Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Развитието на мисълта и как да увеличим силата й  (Прочетена 2071 пъти)
Administrator
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Юли 21, 2009, 23:23:23 »

    Трябва да се научим как да развием мисловната си сила, а след това и как да си служим с нея, за да помагаме на тези, които са около нас Сега можем да преминем към разглеждане на това как можем да използваме мисловната сила в практиката, защото трупането на знания, без приложението им, е напразно. Старото правило "Целта на философията е да се сложи край на страданието" е все още в сила.

    Трябва да се научим как да развием мисловната си сила, а след това и как да си служим с нея, за да помагаме на тези, които са около нас - във физическия свят или в по-висшите; да ускоряваме както собственото си развитие, така и цялостната човешка еволюция.

    Мисловната сила може да бъде увеличена само със системно и упорито упражняване, точно както и развитието на мускулите, които изграждат тялото ни, зависи от тяхното упражняване.

    Фактът, че развитието се обуславя от полаганите за целта усилия, е основен жизнен закон.

    Животът, нашето Аз, търси неуморно пътища за себеизразяване посредством външната форма, в която се намира. Тъй като с упражняването силите му се насочват навън към себеизява, се получава натиск върху формата, при който тя се разширява, в изграждането й взима участие нова материя и така, в някои свои поделения, тя се разширява непрестанно. Когато тренираме мускулите, те се напрягат, в тях се влива повече живот, клетките им се умножават и така те нарастват.

    По същия начин, когато умственото тяло трепти под въздействието на усиления ни размисъл, в него влиза нова умствена материя, и по този начин то расте и се развива. При едно системно упражняване умственото тяло расте, без значение дали мисълта, с която се упражнява, е добра или лоша. Влаганото умствено усилие определя растежа на тялото; характерът на мисълта определя вида материя, която ще го изгражда.

    Когато мозъкът се упражнява в мислене, броят на клетките му нараства. Някои аутопсии показват, че мозъкът на мислителите е не само по-голям и тежък, но и притежава повече гънки, отколкото на обикновения човек. Така площта на сивата материя е много по-голяма, а тя е непосредственият физически инструмент на мисълта.

    Тъй като и умственото тяло, и физическият мозък се развиват при упражняване, то тези, които желаят да разгърнат силите и възможностите им, трябва редовно да се упражняват в мислене със съзнателното намерение да подобрят своите умствени способности. Излишно е да се добавя, че по този начин се разгръщат и вродените сили на Познавателя и той увеличава своето влияние над телата непрестанно.

    За да бъде упражняването ефективно, то трябва да е методично. Нека си изберем за целта някоя хубава книга, засягаща привлекателен за нас предмет; книга на компетентен автор, която съдържа нови и възвишени идеи. Отваряме книгата и започваме да четем бавно като първоначално прочитаме едно изречение или кратък пасаж, след което я оставяме настрана и започваме да мислим съсредоточено и усилено върху прочетеното.

    Добре е да размишляваме два пъти по-дълго, отколкото сме чели, защото целта ни не е просто да се запознаем с нови идеи, а да усилим умствените си възможности. Хубаво е да посвещаваме по половин час на това занятие, но като начало може да се започне с 15 минути, тъй като първите стъпки в съсредоточаването са много уморителни.

    Всеки, който започне да се упражнява по този начин редовно, след няколко месеца ще забележи, че има явен напредък и че мисловната му сила е нараснала; ще открие, че е способен много по-умело от преди да разрешава обикновените си житейски проблеми. Природата е справедлива господарка в раздаването на награди, защото на всеки дава точно онова, което е заслужил, нищо незаслужено в повече. Тези, които искат да увеличат способностите си, трябва да заслужат това като положат и съответните усилия.

    Както вече казахме, работата е двойна. Първо, силите на съзнанието се проявяват навън; второ, формите, чрез които то се проявява, се развиват; при това първото не трябва никога да се забравя. Много хора признават ползата от целенасоченото мислене по отношение развитието на мозъка, но забравят, че източникът на всяка мисъл е нероденото и безсмъртно Аз, че само извеждат навън това, което вече притежават.

    Вътре в нас е цялата сила, ние трябва само да я използваме, защото божественото Аз е коренът на живота в нас, а аспектът знание на Аза е част от всеки от нас и непрекъснато търси възможности за по-пълна проява. Силата е във всеки - безначална, вечна; формата се променя, но животът, който я одушевява, е част от безкрайната вечност, част от същата сила, която е създала Вселената; божествена, неразделна частица от живота на Логоса.

    Ако можехме да схванем това и ако не забравяхме, че не силата ни е недостатъчна, а инструментът за проявата й не е добър и че именно оттук произтичат всички трудности, тогава бихме работили с повече вяра и надежда, а следователно и с по-голяма ефективност, за да го направим по-съвършен.

    Нека не губим усещането, че нашата същинска природа е висше знание и в наша власт е каква част от нея ще проявим в настоящето си въплъщение. Наистина, проявата е ограничена от полаганите в миналото усилия, но сега бихме могли да увеличим умствените си сили, за да са ни по-полезни от онези, които в миналото са обусловили настоящите. Формите са гъвкави и могат да бъдат променяни, макар и бавно наистина, от трептенията на живота.

    Нека помним преди всичко, че системното упражняване е от съществено значение за сигурното израстване. Когато прекъснем заниманията си дори за един ден, ще са необходими поне три-четири, за да постигнем отново равнището, достигнато преди; така е поне в началото на израстването.

    Привикнем ли да мислим, редовното упражняване не е чак толкова важно. Но докато умът се приучи на концентрация, редовните занимания са от съществена важност, защото старият му навик да се скита свободно бързо се възвръща.

    По-добре пет минути работа всеки ден, отколкото половин час само веднъж в седмицата!

    "Мисловната сила"
    Ани Безант
    Активен

    Administrator
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #1 -: Юли 21, 2009, 23:41:43 »

    НАБЛЮДЕНИЕТО И ПОЛЗАТА ОТ НЕГО

    Първото необходимо нещо, за да има истинско мислене, е внимателното и точно наблюдение. Азът като Познавател трябва да наблюдава не-Аза с внимание и точност, за да стане той познат и така да се асимилира от Аза.

    Второто нещо е възприемането на предмета и задържането на образа му в умственото тяло, т.е. способността да се поддаваш на впечатления и да ги задържаш, когато бъдат получени.

    Скоростта, с която се развива умственото тяло ще бъде пропорционална на вниманието и точността на наблюдението на Познавателя, както и на възприемчивостта и задържането, проявявани от самото умствено, ще бъде и скоростта на неговото развитие; скорост, с която неговите скрити възможности стават действащи сили.

    Ако Познавателят не е наблюдавал внимателно мисловния образ или ако поради неразвитост умственото тяло е било нечувствително за всичко друго, освен за по-силните трептения на някой външен предмет, видоизменяйки се по този начин в един несъвършен, неточен образ, то в такъв случай материалът за размисъл е недостатъчен и заблуждаващ.

    На първо време се постига едно общо очертаване, в което се губят подробностите. Като развиваме възможностите си и натрупваме по-фина материя в умственото си тяло, откриваме, че получаваме от същия външен предмет много повече впечатления, отколкото сме получавали преди.

    Нека си представим двама души, изправили се сред полето пред един великолепен залез. Нека единият от тях е прост селянин-земеделец, който няма навика да наблюдава природата, освен във връзка с нивите си; който поглежда небето само за да види дали то обещава дъжд или суша и не обръща внимание на другите му страни. Нека другият е човек на изкуството, гениален художник, преизпълнен с любов към красотата и привикнал да улавя и да се радва на всяка по-специална линия и цвят.

    Физическото, астралното и умственото тела на земеделеца са изправени пред великолепния залез и всички трептения, предизвикани от него, докосват носителите на неговото съзнание. Той наблюдава различни цветове по небето и забелязва, че е обагрено преобладаващо в червено, което обещава хубав ден - добър или лош за неговите посеви според случая. Това е всичко, което той е в състояние да извлече от разкриващата се пред очите му гледка.

    Физическото, астралното и умственото тела на художника са изложени на същите въздействия, но колко различен е резултатът. Фината материя на неговите тела възпроизвежда милион трептения, твърде бързи и ефирни, за да задвижат грубата материя на селянина. Вследствие на това образът на залеза, отпечатващ се у художника, е съвсем различен от този у селянина. Нежните нюанси на цветовете, преливането на един цвят в друг, прозрачно синьо, розово и бледозелено, обагрени от златно зарево и напръскани с царствен пурпур - всичко това той следи с притаен дъх в екстаз от радостно вълнение.

    В него се пробуждат всички възвишени чувства, любов и възхищение, преливащи в почит и радост, че такава красота може да съществува; появяват се най-възвишени мисли, когато умственото му тяло започва да се променя под въздействието на трептенията, разнасящи се в умственото поле от образа на залеза. Разликата в образите, възникващи у двамата няма външна причина, а е резултат от степента на вътрешната възприемчивост; не идва отвън, а се дължи на разликите в способността да се отговаря; не е в не-Аза, а в Аза и неговите тела. Съобразно тези разлики е и резултатът - колко малко е въздействието върху единия и колко голямо върху другия!

    Тук виждаме от какво голямо значение е еволюцията на Познавателя. Цяла вселена от красота може да съществува наоколо ни, нейните вълни да ни обливат от всички страни и все пак за нас тя да не съществува. Всичко, което е в ума на Логоса на нашата система, непрестанно ни бомбардира - нас и нашите тела. Броят на трептенията, които можем да възприемем от него, показва степента на развитието ни. Онова, което е необходимо за израстването, не е промяна във външните условия, а промяна вътре у нас. Дадено ни е всичко, а ние трябва да развием способността да възприемаме.

    От казаното дотук можем да заключим, че основното необходимо нещо за ясното мислене е внимателното наблюдение. Трябва да започнем да работим за развиването на тази способност във физическото поле, където телата ни се срещат с не-Аза. Ние вървим нагоре, а всяко развитие започва от по-нисшето поле и преминава към по-висшето; ние възприемаме най-напред външния свят и едва тогава трептенията преминават нагоре, или навътре, извиквайки вътрешните сили.

    Внимателното наблюдение е способност, която трябва съзнателно да се култивира. Повечето хора по света ходят така сякаш са със затворени очи. Можем да проверим дали и ние влизаме в това число като се попитаме какво забелязваме, вървейки по някоя улица. Много хора не забелязват почти нищо, не им остава почти никакъв ясен образ; други - само някои неща, а трети - много. Худен разказва как се е обучавал да наблюдава през витрините стоките в магазините на Лондон, покрай които минава, докато стига до положение, когато вниманието му обхваща и регистрира цялата стока на един магазин без да спира, просто с един поглед. И обикновеното дете, и дивакът са наблюдателни, но според равнището на тяхната способност да наблюдават е и оценката за ума им.

    Основа за ясното мислене при средно развития човек е способността точно и бързо да наблюдава. Хората, които наблюдават невнимателно обикновено са и тези, с най-обърканите мисли. Изключение прави само случаят, когато умът е силно развит, но е обърнат навътре, и когато телата са добре обучени по начина, изложен по-долу.

    На въпроса защо не сме забелязали нищо, който трябваше да си зададем по-горе, би могло да се отговори: “Мислех си за друго нещо и затова не забелязах” и такъв отговор би бил правдив, ако човекът е мислел за нещо по-важно от това да концентрира вниманието си върху предметите, покрай които минава, за да си развива умственото тяло. Такъв човек може да е постъпил добре, че не е гледал; но ако неговата мисъл само безцелно е скачала от едно нещо на друго, то той е пропилял времето си напразно в по-голяма степен, отколкото ако беше насочил вниманието си навън.

    Човек, дълбоко потънал в мисли, обърнат навътре, вместо навън, няма да забелязва преходни неща и няма да обърне внимание на ставащото наоколо му. За него вероятно не би било ценно в този живот да обучава телата си в независими наблюдения, защото високо развитите и дори само отчасти развитите хора имат нужда от друго обучение.
    Но колко от ненаблюдателните хора са действително “дълбоко потънали в мисли”? Повечето от тях са заети с това само лениво да преглеждат мисловните образи, повтарящи се в ума им, сякаш прехвърлят съдържанието на своя гардероб или кутия за скъпоценности.

    Това не е мислене, защото да мислиш, означава, както видяхме, да установяваш отношения, да прибавяш нови неща. При мисленето вниманието на Познавателя съзнателно е отправено към мисловните образи и той упражнява въздействие върху тях.

    Развиването на умението да се наблюдава е част от обучението на ума и тези, които правят това, ще усетят, че умът им става по-бистър, силите му се увеличават и той става по-лесно управляем. Веднъж задвижена, способността ни да наблюдаваме продължава да работи автоматично; умственото и другите тела запечатват образите, които попадат пред погледа им, без да им обръщат внимание. Тогава вече престава да е необходимо вниманието специално да бъде насочвано към околните предмети, за да бъдат те възприети и запомнени.

    Веднъж нещо простичко, но в смисъла на казаното по-горе ми се случи. При едно пътуване в Америка се повдигна въпросът какъв е номерът на локомотива на влака, в който пътувахме. Номерът веднага ми беше поднесен от моя ум и не може да се каже, че това беше случай на ясновидство. (За ясновидско виждане щеше да е необходимо да търся влака в Акашиевите анали, за да видя след това номера му.)

    Без каквато и да е съзнателна намеса от моя страна, органите на астрала и ума ми са наблюдавали онова, което става край мен и са записали номера на влака при влизането му в гарата. И когато числото потрябва, умственият образ на пристигащия влак с цифрата отпред на локомотива се появи от самосебе си веднага.

    Веднъж придобита, тази способност е полезна, защото това означава, че можете да си върнете образите на неща, които са минали покрай вас и не са привлекли вниманието ви, като погледнете записа, който са направили умственото, астралното и физическото тела.

    Тази автоматична регистрация, извършвана от умственото тяло извън съзнателната дейност на Дживата, се наблюдава много по-често, отколкото можем да предположим, защото се знае, че едно хипнотизирано лице може да разкаже много неща, които са се случили покрай него, без да им е обърнало внимание. Тези впечатления стигат до умственото тяло чрез мозъка и се отпечатват върху него точно както и върху мозъка.

    Много впечатления, които не са достатъчно дълбоки, за да влязат в будното ни съзнание, достигат умственото ни тяло по този начин - не защото съзнанието не може да ги възприеме, а защото обикновено не е достатъчно будно, за да отбележи други, освен най-дълбоките впечатления. При хипноза, бълнуване, сън, когато Дживата отсъства, мозъкът предава събираните впечатления, които обикновено са заглушавани от много по-силните впечатления, получавани от самата Джива, или предизвиквани от нея. Но ако умът е обучен да наблюдава и записва видяното, тогава Дживата може по своя воля да си спомни регистрираните чрез него впечатления.

    Така, ако двама души вървят по една улица и само единият е обучен да наблюдава внимателно, въпреки че и двамата ще получат впечатления, които биха могли несъзнателно да регистрират, впоследствие обученият наблюдател ще е в състояние да си ги припомни, а другият няма да може. Понеже тази способност стои в основата на ясното мислене, за онези, които желаят да култивират и съзнателно да направляват мисловната си сила, ще бъде добре да се приучат да наблюдават и да пожертват елементарното удоволствие от това, да се носят по течението на празните фантазии.
    "Мисловната сила"
    Ани Безант
    Активен

    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Откъс от книгата на Петър Дънов "За силата на мисълта"
    Духовни учения
    Админ 1 13013 Последна<br />публикация Юли 07, 2010, 10:53:39
    от nia.boneva6
    Мистична астрология на дванадесетте животни на силата « 1 2 3 »
    Астрология и нумерология
    DArkAngel 31 4591 Последна<br />публикация Август 08, 2011, 15:47:29
    от pufi
    Тотеми: животни на силата « 1 2 »
    Астрология и нумерология
    wolfspirit 27 8582 Последна<br />публикация Ноември 19, 2012, 13:18:52
    от wolfspirit
    Владимир Мерге - Силата на мисълта
    Духовни учения
    Ametist 4 1581 Последна<br />публикация Март 15, 2011, 17:07:45
    от Ametist
    Силата на намерението
    Книги
    ангелска любов 5 1075 Последна<br />публикация Февруари 05, 2012, 14:34:16
    от ангелска любов

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright