"Shirinan"

Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 21:00ч.)


Книги:

         

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Силата на настоящето.  (Прочетена 1881 пъти)
The One
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2165


Винаги на точното място в точното време

WWW
« -: Декември 26, 2010, 03:50:22 »

Първо искам да кажа защо отвярям темата с раздела "Енергийни учения".

В тази тема ще се дискутира способността ни да задържаме вниманието си съзнателно в сегашният момент.
В нашето внимание има енергия или то само по себе си е енергия която променя както обекта така и този който го наблюдава.

И в тази тема ще се опитаме заедно и самостоятелно да стигнем до същността на това учение с което да владеем тази енергия!

С други думи:Как да наситим сегашният момент с нашето присъствие и защо!


И мисля,че е напълно нормално първо да си отговорим на въпроса защо да правим това и чак след това как?


Защо е важно СЕГА или БИТИЕТО?
Мога да го нарека и с думите ТОВА КОЕТО Е,СЕГА!

Понякога си мислим,че животът това е нашето минало,понякога си мислим,че животът това е нашето бъдеще!
Почти през целият си несъзнателен живот съжаляваме(ядосваме) за нещо или бързаме(изгаряме) за друго и много рядко се случва така,че истински да живеем или да присъстваме в СЕГА!

А нашето илюзорно "Минало" и нашето "Бъдеще" биват разпръсквани от един единствен момент този СЕГА,в който ние почти никога не сме и не искаме и да бъдем поради една или друга причина.

Ще дам пример с храната...

Всички знаем,че когато седнем да се храним и бързаме за някъде ядем на две на три храната и чак ни присяда в гърлото.
Има и случай когато не бързаме но за сметка на това си мислим за това каде ще прекараме следобяда или куп други неща които ума ни бълва като фонов шум отвличайки вниманието ни от сегашният момент.
След малко се сещаме,че вече ни е пълен коремът и е време да ставаме казваме,вече се наядох или преядох и потегляме замислени за разни неща отново витаейки в бъдещето или миналотоУсмивчица.


Но всички знаем когато има за първи път опитваме нещо специално или по скоро го дегустираме как цялото ни внимание е насочено върху него,ума ни за миг се изключва и ние се потапяме в насладата на мига.
В този миг всякаш времето спира!

Всички знаем когато отделим вниманието на храната и и се насладим колко е вкусна тя...
ЗАЩО?

На практика излиза така,че когато ядем си мислим да  караме колело,а после когато караме колело си мислим за това кой филм да гледаме довечера,но гледайки филма може да си помислим какво ще разаруваме утре за ядене,а докато пазаруваме и тн.
Не можем да се насладим така на нищо от това което правим...

Умът е този който постоянно ни отвлича вниманието във времето или във бъдеще или в миналото...
ЗАЩО?

Дори когато отидем да медитираме и се опитвам да го спрем се оказва,че това едва ли не е непосилна за нас задача!
ЗАЩО?



НИЕ НАШИЯТ УМ ЛИ СМЕ?
И АКО НЕ СМЕ,ТОГАВА КОЙ СМЕ?И КАК МОЖЕМ ДА ГО ПОДЧИНИМ?


Оставям темата с тези въпроси отворена...


ПС:Следва продължение... Усмивчица
Активен

Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

Всичко перфектно е точно такова,
течащ в безкрая свещен резултат!
Бъди сега причината нова,
за твоя бленуван в мечтите ти свят.
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1844

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #1 -: Декември 26, 2010, 10:17:28 »

    Първо искам да кажа защо отвярям темата с раздела "Енергийни учения".
    Има смисъл такава тема да е в този раздел, защото енергията се управлява от волята и насочването на мисълта, а това става по-ефективно, когато мисълта е концентрирана и съзнанието на човека пребивава в настоящия момент.

    Цитат
    Как да наситим сегашният момент с нашето присъствие и защо?

    Да, това наистина е един важен въпрос.

    Цитат
    НИЕ НАШИЯТ УМ ЛИ СМЕ?
    И АКО НЕ СМЕ,ТОГАВА КОЙ СМЕ?И КАК МОЖЕМ ДА ГО ПОДЧИНИМ?

    Бих казал, че ние сме нещо повече от нашия ум, а той е една наша способност, инструмент, който е добре да се научим да използваме ефективно.

    И отново възниква въпросът: как можем да постигнем това?
    Активен
    Georgio
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 187


    WWW
    « Отговор #2 -: Декември 26, 2010, 11:10:09 »

    Интересна тема сте започнали Усмивчица

    Говорейки за ума, ще спомена мозъка и неговите 2 полукълба : ляво и дясно, които имат и различна функция.

    Лявото полукълбо извършва процеси свързани с набавяне на информация от предишни момента, сорирване, обработване, анализирване на минали събития и предвиждане на бъдещи.
    Дясното полукълбо приема сетивната информация от настоящия момент, и то прави връзката с по-висши сили, когато получаваме вдъхновение например. С работата на дясното полукълбо са свързани и много от все още "свръхестествените" способности на хората.

    Двете полукълба са два принципа: както мъжкия и женския. Обърнете внимание става дума за принципи, а не за полове.

    Има една китайска поговорка, колкото хубава толкова и стара. Тя гласи : "Силата е нищо без контрол".

    Което означава, че трябва да се балансира работата на мозъка: ляво и дясно полукълбо. Да можем да се учим от грешките, да прилагаме наученото в настоящето с оглед на последиците в бъдещето !
    Активен

    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2165


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #3 -: Декември 26, 2010, 14:19:09 »


         Началото на края

    Цитат
    Бих казал, че ние сме нещо повече от нашия ум, а той е една наша способност, инструмент, който е добре да се научим да използваме ефективно.
    Право в целта!

    Ума ни постоянно води монолози и диалози в нашите глави придружени с мисловни картини и всички присъщи атрибути от които ние не можем да се освободим.
    Ние сме като луди които постоянно си говорят но не на глас,а на ум!
    Не защото не можем,а защото не си даваме сметка за това!
    Ние на практика не осъзнаваме,че сме се превърнали в роби на нашият инструмент който се хран с нашата енергия постоянно.

    И някой може да каже но аз не съм роб на ума си аз го използвам когато си пожелая.Но ако е така можем ли да го изключим пожелание когато си поискаме?

    Ще правя паралели с примери за да бъде по разбираемо за всички ни.
    Мисля,че всички сме гледали Матрицата едвали има някой който да не е гледал този филм.

    Ума това са Машините които хората дълго време са използвали толкова дълго,че накрая са станали зависими от тях и дори нещо повече изцяло контролирани от тях.
    Машиналният ум от който ние не можем да се освободим не защото не можем,а защото се асоциираме с него.Мислим че това сме ние!
    Е как тогава да се освободим от нещо което не осъзнаваме!

    Мисълформите които умът създава се хранят с психична енергия!
    Асоциирали се с нашият ум ние влизаме в МАТРИЦАТА и изпадаме в съня на илюзията.

    Човек който се асоциира с ума си постоянно е привлечен от някоя (мисъл=форма) създадена от УМА или така наречените Егрегори.
    Те могат да бидат безброй но най силните от тях са тези в които са вложени повече колективно съзнание.
    Егрегорът на Държавата или Егрегорът на ФК.ЦСКА или този на Долче и Габана или на СДС или БСП.
    Всички сме виждали хора които са били контролирани от тези егрегори благодарение на това,че не правят разлика между себе си и УМА си.
    Вижте някоя агитка на футболен клуб или партия,кой ги управлява,нима това са те самите?

    Всички от тях съществуват благодарение на ЦЕЛТА която ги определя и тласка.
    Целта или ЖЕЛАНИЕТО това за което Буда казва,че е добре да се освободим от него за да получим просветление или да сложим край на страданието си!

    И така стигаме до началото на края!
    Или тогава когато разберем това и започнем да наблюдаваме ума си постоянния диалог или монолог в нас.
    Тогава се разделяме от него осветяваме го,слагаме го на показ.
    Силата му автоматично отслабва съзнанието ни скача малък но квантов скок!

    Но тук става въпрос за наблюдение без осъждане и без коментари тихо и мълчаливо съзерцание на това което минава през нас.
    Тогава излизаме за няколко мига от матрицата.

    Когато попитали Буда какво е просветление той мълчаливо погледнал едно цвете,защо?
    Когато съзерцаваме нещо красиво ние за миг спираме да мислим и се пренасяме в настоящето излизаме от ума си и влизаме в битието СЕГА.
    Колкото и да ни говори и обеснява той е знаел,че не може да разберем с умовете си ТОВА КОЕТО Е!
    Аз също си давам тази сметка,но както казва Екхарт Тол думите са като пътни знаци които само ни опътват.
    И това ще бъде път в който нашият ум ще ни води докато не стигнем контролната зала в която да можем да го включваме и изключваме когато си поискаме.Каква ирония,а?
    Очаква ни пътуване до града на Машините Усмивчица

    От всчико казано дотук не става ясно какво сме ние,но едно става ясно със сигурност какво не сме НИЕ!Нашият УМ!
    Като казвам нашият става ясно,че не сме него защото е наш,но едно са думите,а друго е осъзнаването им!

    В този ред на мисли дори и целта към просветлението може да ни отклони от самото просветление!
    Защото тя е проектирана някъде в бъдещето,същото това бъдеще от което се храни нашият УМ.

    Искайки да станем просветени или просветлени ние несъзнателно искаме да избягаме от
    ТОВА КОЕТО Е=БИТИЕТО=РЕАЛНОСТТА=ВСИЧКО=ВЕЧНОСТТА!

    А това е осъждане на финно ниво на това което изброих преди малко!Неприемане отхвърляни,което ражда неудоволетворение,непълнота,болка...

    За това се казва,че медитацията не е средство към цел ,а тя сама по себе си е целта!Да присъстваме да сме тук и сега осъзнати!

    В сегашният момент ако присъстваме изцяло ума не може да съществува защото няма време с което той да се храни!

    Представете си колко е лесно да манипулираш общество в което всички се възприемат за своя УМ,в което всички са в матрицата на УМА,машината която се храни от нашата енергия,а не която да работи за нас.Каква ирония само...

    Обобщение:
    1.Ние не сме нашият ум.
    2.Първата крачка за отделяне от него е когато съзнателно започнем да го наблюдаваме БЕЗПРИСТРАСНО,така ставаме тези които наблюдават ума,а не него!Макар и за секунди това е много в началото!

    Това е ОСЪЗНАТОСТ,която спира машиналната реакция!














    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2165


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #4 -: Декември 26, 2010, 14:54:19 »

    Можем също да засилим присъствието си като се концентрираме в което и да е нещо което правим в ежедневието си!

    Когато се храним както вече споменах,когато се къпем,когато си мием зъбите и което и да е нещо от сегашният момент.

    Ще разберем дали присъстваме когато започнем да усещаме детайлите във всичко:Аромата,водата,тялото си,всяко движение което правим.

    Това автоматично поражда угромно количество спокойствие(Мир) вътре в нас.
    Когато този Мир е налице това е най ясният индикатор за това,че сме ТУК и СЕГА.
    В тези моменти умат се изключва автоматично,няма мислене,а има по скоро усещане и присъствие.

    Когато Морфей се бие с Нео за първи път той му казва: Ти си по-бърз от мен...не мисли как да ме удариш,просто ме удари... Усмивчица
    Мисленето е главният враг в бойните изкуства,ако самураят не владее ума си той е потенциална жертва.

    Но това не се отнася само за самурая,а за всички нас!


    И както добре ни припомни Georgio
    Цитат
    "Силата е нищо без контрол"

    Ще цитирам и аз нещо:
    Енергията е послушна когато и обръщаш внимание!

    Контролът е в нашето внимание,там е цялата ни сила и е добре да бъдем отговорни към това каде я отдаваме.
    И всеки път когато това не е тук и сега,ние се лишаваме от нашето АЗ СЪМ ПРИСЪСТВИЕ.
    Оставяме къщата си без надзор и там може да влезе който си поиска както споменава Тол.

    Жената в червено в Матрицата която разсея НЕО е символа на това колко лесно може човек да се подхлъзне когато невнимава и не е осъзнат(Присъстващ).И веднага когато той я проследи с поглед в него бе насочен пистолет от агент Смит!

    Ако Машините са нашият ум то агент Смит е програмата за контрол която е създадена за да ни контролира от машините.

    И колкото повече се съпротивляваме на сегашният момент(БИТИЕТО) толкова биткате става по свирепа.
    Уравнението се дебалансира и вътрешният мир се нарушава.


    Архитектът е мъжкото начало или мъжкият аспект на Битието докато Оракулът е женското начло или аспект.
    Мъжкото фокусира (АЗ)докато женското е безкрай(извор,мир,неопределимо)СЪМ.

    А умът ражда всичко след АЗ СЪМ...

    Всичко което започва,все някога свършва!

    И всичко което разжда ума все някога умира.
    Но иронията е в това,че той търси постоянство в това,спирка,пристанище в РЕКАРА наречена ЖИВОТ.

    Не можем да стъпим два пъти в една и съща река.

    ДА бъдеш или да не бъдеш?
    Това е въпросът!






    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    Georgio
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 187


    WWW
    « Отговор #5 -: Декември 26, 2010, 15:05:04 »

    Amazing :

    Следя ти внимателно мисълта и ми харесва начина по който мислиш. Е както виждаш трябва да си включваме умовете : ти за да изкажеш това което си осъзнал и да го изпратиш като информация и ние, читателите, за да можем да разберем това което си написал.

    Ума е нещо хубаво и полезно. Щом го имаме значи има значение. А използваме много малка част от него, все още повечето умове работят на по-ниски честоти и се наблюдава това "роботизиране", навлизане в матрицата.

    Когато ума заработи с една по-висока вибрация, той прави връзка и с по-висши нива. Много от гениите и изобретателите са признавали, че полчават идеите от по-висшо съзнание. Един от тях е големия учен Никола Тесла. Негова са мислите:

    “Our senses enable us to perceive only a minute portion of the outside world.”
    // Сетивата ни ни позволяват да приемем само минута порция от отвъдния свят.

    "The gift of mental power comes from God, Divine Being, and if we concetrate our minds on that truth, we become in tune with this great power."
    //Менталната сила като подарък идва от Бог, Божестветото същество и ако си концентрираме разума над тази истина, се настройваме на вибрациите на тази велика сила

    Ако не си гледал филма "Beautiful mind" ти го препоръчвам, в момента го гледам и някои от мислите ти пасват със случващото се във филма Намигване

    Предполагам, щи има продължение .... Намигване
    Активен

    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2165


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #6 -: Декември 26, 2010, 15:28:51 »

    Браво прекрасно си го казал и си разбрал смисъла които влагам.

    С това което си написал исках да продължа и аз:
    Ума е нещо прекрасно когато го използваш,но не и когато той те използва... Усмивчица

    Всички гении са получавали уникалните си мисли по време на немислене.
    И с помоща на ума са ги реализирали!
    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    Житара
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 564

    « Отговор #7 -: Декември 26, 2010, 18:03:05 »

    Хубава тема, Амейзинг си е Амейзинг, та да като знаем, че мисълта ни е проекция от енергия която пращаме в бъдещето или миналото, и като знаем че тя е способна да променя събития, хора и съдби то би следвало да се научим как да я използваме и да я контролираме постоянно докато започне да ни отнема все по-малко и малко усилия-енергия която после може да се използва за други цели. Това според мен е и първата голяма крачка към извисяване на съзнанието а именно контрол над мисълта и приложението и в по-значими, отговорни и благополучни цели. До колкото това, че ума ни пречи за медитация или прости на пръв поглед действия... това опира до волята на човек, и е хубаво да се замислим какво ни дава лявата половина на мозъка. Искам да кажа, че възприятията които тя анализира и ни изпраща са важни, в крайна сметка без нея нямаше да изпитваме най-малко чувството за самосъхранение, а то ни е нужно в това измерение Ясно е обаче, че покрай важните възприятия се промъква и така да го нареча ненужни мисли, като лоши мисли или умствен "боклук", много често интуицията ни и тези мисли са в конфликт, те объркват извода от интуицията и самите нас. Ако често правим грешки то те са плод на конфликта и чрез грешките си несъзнателно започваме да се откъсваме от интуицията понеже тя никога не се натрапва така както мисълта (нужна е дисциплина на ума), интуицията остава на заден план и само понякога-пак несъзнателно я викаме на помощ но какво от това след като вече не контролираме мъглата която я е обвила. През годините все повече и повече мисълта се е натрапвала като неканен гост и ние сме започнали да правим анализи, мислим логично и правим изводи на нейната основа и ето до къде сме стигнали-самозабрава!!! Няма го вече баланса... ...но това е временно, все повече и повече се осъзнаваме за абсолютно всичко около нас, ще възстановим баланса, колективно или индивидуално... няма значение, самия факт, че Амейзинг е започнал темата и ние я четем или пишем в нея е добър признак и е повод за радост. Може би греша, може би не, знам, че това е форум за духовно развитие и ако греша нека някой ме поправи.
    И дори и да греша знам че без контрол над ума, духовното извисяване няма да се случи. Нека да дам пример с хората които си говорят сами на глас, повечето от тях са възрастни, над 60-70г работили и живяли повече от нас в тази реалност, в тази система, има ли спасение за тях, колко много са допуснали те да бъдат контролирани от лявото си полукълбо, че вече дори изказват несъзнателно мислите си на глас, защото едно е да си помислиш нещо, а съвсем различно да го кажеш и на глас, ефектът е по-голям защото влагаш повече енергия. Ами ако мисълта е добра, ами ако е лоша, ето това е самозабравата. Затова казват че е важно човек да има чист ум, да упражнява контрол над лошите мисли, да изолира и премахне "умствения боклук" който го залива откъде ли не, по този начин да повишава и вибрациите, своите и на околните, защото като част от един свят ние представляваме даден процент от него и сме способни да му влияем, но това всички го знаем. Поздрави за темата и извинение ако съм се отклонил от нея.
                         
    Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    stefanica
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 309

  • Град: sofia
  • « Отговор #8 -: Декември 26, 2010, 18:24:59 »

    Силата на настоящето идва с етапите,които сме изградили,тоест-развили,осъзнали! Контрола на осъзнатите проекции идват от натрупания опит,колкото повече е той толкова повече стават проекциите за избиране в дадения момент на 'действие'.Не трябва да забравяме обаче ,че действието е състояние,тоест състоянието е най важното движение! В този момент на проекция минало и бъдеще няма а полужителен избор в дадена ситуация,пример:караме кола и внезапно нещата се объркват.Въжможни изходни проекции с най добрия възможен изход за нас!
    Активен

    Щом има желание,винаги има и начин Усмивчица
    Georgio
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 187


    WWW
    « Отговор #9 -: Декември 26, 2010, 18:41:52 »

    Да, освен съзнателен контрол над ума е нужна и хигиена на мислите. Имаме невероятния късмет да живеем в общество, което може само да определя информацията която иска да приеме, източника и дълбочината в която иска да навлезе.

    Вече се чудя на хората, които гледат едно предаване или канал "от - до" или прочитат един вестник целия само защото са дали пари и видиш ли трябва да се прочете.

    Интернет в момента ни дава възможност сами да си изберем информацията, която искаме да получим. Дори на базата на нашите предпочитания ни се предлага информация. Това е много полезен инструмент, но не бива и съвсем да минаваме на автопилот.

    Медиите все още продължават да наливат отрицателни мисли и от нас зависи дали да ги приемаме. Когато ни застигат тези мисли трябва да ги трансформираме или ако нямаме в момента силите и уменията да ги оставим да минат покрай нас.

    Житара : сигурен съм, че имаш много неща които искаш да кажеш и го правиш Усмивчица Като читател на твоята мисъл, ще ми е по-приятно да видя отделни абзатци в текста ти. Прави го по-прегледен, структуриран и лесен за четене Намигване
    Активен

    Житара
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 564

    « Отговор #10 -: Декември 26, 2010, 19:38:19 »

    Цитат
    Житара : сигурен съм, че имаш много неща които искаш да кажеш и го правиш Усмивчица Като читател на твоята мисъл, ще ми е по-приятно да видя отделни абзатци в текста ти. Прави го по-прегледен, структуриран и лесен за четене Намигване

    Да, Georgio ще се съобразявам повече, просто бързам да пиша докато ми тече мисълта и да напиша всичко преди да съм я изпуснал. Не обичам  да се връщам назад.
     
    « Последна редакция: Декември 26, 2010, 21:49:22 от Модератор » Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2165


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #11 -: Декември 27, 2010, 03:09:39 »

    Радвам се,че темата ви харесва и че споделяте гледната си точка в нея,това би я направило по-богата Усмивчица.

    Ще продължа там от където бях стигнал,а именно от АЗ СЪМ.

    В библията се казва не споменавай напразно името Божие,но никаде не казват как се казва Бог!

    По-късно разбираме за кодът на Моисей,а именно запетаята в името на Бога.
    Аз съм това,което аз съм!
    А по късно разбираме за мантрата ОМ или АУМ която какво мислите,че означава освен АЗ СЪМ....

    Та всеки път когато използваме АЗ СЪМ е добре наистина да внимаваме много какво ще сложим след това,но от друга страна каквото и да сложим ще сгрешим защото ние не сме нещо определено,НИЕ ПРОСТО СМЕ.

    Процес който постоянно се променя(ПЪТ),преживяване което е винаги е истинско реално(ИСТИНА),ние сме заобиколени от Битието или Това което Е(ЖИВОТА),но сме и пропити от същото това,ние сме самият ЖИВОТ!

    Е кой е тогава И ПЪТЯТ И ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ??

    Цял живот се мъчим да станем щастливи и се чудим защо не става...

    НЕ МОЖЕМ ДА СТАНЕМ,МОЖЕМ САМО ДА БЪДЕМ!

    Ще го кажа по друг начин:
    НЕ МОЖЕМ ДА СТАНЕМ НИЩО,НО МОЖЕМ ДА СМЕ ВСИЧКО,ЗАЩОТО СМЕ ВСИЧКО!

    Думата "Ставам" е в бъдеще време...нито бъдеще време съществува в реалността нито понятието ВРЕМЕ изобщо!
    Думата СЪМ е в сегашно време,СЕГА в РЕАЛНОСТТА.

    "Ставам" или "Ще стана" означава,че ще придобия нещо което го нямам ТУК и СЕГА,нещо което е откъснато от мен,това означава,че аз не съм цял щом има откъснати части от мен.
    И това буквално не ми дава МИР докато не го интегрирам отново в мен за да се почувствам цялостен завършен изпълнен...

    Това веднага създава емоционална връзка с времето(илюзията) породена от желанието ни да "станем"!

    Емоционалната връзка се изразява в това,че ние преследваме целта си или идеала и правим всичко възможно за да се чувстваме отново цялостни.
    Но по пътя си срещаме препятствията с името Мр.СМИТ другата част от уравнението,които постоянно се бият с нас и ние с тях в името на ЦЕЛТА на живота ни!Да бъдем отново завършени.
    Всъщност напомняйки ни,че сме се изгубили.

    Когато преследваме целите си ние мачкаме всичко по пътя си бързайки и вярвайки,че щастието се крие някаде там.
    Готови сме на почти всичко в името на щастието си,но накрая резултата не ни удоволетворява или много бързо го забравяме и започваме да търсим нов по-голям по-смислен,ставаме по алчни и така до безкрай,но щастие няма само повече нещастие и ВРЕМЕ от което сме станали много по-зависими.Времето е ПАРИ! Усмивчица

    Изгубили сме най важното нашето присъствие отдали сме го на нашето желание което е станало толкова голямо,че вече ни контролира.Вече щем нещем сме се хванали на хорото и ТРЯБВА да го играем...
    Парите не работят за нас,а ние заботим за парите!

    Емоционално обвързан с времето е например човек който бърза.
    Всички знаем в какъв АД можем да влезем когато много бързаме!
    Но не всички знаем в какъв РАЙ може да влезе японец по време на чаена церемония... Ухилен

    Представете си човек който е обвързан емоционално с времето благодарение на това,че се е асоциирал с Ума си...
    Умът му постоянно го праща да търси щастието в бъдещето или постоянно се асоциира с миналото си за да извлича някаква вътрешна идентификация.
    Този човек ще е пълен с проблеми,но дори и да му ги вземем всичките и да го оставим на чисто с много пари и условия далеч по-идеални и от най-смелите му мечти какво ще стане?

    Ще свикне супер бързо и пак ще започне да търси в бъдещето и да задоволява ненаситния си УМ с който се асоциира...

    Ще цитирам тук Тол който казва,че такъв човек ако попадне в рая първото нещо което би му дошло на УМ е....ДА НО...

    Това си е да пиеш и да си останеш жаден.

    А сега си представете човек който е на път но се наслаждава на всичко по пътя...на всяка крачка на всеки миг.
    Има ли значение за къде е тръгнал и кога ще пристигне?
    Той е потопен в насладата,те са едно ЦЯЛО!
    Няма нужда нито да я гони нито да я търси...
    Май единственото значение е КАК?

    Работата е там,че когато присъстваме ТУК и СЕГА това поражда от самосебе си отговорът на въпроса КАК!
    Качеството на пътуването се подобрява драстично защото ние сме в самото пътуване вече,а не витаещи в нищото(времето)искащи да избягаме от ТОВА КОЕТО Е.Вкусът се възвръща.
























    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2165


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #12 -: Януари 02, 2011, 03:20:40 »

    Позволих си да копирам един текст по темата...

    Енергията на Настоящето
    януари 5th, 2010 Росица Вакъвчиева

    Какви мисли преобладават в ежедневието  ви? Усещате ли как често чакате нещо да се случи, нещо да дойде – края на работния ден, края на седмицата, рождения ви ден, празници и т. н.  Чакаме да дойде някой специален момент, когато ще сме добре, ще сме щастливи и ще можем да се забавляваме. Тогава ще можем да направим това, което искаме и ще се радваме на живота.

    А сегашния момент го оставяме да отлети сякаш един „обикновен“ ден от ежедневието не е достатъчно важен и специален, сякаш тогава не можем да бъдем щастливи.

    Пазите ли някои неща за „специален“ случай?  А дали ще дойде този „специален“ случай и нима само тогава ще си позволим да се наслаждаваме на живота истински? Нима животът ни е само, когато се случи нещо по-различно?

        * А този момент сега не е ли достатъчно специален? Кое го прави

    по-обикновен? Аз смятам, че нашата нагласа.

    Лошото е, че когато сме с такава нагласа, че ежедневието е скучно и сиво и че в „обикновените“ моменти не можем да се радваме на живота, когато чакаме специален момент и поставяме условия за щастието си (например: „само да дойде събота вечер, когато ще съм на купон“, „само да дойде рождения ми ден“, „само да срещна него/нея“…), то винаги ще има едно „ако“, винаги щастието ще е някъде далеч в неясното бъдеще. С такава  нагласа и с такива мисли на подценяване на ежедневието, ние привличаме ситуации, в които пак няма да сме доволни. Защото сме свикнали да има „ако“, да си поставяме условия, да не си позволяваме да се наслаждаваме на момента, ако не е достъчно специален.

    Така  пропускаме радостта от Настоящето. А и как може да се случи нещо хубаво, като ние не го допускаме, като ние сами си слагаме преграда и отказваме да видим  прекрасните неща около нас тук и сега – например красивото дърво навън или цветето в саксията до нас, усмивката на някой случайно срещнат, шегата на някой колега, аромата на кафето, което пием. За всички тези дребни неща ние сме сякаш слепи, а именно дребните неща правят деня прекрасен.

    Друг път се тревожим за предстоящите ни задачи или се терзаем от нещо, което се случило в миналото. Или си спомняме някои хубави моменти и си мислим: „колко хубаво беше тогава“…

        * Обърнете внимание колко често мислите ви летят към

    бъдещето или миналото, а пренебрегвате сегашния момент.

    Често, нали? Тогава как можем да очакваме да бъдем радостни и щастливи Сега? И  защо се оплакваме, че е скучно и сиво, като ние си слагаме завеса, от която не можем да видим цвета? Та ние изобщо не поглеждаме истински сегашния момент… Мислите ни са навсякъде другаде, но не и тук.

    А всъщност живота ни е тук и сега. Времето е илюзия. Ние се съсредоточаваме върху илюзията, а пренебрегваме нашата реалност, която е в Настоящия момент.

    Екхарт Толе пише в книгата си „Силата на Настоящето“:

    „Случвало ли ви се е някога да помислите или почувствате нещо извън Настоящето? Мислите ли, че това ще се случи някога? Възможно ли е нещо да се случи и да бъде извън Настоящето? Отговорът е  очевиден, нали?

    Никога нищо не се е случвало в миналото, то се случва в Настоящето. Никога нищо няма да се случи в бъдещето, то ще се случи в Настоящето.

    Това, което смятате за минало, е следа в паметта от някогашно Настояще, съхранена от ума. Когато си спомняте миналото, вие реактивирате следа в паметта – в Настоящето. Бъдещето е въображаемо Настояще, проекция на ума. Когато то настъпи, настъпва като Настояще… Когато мислите за бъдещето, мислите Сега.

    Очевидно миналото и бъдещето нямат своя собствена реалност.“

        * Помислете си: колко често, когато обядваме, пием си кафето,

    вървим към работата или си взимаме душ и т. н, , мислите ни са някъде в бъдещето или миналото?

    А колко по-различно е всичко, ако примерно като вървите към работа сте напълно в Настоящето…Огледайте се, вижте дърветата, небето, птичките, вижте някоя витрина на магазин, погледнете усмивката на някое дете, минаващо покрай вас… Ще се изненадате, че има толкова неща по пътя към работата, които просто не сте забелязвали. Когато пиете кафе, насладете се на приятния аромат и на усещането, не мислете за друго. Когато обядвате или хапвате някакъв десерт, насладете му се, отдайте му се, нека мислите  ви са тук. Оставете мислите за предстоящата среща или вчерашния неуспех. Те нe са тук . Вижте – сега ги няма. Каквото и да има да правите утре, то не е тук. То не съществува никъде, освен в главата ви.  Позволете си да сте тук и усетете спокойствието и блаженството на усещането от този миг. Има някакво спокойствие, когато си тук и сега, когато се абстрахираш от илюзията на времето.

        * Може би ще попитате: „А когато сме нещастни, как да бъдем

    тук и сега и да се радваме на живота?“

    Вие се чувствате нещастни, защото не сте в Настоящето. Притеснени сте  за нещо, което се е случило в миналото или което ви предстои утре.

        * Но помислете си: имате ли проблем точно сега, в този

    момент, в тази секунда?

    Както казва Екхарт Толе, проблемите ни са  илюзия на ума. Те са просто житейски ситуации, творение на ума, които съществуват само във времето.

    Но животът ни е сега. Животът ни е нещо реално.

    Може би това ви се струва като бягство от действителността?

    Напротив: Действителността е тук и сега. Именно когато мислим за бъдещето и миналото ние бягаме от действителността… Защото нашата реалност е това, което възприемаме, което е тук и сега.

    Когато сме напълно в  Настоящето всъщност най-добре можем да се подготим за бъдещето и да решим житейските ситуации.

    Когато сме съсредоточени върху днешните задачи напълно, без да мислим за представянето ни утре, ние всъщност най-добре се подготвяме, защото сме отдадени напълно на това, което правим сега. А пълноценният днешен ден е предпоставка за успешен утрешен ден.

    А ако имаме „проблем“, най-добре можем да го решим, когато сме тук и сега, когато се абстрахираме от   мисли за бъдещето и миналото, когато излезем от ситуацията, която се е случила вчера или която очакваме да се случи утре. Именно тогава, когато се абстрахираме от всичко и се съсредоточим в сегашния спокоен момент, тук и сега, решение се появява. Защото само в Настоящето, когато не сме обременени от друго, можем да достигнем до Мъдростта , която носим в себе си. Тогава проблемът вече не е проблем и често се решава от само себе си.

    „Когато сте пълни с проблеми, няма място да навлезе нещо ново, няма място за решение. Затова при всяка възможност създавайте малко място, малко пространство, за да  видите живота зад житейската ситуация.“ Екхарт Толе

    Какъвто и „проблем“ да имаме, каквито и да са обстоятелствата, когато сме тук и сега, винаги имаме избор:

    - когато плащаме за нещо, може да се вайкаме, че сме похарчили много пари, а можем да се наслаждаваме на покупката.

    - когато сме на работа, можем да се оплакваме колко е тъпо и да мрънкаме, а можем се опитаме да направим обстановката по-добра. Всъщност имаме поне 3 избора:

    - Да направим промяна, която ще ни накара да се чувстваме по-добре.

    - Да напуснем.

    - Да ПРИЕМЕМ напълно ситуацията.

    Когато сме в Настоящето и се наслаждаваме на всеки момет, тогава излъчваме положителна енергия и привличаме все повече приятни емоции и хубави моменти. Тогава ВСЕКИ МОМЕНТ Е СПЕЦИАЛЕН.

    „Когато трансформирате дори една преобладаваща негативна мисъл, вие правите сериозни промени във вашата енергия. А докато променяте отвътре, всичко наоколо ще започне да се променя, включително и желанията ви ще се сбъдват. “ Сандра Ан Тейлър

    В Будизма и в Дзен будизма има различни начини за насочване на вниманието към Настоящето. Един от тях са така наречените чаени церемонии, когато просто пият чай, но цялото им внимание е насочно към удоволствието от тази „обикновена“ ежедневна процедура. Те се съсредоточават върху усещанията от всички сетива – аромата на чая, вкуса на всяка глътка, топлината на чашата, тишината… Отдават се на момента напълно. Именно така се усеща радостта, удоволствието от всеки миг и се преоткрива красотата на всичко около нас. Именно тогава усещаш, че:

    Всеки момент е специален и че във всеки момент радостта, спокойствието, щастието е при нас.

    Всичко е тук и сега. Трябва просто да го видим, да отворим сетивата си за него.

    Пробвайте и вие, когато пиете кафе или чай, когато обядвате или си вземате душ да отворите сетивата си и да се насладите на всеки „обикновен“ миг.

    Не е ли всеки миг специален?

    http://sebepoznanie.com/upravlenierealnost/nastoqshteto/




    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2165


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #13 -: Януари 02, 2011, 03:38:43 »

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=UPg9DnMP2D4" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=UPg9DnMP2D4</a>
    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2165


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #14 -: Януари 31, 2011, 01:45:04 »

    Шест медитации на Екхарт Толе

       Тук са представени няколко медитации от Екхарт Толе, които могат да ви помогнат да усетите и задълбочите състоянието Тук и Сега. Други практически упражнения можете да намерите в книгата на Е.Толе „Силата на момента Сега. Практика”.

        Медитация с наблюдаване на дишането
        Препоръчвана продължителност: от 10 до 15 минути.
        Преди да започнете медитация, седнете в удобна за вас поза. Можете да седнете на стол с права облегалка или да се разположите на пода, седнали със скръстени крака на възглавничка, в традиционната поза за медитация.
        И така, седнете удобно с изправен гръб и затворете очи. Насочете вниманието дълбоко във вас и го обърнете към дишането си. Не се опитвайте да правите дишането по-дълбоко, нека да е естествено. Според това, как ще наблюдавате дишането си, вдишванията и издишванията от само себе си ще станат дълбоки и продължителни. Почувствайте, как въздуха влиза и излиза от тялото ви. Почувствайте, как се повдига коремът ви при вдишване и се прибира при издишане. Ако се появят мисли в ума, просто ги забележете, а след това връщате вниманието си към дишането. Ако потокът мисли ви отвлича, в момента, когато ги забележите ще престанат да властват над вас. Просто им позволявате да текат и връщате вниманието към дишането.
        Продължете медитацията още 10-15 минути. След това отворете очи. Постойте на мястото си с отворени очи още няколко минутки.

        Медитация с питие
        За тази медитация е по-добре да се използват безалкохолни напитки.
        Вземете кана с вода или сок или чаша чай или кафе. Обърнете внимание върху това, как се протяга ръката ви към съда, за да го вземе. Докосвайки чашата или каната, се вслушайте в усещанията си. Какво чувствате: горещина, топлина, студ или температура, равна на вашата?
        Вдигнете каната или чашата от масата и я задръжте като наблюдавате усещанията си. Почувствайте теглото на това, което държите. Усещате ли, как работят мускулите ви в пръстите, дланите, ръцете? Може би, сте забелязали, как се стича слюнка в устата ви още преди да докоснете чашата с устни. Как усещате напитката на устните си: гореща, топла, хладна, прохладна, на температурата на тялото? Може би, чувствате гъстотата на напитката? Преди да направите първата глътка, усетете я в устата си. Почувствайте вкуса й. Усетете, как течността се стича по гърлото към стомаха. След това продължете пиенето. Като правите това, внасяте осъзнатост на всяко ваше действие и преживяване, свързано с пиенето. Наслаждавайте се на настоящия момент. Насладете се и на това, което пиете!

        Медитация за вътрешно усещане
        Седнете на стол с изправен гръб или на възглавничка върху пода. Затворете очи. Почувствайте дишането си. Усетете, как въздухът влиза и излиза от тялото ви. Обърнете внимание на физическите си усещания като: напрежение, пристягания, болка, които можем да наречем външно ниво на усещания. Осъзнайте тези преживявания и продължете да ги усещате. Отпуснете тялото и особено тези негови части, където усещате напрежение и напрегнатост. Ако усещате болка, било то физическа или емоционална, обърнете й внимание. Позволете си да преживявате всичко, което усещате. Наблюдавайки и усещайки, може да забележите, че умът се стреми да даде на усещанията названия, налагайки им имената „напрежение” , „свиване”, „болка”, „гняв” или някакво друго название. Умът може да поиска да си спомни старо преживяване или да ви разкаже история за чувствата. Каквото и да е, не следвайте възпоменанията и историите, продължете да следите усещанията си. Без спомените и историите ще ви остане само преживяването.
        Бъдете внимателни, усещайте собственото си дишане и външното ниво на усещания. Сега се опитайте да задълбочите вниманието си до вътрешните преживявания на тялото. Ако не ви се отдаде веднага да почувствате това, започнете с усещанията на собствените си ръце. Протегнете напред ръцете си и обърнете дланите нагоре. Убедете се, че китките ви не докосват нищо. Но, за да не се уморят ръцете, опрете лактите на коленете или на възглавничката. Дръжте очите затворени. Попитайте се „Откъде знам, че имам ръце?”. Позволете на вниманието да се насочи към ръцете. Може да почувствате спазми, топлина, леко охладняване или обратно – сила и енергия. Това е началото на преживяванията на вътрешното тяло. Преживяванията на тази жизнена сила са и вашата връзка с покоя.
        Сега позволете на вниманието си да се движи от китката нагоре: по ръцете, раменете. Почувствате китките, предмишниците и рамената заедно. Сега насочете вниманието си по долните части на тялото: ходилата, подбедрицата и бедрата. Не се вълнувайте, ако не ви се отдаде да почувствате една или друга част на тялото, обърнете внимание върху това, което ви се отдава да усетите. Почувствайте корема и гърба, гърдите. Шията... и главата. Сега се опитайте да усетите изцяло тялото си – като едно енергийно поле. Едно такова ваше преживяване на себе си е на по-високо ниво, отколкото физическото. Продължете да задържате вниманието си върху преживяванията на цялото тяло в течение примерно на пет минути и се наслаждавайте на медитацията!

        Медитация върху осъзнатостта на предметите
        Седнете на стола с изправен гръб или седнете със скръстени крака на възглавничка върху пода. Затворете очи, обърнете внимание на собственото си дишане. Почувствайте, как въздухът влиза и излиза от тялото ви.
        А сега обърнете внимание на някои външни звуци, каквито и да са те: звуци от преминаващи коли, гласове, птича песен и т.н. не ги назовавайте и не ги интерпретирайте. Обърнете внимание на всяка мисъл или образ, които се появяват в ума ви. И отново – не ги назовавайте и не ги интерпретирайте. А сега, отворете очи. Осъзнайте обектите, които виждате около себе си и пред себе си. Позволете на формите, съществуващи в настоящия момент просто да съществуват, без да ги наричате, оценявате или интерпретирате.
        А сега погледнете, ще съумеете ли да осъзнаете собственото си вътрешно пространство, от което се раждат формите на сегашния момент: формите, образуващи дишането ви, външните звуци, образите и другите обекти. Осъзнавайки това пространство, вие започвате да осъзнавате самото осъзнаване. Това сте вие – на най-дълбоко ниво. Задръжте това осъзнаване докато стане комфортно за вас.

        Медитация при сутрешно събуждане
        Толкова много неща не забелязваме в настоящето, защото от момента на събуждането се оказваме изцяло потопени в собствените си мисли, страхове и желания, свързани с предстоящия ден. Опитайте се да направите това просто, кратко упражнение по наблюдение и преживяване на усещанията преди още да сте станали от леглото. Ще се удивите, колко ще промени това деня ви.
        Събуждайки се, не ставайте от леглото веднага, постойте още няколко минути там. Почувствайте дишането си. Концентрирайте се върху усещанията на тялото си. Почувствайте, как чаршафите докосват кожата ви. Какви са на усещане: меки, топли? Почувствайте, как под вашата тежест матракът се огъва. Правете това без да прекъсвате и наблюдението върху собственото си дишане. Ослушайте се за външните звуци: тиктакането на часовника, моторите на минаващите коли, викът на децата, други звуци.
        След това, когато усетите готовност да станете, почувствайте, как тялото ви заема седящо положение. Почувствайте, как тазовите кости потъват при това в матрака. Почувствайте, как се изправя гърба ви. Усетете, как чаршафите престават да докосват кожата ви. Седнете и огледайте предметите наоколо. Обърнете внимание на светлината, идваща от прозореца. Стъпете на пода, усетете грубата или гладка повърхност под краката ви. Когато станете и тръгнете към банята, обърнете внимание на всяка своя стъпка.

        Медитация при ходене
        Традиционните медитации при ходене се извършват при много малка скорост на движение. Но тази медитация се изпълнява на скоростта на ходене, която изисква ситуацията, независимо дали разхождате кучето или вървите към колата си, дали пазарувате или дори бягате, за да не закъснеете за самолета или просто бягате в парка.
        По време на ходенето обърнете внимание на дишането си. След това насочете вниманието върху краката. Почувствайте, как краката стъпват по земята. Първо чувствате, как петата се докосва до земята, след това средната част на ходилото. Усетете, как накрая цялото стъпало се притиска до земята и се отблъсква от нея след това до следващата крачка.
        Обърнете внимание на останалите части на тялото. Има ли някъде притискане, напрежение, болка? Отпуснати ли сте? Можете ли да почувствате тялото си отвътре, вътрешния поток на живота? Забелязвате ли звуците: шумът от коли, гласове, птича песен? Можете ли да почувствате вятъра дали е слаб или силен, духа ли в лицето ви и докосва ли кожата ви? Как духа вятърът – едва го усещате или със силата си насълзява очите ви? Почувствайте температурата на въздуха – топло, горещо или студено. Осъзнайте наличието на вещи и предмети наоколо – дървета, здания, хора, коли, велосипеди. Усетете ароматът на цветята, цъфтящите дървета, приготвяните ястия, газовете от минаващите покрай вас автомобили.
        Ако се загубите в мислите, усетите ли се веднага върнете вниманието си към движението на тялото, дишането и чувствените усещания. Възможно е хиляди пъти да сте минавали по тази улица, но никога истински да не сте я забелязали – какво има на нея, защото никога не сте присъствали изцяло. Сега разходката ви дава възможност да се пробудите за настоящия момент.
        Пожелавам ви ползотворна практика!
        Превод: Анита.

    http://www.tolle.ru/message5-meditations.html
    http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=2931
    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Седмата посока" от Жанет Орфану
    Книги
    Бунтарката 2 2011 Последна<br />публикация Декември 10, 2009, 17:46:37
    от Инил
    Съобщение относно Коронната чакра на планетата « 1 2 »
    Обща тематика
    Spirit 15 3871 Последна<br />публикация Декември 07, 2010, 11:21:43
    от zvezdichka
    Гробницата на Бастет е в Странджа!
    Древни цивилизации
    Аэ съм 1 3820 Последна<br />публикация Юли 08, 2010, 15:35:01
    от Аэ съм
    Пророчествата на Слепия Ембрион...начало...
    Послания
    lessus 12 2302 Последна<br />публикация Декември 11, 2010, 18:58:32
    от lessus
    Защита на тялото по време на сън « 1 2 »
    Моите сънища
    nia.boneva6 16 2255 Последна<br />публикация Април 11, 2011, 13:03:40
    от cristo777
    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Изработка на сайт | Психолог  © Copyright