Младежът вървеше по пращния булевард без да има някаква точна цел,но този ден беше някак много особен. Улукът на близката къща леко беше ръждясал и по него пътуваше водата от ситния дъждец,като през хранопровода на хищно митично чудовище. Наближаваще своя скучен дом,в сивата сграда-панелен,пропукан блок.
Входната врата,както винаги щироко бе зинала ,все едно всеки момент ше влязат цяла делегация от дебели учени,които ще утолят нейния глад.
Точно на входа беше застанало малко кученце,кремаво на цвят,доста дребно и всякаш се усмихваше на младежа. И той гио загледа втренчено -както то го гледаше,леко изплезило език.Вгледа се в очите му...сякаш имаше нещо човешко в тях.И дали му се струваше... та то го гледаше,както го гледаше Аксения,едно момиче,с което преди две години имаше интимни взаимоотношения. Оттогава той беше решил да не раздава късове от сърцето си,защото откъснатото трудно зарастваще и продължаваще да гори дълго след това. Но това кученце... Толкова топлина имаще в кафевите му очи,толкова разбиране ,каквото беше в очите на Аксения,дори повече. Толкова открити и чисти.Той бше вкаменен пред него. Изведнъж кученцето излая:
- Ти си наи-прекрасния човек,който съм виждала някога.А имаш такава прекрасна душа.Ние,кученцата разбираме много добре тези неща.Ти ...ти си отреден за моя душевна половина!
И сякаш сълза потече от очите на кученцето.На Младежа се струваше много странно това.Той не знаеше кучешки.
_Та...ти...Ти си кученце ,а аз съм човек.Неще възможно да живеета такава любов между нас...аз даже не мога да обичам толкова силно дори момиче,аз...
Но наистина това кученце,когато го гледаше той се чувстваше толкова чист,толкова обичан. "Какво пък?!Това че между мен и Аксения не потръгна не означава,че никога неще бъда обичан отново."
-Но виж,всички сме част от един замисъл ,една енергия,създадена от един велик Създател.Аз сега видях-също те обичам.Толкова силно,както не съм обичал друга.
Той се наведе и нежно целуна кученцето по муцунката.
Хвана го,вдигна го на ръце и се заискачваха по стълбището нагоре,тъй като младежът живееше ан последния етаж.Минаха така първия,втория,третия...на който живееше стара госпожа ,останала мома за цял живот. Тя беше скептична към всичко-разбира се интересуваше се от всички клюки,и като чуеше някоя,сбръчкваше нос от възмущение.
Тя беше видяла през терасата Младежа ,който внесе кученцето през входа.
-Какво е това куче тука!?-извика тя,разтреперяна ,пред вратата на апартамента си-Всички с тия кучета...Ще има да лае цяла нощ!
-Ама това кученце вижте го колко е мило и малко.Аз го обичам,а и то мен-отвърна и Младежа.
-Ха! И таз хубава! Кучета ще ми...
И старата госпожа тръшна обидено вратата. Кученцето погледна погледна Младежа с ясните си очи и му каза:
-Виж какво,тя май е права. Аз съм кученце, а ти човек.Нищо не може да стане така! Как ще живеем?!
-Не се плашу-аз не се интересувам,какво ще си помислят другите. Тази жена просто е сърдита на целия свят.Не и обръщай внимание.
-Не ,не може така. Аз трябва да стана човешко момиче,за да бъдем заедно. Като куче не е възможно.
И то скочи от ръцете му и чудо-пред него се превърна в русо,къдраво момиче! Но да не си помислите,че някаква красавица се появи пред Младежа-не,напълно обикновенно момиче,даже леко невзрачно.Дори толкова несигурно стоеше на краката си,и доста несръчно извършваше движенията си-направи една несигурна крачка към Младежа и несръчно го прегърна.Той знаеше,че това е неговото кученце-същото мило кученце , и пак го гледаше с онази топлота.
-Ами аз... аз,както виждаш,не съм може би това,което би искал...
-Това няма никакво значение-аз те обичам заради твоята душа.
И устните им се слепиха в целувка.
Хванаха се за ръце и продължиха пътя си нагоре към апартамента на Младежа. Но след няколко етажа "момичето" се умори много-изобщо не беше свикнало с човешкото тяло.При всяка крачка залиташе и изобщо изглеждаше нелепо при всяко свое движение.
-Толкова е трудно да контролирам човешкото си тяло ,а е много по-тежко и голямо от кучешкото!- промъляви с тъга момичето.
Младежът я погледна-разбираше ,че така тя не може да живее.Все едно болест беше сковала всеки мускул и владееше тленната и обвивка.
-Права си. Недей да се измъчваш. Няма значение каква си-важното е твоята същност.
Погледнаха се в очите за последен път ,такива каквито бяха сега и момичето пред Момичето изчезна ,а на негово място на стълбите стоеше едно малко кученце,кремаво на цвят. То весело излая на Младежа.
-И в краина сметка ти си най-прекрасното нещо което ми се е случвало някога-каза той и отвори вратата на апартамента.
Двамата с кученцето влязоах вътре и затвориха врата след себе си.
Край
Това е сън ,който направих като разказ . "младежът" бях аз , а "кученцето" ... може би ОП
(сънят е преди доста време )
Сподели тази тема във Facebook
