Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Щастието е в нас  (Прочетена 1309 пъти)
Georgio
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 172


WWW
« -: Януари 13, 2011, 11:54:54 »


Има много разбирания чрез които сме свикнали да живеем и да се стремим към Щастието. Съвсем естествена е потребността на всеки човек да бъде щастлив. Това е заложено в нас и с раждането си започваме да търсим пътя към Щастието. Всички произлизаме от един Висш разум, който излъчва безусловна Любов и безкрайна Мъдрост - всяка религия го представя с различно име и го пречупва през културно- историческата си призма, а той е Един. Всяка една душа е произлиза от "Къщата на създателя" и идвайки на Земята носи със себе си и спомените за тази Любов и Хармония.

В днешно време концепцията за Щастие се използва за да бъдат контролирани лесно хората. Щастието бива вкарвано в външни предмети от които зависи това дали ще бъдем обичани, ценени, здрави, умни, радостни и т.н. Умелото регулиране на това измомано щастие кара хора винаги да искат нещо ново, по- добро, по- хубаво и т.н. Това е като все едно да вържеш пред едно животно мръвка така, че тя винаги да е пред него, но и никога да не я стигне. И то ще бяга, бяга, бяга искайки да я улови, но може и така да умре гладно, подминавайки в своя бяг всякакви природни блага.

Стремежа към щастие насочен към външните предмети е една илюзия, една Фата Моргана. Но това "щастие" все още движи този свят, за да могат милиони хора да бъдат заробени и да работят за тази материална система, да умрат и да бъдат заместени от други.

"Откритието", че щастието е в нас е наистина революционно. Да, революция е по начина по който човек трябва да погледне на света от друга перспектива насочвайки поглед към вътрешния си свят. С този преврат човек започва да подменя много от своите разбирания и възвръщайки си силата отново в себе си. Всеки постигнал Хармония със себе си, със своите желания и стремежи може да бъде щастлив.Бомбардираме се съзнателно или не (нямам предвид само рекламите) с множество продукти и услуги, които ни дават това мимолетно чувство, че сме щастливи.

Например аз лично съм ставал много пъти свидетел на това как хора си купуват спортни уреди и в момента на покупката те се чувстват щастливи, защото са вложили нещо в това да имат по-хубава фигура и по- здраво тяло. И много, наистина много често такива покупки биват използвани няколко пъти и след това събират прах. Пример може да е и с ученето на език: много хора си купуват книжки със самоучители, които им обещават да го научат за сами и в момента на покупката човек се чувства сякаш знае вече този език. Нужно е желание,  труд, старание и търпение - те не се купуват. Това са качества, които се развиват !  Ако човек няма съзнанието, че от него зависи това как той ще взаимодейства с външния свят, то става роб на тези които с радост ще му дадат отговорите.

Така, че човек е добре да се възприеме като един магнит за нещата които му се случват и да се опитва да зарежда този магнит с положителни мисли и енергия, за да привлича и същите.

http://www.georgio.org/blog/?p=601
« Последна редакция: Януари 13, 2011, 12:05:05 от Georgio » Активен

Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #1 -: Януари 13, 2011, 12:56:24 »

    Например аз лично съм ставал много пъти свидетел на това как хора си купуват спортни уреди и в момента на покупката те се чувстват щастливи, защото са вложили нещо в това да имат по-хубава фигура и по- здраво тяло.

    Интересно е, защо човек е щастлив в момент на получаване на нещо, което предизвиква неговото възхищение, силно го впечатлява?

    Цитат
    Стремежа към щастие насочен към външните предмети е една илюзия, една Фата Моргана.

    Защо мислиш така?

    Цитат
    "Откритието", че щастието е в нас е наистина революционно.
     

    Защо мислиш, че щастието е в нас?

    Как ще обясниш на един човек, който мечтае да бъде обичан, но не го получава, че това не е правилно? Че светът не е несправедлив спрямо него като го лишава от любовта на другите?
    Активен
    Georgio
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 172


    WWW
    « Отговор #2 -: Януари 13, 2011, 13:20:50 »

    Например аз лично съм ставал много пъти свидетел на това как хора си купуват спортни уреди и в момента на покупката те се чувстват щастливи, защото са вложили нещо в това да имат по-хубава фигура и по- здраво тяло.

    Интересно е, защо човек е щастлив в момент на получаване на нещо, което предизвиква неговото възхищение, силно го впечатлява?

    Цитат
    Стремежа към щастие насочен към външните предмети е една илюзия, една Фата Моргана.

    Защо мислиш така?

    Цитат
    "Откритието", че щастието е в нас е наистина революционно.
     

    Защо мислиш, че щастието е в нас?

    Как ще обясниш на един човек, който мечтае да бъде обичан, но не го получава, че това не е правилно? Че светът не е несправедлив спрямо него като го лишава от любовта на другите?


    Мисля, че когато сме щастливи отвътре привличаме щастието и отвън.

    Първо трябва да обичаме себе си и да се отнасяме с другите така както искаме и те да се отнасят. Първата стъпка е да обичаш, дори и да бъдеш нараняван и да не се отказваш от Любовта, да не я опетняваш и обиждаш само защото не са отвърнали на чувствата ти. Човека отсреща може да не е заслужавал, да не е узрял, да не е оценил ... Какво от това ? Някои от хората които обичаме отвръщат на любовта ни, в други посяваме това семе, а трети ни отхвърлят заради това. Това е част от играта на живота, не знаеш кой как ще постъпи и какво ще почувста.

    Активен

    zvezdichka
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


    Нека бъде вечна светлина!

    « Отговор #3 -: Януари 13, 2011, 14:02:01 »

    ЩАСТИЕТО Е ВЪТРЕ В НАС,САМИТЕ.... В НАШАТА СЪЩНОСТ, В НАШАТА ХАРМОНИЯ И ВЪЗГЛЕДИ.

    НИЕ САМИ СЪЗДАВАМЕ РЕАЛНОСТА СИ  С ВЕЧЕ СЪЗДАДЕНАТА НИ ВЪТРЕШНА НАГЛАСА.
    ОТВОРЕНИЯТ ЧОВЕК Е ЧОВЕКА ,КОЙТО ОБИЧА СЕБЕ СИ НЕ СЕ ОГРАНИЧАВА ВЪВ НИКОЙ ЕТИКЕТ, КОЙТО ДА ОГРАНИЧАВА ЛЮБОВТА МУ КЪМ САМИЯ СЕБЕ СИ.
    оБИКНЕШ ЛИ СЕБЕ СИ , ТИ СИ ПРИЕЛ ВСИЧКО И СТАВАШ БЕЗГРАНИЧЕН.
    тОВА Е ПРОЦЕС КАТО БЕЗКРАЙНОСТТА ,КОЙТО НИКОГА НЕ СПИРА И ВСЕКИ НОВ МИГ Е НОВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОБИЧ ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН ...............РАЗШИРЯВАЩ СЕ ДО ......БЕЗКРАЯ Усмивчица
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #4 -: Януари 13, 2011, 14:21:38 »


    Въпросите за щастието предизвикват с основание голям интерес. Затова и във форума има теми, посветени на него, като
    http://indigota.com/index.php?topic=1566.0
    http://indigota.com/index.php?topic=1478.0

    Вие хубаво казвате, че човек трябва да обича себе си и това ще му донесе щастие.
    Защо обаче мислите така?
    Не показва ли животът на много хора, че те са щастливи, когато щастието идва при тях отвън?
    Не е ли това преобладаващият случай?
    Защо те трябва да повярват, че щастието е вътре, след като не го виждат в себе си?
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #5 -: Януари 13, 2011, 15:01:17 »

    Хората не ТРЯБВА да повярват, че щастието е в тях. Просто като се зарадват на нещо външно за няколко дена, омръзне им; зарадват се на друго външно, пак им омръзне.... Тогава те сами си задават въпроса, защо това щастие е нетрайно. Може да страдат от празнотата, която запълват с друга празнота... но след време вече разгръщат щастието в себе си и го Виждат като съществена част в света.


    Когато хората нетрайно се радват на външното, те се радват на неговия облик. А когато радостта им е трайна, значи те са намерили истина под облика...
    « Последна редакция: Януари 13, 2011, 15:08:00 от nia.boneva6 » Активен
    zvezdichka
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


    Нека бъде вечна светлина!

    « Отговор #6 -: Януари 13, 2011, 15:06:25 »

     Знаеш ли,Ich   Всеки има право да избира сам за себе си.
    В това се изразява свободата ни!
     Нямам намерение да доказвам моята представа,нито пък да обобщавам нещо под един знаменател.
    Всяко разбиране за щастие е вярно, само по себе си!!!

    Ich каква е твоята представа за щастие? Усмивчица
    « Последна редакция: Януари 13, 2011, 15:15:50 от zvezdichka » Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #7 -: Януари 13, 2011, 15:08:08 »

    ... като се зарадват на нещо външно за няколко дена, омръзне им; зарадват се на друго външно, пак им омръзне.... Тогава те сами си задават въпроса, защо това щастие е нетрайно.

    Да, наистина, защо "външното" щастие е нетрайно?

    Цитат
    Може да страдат от празнотата, която запълват с друга празнота... но след време вече разгръщат щастието в себе си и го Виждат като съществена част в света.

    А как може да се разгърне щастието в себе си?
    Активен
    Georgio
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 172


    WWW
    « Отговор #8 -: Януари 13, 2011, 15:20:49 »

    Цитат
    Когато хората нетрайно се радват на външното, те се радват на неговия облик. А когато радостта им е трайна, значи те са намерили истина под облика...

    Колко добре казано 
    Активен

    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #9 -: Януари 13, 2011, 15:31:22 »

    ... като се зарадват на нещо външно за няколко дена, омръзне им; зарадват се на друго външно, пак им омръзне.... Тогава те сами си задават въпроса, защо това щастие е нетрайно.

    Да, наистина, защо "външното" щастие е нетрайно?

    Ами една жена гледа по витрините разни сребърни и златни украшения и си харесва един пръстен. Гледа го, мечтае си за него, представя си колко хубаво ще й стои на ръката...
    Минава се време и си го купува. Ето, слага си го на ръката, вижда, че наистина й седи добре, както си е представяла... Гледа го, гледа го, така няколко дена - изучава го подробно.
    И следващият ден, пак го гледа, ама не вижда нищо различно, което преди не е забелязала. Ето на, мечтаният... пръстен, все така си блести, все така красив е, ама вече нещо не я радва... И тя самата се пита защо така... Вие можете да си отговорите защо.

    Външното нетрайно щастие може да започне от тези дреболии и да стигне до щастието от някой човек.
    А щастието когато видиш някого, то е много хубаво. Ама после човека често си го изкривява. Започва да иска другия за себе си, този другия подсъзнателно усеща и бяга... Първият е разочарован. Заради очакването. Очакването някой да направи нещо така, както искаш, винаги изкривява щастието.

    А радостта вътре в себе си човек разгръща, обичайки... Обичайки без очаквания и такива подобни неща.
    Активен
    Lola
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 67


    « Отговор #10 -: Януари 13, 2011, 16:33:44 »

    Във връзкас това, че човек е магнит за нещата, които му се случват, някой има ли идея как този магнит може да започне да привлича полжителните неща, а не отрицателните. Щастието е много разтегливо понятие, за едни се изразява в едно, за други - в друго. Лесно е да се кажат много неща, но друго е те да се възприемат или да се приложат успешно. Просто има хора с положителна нагласа, на коитон е им се налага да правят кой знае какви усилия за да привличат положителното в живота си. Някой може ли да накара човек, на когото са се случвали за някакъв определен период само неприятни неща, да повярва в щастието и да започне да мисли за него като нещо постижимо? Нагласата му вече се променя и той започва да очаква само лошото дори от най-малките неприятни събития и те по един или друг начин се превръщат в ГОЛЕМИ неприятни събития. Точно по този закон за привличането. И се получава един затворен кръг от който не можеш да излезеш. Тъкмо си подаваш главата на повърхността и си казваш - ето нещата томинаха, сега трябва да се поуспокои всичко и в следващия момент ти се стоварва поредната доза..../наречете го както искате/. Къде е мястото на търсенето на щастието и на положителното мислене тук?
    Активен
    Georgio
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 172


    WWW
    « Отговор #11 -: Януари 13, 2011, 17:28:17 »

    Във връзкас това, че човек е магнит за нещата, които му се случват, някой има ли идея как този магнит може да започне да привлича полжителните неща, а не отрицателните. Щастието е много разтегливо понятие, за едни се изразява в едно, за други - в друго. Лесно е да се кажат много неща, но друго е те да се възприемат или да се приложат успешно. Просто има хора с положителна нагласа, на коитон е им се налага да правят кой знае какви усилия за да привличат положителното в живота си. Някой може ли да накара човек, на когото са се случвали за някакъв определен период само неприятни неща, да повярва в щастието и да започне да мисли за него като нещо постижимо? Нагласата му вече се променя и той започва да очаква само лошото дори от най-малките неприятни събития и те по един или друг начин се превръщат в ГОЛЕМИ неприятни събития. Точно по този закон за привличането. И се получава един затворен кръг от който не можеш да излезеш. Тъкмо си подаваш главата на повърхността и си казваш - ето нещата томинаха, сега трябва да се поуспокои всичко и в следващия момент ти се стоварва поредната доза..../наречете го както искате/. Къде е мястото на търсенето на щастието и на положителното мислене тук?

    Разбирам те, аз съм имал много такива моменти, когато сякаш нещата се изсипват изведнъж и си мислиш, че не можеш повече. Обаче можеш Усмивчица

    Имал съм моменти в които съм загубвал нещата на които държа, на които ми се крепи живота, ей така изведнъж. Даже така съм имал чувство, че няма на какво да се опра. Обаче има. Когато не намираш опора в нещата около теб единствено ти остава да я намериш в себе си !

    Пробвай с един прост трик. По принцип човек в много тъжно състояние се обгражда и с такива мисли, чувства, предмети, филми, музика и т.н. Обаче ако пробваш да направиш точно обратното: да се обрадиш с красиви неща, да си пуснеш весела музика, да си направиш любимото си ядене ... Общо взето неща, които си свикнал да правиш когато си весел или просто удолетворен.

    И забелязвай малките радости в живота, те са ГОЛЕМИ !

    Живота ме е научил на това, че за всеки проблем има решение, от всеки провал можеш да извлечеш опит. И както дядо ми ми казва : Напред и нагоре Намигване

    Има една мисъл, чието осъзнаване може изключително много да помогне на човек да си балансира състоянията. Тя е : "И това минава"
    Активен

    Georgio
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 172


    WWW
    « Отговор #12 -: Януари 13, 2011, 18:11:33 »


    Това е част от една публикация, която мисля, че може да се вмести в темата. (http://indigota.com/index.php?topic=2551.0 )
    Всички се втурват да търсят информация, за да получат яснота и да спрат да се притесняват и страхуват. Търсят яснотата извън себе си, в социалното поле, а не вътре в себе си, казано и описано в много мъдри книги и послания в човешката история, като единствено правилно. Излизайки извън себе си, ние стигаме до там, да забравим себе си и попадаме впримчени в информационната динамика и манипулация на социалното енергийно поле. Така стигаме до резултата – едно дебалансиращо енергийно поле в общото поле на планетата и една бунтуваща се планета и неясна перспектива. Всичко и навсякъде е енергия, а тя изисква баланс и хармония. И когато това не се случва, космическите закони се налагат, като глобално решение по волята на Бог и за една нощ, независимо от нашите очаквания и нагласи!
    Активен

    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #13 -: Ноември 19, 2011, 11:52:10 »

    Една приятелка от форума ми посочи следната интересна информация:

    "Милионерът, който миналата година дари всичките си пари за благотворителност, в момента се чувства истински щастлив от живота си.

    През 2010 г. австриецът Карл Рабедер продаде цялото си имуществото – изключително печелившата си компания, къщата, колите си и частния си самолет. Получените от продажбите парични средства пък той дари на благотворителна организация, която подпомага хората от Третия свят.

    В момента бившият милионер живее много по-скромно от преди. Той изкарва по 1200 евро месечно благодарение на новата си професия като лектор.

    „Чак сега се чувствам истински щастлив. Ако напишете на един лист нещата, които ви носят щастие, ще осъзнаете за какво говоря. Любов, слънце, чист въздух – това е, което ме кара да се усмихвам”, заяви в свое интервю Рабедер."

    http://www.teenproblem.net/news/s/33360.html
    Активен
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #14 -: Декември 03, 2011, 02:55:56 »

    Хубава тема. Аз мисля, че щастието се състои във взаимодействието между външния и вътрешния ни свят. Сигурно има хора, които са успели да постигнат вътрешно щастие и да се уповават само на него, но аз определено не съм от тях. Според мен човек трябва да има поне една минимална база, на която да стъпи, за да бъде щастлив, един праг, под който е много трудно, почти невъзможно постигането на щастие. Тогава единствената ти утеха е да си кажеш, че това е временно. Съгласна съм с Лола, че някакси е трудно да се настройваш да мислиш положително, когато нещата просто не вървят. Може би не е чак толкова трудно за хора, които не живеят с постоянния си дразнител. Аз не че не успявам да мисля положително, но е за кратко, защото майка ми постоянно ми всява негативни нагласи за живота. Не си мислете, че и се сърдя. Знам, че го прави от страх и дори не си дава сметка, че ми вреди. Но така не се ли получава един затворен кръг? Не мога да ида да живея далеч от родителите си, защото нямам работа. А нямам работа защото тя ме мачка (не чрез обиди, а със страх, като ми казва, че е криза, че все по-зле ще става и че животът е гаден и трябва да се примиря, че е такъв и че след като на нея животът не и е поднесъл нещо хубаво защо аз да очаквам, че ще бъда щастлива, че няма истинска любов и куп други съсипващи неща). Бях си намерила една временна работа без трудов договор, а тя ми мърмореше, че била унизителна за момиче като мен с две висши и пак не спря да ме яде. Работех във фабрика за чорапи и чорапогащи. Аз не мога да шия на машина, но опаковах, обръщах чорапи и други такива временни неща каквото ме накарат. Но тази работа не е много сигурна и понякога няма какво да се прави и сега съм си пак вкъщи и майка ми ме тормози. А когато бях там колежките непрекъснато ме потискаха, макар и скрито. Чувах ги как си мърморят, че съм бавна, дори си позволяваха да мърморят и на шефа, така че той може никога повече да не ме извика на работа. И между другото откакто съм завършила непрекъснато попадам все на такива хора, които ме потискат и ми мачкат самочувствието и аз вече не съм същата и се чувствам все по-зле от това. И майка ми допълнително ме стресира като казва, че аз където и да отида ще се отнасят гадно с мен и че трябва да свиквам. Когато завърших университета бях пълна с енергия, идеи и мечти и имах добро самочувствие, а сега се чувствам смазана и дори вече не ми се пее, след като така гадно се изложих на Хфактор (и майка ми ме смля заради това, а и от хората непрекъснато получавам подигравки). Имам чувството, че с каквото и да се захвана не го правя както трябва. Не знам такава ли съм бездарна по природа или се дължи на факта, че от никъде не получавам помощ и подкрепа, а само подигравки, или съвети от рода на:"откажи се от това, откажи се от онова"... Направо вече се оказвам в такава ситуация, че положителните мисли ме връхлитат само когато съм напълно сама и няма кой да ме дразни, а това се случва рядко. Та, на кратко, ще попитам има ли някакъв начин да си съхраня положителното мислене дори ако непрекъснато получавам външни атаки от различни дразнители ( плюс един постоянен) и може ли човек да има самочувствие, ако непрекъснато го обиждат и го карат да се чувства непълноценен? Така да се каже, за да имаш самочувствие не трябва ли някой да ти "удари едно рамо"? И като цяло не знам къде сбърках, че нещата се обърнаха така. Докато следвах в Търново хората ме уважаваха- приятели, колеги, хазаи, дори преподавателите ми. А сега все едно съм се върнала пак в оня период, от който мислех, че вече съм се отървала безвъзвратно- когато всички ми се подиграваха и ме мачкаха и не знам защо е така, понеже не са същите онези хора от тогава. Да не би пък самият град Търново да е излъчвал някаква положителна енергия, че само там се чувствах спокойна и щастлива? Та, по темата, моето мнение е, че все пак е нужна поне една искра от вън, за да бъде човек щастлив и вътрешно.
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Колко от мечтите ви се сбъднаха? « 1 2 »
    Въпроси и отговори
    Бунтарката 16 2962 Последна<br />публикация Декември 07, 2011, 01:04:36
    от Ariam
    Гробницата на Бастет е в Странджа!
    Древни цивилизации
    Аэ съм 1 4289 Последна<br />публикация Юли 08, 2010, 15:35:01
    от Аэ съм
    Защита на тялото по време на сън « 1 2 »
    Моите сънища
    nia.boneva6 16 2646 Последна<br />публикация Април 11, 2011, 13:03:40
    от cristo777

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright