Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Христо Ботев  (Прочетена 1391 пъти)
Venus
Гост
« -: Януари 08, 2011, 19:47:35 »

   ГИБЕЛТА НА БОТЕВ

Има ли по-гениална и трагична личност в наша­та история сред литературните ни колоси?

 

 

Живот, светкавичен като куршум, а в него стене цялата Вселена.

 

 

Немалко е писано за гения. Нищожен шанс да излезе на бял свят документ, разширяващ предста­вата за поетическия връх и национална светиня.

 

 

Легенди за Ботев витаят до днес. Слава Севрюкова изважда светлата му личност от тях. От психотронна позиция наложените постановки се променят. Някои от тях безвъзвратно се сриват. Изгряват други.

 

 

Пророчицата с разбиране подчертава: "Съзряното от мене за Ботев, Левски и Бенковски не е като в читанките."

Какво пък, може би точно това ще ги превърне в още по-трогателно завладяващи.

 

 

Владетелката на Силата не се тревожи дали разкритото по свръхсензорните й канали ще по­лучи гласност. За нея е достатъчно да го предаде "без думица да промени".

Пъстрота насища виденията й. И животът е такъв.

 

 

"Гледайки човека, аз съм безпристрастна - ще сподели в едно от малкото свои интервюта. - Но нито Левски, нито Ботев или Бенковски са имали този ореол. Създаден е впоследствие."

Не се бои да разкрие истината. Дори да е неу­добна. И понякога горчива.

 

 

За Слава: "Ботев е нежна пламенна поетич­на натура". Без да робува на догмите, констатира: "не е професионално подготвен за отговор­ната роля на войвода, но - въпреки това - сърца­то се заема с нея".

 

 

"Преди да потеглят с четата, водачите са имали известни разногласия - цитирам жената със свръхсензорни способности, - но поетът с орлов поглед се е наложил. Смело я е повел."

 

 

Безпристрастните исторически извори говорят - това действително е така. Старите, с многого­дишен опит хайдушки водачи Панайот Хитов и Филип Тотьо, доказали се в не една битка, в по­следния момент отказват да оглавят трескаво под­готвяната в Румъния чета. На тях им е ясно като бял ден - обречена е в зародиш. Врели и кипели в хайдушките дела, не е в стила им да рискуват на­халост. Няма да сложат глави в торбата в подкрепа на една изгубена кауза. Оплискано в кръв, сринато, опожарено - такова по онова време все повече се очертава Априлското въстание.

 

 

Сериозни опасения. Но те са безкрайно далече от експанзивния Ботев. С висок авторитет сред емигрантските среди като поет, журналист и теоре-тик-революционер (но не и като пълководец!), той се нагърбва със свръхтежка задача.

 

 

Не е любител на прецизните изчисления и тън­ки сметки. Иначе какъв бунтар ще е?

 

 

Носи символа на Новата епоха - идеята за Свобода. Колко струва робското живуркане пред Нея? Европа трябва най-сетне да се увери, че българите я заслужават. Но кой с риск за живота си ще го докаже?

 

 

За да не се провали вече сформираната въоръ­жена дружина, която по предварителен замисъл трябвало да бъде предвождана от Панайот Хитов, а поетът да е неин писар (задача изцяло по силите му!), огненият публицист поема тежката войводска мисия.

 

 

Ще я изпълни ли без военен и пълководчески опит?

 

 

Ботев е дръзка поетична натура. Хладната пресметливост е на светлинни години от него. Хвърля се в обречената битка, пък "каквото сабя покаже"...

 

 

Сабята е оръжие. Нима е създадена да се пише за нея, дори и поетично?

 

 

Жестоко средство за разплата. Трябва да се из­вади от ножницата и... И тогава тънкостите в бора­венето с нея ще решат изхода на боя.

 

 

Поетът владее по-мощно оръжие - Словото. Умело си служи с него, за да блесне силата на са­бята, когато "каузата е свята".

 

 

Истина, банална и жестока като обречения жи­вот на роба (Ботев отдавна е погребал робството в душата си). Истина, изгаряща като сълзите на ра­тая, запалил хамбара на чорбаджията. Трагично примитивна проза, на космически разстояния от поезията.

 

 

Виртуозът на словото с лекота се справя с поети­ческия слог. Ще успее ли и с хладното оръжие?...

 

 

Той не пресмята. Стремглаво се хвърля в битка. Не като един от многото. Като водач.

 

 

Такава е горчивата, а както се оказва и тра­гична историческа правда. Така я вижда Слава Севрюкова.

 

 

Каква смелост е да се включиш в борба с изчис­лена до стотния процент победа? Това би удовлет­ворило милиони люде, не и родения поет, жадуващ духовно водачество. А то се заплаща единствено с цената на саможертвата.

Героите се раждат от абсурда.

 

 

Активен
Venus
Гост
« Отговор #1 -: Януари 08, 2011, 19:48:28 »

Мемоарите на Никола Обретенов, член на щаба на четата, се приемат за едни от най-автентични­те свидетелства за последните дни преди гибелта на нейния лидер. В документално-историческата му книга "Спомени за българските въстания" се натъкваме на впечатляващи факти. Те убедително подкрепят изложената от психотроничката теза.

 

 

Първо - акостирали на Козлодуйския бряг, ентусиазираните Ботеви четници са грабнати от обаянието на напетия снажен войвода.

 

 

Нека си го представим. Той е в стихията си. Рес­пектира с блестяща униформа и красива стройна осанка. Покорява с огнен поглед.

 

 

Да се вслушаме в бликналите възторжени слова. Поетът се вълнува. Пламенната му реч за избавле­нието на роба и сладостта на свободата взривява.

 

 

Вижда как България гори и стене в стихията на бунта. Поробените братя се сражават и трепетно търсят подкрепа. С радост, с усмивка, с оръжие ги­нат за Родината! Там жени берат цветя и плетат венци, да закичат барутните пушки... Там...

 

 

...Лее се, лее вълшебното слово на екзалтира­ния войвода. Тръпчиво, завладяващо, като полета към независимостта. Възпламенява сърца. Окриля души.

 

 

Поетът умее това повече от всеки друг.

 

 

Четниците са очаровани. От оживелите пред тях героични картини. От обреклия се на саможертва магнетичен водач, повел ги към изгряващата Сво­бода.

Просълзени са. И опиянени.

Пролет е. Дърветата упоително избухват в бели и огнени цветове. Природата е в стихията си. От това още по-силно възвира и кипи буйната кръв в жилите на момчетата. Сладостно тръпчив е досе­гът с раззеленената родна земя. Тя, която скоро ще попие неукротимата бунтовническа кръв и майчин­ски завинаги ще приюти младите им тела.

 

 

Войводата стремително предвожда дружината. Снажен, с грабваща окото хусарска униформа, с перо на самурения калпак. С кобур, сабя на кръста и високи черни лъскави чизми.

 

 

(Груба стратегическа грешка - водачът в ника­къв случай не трябва да се набива на очи, за да не се превърне в лесна мишена за врага. Това би мог­ло да се окаже фатално за четата. Подобен лукс опитните войводи Филип Тотьо и Панайот Хитов за нищо на света не биха си позволили - б. а.)

 

 

При Ботев е обратно - одеждите му са блестящи. Излъчват приповдигнатост и някаква странна тър­жественост. Сякаш е поел не на смърт, а на парад.

 

 

(В интерес на истината той е бивш актьор от тру­пата на Добри Войников в Букурещ. Униформата му е от реквизита на един от тамошните театри - б. а.)

 

 

Второ - едва дебаркирали на Козлодуйския бряг, върху четниците твърде бързо се стовар­ват нелеки прозаични проблеми. Точната дума е трагични.

 

 

Не проблясва искрица въстание отвъд Дунава. Врачанската кааза е утихнала повече от всякога. Населението е не само мирно, но и жестоко на­плашено от чудовищните зверства на поробителя. Дистанцирано, хладно. Някъде дори враждебно.

 

 

Там, където ги има, мъжете и жените са се из­покрили и заключили по домовете. Повечето за по-голяма сигурност са далеко извън тях.

 

 

Трето - задават се не по-малко мъчителни, вече битови проблеми. Новите лъскави чизми на напе­тия войвода бързо се превръщат в бреме за него. Стягат, подбиват краката му.

Нима в напрегнатия продължителен поход той, предвождащият дружината, трябва да куца?

 

 

Героично понася несгодата, но се налага члено­вете на четническия щаб, загрижени от началото за него, да го снабдят с кон, а по късно и с цървули, за да превъзмогнат стоварилите се неудобства.

 

 

Четвърто - когато на пътя на четата се изпречват група черкези-кавалеристи, експлозивният Бо­тев с извадена шашка, пришпорил коня, полита срещу тях.

 

 

(Съпоставяйки го с Апостола, Слава Севрюкова констатира: "За разлика от Левски, той е не­практичен. Като всеки родЕн поет, във висша степен е идеалист.")

 

 

За втори път щабът на четата в лицето на опит­ния й военен ръководител Никола Войновски спеш­но се намесва. С тактически маньовър отблъсква нападателите. Запазва преждевременно да не по­гине войводата с барутен характер. А после благо­разумно охлажда бликналия му ентусиазъм.

 

 

Това са факти. Доказват - гениален поет, жур­налист и революционер, Ботев не е подготвен като военни знания и практика. Затова трудно се адаптира към нелекото изкуство на четническата стратегия.

 

Пламенен публицист, не притежава, като някои от участниците в четата, боен и хайдушки опит.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #2 -: Януари 08, 2011, 19:49:22 »

"Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани..." /"Към брата си"/

"...смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!" /"Елегия"/

"Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита..." /"Борба"/

"Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!" /"Борба"/

"Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е, или слава!" /"В механата"/
(а после защо съм пиян!)
"... да се бори кой как може
с душманите на народа." /"Моята молитва"/

"Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня." /"Обесването на Васил Левски"/

"Пари, пари, пари! - рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят...
Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог...
Тъй и Наполеон е теглил ушите на народите... Но тъй е и сега: светът сякаш направен е един други за ушите да се теглят. А като погледна, ушите на българите видат ми се много големи - май-май магарешки." /"Това ви чака"/

"Сънуваш, че светът прилича на кръчма...
"...великите български пости станаха 365 дена в годината..." /"Политическа зима"/

"В продължение на 8 години аз видях сичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора..."  /писмо до Т. Пеев, 12 февр. 1876 г./
Активен
Venus
Гост
« Отговор #3 -: Януари 08, 2011, 19:49:38 »

(Сред тях с военна подготовка са братът на Лев­ски - Петър Левски, участвал в легията на Раков­ски, Димитър Икономов с чин капрал от същата легия, Спас Соколов - учил в Белградското воен­но училище, Никола Войновски - служил в руската армия, Йордан Йорданов-Инджето - с три години стаж в румънската войска и участие в четата на Стефан Караджа, Димитър Дишлията - дру­гарувал с Хаджи Димитър и обикалял България с четата на Панайот Хитов, Хаджи Костадин поп Хаджидимитров - учил в Одеското военно училище, Тодор Илиев - служил в румънската жандармерия, Теофан Раданов - командир на до­броволческа чета в Босненско-Херцеговинското въстание, Никола Кючуков - участник в същото въстание и други - б. а.)

 

 

Практическите умения в тази ситуация са много по-ценни от ентусиазма, колкото и зарази­телен да е той.

Какво ли би коствало това на четата?

 

 

Възниква сериозен проблем - има ли войвода­та качества успешно да я води?

 

 

Инициативният комитет, подготвил изпращането й в разтърсеното от бунта сърце на Отоманската империя далновидно е предвидил изход. Нелека­та стратегическа задача е възложена на военния й командир Никола Войновски. Като офицер на руска служба, той притежава добра подготовка.

Друг безспорен факт.

 

 

Нека отново се върнем към прорицателката с непогрешим психотронен взор.

 

 

Неведнъж тя подчертава: "Напетият войво­да е с чувствителна, нежна, ранима духовна настройка на поет, но е лишен от пълководчески качества."

 

 

След мъчителен поход четниците са въвлечени в унищожителни обезкръвяващи ги огнени схватки. Ожесточените сражения взимат все повече жерт­ви. Дружината редее. Кръвопролитните битки при Милин камък, Вола, Камарата и Околчица сериоз­но я разтърсват и обезсилват.

 

 

Все по-често се долавя приглушеният, засил­ващ се тътен на назряващо недоволство. Понася се гневен ропот срещу невъстаналото население на Враца, изпокрилите се окръжни апостоли и без­действието на революционния комитет там. Опас­но е искрата на брожение да не се раздуха и прех­върли срещу водачите на четата и най-вече срещу войводата.

 

 

С камшичното си слово той е обещал възторже­но посрещане на шепата храбреци. При героичния поход към Балкана обаче все повече се разбира - каузата им е обречена. Поели са към предизвес­тена смърт.

 

 

Дали всички с охота са готови да се превърнат в кървав курбан в името на Свободата?

 

 

Как ще реагира на това войводата с душа на поет? Може ли да бъде безразличен?

 

 

Такъв навярно би бил всеки друг, не и Ботев. Зареден с драматизъм, дълбоко изживява стовар­ващите се сриващи събития над малцината оцеле­ли бунтовници. Виждайки как един по един загиват четниците, чувствителен, болезнено раним, той, според пророчицата, изпада в неприкрит емоци­онален смут.

 

 

Бързо топящата се дружина навлиза все и все по-навътре в Балкана, а вест за въстание няма и няма. Не пристига помощ ни от Враца, ни от окол­ните села, както горещо се е очаквало.

На път е да се реализира най-жестокият кош­мар. Противникът, зверовит бошибозук, настървен и все по-многоброен, подкрепен от редовна войска, затяга смазващ обръч. Жертвите растат.

Без спасителен изход за обречената чета, във върховните мигове на напрежение първоначална­та възторжена екзалтация на войводата отстъпва. Задава се полюсно противоположна - на покруса и черно отчаяние.

Активен
Luna:)
Гост
« Отговор #4 -: Юни 02, 2011, 12:11:56 »

Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист, роден на 25 декември 1847 г. (нов стил — 6 януари 1848 г.) в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков (1815-1869) и Иванка Ботева (1823-1911). От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище.
През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там се запознава с руската литература и попада под силното влияние на Александър Херцен, Николай Чернишевски, Николай Добролюбов и други. Тогава прави и първите си поетични опити. През септември 1865 г. е изключен от гимназията поради безинтерес към учебната програма, но в същото време чете много книги и натрупва големи знания. По това време се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През октомври и декември 1866 г. е учител в бесарабското село Задунаевка.
Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. По това време на 15 април във вестник „Гайда“, редактиран от Петко Рачов Славейков, е публикувано първото стихотворение на Христо Ботев — „Майце си“.
 Поради произнесената от него пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители, братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и през октомври 1867 година пристига в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник „Дунавска зора“. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава.
През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средства e принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той.
През февруари 1869 г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава, като учител в Измаил, където учителства до май 1871. През следващите години се мести от град на град. В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. В края на април 1871 Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ.
 След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.
През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.
  На 2 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола в Стара планина.

                           Поклон! и Честит празник, на всички българи!
 



* 1306953837_hristo_botev.jpg (183.35 KB, 486x650 - видяно 213 пъти.)

* 1306953809_4.jpg (329.29 KB, 650x487 - видяно 219 пъти.)
Активен
Черноризец Храбър
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 4

« Отговор #5 -: Март 10, 2012, 03:41:01 »

Защо мърсите името на Ботев? Властий, ти българин ли си или що? С какви мотиви подстрекаваш българите да четат тази публикация и идва ли ти на ум, че мнозина простодушни и по-наивни от тях ще я възприемат насериозно? Или точно това е и целта ти?
Истината никога няма да стане ясна, но който чете поне ще е близо до нея и няма да бъде лесно заблуждаван и манипулиран! А тези писания тук нямат много общо с истината! Да, Ботев не е много подготвен да ръководи чета, но той не е и чак толкова неподготвен, та да се говорят глупости за нежната лирична душа на поета. Първо, неговата поезия е всичко друго, но не и нежна. Второ, вземете та прочетете малко от биографията му, пък ще видите и колко нежен е и самия Ботев! Именно единството между дела и думи е това, което го превръща в един от титаните в българската история и това единство се доказва от житейския му път.
Той поема четата по принуда, понеже Филип Тотьо и Панайот Хитов се отказват. А така или иначе вече е решено, че четата заминава и някой трябва да я оглави! Ами че кой друг би могъл да го стори, ако не Ботев, който, освен че се е ползвал с авторитет сред четниците, отделно преди това е бил и председател на БРЦК. До този си пост той е стигнал постепенно и по заслуги, бил е революционер не ден и два, а години! Не са турили там някакво си поетче, ’щото могло да омайва хората като Орфей! Той е бил изключително образован и е имал ясна визия за това какво трябва да бъде национално-освободителното движение в България. Бил е идеолог и последовател на Раковски и Левски, а не някакъв наивник, воден от пламъка в очите си, пък ’’каквото сабя покаже’’…. Когато тръгват за България, Ботев и четниците са мислили, че населението е готово да въстане, че към тях ще се присъединят много българи. И защо всички са си мислили така? Защото Никола Обретенов ги е подвел! Той е трябвало да докладва какво е положението и им е предоставил напразни уверения, че народът е с тях и само чака да се появят, та да наизкочи с ’’вили и ножове’’…. Но това не се е случило. Защо? Защото не е отговаряло на истината, Обретенов не е свършил никаква подбудителна дейност! Именно той е бил наивникът с тесногръдите разбирания, сляпо вярващ в четническото движение и че трябва само да покажат храброст и всичко ще се случи от самосебеси. Никой не се е присъединил към четата, навсякъде само затворени врати са ги посрещнали. На Ботев веднага му става ясно, че делото им е обречено на неуспех, но вече са били преследвани от турската потеря, влезли са в бой с нея и единственото разумно решение е било да се оттеглят под прикритието на Балкана и да достигнат до Сърбия. Ботев е искал да спаси четниците и да не жертва живота им напразно, не се е интересувал от собственото си его! Кой обаче е бил против? Въпросният Никола Обретенов.
Нима не е повече от подозрително, че именно Обретенов и неговите верни хора са били тези, в чиито ръце е издъхнал Ботев? Нима не е подозрително, че Обретенов твърди, че Ботев е прострелян в гърдите? Да, но когато разбират за смъртта на воеводата си, някои четници отиват да го видят, за да отдадат последна почит и според тях той е прострелян в челото! Защо идва това разминаване и кой лъже? И един или два са куршумите убили Ботев? Обретенов се опитва да замаже нещата като казва, че кръвта по челото се е стекла от гърдите на поета, което само по себе си е абсурдно! Но защо е принуден да изрече тази плитка лъжа? Защото вече са казали, че Ботев е улучен в гърдите, а всъщност е убит с два куршума - и в челото и в гърдите за по-сигурно, но този факт е уличаващ и е трябвало да го премълчат. Да видим какво става и след това! Обретенов и сие обират личните вещи на Ботев, покриват го с трънки и на другия ден продължават с четата като дори се опитват да скрият факта, че Ботев е мъртъв. А в последствие обясняват, че са взели вещите му, за да не се гаврят с него турците и да не разберат, че е воеводата им. Да, ама турците не са имали обичай да се гаврят с трупове, били са доста по-уважителни към починалите от колкото си мислим. Отделно те не са знаели кой е воеводата на четата и как изглежда.
А този същия Обретенов има много съмнителни дела! Ами ако се разровим около подозрителната смърт на Ангел Кънчев, един от доверените съратници на Левски, познайте кой пак е наблизо и кой пак е забъркан – Никола Обретенов! Това разбира се е друга тема, но хората са казали – по делата им ще ги познаете! Та ако разгледаме делата на Обретенов с лекота можем да установим, че нямаме никакъв повод да му се доверяваме! Но не делата, описани в Уикипедиа, а тези, оставени ни в историческите свидетелства.
Така че спрете с тези плиткоумни публикации, които освен, че обиждат интелигентността на българина, оскверняват и българската историческата памет! А дорде има такива като мене, това няма да бъде допускано да се случи!
« Последна редакция: Март 10, 2012, 04:04:43 от Черноризец Храбър » Активен
Черноризец Храбър
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 4

« Отговор #6 -: Март 10, 2012, 03:49:43 »

Ето тук помествам една изключително интересна и много добре издържана хипотеза около смъртта на Ботев. Който се чувства българин нека чете!

Убийството на Ботев - Хипотеза на един юрист
Автор: Илия Стоилов
 
Христо Ботев, войвода на 172 млади мъже, заложили главите си пред олтара на поробената си родина, води с тях в Балкана три люти боя срещу турския аскер и башибозук и изведнъж... изчезва. Няма го! Дезертирал? Заблудил се в гората? Ранен и изоставен?
И в турско, и след турско смъртта на великия революционер и гениален поет е била загадка. Много са и предположенията. Убит на Вола! Не, убит на Околчица! Не, убит на Милин камък! Не, другаде; защото ако беше убит по тези височини, поне трупът му щеше да бъде намерен.
Ботев е това - най-горещият бунтар против турската империя! Знаен добре от ней
ните управници и от нейните шпиони. От многото заловени в плен четници би могъл да бъде разпознат.
Българското правителство назначава комисия... една, две, три; или нищо положително не се открива за неговото убийство, или убиецът или следите водят към българин. Спонтанна реакция на всеки от нас: "Ужасно! Изключено! Това не е възможно! Ами ако все пак това е истина?!..."
 
Трите хипотези за смъртта на Ботев

Първата хипотеза е тази на назначената от Министерството на просветата комисия, в която като член е участвал литературоведът Леонид Спасов, чието заключение е било, че Ботев е убит от неизвестен българин или българи, за да бъде ограбен. "Спомени по българските въстания" на Никола Обретенов вероятно не са били напечатани още. Затова възоснова на тях комисията не е могла да направи другия извод, а именно, че Ботев е "ограбен" от Обретенов и приятели така, както той самият го описва.
Втората хипотеза е тази на Българската академия на науките, възприета като официална и от българската историческа наука, че войводата Христо Ботев е убит от вражески турски куршум.
Третата хипотеза е тази на въстаника Никола Обретенов, според която Ботев е бил лишен от живот от "неприятелски" куршум, изстрелян от неизвестен стрелец.
На първата хипотеза няма да се спираме, а само я отбелязваме като съществуваща, защото не разполагаме с никакви доказателства за нея - писмени или гласни. Комисията може и сигурно е събрала такива, но ние не можахме да се доберем до тях. Затова тази хипотеза я изоставяме или отхвърляме.
Втората хипотеза е изградена възоснова на разказа на Захари Стоянов и неговата биография за Христо Ботев, а в тази биография, в пункта за смъртта на войводата, авторът е вмъкнал показанията на Никола Обретенов. Разликата между втората и третата хипотеза е само в това, че докато във втората хипотеза се говори определено за "вражески турски" куршум, то в третата се говори за "неприятелски" куршум. Под "неприятелски" Н. Обретенов е имал предвид неприятеля в този момент от турски аскер и башибозук; но ако не е бил много сигурен, може под неприятел да е имал предвид и някой четник или друг българин, който по една или друга причина е бил враг на Ботев, макар че няма абсолютно никакви данни Ботев да е имал такъв неприятел; и понеже разликата е минимална и без значение за третирания въпрос, изоставяме да разглеждаме и втората хипотеза. Още повече че от статията на Стоянова ни е известно по какъв неубедителен начин тя е стигнала до извода, че куршумът е "турски" - от "предположението" на Захари Стоянов, допълнено и от нея.
И така стигаме до третата хипотеза - тази на Н. Обретенов. Поначало трябва да приемем, че тя е най-достоверната, защото той е присъстващ и очевидец на Ботевата смърт.
Но все пак така ли е? Няма ли и четвърта хипотеза?
Ето върху това искаме да дискутираме.
С една предварителна уговорка: ще третираме Никола Обретенов само като един обикновен свидетел. И към неговите показания трябва да бъдем при преценката им прецизни, строги, критични, абсолютно обективни, па ако щете и подозрителни. Защото уликите са много, доказателствата са крайно ограничени, а показанията му се отнасят до смъртта на един човек; и защото той е свидетел и като всеки човек може да има лично отношение и лична окраска. Още повече, когато може да бъде уличен като евентуален убиец или най-малкото - като участник в групата, която е убила Ботев.
И още нещо. Още в началото не трябва да му признаваме нито смекчаващи, нито утежняващи евентуалната му вина обстоятелства. Ние трябва само да знаем, че той е един от четниците на войводата. Трябва да забравим, че той е син на най-голямата и храбра наша революционерка баба Тонка, че брат му Ангел е убит като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата, че брат му Петър е бил пленен от турците и заточен завинаги в азиатската крепост Сен Жан д’Акр заради революционна дейност; самият той е един от членовете на Гюргевския революционен комитет и апостол на Софийски окръг.
При разглеждания процес за инцидента той трябва да остане само един обикновен свидетел.
 
Свидетелят Обретенов дава показания

В "Спомени по българските въстания" ето как Никола Обретенов описва смъртта на Ботев:
"Най-сетне, когато стана здрач, гърмежите почнаха да се слушат по-нарядко. По едно време изсвири тръбата на войската и гърмежите престанаха съвършено. Някои от нашите момчета, които бяха служили в Казашкия алай при Чайковски, разбираха сигналите и казаха, че това означава спиране на боя. По заповед на Ботев, изсвири и нашата тръба - също за спиране. Момчетата, които заемаха върха на Камарата, слезоха и съобщиха, че неприятелят се е оттеглил надолу към местото, откъдето се бяха изкачили. Слезохме и ние с Ботйова, като подкрепяхме ранения Перо, раната на когото се беше влошила и почнала да го боли. Ботйов разреши на четниците да отидат на извора, който бил наблизо, да пият вода.
Когато цялата чета слезе от Камарата и се отправи към извора, Ботйов, Апостолов и аз бяхме изостанали по-назад по причина на Перо, който не можеше да върви. По покана на Ботйова приседнахме край една малка скаличка. С нас бяха Сава Пенев от Търново и Димитър Тодоров (Димитрото) от Габрово, жив и досега.
Ботйов беше много загрижен. Понеже от щаба му бяхме останали само Апостолов, Перо и аз, той се обърна към нас и запита: "Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли или да се отправим за Сърбия?"
Докато ние отговорим, Перо каза: "Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си ще го загубиш!"
Ботйов нищо не каза, но се изправи в цял ръст да види накъде отидоха момчетата и няма ли някоя опасност за четата. Тогава моментално изгърмя пушка и Ботйов политна да падне на гърба си. Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложихме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето. Сразен беше от неприятелски куршум, без да каже нито дума - само изхърка...
Останахме поразени като от гръм. След няколко минути се окопитихме. По съвета на Перо, прибрахме всичко от Ботйова, което можеше да покаже, че е войвода, за да не се гаврят с него неприятелите. Аз взех картата от пазвата му под мундира, която беше окървавена и продупчена от куршума; взех и часовника, бинокъла, компаса и портмонето с пет наполеона; а Апостолов взе калпака му с лъва, шашката, револвера и мундира.
Всички плачехме, но аз и Апостолов бяхме неутешими. Наведохме се и го целунахме по челото. Оставихме скъпите му останки на произвола на съдбата, за да се изпълнят собствените му думи: "В редовете на борбата да си найда и аз гроба!"
Простихме се така с войводата, тръгнахме с момчетата към извора. Съгласихме се да не казваме никому за смъртта на войводата, макар че мнозина от четниците питаха: "Къде е войводата?"
- Отиде напред и ние вървим след него - отговаряхме ние.
Всеки, който пиеше вода от извора, заминаваше нагоре в гората над извора, която беше от дебели дървета и гъста. Тук превързахме раната на Перо в коляното, получена на Милин камък и почнала много да го боли.
Понеже нощта бе настъпила и ние бяхме много изморени, заспали сме. Рано на разсъмване сутринта чухме конски тропот и глъчка и се събудихме. Като дойдохме вечерта последни, бяхме останали на първа линия срещу потерята, която идваше по същия път, по който бяхме дошли ние вечерта. Този, който вървеше най-напред, ни съзря, когато вземахме позиция зад дърветата, изгърмя и Перо падна по очите си, ударен в сърцето. Георги Апостолов насочи към оня, който гръмна, и го свали от коня. Черкезите, като видяха, че главатарят им се катурна от коня мъртъв, хукнаха да бягат назад и ние, възползвани от тяхната паника, поехме гората нагоре".
Загадката за смъртта на Ботев съществува от самата му смърт. Много усилия са правени, за да бъде тя разбулена. Натрупани са много съмнения, подозрения, колебания и накрая... буржоазните историци заключиха, че Ботев е убит от турски куршум. Мотивировката не е от фактическо, нито от правно естество, а от етично, социално и патриотично естество, за да се опази доброто име на българина. Вероятно по същото съображение след 9 септември БАН утвърди тази истина.

Доводите "за" и "против" тази истина

Като доказателствен материал ще имаме само "Спомените" на Никола Обретенов и кратките показания на приятеля му, "все още жив", Димитрото, макар че не допринася нещо съществено.
Нека първом издирим и изчистим фактите, а след това да правим изводите.
Първият факт е, че Ботев е бил убит, а не е безследно изчезнал. Вторият факт е, че Ботев е убит от куршум; и третият факт е, че куршумът е неприятелски.
Впрочем третият факт не е факт, а преценка или един извод на свидетеля; защото, като е бил убит от куршум, не ни казва защо приема, че този куршум е "неприятелски". Под неприятелски трябва да се разбира "турски" куршум: защото когато описва сраженията, той определя турците като неприятели. А щом е въпрос до преценка, то нека ни бъде позволено и ние да направим своята преценка.
Води се сражение между четниците и много турци - башибозук от черкези и редовна войска. Надвечер то бива прекратено. Турският тръбач свири отбой, българският - и той същото. Турците, а след тях и четниците, се отдалечават от бойната линия. Турците отиват в селата да нощуват. Те не водят никога нощен бой. А и защо да рискуват, когато вече знаят силата на противника и че този противник няма да им избяга от ръцете. Четниците се спущат към гората и дола, за да се посъберат след сражението и да си починат.
Местността, в която се отправят българите, е чиста от турци, спокойна и безопасна. Четниците са в "свободен строй" и се спущат в дола да пият вода. Ботев изостава с хората от щаба си назад. Сядат край една скала и разискват.
Макар че не е обичайно водачът на един военен отряд да се движи в ариергарда на колоната, може да се приеме, че изоставането е причинено от по-бавното придвижване на ранения в крака Петър Симеонов, наричан Перо Македонеца и Перо Херцеговинът (той е участвал във въстанието на Херцеговина).
Но - за "сядането". За да се спрат и да седнат, предложение е могъл да направи най-вероятно раненият, който имал нужда да си почине. Но не той, а предложението се прави от Ботев. Войводата запитал:
- Какво мислите да правим?
Налага се и неизбежно трябва да се приеме, че изоставането от четата и "сядането" е осъществено, за да се проведе заседание на членовете на щаба. Съвещанието е могло да се проведе и без Войновски, който е един младеж от Юнкерското училище в Одеса и в момента е бил встрани с група четници. Трябвало е щабът да вземе важно решение: "По-нататък... из кой път?..." Спасяване на живите четници, като преминат в близката Сърбия, или да продължат на изток по Балкана към Ловеч, Търново, Сливен?
От предадения разговор в "Спомени" се вижда, че щабът не е бил единодушен по разисквания въпрос. Като войвода, Ботев е знаел каква е неговата роля и отговорност пред историята и пред онези, които той води... Затова той е категоричен за преминаване в Сърбия:
- Патроните ни се свършиха, помощ отникъде нямаме, хляб също няма.
Ако в Румъния Ботев е бил подведен от погрешната информация, че народът е готов или вече е въстанал, че трябва да му се помогне с чета и оръжие, то в момента той е имал вече пълна и ясна представа за бойната обстановка. Местното население не оказва никаква помощ, апостолът Стоян Заимов не отговаря на двата призива и, преоблечен в женски дрехи, се крие във врачанските лозя, турски аскер и башибозук е залял околните села и градове, а през нощта все още се виждала червената заря на догарящите пожарища на изток.
 


Активен
Черноризец Храбър
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 4

« Отговор #7 -: Март 10, 2012, 03:56:53 »

Едно бурно съвещание на щаба

В отдиха след последното сражение щабът е трябвало да реши по-нататъшния маршрут на четата. Съвещанието не е било спокойно; дори трябва да приемем, че то е било бурно, защото са се били очертали две непримирими становища. Когато се прави революция, обикновено становищата са непримирими! Едното - няма смисъл да се продължава борбата и затова четата трябва да премине в съседна Сърбия. Второто - да се продължи борбата, за да се помогне на въстаналия народ; а и нали се е тръгнало да се мре за свободата?
Че Ботев е поддържал първото становище - при наличната безнадеждна обстановка да поемат пътя на запад, за да се спаси каквото все още може да се спаси, личи от думите на Перо:
- Ботйов, ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш!
Подвигът му - подвиг е на всеки четник.
Обаянието - обаяние е на всеки четник.
Ботев не е бил никога славолюбив и в случая той не е поставил във везните на съдбата обаянието на своя подвиг, а живота на младите хора, които е повел и за които ще отговоря пред историята.
До споразумение не се е стигнало, защото Ботев става прав, за да отиде при четниците. Иначе ставането би станало вкупом и едновременно. Той отива при тях, за да им съобщи решението си. Останалите трима от щаба - Обретенов, Апостолов и Перо - са на противно становище. Трябва да продължат да го поддържат и пред четниците. Обаче каква е вероятността, че те ще приемат становището им за продължаване на борбата или и без това твърде много разколебани и обезкуражени, четниците ще тръгнат след Ботев? Това не трябва да стане; а за да не стане, ще трябва на Ботев да се попречи да отиде при тях!...
Едва Ботев станал, гръмва се и той полита на земята.
За "ставането" на Ботев Обретенов има свое обяснение - "да види накъде отидоха момчетата и няма ли някаква опасност за четата". Това му обяснение е съвсем наивно, неприемливо и трябва да се отхвърли:
1. Всички те знаят къде са момчетата - в дола за вода.
2. Обстановката е спокойна - няма турци и затова са седнали на разговор.
3. Няма никакъв нов факт, който да говори за някаква опасност за четата.
4. За движението на четата и нейната безопасност се грижи военният ръководител Войновски и неговите помощници.
Тогава? Остава да се изясни кой е стрелял и защо.
 
Куршумът не е турски

В спомените на Обретенов четем, че куршумът, с който е бил убит Ботев, бил "неприятелски". Това ще е така, защото не може да се очаква куршумът да е отправен от приятел. Прави впечатление, че сам Обретенов е избегнал да окачестви куршума като "турски". Съзнателно или не, той никога и никъде и в другите си писания не споменава тази дума.
Тогава кой е неприятелят на Ботев? Или понеже той е неизвестен, да поставим въпроса другояче: Кой е възможният неприятел?
Първият потенциален неприятел може да бъде един черкезин или турски войник. В случая трябва да го изключим като възможен действащ стрелец. Сражението е било преустановено. Турците и българите са се оттеглили на доста далечно разстояние от фронтовата линия. Няма никакво движение на турци в района, към който са се движили четниците.
Ако е бил турчин, той сигурно не е бил сам, щом е трябвало да отиде в българския лагер; и вероятно - с разузнавателна задача, а не за да стреля срещу първия срещнат българин. НАЛИ ГЪРМЕЖЪТ ЩЕ ГИ ИЗДАДЕ? Па и няма какво за разузнаване - нали знаят, че българите са се пръснали някъде нататък. Утре ще тръгнат пак да ги преследват като вълци. А и в настъпващата тъмнина дори и най-храбрият турчин не би дръзнал да търси българин да убива, и то между българите да търси войводата им, както поддържа Радка Стоянова.
Ако направим временно концесията да приемем, че стрелецът е бил турчин и че е бил сам, ще се постави настойчиво въпросът защо е изстрелял само един патрон. Българите са четирима, в една група и от своята пусия той е могъл да стреля по тях повече от един път; и останалите трима са били удобни мишени, още повече при изненадата от страна на нападателя.
Не може да не направи впечатление, че веднага след гърмежа, а и по-късно след него никой от нападнатите не предприема действие за укриване. По инстинкт те биха очаквали втори, трети изстрел и затова биха залегнали или биха избягали при четниците. Те не предприемат оглеждане на местността - ако не толкова за откриване на стрелеца, то поне за да предотвратят опасността от нови покушения. Те не правят нито едното, нито другото. Защо ли? Защото за тях всичко би било излишно. Те знаят кой е стрелял. Те знаят също така, че не ги застрашава никаква опасност...

Един сериозно уличаващ факт
 
Много автори се опитват да определят мястото, откъдето е стреляно, посоката на куршума, силата на звука от гърмежа. По тези въпроси е излишно да се коментира, защото няма никакви опорни точки. Сам Н. Обретенов отнема възможността да се разисква. На въпроса на д-р Панчев - член на една от комисиите (в. "Независимост", бр. 2406-2414 от 1-11 юни 1919 г.): "Гърмежът отблизо или отдалеч се чу?", той отговаря: "Не мога да кажа с положителност от какво разстояние се е стреляло."
Но за определяне на "разстоянието" има един друг факт, на който искаме да се спрем. В учебника по Съдебна медицина на проф. Иван Попвасилев и проф. Стойчо Радонов на стр. 102-104 четем: "Когато предметът, в който се стреля, е на близко разстояние, изброените фактори - пламъкът, газовете, саждите, барутните и неметалните частици - достигат до целта и допълват действието на куршума. Те оказват увреждащо действие върху тъканите по механичен начин."
"С намаляване скоростта на куршума (от далечно разстояние - б.а.) повредите все повече загубват свойствата си на огнестрелни и в тях все повече изпъква формата на куршума."
"Поради ударното странично действие на проектила (куршума) притиснатите тъкани и след преминаването му продължават своето движение встрани (от действието на ударните вълни), вследствие на което се образува голяма кухина, превишаваща няколко пъти обема на проектила. Колкото по-голяма е скоростта и размерът на проектила, толкова по-голяма ще бъде предадената на тъканите кинетична енергия, а оттук и по-силно ще бъдат изразени временната кухина и ударната вълна на обкръжаващите тъкани."
Тъй като не е направено оглеждане на дрехите и на самата рана, не е направена и аутопсия на трупа, не може да се говори с положителност за посоката на куршума, за да се твърди, че той е стигнал гръбначния стълб, какъв е размерът на раната или че е стреляно от упор. Остава открит въпросът - дали от близко или от далечно разстояние е стреляно?
Никола Обретенов ни казва, че "кръвта шуртеше толкова много, че напълваше пазвата и окървавяваше картата". При това изобилие на кръв хирургът, доц. Шопов, от Пловдивския медицински институт дава мнение, че изстрелът не е даден от "далечно разстояние", защото кръвоизливът би бил много малък, тъй като отворът на входната рана би бил малък и почти ще се затвори от меката тъкан; а още повече като се има предвид, че кръвта от разкъсаното сърце или от по-големия кръвоносен съд се излива в гръдната кухина. При това изобилие на кръв не може да не се приеме, че изстрелът е даден от "близко разстояние". Това "близко разстояние" също е един сериозно уличаващ факт.
 
Страх от разследване
 
След спора при съвещанието изгърмява пушка.
В историята на революционните движения в света не за първи път се случва последният аргумент да бъде куршумът.
Кавгата ще да е била твърде голяма, духовете на спорещите са били възбудени, за да се стигне до стрелба.
Изстрелът е внезапен, спонтанен - внезапен умисъл за убийство в психическото състояние на афект от страна на автора.
След първоначалното изживяване на ужаса от станалото идва окопитването. Пристъпва се към вземане на решение: станалото - станало, но какво трябва да се прави по-нататък? Ако ставаше въпрос за разумно решение, съвсем естествено и логично би било да погребат трупа и да съобщят на четниците за смъртта на войводата. Нормално те не могат да мислят - притиснати са от страх. Четниците ще питат и разпитват къде, кога, как и кой е убил техния избран водач. Какво биха могли те, които са били с него, да отговорят на въпросите? Ако беше един, нямаше да има разногласие в избраната позиция за обяснения. Но ако се объркат и почнат да си противоречат?
И понеже в бързината те не могат да измислят убедително и оправдателно обяснение, взели решение да не съобщават за смъртта на Ботева. Убиецът или убийците се страхуват от разследване... Не е убит кой да е, а известният на цял народ поет и революционер!
Решават да изоставят трупа, като преди това го "ограбват". Обретенов взема портмонето, часовника, бинокъла, компаса, картата и пет наполеона; а Апостолов - калпака с лъва, шашката, револвера и мундира. За по-малките не остава нищо - така става по цялата земя! За "ограбването" измислят и обяснение. Целта не е била толкова за вещите, колкото трупът да се направи "неузнаваем". Други пък биха могли да кажат... защото ако се узнае чий е бил трупът, пак могат да възникнат въпросите, от които предумишлено се бяга.
Никола Обретенов не скрива, че са искали да направят трупа "неузнаваем"; но обяснява, че това са направили, "за да не се гаврят с него неприятелите". Обаче обяснението му е съвсем неприемливо. Той живее в турско време и не може да не знае, че турците уважавали падналите си противници. Майка му - баба Тонка, получава трупа на обесения войвода Стефан Караджа, за да го погребе по християнски. Така също са предадени труповете на Димитър Общи и Васил Левски. По-късно турски отдават почит на убитите в Македония четници от четата на войводата Узунов.
Ако трябва да се говори за гавра, то тя е действително извършена, и то от тях, които са оставили трупа на войводата гол и без да го погребат; а те са имали достатъчно време за това - цяла една нощ!
Разбираме ги. Не им е било до погребение, па бил и трупът на Ботев. Цяла нощ те са бодърствали за своя грях и своя страх от разследване...
Ако те действително са мислили да почетат войводата след неговата смърт и да опазят трупа му от оскърбление, можеха, ако сами не могат да направят това, да съобщят на четниците за смъртта на техния водач, а те от своя страна биха направили едно колкото скръбно, толкова и горестно погребение на този велик син на нашия народ.
А за това, както казахме, е имало много или поне достатъчно време за едно погребение. Смъртта е настъпила привечер. Турците са далеч, а четниците са в дола, на 100-200 крачки. Вечерта и цялата нощ е спокойна. Четниците и хората на Обретенов, които отиват при тях в гората, са спали до сутринта, когато наново се появяват турци.
Имало е достатъчно време за почетно погребение на един човек...
Активен
Черноризец Храбър
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 4

« Отговор #8 -: Март 10, 2012, 03:57:56 »

С лъжа скриха смъртта му
 
"Простили се с войводата, тръгнахме с момчетата за извора. СЪГЛАСИХМЕ СЕ да не казваме никому за смъртта на войводата, макар че мнозина от четниците питаха:
- Къде е войводата?
- Отиде напред и ние вървим след него - отговаряхме ние."
Бихме се съгласили, че има и добри лъжи. Но защо е било необходимо, каква нужда е налагала да се лъжат четниците, че Ботев е жив и че е напред? Сигурно причината е била от много важен характер. И за кого? За четата на българите или за групата на Обретенов?
Обикновено лъжата прикрива нещо нечисто, нечестно. И по-забележителното в случая е, че тази лъжа е КОЛЕКТИВНА. Взема се решение след продължително обсъждане и умуване. Щом има решение, имало е и мотиви "за" и "против". Пълно единодушие! Може само неутралният Перо Херцеговинът да е бил "против", но накрая и той се присъединил към болшинството. Самият той обаче не е разбрал в момента, че е пропуснал влака. Дал е основание за смъртно обвинение - страхливците са сметнали, че е несигурен съучастник.
Никола Обретенов не ни казва защо са взели решението да не съобщават, че Ботев е убит. Нека сами видим какви биха могли да бъдат възможните съображения за тази лъжа.
ОБРЕТЕНОВ: Ако бяхме съобщили за смъртта на войводата, това можеше да отчае и обезкуражи четниците. Те биха преустановили по-нататъшната борба, а ние сме тръгнали да освободим роба или да умрем.
ВЪЗРАЗЯВАМЕ: Ако първия ден лъжата не остане в сила, то на следващия ден или на следващите дни войводата нямаше да го има и нямаше ли да бъде по-отчайваща неизвестността или мисълта, че войводата ги е напуснал, дезертирал?
ОБРЕТЕНОВ: Ние се бяхме разпръснали на групи и четниците можеха да мислят, че е в някоя група.
ВЪЗРАЗЯВАМЕ: На 20 май, когато войводата е убит, четата е още цяла. Липсвали са само около 30 души, които са се заблудили из лозята или са я напуснали...
Не отчаяние, а озлобление и жажда за мъст би бушувала в душите на четниците и те с повече страст биха участвали в сраженията, за да възмездят за смъртта на любимия им водач.
Най-вече от военно гледище е абсолютно необходимо да се съобщи за смъртта, за да може борците да си изберат нов водач, който да ги води, да ги обединява, комуто да се подчиняват. Една бойна група, малка или голяма, не може да остане като стадо без овчар...

Поведение на обвиняем
 
Никола Обретенов сам признава, че са решили да лъжат, а и действително са лъгали за смъртта на войводата. Това ни дава основание да имаме и правото да го обвиним, че лъже без свян и в други моменти преди и след трагичния край.
По онова време Христо Ботев е бил най-известната и най-голямата фигура в българското революционно движение. И тъкмо затова, без никакво възражение от никого, той застава начело на сформираната чета след отказа на Панайот Хитов и Филип Тотю да я оглавят. Той е капитанът на парахода, той е главнокомандващият на войската, той е войводата на четата. Всевластен!... Да взема решения, да заповядва, да изисква подчинение, да наказва, ако е необходимо за дисциплината. Целта е една за всички.
Той има и щаб, с който трябва да се съвещава. Щабът е съвещателен орган; последното и окончателно решение се взема от войводата.
След двудневните сражения военната обстановка е реално изявена и е съвсем ясна: никаква помощ от местното население или отдругаде някъде, патроните са изхарчени срещу налитащия превъзхождащ неприятел, без хляб в торбите. Четниците са обречени на сигурна смърт или плен. По-нататъшната борба не само е БЕЗНАДЕЖДНА, но и БЕЗСМИСЛЕНА. Четата е обречена на гибел. И той решава да се спаси все още това, което може да се спаси - животът на младите борци. Решава да се оттегли; направление - близката съседна Сърбия. Съвещание с щаба?! За какво? Той не би могъл с нищо да промени тази пагубна за четата военна обстановка. При всяко сражение има победа или поражение. Преди неизбежното поражение Ботев предприема оттеглянето. Всеки предвидлив и мъдър военачалник не би се поколебал да направи този военен маньовър.
След сражението през втория ден Ботев не само решава, но и предприема оттеглянето. Дава заповед да се "откове знамето и знаменосецът го запасва на кръста си" (стр. 248, "Спомени"). При "оттегляне" на една войскова част знаме не се развява, а се сваля и се съхранява до ново изсвирване на тръбата.
Никола Обретенов е видял отковаването на знамето и е разбрал смисъла на това сваляне на знамето от борбата. И от някой друг жест или изтървана дума той узнава за решението на Ботев, но не е напълно сигурен. И за да провери, той поканва изостаналия Ботев да приседнат до една скала, след като четниците са се свлекли надолу към дола, за да си почине раненият Перо. Войводата се съгласява по искането на нетърпеливия Обретенов и се започва разговор за оттеглянето на четата към Сърбия. Ботев, изморен от похода и сраженията, изнурен от разочарование и грижи, бавно е обяснил:
- Какво друго ни остава, "когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма".
Обретенов не е съгласен, той възразява, аргументира се и предлага да се продължи борбата, като четата се придвижи на изток към въстаналите места и се присъедини към другите чети в Балкана към Сливен. Войводата отхвърля предложението му и става да отиде при бойците си. Тогава Обретенов изстрелва още един аргумент:
- Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш!
Най-малко този аргумент е направил впечатление на Ботев, защото той е тръгнал да служи на своя народ, а не да набира точки за лична слава.
И когато става да тръгне, към него се отправя последният аргумент - куршум в гърдите - последният аргумент на революционерите. Спорът е спечелен - противникът е премахнат завинаги.
Ботев пада като сноп на земята. От никого не е подкрепен при падането си. Групата е изненадана и стресната от станалото; а са нямали и време - докато станат и докато разберат какво точно е станало... Само стрелящият може би е бил прав, но той не е стрелял, за да прояви хуманност към един падащ човек!
След първоначалното объркване идва окопитването. Първом решават да приберат у себе си по-ценните вещи от трупа; второ - да изоставят тялото на произвола на съдбата, и трето - да не съобщават на четниците за смъртта на войводата.
И така направили. След това изчакали малко време, докато четниците в гората заспят, и тихомълком, като котки, се приближили до тях, но без да се смесват с тях, защото, ако бъдат усетени, страхували се да не бъдат разпитвани за войводата. След цялата нощ на сутринта те вече не могли спокойно и уверено да отговарят, че "войводата е напред и те тръгват след него".
Тръгват, но групата се бави и изостава от четниците, защото Перо е ранен, и то в коляното; мъчно се движи, а той е и единственият потенциален издайник за смъртта на Ботев. Два сериозни проблема - как да бъдат решени? На "помощ" идват турците. Един от тях се премерва точно в Перо, стреля един път и "Перо пада по очите си, ударен в сърцето".
Забележително - пак един куршум, пак убит и пак ударен точно в сърцето! Днес тази повтаряща се случайност ни напомня за криминалния роман на Джеймс Хадли Чейс "Свидетели няма да има"...
При така предполаганото от нас развитие на събитията нека наредим кои са "и другите лъжи" на Никола Обретенов.
Първата: Не Ботев ги поканва да приседнат до скалата, а Обретенов иска това, защото е крайно нетърпелив да научи за подозираното му решение. Непосредствено след стихналия бой, на Ботев съвсем не му е до "съвещание на щаба" за вземане на решение за по-нататъшната съдба на четата. Той ще направи действително подобно съвещание, за което има време занапред и когато ще може да свика и останалите от състава на щаба. В тази съвсем кратка почивка и само с един член от щаба той не би могъл да решава този въпрос сериозно.
Втората: Не Перо, а Обретенов е укорил Ботев за взетото от него решение с думите: "Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото ти обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш". Перо би бил най-отявленият поддръжник на Ботевото предложение да преминат в Сърбия. Той е в крайна нужда от това - единственият начин да оживее. Ранен в крака, със силни болки вече в коляното, той няма да може да се движи с четата в похода й към Сливенския балкан; а се нуждае и от сериозна медицинска помощ, каквато в Балкана няма кой да му даде. Само в Сърбия той ще може да лекува крака си и ще може да избегне турския куршум или турски плен.
Третата: След смъртта на Ботев негов законен наследник и водач на групата става Никола Обретенов, а Перо Херцеговинът е онемял от престъпното дело на другарите си и изгубената едничка надежда за спасяване на своя живот. Затова не Перо "съветва", а Обретенов "нарежда" "да приберат всичко от Ботйова".
Четвъртата: Начинът, по който описва смъртта на Перо. За да прикрие истината, той сам се оплита в обясненията и дава указанията как да се открие истината. Обретенов сам признава, че вечерта не са се присъединили към четата, а стигнали до нея и заспали. Сутринта не са се събудили от глъчта на приготовляващите се да тръгват четници, а от "конски тропот". И те първи посрещнали удара на турците не затова, че са били "на първа линия срещу потерята", а защото в момента около групата не е имало четници.
И така, сценарият за убийството е готов и сам Обретенов го описва твърде картинно, като на филм. Георги Апостолов може само да потвърди не само затова, че е герой във филма с убиването от него на убиеца на Перо, но най-вече той от много години е верен и помощник на Обретенов (Гюргево, София и Враца). Другите двама - Димитър Тодоров и Сава Пенев, които са от обкръжението на Обретенов, също могат да свидетелстват успешно.
Никола Обретенов има типичното поведение на един обвиняем при убийство. Той отрича всичко; той активно не участва в онова, което става. Той е само присъстващ, слушател и изпълнител. Ботев поканва да приседнат, Перо отправя укора към Ботев. Перо съветва да приберат всичко от Ботев, Апостолов убива турчина; само всички решават да укрият смъртта на Ботев, а Димитрµто и Пенев стоят зад кулисите.
Съгласно закона обвиняемият има правото да се защитава с всички средства, дори и с... лъжи. Ние не обвиняваме Никола Обретенов, защото може той да не е стрелял. При разгорещената кавга между Обретенов и Ботев може Апостолов да е искал да помогне на приятеля си и той да е стрелял. По същата причина това може да е направил някой от другите двама, които са тръгнали с Обретенов да мрат за свободата.
Четирима са. Един от тях!... Само те могат да кажат кой е от четиримата.
Ако подозрението пада преди всичко върху Никола Обретенов, никой не му е виновен... Той сам се е оплел в многото си лъжи.

Поведение на обвиняем
 
Никола Обретенов сам признава, че са решили да лъжат, а и действително са лъгали за смъртта на войводата. Това ни дава основание да имаме и правото да го обвиним, че лъже без свян и в други моменти преди и след трагичния край.
По онова време Христо Ботев е бил най-известната и най-голямата фигура в българското революционно движение. И тъкмо затова, без никакво възражение от никого, той застава начело на сформираната чета след отказа на Панайот Хитов и Филип Тотю да я оглавят. Той е капитанът на парахода, той е главнокомандващият на войската, той е войводата на четата. Всевластен!... Да взема решения, да заповядва, да изисква подчинение, да наказва, ако е необходимо за дисциплината. Целта е една за всички.
Той има и щаб, с който трябва да се съвещава. Щабът е съвещателен орган; последното и окончателно решение се взема от войводата.
След двудневните сражения военната обстановка е реално изявена и е съвсем ясна: никаква помощ от местното население или отдругаде някъде, патроните са изхарчени срещу налитащия превъзхождащ неприятел, без хляб в торбите. Четниците са обречени на сигурна смърт или плен. По-нататъшната борба не само е БЕЗНАДЕЖДНА, но и БЕЗСМИСЛЕНА. Четата е обречена на гибел. И той решава да се спаси все още това, което може да се спаси - животът на младите борци. Решава да се оттегли; направление - близката съседна Сърбия. Съвещание с щаба?! За какво? Той не би могъл с нищо да промени тази пагубна за четата военна обстановка. При всяко сражение има победа или поражение. Преди неизбежното поражение Ботев предприема оттеглянето. Всеки предвидлив и мъдър военачалник не би се поколебал да направи този военен маньовър.
След сражението през втория ден Ботев не само решава, но и предприема оттеглянето. Дава заповед да се "откове знамето и знаменосецът го запасва на кръста си" (стр. 248, "Спомени"). При "оттегляне" на една войскова част знаме не се развява, а се сваля и се съхранява до ново изсвирване на тръбата.
Никола Обретенов е видял отковаването на знамето и е разбрал смисъла на това сваляне на знамето от борбата. И от някой друг жест или изтървана дума той узнава за решението на Ботев, но не е напълно сигурен. И за да провери, той поканва изостаналия Ботев да приседнат до една скала, след като четниците са се свлекли надолу към дола, за да си почине раненият Перо. Войводата се съгласява по искането на нетърпеливия Обретенов и се започва разговор за оттеглянето на четата към Сърбия. Ботев, изморен от похода и сраженията, изнурен от разочарование и грижи, бавно е обяснил:
- Какво друго ни остава, "когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма".
Обретенов не е съгласен, той възразява, аргументира се и предлага да се продължи борбата, като четата се придвижи на изток към въстаналите места и се присъедини към другите чети в Балкана към Сливен. Войводата отхвърля предложението му и става да отиде при бойците си. Тогава Обретенов изстрелва още един аргумент:
- Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш!
Най-малко този аргумент е направил впечатление на Ботев, защото той е тръгнал да служи на своя народ, а не да набира точки за лична слава.
И когато става да тръгне, към него се отправя последният аргумент - куршум в гърдите - последният аргумент на революционерите. Спорът е спечелен - противникът е премахнат завинаги.
Ботев пада като сноп на земята. От никого не е подкрепен при падането си. Групата е изненадана и стресната от станалото; а са нямали и време - докато станат и докато разберат какво точно е станало... Само стрелящият може би е бил прав, но той не е стрелял, за да прояви хуманност към един падащ човек!
След първоначалното объркване идва окопитването. Първом решават да приберат у себе си по-ценните вещи от трупа; второ - да изоставят тялото на произвола на съдбата, и трето - да не съобщават на четниците за смъртта на войводата.
И така направили. След това изчакали малко време, докато четниците в гората заспят, и тихомълком, като котки, се приближили до тях, но без да се смесват с тях, защото, ако бъдат усетени, страхували се да не бъдат разпитвани за войводата. След цялата нощ на сутринта те вече не могли спокойно и уверено да отговарят, че "войводата е напред и те тръгват след него".
Тръгват, но групата се бави и изостава от четниците, защото Перо е ранен, и то в коляното; мъчно се движи, а той е и единственият потенциален издайник за смъртта на Ботев. Два сериозни проблема - как да бъдат решени? На "помощ" идват турците. Един от тях се премерва точно в Перо, стреля един път и "Перо пада по очите си, ударен в сърцето".
Забележително - пак един куршум, пак убит и пак ударен точно в сърцето! Днес тази повтаряща се случайност ни напомня за криминалния роман на Джеймс Хадли Чейс "Свидетели няма да има"...
При така предполаганото от нас развитие на събитията нека наредим кои са "и другите лъжи" на Никола Обретенов.
Първата: Не Ботев ги поканва да приседнат до скалата, а Обретенов иска това, защото е крайно нетърпелив да научи за подозираното му решение. Непосредствено след стихналия бой, на Ботев съвсем не му е до "съвещание на щаба" за вземане на решение за по-нататъшната съдба на четата. Той ще направи действително подобно съвещание, за което има време занапред и когато ще може да свика и останалите от състава на щаба. В тази съвсем кратка почивка и само с един член от щаба той не би могъл да решава този въпрос сериозно.
Втората: Не Перо, а Обретенов е укорил Ботев за взетото от него решение с думите: "Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото ти обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш". Перо би бил най-отявленият поддръжник на Ботевото предложение да преминат в Сърбия. Той е в крайна нужда от това - единственият начин да оживее. Ранен в крака, със силни болки вече в коляното, той няма да може да се движи с четата в похода й към Сливенския балкан; а се нуждае и от сериозна медицинска помощ, каквато в Балкана няма кой да му даде. Само в Сърбия той ще може да лекува крака си и ще може да избегне турския куршум или турски плен.
Третата: След смъртта на Ботев негов законен наследник и водач на групата става Никола Обретенов, а Перо Херцеговинът е онемял от престъпното дело на другарите си и изгубената едничка надежда за спасяване на своя живот. Затова не Перо "съветва", а Обретенов "нарежда" "да приберат всичко от Ботйова".
Четвъртата: Начинът, по който описва смъртта на Перо. За да прикрие истината, той сам се оплита в обясненията и дава указанията как да се открие истината. Обретенов сам признава, че вечерта не са се присъединили към четата, а стигнали до нея и заспали. Сутринта не са се събудили от глъчта на приготовляващите се да тръгват четници, а от "конски тропот". И те първи посрещнали удара на турците не затова, че са били "на първа линия срещу потерята", а защото в момента около групата не е имало четници.
И така, сценарият за убийството е готов и сам Обретенов го описва твърде картинно, като на филм. Георги Апостолов може само да потвърди не само затова, че е герой във филма с убиването от него на убиеца на Перо, но най-вече той от много години е верен и помощник на Обретенов (Гюргево, София и Враца). Другите двама - Димитър Тодоров и Сава Пенев, които са от обкръжението на Обретенов, също могат да свидетелстват успешно.
Никола Обретенов има типичното поведение на един обвиняем при убийство. Той отрича всичко; той активно не участва в онова, което става. Той е само присъстващ, слушател и изпълнител. Ботев поканва да приседнат, Перо отправя укора към Ботев. Перо съветва да приберат всичко от Ботев, Апостолов убива турчина; само всички решават да укрият смъртта на Ботев, а Димитрµто и Пенев стоят зад кулисите.
Съгласно закона обвиняемият има правото да се защитава с всички средства, дори и с... лъжи. Ние не обвиняваме Никола Обретенов, защото може той да не е стрелял. При разгорещената кавга между Обретенов и Ботев може Апостолов да е искал да помогне на приятеля си и той да е стрелял. По същата причина това може да е направил някой от другите двама, които са тръгнали с Обретенов да мрат за свободата.
Четирима са. Един от тях!... Само те могат да кажат кой е от четиримата.
Ако подозрението пада преди всичко върху Никола Обретенов, никой не му е виновен... Той сам се е оплел в многото си лъжи.
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
В час с Ботев
Филми
Timesbehind 0 567 Последна<br />публикация Март 07, 2013, 15:38:13
от Timesbehind

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright