Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 ... 28   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Клуб "ПОЕЗИЯ, ЕСЕТА И РАЗКАЗИ"  (Прочетена 25039 пъти)
giti
Гост
« -: Юни 14, 2009, 02:06:22 »

Мисля,че на всеки, ще е интересно да погледне живота на едно индиго и под един друг ъгъл. Навсякъде се говори колко творчески личности са индого децата-било то пораснали или не.
« Последна редакция: Октомври 21, 2010, 22:15:34 от indigo » Активен
crownedXclown
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 101


« Отговор #1 -: Юли 06, 2009, 20:34:29 »

ами малко ми е притеснено  Веселяк и не е особено весело,но все пак ако на някого му хареса да ми пише



                Картонени Герои

                               „...И в мъглата жълтопепелява,
                                  В нейното зловещо празненство,
                                  Броди  тежко,неспокойно плава
                                  Някакво задгробно същество...”

Опушеното от цигарен дим небе бавно потъваше в тъмнината на така чаканата нощ.Сенки бавно и провлачено се спускаха през завесата от дим и като вълна покриха улиците.Уличните лампи блещукаха леко,а тъмната им светлина привличаше нощните пеперуди,които бавно пърхаха около тях.Нощта и димния воал така се бяха слели,че звездите не се виждаха,сякаш бяха покрити с було,което бавно се движеше към заветната си цел – луната.Когато стигна,започна да пълзи по нея и да я дърпа към себе си,но сякаш бавно увеличаваше страданието й.Скоро мъчителното завладяване приключи и всичко беше покрито с пелерина.Само мъждукащите светлинки на все още работещите лапми се виждаха в нощта.Петна.Гъстата завеса ги правеше размазани и неясни.Не пропускаше лъчите през дебелата си обвивка.Размазваше ги още преди да са се опитали да навлязат в пределите й.
Тъпо отекващите стъпки гаснеха  в безплътните мрежи на гъстата мъгла.Нямаше и лек бриз,сякаш мъглата беше засмукала целия въздух.Вакум.Застоелият въздух,който  бавно биваше всумукан,носеше аромата на цигарен дим,страх,отчаяние,сълзи и смърт.Ароматът полепваше по кожата ти,проникваше във вените и бавно всмукваше в себе си душата докато не останеше просто празна обвивка,пълна с подозрение и страх..Топлината в мрачната нощ засилваше чуството в бавно изтискваното тяло.Топлината се процеждаше в дробовете вместо въздух и ги изпълваше с жажда за живот,но вече изцедените сили нямаше кой да ги замести.Клоните на дърветата се поклащаха и скърцаха,виеха се,съскаха.Листата падаха едно по едно.Сякаш отброяваха оставащото време.
   Светът,като замърсена малка рана,на която не обръщаш внимание,вече беше инфектиран.Гниеше и сега беше изяждан отвътре.Вече беше късно.Откритата твърде късно инфекция не може да бъде спряна.Вирусът бавно,удължавайки агонията на загиващата цивилизация,изстискваше живота от жилите му.Оставащият въздух се сгъстяваше и притискаше като стена дробовете.Усещането за идващата агония,те караше да хванеш ръката,която сенките ти подават завличайки те в гъстата смес,омайвайки те с мистериозността си и чуството,което не можеше да се опише,но качваше адреналина ти.
    Нали това искаше – приключения от приказките, да бъдеш герой.Отвъд тази линия никой не е жив.Още един картонен герой беше изсмукан и завлачен към още младата нощ.Опитвайки се да хване и поеме последни капки въздух,влачеше ръката си към тази,която му беше подадена.Очите – умрели,в съзнание и в същото време мозъкът беше изключен,главата  наклонена на дясно и дясната ръка на сърцето.Кукла-копие на любимия герой.Нима да бъдеш копие на някого може да те задоволи?
    Протягаш ръка към смъртта,а точно от нея се опита да избягаш с този жест.Хайде,влез вътре,изчезни.Така както и животът в очите ти изчезна за секунди.
    Поредният картонен герой изчезна,опитвайки се да избяга от това,което беше дошъл да победи,а вместо това направо скочи в обятията му.А то го прие и куклата без да упорства,без да се бори,изчака да бъдат изсмукани последните капки живот от плътта й.Ароматът на отиващият си живот беше опияняващ като наркотик,който проникваше във всяка клетка от съществото на мъгливото нещо,докато всмукваше жалкия живот на картонената кукла.По устните й пролази усмивка.Усмихваш се пред лицето на неизбежното ли?Не,не беше това.Изражението можеше да заблуди всеки,но не и сянката.Излъчваше такова безстраше и спокйствие пред смъртта.Ако някой те погледнеше,би възкликнал:
                       „Колко е смел и безстрашен.Усмихва се дори пред смъртта!”
    Тези мъртви очи не можеха да излъчват безстрашие.А усмивката ти беше от радост,че идва краят и агонията ще изчезне.Закъде бързаш, „безстрашни”!?Нека се позабавлявам още.Не си първият и няма да си последният,а тези фалшиви усмивки отдавна не ме трогват.Виждам през илюзията на живота ти,изпълнен с жалки опити да станеш нещо,което не е било за теб.Затова си мачкал хора.Крадял си съдби,но тази съдба не е за теб.Точно както не можеш да сложиш кубче в кръгла дупка,така и ти не пасваш на тази съдба.Защо сега драпаш обратно?Опитваш се да избягаш ли?Недей.Никой ли не ти каза,че плачът ти е напразен?Никой няма да те чуе.Сам си.Просто удължаваш страданието си.Няма връщане назад.Оставаш тук, в сенките,при другите измислени герои, в очакване на следващия.
    Ето го и него.Хей страннико,какво правиш тук,в тази непроходима тъмнина?У ти ли търсиш приключения?Почакай малко.Спри.Ела да поиграем.Нека чуя и твоята история.Просто прекрачи тази линия,ала трябва да знаеш,че няма връщане назад.Тази мъгла като невидима стена разделя два свята.Като огледало на вътрешният ти свят,аз ще бъда твоето отражение.Хайде престъпи и нека играта започне.
    Ела пътнико,нека потанцуваме.Зажърти се с мен сред ураган от спомени и илюзии на миналото.Остави тъмнината да дръпне струните и да потънем в мъглата унасяйки се в  музиката на отаянието и агонията.Усещаш ли вече липсата на въздух?Сякаш четири стени те притискат,докато аз дърпам душата ти към стомянена кутия.Не се бори.Направи като другите и се откажи.Ти си кукла на конци,а аз съм кукловода.Така както аз протягам ръка към теб,протегни и ти твоята.Ще те закарам при другите парцалени герои.Те,те очакват.Позволи на демоните,които лежът и трепнат в очакване,да те отведът.
    Какво чакаш?Не искаш ли агонията да спре?Няма спасение.Това е моята игра и аз не губя.Но да,признавам ти,че стигна по-надалеч от останалите.Ето започва се.Защо ли този път имаше усещане за надежда?Но не,ти си като останалите.Сега просто ще седна отсрани и ще гледам как живота се ицежда през тялото ти.
     Седя пред теб и те гледам.Ето я усмивката,а сега и безжизнено протегнатата ръка.Какво?Но защо?
       „Хей,малко момиченце,бягаи оттук.Опасно е.Или ти си ангела,който е дошъл да ме отведе?Опасявам се,че вратите на рая,няма да се отворят замен.”
     Кой си ти страннико?Защо ме виждаш?Защо протягаш ръка да ме спасиш?Може би све пак си истински.Може би не си направен от картон,парцалива кукло.Опитваш се да спасиш едно дете,въпреки че твоят край е тук и тропа с крак нетърпеливо,чакайки да те откара при останалите картонени кукли в колекцията ми.Тази усмивка,тя не пада.Агонията те разкъсва бавно и все пак ти продължаваш да се усмихваш.Пзволи ми да погледна в очите ти.Същият пламък,с който навлезе в необятната мъгла,с който протегна ръка да спасиш смъртта,тои още е там.Кожата и ръцете ти са толкова студени.Позволи м ида ги подържа.Защо нямаш пулс,страннико?Мъртъв си.А как тогава чувам ударите на сърцето ти?Толкова са силни и успокочващи.Мелодията им напомня  за  звука на надеждата,която скоро не беше свирила тук.
     Ти, безстрашни,протегна ръка да спасиш едно дете,да спасиш мен.Нали ти казах ще бъда твоето отражение,твоето жътрешно огледало.Единствено за теб не промених формата си.Аз загубих...
       Хайде,върви си.Бягай надалече,преди да размисля.Върни се в твоя свят и не идвай никога вече в моя.Не си желан тук.Аз не съм твоя кукловод.
        Живей живота си.Ти си го заслужи.Аз от своя страна ще остана тук,при моите кукли,в очакване на следващият ми картонен герой.
         Ти ли си? Нека играта започне.
 

       Не можеш да се разчиташ на очите си когато въображението ти е извън   фокус                                                                                                                        Марк Твен

Активен

After the era of kings a lonely knight is fighting for lost battles...ahh the war effect...there are no winners in the war.Everybody loses
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Юли 07, 2009, 00:08:17 »

Хубаво е.
Активен
crownedXclown
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 101


« Отговор #3 -: Юли 07, 2009, 00:29:37 »

мерси  Веселяк

аз преди малко прочетох и другите.Неща доста са интересни,особено първото  Усмивчица и стихотворението за цената мн ми хареса
Активен

After the era of kings a lonely knight is fighting for lost battles...ahh the war effect...there are no winners in the war.Everybody loses
delfin
Гост
« Отговор #4 -: Юли 07, 2009, 16:08:18 »

Когато бил на 4 год., Никълъс написал следното стихотворение (с малко помощ от приятел по отношение на правописа):

Любовта ме движи,
любовта е красива,
любовта успокоява,
любовта е затрогваща
и навред ме пренася!
Тя е в тялото ми,
движи ме
и съм жив -
цялото ми същество е едно цяло.


Никълъс М. Ченси. (С помощта на неговата приятелка Лора Батсън)



Никълъс е Кристално дете.
« Последна редакция: Юли 08, 2009, 15:19:05 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #5 -: Юли 08, 2009, 15:25:35 »

Гити, думи нямам за тези редове, все едно са едно към едно за мен написани. За съжаление аз нямам дар слово, но пък твоите думи ми бръкнаха в най-дълбокото в душата. 


Светлина само по Пътя ти да има и да носиш светлина на всички!
« Последна редакция: Юли 08, 2009, 19:20:41 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #6 -: Юли 08, 2009, 19:28:55 »

При мен обаче способностите ми за анализ се обострят все повече и повече, особено за сравнителен анализ. Мога и да поемам информация на малко повече нива и да я сравнявам една с друга. Така си съставям моят пъзел и си подреждам въпросите и отговорите, както и новите въпроси, които изникват и новите отговори и т.н. в Безкрая. Този Безкрай страшно ме влече и си уча усилено върху него.

Не мога да пиша (т.е. да се изказвам добре) , но ми е дадено да мога да извличам есенцията от книги, филми, и всякакъв друг вид информация.

Предателството е тежко нещо и уроците от него също, но важното е изправяне, намиране на нови сили и продължаване по тази тясна пътека, но този тесен Път ме привлича и ми се дават все повече данни по него.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #7 -: Юли 22, 2009, 15:04:16 »

Писания на различни Деца на новото време

- "Спомням си какво беше усещането да съм удома. Беше много по-различно от тук. Всичко изглеждаше красиво. Обичах всички и всички ме обичаха. Защо тук не е така?"

                         Андрю - на 4 г.


- " Да създадем нова реалност в този свят е толкова лесно, колкото и да го направиш."

                         Телепатично послание на едно дете


- "Изпращането на съзнанието ни в съвършени геометрични форми ни позволява да излезем извън рамките на времето и пространството. Като работим по този начин в същата тази конструкция, от която е създадено всичко, няма начин да сгрешим."

                         Саламандровият орб


- "Спомням си, че нямаше такова нещо като време. Това ми допадаше, понеже никога не ставаше време за лягане."

                         Алек, 6 г.


- "Искам отново да съм в Атлантида. Там бях щастлив. Искам да се върна, защото, когато съм извън физическото си тяло, се чувствувам свободен! Мога да тичам, мога да летя, мога да бъда всичко и навсякъде, където поискам!"

                         Уилям, 11 г.


Активен
crownedXclown
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 101


« Отговор #8 -: Август 09, 2009, 13:44:27 »

това последното е невероятно направо  Усмивчица  ритъма на цялото стихотворение не се губи до края  Плезещ се ^^
Активен

After the era of kings a lonely knight is fighting for lost battles...ahh the war effect...there are no winners in the war.Everybody loses
цвете
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 4

  • Град: Варна
  • « Отговор #9 -: Август 24, 2009, 16:12:37 »

    Насред глъча...-
    Чуй Тишината!... -
    Невидима прозрачност,
    избелена от пръски суета.
    Заслушана е
    във диханието на земята...
    Туптене ражда -
    без сенки, в светлина...

    Чуй Тишината... ! -
    Без пориви
    и искащи желания,
    ... Просто бъдейки 
    Вселена от Любов!...
    Чуй нейното послание -
    Единство от Хармония,
              посята
    във всяко живо същество...

    Заслушай се!...
    Звук-вечност!... -
    Сбрало го е твоето Сърце! -
    Необятен космос звездни океани
    нашепват в Малка Раковина
    от Вселенското Море!...
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #10 -: Август 24, 2009, 16:21:39 »

    Много ти е добро стихотворението, Цвете. Добре дошла.
    Активен
    crownedXclown
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 101


    « Отговор #11 -: Август 24, 2009, 16:40:03 »

    много е образно такова в смисъл може да се почувства  Усмивчица много си личи това във първото изречение още ^^
    Активен

    After the era of kings a lonely knight is fighting for lost battles...ahh the war effect...there are no winners in the war.Everybody loses
    цвете
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 4

  • Град: Варна
  • « Отговор #12 -: Август 24, 2009, 17:25:02 »

    благодаря ви, че ви има и ви открих!
    с всички вас тук започвам да се връщам към себе си .... бях се загубила сякаш
    !!!
    Активен
    dayana
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 292


    « Отговор #13 -: Септември 10, 2009, 04:06:05 »


             Най-вероятното в мен е,че не мога да кажа всичко,
         което е станало с мен,когато те гледам и грешката е моя.
             Може би това се дължи най-вече на това,
         че истината боли,но най-много боли,е да я признаеш
         на смия себе си.
             Да вземаш решения,е много важна стъпка,
         но съмнението дали е правелно те кара
         да се държиш винаги различно.
             Но в основата на всичко взето заедно,като цяло
         е същноста на нашите души и не зависимо от всичко
         се гради само въху едно единствено нещо-Любовта!
             Какво е Любовта?
             Кой как е разбира и чувства?
             Дали наистина я осъзнава,
         или само се залъгва?
             Но всичко се гради само и само
         на нея-на Любовта!
             Трудно обяснимо чувство.или както и да е там,
         но истината е там,че се възприема различно,
         по своему,или както му е изгодно.
             Не разеснявам тази тема,всеки винаги ще има
         своя теза,но да не забравяме,че Любовта е единствена и,
          че не сме сами!

               Не може да определим точно как се чувстваме-
    щасливи или нещастни!
               Това което имаме в момента
    не го ценим,а това което нямаме го търсим.
                Правим грешки за да се учим,
    но все пак оставаме неуки.
               Вървим по пътя житейски
    падаме,ставаме,пълзим,вървим и все
    си оставаме същите,без да се научим и пазим
    това с което сме дарени.
                Това е същноста на човеците!!!
             
    Активен

    ИСТИНАТА семето на МЪДРОСТА- може да бъде открита къде ли не!
    Можем да посочим пътя ня другите,ала всеки трябва да го извърви сам-докато не прогледне за СВЕТЛИНАТА на неподправената МЪДРОСТ,там,в края...от където сме поели всички, някога много отдавна,в зората на ВРЕМЕТО!
    delfin
    Гост
    « Отговор #14 -: Септември 10, 2009, 16:06:44 »

    Когато щастието идва, ние никога не си задаваме въпроса - "Защо е то при нас?" и никога не му се сърдиме, но когато сме нещастни, ние винаги си задаваме безброй, безброй въпроси. Това е, защото според мен, човек се е научил лесно да получава, а трудно да ДАРЯВА.

    Когато ние искаме малко от живота, /говоря като придобивки/, тогава някой да ни подари и най-незначителното нещо, ние се чувствуваме щастливи и доволни. Същото е и в отношенията между близки хора. Не е редно ние да изискваме неща от скъпия ни човек, без да си задаваме въпроса какво време и каква енергия ще му коства и дали няма да му попречи на неговото духовно израстване, а ние като малките деца протягаме ръце към шарените играчки и искаме още и още, защото всички така го правят и не кажеме "СТОП". Това се отнася за почти всичко в живота, което ни заобикаля.

    Сбъркана ни е ценностната система. Докато не осъзнаем това нещо, ние никога няма да оценим човека до нас, няма да оценим какво ни е дадено и ще бъдеме безкрайно недоволни от живота си.
    Активен
    Страници:  [1] 2 3 ... 28   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Клуб "ИНДИГО СВЯТ" - ВСЕЛЕНА НА ПОЗНАНИЕТО! « 1 2 »
    Всичко относно индиготата
    11WOLF11 24 4948 Последна<br />публикация Декември 02, 2012, 14:38:57
    от angel7light
    Клуб "ИНДИГО ХУДОЖНИЦИ" « 1 2 ... 18 19 »
    Изкуство
    11WOLF11 274 21279 Последна<br />публикация Ноември 21, 2013, 10:40:24
    от mishi
    Клуб "ИНДИГО МУЗИКА" « 1 2 »
    Изкуство
    11WOLF11 21 2561 Последна<br />публикация Октомври 10, 2010, 23:58:00
    от Amaranth
    Клуб "ОКОТО НА ФОТОГРАФА" « 1 2 ... 7 8 »
    Изкуство
    summerwine 116 6497 Последна<br />публикация Май 22, 2012, 23:24:34
    от Soul
    Клуб " музика , колажи , видео "
    Изкуство
    Amaranth 1 1158 Последна<br />публикация Юли 19, 2011, 22:39:55
    от Amaranth

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright