Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Две състояния на съзнанието  (Прочетена 970 пъти)
The One
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1636


Винаги на точното място в точното време

WWW
« -: Януари 02, 2011, 04:12:32 »

Две състояния на съзнанието
Есфир Гербер

   Част 1
    За много хора, избрали духовния път на развитие, вече е очевидно, че на каквито вибрации се намираме, на такива ще настроим живота си. Именно те определят дали да сме в триизмерното съзнание на разделението, което ражда съперничество, борба и конфликти или на по-високото ниво на Единство и Хармония. В тази връзка може да се говори за две състояния на съзнанието.
    1. Състояние на ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕ, т.е. НЕОСЪЗНАТОСТ. Това са вибрациите на ЕГО-то. Тук няма нищо отрицателно или порочно и това не е вътрешен враг, с който трябва да се борим. Просто тази честота, на която е възможен само тесен личностен поглед върху нещо и отъждествяването на себе си с него, с тази част. Това е търсенето на себе си във формата – физическата, емоционалната, менталната. Идентификацията с физическата форма ни кара да се възприемаме като АЗ СЪМ ТОВА ТЯЛО/болест/неудовлетворяваща външност/нереализиран мъж(жена)/тези материални ценности/това количество вещи.
    На емоционално ниво това е абсолютното възприемане на себе си в тази емоция, която е възникнала след оценъчна мисъл. Тя ни подменя и става нашето АЗ. Негативните емоции (а те са мнозинство) като отрова разрушават тялото и се разпространяват в околните. При тях всички коренът е един – чувство на безпомощност и нещастие. И това винаги е реакция на някакъв външен дразнител по форма.
    На ментално ниво това е загубване на себе си в мисъл-формите/идеите/убежденията/представите, обуславящи моделите ни на поведение. Това е разтваряне на себе си и в социалната роля, и в образа, който сме създали за себе си в другите хора. Отъждествяването натоварва човека с илюзиите и той дори не подозира за тяхната лъжливост. Така гуруто искрено се смята за новия Месия. Авторът (няма значение на какво) се чувства талант. Лечителят, получил определени успехи, е уверен, че е по силите му да излекува всички болести. А получаващия информация чрез ченалинг, е уверен, че е пълен с възможности и в своята изключителност. Или в противовес на този комплекс на превъзходство, човекът се измъчва от неверието в себе си. Той е връхлитан от съмнения, завист и сравнения, не в своя полза. И той старателно гаси талантите и възможностите си.
    Тъй като егото възниква в момента на отъждествяванията с формата и то знае призрачността и кратковременността им, основната емоция, управляваща всички действия на егото е СТРАХЪТ. Страхът да бъдеш никой, страхът от небитието, страхът от смъртта. Затова, борейки се за оцеляването си, егото постоянно е заето със защитата си и уголемяването на себе си. Ето защо:
    1. То има нужда от всичко по много, и колкото повече, толкова по-добре. Неговият фундамент е „Аз имам, аз владея, значи съществувам”. То не познава равновесието, тъй като заради алчността и хищническата си незадоволима потребност за все повече, то вечно е в следването на нещо. А тъй като това се изяснява само чрез сравнението с фона на другите.
    2. Егото се противопоставя на всичко. То гледа на хората или отгоре надолу, или отдолу нагоре, а понякога като на потенциални врагове – ами, ако изведнъж някой се окаже по-добър и това се окаже заплаха за съществуването му. По тази причина то е много ревниво и завистливо. Ето защо нито богатството, нито властта, нито някакъв човек е в състояние да му даде спокойствие и удовлетворение. То се стреми да прикрие страха си или с интимни отношения, или с нов факт за притежаване на нещо или победа над някой. И тъй като това рано или късно носи разочарования, егото ежесекундно и непрекъснато търси нови форми за отъждествяване, т.е. мисли, мисли. А когато намери, с какво да се идентифицира, то не иска да се разделя с него, тъй като това е средството за подсилването му. Затова то раздува болестите и проблемите. Егото има нужда да се отдели, да се почувства особено в сравнение с другите, да контролира ситуацията: и му се струва, че това го подсилва. Как? По незнание то търси такъв източник енергия, поради което са му толкова важни известността, похвалата, възхищението. Или обратно. Неувереният в себе си човек, страхувайки се, че не отговаря на нечие изискване, избягва вниманието на другите, слива се в обществото от страх да прояви себе си. И ако го критикуват или порицават, това понижава самооценката му, предизвиква чувството за вина, носи страдание и усилва страхът за съществуването си. В стремежа си да предаде повече тежест в очите на другите – егото преумножава – егото обича да се похвали: небрежно да съобщи за познанството си с известни хора, да преукраси постиженията си, да преувеличи способностите и успехите си. И се чувства неудобно, че всички виждат, че това е само компенсация на скрития комплекс на непълноценност и вътрешен дефицит. А всичко истинско няма нужда от манифестация.
    Всяка представа за себе си – аз съм по-добър/аз съм по-лош, чувството за превъзходство или нивелиране на себе си – това е гласът на егото ни. То разцъфтява и от чувството за собствена правота. Да си прав за него означава да се идентифицираш със менталната си позиция – гледна точка, мнение, съждение, собствен мироглед. И тъй като да подсилиш тази „самостоятелност” може на определен фон, ни е необходим този, който не е прав, който е виновен, който предизвиква разочарование и осъждане. Тогава егото чувства силата и превеса си. При това всяка страна е убедена в правотата си и счита себе си за неразбрана, от една страна, а от друга – вижда в околните злото и ограничеността. Това неминуемо ражда усещането за ЖЕРТВА: принуден (а) съм да помагам, а ми е трудно/ работя много и се обезценявам/ имам малко работа и не ми стигат парите/ не ме оценяват, въпреки че.../не мога да постигна..../боледувам, съжалете ме/ толкова съм преживял (а), съчувствайте ми.
    За някои такава позиция е главна жизнена тема. Това е брънката, която вплетена в зависимостта от внимание и състрадание, които такива хора се стараят да получат по всички начини от другите. При това човекът изобщо не е заинтересован да реши проблемите си, тъй като те са част от личността му. Така образът за себе си придобива форма и егото се чувства особено, дори като страдалец, дори като потенциален герой. Колкото по-силно е егото, толкова повече се намира в състоянието на жертва, а другите възприема като основна причина за жизнените си проблеми и неудачи. И то не иска да види, как мъчи близките си и усложнява и техния и собствения си живот. На него му се струва, че това го правят другите. Създаване на страдание, без да признава това, е обичайната практика на егото и сигурен капан, в който то завлича човека. А да прави това, за което осъжда другите, без да вижда положението и когато му го кажат да отрича всичко, привеждайки разумни доводи и самооправдаване, е характерната му черта. Но ако проследим отъждествяванията си, забелязвайки, как говорим, мислим, жестикулираме, усмихваме се, стремим се да предизвикаме съжаление, ще сме способни да се освободим от тази коварна програма, която отглежда вътрешен палач и привлича външния мъчител.
    Всяко его приема чуждото мнение и гледна точка за факти, тъй като не може да отличи събитието от реакциите за него. Затова му е по-лесно да повярва в това, което са му разказали другите за него и да се възприема по чуждите описания. И тъй като те по-често са нелицеприятни, то и не познава спокойствието. Оттук и вечното му недоволство – към ситуациите, към околните, към себе си, дали на глас или за себе си – това е несъществено. Важното е само, че това е великолепен предлог за растежа на егото, т.е. за отъждествяване. Затова, ако в общуването си се жалваме, упрекваме, осъждаме, считаме другите за неправи, т.е. не отделяме егото на другия човек от неговото Естество, ние успокояваме горделивостта си, като забравяме за общата си Природа. Прекалено сериозното отношение към това, което правим е признак за загубата на себе си в ролята. За лекаря ние ставаме история на болестта. За учителя – незнайко, който да поучава и наставлява, за опитния сътрудник – некадърник, който може да манипулира. А в отношенията вместо човечност и взаимодопълнение се появява студенина и отчуждение.
    Така в общуването или сме погълнати от думите и преживяванията си, или мислено подготвяме отговор и не чуваме събеседника си, или в нас кипва протеста, т.е. ние сме заети само със СЕБЕ СИ като форма. И, разбира се, пропускаме същността на случващото се. И не забелязваме, как отъждествяването здраво ни държи в оковите си. Чувствайки се самотен/неуспешен/изгубен, главното е да признаеш това за временната емоция, с която сме се идентифицирали, и която няма нищо общо с това, което сме в действителност. Ситуацията не е първопричина да се чувстваш нещастен. Събитието е неутрално и е насочено към духовното ви израстване, а интерпретациите, които са породили отношението към него, могат да се осъзнаят и отделят от факта. Както е казал Шекспир „Няма нищо, което да е добро или лошо, но мислите го превръщат в такова”. Ако си спомним, че егото е отъждествяване с ума, на който му е по-лесно да разбира всичко частично и в тесен смисъл, което прави тълкуванията му изкривени, то можеш да погледнеш на това обстоятелство по друг начин. Тогава вместо паниката „Загубих си работата”, - ”имам толкова пари, докато намеря по-добра работа”. И вместо възмущението „Той отново закъснява, той ми изневерява”, спокойно да изясните, какво се е случило, а може би и честно да си отговорите на въпроса, защо той не бърза за вкъщи.
    Страданията се създават от Духа ни, ако не разбираме по друг начин, че всяко отъждествяване ни оставя без изход и трови живота ни. Но страданието води и към дълбините. Макар то да започва с идентификацията с формата, накрая разрушава отъждествяването – в осъзнатото страдание е заложена трансформация. Може да започнеш да търсиш изход като четеш умни книги, да медитираш, да посещаваш лекции и практически занятия, където наистина попадаш във възвишеното състояние на щастие, а в ежедневната реалност всичко да е като преди – да вървиш по този кръг и да се сблъскваш със същите проблеми. Можеш да смениш курса, наставниците, с надеждата, че някой ще те направи здрав и щастлив. И тъй като това не се случва, мнозина се разочароват и завинаги изоставят духовния път. Но ако сериозно се замислим защо искрените ни старания са малко резултатни, няма да ни е трудно да стигнем до извода, че и най-просветения, възнесен, възвишен и гениален учител не може нищо да направи за нас. Той е само възможност, „истината и пътят”, където „събиращият не разпилява”, както е казал Исус Христос. А какво получава, зависи само от него самия.
    Никой няма да разруши менталните ни връзки. Ако егото е отъждествяване, т.е. НЕОСЪЗНАТОСТ, то само чрез собственото осъзнаване можем да прекъснем потока мисли, да пресечем всякакви оценки, да не приемаме за истина размишленията си, да прекъснем негативните интерпретации на случващото се, а да възприемаме всичко КАКВОТО Е, без да си го обясняваме ментално. Никой няма да укрепи вниманието ни и да ни научи да го фиксираме в центъра си. А такава концентрация има няколко последствия:
    а) автоматично повишава енергийното ниво, тъй като самото учение да се съсредоточаваш върху нещо увеличава енергетиката – където е вниманието, там се насочва енергията.
    б) усещане за център – това е пребиваване в ТОЧКАТА НА НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ, КЪДЕТО ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕТО Е НЕВЪЗМОЖНО. Затова от нея се виждат капаните на егото, от нея ние разтваряме цялата лъжливост и неестественост, от нея се възвръщаме към Естеството си.
    в) от центъра се открива пътят към Душата и към Духа. И преминаваме към второ – надличностно, същностно състояние на съзнанието. Това е ОСЪЗНАТОСТТА.

    ЧАСТ 2
    Осъзнатостта означава пребиваване само в ТОЧКАТА НА НАСТОЯЩЕТО, където менталът автоматично се премахва. Където личността престава да узурпира властта и се занимава с пряката си задача – изграждане на социални комуникативни връзки. Възприемането започва да става чрез чувстването и това води до ВИБРАЦИИ С ПО-ВИСОКИ ЧЕСТОТИ. Хващате вътрешния си монолог и той си признава, кой е – гласът на егото, мисъл и нищо повече от ментален стереотип на мислене. И тогава това вече не е его, а само стар, обусловен модел на поведение. Защото осъзнатостта и егото не са съвместими.
    А моментът на осъзнаването е раждане на Настоящето, когато се открива скритото зад лъжливото истинско АЗ. Затова осъзнатостта е точно ОТРАЖЕНИЕ НА ТОЧКАТА, ОТ КОЯТО говорим и действаме: дали това е ДЪЛБОКО, СЪЩНОСТНО АЗ или личностно АЗ, потопено в ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕТО. И веднага става очевидно кой влиза в отношение – аз или образът ми, друг човек или възприемането ми за събеседника. Осъзнатостта е поемането на отговорност за вътрешното си състояние и в случай загуба на баланс и спокойствие, да се върнем към него. Това е бдителност – тогава става очевидно, че всяко описание и определяне на себе си чрез мисълта е самоограничение. Тогава можеш лесно да ги освободиш. Това е концентрация в центъра си, внимание и наблюдателност. Но погледът е обемен, съзерцателен, не допускащ оценки и залепване на етикети. Фактът се отделя от мнението ти по повод на него – това е ситуация, това е моята обида, а това и друг подход към нея.
    Осъзнатостта значи да се спре търсенето на себе си, в каквато и да е форма. И когато отъждествяването не пречи да откликнеш зова на момента, нищо не пречи на Душата да се открие и чувството съединява човека с това, което прави с хората, с които разговаря, с решенията на задачи без решения. Изчезва страхът, че си недостатъчен. Не трябва да се стараеш да си повече, да имаш повече, ако под физическата си обвивка се чувстваш единен с безкрайното, безкрайно Цял.
    При нас като при формите има горе-долу, добро-лошо. Но при СЪЩНОСТТА ИМА само РАВЕНСТВО, взаимно уважение и истинско смирение. Сега загубата на земя под краката означава, че сме позволили на егото да победи, да се отъждестви с мислите и емоциите, че сме в плен на чужди вибрации, които разрушават енергосистемата ни. А връщането в своята си честота е връщане в Осъзнаването. Оттук равновесието, възстановяването на енергийната форма, а значи и нарушеното самочувствие. В тази осъзнатост се ражда мисленето и чувствознанието, проникновението и усещането на другия. А познанието на себе си става на границата на външното – чрез другия, и вътрешното – потенциалното и още не разкритото в тебе.
    Ако не трябва повече да ни се струва по-добро, отколкото е, какво остава? Ако не се отъждествяваш с нещо – то кой си ти? Това, което няма форма. Същество, което е в материално тяло и общувайки със света през тази обвивка, вижда същото такова Същество във всяко Божие творение. Тогава да обичаш значи да намираш себе си в другите. Така става очевидно, че различията ни са само във външното оформление. И ако всичко идва от дълбините на тази Същност, се получава, че Бог не е просто Любов. А самият ЖИВОТ, ДУХЪТ СВЕТЛИНА в нас и в безчислените форми. Но узнаването на това Единство в сложния ни и противоречив свят е възможно само на високи вибрации. Да стигнеш до това е смисълът на духовния растеж.
    Ако възприемаме себе си като това Същество, нищо повече няма да има предишната абсолютна сериозност в живота ни. Всичко става относителен фон. Важното е само да ЗАДЪРЖАШ ЧЕСТОТАТА НА ТОВА СЪЩЕСТВО, за да не се върне предишното състояние, да не загубиш себе си в това, с което се отъждествява съзнанието. Важно е да останеш в ТЪЖДЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ като такова, защото НИЕ СМЕ ОСЪЗНАНИЕ. Ако това вътрешно Светещо Същество изпълва цялото ви тяло, можете да почувствате себе си като пространство. И се оказва, че по-високо измерение не трябва да се търси нито в Космоса, нито в недрата на Земята, никъде извън теб. НИЕ СМЕ ТОВА ИЗМЕРЕНИЕ. Това усещане за себе си можеш да разшириш далече извън пределите на тялото, в безкрайността, и да почувстваш себе си като пространство, в което се развива живота ти. Това осъзнание като фойерверк осветява, че ти си автор на всичко, което се случва с теб - всички събития, всички взаимоотношения.
    Тогава ти си ВСЕСЪЗДАВАЩ ДУХ, ти си САМИЯТ ЖИВОТ. Затова не трябва да го губиш, тъй като ти се явяваш живота. И ти си безсмъртен. Тялото е временна форма. Съществото, което го обитава, не е висше измерение с форма в нас, извънвремево АЗ-Съм-Присъствие в този свят. И ако тези два бази са слети в едно и се признават взаимно, това одухотворява земните радости, позволява да се живее леко и свободно, плувайки по течението на Вселенските енергии.
    Оказва се, че майсторството в живота не е в постигането на успешност, а на равновесие между човешкото и Божественото в нас. Деца, родители, съпрузи, социални задачи, изпълнявани функции – светски план, достоен за всякакво уважение и внимание, но недостатъчни за щастие. Само, ако всичко е запълнено с чувствата на ДУШАТА, отношенията стават пълноценни, само ако всяка стъпка е осмислена, тя ражда хармония. И успехът идва. Но не следствие на титаничен труд и напрежение, а незабелязано и естествено, ако ние действаме от точката Които-Сме. Ако правим това, което чувстваме. И чувстваме, където ни насочва Духът.
    Превод: Анита.

http://www.istok.co.il/index.php?dir=p65
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=2883
Активен

Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

Всичко перфектно е точно такова,
течащ в безкрая свещен резултат!
Бъди сега причината нова,
за твоя бленуван в мечтите ти свят.
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Какво става с мен напоследък - лабилни състояния « 1 2 3 »
Въпроси и отговори
nia.boneva6 35 3086 Последна<br />публикация Януари 10, 2011, 15:18:23
от небесният ангел
Лечение на Страхови състояния
Изцеление от природата
Админ 1 4109 Последна<br />публикация Февруари 23, 2011, 14:16:28
от Administrator
Пренастройване на съзнанието
Послания
Scortan 6 1445 Последна<br />публикация Декември 21, 2011, 01:54:49
от kehoy_
СЪЗНАНИЕТО - пътят към който се стремим !
Видео клипове
iti2 1 572 Последна<br />публикация Ноември 01, 2011, 10:33:13
от Me.Racle
Основни импланти на съзнанието
Програмиране, световен елит
yyy 2 845 Последна<br />публикация Октомври 02, 2012, 15:07:44
от krem

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright