Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Устройство на етерното тяло  (Прочетена 1260 пъти)
Administrator
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Юли 21, 2009, 23:47:31 »

    Развитието на астралното тяло, както то се описа в предидущите глави, дава на човека възможност за възприемане на свръхчувствените явления. Обаче, който иска да се запознае със света на тези явления основно, не трябва да се спира на тази степен на развитие. Само движението на цветовете на лотоса не е достатъчно. Човек трябва да умее напълно съзнателно да владее движението на своите астрални органи и самостоятелно да го направлява.

    Иначе той може да стане играчка на външните сили. За да се избегне това, необходимо е до неговото съзнание да достига тъй нареченото вътрешно слово, а за това трябва да бъде развито не само астралното, но и етерното тяло.

    Това е тънкото тяло, което за ясновидеца е като двойник на физическия организъм. В известна степен то се явява преходно стъпало между физическото тяло и астралното. Който притежава способност на ясновидство, може в своето съзнание да отстрани възприемането на физическото тяло на стоящия пред него човек. Във висшата степен това е същото, каквото е упражнението на вниманието в нисшата.

    Както може да се отвлече вниманието от нещо, което се намира пред нас в такава степен, че то да престане да съществува за нас, така също и ясновидецът може да отстрани възприемането на намиращото се пред него физическо тяло до такава степен, че за него то да стане прозрачно, и тогава пред неговото вътрешно зрение се появява и тъй нареченото етерно тяло, освен астралното, което по величина надминава двете други тела и ги прониква и двете.

    Етерното тяло има форма приблизително като физическото и заема почти същото пространство, както и физическото. То е извънредно нежно и деликатно устроено тяло. Неговият основен цвят се различава от седемте цвята на дъгата. Който е способен да го наблюдава, той узнава цветове, съвършено несъществуващи за чувственото възприемане. Най-добре то може да се наподоби с цвета на млад прасковен цвят.

    Ако човек поиска да наблюдава само етерното тяло, без астралното, трябва да се научи навреме да заглушава възприемането на последното посредством такова упражнение за съсредоточаване на вниманието, каквото се посочи по отношение на заглушавалото на физическото тяло. Ако това не се направи, то видът на етерното тяло ще бъде неистински, поради проникващото го от всички страни астрално тяло.

    Частиците на етерното тяло у човека са в постоянно движение, безчислени токове(течения) минават през него от всички страни. Благодарение на тези течения се поддържа и управлява неговия живот. Всяко живо тяло има такава етерно тяло. Имат го и растенията и жи-нотните. Даже и у минералите внимателният наблюдател може да забележи следи от това тяло.

    Споменатите по-горе токове и движения са напълно назависими от волята и съзнанието на човека също така, както дейността на неговото физическо сърце или стомах не зависи от него. И докато човек не вземе в собствените си ръце своето развитие, с цел да придобие свръхчувствени способности, независимостта си остава неизменна, понеже на известно стъпало висшето развитие се състои именно в това, към независимите от съзнанието токове и движения на етерното тяло да се присъединят и такива, които човек съзнателно предизвиква сам.

    Когато окултното развитие се усъвършенства толкова, че да започнат да се движат описаните в предишните глави цветове на лотоса, тогава ученикът получава указания, следването на които поражда определени токове и движения в неговото етерно тяло. За целта на тези указания служи образуването в областта на физическото сърце на център, от който излизат токове и движения с най-разнообразни цветове и форми.

    Този център не е отвлечена точка, а напълно реално явление на чудесно построения орган. Той свети и се прелива във всевъзможни цветове и образува извънредно правилни по строежа си форми, които могат бързо да се изменят. Всички развиващи се в този орган форми и цветни течения се направляват от него към останалите части на тялото,като даже излизат от неговите предели и напълно проникват и осветяват цялото му астрално тяло. Но най-важните от тези течения се насочват към цветовете на лотоса.

    Те преминават през отделните листа и управляват тяхното въртене, после по краищата на листенцата се отправят навън и се загубват във външното пространство. Колкото е по-развит човек, толкова повече нараства и окръжността, по която се разпространяват тези течения.

    В особено близка връзка с описания център се намира дванадесето-листния цвят на лотоса. Към него се стремят непосредствено всички течения и през него преминават от едната страна-към шестнадесетолист-ния и двулистния, а от другата (долната) страна - към осемлистния,шес-тлистния и четирилистния цвят на лотоса. От това обстоятелство зависи изключителното внимание, което се отделя на еволюцията на дванадесе-толистния цвят при окултното развитие.

    Ако тук се направи някакъв пропуск, то това би повлияло за неправилното развитие на целия апарат.

    От казаното може да се схване колко деликатен и внимателен трябва да бъде методът на окултното обучение, колко точно трябва да се изпълнява всичко посочено, за да може цялото развитие да се извърши по правилиня начин. От това става очевидно, че само онзи, който е изпитал върху себе си всичко това, може да даде указания за развитието на свръхчувствените способности, тъй като много добре знае до какви последствия ще доведат неговите указания.

    Ако ученикът изпълни всички дадени му указания, в неговото етерно тяло се появяват течения и движения, които са в хармония със законите на световното развитие. Затова и указанията на истинския учител на окултизма не са друго освен отражение на законите за световното развитие. Те се състоят в точно определени упражнения за медитация и съсредоточаване, и ако се изпълнят правилно, в етерното тяло се появяват гореописаните явления.

    Указанията се дават на всеки поотделно по време на неговото окултно обучение и ученикът е длъжен в определено време съвършено да се проникне от същността на тези указания и да изпълни с тях цялата своя душа. Преди всичко трябва да почне с простото - със задълбочаване и преобразуване във вътрешната същност на обикновеното разумно мислене, от това мисленето става свободно и независимо от всички чувствени впечатления и преживявания. То става до известна степен сгъстено в една точка, която ще се намира в пълната власт на ученика.

    Благодарение на това се създава предварително съсредоточаване за теченията на етерното тяло. Тази средна точка отначало не е в областта на сърцето, а в главата. Там тя се явява на ясновидеца като отправна точка на всички споменати движения. И само онова окултно обучение ще доведе към пълен успех, което преди всичко причинява образуването на този център.

    Ако в началото този център се появи в областта на сърцето, то начинаещият ясновидец, макар и да добие възможност да гледа във висшите светове, не би могъл да придобие истинското проникване във връзката на тези висши светове с нашия чувствен свят. А това проникване за човека на настоящето стъпало на световното развитие е безусловна необходимост. Ясновидецът не трябва да се превръща в мечтател, той трябва да има здрава почва под краката си.

    Когато описаният по-горе център в главата достигне известна устойчивост, той се премества надолу в областта на ларинкса. Това се извършва също така чрез известни упражнения за съсредоточаване. Тогава посочените движения в етерното тяло започват да излизат от тази област и да осветяват астралното пространство около човека.

    По-нататъшното упражнение дава възможност на ученика сам да определи положението на своето етерно тяло. По-рано това положение е зависело от силите, които са прониквали отвън и които са излизали от физическото тяло.

    Благодарение на окултното развитие човек става способен да обръща своето етерно тяло на всички страни. Тази способност зависи от токовете, които преминават по дължината на двете ръце и чиято централна точка е в двулистния цвят на лотоса, в областта на очите. Това става, защото излъчванията, които излизат от глътката, приемат формата на кръгообразни токове, някои от които се изкачват към двулистния цвят на лотоса,за да могат оттам вълнообразните течения да се направляват по дължината на двете ръце.

    По-късно тези токове се разпръсват в наи-тьнки разклонения като образуват един вид сплитаме, което става мрежовидна покривка за цялото етерно тяло. Докато по-рано последното нямаше отвън никаква завършеност и жизнените токове се втичаха и изтичаха в него и от него направо от и в общия резервоар на живота, сега всички въздействия отвън трябва да преминават по сложните сплитания на тази тънка покривка. Благодарение на това човек става чувствителен към тези протичащи отвън токове.

    След това настъпва време и за създаване на център на цялата система токове и движения в областта на сърцето. Това се постига пак с помощта на особени упражнения за съсредоточаване и медитация. Тук вече се достига до онази степен, на която човек получава за дар вътрешното слово. От това време всички неща добиват за него ново значение
    Активен

    Administrator
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #1 -: Юли 21, 2009, 23:48:04 »

    Те стават до известна степен достъпни в своята вътрешна същност, те започват да говорят на човека за своето истинско съдържание. Описаните по-горе токове го поставят във връзка с вътрешния живот на света, към който той принадлежи. Той започва да преживява живота на своята среда, и нейните отражения той може да намери в движенията на своите лотосови цветове.

    Заедно с това човек влиза в духовния свят и получава съвършено ново разбиране на всичко, което са изказали великите учители на човечеството. Тъй например думите на Буда му действат съвършено по-различно, отколкото преди. Те проникват в него с такова блаженство, което по-рано той не е изпитвал, понеже самият тон на думите на великия учител следва онези движения и ритъм, който той сам е развил в себе си. Сега ученикът може да знае непосредствено, че такъв човек, като Буда, е съобщил не своите лични откровения, а онези, които са проникнали в него от вътрешната същност на самите неща.

    Тук трябва да се обърне внимание на един факт, който вероятно ще се разбере, благодарение на казаното по-горе. Човек, възпитан в съвременния дух, не разбира многочислените повторения в думите на Буда. На ученика пък те се струват като нещо, на което той охотно се спира с вътрешно чувство, защото те съответстват на известни ритмични движения в неговото етерно тяло.

    Ако човек се отдаде на тези повторения с дълбоко вътрешно спокойствие, това привежда в хармония движенията в етерното тяло. А тъй като тези движения са отражение на известни ритми в света, които също представляват в известни точки повторения и правилни връщания към миналото, то вътрешно, като се вслушва в думите на Буда, човек постига съзвучие със световните тайни.

    В теософските ръководства се говори за четирите качества, които човек трябва да придобие на тъй наречения изпитателен път, за да може да се издигне до висшето познание. Първото от тях е способността да се различава в мислите вечното от преходното, действителното от недействителното, истината от простото мнение. Второто качество - правилна преценка на вечното и истинското в сравнение с преходното и неистинското.

    Третата способност, вече спомената в миналите глави, се състои в завладяване на шестте качества: контрол над мислите, контрол над действията, търпимост, издръжливост, вяра и равновесие. Четвъртото качество - желание за освобождение. Само разумното разбиране на това, което се съдържа в тези качества, не е напълно достатъчно. Те трябва дотолкова да се вкоренят в нашата душа, че да станат вътрешни привички. Да вземем например първото свойство - различаване на вечното от преходното.

    Човек трябва де се научи във всичко, което среща в обикновените неща, непосредствено да различава преходното от постоянното. Това може да се достигне, ако своите наблюдения над външния свят той извършва при пълно спокойствие и търпение, като наново и наново ги възобновява. Накрая вътрешният поглед, толкова естествено ще се спира на постоянните свойства, както по-рано се е спирал на временните. Всичко преходно е само подобие - тази истина трябва да стане основно убеждение на душата. Същото се отнася и до останалите три условия на изпитателния път.


    По този начин, в тънкото етерно Тяло на човека започва да се извършва истинско превръщане под влияние на споменатите четири душевни привички. С помощта на първата - "различаване истинското от неистинското", се заражда споменатата средна точка в главата и се подготвя също такава и в ларинкса. За истинското окултно развитие на центровете са необходими освен това и упражнения за съсредоточаване, за което се говори по-горе, те всъщност образуват тези центрове, а четирите посочени навика спомагат за тяхното узряване.

    Свободното управление на етерното тяло и ограничението на неговата мрежеста повърхност, за които вече говорихме, могат да дадат правилна оценка на вечното в сравнение с преходното, само когато е подготвен центърът в областта на ларинкса. Ако човек достигне това, висшите явления стават постепенно достъпни за него. Но той не трябва да мисли, че са важни само онези действия, които могат да спомогнат за споменатите цели.

    Най-незначителното действие, най-малкото движение на ръката е вече нещо, което има значение във великото световно стопанство и цялата задача е да се съзнава това значение и да се привежда то към единство с всички дейности на обикновения живот.

    За шестте добродетели, от които се образува третото качество на ученика, подробно се говори в миналата глава. Те са свързани с развитието на дванадесетолистния лотос в областта на сърцето. Там, както вече се каза, трябва да се направлява жизненият ток на етерното тяло.

    Четвъртото качество - стремеж към освобождение- спомага да се приведе етерният орган, разположен в областта на сърцето към съзряване. С превръщането на това качество в привичка, човек се освобождава от всичко, което е свързано с качествата на неговата изключително лична природа. Той престава да разглежда нещата от свое лично (субективно) гледище.

    Границите на неговото собствено Аз, които приковават неговото съзнание към тази отделна точка, изчезват. Тайните на духовния свят стават достъпни за неговата душа, а в това се състои освобождението. Защото веригите на индивидуалността принуждават човека да разглежда нещата тъй, както това съответства на неговия личен интерес. От този личен начин за разглеждане на нещата, ученикът трябва да се освободи завинаги.

    От всичко това става ясно, че съветите на великите мъдреци, действат по определен начин на най-вътрешната същност на човешката природа, и правилата относно посочените четири качества произлизат от древната мъдрост. Те се намират в една или друга форма във всички велики религии. Не от някакви неясни чувства са дали на света великите основатели на религиите тези правила, а защото всички те са били велики Посветени.

    Всички предписани от тях нравствени правила са почерпани от ясното знание. Те са знаели как действат тези правила върху висшата природа на човека и са искали техните последователи постепенно да развият тази висша природа в себе си. Живот в духа на религиите - значи да се работи над своето собствено духовно усъвършенстване. И само когато работи така, човек служи на световното единство.

    Да усъвършенстваш себе си, това съвсем не значи да се стремиш към самоукрепване,понеже съвършеният човек в в същото време и съвършен служител на човечеството и на света. Колкото си по-съ-вършен, толкова по-добре ще можеш да служиш на цялото. Тук се отнасят думите: "От красотата на розата се украсява и цялата градина".

    Основателите на религиите поради това са били велики Маги. Всичко, което излиза от тях, се влива в човешката душа и благодарение на това, целият свят се движи напред. Великите Основатели на религиите са работили съвършено съзнателно над тези процеси на човешкото развитие. И само тогава става ясен целият смисъл на религиозните указания, когато се знае, че всички те са произлезли от познанието на най-великите дълбочини на човешката природа.

    Великите познавачи са били религиозни водители и от техните познания са произлезли всички идеали на човечеството. Но човек само тогава може да се приближи към тях, когато издигне своето собствено развитие до тяхната висота.
    Когато у човека започне да се развива етерното тяло, тъй както това се описа по-горе, за него се открива нов живот. И той трябва по пътя на окултното обучение да получи навреме наставления, които да му помагат в този нов живот.

    Така, благодарение на шестнадесетолистния лотосов цвят, може да види образи от висшия свят. Но при това той трябва да си разясни цялото разнообразие на тези образи в зависимост от предметите или съществата, които ги причиняват. На някои от тези образи той може силно да влияе с помощта на своите собствени мисли и усет, на други пък съвсем не може или им влияе в най-слаба степен.

    Особено образите, които произлизат от минералните или от изкуствено направените промени, имат свойство да се менят под влиянието на мислите или чувствата, с които се отнася към тях наблюдателят. По-малко може да се влияе на образите, които произлизат от растенията и още по-малко на образите, които съответстват на животните. И тези образи са подвижни и изпълнени с живот, но тази подвижност зависи само отчасти от влиянието на човешките мисли и усещания, заедно с това тя зависи от причини над които човек няма никакво влияние.
    Активен

    Administrator
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #2 -: Юли 21, 2009, 23:48:22 »

    В този свят на образи има и такива форми, които са почти извън кръга на човешкото влияние. Ученикът може да се убеди, че тези образи не произлизат от минералите или изкуствените предмети, нито пък от растенията или животните.

    За да се достигне яснота в тази област, той трябва да започне своите наблюдения с образите, за които е напълно уверен.че са произлезли от чувствата, стремежите, страстите и т. н. на другите хора. Но и на тези образи неговите собствени мисли и усещания все още могат да окажат някое, макар и сравнително слабо, влияние. Но сред този свят на образи има и неща, които съвсем не се поддават на неговото влияние.

    Ученикът може да си обясни природата на тези неподдаващи се на неговото влияние образи, само като наблюдава самия себе си. И тогава той намира, че тези образи са създадени от самия него. Всичко, което сам той прави, иска, желае и т.я.., се изразява в тези образи. Стремежът, които живее в него, заробеното желание, намерение, и даже целият негов характер - всичко това се показва пред него в този свят на образи.

    От казаното следва, че когато се разкрие висшето зрение, вътрешното съдържание на човека, неговите собствени стремежи, въжделения и представи се появяват пред него също така в обективни форми, както и другите предмети и същества. Собственият вътрешен свят става за висшето познаване като продължение на външния свят. Както във физическия свят, когато се заградиш от всички страни с огледала, ще видиш своя собствен образ от всички страни, също така и във висшия свят, цялата душевна същност на човека се явява пред него, като че отразена в огледало.

    На това стъпало на развитието за ученика на окултизма настъпва момент да победи илюзията на своето лично Аз, както това е прието да се изразява в теософските книги. Сега той може да разглежда съдържанието на своята личност като нещо външно, също така, както преди той е разглеждал външния свят, който въздейства на неговите чувства. Постепенно, благодарение на опита, той се учи да се отнася към себе си така, както по-рано се е отнасял към околните същества

    Ако у човека вътрешното зрение се открие преди да се е подготвил както трябва за възприемане същността на висшите светове, то преди всичко, той би се спрял пред картината на своята собствена душа като пред загадка. Там образите на неговите собствени влечения и страсти се явяват пред него в животински форми и по рядко - в човешки. Макар че животинските форми на този свят никога не приличат напълно на съответните им форми във физическия свят, те имат с него известно сходство. На неопитния наблюдател те могат да се сторят еднакви.

    При встъпване в този свят трябва да се усвои съвсем нов начин на мислене. Защото като изключим това, че съдържанието на вътрешния свят на човека се явява за него там като външно, то освен това представлява само по себе си огледално отражение на неговия действителен вид.

    Така например числото, което там се вижда, трябва да се чете обратно (както отражението в огледало) - 265 в действителност ще означава 562. Кълбото ще се вижда така, като че ли се намираш в неговия център и затова трябва да се научиш да превеждаш този нов начин на познаване както трябва. Но и душевните качества се явяват като че отразени в огледало. Желанието, което се отнася до нещо външно, се показва във вид на образ, който се движи към лицето, което изпитва това желание.

    Страстите, които се намират в нисшата природа на човека, могат да приемат животински форми или сходни с тях,които да се нахвърлят върху самия човек. В действителност тези страсти се стремят вън от него, те търсят предмета за своето удовлетворение във външния свят. Но това търсене вън от себе си се явява в отразения образ като че нападащ този, който е завладян от страстта.

    Ако още преди да се разкрие вътрешното зрение, ученикът със спокойно и точно самонаблюдение познае своите собствени качества, в такъв случай и в момента, когато неговата вътрешност се появи във вид на външно отразен образ, той ще намери в себе си мъжество и сила да се отнесе правилно към това явление.

    Хора, които не са познали достатъчно с помощта на такова самоизпитание своята вътрешна същност, не ще познаят себе си в своя собствен отразен образ и ще го считат за чужда действителност. Те могат да се отнасят страхливо към видяното и да останат уверени, че всичко това е само плод на фантазията, която не води към нищо. В тези случаи човек съдбоносно спира своето собствено висше развитие, благодарение на това, че е стъпил на висшето стъпало на еволюцията недостатъчно зрял.

    Абсолютно е необходимо ученикът да достигне духовно самообладание преди да проникне във висшия свят, понеже в своето собствено Аз той има пред себе си тази духовно-душевна действителност, която повече от всичко друго му е достъпна. Ако той предварително е придобил достатъчно познания за своята личност във физическия свят и насреща му се появи отразеният образ на тази личност във висшия свят, тогава той може да сравни двата образа. Той ще бъде в положение да отнесе безпогрешно отразеното от висшия свят към известните качества на своята земна личност и по такъв начин ще стои на здрава почва.

    Ако вместо това срещне други духовни същности, той не ще бъде в състояние да направи заключение за тяхната природа и качества. Скоро би почувствал, че почвата се изплъзва под неговите крака. Затова трябва особено силно да се подчертае, че правилният достъп към висшите светове се извършва чрез самопознанието и вярното схващане на своята собствена същност.

    И тьй.човек по пътя си към висшия свят среща преди всичко образи, понеже действителността, която съответства на тези образи се намира в самия него. И ученикът трябва да бъде дотолкова духовно зрял, че на тази първа степен да не изисква груби реалности, а да се задоволява със споменатите образи. И тогава вътре в този свят от образи той скоро се научава да познава нещо съвършено ново. Неговото нисше аз се явява пред него само като отражение в огледало, но посред това отражение се появява и истинската действителност на висшето Аз. От образа на нисшата личност започва да се проявява и образа на духовното Аз. И само от последното се протягат нишки към другите висши духовни реалности.

    След това настъпва моментът да се прояви дейността на двулистния цвят на лотоса, която се измира в областта на очите. Във връзка с неговите движения, за човек се явява възможност да приведе своето висше Аз в съответствие с висшите духовни Същности. Токовете, които излизат от този цвят се насочват към висшите реалности, тъй че ученикът съзнава напълно тяхното движение. Както светлината прави физическите предмети видими за очите, така и тези токове правят видими духовните явления във висшите светове.

    С помощта на потапянето в съвършено определени представи, които учителят съобщава на ученика в индивидуално общуване, последният се учи да движи токовете на двулистния цвят на лотоса и да направлява неговите движения.
    Здравата сила за разсъждение, ясните логични навици, се показват особено силно на тази степен на развитие.

    Не трябва да се забравя, че на тази степен висшето Аз, спящо дотогава в човека като несъзнателен зародиш, се ражда за съзнателен живот. Не само образно, но и в буквалния смисъл това е раждане в духовния свят. И новороденото същество, висшето Аз, за да бъде жизнеспособно, трябва да се появи в света с всички необходими органи и качества.

    Както природата трябва да се погрижи за това, детето да се роди с добре развити уши и очи, също така и законите за саморазви-тието на човека трябва да съдействат, за да се появи в живота неговото висше Аз с необходимите за това способности. И тези закони, обезпечаващи развитието на висшите органи на духа, не са нищо друго, освен тези същите здрави закони на разума и морала, които действат и във физическия свят. Както детето зрее в майчината утроба, така и във физическото аз зрее духовният човек.

    Здравето на младенеца зависи от нормалната дейност на естествените закони вътре в майчината утроба. Здравето на духовния човек зависи по същия начин от законите на обикновения разум и от разсъдъка, който действа във физическия живот. Никой не може да роди здраво висшето Аз, ако във физическия свят живее и мисли нездраво.

    Животът, съобразен с природата и разума, е основа на всяко истинско духовно развитие. Както детето още в утробата на майката живее съобразно със силите на природата, които след раждането се възприемат от неговите органи на чувствата, така също и висшето Аз на човека живее по законите на духовния свят още през време на своя физически живот. И както детето от смътния стремеж към живот е способно да усвоява в себе си съответните сили, също така и човек е способен да усвоява силите на висшия свят преди да се роди неговото висше Аз. И това е необходимо, ако човек иска то да се появи в света напълно развито.

    Би било грешка, ако някой каже: "аз не мога да приема ученията на мистиците и теософите, преди сам да видя това, за което те говорят", понеже при това условие човек не би могъл да достигне въобще каквото и да било истинско висше познание. Той би бил в положение на младенец в утробата на майката, който би се отказал от силите, които идват към него от майката и би поискал да чака, докато сам той не бъде в състояние да ги спечели. Както човешкият зародиш в своя стремеж към живот изпитва пригодността на това, което му се дарява, така и не-виждащият още ученик се отнася към мистичните и теософските учения, които възприема.

    Съществува проникване в тези учения, основано на чувството на правдата и на ясния, здрав, всестранно обсъждащ разум даже и тогава, когато духовният свят остава още невидим. Отначало трябва да се придобият мистичните познания и да се подготви способността да се вижда във висшите светове. Иначе, ако човек може да вижда, без предварително да се е подготвил.той би се уподобил на дете с очи и уши, но без мозък. Пред него би се открил цял свят от звуци и цветове, но той не би могъл да извлече нищо от него.

    По такъв начин всичко духовно, което се е разяснявало по-рано на ученика, благодарение на неговото чувство за правда и работата на неговия разсъдък и разум, става на описаната степен негово собствено преживяване. Тук той получава непосредствено знание за своето висше Аз. И той разбира, че това висше Аз е във връзка с духовни Същности от висш ред и образува с тях едно. Той вижда също така как се появява нис-шето аз от висшия свят и това му показва, че неговата висша природа преживява нисшата.

    Сега той може вече сам да различи своята преходна природа от вечната. А това не е нищо друго, освен опитно разбиране на учението за въплътяваието (прераждането) на висшето Аз в нисшето, което произлиза от собствено познаване. Сега за него става ясно, че той се намира вътре във висшето духовно взаимодействие, че всички негови качества и цялата негова съдба са причинени от тези взаимодействия. Той се учи да познава закона на своя живот, своята карма. Вижда, че неговото нисше аз, което сега проявява живот, е само една от формите, в които се облича неговото висше същество. И той се убеждава във възможността, като излиза от своето висше Аз, да работи над себе си, за да стане все по-съвършен и по-съвършен.

    Сега той може да разбере огромната разлика в степените на човешкото съвършенство. Той вижда, че има хора, които стоят над него, вече достигнали степени, които още лежат пред него, той вижда, че ученията и делата на такива хора произлизат следствие на внушенията от висшите светове. На това той дължи своето първо самостоятелно проникване в тези висши светове. Сега за него започва да става действителен факт съществуването на "Учителите на Мъдростта", "великите Посветени на човечеството".

    Такива са даровете, които ученикът получава на тази степен на сво­ето развитие-проникване във висшето "Аз", в учението за въплътяване-то на това висше"Аз" в нисшето, проникване в закона, по който животът във физическия свят се управлява от духовните взаимодействия, в закона за кармата, и най-после, в съществуването на великите Посветени.

    Затова за ученика, достигнал тази степен, се казва, че за него напълно е изчезнало съмнението. Ако по-рано той е достигнал вярата, построена на основите на разума и на здравото мислене, сега на мястото на тази вяра се явява пълното знание и с нищо непоколебима увереност.

    Религиите, в своите церемонии, тайнства и ритуали, дават външните отражения на висшите духовни събития и явления. Само онзи, който още не е проникнал в дълбините на великите религии, не знае това. Но който сам вникне в духовната действителност, той разбира цялото велико значение на тези външно видими действия. И тогава за него самата религиозна служба ще бъде отражение на неговото общуване с висшия духовен свят.

    В теософската литература се срещат изрази, макар може би и не напълно точни, че ученикът на тази степен се освобождава от суеверието. В същност суеверието е пристрастие към външното, чрез чувствата от познаваните действия, без вникване в тази духовна действителност, която се изразява в тях.

    От всичко казано става ясно, по какъв начин ученикът, достигнал тази степен, става действително нов човек. Сега той може постепенно да се подготви към това, посредством излизащите от неговото етерно тяло токове да управлява висшите елементи на живота, тъй наречените "огньове на Кундалини", с помощта на които той може да достигне висока степен на свобода от своето физическо тяло.

    "Път към познанието на висшите светове"
    Рудолф Щайнер
    Активен

    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    АНКЕТА - Подкрепяте ли сегашното устройство на света? « 1 2 »
    Анкети
    11WOLF11 24 1781 Последна<br />публикация Май 28, 2010, 16:14:27
    от Аэ съм
    Етерно тяло
    Духовни учения
    Evolution 0 1512 Последна<br />публикация Март 21, 2011, 19:38:28
    от Evolution
    Астрално (емоционално) тяло
    Духовни учения
    Evolution 0 1603 Последна<br />публикация Март 21, 2011, 19:41:37
    от Evolution
    Манасично тяло (Тяло на Висшия Ум)
    Духовни учения
    Evolution 0 842 Последна<br />публикация Март 21, 2011, 20:15:59
    от Evolution
    Здрав дух + здраво тяло = светлинно тяло
    Здрав дух здраво тяло
    stargate 3 1296 Последна<br />публикация Октомври 07, 2011, 22:51:44
    от извън Вехонт

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright