Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Опознай себе си  (Прочетена 888 пъти)
Петър
Гост
« -: Януари 09, 2011, 14:59:58 »

Всеки който мисли,че е специален и нещо повече от другите формира его,просто някои хора са по чувствителни към фините неща и се чувстват едно цяло с природата и другите хора,като клетки на единен организъм и това е тяхното духовно израстване,което може да е генетично предразположено или не.Просто бъдете обикновени разумни,естествени хора със голямо сърце и ще бъдете много грижовни вдъхващи увереност,доверие,уважение и чиста любов у другите и това ще личи във вашите мисли,думи и най-вече в делата ви.Вашата любов ще е без очакване,без някаква цел или облага или пък някаква причина.Защото причината за истинската любов към всичко живо е самата любов.
Искам да споделя с вас едно писмо до мен от един търсач и моя отговор

 Здравейте, казвам се Владислав Стоилов и съм на 22 години. Преди повече от пет години усетих божествен нектар с дишането, който трая цяла седмица и ме промени изцяло. Посветих се на езотериката и самоусъвършенстването и се впуснах в търсене. Това търсене и ме води сега при вас с надеждата да знаете нещо повече. Не ходя по семинари, защото вярвам, че всичко нужно е в нас, просто ни трябва малко информация, която да допълни дупките в нашето съзнание. Ако желаете да споделим малко опит, ще бъда изключително щастлив. Наша връзка може да бъде, както имейл пощата, така и програмите за чат.

                                                            Драги,Владислав Стоилов,
Божествения нектар,който си усетил е чистата радост от усещането на духа в теб,който е истинското ти същество.Но той не се усеща само с дишането, а основно в сърцето и по централната нервна система.Надявам се за това кратко време този нектар да е променил мисленето ти и отношението към света и ти да си започнал да търсиш истината – за себе си и за света.Има енергия в теб и във всеки,чиято цел е в подходящ момент да те свърже с природата,с природната енергия,така че да станеш едно цяло с нея и също нейните сили ще работят за теб.Но силите ще работят само ако си едно цяло с природата,не за твои лични цели не свързани с благоденствието на цялото.Тези сили не могат да се използват за нищо лошо или егоистично.Когато помолиш за тази връзка в присъствието на човек който вече има такава връзка установена постоянно тогава и твоята енергия ще се издигне и ще се установи трайно.Но тази връзка става пълна и необратима,когато си напълно трансформиран,т.е. да придобиеш всички качества на чистия дух в теб.Това може да стане ако позволиш на твоята фина енергия да работи и разширява твоята връзка и те трансформира.И твоята фина енергия работи само когато освободиш своя мозък от мисли или в състояние на съзнание без мисли.И това трябва да се прави всеки ден по 5-10 мин сутрин и вечер.Тогава ще можеш да чувстваш божествения нектар постянно по централната нервна система и в сърцето.И твоята централна нервна система ще ти дава информация за собственото ти физическо, емоционално,умствено и духовно състояние,чрез твоите фини енергийни центрове, а също и за състоянието на другите хора и природата или за определена ситуация.Ако желаеш този опит или преживяване и да научиш повече за твоята фина енергия и фини центрове може да се свържеш чрез интернет или телефон и да разбереш адреса на центъра по Сахаджа йога,който е най-близо до мястото където живееш.
Желая ти успех в твоето търсене на истината и в духовното ти издигане.Желая ти мир радост и удовлетворение в сърцето.       
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #1 -: Януари 09, 2011, 15:10:10 »

Здравей! А кой ти написа отговора?
Активен
Петър
Гост
« Отговор #2 -: Януари 09, 2011, 15:17:39 »

Здравейте искам да ви дам отговор и по друг начин в случай че първия не е много ясен и затова ви изпращам една притча

ДВАМАТА БРАТЯ
(притча)
         Живеели съпрузи.В какви времена е било,това съвсем не е важно.Те дълго време нямали деца.В преклонна възраст раждала жената двамата си сина,близнаци двама, двама братя.А раждането било много тежко.Жената,родила двамата си сина и наскоро след това заминала в другия свят.
         Бащата трябвало кърмачки да наема,стараел се той своите деца сам да отгледа. Успял до четиринадесетата година,но сам умрял,когато те били подкарали петнадесе- тата.Погребали децата своя татко и седнали в собата потънали в скръб двамата братя - близнаци.Появата им на света била с разлика от три минути и затова от двамата едини- ят се смятал по-голям,а другия по-малък.След скръбното мълчание големият брат произнесъл:
         - Умирайки баща ни свойта мъка изрази,че на живота мъдростта с нас не е успял да сподели.Как ще живеем ние с тебе,братко мой,без мъдростта? Родът нещастен наш без мъдрост ще се продължава.Ще ни се надсмиват тези, които мъдрост са приели от своите бащи.
         - Недей тъгува - казал младият на стария, - замислен често биваш ти,а може би пък времето така ще се разпореди,че в мислите си мъдрост ще познаеш.А аз ще правя всич- ко,което пожелаеш ти.И мога без да се замислям да живея,и пак приятно ще ми бъде. Радвай се на настъпващия ден и на залеза. Просто ще живея,ще се трудя в стопанство- то,а ти ще опознаваш мъдростта.
         - Съгласен съм - отвърнал по-големият на малкия,- но не може мъдростта да опозная като си седя в дома.Тук я няма,тя тук от никого не е оставена и никой няма сам да ни я донесе.Но аз реших,нали съм по-големият,че сам съм длъжен за нас,за двама ни и за рода ни,през ве- ковете що ще продължи,мъдростта цяла,която по света се пази,да открия.Да намеря и в дома ни да я донеса,на нас,на нашите потомци да я подаря.Ще взема всичко ценно,което имаме от нашите родители,света аз ще обиколя и на мъдреци- те в различните страни,науките им всички ще изуча,тогава в родния си дом ще се завър- на.
         - Ще бъде дълъг пътят ти- съчувствайки тогава казал малкият му брат.- Ний кон си имаме,вземи го,каруцата и не я вземи.Натовари я с повече имущество,сложи храна, по-малко ще мизерстваш тъй по пътя.Аз в къщи ще остана,да чакам тебе,мъдрия.
         Задълго братята се разделили.Изминали години.От мъдрец към мъдрец,от храм в храм,ученията и на изток,и на запад,на север и на юг дълго братът опознавал.Велико- лепна памет имал той и остър ум,схващал бързо всичко и с лекота запомнял.
         Около шестдесет години по-старият брат бродил по света,косата и брадата побеле- ли.Умът му любознателен все странствал,изучавал мъдростта.Започнали да смятат за най-мъдър този странник побелял.И ученици следвали го на тълпи.На умове търсещи той проповядвал щедро мъдростта си.С възхищение го слушали и младите,и старите. Пред него славата вървяла,в селищата,по пътя му,за идването на великия мъдрец съобщавала.
         На славата в ореола,с тълпа на ученици ревностни заобиколен,към селището,към дома,в който бил роден и откъдето като юноша петнадесетгодишен тръгнал и отсъствал години шестдесет,се приближавал старият мъдрец.
         От селището тръгнали да го посрещнат всички хора и брат му като него побелял, ликувайки насреща му изтичал,глава склонил пред брата си мъдрец.В умиление той радостно прошепнал:
         - Благослови ме,братко мой - мъдрец.Влез в нашта къща,аз ще умия твоите нозе след пътя дълъг.В дома ни влез,мой братко мъдър,почини си.
         С жест величествен мъдрецът заповядал на всичките си ученици да останат на хълма,на посрещачите там даровете да приемат,да водят мъдрите беседи.А той в дома си влязъл с малкия си брат.До масата в стаята просторна поседнал уморено побелелият величествен мъдрец.По-малкият му брат започнал с топлата вода краката му да мие и слушал думите на своя брат-мъдрец.
         - Изпълних своя дълг.Учение познах на мъдреци велики и свое осъзнах.В дома ни ще се задържа за малко.Сега съдба ми е - другите да уча.Но щом съм обещал да донеса в къщи мъдростта,ще погостувам ден при тебе и обещаното аз ще изпълня - през това време най-мъдри истини на тебе братко ще ти съобщя.И ето първата: всички хора тряб- ва да живеят в градина най-прекрасна.
         Изтривайки краката му с чистата,извезана красиво кърпа и шетайки наоколо,опит- вал се по-малкият брат на по-големия да угоди и казвал:
         - Опитай,пред теб на масата са плодовете от нашата градина,за теб събрал съм сам аз от най-добрите.
         Прекрасни плодове разнообразни мъдрецът вкусвал в размисъл и продължавал:
         - Необходимо е всеки човек на Земята сам да отгледа родово дърво.И след смъртта му дърво за потомците му в памет ще остане.То въздуха,потомците що дишат,ще пре- чиства.А ние всички трябва въздух чист да дишаме.
         Забързал се тогава малкият му брат,загрижено му казал:
         - Прости ми,братко мъдър мой,че май забравих аз прозореца за тебе да отворя,та ти да дишаш въздух чист. - Той дръпнал малките перденца,прозореца отворил,продъл- жил: - Подишай въздуха от двата кедъра.Аз ги посадих в годината,когато ти замина. Едната ямка за фиданката направих с моята лопатка,а втората - с твоята,с която през детството ни ти играеше.
         Тогаз мъдрецът се загледал в дърветата замислено,а после проговорил:
         - Велико чувство има - Любовта.Не всекиму е дадено живота си с Любов да изжи- вее.Но има една велика мъдрост - към Любовта да се стреми е длъжен всеки ежедневно.
         - О,колко мъдър си Ти,братко мой по-старши! -възкликнал младият. - Велики мъд- рости си опознал и аз пред тебе се обърквам и смущавам.Прости ми,дори с моята жена не съм те запознал - и той,обръщайки се към вратата,викнал: - Бабче,къде си ти,къщов- нице моя?
         - Да,тук съм,ето ме - показала се веселата бабичка,в чиния носейки все още паре- щата баничка. - Аз нещо с баничките се забавих.
         Поставяйки на масата тогава баницата,веселата бабичка пред братята игриво смешен реверанс направила.Към брата,свой съпруг,се приближила и казала тогава шепнешком,но шепотът й чут бил и от по-големия му брат:
         - Мъжленце мое,извини ме,но ще си тръгна аз сега,ще трябва малко да полегна.
         - Но как така,ти моето момиче,решила си да си почиваш изведнъж,та ние гост скъп тук си имаме,това е моят брат,а ти...
         - Не аз,но нещо ми се вие свят и леко ми се гади.- И от какво могло е такова нещо, грижовнице, с тебе да се случи?
         - А може би виновният си ти,по всяка вероятност пак дете ще се роди - бабката през смях промълвила и избягала.
         - Прости ми,братко - започнал да се извинява малкият смутено, - не знае тя на мъдростта цената,била е винаги такава веселячка и в старостта си пак такава си остана.
         Мъдрецът все по-дълго в размисъл оставал.Но неговите мисли прекъснати били от шум на детски гласове.Чул ги мъдрецът и тогава казал:
         - Към изучаване на мъдростта велика всеки сам е длъжен да се устреми.Децата си да възпитава,как щастливи те да бъдат и към всичко справедливи.
         - Разкажи ми,братко мъдър,жадувам аз щастливи моите деца и внуци да направя. Ти виждаш,ето влязоха те,моите шумни внуци.
         Две момченца на възраст не повече от шест и момиченце на около четири години стояли до вратата и спорели.Опитвайки се да ги усмири,по-малкият му брат побързал да им каже:
         - По-бързичко ми казвайте какво е станало при вас,шумливи мои,и повече на на- шата беседа не пречете.
         - Ой - възкликнало по-малкото момче, - от един дядо двама дядовци са станали.А кой е нашият и кой не е,ний как да разберем?
         - Та ето,нашето деденце седи,не е ли ясно?
         И към по-младия от братята затичала се внучката,притиснала лицето към нозете му,подръпнала брадата му и зачуруликала:
         - Деденце,деденце,при тебе бързах аз сама да ти покажа как вече се научих да танцувам,а братята ми за мен се залепиха.Единият с тебе иска да рисува,виждаш ли той тебешир,дъсчица е донесъл;а вторият пък носи свирка и дудук,той иска ти на тях да му посвириш.Деденце,деденце,но първа аз реших да дойда.На всички ти така кажи и ги от- прати.
         - Не,аз първи тръгнах да рисувам.А после с мен реши да дойде брат ми,за да пос- вири тук със свирката си - обадил се тогава внукът с дъсчицата.
         - Вие сте двама дядовци,вий отсъдете - чуруликала внучката, - кой от нас е тръг- нал първи.Но така отсъдете,че аз да бъда първа,защото ще заплача иначе горчиво от обида.
         С усмивка и тъга мъдрецът гледал внучетата.Той готвел отговора мъдър,напрягал бръчките на челото си,но нищичко не казвал.
         Засуетил се малкият му брат,не дал възможност паузата да се удължи,взел от ръцете детски бързо свирката и,без да се замисля,казал:
         - Предмет за спор изобщо няма.Танцувай,скокливке,красавице моя,а аз ще ти посвиря на дудук.Ще ми помогне,свирейки на свирката и милият ми малък музикант.А ти,художнико,ти рисувай това,което звуците на музика нарисуват,как балерината
танцува нарисувай.Я бързичко да се захванем на работа сега.По-младият брат подкарал на дудука мелодия прекрасна,весела,а внуците увлечени след него я повтаряли, изоб- разявайки любимите неща.И бъдещият музикант известен със свирката си се стараел
да не изостава във великата мелодия.А като балерина малката подскачала и зачервена цялата тя с радост танца свой изобразявала.
         Мълчал мъдрецът.Разбрал мъдрецът... Когато свършило веселието,станал:
         - Ти помниш ли,мой братко малък,длетото старо на баща ни и чука.Дай ми ги, защото искам урока си най-важен на камък да изпиша.Сега аз ще си тръгна.Навярно няма да се върна.Недей ме спира и не ме очаквай.
         Заминал братът по-голям.
         С учениците си заедно мъдрецът побелял към камъка голям се приближил,пътека камъка заобикаляла.Пътеката,която странници зовяла заради мъдростта в краища далечни да заминат от дома.
         Денят минавал и нощта настъпила,а побелелият мъдрец все чукал,с длетото над- писа на камъка изписвал.Когато свършил обезсилен побелелият старик,на камъка про- чели ученици му надпис:
         „Какво търсиш,страннико?В себе си ти носиш всичко и ново не намираш,а губиш го с всяка стъпка."
         Всички мъдрости,които казва по-големият брат,по-малкият е претворил в конкрет- ния живот.Всички мъдрости вселенски са заложени завинаги в човешката Душа в мига на сътворението й.Само че мъдрувайки лукаво на себе си в угода,човешките души от главното отвеждат мъдреците.А главното е чрез себе си човек да чувствува Бога и да живее в Рая.У всеки,вътре в него,е осъзнатостта.Чрез себе си човек ще определи същността на Земята,и предназначението си ще осъзнае.На всеки мисълта ще се докосне до мисълта на Бога.Сам всеки ще успее да почувствува и да разбере стремежите на таз Божествена мечта.
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #3 -: Януари 09, 2011, 15:31:59 »

Хубава притча.
Активен
Петър
Гост
« Отговор #4 -: Януари 09, 2011, 23:36:06 »

Относно въпроса кой написа отговора просто ще кажа че не четете с внимание затова задавате този въпрос
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #5 -: Януари 09, 2011, 23:38:50 »

Какво пропуснах, докато четох


Редакция:
Да, разбрах... не чета внимателно Усмивчица
« Последна редакция: Януари 10, 2011, 00:13:44 от nia.boneva6 » Активен
Петър
Гост
« Отговор #6 -: Януари 10, 2011, 11:31:01 »

Чистото познание идва отвътре,а не отвън чрез четене или мислене.Трябва да отидем отвъд ума за да получим абсолютното познание.За да получим цялостната картина на нещо трябва да излезем извън него.Трябва да възприемем цялото,а не да го разделяме на части и да ги анализираме както обикновено правят учените и затова това което те установят чрез опити,умозаключения или анализи е вярно само в определени тесни граници и никога не могат да достигнат до истинското познание.Ако се впечатляваме от някакви паранормални явления или свръхестествени сили и се стремим да ги постигнем сме отиваме твърде много на дясно в нашето развитие(твърде много в канала на действието) и няма баланс.Разбира се,че такива явления има и такива сили действат.Но въпроса е дали ние ги контролираме или те ни контролират по много фин начин и ние не можем да разберем.Когато насочим вниманието си навътре и достигнем до истинското си себе.Тогава най-мощните сили в природата действат чрез нашето внимание,те напълно контролират всичко и никога не могат да се използват за вреда на другите или за нещо непозитивно,само за духовното развитие на човечеството.Така че решението е опознай истинското си себе,което е чистия дух,отражението на природните сили в нас.И тогава ще започне истинската трансформация във вас, което е проявяване на всички висши морални ценности,които великите учители идвали на земята са показали преди хиляди години и до ден днешен.Но знанието за тези ценности и висшите закони на природата няма да дойдат отвън - някой да ви каже или да ги прочетете или да ги помислите те ще дойдат отвътре,ще ги почувствате чрез вашия дух,чрез вашето сърце.И тогава ще се учудите как силите на природата работят за вас така фино и ефективно,защото вашето внимание ще е постоянно в благоденствието и просперитета на цялото,на  човечеството и природата и нищо не може да ви засегне защото сте защитени от най-мощните сили и сте непрекъснато в чиста радост.Много е просто и лесно само трябва да оставим тези сили да работят,без да ги отбляскваме с нашето его и обусловености.Защото това са силите които извършват всички живи процеси.Може ли човек да накара семето да поникне,цветето да разцъфне или дървото да даде плод.Това става от енергията на любовта най-висшата сила.Просто трябва да разберем това и че сме инструменти на тази сила като едни духовни красиви цветя и да свършим своята работа за цялото.
Радостта е усмивката на невинността и мъдростта! 
   
Активен
небесният ангел
Гост
« Отговор #7 -: Януари 10, 2011, 14:23:16 »

Много точно и простичко казано-за което аз Благодаря!-Дано повече хора вникнат в смисъла на думите ти,а не само да прочетат поста ти като текст!
Хората могат да поставят началото на поникването на семенцето-като го посеят Усмивчица-просто те са проводника и колкото повече добрини вършат и посяват,толкова повече хубави семенца ще поникват!
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright