Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Концентрация и внимание / ADD  (Прочетена 4940 пъти)
giti
Гост
« -: Юли 13, 2009, 19:53:50 »


Концентрация и внимание 

Една от наболелите теми в училище и вкъщи е липсата на внимание у много деца. He би било правилно да се твърди, че всичките индиго са несъсредоточени. Също така погрешно би било да се заключи, че не внимаващите - тоест тези с ADD, синдром на дефицит на вниманието - до едно са индиго. Но наистина бие на очи колко много индигови деца попадат в тази категория. Ако се заемем да проучваме нещата по-подробно, ще стигнем до привидно противоречивия резултат, че те всъщност дори много внимават, стига нещо да ги интересува. Просто не умеят активно да управляват вниманието си. Всяка най-малка промяна в заобикалящото ги може да ги смути или отблъсне, или пък - несъзнателно да ги притегли.

Поради своята тънка чувствителност и високоразвита възприемателна способност индигото получава много повече информация в сравнение с другите деца под формата на мисли, представи, идеи и картини. Понякога е така обзето от подобно изобилие, че може да бъде крайно объркано и неспокойно. Това се обяснява по следния начин: когато човек има достъп до по-висока енергия, връзката му с духовните сфери става по-интензивна, което на свой ред означава, че "в главата му нахлуват" повече картини и послания, а в някои случаи вижда и през по-плътни прегради.

За да ви стане по-ясно какво се случва с индиговите деца, ви предлагам да направите едно малко упражнение:

Представете си, че седите някъде и се опитвате да слушате някого, който би искал да ви покаже или обясни нещо.
1. Вие сте толкова отворени, чувствителни и интуитивни, че едва ли не от самото начало предусещате какво възнамерява да ви каже човекът срещу вас. Всичко обаче трае твърде дълго и се точи твърде бавно... И накрая вниманието ви се отклонява.

2. В същото време вие получавате толкова много картини и послания, че непрекъснато се изкушавате да погледнете от друг ъгъл на това, което се говори. Творчески идеи ви заливат като лава направо от сферата на Духа. През съзнанието ви тече поток от различна информация и то толкова бързо, че не успявате да предадете с думи всичко, което възприемате и узнавате... И - вниманието ви се отклонява.

Към гореописаната дарба се добавя и фактът, че незнайно откъде, но все пак някак си интуитивно индигото знае всичко по рождение. He e чудно тогава, че често една или друга тема не може да го заинтригува. To предпочита да следи новата информация, която преминава през него, за да види докъде ще го изведе тя. Учителите почти никога не се досещат за наличието на такъв феномен и оценяват поведението му като липса на интерес. Детето обаче си живее в своя свят, тъй като светът на материята му изглежда прекалено обикновен и повърхностен, за да иска да се занимава по-продължително с него.

Някои от индиговите деца със сигурност страдат от ADD. Te могат ужасно да се ядосат, ако нещо в обстановката, с която са свикнали, се промени - някакъв предмет, например, бъде отстранен или добавен. Всяко движение, всеки шум, всяко действие ги привлича и задържа вниманието им. Най-вече в училище, където трябва да седят твърде дълго на едно място, от преподавания материал ги отклонява и падналият на земята молив, и ставащото навън. В подобни моменти такива деца изключват от всичко друго. За тях е доста трудно съзнателно да концентрират блуждаещото си внимание върху разглежданата тема.

Нека не забравяме, че индигото е енергично и се нуждае от движение дори докато учи. Както функционира по различен начин, така и разпределя силите си. Оставя се да го ръководят други импулси, заредени с повече жизненост и мотивация. Попадне ли в неубедителна среда, веднага му се иска да я напусне. Побягва начаса или се опитва да "обърне" ситуацията, или - да й придаде по-дълбок смисъл.

Страдащото от ADD индиго се нуждае от обозрими цели. Цели, които да го мотивират, тъй като енергията му се събира за кратко и пак се разпилява. To иска да е свободно и самостоятелно. Трудно успява да се концентрира върху незначителното и мрази, когато го принуждават да гони добри резултати без наличието на нещо примамливо, на силен стимул или мотивация. Понякога ми се струва, че ADD-индигото се чувства истински живо, само ако преминава през опитности от изключителна важност.

Разказ на учителка, която много обича учениците си и се отнася с голямо разбиране към новите деца:

"Ако искам часът ми да протече спокойно и хармонично, най-важното е просто да предоставя достатъчно свобода на своя малък клас, който е напълно вероятно да се състои от деца-индиго. Понякога някое от тях става и тича известно време из стаята. После си сяда на мястото и се съсредоточава в урока. Или друго трябва спешно да отиде до раницата си, след което изважда всичко от нея, за да го прибере подир малко отново. Минават не повече от пет минути, докато се върне обратно и се включи в занятията. В подобни случаи съм свикнала да питам: "Взе ли си каквото искаше?" Обикновено детето любезно отговаря: "Да, взех си го!" Моят опит потвърждава, че така обучението не се прекъсва.
Изводът на учителката: тази свобода трябва да се даде на децата.


Признаци за ADD:

* Детето често не е в състояние да отдели особено внимание на нещо, освен ако не е истински увлечено от него.
* В училище допуска грешки поради безгрижие.
* В много случаи като че ли не чува, когато се обръщат към него.
* Външните дразнители лесно го разсейват.
* Често губи, забравя или забутва някъде неща, които са важни за училищните му дела и е отнесено в изпълнението на всекидневните си задължения.
* Трудно остава ангажирано по-дълго с едно и също нещо, било то игра или работа.
* Указанията и инструкциите не достигат до съзнанието му.
* Нерядко се затруднява да подреди рационално задачите и другите си занимания.
* Затруднява се при усвояването на нови правила, защото не следи обяснението им.
* He е в състояние да слуша съсредоточено - от вниманието му убягват цели части от изречението или подробности от казаното.
* Бързо МУ доскучава - при него това съществува като тенденция.

Ако два или повече от гореизброените симптоми се наблюдават при дадено дете в по-голяма степен, отколкото при връстниците му, още преди да навърши седем години, става дума за ADD, тоест - за смущение, наречено синдром на дефицит на вниманието. Към това смущение следва да се подходи с нужната сериозност и да се предприеме някаква терапия.

Според наблюденията на различни групи специалисти, занимаващи се професионално с проблема, малките пациенти с ADD се отличават по физическите си дадености от останалите деца, поради което реагират по специфичен начин на едни или други ситуации или стечения на обстоятелствата. Всичко това вече ни е познато от децата-индиго: променената ДНК и съответно - необичайните реакции. Непрекъснато се набиват на очи нови и нови паралели.

Тъй като се занимавам с тази тема, на мен ми се струва, че сме призовани незабавно да преориентираме мисленето си и да се отворим за новото. От нас се очаква много смелост, съчувствие, приемане и готовност за преобразования, за да се научим да разбираме новите деца и да намерим приемливи форми за общуване с тях.

Един от най-големите проблеми на индиговите деца, който би могъл да бъде причина за липсата на внимание при тях е, че се сравняват със смятаните за нормални свои връстници. Щом другите са "нормални", значи "ненормалният/ата" съм аз - заключава индигото. To обаче копнее също да бъде смятано за "нормално". Напрежението, на което се чувства подложено, е огромно. Така поради другостта си от най-ранно детство се сблъсква с пределите на своята издръжливост. Щом тръгне на училище, му става още по-тежко. Страхът да не би да не се справи или чувството, че не е на мястото си, подхранват разсеяността и съпротивата му. Много деца срещат проблеми дори с четенето и писането.

Томас Бюргер и д-р Макс Кастенхубер от Линц, Австрия, споделят в заключенията си към едно изследване на осемдесет "слаби" в четенето и писането малки ученици с какво голямо удоволствие те усвояват знания посредством компютъра:

"... Децата предпочитат да работят с компютъра, отколкото с други учебни помощни средства. Машината - а не учителят или родителят - отсъжда правилно или погрешно е било едно или друго решение. Към нея децата нямат лично отношение, което би могло да бъде поставено под въпрос поради често зле усвоения от тях материал. Те пo-лесно понасят критиката на компютъра, а доколкото го позволяват програмите, могат да имат и позитивни изживявания. Тази медия предлага сигурност, тъй като много компоненти са константни. Чрез шрифта, картините и звуците ни се поднася един свят, който е обозрим и не се променя. "Обратният сигнал" е предвидим: грешките се оценяват като грешки, а правилните отговори - като правилни. Дори след множество неуспешни опити компютърът не възкликва при първото попадение: "Най-сетне!" или "Край-но време беше!" Това е от съществена важност за децата-индиго, понеже не обичат и не признават оценките.

Те се учат да решават проблеми като самостоятелно си начертават стратегията и не позволяват да изпаднат в състояние на зависимост от резултатите. Така са no-мотивирани, учат no-дълго и с по-голямо удоволствие и когато накрая постигнат успех, са горди със себе си. Ако родителите се отнесат сериозно към задачата си да ограничат седенето пред компютъра в рамките на разумното, и те, и децата ще се радват на неговите предимства."

Ние можем да помогнем на едно дете-индиго в истинския смисъл на думата, ако му демонстрираме одобрението си и му обясним, че е различно и че просто притежава различни заложби. Много е важно то да приеме своята другост и да успее да си изгради самочувствие. Тогава няма да му се налага да "се преструва" с надеждата останалите да го вземат за нормално и да го обичат. И едва тогава може да започне да изявява способностите си.

Поговорете с детето си, подканете го то самото да ви предложи нещо. Един разговор, основан на одобрение и уважение, може да ви помогне заедно да намерите подходящия начин на осмисляне и на действие, който ще му достави удоволствие и ще го увлече. Хвалете го често и поемете ролята си на истински родител. Детето се нуждае от похвала и ясни семейни отношения, за да се чувства добре. Само при такива обстоятелства може да "отхвърли товара от себе си" и свободно да си играе, да се учи и да се развива.
 
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #1 -: Октомври 19, 2010, 22:37:08 »

Аз май определено съм с ADD  Ухилен
Активен
katy66
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 1

« Отговор #2 -: Януари 27, 2011, 12:23:09 »

moeto detence opredeleno ima tozi problem

моето детенце определено има този проблем

Global Moderator - Коментар
Моля, спазвайте Правилата на форума и пишете на КИРИЛИЦА.

« Последна редакция: Януари 27, 2011, 12:33:23 от Модератор » Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Внимание! Новина-бомба! « 1 2 »
Обща тематика
Дом 20 1819 Последна<br />публикация Септември 21, 2012, 17:14:10
от Berbera

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright