Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Васил Левски  (Прочетена 2668 пъти)
Venus
Гост
« -: Януари 08, 2011, 19:45:17 »

МИТОВЕ ЗА ЛЕВСКИ. КЪДЕ Е ПОГРЕБАН?

С падането на страната ни под турско робство задълго е потулен лъвът - символ от векове на българската държавност. Но емблематичният му знак не изчезва. Един предопределен човек пробужда надеждата за Възкресение на тънещото в забрава царство. И залага живот, за да го възроди. Един захвърлил расото дякон достига неканоничен ду-ховен ранг - Апостол. Роден 18(37) г. - Обесен 18(73) г. Последните цифри на появата му на бял свят и смъртта са огледално обърнати. Дали няма скрити знаци на съдбата в това? По-важно е друго: с отхвърляне на игото се заема не произволно пръкнала се на мрачната ис-торическа арена фигура, а човек с лъвско сърце. Носител на лъвско име. Със светлата мисия на този "железен характер" историята ни завинаги ще се промени.

* * *

Знаменитата психотроничка не е покорен слуга на времето. Непобедена от него, застава над безжалостните му опустошения. Полита с крилата на хилядолетията. Контактувайки със сенки на Миналото, надмогва закостенели истини. "Има хора, чиито живот е толкова безинтересен, че сякаш никога не са излизали от смъртта" - ще въздъхне с тъга. Те не я интересуват. Левски е в другия полюс. Светът е в сетивата й. Изучавайки Човека, готова е за среща с всякакви изненади и предизвикателства. Ултрасензорната жена не "гледа" от показната страна на историческите събития. Стига до ма-трични отломки на личности, оставили духовни следи във "Вселената на Миналото". Прониква в съкровените им мисли и идеи. Затова ли през феноменалния й взор те се открояват впечатляващо оригинални? Нека с методите на психотрониката се докоснем до Левски - възкресителя на нашата държава, най-съкровения ни Месия. Това ще обогати представата за великия българин.

Ще го съзрем и от потайните му страни. А те при него никак, ама никак не са малко. С риск да срине традиционните представи, Слава разкрива непознати или слабо известни качества на Апостола - най-знаменитият, според мнозина, неопетнен и неопетним българин за всички времена. Банална истина е - кристално чисти могат да бъдат само имената на хора, за които почти нищо не се знае. Разширявайки представата за Дякона, владетелката на свръхсетивността не го накър-нява. Напротив, още повече утвърждава нравствената му непоквареност. Той като, че е единствената личност в родната история, за която няма два диаметрално про-тивоположни възгледа. Кой е подмолният демон на тихата ни национал-ноосвободителна революция?

В търсене емблематичния знак на Левски, Слава се стреми да го идентифицира почти до степен на "пръстови отпечатъци". Представя го "оголен", истински. Без щадене. В натуралната му специфика. Зрителният ракурс е различен, задължително по-пространствен, отколкото на обикновения на-блюдател. Така прониква в невидимото. Възможно ли е това? Създава се странно усещане. Непринудено навлизаме в духовните измерения на личността. На въпроси на журналистките В. Колева и В. Божинова за становището й за Апостола ("Попитах Левски как вижда положението в България" - в. "Диалог", бр. от 08. 03. 1991 г), Слава Севрюкова отвръща: "Ще ви кажа, пък вие внимателно преценете. Помислете това може ли, нужно ли е да се пише. Защото така, както аз го виждам, не е като в читанките." Дали пророчицата се тревожи от резонанса, който проникновенията и биха могли да нанесат на обществената психика? Избягва героизацията, защото е нож с две остриета - преувеличава удобните личностни аспекти и анулира другите. Забелязва: "Достигналият до нас образ на Васил Левски през годините дълго и съзнателно е филтриран от човешки черти. Постепенно е идеализиран до степен на средновековен светец".

Слава възвръща истинските му качества. Въпреки съществените различия с общоприетата представа за гениалния практик на национал-ноосвободителното ни движение, журналистките публикуват версията й. Позволявам си също да я оглася. Прорицателката неведнъж получава визуализации за Апостола. В тях познати и за пръв път открояващи се картини и събития оживяват под нови ракурси от мрака на неизвестността. Първо - съзира го в ранна възраст: "С потурки, сини очи, свилено светла коса и кръгло лице. Яде коматче хляб, топейки го във водица." По-късно го вижда като ученик - задълбочен, прилежен. Вече в зрелия период на Левски и се отдава да вникне в мислите му. С уважение констатира: "Голям, надарен ум. Води го любовта към племето. По-силна е дори от тази към родната майка. Две чувства го направляват - всеотдайност към народа и мъст към потисниците." Интересно съотношение на паралелните двойки: Левски - майка, Левски - Родина.

Уловени са и гениално претворени не от друг, а от приятеля му Ботев. Синхронът в мислите и чувствата на тези две сходни натури е поразителен. И бликат гениални стихове: "О, майко моя, родино мила..." Ако Ботев е воден от огнени страсти, при Левски е хладният разум. Там, където ги има, емоционалните елементи са силно приглушени, задължително под контрол. Между двамата национални колоси съществуват и немалко свързващи характерологични еле-менти. При Ботев пламенните пориви на духа се изливат в гениална поезия. При Левски, този "не-чут характер" - в сладкогласи песни. Събирателно звено между тях е изкуството. Обединяващо-любовта към Родината. На Свобо-дата й обричат живота си. Второ-образът на бъдещия гениален конспира-тор след години се откроява пред прорицателката - вече дякон Игнатий в манастир. Разкрива: "Много близък е с един възрастен монах. Виждам го - умен старец с големи кафяви очи." - Слава забелязва. - "Дал му е известна насока за организиране на революционните комитети." (Благодарение прозрението на пророчицата, това става известно за първи път - б. а.) Трето - жената с изострени сетива вниква във времето, когато Апостолът обикаля поробе-ните земи, създавайки революционни комитети. Пред нея се изправя елегантен господин с изискано облекло и достолепен вид: "Движел се е всякога изрядно облечен.

Много добро впечатление оставя в обществото, особе-но пред непознати и случайни хора." Този представителен негов образ няма нищо общо с дрипавия прашен шоп от популярния худо-жествен Вазов разказ, продаващ въглища на улицата. Слава никъде не съзира Левски като такъв. (Изложената теза е исторически достоверна - с перфектно одеяние и изтънчени маниери вездесъщият демон на империята по-малко би привличал вниманието на армията шпиони, стражари и копои на султанската власт, отколкото, ако бе някакъв дрипльо. В техните очи тогава би изглеждал много по-опасен за режима.)
Предлагайки тази оригинална версия, ултра-сензорният уникат не преобразява историята, а внимателно и отговорно я допълва. Четвърто - в конспиративните срещи и съзаклятия Апостолът не се заобикаля с кого да е. Преобладават представители на заможните прослойки сред будния народ. Гениално е прозрял - те са двигател за икономическа, политическа и духовна свобода. Цитирам психотроничката: "А той никога не се е движел с бедни хора - никога, никога. Домовете, в които влизаше, бяха много богати. Софрата - препълнена. Людете в скъпи дрехи - потури в тъмносиви, много красиви гайтани..." С тези люде основава революционни комитети. От техните списъци се набива на очи - почти навсякъде начело са попът и даскалът, по онова време първенци на града и селото.

Какъв по-светъл и вдъхновяващ знак - комитети, поведени в святото дело от просветени духовни лица на народа - свещеници, учители. Отново - желязна логика. "Свише му се дава ритуалът на клетвата в името на Свободата - върху Евангелието кръс-тосани пищов и кама" - заговорнически уточнява Слава Севрюкова. Пето - Апостолът при обиколките из поробената Родина, според психотроничката, е носил у себе си "една тъмновиолетова фъкана кесия, пълна до средата. И все злато". Налага се преосмисляне на трайно наложения мит за бродещия от град на град, от село на паланка беден Дякон, броящ последната лепта за нал-чета на похабените си обувки: "два гроша за хляб", "за илач", "за нощувка"... И съвестно до педантич-ност описващ това в комитския тефтер. Истината безспорно е такава, каквато е изповядана в безпристрастния бележник на Апостола, но той, според прорицателката, "е разполагал с немалко пари. Те неведнъж са го спасявали от хищните зъби на надвисналата опасност". Размислим ли необременено, извън насадените във времето канони и клишета, ще осъзнаем - шансът това да е действително така, е много по-вероятен.

В свое писмо до чорбаджиите Апостолът се аргументира: "Без пари нищо не може да се направи". Шесто - пренасяйки се в отминали епохи, голямата пророчица съзира в детайли личности с известни, слабо познати или незнайни за нас постъпки. Въпреки огромната дистанция на времето, вниква в техните умове. "Чете" съкровените им мисли. За Левски разкрива: "Той беше младеж особен, небогат, средна ръка, бих казала. Но в него имаше едно "АЗ". Аз трябва да дам, аз трябва да се издигна." Възниква въпросът- дали дълбоко в съзнанието си Апостолът изповядва идеята, така горещо прокламирана е популярната художествена Вазова творба: "Когато се освободи Отечеството, ще ида да се боря за свободата на други поробени народи..." Тази негова позиция е обоснована и в едно писмо до Филип Тотьо. Там скромно споделя за полагащата му се роля след Свободата: "Аз съм се обещал жертва за Освобождението, а не да бъда кой знае какъв." В подкрепа на това пак там самоиронично подхвърля: "Па ако щат ма нареди патки да паса"...

Според проникновенията на Слава Севрюкова, истината е друга. "Най-големият враг на султана - твърди тя - се е надявал след Освобождението да бъде някой"... Да е сред водачите на независима България." Не звучи ли това много по-достоверно? Както ще узнаем по-нататък, тези мисли изграждат духовната умонастройка на големия българин до сетните мигове на обречения му страдалчески път. В пълно съзвучие с идеалите и душевните изживявания на Апостола, според жената, свободно пренасяща се във времето, остава безсмъртната му сентенция: "Ако печеля, печеля за цял народ.

Ако губя, губя само мене си." Седмо - срива се и друг мит - за абсолютната самота и монашеско-аскетичен живот на Дя-кон Левски в съкровен личен план. "В живота му - забелязва прорицателката -присъства девойка, скрита зад изящен воал. Има-ше една жена, бегло се мерна някаква кокона..." Не е безразличен към нея. Но е толкова потаен, че и най-близките му никога нищичко не узнават за романтично-интимните увлечения на "тази желязна личност". Една от съкровените тайни на Дякона. Така той изгражда за себе си обаяние на свръхчовек, за когото саможертвата пред олтаря на Отечеството е над личния живот, любовта и абсолютно всичко.
Активен
Venus
Гост
« Отговор #1 -: Януари 08, 2011, 19:45:55 »

Носител на духовен сан, обяснимо е защо йеро-дякон Игнатий запазва тая своя сакрална връзка в абсолютна секретност. Коя е избраницата на сърцето му? Монахинята сестра Христина? Вярната сподвижница Мария Сиркова? А, може би, Йовка от село Войнягово? (Има свидетелства, че е бил влюбен в нея, докато учителствал там.) Без съмнение Левски е бил магнетична личност. Синеок, очарователен, с дар-слово.

Сладкогласен певец. С други думи омайвал е хората. Невъзможно е да не е привличал трепета на някое нежно сърце. И така - коя е мистериозната жена до него? Слава мълчи. Имена не й се дават. МЪЛЧИ И Небето... Осмо - Апостолът е СИЛНО практичен, но както неведнъж се отбеляза, твърде бдително и рев-ностно съхранява неприкосновеността на личния си периметър. "Идеята за мрежата, за конспирацията не я е измислил сам - твърди чародейката. - Аз виждам трима-четирима. Там някъде имаше шепа хора. Тя (идеята) бе на един от тях - ето, гледам го - но не само негова... Разискваха нещо подобно. После Левски започна да събира - оттук, оттук, оттук...

Той бе толкова дискретен... Другите не биваше да знаят кой е, къде отива, какво има в себе си..." Тази версия съвпада с общоприетата. Апостолът е с неудържим размах в борбата. Безкрайно предпазлив в конспиративните дела, строго премерен в личния живот. Пророчицата описва най-близкия му съратник: "Един калугер - много е кръстосвал България. Лице кръгло, червендалесто, немножко више. Раменете - малко ей тъй напред. Той само му помагаше да се настани и отседне. В друго нищо не му помагаше." Досещате се - визира отец Матей Преобра-женски. Девето - психотроничният взор навлиза все по-дълбоко в мисловно-психологическата съкрове-ност на великия българин. След разигралата се трагедия в Къкрина Дяконът е заловен.

Слава съзира: до сетния час в душата му тлее упование да се отмени смъртното наказание с до-животно заточение. С прочитане на присъдата беглата искрица надежда гасне. Но Апостолът и тогава не изпада в униние. Саможертвено заявява: "Бесете ме." Моментната слабост е преодоляна. Тя е само в мисълта. Вездесъщият демон на империята се държи достойно. Навсякъде. И най-вече пред бесилото. Владетелката на свръхсетивността вниква в ума на Левски в сетните секунди, преди да му нахлузят въжето. Пред психотронния й взор се излива съкровената изповед на душата му: "В изтляващия миг на живота съжали, че не е довършил святото дело, че племето му още не е готово..."

Слава забелязва: "След като го залавят и с рехава, почти символична охрана повеждат от Ловеч към Търново, в мислите на Левски се стаи разочарование - нима организираните от него комитети не можеха да го освободят?... Обзе го горчивина - дорасъл ли е народът за Свобода..." "Всеотдаен борбен дух, подкрепящ онеправданите - забелязва пророчицата. - С тая мисия е на Земята. Така ще е и в следващата му поява в плът." Чий преждевременен край не е трагичен? Задава се горчива Голгота. Самотен, на брега на своето съвършенство, Апостолът поема към бесилото - извечната българска светилница. До края на пътя си той, според прорицателката, остава вярващ християнин. Десето - за смъртта на Дякона открай време та чак до наши дни се разпространяват какви ли не версии. Най-сензационната е, че бил обесен негов двойник. Защитава се понастоящем от ст. н. с. от БАН Георги Александров.

Големият наш революционер наистина е имал почти идентичен двойник- Дидьо Пеев (Пощата). Той удивително приличал на него. Левски неведнъж конспиративно си е служил с личното му теске-ре. Освен това при последната грандиозна хайка на турската полиция, както сочат безпристрастните исторически факти, са арестувани още трима негови физиономични двойници. Интерпретирайки исторически документи от последните дни на Апостола (най-вече спомени на съвременници), Г. Александров твърди, че прове-сеният на бесилото, както го описват малцината очевидци на последния акт от биографията му, е "черноок, тъмнокос, мургав". Следователно "е нямал нищо общо със светлоокия рус Дякон".

Ако е екзекутиран двойник, редно е да се запитаме: каква е съдбата на оцелелия като по чудо най-голям враг на султана? Къде се губят оттам насетне следите му? Той, според посочения научен сътрудник, "тайно и полека" се бил отново замонашил, но вече в един от Атонските манастири. И повече нищо не се било чуло, ни видяло за него. Слава Севрюкова никъде не съзира подобна мистификация. Категорична е: на 19.02.1873 г. (нов стил) е обесен самият Васил Иванов Кунчев, наречен Левски. За радост или не, пророчицата и този път е права. От документите на съдопроизводството срещу демона на империята, ще забележим - Левски много хитро и ловко се измъква от неудобните въпроси при съдебното дирене. Това не би било по силите на непосветен в революционните дела негов двойник. Единадесето - предаден ли е Апостолът от поп Кръстьо? Това е дълго лансирана версия.

Дали поради недоглеждане на фактите от страна на някои историци или отново на литературното влияние на Вазов? Изключително популярна, тя се срасна повече от столетие с народната памет. На въпроса на Слава към духа на Дякона: "Кой е изменникът? Поп Кръстьо ли?", отговорът е ка-тегоричен. "Мене не издаде попа, а оня, който тегли браздата...." Левски дълго се е готвил за върховната мисия - да работи за отхвърляне на омразното иго. Ако бе успял в дръзкото начинание, навярно би спомогнал за сриване на една от най-мощните световни империи. Би ли могъл действително да го направи? Тези и други въпроси като че остро прозират от питанките, които многозначително е поставил след синовно милото, почти интимно обръщение "Народе?

Слава споделя събитията такива, каквито се разкриват пред психотронния й взор. Развръзката на героя е коварна и жестока. Поел след ареста и разкритията на Димитър Общи през мразовитата зима на 1872-73 година да прибере комитетските книжа от Ловеч, извън града среща някакъв непознат. От съображения за сигурност конспиративно променя посока. За зла участ, пътят му се кръстосва със случаен безпризорен скитник. Бедняк, с опърпана аба и потури, цял живот изкарвал мизерна корица хлебец по чужди ниви. Едва разминал се със съмнителното лице, верният поданик на падишаха, останал без препитание през зимата, на часа дотърчава в конака да наковлади мистериозния пътник. Да получи грош бакшиш и благоразположи местните заптиета.

Щом предателството се заплаща, значи е работа. Той, техният герой, омерзително се е превърнал в жалък родоотстъпник. "Безкрайно честен,Левски е издаден за пари" - твърди в прозренията си психотроничката. Изумително. Не съвпада ли в това съдбата на Апостола с тази на един световен Месия?... (Поеме ли се пътят към апостолството, раждат се аналози. Последните дни на Христос са в еврейската престолнина Йерусалим. На Левски - в бъдещата, още неосвободена българска столица София - б. а.) Истината за предателя. Безотказно работи инстинктът на роба. А дали е подозирал кого е срещнал?... Ако това действително се потвърди, версията на турското заптие Али Хасан Чауш, водач на патрул, хвалил се десетки години след Освобождението, че не друг, а той е забелязал съмнителния пътник край Ловеч и организирал хайка за залавянето му (становище, все по-налагащо се напоследък в ис-ториографските среди), окончателно ще отпадне.

Оказва се, Дяконът не е предаден в точния смисъл на думата. Няма действие като умисъл за издаване на най-търсения в Отоманската империя бунтовник, а на "случайно срещнато подозрително лице" от бедняк, надяващ се на парични облаги. "Агата, с когото беше накрая, точно му каза кой го е предал" - завършват доводите на прорицателката за издайника. Слава Севрюкова не се изживява в роля на посланица на душите на мъртвите. Тя контактува с диханието на бездната. Разтърсващите самостоятелни психотронни разследвания на медиума не спират до тук. На въ-проса към духа на Апостола "Къде ти е гробът?", отговорът е категоричен. И кратък: "Там, където ме погребаха. Никъде не са ме местили..." Поставя се под съмнение популярната напоследък, предизвикала немалко научни и журналистически дискусии версия за препогребване на Дякона в абсидата на софийската църквица "Света Петка Самарджийска". Голямата пророчица развенчава и тая легенда. "Може би ще остана неопят и непогребан" - разтърсващи слова. Изречени са от Левски пред


майка му в миг на върховно прозрение. Пророческа изповед. "Тялото на наказания със смърт, ако не бъде потърсено от близките му, предава се на народа, към когото принадлежи" - гласи турският Наказателен кодекс от онова време. Къде е гробът на Апостола? Не е ли време да се развенчае и тая мистерия? Слава Севрюкова съзира мястото на бесилото. "То е там, гдето по-късно е издигнат знаменитият негов паметник в столицата." Хвърлила мост през времето, картинно и живо описва погребението му. Мразовит, мрачен февруарски ден. Мирната рая се е изпокрила по къщиците си. Знае се - ще бесят демона на империята. (Но нима не е така и когато Ботевата чета минава Дунава! Психиката на роба е смазана до обезличаване - б. а.)

След екзекуцията трупът на Дякона назидателно е оставен на бесилото. Зимният режещ вятър злокобно го полюшва. Най-голямата заплаха на султана, не се ли превръща и след смъртта в страховито махало, не-преставащо да отброява последните издихания на една разпадаща се зловеща империя! Надвечер мъж-християнин в ямурлук на бели и кафяви ивици с вдигната качулка, в селски дрехи, навуща и цървули, поема към заптиетата. Да измоли и откупи за няколко жълтици, като добър християнин, провесеното вледенено тяло. Внимателно полага безжизнения труп в каруца, застлана със сухо сено. В стелещата се мрачина го замъква до близкия овраг. И го погребва там. Набързо.

Без свещеник. Без кръст. Без белег дори на гроба. На молбата да изясни къде точно е положен, живата връзка с невидимото отвръща: „Погребението е на около петдесетина метра от бесилото. В една естествена релефна вдлъбнатина. Изкопът в скованата от студ почва е плитък. Земната повърхност там по онова време -отбелязва прорицателката - е била естествено хлътнала и много по-ниска от околния терен. След Освобождението при новия градоустройствен план на столицата, за да за-равнят релефа и изправят улиците на София, наложило се на същото място да се струпа много, много пръст - повече от десетина метра. Така погребаният се оказал на значителна дълбочина." Относно лобното място, има две различни тълкувания, свързани с посоката от бесилото.

Според Л. Златарева, К. Шопова и Ст. Стаменов, телесните останки на Дякона са дълбоко под тротоара на чехословашкото посолство. (Дипломатическите представителства на Чехия и Словакия не са разделени, когато пророчицата прави своите прозрения - б. а.) Според М. Димитрова и Т. Анастасова, те са под стълбището на МЕИ (понастоящем Худо-жествена галерия). Слава продължава: „Аз, доколкото виждам, скелетът никога няма да бъде открит и изваден на показ... Защо? А дали народът, ненаправил сериозен опит да освободи Апостола, заслужава да знае къде са костите му?... Виждам ги... Съхранени са части от черепа и областта на тазо-бедрието... Не, никога няма да бъдат изкопани и експонирани... Навеки обаче ще остане делото му - висша благородна мисия на извисен дух, с която идва на Земята." Слава спомага да се изпълни последното желание на Левски: "гробът ми да се знае". Дано най-после тази загадка бъде разрешена.

Активен
Sita
13
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 344

« Отговор #2 -: Април 01, 2011, 08:14:42 »

Щатите искат да извадим Левски от учебниците по история! (жалко, че няма по-лоши емотиконки, с които да се изразя...)

Американският посланник е изпратил писмо до парламента на република България в което иска Васил Левски да бъде постепенно изваден от учебниците по история, като неудобен за световната демокрация. Ето и аргументите му:

“ Уважаеми народни представители на република България. В унисон със съвременните политически ценности и актуалната икономико-политическа обстановка в света като цяло, и Либия в частност, ние смятаме, че е добре да преразгледате отношението си към Васил Левски, когото вие смятате за национален герой и борец за свобода. За съжаление, след задълбочен анализ на неговите писма (които са основен източник относно идеите които е изповядвал) от наши специалисти по глобална политика и световна сигурност, ние установихме, че те представляват по-скоро пречка отколкото предпоставка за утвърждаването на основни понятия като демокрация, толерантност и свобода в българското общество. Нашите специалисти установиха, че от съвременна гледна точка Васил Левски е по-скоро терорист отколкото борец за демокрация ( в подобен смисъл се изказа и един ваш известен социолог – Андрей Райчев). Действията му за набиране на средства за изградената от него нелегална организация, включват обири и заплахи, което автоматично прави както тях така и организацията му терористични. Изключителната му нетолерантност към враговете на организацията, както и към всички които не споделят идеите и методите му са в пълно противоречие със съвремената тенденция за налагане на толерантността като основна добродетел.

Изключителната му крайност относно наказанията за престъпилите основния закон на организацията, а именно налагането на смъртно наказание, също още веднъж идва да покаже прилики със съвременните терористични и мафиотски организации, което е особенно обезпокоително, като се има в предвид широката популярност на която личността му се радва сред младото поколение и сред българското общество като цяло. Идеите му за общи закони пред които всички да са равни въпреки, че на пръв поглед звучат демократично, поставят в неравностойно положение редица малцинствени етноси, като ги лишава от голяма част от социалните им придобивки. Особенно обезпокоително, на което наблегна и президента Обама е идеята на Левски изразена в едно от неговите писма, че: „Тоз който ни освободи, той ще ни и пороби.“ Това е крайно опасно твърдение разглеждано от съвременна гледна точка, особенно в днешния ден когато международните сили се борят да совободят Либия и редица други държави, и да им помогнат да въведат демокрацията. С това свое твърдение Левски поставя под съмнение всяко едно освободително действие на НАТО, САЩ и съвета за сигурност на ООН, което е предприемано до сега, осъществява се в момента или може да бъде предприето в бъдеще.  То изрично ни посочва като поробители, а не като освободители и борци за демокрация и човешки права, което ние не можем да приемем.

Затова смятаме за необходимо личността на Левски да бъде постепенно премахната от учебниците по история на България, а защо не и в бъдеще заклеймена като идеолог на тероризма. Това може да се постигне, чрез първоначално ограничаване достъпа на младежта до идеите му, като в уроците по история се споменават предимно биографични данни без да се засягат идеите които е изповядвал. Да се наблегне на несъществени въпроси, като този за предателството му или къде е погребан, а писмата му да не се споменават вобще нито цитати от тях. Необходимо е и повече да не се преиздават тефтерчето и писмата му, а тези които вече се намират в гражданите да се изземат под благовиден предтекст. Добре е ако сред обществото посредством видни съвременни общественици, като споменатия по-горе Андрей Райчев, се наложи мнението, че Левски всъщносте един разрушителен елемент действал нелегално и незаконно в рамките на Европейска Турция, част от независимата Османска империя.

Смятаме, че без Левски и неговите идеи, българите ще успеят по-бързо да приемат водещите световни демократични ценности  и да станат една неделима част от съвременното европейско и световно демократично общество.“

линк: http://neverojatno.wordpress.com/2011/03/28/levski-3/
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #3 -: Април 01, 2011, 11:42:41 »

О, Сита, и ти вярваш, че това е истина!? Онея от Запад може да са нахални, ама не са толкова смотани, че да ни забранят Левски.(Лошо ми стана като прочетох коментарите от източника на текста...) Този текст е гротесков опит за посяване на антикапитализъм, а аз одобрявам антикапитализма, но не одобрявам името на Левски да се използва като инструмент за посяване на ненавист, а искам то да се използва като символ на героизъм и родолюбие, саможертва и свобода!  Усмивчица  И все пак виж сайта - най-големите майтапи ги правят там. "Истината такава, каквато можеше да бъде!?". О, това е първоаприлска шега - развалих я!
 

 П.С: Ако все пак посланикът каже това, то може да се засрами от това неуважение към святата личност на една нация. Тази личност е свята, именно защото не парадира със своята съвършенност , а, напротив, показва ни истинската същност на героизма и Христовата саможертва. И аз, на драго сърце, бих последвал примера на Апостола и бих започнал да обирам банки и по-заможни организации и институции и да убивам продажниците на българската свобода! В това няма нищо незаконно и неправедно, има само един неморал, който 10-тте божи заповеди изкуствено налагат, но аз заповедите на Яхве няма да ги спазвам и ако трябва и човек ще убия, но ще следвам примера на Левски, защото той не претендира да е съвършен, а ни показва дори как обикновеният човек, със своите недостатъци, може да спомогне за развитието на неговата общност, в частност, а оттам и на целия свят!  Усмивчица
                                  ПОКЛОН ПРЕД АПОСТОЛА НА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА!
« Последна редакция: Април 01, 2011, 11:49:47 от Аз съм Рабено » Активен
Altassar
Гост
« Отговор #4 -: Април 07, 2011, 11:31:14 »

Смърт, за тоя който си е позволил да напише подобно нещо. Смърт, за децата му, за внуците му, за всички, които са около него. Ако някой, който и да било, от чужда народност, с политическо влияние и пост, си позволи да говори по този начин за Левски, би трябвало ние българите, да приемем това повеюдение като открито обявяване на война. Аз лично не одобрявам подобно поведение. Незнам доколко това е майтап, но ако не е... горко им на копелетата!
Активен
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1380


  • Град: Варна
  • « Отговор #5 -: Април 07, 2011, 14:46:03 »

    Преди да психясате тотално ( макар и с основание) бих Ви обърнал внимание на факта изнесен в сайта откъдето е взета информацията.
    Обърнете внимание на колонката в дясно където е написано с червени букви цитирам:

    Условия за ползване

    Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността.
    И т.н.

    Първи април отмина и не се палете толкова много уважаеми съфорумници.

    Мир Вам!
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Sita
    13
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 344

    « Отговор #6 -: Април 07, 2011, 17:14:20 »

    Измислицата е писана на 28 март и както каза Странник, не случайно я пуснах тук на 1-ви април.
    пс - не съм аз този, който стои зад създаването на шегата.
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1380


  • Град: Варна
  • « Отговор #7 -: Февруари 19, 2013, 22:01:00 »

    цитат на Pancho Madzharov от фейсбук:

    Стихотворение от дъщеря ми Нона! Което ме накара да си мисля че не съм живял напразно и съм възпитал и дал ценности на своите деца!

    ~. " МОЕТО ПИСМО ДО ВАСИЛ ЛЕВСКИ ".~.

    Дяконе,

    Аз те моля събуди се.
    и от робство пак ни опази!
    В душите ни всели се.
    пламък на борбата запали!

    Да се борим,ама не със сили.
    Да се борим със сърце и плам.
    Че парите са ни заслепили,
    трепем се за тях без срам.

    Всеки гледа сам да се спасява,
    даже и приятел би предал.
    Няма кой да вдигне врява.
    и да каже:"Той живота си е дал".

    Левски търсел свободата,
    а пък робство търсим ние.
    И не трепват днес сърцата,
    само алчност във очите ни се крие.

    Плачем без сълзи.
    Плачем,без дори да знаем.
    Плачем някой пак да ни спаси,
    плачем,искаме живот спокоен.

    Затова те моля,
    Апостоле на свободата,
    дай ни твойта силна воля.
    да намерим път към светлината!

    Автор: Нона Маджарова.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright