха на свеж морски бриз. Аз съм мъдреца на южните земи и ида, за да излекувам слепотата ви! От както помня дните си в моята страна се разказва тайнствената приказка за царството на слепите люде. Ето днес аз съм тук, сред вас, за да осветя сърцата ви. Душата ми е преизпълнена и аз ще направя тъй, че вие отново да съзрете цветовете на живота, който ви заобикаля. Аз мога да ви помогна отново да прогледнете!

    След като мъдрият мъж замлъкнал, се надигнал най-стария измежду слепците и отвърнал:

    - Синко, върви си, там откъдето си дошъл, защото ненужна е нам твоята помощ! Благородно е сърцето ти, но все още толкоз задрямало!

    Мъдрецът от южните земи скочил разпалено и извикал:

    - Та кой смъртен измежду смъртните ще се откаже от тоз дар, що му предлагам. Изминах цялия път до тук, за да сътворя добро на вас - също тъй добри люде. Нима ще ме отпратите, наместо смирено да приемете подаръка ми?

    Старейшината пронизал със слепите си очи мъжа, почакал го да седне отново сред тях поуспокоил бурното си мечтателно сърце и издумал:

    - Синко, аз виждам твоята доброта, която осветява лика ти, но все още буйната ти непреклоност задушава зараждащото се озарение, което нявга ще пребъде в онази истинската единствена мъдрост. Аз съзирам синко, туй що е у теб, но не през очите си, а през душата си, защото мойта душа трепти като сами твойта, без значение в коя земя са поделени телата ни и колко от самия Нас опознаваш ти. Синко, аз те отпращам у дома, защото твоя дар е безполезен и празен. Ти казваш, че искаш отново да прогледнем, за да видим краските на живота, но аз ти казвам, че ненужни са цветовете там, гдето краските са само маската на единствения съществуващ цвят. Ти вярваш, че човек може да прогледне само тогаз, когато дири разтварянето. Но аз ти казвам, че тъй не можеш да обозреш нищо истинско в хаоса на единственото безхаосно! Там далеч на юг вие строите храмове и търсите озарението, което да ви застигне от ваште слънца, що огряват храма ви. Ние тук на север не издигаме храмове и оставяме всяко слънце да свети за себе си, тъй както търсим собствената си светлина, за да запалим собственото слънчево в сърцето си. О южни братя ще копнеете вие  за проглеждането още дълго и то ще е вашата орис, докато не събудите душата си и не разберете, че в деня, в който прогледнем най-широко и най-истински ослепяваме!

    Старейшината изведнъж замлъкнал и тишина обладала сърцето на мъжа носещ ненужния дар. Само пукащите съчки в огъня разцепвали гъстото мълчание. Най-накрая мъжът се усмелил и проговорил:

    - Старейшино, помогни ми да ослепея!

     Стария мъж отвърнал тихо, но и дълбоко:

    - Синко, мнозина са тез дето ще те учат да проглеждаш, но да спреш да „виждаш” може да те научи само един – самия ти!


    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #109 -: Октомври 16, 2011, 07:43:53 »

    Много хубава притча, В Дъх Нов Е n Усмивчица
    Благодарности
    Символиката в нея, не само, че е красноречива, а и е актуална! Намигване
    Активен
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #110 -: Ноември 13, 2011, 18:20:09 »

    Ангелът на справедливостта - разказ от Елин Пелин

     Едно време имало някъде си един беден и добър човек. Той се трудил от сутрин до вечер да изкара прехраната си и да спечели някоя и друга пара. Но кой знае как, не му вървяло, и той си останал беден, та беден.

    Като видял, че няма спасение, той решил да иде в някоя друга земя, дето трудът се цени повече, дето човешката справедливост е по-голяма, та дано там сполучи.
    Нарамил човекът торбичката с хлебец на гърба си, взел тояжката в ръка, простил се с близки и приятели и тръгнал на път.

    Вървял що вървял, дошъл до една чешма. Като бил вече уморен, той седнал да си почине.
    Тук го настигнал един пътник като него, с торба на рамо, с тояжка в ръка.
    — Добра стига, побратиме!
    — Дал бог добро!
    — Що чакаш тук, при чешмата?
    — Уморих се от път, та почивам.
    — Е, за къде пътуваш, ако бог е рекъл?
    — Тръгнах да ида в чужда земя на печалба. Тук е голяма сиромашия, голяма скъпотия. Хората са лоши, несправедливи, лъжат, не доплащат, от надницата отбиват, от труда ти недоволни. Ще ида в друга земя — там може да е по-добре.
    — Бог да ти е на помощ — казал вторият пътник. — И мене гони същата неволя. Ако искаш, хайде да станем другари, заедно да отидем в чуждата далечна земя, заедно да работим и заедно да печелим.
    — Съгласен съм, приятелю, защо не! С другар е по-лесно и по-добре.
    — Така, така, приятелю, и аз виждам, че си добър за другар, но едно нещо ще искам от тебе.
    — Какво искаш, приятелю?
    — Като вървиш с мене, ще видиш много работи, които страшно ще те учудят. Искам от тебе едно нещо: каквото видиш и чуеш — нито да питаш, нито да разправяш! Съгласен ли си?
    — Съгласен съм — казал първият пътник.
    — Честна дума?
    — Честна дума!

    Двамата пътници си подали ръце — и другарството станало.
    Тръгнали да пътуват. Вечерта стигнали в един голям град. Като нямало къде да нощуват, вторият пътник казал:
    — Аз имам тук един стар приятел, добър човек. Ела да отидем у него.
    Те разпитали къде живее тоя човек, намерили дома му и почукали на портите.
    Домакинът излязъл. Като разбрал, че са странници, които търсят подслон, още повече като познал приятеля си — много се зарадвал. Приел ги у дома си, нагостил ги, напоил ги, дал им чисти и бели постелки да преспят. На утрото им сложил закуска. Като си тръгнали, турнал им в торбите хляб, сирене и други работи за ядене. Изпратил ги като братя.

    Но през нощта, докато били в къщата, вторият пътник отворил долапчето в стаята, дето спали, и откраднал оттам златна чаша. Първият пътник видял това и много се учудил на неблагодарността на другаря си. Но бил дал дума да мълчи. Затова нищо не рекъл.

    На втория ден пътниците стигнали в друг град. Било се стъмнило и трябвало пак да нощуват. Като нямали познати, те се спрели случайно на една голяма порта и почукали.
    — Кого търсите? — попитал ги един минувач.
    — Странници сме, търсим място да преспим — казал първият пътник.
    — Зле сте случили, приятели — рекъл минувачът. — Тук живее най-лошият човек в града. Той никому милостиня не дава. Мъчи работниците си, жена си и децата си. Бие и гони просяците. Заробил е съгражданите си с лихварство…
    — Е, нищо — казал вторият пътник, — каквото намерим, това ще е. — И продължил да тропа на портите.

    Стопанинът излязъл намръщен, мрачен, нахокал ги хубаво, но ги приел в къщата си, настанил ги да спят в един нечист килер и не им дал нито вечеря, нито капка вода.
    Пътниците кое-как преспали и рано сутринта станали да си ходят. Преди да си тръгнат, вторият пътник извадил из торбата откраднатата чаша и я оставил у дома на тоя лош човек. Това още повече учудило първия пътник.
    "Виж, какъв чудноват човек намерих за другар! — помислил си той. — От добрите краде, на лошите подарява. Не ми се харесва тоя човек."

    Така си помислил той, но не казал нищо, защото дал честна дума да мълчи. И тръгнали пак двамата приятели. Вървели що вървели, замръкнали в едно малко селце. И тук нямали познати. Въртели се насам-нататък, най-после видели край селото един разграден сиромашки двор. Сред двора имало къщичка, прилична на кокошарник — мъничка, изкривена, подпряна с два гнили дирека, за да на се сгромоляса.
    Вторият пътник рекъл:
    — Да почукаме тук!
    — Да почукаме — съгласил се първият.

    Спрели се и почукали. Из къщичката излязла една бабичка, суха, жълта, цяла покрита с дрипи.
    — Какво търсите, синко?
    — Странници сме, бабо, търсим място да пренощуваме.
    — Елате, синко, заповядайте, баба! В къта има място за двама. Аз с моята малка внучка ще спя при водника.

    Рано сутринта бабата изпратила внучката си да пасе прасето, а тя отишла на селската чешма за вода. Двамата пътници тръгнали да си ходят. Като излезли из вратата, вторият пътник взел брадвата от дръвника, ударил два-три пъти гнилите подпори — и бабината къщица се преметнала и рухнала. Първият пътник се учудил още повече.
    "Бре, какъв лош човек намерих за другар!" — помислил си той.

    Помислил, но не казал нищо, защото дал честна дума да мълчи. И двамата приятели продължили пътя си. Вървели що вървели, замръкнали в едно друго село. Там попаднали в къщата на един добър човек, гостолюбив и харен. Напоил ги той, нагостил ги и им дал стая да преспят. Сутринта им дал ядене за из пътя и ги изпратил чак до пътната врата. Тук вторият пътник му казал:
    — Приятелю, ние сме хора от далечни места. Не знаем пътя. Прати твоето момче да ни упъти донякъде.

    Човекът се съгласил на драго сърце. Повикал петнадесетгодишния си единствен син. Казал му да покаже пътя на гостите и да ги изпроводи вън от селото. Момчето тръгнало пред гостите, а те подир него. Като стигнали вън от селото, то се спряло на моста на голямата река, която се мятала шумно отдолу, и казало:
    — Като вземете оттук надясно, по правия път — не се бойте! Той ще ви изведе там, дето искате.

    Като казало това, момчето се поклонило и рекло да се върне. В това време вторият пътник се приближил до него и го бутнал от моста. Момчето паднало в реката и се удавило. Досега първият пътник гледал какви чудни работи върши неговият другар, чудел се и си мълчал. Но като видял това злодеяние, той се обърнал към другаря си с негодувание и викнал:
    — Кой си ти, проклети човече, та не можах да те разбера?

    В същия миг лицето на неговия другар се преобразило — станало чисто, светло и безкрайно хубаво. Една чудна светлина излязла от цялото негово тяло и го обгърнала като светъл облак. Той се усмихнал и казал:
    — Поклони ми се, защото аз съм ангелът на справедливостта!

    Учуден и уплашен, човекът паднал на колене, поклонил се и казал:
    — Прости ми, ако греша, свети боже пратенико, но през нашето другаруване аз не видях знак на справедливост нито в едно от твоите дела. Напротив, всичко което ти извърши, беше дело на неблагодарност, несправедливост и зло.

    Тогава ангелът го покрил с крилата си и небесният му глас прозвучал и казал:
    — Не се чуди, човече. Онова нещо, което ти вземаш за зло, е всъщност добро, а онова, което ти мислиш за злодеяние, е само предпазване от зло. Чашата, която откраднах от добрия човек, бе отровна. Тя бе му подарена от негови завистници, за да го отровят. Аз я оставих в къщата на лошия. Нека се отрови той, защото много хора страдат от него и още много щяха да пострадат.
    Под къщата на бабата имаше заровено голямо богатство. Ако аз не бях срутил тая нищо и никаква колиба — бабата нямаше да го намери. Тя щеше да умре бедна и щеше да остави в бедност добрата си внучка. Сега, като чисти развалините, тя ще намери богатството и ще умре доволна, че има какво да остави на внучката си.
    Пък дето удавих единствения син на добрия човек, аз го направих, за да спася бащата от срам и позор. Син му, ако беше живял, щеше да стане най-лош човек, най-голям разбойник — щеше да огорчи сърцето на добрия си баща и сам на себе си щеше да навлече позорна смърт заради позорния си живот...

    И тъй, едно добро не се ражда, ако не се погуби едно зло. Така свършил думите си ангелът на справедливостта и хвръкнал на небето.
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #111 -: Декември 04, 2011, 15:29:57 »

    Писмо на едно дете с увреждане до неговата майка
     
    Мила мамо,
    Знам, че не ти е лесно... ала искам да ти разкажа нещо, което може би още не знаеш.

    Преди да се сдобие с тяло, всяка душа вече знае какъв път трябва да извърви - така и аз знаех, че ще се родя, за да придобия определен опит. Ти знаеше ли?

    Има повече и по-малко извисени души, затова недей винаги да се доверяваш на онова, което ти изглежда най-логично... не е точно така. Изборът да се родиш и да изживееш едно особено съществуване - нека го наречем "трудно", - е тежък и мъчителен. Но той е избор на обич и само много чувствителни и извисени души могат да си позволят да го направят.

    Не можеш ли да си го обясниш? Права си, не е лесно да се разбере, не всичко е толкова просто. Но повярвай ми, не физическата изява има значение... и ти знаеш, че моята душа е чиста и прекрасна - това е истински важното и ти го разбра още като ме взе в прегръдките си за първи път...

    Всъщност, всеки от нас сам избира родителите си - и аз ви търсих и намерих, това е толкова хубаво! Трябваше да съм сигурна, че ще бъда безрезервно приета и обичана, трябваше да намеря две такива души, прекрасни... като вас двамата с татко.

    Надявам се, че ще ти достави удоволствие да разбереш, че изпълняваш една висша мисия, която не е за всеки, която ти е поверена от Небето. Знаеш ли, някои майки - ти не си от тях, това го знам - изживяват зле този опит, това познание. Те го приемат почти като наказание и не осъзнават, че за едно същество, притежаващо големи способности и любов, е награда да придобие толкова деликатен и понякога мъчителен опит. Той може да дари множество неповторими, неописуеми моменти, ... аз и ти ги познаваме - нали, мамо? Те не могат да се предадат с думи, а само да се почувстват с помощта на емоциите... или чрез ефирните енергии, които си разменяме.

    Мамо, как бих искала да успееш да разкажеш за това на всички онези хора, които пренебрегват танца в нашите различни съществувания... Е, засега няма значение - достатъчно ми е, че съм го предала на теб това, което дълбоко в себе си ти вече знаеше... просто исках да дам потвърждение на твоята интуиция. Ние всички сме същества от светлина, които от време на време слизат на Земята, за да научат поредната "страница" от уроците си.

    Нашите две светлини толкова си приличат, че се разпознаха - ти си родена, за да ме чакаш и аз дойдох така, както беше писано (с една писалка със златно мастило).

    Прегръщам те, мамо - благодаря ти, че си такава, каквато си и ми даваш цялата си любов. Не се притеснявай, ти вече разбираш всичко - имай ми само поне толкова доверие, колкото имам аз в теб и тогава ще продължим нашия танц, с нашата музика, която ангелите са създали специално за нас.

    Обичам те, обичаш ме... обич е отговорът за всяко нещо!

    http://www.pozitivnoto.info/
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Еlsha
    Диди
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 523


    « Отговор #112 -: Декември 11, 2011, 00:08:40 »

    МАЛКАТА ДУША И СЛЪНЦЕТО



    Живяла някога отдавна, вън от времето, една Малка Душа, която казала веднъж на Бога:

    - Аз знам, коя съм аз!
    - Чудесно,- отговорил Бог - и коя си ти?

    И Малката Душа му отговорила:

    - Аз съм Светлина!

    Бог се усмихнал със своята голяма усмивка и казал:

    - Вярно е! Ти си светлина!

    Малката Душа била много щастлива, тъй като разбрала онова, което рано или късно разбират всички Души в Царството на Бога.

    - Еха, - казала Малката Душа - това наистина е жестоко!

    Но скоро станало й недостатъчно едното само знание за това коя е тя. Малката Душа почувствала, че в нея започва нов водовъртеж от желания. Сега тя искала да бъде онова, което е. Тогава към Бога върнала се Малката Душа (което само по себе си съвсем не е лоша идея, за всички души, които искат да бъдат онова, което са всъщност) и казала:

    - Боже, здравей! Сега, когато знам Коя Съм Аз, дали бих могла и да бъда това?

    И Бог отговорил:

    - Искаш да кажеш, че искаш да бъдеш Това, което вече си всъщност?
    - Виждаш ли, - отговорила Малката Душа - едно е да знам Коя съм Аз и е съвсем друго наистина да бъда това. Искам да усетя и да почувствам какво е това да си Светлина!
    - Но ти и така вече си Светлина - повторил Бог, отново с усмивка.
    - Да, но искам да го усетя, да го почувствам! - викнала Малката Душа.
    - Е, какво пък - Бог казал засмяно. - Трябваше да се досетя за това. Ти винаги си се отличавала със страст към приключенията - но после изражението на Бог се променило - Само че тук има една такава работа…
    - Каква такава работа?- попитала Малката Душа.
    - Не съществува нищо друго, освен Светлината. Виждаш ли, аз съм създал само това, което ти самата се явяваш и се получава, че по прост начин себе си да познаеш като Това, Което Си, за теб не се предвижда. Разбираш ли, не съществува нищо, които ти да не си.
    - Ааа, - казала Малката Душа, която била сега малко озадачена.
    - Помисли за това ето така: - казал Бог - ти си подобна на свещ в лъчите на Слънцето. Ти светиш заедно с милиони, трилиони и трилиарди други свещи, които съставляват Слънцето. И Слънцето не би било слънце без теб. Нека се опита да стане слънце без една от своите свещи…- то просто не би могло да бъде нормално слънце, защото не би сияло толкова ярко. И ето ти задача: да опознаеш себе си като светлина, когато се намираш в самия център на Светлината? Е, как е задачката?
    - Ама че си и ти, Боже - присвила очи Малката Душа - измисли нещо друго!

    Тогава Бог пак се усмихнал и казал:

    - Аз вече съм измислил. Щом ти не можеш себе си да видиш като Светлина, когато се намираш в Светлината, аз ще те обкръжа с тъмнина.
    - А какво е тъмнината?- попитала Малката Душа.
    - Това, което ти не си - Бог отговорил.
    - А ще ми бъде ли страшно от тази тъмнина? - заплакала Малката Душа.
    - Само ако избереш да се изплашиш- отговорил Бог - Но всъщност не съществува нищо, от което би си струвало да се изплашиш. И само ако ти решиш, че има, ще започнеш да се страхуваш. Виждаш ли, все едно ние измисляме всичко това. Ние се преструваме.
    - О! - казала Малката Душа и след това се почувствала значително по-добре.

    След това Бог обяснил, че за да се познае с усещане или да се почувства нещо въобще, трябва да се появи друго противоположно нещо. Или с други думи, ако искаш да почувстваш нещо - ти пораждаш неговата пълна противоположност.

    - И това е велик дар - Бог казал - тъй като без него нищо не може да се почувства или усети. Ти няма да узнаеш какво е това Топлина без Студа, Горе без Долу, Бързо без Бавно. Ти никога не би разбрала какво е Ляво без Дясно. Тук без Там. Сега без Тогава. По този начин, -продължил Бог - когато бъдеш обкръжена от тъмнина, не вдигай юмрук към небесата и не си губи ума по този повод. Тогава именно ти ще познаеш Коя си Ти наистина. И всички останали ще почувстват това. Позволи на своята Светлина да сияе толкова ярко, за да може всичко и всеки да разбере колко си ти необикновена!
    - Ти искаш да кажеш, че е нормално на другите да позволя да видят колко съм необикновена?- попитала Малката Душа.
    - Ами разбира се! - засмял се Бог - това си е в реда! Но запомни, че "необикновена" не значи "по-добра". Всеки по своему е необикновен и особен! Мнозина са забравили това. И те ще разберат, че е нормално да бъдеш необикновен и особен, само когато ти видиш, че за тебе е в реда на нещата да бъдеш особена.
    - Е-ха! - казала Малката Душа и почнала да танцува, да се смее и да скача от радост. - Аз мога да бъда толкова особена и необикновена колкото поискам!
    - Да, и го можеш още сега - Бог казал и започнал да танцува и да се смее и да скача заедно с Малката Душа. - Коя част от особеното и необикновеното ти би желала да бъдеш?
    - Как така, коя част от особеното и необикновеното? - повторила Малката душа - Аз не разбирам.
    - Разбираш! - започнал Бог. - Да бъдещ Светлина, значи да си особена, а това включва в себе си много различни части. Да си добър - значи да си особен. Да си нежен - значи да си особен. Да си особен означава също да си творчески и изобретателен. Да бъдеш търпелив - и това също значи да си особен. Можеш ли ти да измислиш някакви други начини да бъдеш особена?

    Малката Душа поседяла известно време в мълчание.

    - Аз мога да измисля много начини да бъда особена! - възкликнала накрая тя. - Да си поддържащ- значи да бъдеш особен. Да бъдеш даващ- това също е да си особен. Да си особен - това е да си дружелюбен. И да си грижовен - това също значи да си особен.
    - Да - съгласил се Бог - и можеш ти да бъдеш всяка една от тези или пък друга част от особеното, каквато пожелаеш в някой момент. Това именно означава да бъдеш Светлина.
    - Знам какво искам да бъда, знам какво искам да бъда! - радостно обявила Малката Душа. - Аз искам да бъда онази част от особеното, която се нарича "прошка". Нали наистина да си прощаващ, значи да си особен?
    - О, да! - с увереност казал Бог. - Това е много особено.
    - Добре, - казала Малката Душа - именно това да бъда искам. Искам да бъда прощаваща. Искам да опозная себе си като прощаваща.
    - Добре,- казал Бог - но има нещо, което ти трябва да знаеш.

    Малката Душа ставала малко нетърпелива. Сега й се струвало, че я очакват на всяка крачка нови усложнения.

    - Какво е това? - попитала с въздишка тя.
    - Не съществува никой, комуто можеш да простиш.
    - Никой? - не могла тя да повярва на току-що чутото.
    - Никой! - отговорил Бог, - всичко, което съм създал, е съвършено. Няма нито една друга душа във всичко, което съм създал, която е по-малко съвършена от теб. Огледай се.
    И именно тогава Малката Душа се осъзнала, че край нея са се събрали тълпа други души. Тези души събирали се отдалече и отвсякъде, от разни краища на Царството, като разбрали, че Малката Душа води разговор необичаен с Бога, и всеки и всички искали да знаят за какво се говори.

    Гледайки безкрайното множество събрали се души, принудена била Душата Малка да се съгласи. Нито една от душите не изглеждала по-малко забележително, по-малко великолепно или по-малко съвършено от самата нея. Това било така удивително, и толкова ярка била светлината, излизаща от събралите се души, че на Малката Душа й се наложило дори да присвие очи за да ги гледа.

    - И така, кому ще прощаваш? - попитал Бог.
    - Ммм-да,- казала Малката Душа - изглежда, че няма да мога да се повеселя. А аз си поисках да се опозная като Това, Което Прощава. Исках да зная как се чувстваш, когато си ето такъв особен.

    И Малката Душа се замислила над това, какво би било да се усещаш, когато ти е тъжно. Но именно тогава до нея приближила друга Дружелюбна Душа.

    - Не си струва да се тревожиш, Малка Душа, - казала й Дружелюбната душа - аз ще ти помогна.
    - Наистина ли? - светнала Малката Душа. - Какво е нужно да направя аз за това?
    - Ами нищо, аз просто ще създам за тебе някого, комуто ти ще можеш да прощаваш.
    - Можеш ли това?
    - Разбира се! - усмихнала се Дружелюбната Душа. - В следващото мое раждане, в следващия ми живот аз ще направя нещо, за което ти ще можеш да ми простиш.
    - Но защо? Защо ти трябва да правиш изведнъж това? - попитала Малката Душа. - На теб, най-съвършеното Творение! На теб, която вибрира с такава скорост, че се поражда Светлина толкова ярка, и дори е трудно да те гледам! Какво може да те накара да понижиш вибрациите си и твоята ярка светлина да стане тъмна и тежка? Каква може да е причината ти, която си Светлина, която със звезди танцуваш и се движиш през Царството със скоростта на мисълта, да поискаш в моя живот да дойдеш и да направиш нещо толкова тежко, да направиш нещо лошо?
    - Отговорът е много прост, - казала Дружелюбната Душа - ще го направя за това, защото те обичам.
    Малката Душа била удивена да чуе този отговор.
    - Не бива да се учудваш толкова, - казала Дружелюбната Душа - ти същото си правила вече за мен. Нима не помниш? О, колко пъти сме танцували заедно ние - ти и аз. През еони и през векове танцували сме с тебе този танц. От началото на времето и на много места с теб заедно сме го играли.

    И двете вече сме били Всичко Това. Били сме Горе и Долу, Ляво и Дясно. Ние били сме вече Тук и Там, Тогава и Сега. Вече сме били Всичко Това. Били сме и жени и мъже, добри и лоши; ние заедно сме били и жертви и злодеи.

    Така постъпвали сме много пъти и преди една за друга, ти и аз; и всяка е създавала за другата точната и съвършена възможност за това да се Прояви и Познае това, Което Сме Ние Всъщност.

    - По такъв начин - продължила да обяснява на Малката душа - този път в нашия следващ живот аз ще бъда за тебе "лошата". И ще направя нещо наистина ужасно и тогава ти ще можеш да се познаеш като Тази, Която Прощава.
    - Но какво ще направиш? - попитала Малката Душа, малко нервно. - Какво ще бъде това наистина толкова ужасно, което ще направиш?
    - О! - казала Дружелюбната Душа с усмивка. - Непременно ще измислим нещо. Но след това станала някак по-сериозна Дружелюбната Душа и казала с тих глас:
    - Знаеш ли, за едно ти си определено права.
    - За какво? - поискала да знае Малката Душа.
    - На мен наистина ще ми се наложи да забавя своите вибрации и да стана много тежка, за да мога да направя това не много приятно нещо за тебе. Ще ми се наложи да се преструвам и да бъда нещо, съвършено неприличащо на мене. И сега искам да те помоля за една услуга в отговор.
    - Всичко, което искаш! Всичко, което пожелаеш!- възкликнала Малката Душа, започвайки да пее и танцува. - Ще бъда Прощаваща! Ще бъда Прощаваща! - И тогава Малката Душа забелязала, че Дружелюбната Душа стояла все така мълчалива.
    - И така, какво ти искаш? - попитала я Малката Душа. - Какво аз за теб мога да направя? Ти си просто ангел като се съгласяваш да сториш това за мен!
    - Разбира се, че Дружелюбната Душа е ангел! - прекъснал разговора техен Бог. - Всеки е ангел. Помни винаги това. Аз ви изпращам само ангели и никой освен тях.- И Малката Душа изгаряла от нетърпение да стори нещо, за да задоволи молбата на Душата Дружелюбна.
    - Е, какво мога да направя аз за теб? - попитала отново.
    - Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка, - започнала Дружелюбната Душа - в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш… В онзи момент…
    - Да? - прекъснала я малката Душа. - Какво тогава…?
    Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила:
    - Помни Коя Съм Аз Наистина.
    - О, ама разбира се! - възкликнала Малката Душа. - Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук.
    - Добре! - казала Дружелюбната Душа. - Защото виждаш ли каква е тука работата: Аз много силно ще се опитвам да се преструвам, и най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз , ти също можеш да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме ние Всъщност.

    - Не! Никой няма да ни потрябва! - отново обещала Малката Душа. - Аз ще помня Коя Си Ти! И ще ти бъда благодарна за този дар, който ще ми поднесеш - шанса да позная, да почувствам това, Коя Съм Аз.

    И било сключено съгласието, и Малката Душа тръгнала към своя нов живот, радостна от това, че светлина ще бъде, което само по себе си е вече много особено; и двойно по-радостна от това, че ще може да бъде онази част от особеното, която се нарича Прошка.

    И Малката Душа с нетърпение чакала кога ще получи възможност да усети и опознае себе си като Прошка и да благодари на онази душа, която ще го направи възможно.
    Във всеки нов момент на този нов живот, когато нова душа се появявала на сцената и каквото и да поднасяла в живота на Малката Душа - радост или печал, особено когато било печал, Малката Душа мислела за това, което й казал Бог:

    - Помни завинаги - усмихвал се Бог - аз винаги изпращам само ангели и никой освен тях…

     
    Нийл Доналд Уолш

    Е по-дълго описание, на къса притча, която даже е още по-скъсена от към край, не бях чела. Ухилен Ако не се лъжа, ставаше въпрос за притча, за договорите м/у душите по принцип. Една душа, страшно желаела да се научи на прошка и съответно няколко доброжелателни души, предлагат помощта си. Едната казва, че ще бъде лош съпруг в живота, ще я бие и обижда и тя ще трябва да му прости. Друга казва, че ще е скъп приятел и ще предаде много лошо душата и пак ще има ситуация, в която да прояви прошка. И се изредили няколко души, които предлагат различни роли, в които да забравят светлината, която носят и да създадат предизвикателства за душата, която иска да се научи да прощава. И така всички души се разбрали, с обещание да не забравят договора м/у тях и душата да помни тяхната същост. Дошло време да се преродят и всеки живеел живота си, изпълнили договора и наранявали душата, която иска да се научи на прошка, но тя в земният си живот била толкова обременена и наранена, че забравила договора м/у тях и заради болката от действията им, забравила, че те носят светлина и любов.
    Активен

    Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 169


  • Град: Варна
  • « Отговор #113 -: Април 30, 2012, 20:17:58 »

    Обликът на Моисей

    източник:Притчите


    Целият свят бил потресен от чудото на Изхода. Името на Моисей било на устата на всички. Стигнала вестта и до мъдрия цар на Арабистан. Извикал царят най-добрия си художник и му заръчал да се отправи при Моисей и да нарисува портрета му. Когато художникът се върнал, царят събрал всичките си мъдреци, изкусни в науката физиогномика, и ги помолил да определят по облика на Моисей неговия характер - привички, наклонности и в какво се крие чудната му сила.
    -Господарю, - отвърнали мъдреците - този образ принадлежи на човек жесток, високомерен и алчен, обладан от властолюбие и всички пороци, които съществуват под слънцето.
    Царят бил възмутен от тези думи.
    -Как?! - възкликнал той. - Възможно ли е да е такъв човекът, отзвукът от чиито подвизи гърми по света?
    Завързал се спор между художника и мъдреците. Художникът твърдял, че съвсем точно е нарисувал портрета, а мъдреците, че дадената от тях характеристика е безпогрешна.
    Мъдрият цар решил да провери кой е прав и лично се отправил при израилтяните.
    От пръв поглед се убедил, че портретът е нарисуван безупречно. Разказал на Моисей за спора между художника и мъдреците.
    -В началото, преди да видя лицето ти, мислех, че художникът не те е нарисувал достоверно,- казал царят - защото мъдреците ми са опитни в науката физиогномика, но сега се убеждавам, че тия хора са напълно нищожни и нищожна и суетна е мъдростта им.
    -Не, не е така - отвърнал Моисей. - И художникът, и мъдреците ти са изкусни. И единият, и другите са прави. Нека ти е известно, че всички пороци, описани от мъдреците ти, притежавам по природа. Но с дълги и упорити усилия на волята се борих с пороците си, надмогвах ги и ги потисках, докато всичко, което им е противоположно, не ми стана втора природа. И в това е най-голямата ми гордост.

    Агада. Сказания, притчи и изречения от талмуда и мидрашите.
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 169


  • Град: Варна
  • « Отговор #114 -: Април 30, 2012, 20:23:57 »

    Този, когото храниш.

    Веднъж млад индианец отишъл при стария шаман и го попитал:
    -Кажи ми, уважаеми, защо вчера край празничния огън, когато разказах своята приказка, племето вежливо ме похвали, но не забелязах в очите на хората предишния огън?
    Шаманът затворил очи и заговорил:
    -Помниш ли притчата за двата вълка в нас?
    -Да, този, когото храниш ...
    Шаманът продължил да нарежда, без да го доизслуша:
    -Нашите разкази хранят вълците в душите на другите ...
    Но по-натам речта му станала неразбираема и младежът едва успявал да долови отделни фрази: "... опитвал ли си се да храниш вълк? ... той яде сам ... прехраненият вълк не яде ... а гладният ..."
    Младият индианец вече блажено се усмихвал. Той достигнал до просветление.

    източник: Притчите

    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 169


  • Град: Варна
  • « Отговор #115 -: Април 30, 2012, 20:26:45 »

    Змия в депресия

    На една змия и омръзнало да говорят лошо за нея и да я отбягват. Отишла при един мъдрец и го попитала какво да направи, че да не е така.
    -Просто е, - отвърнал мъдрецът - престани да хапеш.
    След няколко дни я заварил едва жива на пътеката пред къщата си.
    -Лош съвет ми даде ти - простенала змията. - Спрях да хапя и сега хората ме бият с тояги и ме тъпчат с крака.
    -Аз ти казах само да спреш да хапеш, не да не съскаш - възразил мъдрецът.

    източник: Притчите
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 169


  • Град: Варна
  • « Отговор #116 -: Юни 20, 2012, 21:42:48 »

    Двама братя били коренно различни. Единият преуспял в живота и професията си и дори се превърнал в безкористен благодетел на по-слабите и безпомощните, а другият - в престъпник - озлобен и агресивен.
    Веднъж на входа на съда журналисти наобиколили втория брат и го попитали защо е станал такъв - лош, груб, насилник. Той отговорил:
    - Когато бях малък, баща ми беше алкохолик и биеше цялото ми семейство. Никой не ме защити. Какъв можех да стана?!
    В същото време други журналисти се събрали около първия брат и го попитали защо е станал такъв - благороден, благотворител, хуманист. той отвърнал:
    - Когато бях малък, баща ми беше алкохолик и биеше цялото ми семейство. Никой не ме защити. Какъв можех да стана?!
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 169


  • Град: Варна
  • « Отговор #117 -: Юни 20, 2012, 21:45:59 »

    Млада семейна двойка се пренесла да живее в нова къща. На сутринта, още щом отворила очи, жената погледнала към прозореца и видяла съседката отсреща, която простирала пране.

    - Виж колко е мръсно прането й! - възмутено казала тя на съпруга си.

    Но той си четял вестника и не й обърнал внимание.

    - Вероятно използва некачествен прах. Или изобщо не умее да пере. Трябва някой да я научи...

    И така всеки път, когато съседката си простирала прането, жената се удивявала и критикувала, колко мръсно е то.

    Докато в едно прекрасно утро, поглеждайки през прозореца, тя възкликнала:

    - О, виж, днес прането е чисто! Явно най-сетне се е научила да пере?

    - Не! - отговорил съпругът й. - Просто днес станах по-рано и измих прозореца...
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 169


  • Град: Варна
  • « Отговор #118 -: Юни 20, 2012, 21:49:17 »

    Кой съм аз? - попитало момче един старец.
    -Ти си това, което мислиш - отвърнал старецът. - Ще ти го обясня с приказка: Една вечер в полумрака на улицата можело да се видят силуетите на двама души, които се прегръщат.
    "Това са майка и татко" - мисли си детето.
    "Това са двама влюбени" - мисли девойка, която мечтае за любов.
    "Това са приятели, които не са се срещали дълго време" - мисли човекът, който се чувства самотен.
    "Това са двама търговци, сключили добра сделка" - мисли алчният за пари.
    "Родител прегръща детето си, което се е завърнало у дома след дълго странстване" - мисли майката.
    "Това са двама, които се борят до смърт" - мисли убиецът.
    "Кой ги знае защо се прегръщат?" - мисли безчувственият човек.
    -Всеки мисли нещо, - завършил старецът - в зависимост от това кой е и какво носи в себе си.

    Проникни в мислите си и ще можеш да кажеш за себе си повече от всеки друг.
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    Престолски
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 425

    « Отговор #119 -: Октомври 16, 2012, 16:32:13 »


    Синята роза
    Имало едно време един император, който имал само едно дете – дъщеря. Тя била неговата гордост и радост, неговото съкровище. Като остарял и здравето му започнало да запада, той осъзнал, че няма да може винаги да защитава и да се грижи за своята скъпоценна дъщеря. Решил, че трябва да й намери съпруг.
    Когато се разпространила новината, че императорът търси съпруг за своята дъщеря, много мъже се явили в двореца да поискат ръката на принцесата. "Татко, нека да остана при теб и да се грижа за теб. Не искам да се омъжвам и да те напускам", молила принцесата. Но баща й бил непоклатим. Най-накрая отстъпил и й казал да назове един критерий, който избраният съпруг трябва да удовлетвори – богатство, външен вид, талант или нещо друго. Принцесата казала, че ще помисли до сутринта.
    Вечерта принцесата отишла в градината да се посъветва със сина на градинаря, който бил неин приятел от детинство. „Ако кажа, че съпругът ми трябва да е красив, той може да е красив, но да има жестоко сърце. Ако кажа, че съпругът ми трябва да е мил, той може да бъде ужасно стар. О, какъв критерий да посоча?"
    Обсъждайки проблема, принцесата и синът на градинаря решили, че критерият трябва да бъде под формата на тест – труден, но не чак толкова труден, че да бъде невъзможен. "И трябва да бъде неясен", казал синът на градинаря, ”така, че само ти да можеш да определиш дали мъжът ще го издържи”. По-късно те успяли да решат какъв да бъде критерия.
    На следващата сутрин принцесата казала на баща си, „Ще се омъжа за този, който ми донесе синя роза”.
    Непрекъснатият поток от кандидати спрял, защото никой не можел да намери синя роза.
    Един богат търговец не искал да си губи времето да търси синя роза и отишъл при продавача на цветя. „Ще ти дам торба злато, ако можеш да ми намериш синя роза”, казал му той. След дълго безплодно търсене, продавачът се отказал. Купил силна синя боя и натопил стеблото на една роза в нея. Венчелистчетата на розата придобили бледосин цвят. „Дръж розата във вазата с боята”, казал той на търговеца, „до момента, в който трябва да дадеш цветето на принцесата”.
    Търговецът занесъл розата на принцесата. Принцесата посегнала и взела розата от ръката му. Докато я разглеждала, капнала капка синя боя от стеблото в ръката й. Тя погледнала синьо-зелените листа, а след това търговеца в очите. Той извърнал погледа си настрани. „Не мога да се омъжа за теб”, казала тя. „Ти се опита да ме излъжеш. Аз искам съпруг, който е честен.”
    Един красив млад воин също искал да се ожени за принцесата. Той бил силен и влиятелен. Никой не смеел да се изправи срещу него. Младият воин отишъл при краля на съседното кралство. „Донеси ми синя роза” заповядал той. „Или ще убия теб и половината население на твоето кралство.” Кралят ценял мира и не искал да влиза във война. Подарил на воина син сапфир, издялан във формата на роза.
    Младият воин представил сапфирът-роза на принцесата. Тя погледнала в неговите студени очи – очи, които били твърди като каменната роза. „Не мога да се омъжа за теб”, казала тя. „Трябва ми синя роза, която е истинска – не студена и твърда”.Най-младият от кралските съветници също помолил за ръката на принцесата. Той измислил умен план. Поръчал на художник да направи една синя ваза. На едната страна на вазата била изобразена синя роза. Ръбът на вазата бил покрит със злато. Вазата била нежна и деликатна – изящен предмет на изкуството с рядка красота.
    Коленичейки, младият съветник я поднесъл на принцесата. Принцесата погледнала вазата, а после младия мъж в очите. „Омъжи се за мен, принцесо”, казал той. „Ще ти помогна да управляваш кралството”. Принцесата поклатила глава, „Не, трябва ми истинска роза.”
    Вечерта принцесата седяла в градината и разговаряла със сина на градинаря. „Никой не можа да ми донесе синя роза. Трябва да се омъжа за някой, който ще бъде честен с мен и верен, както ти винаги си бил. Не може да бъде студен и жесток. Имам нужда от някой, който е мил и търпелив – като теб. Не искам и съпруг, който търси само власт и богатства. Искам някой, който да ме цени заради мен самата – както ти...”
    „Принцесо”, казал синът на градинаря. „Утре ще ти донеса синята роза. Чакай ме в синята стая малко преди залез.”
    На следващия ден, малко преди слънцето да се скрие, принцесата седнала в синята стая. Синът на градинаря се появил, носейки една чисто бяла роза в ръцете си.
    „Но това е една обикновена бяла роза”, възкликнал един.
    „Това е синът на градинаря”, казал друг.
    „Със сигурност принцесата ще го отпрати”, рекъл трети.
    Синът на градинаря коленичил пред принцесата. Лъчите на залязващото слънце докосвали листенцата на бялата роза през оцветеното в синьо стъкло на прозорците.
    Когато принцесата протегнала ръка да вземе розата, разнесъл се шепот. „Той е само градинарски син.” „Розата не е истински синя.”
    Принцесата се изправила. „Народе мой, нека ви кажа какво виждам. Виждам един мъж, който винаги е бил честен и верен. Виждам един мъж, който имаше смелостта да бъде достатъчно търпелив и мил да чака, докато разбере какво се случва в моето сърце. Виждам един мъж, който ме цени заради мен самата. В ръцете си държи подарък от любов. И подаръкът е син. И ако вие не можете да видите, че розата е синя, аз ви казвам, че страдате от далтонизъм.”
    Старият император сложил ръката на дъщеря си в тази на градинарския син. Принцесата се омъжила за сина на градинаря и те живели щастливо до края на дните си.
    Но не защото разказвачът на тази история казва това, нито защото това е необходимият завършек на всички романтични приказки. А защото принцесата и синът на градинаря знаели, че щастието им зависело от самите тях и че всеки е отговорен за това да се погрижи да направи другия щастлив.
    Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    Страници:  1 ... 6 7 [8] 9   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Приказки за Боговете
    Книги
    Инил 2 2033 Последна<br />публикация Май 10, 2011, 13:39:23
    от kuan
    Приказки за боговете
    Книги
    chitta 0 1007 Последна<br />публикация Май 06, 2010, 16:45:52
    от chitta
    Любими приказки (книжни и не само)
    Книги
    elisa 3 2967 Последна<br />публикация Март 07, 2013, 15:42:08
    от Ru Alfa
    Любовни притчи и приказки « 1 2 ... 18 19 »
    Духовни връзки и взаимоотношения
    DArkAngel 281 28475 Последна<br />публикация Ноември 11, 2011, 01:31:16
    от Selinna
    Седем притчи за любовта - Вера Гюлгелиева « 1 2 3 »
    Книги
    Ich 33 3187 Последна<br />публикация Декември 25, 2012, 13:07:39
    от Ich

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright