Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 ... 5   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дори болката може да бъде прекрасен учител  (Прочетена 5170 пъти)
Бунтарката
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 179

  • Град: София
  • « -: Юли 23, 2009, 15:45:34 »

    В борбата се ражда сила.За да превъзмогнеш болката първо трябва да я изпиташ.
    Тук ми се иска да поговорим за това нещо наречено болка ,от което хората бягат и се плашат,въпреки че повечето хора се развиват най-много в резултат на най-трудните си преживявания.Не смятате ли ,че като се страхуваме от болката така се страхуваме от живота,а тя е неизменен спътник?Няма как да познаеш радостта ,ако незнаеш що е болка.
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    giti
    Гост
    « Отговор #1 -: Юли 23, 2009, 15:55:09 »

    Съгласна. На мен ми е по-лесно да изразявам мисли чрез поезия и есета. По тази тема има едно мое есе побликувано тук в индиго изкуства. Приятно четене Готин
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #2 -: Юли 23, 2009, 15:59:36 »

    -Да така е ? действително положителния е доста кратък. Брои се даже на пръстите  на едната ми ръка. Но тези двама- трима истински приятели са ми дали толкова много обич и подкрепа, та само това е достатъчно за да изтрие отрицателния списък. Но болката от него ще остане? Как да се справя и с това?
      -Не можеш. Тази болка ти е нужна. ! Без нея кой ще измерва и претегля границите за положителните и отрицателните дела на твоите приятели? Без нея как ще знаеш да направиш добро и да бъдеш истински приятел? Нали именно тя ти напомня какво би причинила с необмислено действие на тези които обичаш и уважаваш. Тя болката не е нещо лошо,а просто барометър от който имаш нужда. И те предателите също не са толкова черни-те са твои житейски учители,които те учат как да не постъпваш освен ако не искаш да нараниш някой
    Из "Разговор с моето висше АЗ" на Маргарита Стангър/Гити Готин
    « Последна редакция: Юли 23, 2009, 16:01:20 от giti » Активен
    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #3 -: Юли 23, 2009, 16:35:38 »

    Цитат
    Тази болка ти е нужна. ! Без нея кой ще измерва и претегля границите за положителните и отрицателните дела на твоите приятели? Без нея как ще знаеш да направиш добро и да бъдеш истински приятел? Нали именно тя ти напомня какво би причинила с необмислено действие на тези които обичаш и уважаваш. Тя болката не е нещо лошо,а просто барометър от който имаш нужда. И те предателите също не са толкова черни-те са твои житейски учители,които те учат как да не постъпваш освен ако не искаш да нараниш някой.
    Страхотно,благодаря ти.
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    delfin
    Гост
    « Отговор #4 -: Юли 23, 2009, 18:02:26 »

    Да, болката учи, но на мен не ми се иска да понасям повече болки в това ми физическо въплъщение, имам чувството, че целият ми живот досега е само низ от болки и разочарования, като прекрасните мигове са като малки бисерчета в него и ми се иска точно тези прекрасни бисерчета да се увеличат.
    Активен
    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #5 -: Юли 23, 2009, 23:57:30 »

    delfin ,може би заради всичко това ти си ти .Аз се убедих в едно ,ако искаш да промениш коренно нещата трябва да промениш начина си на мислене.И от сърце ти пожелавам повече бисерчета и по-малко болка.
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    omnia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 59


    Omnia ab Uno

    « Отговор #6 -: Юли 26, 2009, 03:47:20 »

    Единственото, на което ни учи болката е страх.
    Активен

    Обичай "противника" си преди и след битката, а по време на нея му разкажи с всяко свое движение за Бога в теб.
    delfin
    Гост
    « Отговор #7 -: Юли 26, 2009, 08:51:43 »

    Страх не страх скачаш в страшната пропаст и се бориш, иначе никой вместо нас самите не може да се пребори със задачите и препятствията наслагани по пътя ни.
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #8 -: Юли 26, 2009, 13:25:40 »

    Единственото, на което ни учи болката е страх.
    Едно от нещата,на което ни учи болката е как да се преборим със страха!
    Активен
    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #9 -: Юли 26, 2009, 17:47:48 »

    Единственото, на което ни учи болката е страх.
    От болката се страхуват само непросветлените и страхливците.
     
    Цитат
    Колкото и жестоко да ви прозвучи, оказва се, че болката е крайната мярка, посредством която научаваме необходимия за душата ни урок и към нея се прибягва едва тогава, когато всички други средства за обучение са изчерпани. Тогава, когато заинатени продължаваме да тъпчем на едно място или да се въртим в омагьосания кръг на собствените си многократно повтаряни грешки. Съгласни сте, че след като веднъж сме изгорили болезнено ръката си ние никога отново не бихме посегнали към горящата главня, нали? Именно страданието и болката запечатват по незаличим начин в душата ни информацията, че едно деяние, реакция, емоция или начин на мислене е в разрез с космичните закони, чието нарушаване води до нежелани не само за нас, но и за другите последствия.
          Вярно е, че с будното си съзнание може и да не знаем какво деяние в минал наш живот е причина за страданието ни в сегашния, но свръхсъзнанието ни „знае” за какво става дума. Идеята е обаче това скрито знание да стане явно, така че урокът съзнателно да бъде научен веднъж завинаги. Свят ми се завива като си представя колко пъти сме причинявали на другите болка, докато най-накрая се научим да не го правим посредством личното й изживяване. Научаваме се да не предаваме приятел при каквито и да е обстоятелства, едва когато многократно изживеем болката от предателството на собствения си гръб. Да не нараняваме физически или емоционално, да не манипулираме за собствена изгода, да не насилваме или ограбваме физически или духовно и т. н. и т. н. - и все едва тогава, когато всичките тези злини бъдат изпитани от нас самите. Думите на Пако Рабан, че „Най-големите светци са били най-големите грешници” съдържат в себе си една голяма и болезнена истина.
          Питам се, през какви ли страдания е преминал всеки един от нас и какъв ли „грешник” е бил, преди да развие и затвърди някоя от настоящите си добродетели. Разбирането на споделеното дотук би ни помогнало да се отърсим веднъж завинаги от склонността си да сочим обвинително с пръст и безапелационно да съдим и осъждаме. Очевидно е, че едва тогава, когато ние многократно сме преживяли конкретна болка, вече сме напълно наясно какво е усещането, така че сме в състояние да предвидим как би се чувствал човек, комуто я причиним. Поговорката „Сит на гладен не вярва” е валидна в такива ситуации, защото само този, който е гладувал, може да разбере човек, който се оплаква, че е гладен.
           Думите на Джуал Кхул - Тибетеца, че на този етап „расата се обучава чрез страдание”,  които навремето ме потресоха, ми дадоха повод да подложа на преоценка на първо място собствения си живот и страданията, които съм преживяла в резултат на многократно повтаряни от мен сходни грешки. Чудя се за смях ли е или за плач осъзнаването на факта, че както се казва не разбираме от дума (разбирайте – от еднократна болка), та се налага да се обучаваме чрез страдание. Но както всички виждаме, явно дебелоглавието ни и нежеланието ни да се поучим от грешките си, погледнато в общочовешки план, налагат и съответните драстични понякога способи, които в крайна сметка да ни принудят да поемем по пътя, предопределен да ни изведе на следващото стъпало от общата ни еволюция.
         И когато това се осъществи, ще ни се наложи да преминем през мъчителния етап на адаптация към съществувание, лишено от болка и страдание. Звучи парадоксално, но това ни предстои в следващите ни животи. А ако сме отличници и учим бързо и качествено – може да го преживеем и в настоящия. Нашето здраве, живот и съдба, както никога досега, са в нашите ръце и от нас самите зависи ще изберем ли болката за учител или ще положим старание да се справим и без този толкова нежелан наставник.

    http://anahata.blog.bg/lichni-dnevnici/2006/09/04/bolkata.12541
    « Последна редакция: Юли 26, 2009, 18:19:53 от Бунтарката » Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    delfin
    Гост
    « Отговор #10 -: Юли 26, 2009, 23:24:42 »

    Но защо и страдат все най-добрите хора, а лошите си "живеят живота", както се казва? Често си задавам този въпрос, ту си отговоря нещо и пак си го задам след някоя поредна случка в живота ми.
    « Последна редакция: Юли 27, 2009, 02:14:20 от delfin » Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #11 -: Юли 27, 2009, 02:07:16 »

    Защото делфи, лошите не са се научили да страдат. Като лоши те не усещат болка и само нагледно изглежда,че са по-добре.Радвай се,че страдаш-това говори,че живееш живота си както трябва,а не повърхностно,като гореспоменатите Целувчица(това би трябвало да е целувчица)
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #12 -: Юли 27, 2009, 02:17:55 »

    Ако си живея живота както трябва или да съм го живяла както трябва, то не би трябвало сега да се намирам във физ. тяло на тази планета-затвор, а да съм някъде из Пространството в по-чисто измерение в нежна обстановка (нещо като описанието на бъдещето за 4-тото измерение) (то има и описания на други светове, които са още по-прекрасни, но са още недостижими, освен като мечти за бъдещето). Ама съм тук и явно не го живея както трябва.  Ухилен
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #13 -: Юли 27, 2009, 02:49:16 »

    Говорим за живота ти сега,тук,на момента. Щом страдаш,занчи го живееш. Щом те боли-значи се учиш и се подготвяш за друго по-хубаво измерение. Затова радвай се,че те боли и страдаш,защото така се учиш и подготвяш за по-добро.....И съжелявай тези,които не могат да страдат и не ги боли.
    Щастлив е глупака,защото умният може да страда. Колкото повече човек израства духовно,толкова и страданията му са по-големи. Няма начин де е друго в този триизмерен свят.
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #14 -: Юли 27, 2009, 15:54:06 »

    Тукашният живот за мен е наказание, така се чувствам. Въпреки, че знам, че е трябвало да се родя за нещо тук и се досещам поне за една малка част за какво. Тъжен
    Активен
    Страници:  [1] 2 3 ... 5   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Атлантида вече може да бъде открита от всеки
    Древни цивилизации
    Аэ съм 0 1688 Последна<br />публикация Юни 02, 2010, 15:10:54
    от Аэ съм
    Йога без учител
    Йога
    Kaloyan 11 2104 Последна<br />публикация Януари 17, 2011, 02:44:18
    от Ivs.SY
    Кръвната група може да бъде променяна
    Любопитни факти
    Kery 0 1433 Последна<br />публикация Юли 05, 2010, 16:41:24
    от Kery
    Зависимостта от болката.. « 1 2 »
    Въпроси и отговори
    Amaranth 25 1954 Последна<br />публикация Декември 31, 2012, 21:59:09
    от вожда
    Може ли душата да бъде зла? « 1 2 »
    Въпроси и отговори
    Sue 15 963 Последна<br />публикация Август 17, 2012, 15:24:06
    от Щуродино

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright