Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Заветът на мистиците  (Прочетена 757 пъти)
Бунтарката
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 179

  • Град: София
  • « -: Юли 20, 2009, 18:12:02 »

     Из ''Селистинското пророчество"
    Цитат
    Чувството за несигурност и агресията престават, когато почувстваме връзката си с Божествената енергия в самите нас, връзка, за каквато говорят мистиците от всички религиозни традиции. Усещане на светлина - прилив на жизненост - и постоянно чувство на любов са измеренията на тази връзка. Ако тези измерения присъстват, значи, че връзката е действителна. Ако ли не, само се претендира за нея.

    Всяка религия има своите мислители мистици, които са успели да прозрат отвъд религиозната догма, за да проникнат на практика във вътрешната й истина. Всички тези мистици са единодушни в своето послание: всеки човек е свързан с Божествената енергия. Наш е изборът дали да отворим съзнанието си за тази връзка и този избор може да бъде само съзнателно направен, дълбоко почувстван и осмислен.

    Мистиците са оставили описания на самото естество на това преживяване на връзка с Божественото и са ни дали някои точни критерии, по коит ода съдим за собствените си опити. На първо място те разказват за такъв прилив на жизненост, че сякаш  човек изведнъж започва да  чувства, че „не стъпва но тази земя”. Сьществуват и свидетелства, че някои мистици дори са левитирали по време на тези състояния на екстаз.

    Друг показател е чувството на еуфория, радост, душевен мир - независещ от конкретната житейска ситуация, в която се намира човек, и освобождаващ душата от всякакво пристрастие към земните неща. Освободен така, човек действа и твори по съвест.

    И    накрая,    чувството    на   любов   е    най-често описваната характеристика на истинската вътрешна връзка с Божественото. Преживяването не се състои в   това   да   си   кажеш,   че   обичаш   или   трябва   да обичаш. То е действително състояние на любов. При това  често  е  бивало  неразбрано,  защото  ние  сме свикнали да мислим, че човек трябва да има обект на своята   любов,   за   да   обича.    Ние   обичаме   своя годеник или годеница, детето си, родителите си или дори някакъв   вид  деятелност.   Но  мистичното състояние на любов е любов като постоянно общение с Бога.

    Тези критерии ни дават възможност да разберем дали сме отворили в себе си канала за приемане на енергията, която ни е вътрешно достъпна. Когато веднъж преживеем това състояние на свързаност, никога вече не можем да го сбъркаме. Ние започваме да се сдобиваме със сила и енергия не от вниманието и подчинението на другите хора, а от собствения си бликнал и нарастващ вътрешен извор, който ни води да търсим своето духовно предназначение.
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright