[nia.boneva6]

Да, така е - няма нищо лошо, дори  е прекрасно! Извисен е този, който прави всичко с благодарност.. и който е благодарен за всичко, направено за него

С времето детето вече няма да благодари така на всичко, но би било много добре (дори повече от добре) да запази благодарността си към всичко вътре в себе си, макар без да я изразява точно с думи.

[Иво_56]

Отново здравейте! Малко ми е смешно като го пиша сега  и на вън не го казвам пред майките за да не си помислят че съм цербер защото аз наистина не карам детето да прави такива неща, но примерно когато съм му намазала сандвич и той взимайки го казва благодаря ти ножче хаха не благодари на мен а на ножа с който съм го намазала.Да не кажа че блалгодари за всичко примерно аз го питам гладен ли си а той да благодаря, искаш ли да си играеме да благодаря никога не казва само да, добре,..След време като порасне мисля,че сам ще отсее кога и за какво трябва да благодари защото аз съм опитвала да го спра но не става. На 1 февруари навърши 3г. така, че  ще разбере. Аз понякога се ядосвам и му казвам че няма защо да благодари на играчката чинията и каквото и да е но друг път си мисля че няма нищо лошо в това дори и ако е така пресилено както е при него.А иначе и той си прави побнякога белите. Усмивки на всички

    Здравейте, Гена! Разказвате прекрасни неща за своето съкровище, което е на тригодишна земна възраст, но очевидно носи в душата си безвремевата Любов и Мъдрост! Моите поздравления за това, че във вас интуитивният усет към чистата духовност  надделява над притеснението от общественото мнение! От сърце се надявам общоприетите норми да не подтиснат в Христо бликащия извор на спонтанна любов, откриваща живот и съзнание в неща, които по подразбиране се приемат като безжизнени! Божествената Любов открива Себе си във всичко. Душата усеща: я виж, същото пламъче, което ме огрява отвътре, грее и в теб, и в теб, и в теб! Може да си човек, вода, облак, котенце, тревичка… както и да изглеждаш, ти си жива проява на Бога и аз съм толкова щастлив, че съзирам Себе си в теб! Благодаря ти, че те има и че изпълняваш своята роля в Божия свят – каквато и да е тя!
    Е, да, детето ще трябва да свикне да премълчава откровенията си пред хора, които не го разбират. Но винаги ще има толкова много същества, с които може да общува свободно! (Имам предвид цялата природа, водата, предметите… и част от хората). А  неговата любеща майка няма да позволи да му бъдат подрязани крилете, доколкото зависи от нея!
    Бъдете благословени, Бог е с вас!

[gena]

Привет!Толкова много мили думи ..Направо се обърках. Благодаря Чак се притеснявам малко Всъшност аз съм много нервен човек но мисля че малкото  човече което вече се изразява с собствени мисли ме е променил доста.А за това че е такъв писах тук в една друга тема че ни е създавало и малко грижи но хората трудно приемат различните било то и ако са по добри.Христо си има своите недостатъци както и всеки друг човек.  Но ако сме поне малко по добри всички  и надскочим собствените си дребнавости (нещо което на мен самата често ми е трудно да направя )мисля че животът ни ще е много по приятен и лек. Пожелавам ви слънчев ден !

[Goldie]

моята малка Алина(1,9г) също има много силна връзка с водата.Откакто се е появила на този свят пие в много големи количества(няма здравословен проблем,който да е причина),и през деня и през нощта постоянно си иска,пие,а когато се напие започва да си играе и да се полива с водата и като се случи това просто умира от щастие.Аз самата не приемам много течности и в началото ми беше странно и притеснено за моята бебка,но вече свикнах и мисля,че е съвсем нормално-все пак водата е живот
а когато е в банята е на седмото небе,такава игра с водата пада и по-интересното е,че и давам играчки за баня,но тях не ги отразява много,радва се на самата вода,и после излизаме от банята със страхотни усилия и много рев...
просто исках да споделя пожелавам на всички много прекрасни мигове с прекрасните ви деца!

[nia.boneva6]

Здравей!
Хм.. ако й кажеш за водата в тялото й, сигурно изкарването от банята ще бъде по-лесно