Едни цитати от "Анастасия", който ми пасва донякъде на настроенията, обхванали ме в последно време:
"Цялата информация способна е да предаде посредством чувствата.
Ти ту се ядосваше, ту възхищаваше, ту се смееше, ту се страхуваше. И с всяко от чувствата у теб възникващи приемаше информация. Обемът й огромен е и се разкрива впоследствие, когато си спомняш чувствата, възникнали у теб в онези дни.
Чувствата са концетрирана информация в огромен обем. И колкото е по-ярко чувството и по-силно, толкова повече вселенски знания има в него."
"Но информацията събрана в чувство, в този случай — в чувството на страх, позволява да се реагира мигновено. За един миг преживяване на ярко чувство в човека преминава голям обем информация. При описанието й може да се получи трактат, безчувственото осмисляне на който може да продължи с години.
Правилната съвкупност на чувствата, тяхната вярна последователност могат многократно да увеличат вече съдържащият се в човека обем от знания.
Например твоят страх от мечката премина също мигновено. Но защо изчезна? Това не е естествено. Ти както и преди си беше в тайгата, без оръжие, и мечката не беше отишла далече, а и други зверове можеше да има в тайгата.
Но чувството на срах у теб за миг се смени с чувство на безопасност. Тази защитеност ти усещаше в много по-голяма степен отколкото когато се намираше на кораба си или в града, дори в обкръжението на въоръжена охрана.
Чувството на защитеност възникна у тебе също мигновено. Това се случи веднага щом ти видя, че мечката с удоволствие приема моите команди, реагирайки на думите и жестовете ми. Чувството на защитеност ти даде възможност по нов начин да възприемаш информацията. "
"Балансът на чувствата е важен, той свидетелства за равновесието на човека и в същото време, постоянното пулсиране на чувствата поражда все нови и нови потоци от информация."