Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: СЪЗНАНИЕТО  (Прочетена 2161 пъти)
nre
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 129

« -: Януари 18, 2011, 23:25:48 »

Дефиниции за разум и съзнание

Съзнанието - състояние на психическия живот на човека, изразяваща се в субективно преживяване на събитията на външния свят и живота на самия индивид, а също и в отчет на тези събития. Термина съзнание бива определян като термин, труден за определение, доколко даденото слово се използва и разбира в широкия спектър на направлението. Съзнанието може да включва мислите, възприятията, въображението и самосъзнанието и др..

То е тип ментално състояние, като способ на възприемане, като способ на взаимоотношение с другите. Съзнанието може да бъде описано като гледна точка, като А-зът. Много философи разглеждат съзнанието като най-важната вещ в света. От друга страна, много учени са склонни да разглеждат тази дума като прекалено неопределено по значение на това, за което го използват.

Съзнанието - категория за обозначение на менталната дейност на човека по отношение към самата дейност. Проблема за това, в какво се изразява съзнанието и какви са неговите рамки, и какъв е смисъла на съществуването на дадения термин става предмет на изследване на философи, психолози, и всички дисциплини изучаващи проблема за изкуствения интелект. Проблем на практическото разглеждане в себе си съдържа въпроси като: как можем да определим наличие на съзнание у силно болни или намиращи се в кома хора;може ли да съществува не човешко съзнание и как можем да го измерим; в какъв момент се заражда съзнанието при хората; могат ли компютрите да достигнат съзнателно състояние и др.
Всички тези въпроси пораждат и тезата на тази разработка, а именно, каква е същността на съзнанието?

Съзнанието - душата на човека.
Съзнателност е понятие със сравнително широк смисъл. Използвало се е още по времето на Гръцките философи за обозначаване на мисловната дейност на човека, която възприема и интерпретира информацията от външния, заобикалящ ни свят. В древните учения и езотерични практики на различни култури по земята се говори за нива на съзнанието и извисяването или разширяването му като висша цел и път на човека в духовното усъвършенстване и постигането на озарение и просветление. В психологията термина съзнание се използва от една страна за обозначение на ежедневното мисловно състояние на ума, Аз-съзнанието на човека т.е размислите, спомените, мечтите, възприятието на външния свят когато човека е в будно състояние. От друга, се използва като съвкупността на психичната цялост на индивида или цялостната личност, която включва и доминиращата несъзнателна част в човешката психика. Въпреки, че хората се раждаме разумни и способни на решения и размисли същества, съзнанието се развива съвсем повърхностно и незавършено през детските години на човек до неговото съзряване на възрастен, физиологично развит индивид. Допряди двеста години болшинството хора не са имали и представа за съществуването на своята психична действителност или комплексите, не са знаели причините за депресиите, нито са ги идентифицирали като такива. Но от най-древни времена хората са усещали вътрешния си мрак, границите на съзнанието си, интуитивно са разбирали за съществуването на нещо отвъд персептуалните им сетива, нещо невидимо и неосезаемо. Алхимията, като свой предмет на изследване и експерименти имала именно несъзнаваното, макар и хората тогава да не са разбирали с какво точно боравят[3]. Далеч преди съвременната психология, древните учения са оформяли методи и практики за развитие и разширяване на ограничената по рождение човешка съзнателност. „В себе си ще откриеш себе си” е казал Лао Дзъ. А на централния камък над арката на входа към оракула в Делфи били изсечени ключовите думи „Опознай себе си”. Психологията като предмет е едно усъвършенствано, интелектуализирано (в развитието на интелектуалното разбиране на хората) и осъвременено практическо учение за самопознание. Самопознанието или себепознанието (по желание) е в центъра и основата на учението на Бог, макар и забулено в мъгла и църковни догми по-късно в развитието на християнската религия и църковните институции. В основата на практическия метод за самопознание е самонаблюдението. Самонаблюдението и изобщо съзнателността не е просто медитация в определени часове от денонощието, то е състояние на умът изобщо. Което се постига с практиката, стремежa, постоянството и с времето. Не е нещо, което се случва изведнъж и изцяло, а стъпка след стъпка постепенно се разгръща като светлина на изгрев, която постепенно огрява обвита в мрак необятна долина. Мисловната дейност на човека е до голямата степен обвързана с паметта. Запомняме различна информация от всякакъв вид и я свързваме асоциативно т.е синтезираме тази информация в знание, превръщайки я в теории, възгледи, идеи и открития. Чрез процесa който наричаме размисъл или мисловната дейност, мислене изобщо което хората обикновено извършваме през периода на живота си, повече или помалко. Голям процент от тази информация, която ни служи за да разбираме света и всичко около нас (без, разбира се, да споменаваме информацията за света, която получаваме от директния ни сетивен досег с него.) идва от външни източници като книги и предания (изобщо писмени източници от различен вид) в древността. До днес, когато освен писменото и орално предаване на информация, разполагаме с всякакъв вид дигитална и аналогова медия, глобална и в реално време. Като интернет, радио и телевизията. И в цялото ни жадуване за информация и пътешествие към знание в жизнения си път, много малък процент от това знание късае конкретно и лично самите нас, като същества, като същността на това, което наричаме съзнаващо АЗ. Всеки в съвременното общество на знанието е чувал за думата комплекси и смътно му се межделее значението на този термин и фактичното, което обозначава. Причините за характера ни, реакциите и настроенията си са ни непонятни. Често живеем устремено и механично, до толкова че по пътя не обръщаме внимание на почти нищо. Още по-рядко човек спира за миг, за да рефлектира върху причините на неща неуловими като настроенията или мислите си[4]. Съзнателността в този ред на мисли, може да се определи като разгръщащото се последствие от самопознанието, в което съзнанието се впуска за да опознае себе си. „Реалността на психичната действителност или взаимодействието на материята и мисълта, познати като „психични феномени” вече не се основава на суеверия.. а на потвърждаващи се научни изследвания и емпирични данни.. налагат заключението, че желанието, волята на ума може да прави неща, които - според преобладаващите научни теории - не би трябвало да е способно да прави.”

Всеки човек представлява самоочевидното, че у него има съзнание.Той осъзнава, какво става около него, какво говори, какво усеща и др.Проблема за съзнанието, е един от централните проблеми, занимаващо човечеството векове наред. Съзнанието се разглежда не само от философията като наука, но и от много други науки, например психологията, невробиологията, социологията и др.Всяка от тези науки изучава феномена съзнание от своя специфична гледна точка, но резултатите, получени в рамките на изследванията, широко се използват във философията.

В съвременния свят е невъзможно да постъпим без интернационален дисциплинарен подход към проблема за съзнанието. Но в какво се състои философския проблем на съзнанието?

Традиционно във философията под съзнание се разбира психо-физическия проблем, имайки в предвид проблем за отношението към материя и съзнание.

В съвременната философия психо-физическия проблем не само е съхранила своята актуалност, но е и основния философски проблем, философията на съзнанието не се изчерпва само с това. Самостоятелно значение има също и проблема за безсъзнателното и проблема за общественото съзнание.

Във философията, съзнанието се разглежда като способност да „съз-наваш” предмет (Гегел).При това под „съзнание” се разбира не психическата способност на тялото, но фундаментален способ, в който човека е отнесен със своите предмети и света въобще. Говорят, че съзнанието има форма или способ на даден предмет, форма или способ на дадеността на света като цяло.

Съзнанието и света - два полюса на едно и също, единна съотнесеност на съзнанието. Именно затова в строго философски смисъл некоректното съзнание се разглежда самостоятелно. Но съзнанието има не само способност на съотношение, но и само на отношение[2].

Философията се опитва да отговори на два основни въпроси за съзнанието: каква е природа на съзнанието и как съзнанието е свързано с физическата реалност, преди всичко с тяло. Първия проблем за съзнанието в явна форма била формулирана от Декарт, след което съзнанието получило широк поглед в ново европейска философия, а също в различните философски традиции, такива като феномелогия и аналитична философия.


Разум
- Разум (от латински ratio) означава способност за логическо и абстрактно мислене. С други думи разумът е способността за обобщаване и осмисляне на общите закономерности. Проявява се като колективно свойство на интелекта и съзнанието и е тясно свързан с мисленето, въображението, паметта, емоционалността и волята. Разумът е способен на несинтетично истинно познание. Пример за това са всички знания които са априорни, като аксиомите и постулатите в математиката например. Тяхната истинност лежи извън всякакъв опит и при тяхното възприемане няма възможност за синтез, защотото не можеш да разделиш нещо, което е било винаги свързано и пак да се опиташ да го събереш, за да получиш синтез. Тук законите на казуалната логика и математика престават да действат и се появяват други, които са предмет на науката метафизика, която претендира, че се занимава с тях.
Аксиомите са аподиктично достоверни факти но няма норма, която да определя техният краен брой. В рамките на всяка аксиоматична система съществуват твърдения (които не са приетите аксиоми) които са истинни, но не могат да бъдат доказани в рамките на тази система (теореми за непълнотата на Гьодел). Тогава тия твърдения трябва да бъдат приети като истини и да се включат в аксиоматиката. Но съобразно вече така новоприетата аксиоматика също трябва да има твърдения които са истиинни, но не могат да се докажат, и така до безкрай => обемът на априорните истини трябва да едно супер мощно и бсеобхватно множество с неограничен потенциал.


Референции:
http://www.vuzove.com/kursovi/13-philosophy/33-sashtnost-na-saznanieto
http://www.math10.com/forumbg/viewtopic.php?t=9263
« Последна редакция: Януари 18, 2011, 23:36:30 от nre » Активен
nre
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 129

« Отговор #1 -: Януари 18, 2011, 23:27:59 »

Същност на съзнанието

Ние не можем да избягаме от въпроси като: хубаво, за нас е ясно какво означава, че пациентът загуби съзнание, но какво е това, което той губи всъщност? Или какво означава това да говорим съзнателно или несъзнателно? С други думи, яснотата на различните употреби на думата съзнание не може да измести въпроса за природата на съзнанието.
Всъщност това, което наричаме съзнание, дали зад него стои някакво реално явление (или свойство, или процес) или то е просто теоретичен конструкт, който ние въвеждаме за удобство в нашия език. Във философия на науката под “теоретичен конструкт” се разбира понятие, което няма наблюдаем (в широкия свисъл на думата) референт, но което като цяло допринася за смисъла на по-сложни езикови образувания – на изрази, твърдения, теореми и т.н., които ни говорят нещо за действителността.

От тук произлизат две възможности:

  • 1. Съзнанието е просто теоретичен конструкт, то няма обективен референт. В голямата си част учените-емпирици и философите позитивисти смятат, че теоретичните конструкти в крайна сметка трябва да бъдат сведени до наблюдаеми понятия, т.е. до понятия, които имат наблюдаем референт, зад които нещо стои. Само тогава теоретичните конструкти биха имали смисъл. Но се оказва, че елиминацията на теоретичните конструти не винаги е възможна, означава ли това, че те са безсмислени, както са смятали ранните логически позитивисти? И ако не са безсмислени, от какво се задава техния смисъл?

  • 2. Съзнанието е нещо действително – някакво явление, свойство или процес.
    Една елегантна философска дефиниция твърди: “действително е това, което действа”, което оказва въздействия, ефектът от които може по някакъв начин да бъде регистриран. И, казват този тип философи, съзнанието е действително, защото то притежава каузална сила.
    Смисълът, който може да бъде отнесен общо взето към менталните същности, има каузална сила, той е способен да причинява последователност от физически действия.
    Съзнанието има каузална сила, но дали самото то е физически феномен (свойство, процес) или е нещо принципно различно от физическата реалност

    Възможни са отново два отговора:
                   
    • A) Ако съзнанието е физически феномен - т.е. то е част от физическата реалност, не е нещо принципно различно от нея. Тогава обаче сме изправени пред следните проблеми:
      Първото възражение на критиците на физикализма е следното: състоянията и процесите на съзнанието притежават особено свойство, което нито едно физическо тяло, физически процес или състояние не притежава – това е свойството интенционалност - когато ние се опитваме да описваме един или друг ментален процес – мислене, вярване или възприятие, ние никога не можем да опишем процеса сам по себе си; ние винаги описваме процеса отнесен към нещо, което не е част от него. Казано по-просто, когато мислим, ние не просто мислим, ние винаги мислим за нещо. Обектът на нашето мислене не е част от самата мисъл, но ние не можем да опишем тази мисъл, абстрахирайки се от нейния обект. съдържанието на нашите мисли, на нашите вярвания, на нашите желания или на нашите възприятия е нещо чуждо на самото съзнание, нещо външно на него, но ние не можем да опишем самите актове на съзнанието отделени от това чуждо на тях съдържание.
      Второто възражение на антифизикалистите е, че състоянията и процесите на съзнанието са дадени непосредствено единствено на субекта, който ги преживява, за разлика от физическите явления и процеси, които са дадени на множество субекти. Тоест моите мисли, моите желания, моите възприятия, моите страхове са дадени само на мен, само аз мога да ги възприема, те не са дадени на никой друг. В този смисъл те са субективни, защото са дадени само на мен като субект. Оттук противниците на физикализма заключават: поради тази субективна природа на феномените на съзнанието, то не може да бъде направено обект на научно изследване, защото необходимо условие за провеждане на обективно научно изследване е обективното съществуване на обекта на изследване.

    • Б) Съзнанието не е част от физическата реалност, то е нещо принципно различно.
      Първият проблем е свързан с така наречената каузална затвореност на физическия свят - Понятието затвореност в случая се взима от математиката. Например математиците знаят, че естественият ред на числата, т.е. целите положителни числа 1, 2, 3, 4, 5, 6..., е затворен около операцията събиране. Това означава, че които и две естествени числа да съберем, винаги ще получим пак естествено число, няма да излезем от множеството на естествените числа. Затова твърдим, че естественият ред на числата е затворен около операцията събиране. Той обаче не е затворен около всички аритметични операции.
      По аналогия, във философията, и в метафизиката по-специално, се говори за каузална затвореност на физическия свят. Има се предвид че всяко физическо явление или физическо събитие има физическа причина и то самото произвежда физически ефекти, т.е. всяко действие, което аз предприемам в този свят, което е физическо действие, ще има физически резултат и то самото ще е резултат от действието на физическа причина. В този смисъл физическият свят е затворен около операцията каузалност, т.е. причинно-следственото отношение не може да ни изведе извън физическия свят. И тук вече идва проблемът. Ако ние приемем, че съзнанието е нещо действително, т.е. то действа, то може да бъде причина, и в същото време приемем, че то не е нещо физическо, ние влизаме в конфликт с идеята за каузална затвореност, защото допускаме, че може да има причини, които са извън физическия свят и които предизвикват ефекти вътре в него. Това е един голям проблем, който в момента интензивно се обсъжда във философията на съзнанието.
      Вторият проблем, който стои пред тези, които твърдят, че съзнанието е нещо принципно различно и не е част от физическия свят, е наличието на добре установена експериментално корелация между събитията във физиологичните системи на човека, най-вече процесите в мозъка, и нашите съзнавани преживявания, т.е. преживяваните от нас актове на съзнанието. Все пак тази корелация трябва по някакъв начин да бъде обяснена, тя говори за някаква връзка между явленията на съзнанието и явленията в материалния свят.


Философски теории за съзнанието:

Дуализъм  - Дуализма има теория за това, че съществува две разновидности на субстанцията- съзнание и физически обекти. Основателя на тази теория е Рене Декарт, който потвърдил, че човек е мислеща субстанция, способна да се усъмни с съществуването, преди всичко в своето собствено съзнание.
Дуализма е душа и тяло-гледна точка, съгласно която съзнанието (духа) и материята (физическото тяло) представляват по себе си две независими, взаимно допълващи се един друг и равни по значение субстанции. Като правило, се основава на общо философския дуализъм.Основатели били Платон и Декарт.Платон смятал, че тялото принадлежи на материалния свят и затова е смъртно, когато душата е част от световните идеи и е безсмъртна.

Логически биохервизъм - Представители са Гемпел и Райд. Стремят се да опровергаят дуализма на Декарт.

Идеализъм - Това е теория, съгласно която съществува само съзнанието. Идеалистите смятат, че обекта на физическия свят не съществува заедно с възприятието.Последовател на тази теза бил Джордж Беркли.

Интегрална теория - Теория на съвременния американски философ Кен Уилбером. Той синтезирал различни представи за съзнанието в източната и западната философска и духовна традиция в единия Интегрален подход. Кен Уилбером подробно разглеждал :състоянието на съзнанието, ниво на съзнанието, контури и типология на съзнанието, „Интегрална теория на съзнанието”.

Материализъм - Това е теория, според която ако нещо съществува, то има физически характер.Съзнанието , според материалистите се описва като свойство на мозъка. Материалистите критикуват както дуалистите и идеалистите, така и биохервистите, доказвайки, че поведението не е съзнание, а вътрешна физическа причина за съзнание. Като привърженици на материализма са Фридрих Енгелс, Владимир Ленин, Дейвид Армстронг, Доналд Дейвидсон и др.

Функционализъм - Това е теория, съгласно която намирайки се в психично състояние значи да се намираш в функционално състояние, или може да изпълнява някаква определена функция. Функционализма е методическа базова теория на изкуствения интелект и когнитивната наука. Към функционалистите можем да отнесем Дейвид Люс, Хилари Патнем и Даниел Денет.

Двустепенна теория - Теория за това, че психическото и физическото са две свойства които лежат в основата на веща реалност, която по своята същност не се явява нито психическа нито физическа. Двустепенна теория, затова, че отхвърля и дуализма, и материализма като представяне за това, че съществува психична или физична субстанция. Подобни възгледни са характерни, например за Бенедикт Спиноза, Питер Стросон и Бертран Ръсел.

Феноменологична теория - Тя представлява по себе си опит за описание на съдържанието на опита без някакво потвърждение на относителната реалност на това съдържание. Феноменологията се опитва да открие идеалните черти на човешкото мислене и възприятие, свободни от едни или други емпирични и индивидуални размеси, и обосновавайки се, за всички останали науки, като основание за мислене.Основно свойство на човешкото съзнание съгласно тази теория е интенционалност. Привърженици на тази теория били Едмунд Гусерля, Мориса Мерло-Понт.

Емерджентна теория - Теория за това, че съзнанието се явява свойство на някакъв физически обект (обичайно мозъка).Съзнанието е реален обект, който е длъжен да се изучава от науката наравно с всички такива. Привърженици на тази концепция бил Джон Серл.

Позиция на представителите на различните експериментални науки: Важното е, че съществува експериментално доказана корелация между процесите, протичащи в нервната система и нашите субективни преживявания, които възприемаме като съдържание на нашето съзнание. Интересният въпрос е не каква е природата на това съзнание, а каква точно е връзката между нервните процеси и съзнанието”. Една от популярните до скоро гледни точки, особено сред представителите на невронауките, бе че в края на краищата процесите на съзнанието и мозъчните процеси са едно и също нещо, описано просто на различен език. Това е т. нар. теза за идентичност на съзнанието и мозъчните процеси и поне доскоро тя беше една от най-застъпваните позиции сред англоезичните философи на науката. Тази позиция ни налага да приемем, че ние просто имаме два езика за описване на едно и също нещо – езика на невронауките и езика на психологията.

Референции:
http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/naukata9.pdf
http://www.vuzove.com/kursovi/13-philosophy/33-sashtnost-na-saznanieto
« Последна редакция: Януари 18, 2011, 23:38:13 от nre » Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
ЗАКОНИ И ЗНАЧЕНИЯ НА ЧИСЛАТА
Астрология и нумерология
Инил 4 3139 Последна<br />публикация Януари 28, 2011, 03:00:08
от zvezdichka
УЧЕНИЕТО НА КАТАРИТЕ И БОГОМИЛИТЕ « 1 2 »
Духовни учения
marushka 19 2887 Последна<br />публикация Март 05, 2011, 15:07:49
от marushka
МИСТЕРИЯТА НА СИНХРОНИЧНОСТТА (разкази) « 1 2 »
Изкуство
giti 17 2114 Последна<br />публикация Октомври 28, 2010, 20:19:52
от nia.boneva6
ФИЗИЧЕСКО БЕЗСМЪРТИЕ
Езотерика
The One 1 1749 Последна<br />публикация Октомври 26, 2010, 02:06:42
от lessus
ВЪЗНЕСЕНИЕ « 1 2 3 »
Въпроси и отговори
denis_74m 31 1404 Последна<br />публикация Юли 23, 2012, 16:17:18
от Ariam

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright