Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Как се достига познанието на свръх чувствените светове  (Прочетена 1295 пъти)
Administrator
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Юли 21, 2009, 23:57:11 »

    Как се достига познанието на свръх чувствените светове

    Във всеки човек спят способности посредством които той може да достигне познанието на висшите светове.

    Мистикът, гностикът или теософът говорят за света на душата и на духа като за понятия толкова действителни, колкото за другите е действително това, което се вижда с физическите очи и се усеща с физическите ръце. И неговите слушатели са в право да твърдят, че онова, за което той говори, аз мога също да узная, ако развия в себе си онези сили, които в него са вече пробудени, а в мене още спят. Въпросът е само с какво да се започне, за да се разбудят тези сили. На това могат да ни научат само онези, които вече са ги пробудили.

    От незапомнени времена са съществували школи, в които лицата, които са развили висшите си способности, са давали наставления на онези, които са се стремели да развият в себе си същите способности. Такива школи се наричат езотерични или тайни школи, а обучението, което се преподава там - обучение в тайната на окултната наука. Никак не е чудно, че казаното може да предизвика недоразумение - защо тези лица крият своите познания? Ако в тях има неща действително сериозни, то няма нужда до ги държат в тайна, напротив, може и трябва да ги откриват и направят достояние на цялото човечество.

    Посветените в същността на тайното знание ни най-малко не се учудват на такова разсъждение на непосветените. Тайната на посветените разбира само този, който сам е посветен до известна степен в тайната на живота. Но пита се, по какъв начин непосветеният може да почувства някакъв интерес към тъй нареченото тайно знание? На какво основание той трябва да търси такова знание, за природата на което не може да си състави някаква представа? В основата на този въпрос лежи грешното понятие за същността на тайното знание.

    Всъщност тайното знание се подчинява на същите закони, както и всяко човешко знание. То е тайна за средния човек в същия смисъл, в какъвто писмото е тайна за неграмотния. И както всеки може да се научи да пише, ако избере правилен път, така всеки може да стане таен ученик и даже учител, ако избере съответния път. Само в едно отношение условията тук са други, а именно: независимо от желанието на човека за усвояване на изкуството писане, могат да се явят препятствия като бедност или културните условия, в които човек е роден; за достигане познание на висшите светове за този, който сериозно търси това, не съществуват никакви препятствия.

    Мнозина смятат, че учителите, които могат да дадат разяснение за висшите знания, трябва да се търсят на определено място. Всеки, който сериозно се стреми към висшите знания, няма да се бои от никакви препятствия, за да намери Посветения, който да го въведе във висшите тайни на света. От друга страна, за всеки трябва да бъде ясно, че и посветеният при всеки случай ще намери този, който сериозно и дълбоко се стреми към висшето познание, защото съществува строг закон за Посветените, според който никой човек не се лишава от правото на знанието, до което той е дорасъл вътрешно.

    Заедно с този закон има и друг също строг закон - на никой не могат да бъдат дадени тайните знания, за които той още не е повикан. Колкото е по-съвършен Просветеният, толкова по-строго се изпълняват от него тези два закона. Орденът на Посветените е ограден с непроницаема стена и двата посочени закона образуват връзките, които свързват съставните части на тази стена. Ти може да се намираш в най-интимна дружба с Посветения, но тази стена ще те разделя от него дотогава, докато не станеш също Посветен; ти можеш напълно да се ползваш от любовта и сърцето на Посветения, но той няма да ти повери своята тайна, ако ти не бъдеш достатъчно зрял за това; ти можеш да го ласкаещ, можеш да го питаш, нищо не може да го застави да ти открие онова, което той не смее да ти открие, докато ти не си подготвен да го разбереш правилно.

    Пътищата, които водят човека към зрялост и го правят достоен да възприеме духовната тайна, са точно определени. Тяхното направление е начертано с вечни букви в храмовете, където Посветените пазят висшите тайни. В старите доисторични времена тези храмове са били видими и за физическото зрение.

    Сега, когато животът съвършено е изгубил духовността, те са невидими за външното око. Но те съществуват навсякъде и всеки, който ги търси, ще ги намери.

    Само в своята собствена душа човекът може да намери средствата, които да накарат Посветения да се разкрие пред него. Той е длъжен да развие в себе си до висока степен известни качества, и само тогава може да му бъдат съобщени висшите съкровища на духа.

    Известно основно настроение на душата трябва да послужи като начало на това. Окултистът нарича това основно настроение път на благоговение, и само този, който притежава такова основно настроение, може да стане ученик.

    Опитният в тази област знае какви наклонности се забелязват в детинство у тези, които по-късно стават ученици. Има деца, които със свещен трепет гледат на почитаните от тях личности. Подобно отнасяне събужда в дълбочината на тяхната душа чувство, което унищожава всяка мисъл за критика, всяка сянка за противодействие.

    Такива деца стават юноши и девойки, които са способни да се радват, когато гледат нещо достойно за почит. От такива деца излизат много ученици. Ако някой стои пред вратата на дълбоко почитан човек и го изпълва свещен трепет, когато влиза в стаята, която му се струва светилище, той притежава чувство, което може да послужи като зародиш за неговото бъдещо ученичество.

    Честит е този, който носи в себе си такива наклонности. Но не трябва да се мисли, че такива наклонности носят зародиш за сляпа покорност и робски чувства.

    Опитът показва, че по-добре от всички и по-независимо държат главата си тези, които знаят да благоговеят там, където благоговението е уместно. А то е уместно тогава, когато произтича от дълбочината на сърцето.

    Ако ние не повикаме към живот от дълбочината на нашето сърце ясното съзнание, че има нещо по-високо от самите нас, то ние не ще намерим в себе си сили, за да се издигнем до висшите възприятия. Посветеният е придобил сила да повдига главата си към висините на познанието като е склонил сърцето си към дълбоко и живо благоговение.

    Духовните висини могат да се достигнат само като се премине през вратата на смирението. Истинското познание може да се достигне само когато се почита това познание. Разбира се, човекът има право със собствени очи да гледа светлината, но той трябва да придобие това право.

    В духовния живот владеят същите закони, каквито и в материалния. Ако се натрие стъклена пръчка със съответна тъкан, тя се наелектризира, т.е. получава сила да привлича малки частици. Всеки, запознат с физиката, знае това. Също така и всички, които владеят началните основи на окултизма, знаят, че чувството на истинско благоговение развива в душата сила, която рано или късно ще приближи човека във висшето познаване.

    Този, който има наклонност към благоговение или който по щастие го е получил чрез съответното възпитание, носи в себе си много благоприятни условия, когато в бъдния свой живот потърси достъп към висшето познание. Онзи, който не притежава такава подготовка още при първите стъпки на пътя ще срещне пречки, ако чрез енергично самовъзпитание не развие чувството на благоговение. В днешно време е много важно да се обърне особено внимание на това.

    Нашата цивилизация .настройва хората повече към критика, към осъждане, отколкото към благоговение и предано почитане. Нашите деца много по-лесно критикуват, отколкото се прекланят пред висшето. А при това всяка критика, всяка осъждаща мисъл, толкова понижават силите на душата към висшето познание, колкото самоотверженото почитание ги развива. С това ние не говорим против нашата цивилизация. Именно по силата на критиката и съзнателното отнасяне на човека към правилото "всичко изпитвайте и приемайте доброто", ние дължим величието на нашата култура.

    Никога човек ни би достигнал тези резултати в науката, промишлеността, в начините на съобщенията, не би стигнал и до днешните правови отношения, ако навсякъде не си е служил с критиката и не се е ползвал от мащаба на собствения си разум. Тези придобивки във външната култура обаче е трябвало да бъдат заплатени със съответната загуба на духовност и висши познания.

    За всеки трябва да бъде ясно, че при пълното потъване в днешните житейски суети, много трудно може да се достигне познанието на висшите светове. При тези условия само енергичната работа над самия себе си може да помогне на човека. В онези времена, когато условията на материалния живот не са били толкова сложни, по-лесно се е достигало духовното издигане. Достойното за почит, издигнато до святост, се е отделяло от другите житейски понятия. Във века на критиката идеалите се принизяват. Други чувства заемат мястото на почитта, преклонението, обожаването и удивлението.

    Нашият век оставя все по-назад тия чувства и съвременният човек във всекидневния си живот твърде рядко се сеща за тях. Но този, който търси висшето познание,трябва да възроди в себе си тези чувства, трябва да се научи да ги влива в своята душа. Това се постига не със знание, а с живот.

    Който иска да стане ученик, трябва навсякъде, във всичко обкръжаващо го и в своите собствени преживявания да търси онова, което може да възбуди чувство на удивление и благоговение. Навсякъде, където е възможно, той трябва да се въздържа от всякаква критика и всякакво осъждане. Ако аз срещна някого и осъдя някоя негова слабост, то аз губя най-висшата си духовна сила, но ако се помъча с любов да се задълбоча в неговите добри качества, с това аз събирам тази сила.
    Активен

    Administrator
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #1 -: Юли 21, 2009, 23:57:25 »

    Учениците на окултизма трябва винаги да следват това правило. Опитните окултисти знаят каква сила се придобива, ако във всички неща се вижда доброто и се въздържа от осъждане. Но това не трябва да бъде външно правило в живота. То трябва да проникне самата дълбочина на нашата душа. Човек може сам да усъвършенства себе си, той може напълно да се преобрази.

    Това преобразяване обаче трябва да се извърши в неговия вътрешен свят, в областта на неговите мисли. Не е достатъчно външно да проявява уважение към едно или друго същество, той трябва да храни такова уважение в своите мисли. Трябва съвършено да изгони от съзнанието си всяка помисъл за осъждане и критика и да се старае да развие в себе си мисли за уважение и благоговение.

    Всеки момент, когато това се постига, в човека се пробуждат сили, които иначе биха останали в спящо състояние. Чрез това в човека се открива духовното зрение. Той започва да вижда неща, които по-рано са били невидими за него, започва да разбира, че дотогава е виждал само част от света. Всеки човек за него се явява в съвършено друг вид, макар че засега той още не може да вижда човешката аура - за това е необходимо по-високо развитие.

    Незабелязано за външния свят се извършва встъпването на ученика в пътя на познанието. Възможно е и никой да не забележи промените в него. Той изпълнява своите задължения, труди се, както и по-рано. Промяната става само вътре в него, скрита за външния поглед. Целият душевен живот на човека се просветлява от това основно настроение за благоговение към всичко, което е истински достойно. В това единствено основно чувство се събира като в център целият душевен живот на човека. Както слънцето със своите лъчи съживява всичко живо, така и благоговението в ученика одухотворява всички чувства на душата му.

    Отначало човек не вярва, че такива чувства като почит и уважение могат да имат нещо общо със способността за познание. Това произлиза от обстоятелството, че ние сме свикнали да си представяме способността за познание като нямаща никаква връзка с другите душевни действия. Но при това се пропуска, че душата е тази, която познава. Чувствата за душата са същото, каквото е храната за тялото. Ако на тялото се дава вместо хляб камък, то неговата дейност ще се прекрати.

    Същото става и с душата. За нея почитта, уважението, благоговението са питателни вещества, които я правят здрава и силна и преди всичко силна за познавателна дейност. И обратно - презрението, омразата, неоценяването качествата на достойния парализират н убиват познавателната способност. За окултиста този факт се вижда в аурата на човека. Душата, която е развила чувството за почит и благоговение, променя своята аура. Жълто-червените и керемидено-червените цветове изчезват и се заменят с гълъбово-червени. Заедно с това се открива нова способност за познание.

    Ученикът започва да познава такива неща от обкръжаващата го среда, за които по-рано не е имал никакво понятие. Благоговението събужда в душата симпатическа сила, посредством която към нас се претеглят свойствата на обкръжаващите ни същества, които дотогава са били скрити (окултни) за нас.

    Още по-действено ще стане придобитото чувство за благоговение, когато към него се присъедини и друго чувство. То се състои в това, че човек се приучава да отдава по-малко значение на впечатленията си от външния свят и в замяна на това да развива силно вътрешния си живот. Човек, който преминава от едно впечатление към друго, който всякога търси развлечения, не е годен за окултното знание.

    Ученикът не трябва да бъде глух за впечатления, които идват от вътрешния свят, но богатството на неговия вътрешен живот трябва да направлява тези впечатления. Човек със силно чувствителна душа, при преминаване през планинска местност има различни преживявания от човек с бедни чувства. Само преживяното вътре в нас ни дава ключа за красота на външния свят.

    В душата на човек, който плава по море, могат да се породят съвсем малко преживявания, докато друг при същите условия възприема безсмъртната реч на Мировия Дух и му се откриват тайните на миротворението. Нужно е само умело да се отнасяш със своите собствени чувства и представи, ако искаш да развиеш дълбоко съдържателно отношение към външния свят. Светът във всички свои прояви е изпълнен с божествено величие, но за да намерим величието в това,което ни обкръжава, трябва предварително да го преживеем в нашата собствена душа.

    За тази цел ученикът трябва да намери в своя живот такива минути, в които той в самота и тишина да се погълне в себе си. Но в тези мигове той не трябва да се предава на размишление за своето лично аз. Това би го довело до противоположни резултати. Той трябва в такива минути на вътрешна тишина да даде отзвук на преживяното, на всичко онова, което му е открил външният свят. Всеки цвят, всяко животно, всяко явление ще му открият в тези минути на тишина неочаквани тайни. Това ще го подготви да гледа на всички впечатления от външния свят със съвсем други очи.

    Преминаването от едно впечатление към друго притъпява способността за познаването. Само възприемащият, който се стреми възприетото да му открие своята същност, успява да развие своята познавателна способност. Ученикът не трябва да се стреми да продължи усещането, а чрез вътрешната дейност да обработва възприетото.

    Тук се крие твърде опасен подводен камък. Вместо да работи в себе си той може да отправи силите на волята си, за да задържи възприетото впечатление и изчерпи доставяната от него наслада и тогава за ученика се откриват много източници на заблуждение. Той трябва да премине през цял ред съблазни. Всички те искат да завладеят неговото "аз", да го затворят в себе си,тогава, когато той трябва да го открие за света. Той трябва да търси впечатленията, защото само така може да пренесе външния свят в своята душа.

    Ако се притъпи за впечатления, той ще прилича на растение, което няма да бъде повече в състояние да привлича към себе си храна от околната среда. А ако се ограничи само във възприемане на впечатления, той се затваря в себе си и ще има значение само за себе си, но не и за света. Колкото и силно да живее, колкото и силно да развива своето "аз", светът ще го отдели от себе си. За света той е мъртъв. Ученикът гледа на всички впечатления само като на средство да стане по-ценен за света. За него насладата е само наставник, който му тълкува живота. Той се учи не да събира знания като съкровища, а да може със своето знание да послужи на света.

    Съществува основен закон в тайната наука, който не трябва да се нарушава. Всеки учител трябва да го запечата в съзнанието на своя ученик. Този закон гласи: всяко познание, с което ти искаш само да се обогатиш, да събираш съкровища вътре в себе си, ще те откъсне от твоя Път, но всяко познание, което ти търсиш за благото на човечеството и всеобщото развитие, ще те премести крачка напред.

    Този закон трябва непременно да се изпълни. И не можеш да станеш ученик, ако не направиш този закон ръководна нишка в своя живот. В много окултни школи тази истина е формирана така:всяка идея, която не стане за тебе идеал, убива твоята духовна сила; всяка идея, която става за тебе идеал, създава в теб жизнена сила.

    "Път към познанието на висшите светове"

    Рудолф Щайнер
    Активен

    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #2 -: Октомври 15, 2010, 10:28:54 »

    Темата за смирението се оказва много важна за развитието на свръхсетивните способности. Защото днес, в това число в нашия форум, много често забелязваме желание да се критикува, да се посочват грешките на другите.
    Често това води до конфронтация; което е по-лошо обаче, така се забавя развитието на духовните способности на човека.

    В подкрепа на това ще приведа отново думите на Щайнер, посочени вече в началото на тази тема:

    Ако не се проникнем с дълбоко усещане, че има нещо по-високо от самите нас, ние няма да намерим в себе си и силата, която може да ни отведе във висшите светове. Посветеният е овладял силата да се издига във висшето познание, само защото е изпитал преклонение в своето сърце. Висините на Духа могат да бъдат превзети само ако се мине през портата на смирението. Никой не може да стигне до истинското познание, ако не изпитва преклонение пред него.

    Несъмнено, човек има правото да гледа светлината в лицето, но той трябва да придобие това право. В духовния живот също има закони, както в материалния свят. Ако натриете стъклена пръчка с подходяща тъкан, тя се наелектризирва, т. е. получава силата да привлича малки частици. Това явление произтича от един природен закон и е познато на всеки, който е запознат с физиката. Но по същия начин и всеки, който е запознат с началните положения на Тайната Наука, знае: всяко чувство на истинско смирение поражда в душата сила, която рано или късно издига човека в областта на висшето познание.

    Този който е склонен към чувство на смирение, или е имал щастието да е насочен към него от едно правилно възпитание, ще е изключително улеснен, когато по-късно потърси достъп до висшето познание. Ако човек не притежава такава подготовка, още в първите стъпки по пътя на познанието пред него израстват сериозни пречки и той не би могъл да ги преодолее без енергичната намеса на себевъзпитанието, целящо да породи смирение в душата на окултния ученик.

    Днес е твърде важно да се обърне необходимото внимание върху тези неща. Нашата цивилизация тласка хората по-скоро към критика и осъждане, отколкото към смирение, преклонение и жертвоготовност. Дори нашите деца предпочитат да критикуват и рядко изпитват уважение. Обаче всяка критика, всяка осъждаща мисъл прогонва душевната сила, необходима за висшето познание, докато самоотверженото преклонение развива тази сила.

    С това ние заставаме против нашата цивилизация. Тук не става дума да съдим и критикуваме нашата цивилизация. Напредъкът на съвременната култура се дължи тъкмо на критиката, на съзнателната човешка преценка, на максимата "всичко изпитвайте и приемайте най-доброто".

    Човек никога не би постигнал съвременното равнище на науката, индустрията, съобщенията и законодателството, ако той не упражняваше критиката навсякъде; ако не прибягваше до мащабите на своя собствен разум. Обаче това, което добихме по този начин в областта на външната култура, трябваше да заплатим и със съответната загуба на духовен живот и пропуснати възможности за висше познание. Нека подчертаем: при висшето познание не става дума за преклонение пред човека, а за преклонение пред истината.

    За всеки от нас трябва да е напълно ясно, че ако човек се остави да бъде завладян от външната страна на днешната цивилизация, той много трудно ще стигне до познанието за висшите светове. Той може да постигне това само след упорита работа върху себе си. През епохите, когато условията на материалния живот не бяха толкова сложни, духовното извисяване беше по-лесно осъществимо. Достойните за преклонение неща вземаха превес над всички ежедневни подробности от живота. Но в епохата на нашата прекалено критична цивилизация, идеалите изчезват. Вместо преклонение, удивлението, страхопочитанието и молитвената нагласа, на преден план настъпват съвсем други чувства. Нашата цивилизация все повече изтласква първите чувства и в ежедневието човек рядко се докосва до тях.

    Ако някой търси висшето познание, той трябва да породи тези чувства в себе си, да ги влива сам в своята душа. А това се постига не чрез изучаване, а чрез самия живот. Ако човек иска да стане окултен ученик, той сам трябва да възпитава в себе си чувство на смирение и преклонение. Навсякъде в своето обкръжение и в своите изживявания, той трябва да търси онова, което поражда в душата му удивление и преклонение. Ако срещайки един човек, осъждам неговата слабост, аз сам пропилявам моята сила за висшето познание; но ако с обич търся неговите добри качества, аз умножавам тази сила.

    Окултният ученик винаги трябва да прилага този принцип. Опитните окултисти знаят каква сила натрупва от навика да се търсят добрите страни във всички неща и отказа да се критикува. Но това не трябва да остане само външно правилно в живота. То трябва да проникне в най-дълбоките бездни на нашата душа. Човек държи в ръцете си средствата за своето усъвършенствуване и в хода на времето той може да се преобрази напълно. Обаче това преобразяване трябва да се извърши в неговия вътрешен свят, в областта на неговия мисловен живот. Съвсем не е достатъчно, ако аз външно проявя уважение към едно или друго същество; това уважение аз трябва да изградя в моите мисли. Така окултният ученик започва да влива смирение в своя мисловен живот. Той трябва да култивира в своите мисли чувството на преклонение.

    Всеки миг, в който отхвърляме нашите негативни и осъждащи преценки относно света и живота, ни доближава до висшето познание. И ние напредваме бързо, ако в тези мигове проникваме нашето съзнание с такива мисли, които ни изпълват с удивление и преклонение пред света и живота. Който има опит в тези неща знае, че подобни мигове пробуждат в душата сили, които иначе биха останали спящи. По този начин у човека се пробужда духовно зрение. Сега той започва да забелязва около себе си неща, които по-рано не е виждал. Той започва да разбира, че по-рано е виждал само една част от заобикалящият го свят. Сега хората застават пред него под съвсем друга форма. Естествено, през този период от живота, човек все още не е в състояние да вижда това, което се описва като човешка аура. За тази цел се изисква много по-напреднало обучение. А то се осъществява по-добре, ако вече е преминат периода на упорити медитации, целящи постигането на смирение и преклонение.



    Как се постигат познания за свръхсетивните светове
    « Последна редакция: Октомври 15, 2010, 10:41:01 от Ich » Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #3 -: Октомври 16, 2010, 11:01:23 »

    В една особено актуална напоследък тема Дарки разсъждава:

    Ей, сладури като гледам пак се дрънкате заради острички хора, но не разбирам защо се засягате и тръгвате да им се обеснявате като те са си такива и просто няма смисъл да им обръщате внимание, ако не ви харесват. Нали знаете, че вие сте си прави защо тръгвате да го доказвате, който разбрал хубаво, който не разбрал жив и здрав да е. Не разбирам защо трябва да сте обидчиви след като има всякакви хора. Нека си критикуват на воля, нали всеки има право на мнение или трябва да са само положителни? Мисля, че човек се обижда само от истината, а вие си знаете дали техните думи са такива.

    Да сравним тези думи с описанията на Р. Щайнер в книгата "Как се постигат познания за висшите светове" за един окултен ученик:

    Той скоро забелязва какъв източник на сила за него са тези минути на съсредоточаване. Нещата, които по-рано са го дразнели, сега не му пречат; всичко, от което по-рано се е опасявал, сега не буди никакъв страх у него. Променя се цялостното му светоусещане...

    Това спокойствие и тази сигурност оказват въздействие върху цялото човешко същество. Вътрешния човек започва да расте. А с него израстват и онези вътрешни способности, които водят до висшето познание. Напредвайки в тази област, окултният ученик постепенно сам започва да определя по какъв начин трябва да му въздействуват впечатленията на външния свят. Например, той чува дума, с която някой иска да го нарани или раздразни. Преди неговото окултно обучение, тази дума би постигнала целта си. Но сега, след като е поел пътя на окултното обучение, той е в състояние да лиши тази дума от нейното отровно жила, преди тя да е проникнала в неговото съзнание.


    глава Вътрешното спокойствие

    И още един много интересен цитат, който почти напълно се покрива с казаното от Дарки:

    Нека да си представим например, че някой ни нанася обида. Преди окултното обучение, ние веднага бихме насочили нашите чувства срещу въпросната личност и гняв би изпълнил душите ни. Но при окултния ученик тези обстоятелства веднага пробуждат следната мисъл:

    "Tази обида с нищо не променя моята стойност!"

    Сега той предприема необходимите действия, но тръгва не от раздразнение и гняв, а от състояние на пълно спокойствие и себеувереност. Естествено, не става дума безропотно да се понася всяка обида, а да й се противопоставим с онова спокойствие, с което бихме действували, защитавайки друг човек, и то с пълно право.


    гл. Практически указания
    Активен
    prikazka
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 93

    « Отговор #4 -: Ноември 21, 2010, 17:13:28 »

    Много интерсна тема
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Клуб "ИНДИГО СВЯТ" - ВСЕЛЕНА НА ПОЗНАНИЕТО! « 1 2 »
    Всичко относно индиготата
    11WOLF11 24 5096 Последна<br />публикация Декември 02, 2012, 14:38:57
    от angel7light
    Тесла заимствал идеите си от “други светове”
    Езотерика
    delfin 0 1931 Последна<br />публикация Март 07, 2010, 14:57:46
    от delfin
    Астрални светове
    Космогенезис
    The One 0 1715 Последна<br />публикация Декември 12, 2010, 03:12:40
    от The One
    В отвъдните светове
    Необичайни преживявания
    еос 1 652 Последна<br />публикация Февруари 05, 2013, 14:47:24
    от еос

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright