Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Зараждане на мисълта и предаване на мисли от разстояние  (Прочетена 3308 пъти)
Administrator
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Юли 21, 2009, 23:44:38 »

    Малко хора извън кръга на изучаващите психология са си давали труда да разрешат въпроса как се заражда мисълта. Ако се замислим, ще видим, че още като деца ние притежаваме вече оформени множество мисли - огромен склад от тъй наричаните “вродени” идеи.

    Това са идеи, които носим със себе си - синтезирани и обобщени резултати от наши минали опитности в предишни животи. С такъв умствен багаж ние навлизаме в този живот, така че психологът не е в състояние да установи чрез непосредствени наблюдения как се заражда мисълта.

    И все пак той би могъл да научи това-онова от наблюденията си над едно дете, защото както новото физическо тяло повтаря набързо в утробния си период дългата физическа еволюция на човечеството, така и новото умствено тяло преминава в детството стадиите на своето дълго минало развитие. Наистина, умственото тяло по никакъв начин не би могло да се отъждестви с мисълта и следователно с простото изучаване на новото умствено тяло всъщност не можем да установим как се заражда мисълта.

    Това е още по-вярно, ако се има предвид, че хората, които могат да изучават умственото тяло непосредствено са малко, а другите са ограничени да правят изводи само въз основа на резултатите от дейността на това тяло, които могат да се наблюдават отразени върху неговия по-плътен другар - физическия мозък и нервната система.

    Самата мисъл е нещо също толкова различно от умственото тяло, колкото и от физическото; тя принадлежи на съзнанието откъм неговата живот-страна, докато умственото и физическото тела принадлежат на форма-страната, на материята и са просто преходни носители или средства за проява.

    Както вече казахме, изследователят трябва винаги да има предвид “разликата между този, който знае и ума, който е неговото средство за постигане на знанието”, както и даденото вече определение на думата “ум” - умствено тяло и манас - едно сложно образувание.

    Можем обаче, изучавайки въздействието на мисълта върху тези млади тела, по аналогия да направим извод за начина, по който възниква мисълта, когато едно Аз, от която и да е Вселена, влиза за първи път в контакт с не-Аза. Наблюденията могат да ни помогнат според правилото “Каквото е горе, това е и долу”. Тук всичко е само отражение и изучавайки отраженията, можем да научим нещо за предметите, които ги хвърлят.

    Ако внимателно наблюдаваме едно дете, ще установим, че усещанията - отклик на дразнения с чувство на удоволствие или мъка - предшестват всеки признак на ум. Това означава, че неопределени усещания предшестват определени познания. Преди раждането детето е било поддържано от жизнените сили, течащи в майчиното тяло. Когато то започне независим живот, притокът на тези сили секва. Тогава майчиният живот тече вече вън от тялото на детето и не се подхранва от него. С намаляването на жизнените сили започва да се долавя нужда и тази нужда е мъка.

    Удовлетворяването й пък доставя удоволствие и детето изпада отново в несъзнателност. Появяват се първите слухови и зрителни усещания, но все още не се забелязва признак на разбиране. Първият признак на ум се появява, когато видът и гласът на майката или дойката се свържат с постоянно подновяващата се нужда и с доставянето на удоволствие чрез хранене - когато чрез паметта се появи връзка между група повтарящи се усещания и външен обект, който се разглежда като нещо отделно и като причина на тези усещания.

    Мисълта е осъзнаването на връзка, обединяваща в един цялостен образ многото усещания и външния обект. Това е първата проява на ум, първата мисъл; технически, това е перцепция1. Същността на тази перцепция е установяването на връзка, подобна на гореописаната, между една единица съзнание (Джива) и даден обект; там, където се установи такова отношение, има мисъл.

    Този прост и вечно повтарящ се случай може да послужи като пример за това как се ражда мисълта в едно отделно Аз, т.е. в едно троично Аз, затворено в обвивка от материя, независимо колко фина е тя; едно Аз, различно от Единния Аз. В такова едно отделно Аз усещанията предшестват мислите, вниманието на Аза се събужда от впечатления, направени му от някои усещания, на които то откликва.

    Силното усещане за нужда, дължащо се на намаляването на жизнената енергия, само по себе си не поражда мисъл. Но нуждата, която се удовлетворява при срещата с млякото, оставя определено впечатление, следвано от чувство на удоволствие. След като това достатъчно често се е повтаряло, Азът достига повърхността слепешката, пипнешком; повърхността, защото оттам са дошли впечатленията.

    Жизнената енергия тече в умственото тяло и влива в него живот така, че то започва да отразява (първоначално слабо) предмета, предизвикал усещането. Тази промяна в умственото тяло, след като бъде повторена много пъти, разбужда Аза откъм неговата познавателна страна и той започва съответно да трепти. Изпитвал е нужда, осъществява се среща, изпитва удоволствие, но със срещата се появява и образ - въздействано е както върху устните, така и върху очите, като двете сетивни впечатления се сливат.

    Неговата собствена вътрешна природа свързва нуждата, срещата, образа и удоволствието в едно и тази връзка е мисъл. Докато той не отговори на въздействията по такъв начин, мисъл няма; Азът е този, който възприема, а не нещо друго или по-нисшестоящо.

    Новият начин на възприемане оформя желанието; съзнанието престава да усеща неясна нужда от нещо и оформя желание за нещо вече определено - за мляко. Но първоначалното възприятие трябва да бъде преразгледано, защото Познавателят е свързал три неща в едно, а едно от тях трябва да се отдели - желанието.

    За отбелязване е, че първоначално появата на човека, който дава млякото, извиква нуждата, т.е. Познавателят извиква нуждата, когато се появи образът, асоцииран с нея - детето, макар и да не е гладно, ще желае гръдта на майката, когато я види.

    По-късно тази погрешна връзка се преустановява и майката се възприема като причина и цел на удоволствието. Така възниква желанието за майката, което по-нататък става импулс за мисъл.


    "Мисловната сила"
    Ани Безант
    Активен

    Administrator
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #1 -: Юли 21, 2009, 23:46:14 »

    Почти всеки от нас очаква с нетърпение времето, когато ще може да предава мисли на далечно разстояние, и мечтае за удоволствието от общуването с приятели без телеграф или поща.

    Мнозина са онези, които допускат, че могат да постигнат това без много усилия и остават крайно изненадани, когато срещат пълен неуспех в опитите си.

    Явно е, че човек първо трябва да е способен да мисли, преди да може да пренася мисълта си, и че е необходима известна устойчивост на мисловната сила, за да може да се изпрати мисловна струя през пространството. Слабите, колебливи мисли на болшинството хора произвеждат просто едно мъждукащо движение в мисловната атмосфера, което се появява и губи непрекъснато и не получава никаква определена форма.

    Една мисъл-форма трябва да бъде отделена и добре оживена, ако искаме да бъде изпратена в дадено направление, и да е достатъчно силна при достигане на местоназначението си, за да предизвика свое възпроизвеждане.

    Съществуват два начина за пренасяне на мисли. Единият може да се нарече физически, а другият - психически. Първият е свързан с дейността на мозъка и на ума, а вторият - само с тази на ума. Мисълта се появява в съзнанието, предизвиква вибрации в умственото тяло, после в астралното, след това произвежда вълни в етерните молекули и чак след това в по-плътните молекули на физическия мозък.

    Тези мозъчни трептения въздействат от своя страна на физическия етер и предизвикват вълни, които се придвижват в пространството, докато достигнат друг мозък и причинят трептения в неговите плътни физически и етерни съставки. След това те се предават на астралното и умственото тела като трептенията в умственото тяло възбуждат в отговор трептения в съзнанието.

    Това са многото етапи, през които преминава при споменатия първи начин мисълта по своя път от едно съзнание до друго. Но този заобиколен път не е необходим. Възбуди ли трептения в своето умствено тяло, съзнанието е в състояние да ги изпрати направо в умственото тяло на приемащото съзнание, с което се избягва по-горе описания обиколен начин.

    Нека разгледаме сега подробно какво става в първия случай. В мозъка има един малък орган - пинеалната жлеза, чиято функция не е известна на западните физиолози и с която западните психолози също не се занимават. Пинеалната жлеза е основен орган при човека и се усъвършенства, а не закърнява, както някои предполагат, като в бъдеще ще функционира при всички хора. Това е органът за пренасяне на мисли, както окото е орган за виждане, а ухото - за слушане.

    Ако някой размишлява усилено върху дадена идея, то той може да усети едно малко трепване или нещо като полазване (сравняват го с лазенето на мравка) в пинеалната жлеза. Потрепването става в етера, който прониква жлезата и създава лека магнетична струя - именно тя се усеща като полазване при по-плътните молекули на жлезата. Ако мисълта е успяла да причини струя, означава, че тя е достатъчно силна и ясна, за да може да бъде предадена.

    Тези вибрации в етера на пинеалната жлеза предизвикват вълни в околния етер, подобни на светлинните вълни, но с много по-малка дължина и много по-висока честота на трептене. Трептенето оттам нататък се разпростира във всички посоки и достигайки друг мозък, на свой ред произвежда вълни в етера на неговата пинеална жлеза, откъдето те биват прехвърляни в астралното, после в умственото тяло и така накрая достигат съзнанието.

    Ако втората пинеална жлеза не може да възпроизведе достигналите я вълни, тогава мисълта ще отмине незабелязано, без да направи впечатление, точно както и светлината не може да направи впечатление на слепите очи.

    При втория начин за предаване на мисли мислещият създава мисъл-форма в собственото си умствено поле, но не я изпраща до мозъка, а направо в менталното поле на другия Мислител. Способността да се прави това съзнателно подразбира много по-напреднала еволюция, отколкото изисква физическият начин за предаване на мисли, защото изпращащият мисли трябва да бъде себесъзнателен на мисловно равнище.

    Но нецеленасочено и несъзнателно ние постоянно упражняваме тази способност, защото всяка наша мисъл причинява вибрации в умственото тяло, които по естествен път се разнасят в заобикалящата ни мисловна атмосфера. Следователно не е необходимо да свеждаме израза “пренасяне на мисли” само до съзнателното и целенасочено предаване на дадена мисъл от един човек на друг.

    Ние непрекъснато си влияем чрез мисловните вълни, изпращани без съзнателно намерение, и онова, което наричаме обществено мнение, обикновено се образува точно така. Повечето хора мислят по определен начин не защото сериозно са размишлявали върху даден проблем и сами са достигнали до определен извод, а защото голям брой хора мислят по този начин и така влияят и на другите да мислят като тях.

    Силната мисъл на някой велик мислител се излъчва в света на мислите и оттам я долавят възприемчивите умове. Те възпроизвеждат нейните трептения и така усилват мисловната вълна, която може да се улавя вече и от други, останали глухи за първите трептения. Всеки следващ, който улавя и преповтаря, усилва още повече вълните и накрая те достигат широките народни маси.

    Веднъж създадено, общественото мнение упражнява господстващо влияние над умовете на голям брой хора като атакува мозъците им и събужда в отговор трептения. Съществуват и национални модели на мислене - определени и дълбоко прокопани канали на мислене, - следствие от продължителното (със стотици години) възпроизвеждане на еднообразни мисъл-форми, родени от историята, борбите и обичаите на народа.

    Те дълбоко преобразяват родените от народа умове, давайки им характерен цвят, а всичко, което идва отвън, бива променено от специфичното национално трептене. Както умствените ни тела видоизменят възприеманите от вън мисли, смесвайки ги със собствените си обичайни трептения, така и народите, приемайки чужди влияния, ги смесват със собствените си народностни трептения и по този начин ги видоизменят.

    Ето защо англичанин и французин или англичанин и трансилванец могат да бъдат свидетели на едни и същи явления, но прибавяйки ги към собствените си вече съществуващи мнения, биха могли съвсем искрено да се обвинят взаимно във фалшифициране на фактите и използване на нечестни средства.

    Ако тази истина се знаеше, много международни спорове щяха да се разрешават по-лесно, отколкото в момента, много войни щяха да се избегнат, а започнатите вече щяха по-бързо и безболезнено да приключат. Тогава всеки народ би разбрал какво е това “personal equation” (субективен фактор) и вместо да укорява другите за разликата в мисленето, всеки ще търси компромисни решения, без да настоява само на своя собствен възглед.

    Най-същественият въпрос, който възниква пред човека, запознат вече с това непрестанно и всеобщо предаване на мисли, е: “Как бих могъл тогава да приемам доброто и да избягвам лошото, след като съм принуден да живея в атмосфера, където добри и лоши мисъл-форми непрестанно се носят във всички посоки и атакуват моя мозък?

    Как да се предпазвам от приемането на вредни мисли и как да се възползвам от полезните?” Да се разбере начинът, по който работи избирателната способност, е от жизненоважно значение.

    Човекът е този, който сам непрекъснато влияе на собственото си умствено тяло. Другите му влияят случайно. Онзи, който чете на глас нечие съчинение, влияе на умственото тяло на слушателите. Но той е случайният фактор в техния живот, постоянният са си самите те. Личното влияние върху състава на собственото ни умствено тяло е много по-силно от влиянието, което може да ни окаже коя да е друга личност и ние сме тези, които поддържаме постоянната честота на трептене на своя ум.

    Мисли, които не хармонират с тази честота, ще бъдат отхвърлени, когато докоснат ума. Когато някой съзнава истината, една лъжа не може да намери подслон в неговия ум; ако мислите му са изпълнени с любов, омразата не може да го обезпокои; ако мисли мъдро, невежество не може да го ограничи. В това се състои сигурността, в това е истинската сила.

    Умът не бива да се оставя безконтролен, защото тогава всяко семе на мисъл би могло да пусне корен в него и да израсне; не бива да се оставя да трепти както му дойде, защото тогава всяко минаващо трептение би му влияло.

    В това се състои практическият урок. Човекът, който го прилага в живота си, скоро ще се убеди в неговата значимост и ще открие, че чрез целенасоченото мислене животът може да бъде направен по-благороден и по-щастлив и че наистина с мъдрост може да се сложи край на страданието.
     
    Мисловната дейност"
    Ани Безант
    Активен

    Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 362


    AЗ ВЯРВАМ

    « Отговор #2 -: Май 13, 2010, 20:08:53 »

    Здравейте Усмивчица
    Искам да ви предложа, който желае да се включи в един експеримент, който организира списание Осем на 16.05.2010г от 14:00 до 14:20.
      "В продължение на 20 минути ще насочваме  мисли и ще изпращаме любов и позитивни емоции към водата в малка пластмасова бутилка. Тя ще бъде поставена върху маса в празна стая в нашата редакция. За целта ще използваме дестилирана вода, която непосредствено след експеримента ще бъде предоставена на проф. Антон Антонов от ЮЗУ в Благоевград за изследване"
    (източник списание Осем)

    Също така молят всеки желаещ да се включи в експеримента да се регистрира на интернет страницата им www.ossem.eu или да се обади на телефон 02/9632896 в седмицата след експеримента, за да се обобщи инфото от участвалите хора.
    :)В последния брой има снимки, които вероятно ще спомогнат за визуализацията Усмивчица Ще пробвам утре да кача.
    На мен идеята ми харесва ! И моля -това не е реклама на списанието - аз просто много го захаресвах Усмивчица
    Активен

    There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
    ssacrifice
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 58


  • Град: Sofia
  • « Отговор #3 -: Май 13, 2010, 20:38:59 »

    Да и аз четох за идеята и мисля, че ще е интересно да се включим и в карайна сметка да видим резултата Усмивчица
    Активен

    Горчива Истина няма. Тя е най-сладкото нещо. Да кажете грешките на хората, това не е Истина. Да кажете Доброто на един човек, да!
    Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 362


    AЗ ВЯРВАМ

    « Отговор #4 -: Май 13, 2010, 20:44:20 »

    Сетих се, че има електронен формат на списанието - ето линк към последния брой...на 14-та страница ще намерите това, а което говорим.
    http://www.ossem.eu/Flash/2010_5/Default.html
    Активен

    There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
    Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 362


    AЗ ВЯРВАМ

    « Отговор #5 -: Юли 06, 2010, 08:24:17 »

    Ето и резултата от експеримента:
    Водата, върху която читателите на Списание 8 въздействаха, „се успокои“ – енергията на молекулните є връзки отслабна. Такава вода помага при невралгии, релаксира и отнема напрежение.
    Това показа резултатът от Експеримент 8, който бе проведен на 16 май от 14 до 14,20 ч. Общо 27 читатели на списанието се включиха в опита да променим структурата на водата, предавайки є позитивни мисли от разстояние. Участваха 22 жени и петима мъже, 16 от София, двама от Пловдив, двама от Варна, останалите - от други населени места. Най-много - 10, са на възраст между 30 и 40 г., 8 между 20 и 30, шестима – 50-60 г., двама 40-50 г. и един над 70 г.

    Как се проведе Експеримент 8?

    На масата в заседателната зала в редакцията на Списание 8 бе поставена малка бутилка с дестилирана вода, към която всеки, който желаеше да участва, трябваше „да изпраща любов“. Втора бутилка, за която читателите не знаеха, бе в съседната стая – водата в нея бе контрола, послужи за сравнение.
    Енергията на междумолекулните връзки бе измерена със специален прибор, изобретен от консултанта на Списание 8 проф. Антон Антонов, като самият учен проведе замерването.
    След анализа професорът заключи: „Има изменение на средната енергия спрямо контролата извън границите на грешката – плюс 2,4.10–3. Това означава, че въздействието е намалило енергията на връзките между водните молекули. Такава вода е полезна при свръхнапрежение, невралгии и други заболявания, при които трябва да се отнема енергия. Ако водата се енергизира, се стимулира организмът, а в случая има успокояващ ефект.“
    Резултатът обаче ни изненада – всички очаквахме „водата да се зареди“. Дни преди да обявим Експеримент 8, екипът ни отпрати позитивна енергия към друга бутилка с вода. И проф. Антонов съобщи, че тя се е заредила. Превърнала се е в жива.

    Защо в единия случай енергията се засили, а в другия отслабна?

    Според проф. Антонов е възможно да не сме били пределно ясни със заданието на експеримента. За да се получи жива вода, трябва да е ясно, че се отдава енергия към водата, обясни професорът.
    „Навремето, когато изследвахме биофизични явления при човек, който влияе на вода, го карахме да си движи дланите по часовниковата стрелка, което по китайската медицина отговаря на процес на отдаване на енергия. Когато ги движеше в посока, обратна на часовниковата стрелка, се получаваше противоположният ефект - отнемане на енергия. Другият вариант беше да си представят, че има студена ръка, която трябва да стоплят. Тогава енергията се предаваше от човека на водата. Във втория случай им се казваше, че имат човек с висока температура и трябва да отнемат топлина“, обясни Антонов.
    При дистанционно въздействие върху вода пък се получавал по-висок резултат тогава, когато бутилката се държи от човек, който е познат на зареждащия.
    „С известния биотерапевт Христос Дросинакис имахме такива опити. През 2003 г. от Франкфурт той зареди бутилка вода, която бе в ръцете на една жена, а тя беше в самолет някъде над Унгария. Водата се зареди и запази променената си структура 10-ина дни. Този резултат е описан и аз го докладвах на международен семинар в Базел. Когато Дросинакис въздейства на вода от Токио, която обаче бе поставена в един офис в центъра на София, резултатът бе много слаб“, обясни проф. Антонов.

    Възможно
    ли е някой
    нарочно да
    е саботирал
    експеримента?

    Такъв въпрос също възникна, след като научихме резултата. Но проф. Антонов не се ангажира с подобен извод. Той само припомни, че за да има резултат, са нужни добронамереност и активно участие.
    Антонов допълни, че и двата вида вода – енергизирана и с отслабена енергия, са полезни, зависи за какво ще се ползват. „Памукът например дава по-голям прираст, когато водата е енергизирана. При царевицата е обратно – тя дава добър резултат с мъртва вода, която е с по-слаба енергия.“
    Така или иначе, отново се оказа, че нещата невинаги се получават така, както ги очакваме. Всъщност такъв е и смисълът от журналистическия експеримент – да провокира читателите и да проверява фактите. А тълкуванията на резултатите са много и всеки би могъл да намери собствената си гледна точка.

    Списание 8 очаква с нетърпение вашите коментари. Защо водата не се зареди? Трябва ли да направим нов експеримент? Кажете ни какво мислите!
    Активен

    There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 730

    « Отговор #6 -: Юли 06, 2010, 10:39:10 »

    Ето и резултата от експеримента:
    Водата, върху която читателите на Списание 8 въздействаха, „се успокои“ – енергията на молекулните є връзки отслабна. Такава вода помага при невралгии, релаксира и отнема напрежение.
    Това показа резултатът от Експеримент 8, който бе проведен на 16 май от 14 до 14,20 ч. Общо 27 читатели на списанието се включиха в опита да променим структурата на водата, предавайки є позитивни мисли от разстояние. Участваха 22 жени и петима мъже, 16 от София, двама от Пловдив, двама от Варна, останалите - от други населени места. Най-много - 10, са на възраст между 30 и 40 г., 8 между 20 и 30, шестима – 50-60 г., двама 40-50 г. и един над 70 г.

    Как се проведе Експеримент 8?

    На масата в заседателната зала в редакцията на Списание 8 бе поставена малка бутилка с дестилирана вода, към която всеки, който желаеше да участва, трябваше „да изпраща любов“. Втора бутилка, за която читателите не знаеха, бе в съседната стая – водата в нея бе контрола, послужи за сравнение.
    Енергията на междумолекулните връзки бе измерена със специален прибор, изобретен от консултанта на Списание 8 проф. Антон Антонов, като самият учен проведе замерването.
    След анализа професорът заключи: „Има изменение на средната енергия спрямо контролата извън границите на грешката – плюс 2,4.10–3. Това означава, че въздействието е намалило енергията на връзките между водните молекули. Такава вода е полезна при свръхнапрежение, невралгии и други заболявания, при които трябва да се отнема енергия. Ако водата се енергизира, се стимулира организмът, а в случая има успокояващ ефект.“
    Резултатът обаче ни изненада – всички очаквахме „водата да се зареди“. Дни преди да обявим Експеримент 8, екипът ни отпрати позитивна енергия към друга бутилка с вода. И проф. Антонов съобщи, че тя се е заредила. Превърнала се е в жива.

    Защо в единия случай енергията се засили, а в другия отслабна?

    Според проф. Антонов е възможно да не сме били пределно ясни със заданието на експеримента. За да се получи жива вода, трябва да е ясно, че се отдава енергия към водата, обясни професорът.
    „Навремето, когато изследвахме биофизични явления при човек, който влияе на вода, го карахме да си движи дланите по часовниковата стрелка, което по китайската медицина отговаря на процес на отдаване на енергия. Когато ги движеше в посока, обратна на часовниковата стрелка, се получаваше противоположният ефект - отнемане на енергия. Другият вариант беше да си представят, че има студена ръка, която трябва да стоплят. Тогава енергията се предаваше от човека на водата. Във втория случай им се казваше, че имат човек с висока температура и трябва да отнемат топлина“, обясни Антонов.
    При дистанционно въздействие върху вода пък се получавал по-висок резултат тогава, когато бутилката се държи от човек, който е познат на зареждащия.
    „С известния биотерапевт Христос Дросинакис имахме такива опити. През 2003 г. от Франкфурт той зареди бутилка вода, която бе в ръцете на една жена, а тя беше в самолет някъде над Унгария. Водата се зареди и запази променената си структура 10-ина дни. Този резултат е описан и аз го докладвах на международен семинар в Базел. Когато Дросинакис въздейства на вода от Токио, която обаче бе поставена в един офис в центъра на София, резултатът бе много слаб“, обясни проф. Антонов.

    Възможно
    ли е някой
    нарочно да
    е саботирал
    експеримента?

    Такъв въпрос също възникна, след като научихме резултата. Но проф. Антонов не се ангажира с подобен извод. Той само припомни, че за да има резултат, са нужни добронамереност и активно участие.
    Антонов допълни, че и двата вида вода – енергизирана и с отслабена енергия, са полезни, зависи за какво ще се ползват. „Памукът например дава по-голям прираст, когато водата е енергизирана. При царевицата е обратно – тя дава добър резултат с мъртва вода, която е с по-слаба енергия.“
    Така или иначе, отново се оказа, че нещата невинаги се получават така, както ги очакваме. Всъщност такъв е и смисълът от журналистическия експеримент – да провокира читателите и да проверява фактите. А тълкуванията на резултатите са много и всеки би могъл да намери собствената си гледна точка.

    Списание 8 очаква с нетърпение вашите коментари. Защо водата не се зареди? Трябва ли да направим нов експеримент? Кажете ни какво мислите!

    Предполагам, на водата се е предало това, от което се нуждаят самите хора, участвали в експеримента. Аз например също участвах, но нямам нужда водата да ме "зарежда", а да ме "успокоява": имам си достатъчно енергия, но се нуждая от "успокоение", от това да използвам енергията по правилвия начин, а не да ми се дава енергия...
    Със сигурност ще е добре да има още такива експерименти, така ще разберем какво става, и кое накъде е
    Активен
    Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 362


    AЗ ВЯРВАМ

    « Отговор #7 -: Юли 06, 2010, 22:07:03 »

    Според мен по-скоро молекулите трябва да отразяват състоянието и енергията, която се предава...Резултата за мен е странен. Също така съм очудена, че толкова малко хора са участвали - всъщност да ти кажа shining_star за мене това беше по-важното от крайния резултат, защото аз нямам нужда експеримента да ми докаже неща, които вече знам и усещам Усмивчица Искаше ми се обаче да видя колко много са станали хората, които се вълнуват от подобни неща, за ад заразят те останалите, които само ги усещат, но още не са се срещнали с тях Усмивчица
    Е трийсетина души са се регистрирали след експеримента, предполагам още толкова да са участвали без да се рег...абе дори и 100 човека да са били....малко са...мислех, че ще са повече..както и да е.
    Ще се радвам ако има отново подобни експерименти Усмивчица
    Активен

    There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 730

    « Отговор #8 -: Юли 07, 2010, 13:56:07 »

    )
    Според мен по-скоро молекулите трябва да отразяват състоянието и енергията, която се предава...Резултата за мен е странен. Също така съм очудена, че толкова малко хора са участвали - всъщност да ти кажа shining_star за мене това беше по-важното от крайния резултат, защото аз нямам нужда експеримента да ми докаже неща, които вече знам и усещам Усмивчица Искаше ми се обаче да видя колко много са станали хората, които се вълнуват от подобни неща, за ад заразят те останалите, които само ги усещат, но още не са се срещнали с тях Усмивчица
    Е трийсетина души са се регистрирали след експеримента, предполагам още толкова да са участвали без да се рег...абе дори и 100 човека да са били....малко са...мислех, че ще са повече..както и да е.
    Ще се радвам ако има отново подобни експерименти Усмивчица


    Алдонса, научава се нещо от тези експерименти. Много ми хареса филма "великата тайна на водата"...аз например си слагам вода на прозореца на слънце (може и през стъклото, но по-добре директно) и така си зареждам вода за пиене.Казваш, тези работи си ги знаеме... да...и е хубаво да прилагаме на практика каквото можем


    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright