Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 ... 5   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Свободата  (Прочетена 3303 пъти)
nre
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 129

« -: Януари 14, 2011, 20:11:35 »

Постижима ли е свободата?!

(Това са мой мисли относно свободата и не претендирам за истинност на съдържанието!)

Каква е рамката на свободата? До каква степен сме в състояние да си я представим?
Всички знаем какво е лишаване от свобода, чисто физическото ограничаване на движение във времето и пространството.
А какво ще кажете за телата ни. Не са ли те подобно ограничение, макар и изразено в по-малка степен, но въпреки това ограничено в пространство, заключено от земната повърхност.
Ами продължителността ни на живот? Тя не е наш избор, но ни задължава да приключим житейските си дела до определен момент, когато ще ни открадне бъдещите мечти, младостта, реализацията на желанията, а може би и самите тях.
Мислите за свободата могат да отидат и на много по-фино ниво. Какво ще кажете за нашите гени и животинския ни вид в който сме се превъплатили с всички негови ограничения и рамки. Ако се родя охлюв - вървя бавно, ако съм пустинен рис препускам бързо. Ако съм заек мисля ограничено, ако съм човек съм способен да разсъждавам и осъзнавам.
Какво ще кажете за нашето его. Не е ли то също ограничение, което ни спира да мислим единно в синхрон с природните закони?

Излиза, че щом даден индивид съществува материално, значи той има определени характеристики, явяващи се и негови ограничения - ние сме заключени в тях. Нашата степен на свобода се описва чрез тях. Скоростта ни на придвижване като хора е ограничена (границата клони към олимпийските рекорди), нашето тегло и форма са ограничени. Съзнанието ни е ограничено. Мисълта също е ограничена.

Какво имам предвид. Нека вземем коя и да е характеристика или свойство на даден организъм, индивид или животински вид - например цветът на козината на коте. Дадено коте има черен цвят на козината, то не е в състояние да го променя и това се явява негов белег (на езикът на генетиката това е алелът, определящ фенотипните му белези). Той се явява черта за разпознаване на индивида. Ако животното можеше да променя цвета си във всички други съществуващи, то цвета престава да бъде негов отличителен белег и средство за идентификация на точно този индивид от всички останали от същата група, семейство, множество...

Когато е на лице дизюнкция (събиране) на определено множество с всичко, което то не включва, получаваме абсолюта (научно универсума). А когато изразяваме абсолюта, той обединява даден признак с допълненията му (други признаци), което означава, че сама по себе си определена характеристика престава да съществува.
Например ако не съществува 'лошо' ние няма да сме в състояние да разграничаваме и определим понятието 'добро' и тогава терминология за степен на доброта вече няма да ни е нужна и добротата отпада като координата от описанието на пространството на състоянията. Характеристиките съществуват именно заради определеното множество, което изисква съществуването на повече от един елемент, чиято съвкупност описват даден признак. Появява се скаларност, координата, която дава оценка на степента на изразеност или поява на характеристиката. Ако характеристика не съществува, тя се представя графично като точка - без дименсия, без значимост - нулево или празно множество.

Какво искам да кажа с всички тези думи?! Че ние сме проявление на определено състояние с различен набор от характеристики, които по същество ни правят различни от всички останали хора и индивиди. Но те са рамка, явяваща се ограниченост (ние сме тeзи, но не сме онези). "АЗ СЪМ" дефинира ограниченост, но ние съществуваме именно заради нея. Ние сме това което сме заради нашите ограничения, разделящи ни от всичко съществуващо друго - ние сме точно определено животно, с определени гени и семейни характеристики, с определени мисли и визия...

За да си свободен по дадена координата означава, че тя повече не съществува за теб. Да сме абсолютно свободни означава, че се описваме с нулева координатна система, т.е. ние сме точка или нищото. Това на практика означава, че единствено нищото може да е напълно свободно. То съществува както само за себе си, така и в еднокоорнинатната система, и в двукоординатната, и във всяка друга - в това се изразява и пълната свобода. При проявление на единична характеристика, ще ни е нужна поне координата от първа степен за нейното описание. Като материални същества притежаваме набор от характеристики - нека са N на брой. При описанието ни  ще е нужна координатна система от >= N степен. Излиза, че ние сме това което сме, заради описващите ни характеристики, явяващи се наше ограничение от абсолюта.

Свикнали сме да свързваме липсата на свобода с отрицателни чувства, но какво ще кажете за обратната мисъл. Например ако човек стане известен и богат, то е вероятно да прибегне към наркотици. Когато човек притежава паранормални способности, той се изживява като олицетворение на бога и започва да си позволява да съди другите, да им повишава тон, да се величае и издига над обществото - това са корелации, които не дефинират задължителен начин на мислене, но показват, че средностатистическият човек прибягва към тях в голяма част от случаите.

Дете с повече свобода може да бъде блъснато от кола, за това в незряла възраст родителите ограничават неговата подвижност и избор на посока и проявяване на воля. За същата цел служат и детските креватчета, наподобяващи затвор с решетки. Липсата на свобода в духовен аспект или иначе казано ограничеността в желанията ни цели нашето предпазване, като ни подтиква към поетапно усъвършенстване. На детето няма как да му се обясни, че свободата е опасна за неговото здраве, оставено например безпризорно на пътя, защото за неговото ниво на развитие, мисълта му се разминава с нашето познание за света. Смятам, че е възможно хората да не могат да разберат целта на ограничеността и често да я приемат като пречка и негатив, отколкото за природен предпазен механизъм. И това е нормално чувство, защото ако човек осъзнаваше проблематиката на ограничеността, той би видял положителната й страна. Нешо повече - с осъзнаване на идеята зад дадено ограничение, то престава да бъде пречка. Човекът се издига духовно, помъдрява. Става по-свободен от преди, защото едно ограничение е отпаднало.

Но премахването на ограниченията не трябва да е самоцел. Те са следствие от нивото на развитие на конкретния индивид. Според някои източници прераждането на душа в животно, по-нисше от човека е олицетворение на ада. Те също имат желания като нас, но ограниченията при тях са много по-големи, особено що се касае до прилагане на волята и желанията им. Ограничени в свободата на мисълта, подвластна на генетичната им предопределеност, ограничени в материално отношение, в хранително. Защо е така? Те са силно изразени егоисти. Не поделят храната помежду им. Съществува и ограничение в тяхното свободно волево разпределение на хранителните ресурси. Ние сме съумели да я произвеждаме, увеличавайки количеството и от там свободата в нейната достъпност. Излиза, че с работа и труд ние премахваме отделните ограничености в нашия живот.

Ограниченията са средство за нашето предпазване и трябва да ги приемате мъдро, като наши помощници в духовното израстване. Помощници за избягване на грешки. Те са рамката, която чрез ограничение ни напътства по пътеката към съвършенство. Всеки има смой собствени ограничения, различни от тези на другите, за това и пътеките са различни. Там някъде в далечината напред пътеките ще се слеят в една и ще се размият (ще изчезнат). Ще вървим без ориентир, без път, направо през полето. Тогава макар и без явни ограничения в пътя, човек сам ще се си налага такива, поради осъзнаването на вероятните последици от допуснати евентуални грешки. Тогава без външни ограничения, но с осъзнатост и мисъл той знае каква е посоката макар и без път. Той следва правилата по своя собствена воля. И понеже правилата са едни и същи за всички, пътят се обединява. Макар и свободни хората стават сдържани. Контролът им вече се проявява отвътре. Не е ли това идеята за неписаните закони, наречени морал, които човек осъзнава и следва убеден в тяхната правота, макар и някои да са против неговото собствено его и желания? Не е ли това чувството за поглед на обществото и нас самите като цялостност и единност?

В този ред на мисли излиза, че чиста свобода не съществува. Също така би трябвало да е на лице механизъм, който да премахва поетапно ограниченията на развиващите се души. Всеки е ограничен според духовното си ниво - необходимост за премахване на евентулнти негативи за обществото и нас самите. А когато сме духовно съвършени, проявяваме морал, като сами си налагаме ограничения. Какво излиза? - че пълна свобода няма!

Като заключение ще кажа, че колкото по-бързо осъзнаем невъзможността за пълна свобода, толкова повече ще спрем да я търсим и ще започнем да я приемаме като част от природните закони и необходимости.
Активен
nre
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 129

« Отговор #1 -: Януари 14, 2011, 20:29:37 »

Обобщено накратко:

1. Ние винаги сме ограничени
Когато човек е незрял, природата го ограничава
Когато човек е моралист, независимо от природата той сам налага ограничения в действията си.

2. Пълна свобода не съществува
Ние (физически и духовно) сме това, което сме заради ограниченостите.
Напълно свободно е единствено нищото. Това не означава, че не трябва да се борим за постигане на максималната възможна свобода.

3. Научете се да живеете в синхрон с ограниченостите, а не във вечна борба спрямо тях.
Природните закони ни ограничават, но също така създават условия за взаимодействие в природата.
Макар и съзнанието да се бори за пълна свобода, някои ограничения са в наша полза.
Част от моята житейска философия е синхрон и изучаване на физическите закони вместо противопоставяне и борба с тях
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #2 -: Януари 15, 2011, 15:33:56 »

Съгласна съм с третото.
Иначе мисля, че съществува и пълна свобода. Усмивчица
Активен
Хristo
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 482


Бъди себе си и отвори сърцето си за света! :)

« Отговор #3 -: Януари 15, 2011, 16:22:01 »

 Свободата идва с процеса на осъзнаване. Колкото по-осъзнат е човек, толкова по-свободен е той.
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #4 -: Януари 15, 2011, 17:54:39 »

Свободата идва с процеса на осъзнаване. Колкото по-осъзнат е човек, толкова по-свободен е той.
Точно! Истината дава свобода.. разбирането й.
Активен
pufi
Hide from the Sun
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 357


  • Град: извън реалността
  • Севернячка

    « Отговор #5 -: Януари 15, 2011, 18:39:06 »

    Но все пак свободата не трябва да се бърка със свободия Плезещ се
    Активен

    Аз съм си аз,независимо какво си мислите за
    мен : )
    Еlsha
    Диди
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 525


    « Отговор #6 -: Януари 15, 2011, 19:10:13 »

    Свободата идва с процеса на осъзнаване. Колкото по-осъзнат е човек, толкова по-свободен е той.

    С осъзнаването идва отговорността.Усмивчица Осъзнаването, че действията ни и мислите ни имат последствия.Усмивчица
    Това води до съобразяване с това познание.Усмивчица
    Ние имаме свобода на действията ни и никой няма да ни спре, ако това е избора ни.Усмивчица Но отговорноста е на наш гръб и незнанието не е оправдание:) Някой хора приемат сериозно осъзнаването си и не си позволяват свободата, да действат както си искат.Усмивчица

    Активен

    Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
    Хristo
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 482


    Бъди себе си и отвори сърцето си за света! :)

    « Отговор #7 -: Януари 15, 2011, 19:25:52 »

     Осъзнаване не се постига със сладки приказки. За сърдене и показване тук няма място. Истинската свобода не се постига току така, нужно е поне малко да се постараеш за нея.
    Активен
    VeSsin
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 41


  • Град: Варна, Wonderland;)
  • « Отговор #8 -: Януари 16, 2011, 00:44:26 »

    Мисля си, че свободата това е да правиш винаги само това, което усещаш. Да се доверяваш на първото си интуитивно усещане за всяко нещо, така да вземаш решенията и да си освободен от по-дълбоко замисляне, което обикновенно води до объркване и грешки. Свобода е да не си индентифициран с нищо, всичко е толкова преходно. Всичко освен мисълта ти, тя се променя и то както сам я насочиш и ако хванеш пътя, градивния и път и го следваш без значение какви неща привлича по време на пътуването, просто да ги наблюдаваш ... като страничен очевидец, може би ще усещаш свобода...
    Активен

    Призказка БЕЗ край.
    nre
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 129

    « Отговор #9 -: Януари 16, 2011, 12:31:35 »

    Когато пишех тази тема имах предвид малко по-абстрактен смисъл на свободата, в един по-общ (природен) мащаб, не само в този, който я възприемаме в обществото предимно като човешки отношения.

    Но вие сте преоткрили моята идея със следните разсъждения:

    Цитат
    С осъзнаването идва отговорността.Осъзнаването, че действията ни и мислите ни имат последствия.
    Това води до съобразяване с това познание.Ние имаме свобода на действията ни и никой няма да ни спре, ако това е избора ни. Но отговорноста е на наш гръб и незнанието не е оправдание:) Някой хора приемат сериозно осъзнаването си и не си позволяват свободата, да действат както си искат.


    Това е и идеята ми, че когато сме морално ангажирани, ние сами налагаме ограничения на действията си, въпреки физическата възможност и свобода да извършим злодеяние. Това означава, че вместо да се отърсим от ограниченията, ние съзнателно не ги премахваме напълно, а по-скоро търсим балансът между ограничеността и свободата, което ме кара да мисля, че не пълната свобода е най-добрата за нас, а някакво ОТНОШЕНИЕ между ограничение и свобода.

    На практика повечето хора сме морални до някаква степен, поради което не посягаме на живота на всеки, който ни е подразнил (тук обществените закони се припокриват с моралните). Висш пилотаж обаче изисква пълна отдаденост към другите, което по предания са го владеели само канонизираните личности. Обаче това на практика излиза, че не е възможно. Според психологията дори емпатията и алтруизмът са подбудени предимно от егоистични основи (литература: http://psihologia.net/dip-kalin-yanev.pdf).

    Цитат
    Свободата идва с процеса на осъзнаване. Колкото по-осъзнат е човек, толкова по-свободен е той.

    Дали наистина е вярно?  Можете ли да дадете примери, потвърждаващи този ред на мисли?

    Аз поне смятам, че свободата не е в пряка зависимост от осъзнаването, защото осъзнатостта не пренебрегва законите. Колкото и да съм осъзнат не мога да избягам от физическите закони и от гравитацията например (мога единствено да й противодействам чрез прилагане също на физически закони). Осъзнатостта не означава ли по-скоро разбиране и възприемане на физическите граници, които законите налагат върху цялата вселена, дори върху нас?

    Трябва да дефинирамe понятието "осъзнатост", понеже едни възприемат термина като "интелигентност", други смятат, че като са осъзнати могат да летят Усмивчица
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #10 -: Януари 16, 2011, 21:17:56 »

    Под "Осъзнаване" мисля, че тук се има предвид Осъзнаване на Истината. Което носи свобода...

    А във свободата се включва това, човекът да не се чувства ограничен от ограниченията... И ти това си казал.
    "3. Научете се да живеете в синхрон с ограниченостите, а не във вечна борба спрямо тях."
    Активен
    Еlsha
    Диди
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 525


    « Отговор #11 -: Януари 16, 2011, 21:30:46 »


    А във свободата се включва това, човекът да не се чувства ограничен от ограниченията...
    "3. Научете се да живеете в синхрон с ограниченостите, а не във вечна борба спрямо тях."

    Активен

    Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
    Петър
    Гост
    « Отговор #12 -: Януари 17, 2011, 10:30:57 »

    Абсолютно съм съгласен с цитата на "Елша" за свободата
    Активен
    Житара
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 419

    « Отговор #13 -: Януари 17, 2011, 14:14:12 »

    Нека да погледнем природата или вселената, въпреки че не познавам вселената така както ми се иска, често си миля че ако проследим взаимодействието между организмите и енергиите в природата, можем да разберем как функционира и вселената. В природата няма нищо независимо, всяко нещо зависи от друго, дори и най-голямото, дори и най-малкото. В този ред, мога да заключа, че свобода няма. Има я обаче илюзията за свобода.
    Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    nre
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 129

    « Отговор #14 -: Януари 17, 2011, 16:24:56 »

    Нека да погледнем природата или вселената, въпреки че не познавам вселената така както ми се иска, често си миля че ако проследим взаимодействието между организмите и енергиите в природата, можем да разберем как функционира и вселената. В природата няма нищо независимо, всяко нещо зависи от друго, дори и най-голямото, дори и най-малкото. В този ред, мога да заключа, че свобода няма. Има я обаче илюзията за свобода.

    Житара, точно това е, което искам да кажа!

    Хората често абсолютизират света и мислите, без дори да разгледат допустимите граници, които са физически определени,  изследвани и доказани. За това искам да обърна внимание, че изкази като "пълна свобода" на практика не могат да съществуват. Съществува граница както на материята, така и на съзнанието, така и на размерността, така и на всичко друго.

    Въпреки, че математическият апарат ни позволява описание дори на абсолюта и безкрая, то те са имагинерни и не могат да съществуват на практика.

    За безкрайно количество материя се изисква маса, клоняща към безкрайност. Гравитацията би ускорила всичко до скоростта на светлината. Резултатът е неопределен единствено ако разстоянията също клонят към безкрайност. За минимални размери можем да споменем дължината на Планк.
    Цитат
    Математикът Джефри Уикс анализирал модела на Вселената, съставен от петоъгълници и открил, че радиационните смущения в модела напълно съответстват на реалните, при това без всякакво нагаждане. Според изследователите, това излъчване е невъзможно да се съвмести в представата за безкрайна Вселена. Астрономът Джорд Елис от Университета в Кейптаун пише в коментар към изследването, че методиката на Уикс и неговите колеги е коректна и очевидно, ние живеем в малка и затворена Вселена.
    Астрономи от Южната европейска обсерватория са измерили разстоянието до най-далечните галактики и най-отдалечения обект, познат на човека, съобщи newsru.com. Според списание Nature, става въпрос за 13 милиарда светлинни години.
    Референции: http://news.ibox.bg/news/id_287996757, http://news.ibox.bg/news/id_1820743933

    Съзнанието също е ограничено. Според статистиката на 50 млн. души се ражда един гений (http://sanovnik.bg/n4-2637-%D0%9D%D0%B0_50_%D0%BC%D0%BB%D0%BD._%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8_%D1%81%D0%B5_%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0_%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B9). Това показва, че съзнанието на хората е в рамка, иначе всеки щеше да е гениален, но от своя страна всеки гении е вещ в определена област, но не и абсобютен.

    Всичко има край, само саламът има два края Плезещ се
    Активен
    Страници:  [1] 2 3 ... 5   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright