Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Майчини тревоги - разказ  (Прочетена 1373 пъти)
...
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 65

« -: Януари 02, 2011, 17:08:33 »

Този разказ ми хрумна съвсем случайно, докато си мислех за... зайци. Нали е годината на Заека, та се чудех дали да не си взема някое някога, когато в мислите ми изникнаха части от няколко изречения, които ще прочетете по-надолу.
Нека разказът е обръщение към всички вас, прекрасните потребители на този форум, с пожелание за всичко най-прекрасно и добро пред настоящата 2011 година.
Не претендирам, че е шедьовър, но се надявам да ви зарадва поне малко, за да усетите поне частица от любовта, с която го писах. Ще се радвам на всякакви коментари - имам какво да науча от тях.

Ако не му е тук мястото, моля да бъда извинена от модераторите.

Майчини тревоги

Хей, ти! Недей да се оглеждаш! На теб говоря!
Не ме познаваш, вероятно. И едва ли си чел за мен в смачкания избледнял вестник на дядо ти. Съмнявам се и че си ме виждал на корицата на някое от онези ваши модерни лъскави списания. Далеч съм от тези неща. Както и доста по-възрастна от тях. Дори от създателите им.
Може и да не си виждал лика ми, отпечатан на пъстър градски билборд, но аз те познавам много добре. По-добре от всеки друг, за когото се сетиш, дори и да не го вярваш. Дори и да се усъмниш в думите ми, аз прекарвам повече време с теб, от когото и да било. И никога не ми омръзва.
Аз съм ти майка, както съм майка на непослушното коте, което бабите на пейката пред твоята къща постоянно хокат и гонят; както съм майка на съседското дете, дето само те тормози; както съм майка на дрипавия квартален просяк, търсещ милостиня. И също както майките никога не се сърдя, не се ядосвам или обиждам, каквото и да направят децата ми. Не ти се ядосах, когато удари мръсното улично кученце преди няколко месеца. Помниш ли го? Да? Сигурно помниш и как тогава малкото ти сестриче се втурна от втория етаж, дойде при теб и прегърна животинчето. Май тогава то не ти се видя толкова окаляно и неприятно. Даже май че го прибрахте в дома си. Или греша? Не стана ли то най-добрият ти приятел? Същото това пале, което гледаше с неприязън? Видя ли колко бързо ти бе простило болезнения ритник, колко бързо се привърза към тебе?
Как бих могла да ти се сърдя, щом като поправи грешката си?
Но дори и да не я бе, едва ли щях да се чувствам другояче. Каквото и да правиш, аз винаги ще ти прощавам и ще те обичам безкрайно. Нали за това са майките? Те са винаги до теб, каквото и да стане, даже когато са нейде далеч. Неспокойният им дух вечно е увил безплътните си ръце около теб, за да ти даде утехата, от която се нуждаеш. Каквото и да си им сторил на тези нежни ангелски ръце, колкото и силно да си нагрубил вечно любящото майчино сърце.
Спомняш ли си, когато леля ти ти бе подарила зайче за рождения ти ден? Едно беличко, мъничко, така крехко. Когато понечи да го вземеш в ръцете си, то те ухапа. Но ти не спря да му се радваш, нали така? Дори започна да се смееш така силно, че сам себе си учуди. Представи си, че имаш много зайчета! Ама наистина много – хиляди, милиони, милиарди подскачащи, щури зайчета. Бели, черни, червени, на петна, на райета – всякакви, разнообразни във вида и размера си. Как щеше да се чувстваш тогава? Като най-щастливото дете на света, нали?
Как бих могла да се гневя на моите деца, тогава? На моите шарени непослушни зайчета?
А помниш ли, когато за пръв път се учеше да караш колело? Помниш ли как падна на прашния асфалт, ожулвайки коленете си? Тогава заплака силно, нали? Тогава май че и дъжд заваля, карайки раните да щипят непоносимо – но кристалната вода ги почисти и скоро се почувства малко по-добре. Въпреки това не спря сълзите си.
А спомняш ли си пъстроцветната дъга, която ти изпратих тогава? Не бе виждал по-прекрасно нещо, нали? Толкова шарена, блестяща, толкова красива в синия небосвод. Ти престана да плачеш и се усмихна широко.
Видя ли, че винаги съм до теб?
Сещаш ли се за деня, в който дядо ти почина? Защото аз го помня много ясно.
Беше така унил в това време. Беше съкрушен, така тъжен, че нищо не можеше да те развесели. Лееше сълзи неспирно. Помниш ли как внезапно времето се развали и ситни дъждовни капчици закапаха. Също както в онзи ден, когато се учеше да караш малкото си колело?
Усети ли как плаках заедно с теб? Почувства ли хилядите ми сълзи по бледните си бузки, които измиваха твоите? Усети ли как отмих целия товар от крехките ти плещи тогава? Помниш ли как ти стана по-леко?
Не видя дъга тогава, но не се разстрои. Беше твърде зает да галиш онова пакостливо квартално коте, което иначе бабите щяха да прогонят, ако бяха до теб. Май че за първи път идваше при теб, а? А сякаш те бе познавало от години. Видя ли обичния поглед, с който то те дари – такъв детски, невинен, искрен поглед. А досега дори не те беше виждало отблизо.
Сърцето ти се сгря, спомняш ли си? Като че ли дядо ти не си бе заминал от този свят. Като че ли осъзна, че той само е заминал за едно място, далечно и мистично място, на което рано или късно всички отиваме. Като че ли тогава разбра истинския смисъл на живота, който ти бях дала.
От онзи мрачен следобед стана друг човек, или греша? Май че взе котенцето у дома, хвърляйки в потрес всички вкъщи? Май че на другия ден направи подарък на съседското момче и то престана да те бие, засрамено, слисано от милия ти жест? Не беше ли ти детето, което подари леко одърпаното си мече на крачещия в летните жеги бездомник? Май че тогава за пръв път го видя да се усмихва, а?
 Май че видя в неговата усмивка и моята, в кристалния му поглед – моите горди очи.
Защо да се ядосвам на децата си, когато зная, че всички могат да бъдат като теб?
Защо да губя надежда, когато виждам, че с всеки изминал ден все повече зайчета побутват купичката си с храна на някое друго, дрипаво зайче; когато все повече и повече зайчета делят постелята и времето си с някое друго, тъжно зайче…
Докато знам, че има надежда, няма да престана да ви обичам и да се грижа за вас, рожби мои. Дори и когато не го осъзнавате, аз ще съм до вас и ще ви подкрепям и утешавам. Докато има надежда, винаги ще прощавам грешките ви, защото вие сте тук, за да се учите от тях.
А надежда винаги има. Винаги.

« Последна редакция: Януари 02, 2011, 17:29:09 от ..:: Kundalini ::.. » Активен
Gayatri
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 614


  • Град: София
  • « Отговор #1 -: Януари 02, 2011, 17:17:41 »

    Браво Кундалини. Много хубав разказ Слънце
    Благодаря ти, че го споделяш с нас.  Сърце
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    сън от минали епохи направен като разказ
    Обща тематика
    chukich 0 347 Последна<br />публикация Ноември 13, 2012, 20:55:45
    от chukich

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright