Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Хиперактивност или двигателно безпокойство  (Прочетена 3734 пъти)
giti
Гост
« -: Юли 13, 2009, 19:47:59 »

 
 
Какво всъщност означава хиперактивност? Защо през последните години непрекъснато се говори за това състояние? Защо толкова много нови деца по целия свят биват диагностицирани като "хиперактивни"? Бих искала да осветя темата за хиперактивността от повече страни и да обясня как бихме могли да се научим да приемаме проблема на тези деца на сериозно и да ги разбираме по-добре.

Както вече споменах, немскоезичното пространство хиперактивността се обозначава най-често с абревиатурата ADSH, което означава синдром на дефицит на вниманието, придружен с хиперактивност. За същото се използва английската абревиатура ADHD. Думата хиперактивност говори сама за себе си, тоест - преголяма активност или двигателно безпокойство. По-малко известен, но въпреки това широко разпространен е пасивният синдром ADSH (ADHA). Тук с "Н" е обозначена не хипер-, а хипоактивността, която по своята същност представлява противоположното явление, тоест - по-ниска активност или двигателна недостатъчност.

В днешно време постоянно се говори и пише за тези болестни състояния, защото се допуска, че ужасяващо голям брой деца са хиперактивни. Това на свой ред дава повод за размисъл, тъй като колкото повече са страдащите, толкова по-голяма е вероятността да не става дума за истински психически дефицит. Така или иначе проблематична остава липсата на единна клинична карти-на. Всеки хиперактивен се отличава със съвсем специфична, индивидуална хиперактивност. Симптомите са подобни, но проявленията при отделните пациенти са различни. Както вече казах, децата, получили тази диагноза през последните години, са невероятно много, а сред тях индиго-то се среща доста често. Типичното хиперактивно дете е предразположено към движение. To непрестанно размахва ръце и крака, работи с мускулите си и не е в състояние да седи мирно. Вечно разказва нещо, говори необикновено много. В училище обича да става от чина си, вкъщи - от масата и въобще при всякакви ситуации - да напуска мястото си. Тича, скача, катери се навсякъде и наложи ли се да спре, не винаги успява. Сякаш постоянно е устремено нанякъде и тласкано от нещо; прелива от излишна, трудно контролируема енергия. При него липсват обичайните двигателни задръжки за сензомоторните импулси.

Хиперактивното дете изстрелва отговора преди още въпросът да е зададен докрай и пръска край себе си безпокойство и раздразнение. Същевременно изразходва толкова много енергия, че от едното гледане можеш да се почувстваш изтощен. Често се държи като подгонено. Трескаво и тревожно е, и неспособно да изпита удоволствие от каквото и да било. Освен че сякаш не се чувства добре в собствената си кожа, то някак не усеща истински тялото си и в резултат на това неминуемо се сблъсква с определени трудности. Мускулите му не могат дълго да изпълняват статични опорни функции и го карат да заема различни нови положения и позиции. Когато се налага да седи по-дълго на едно място, се стресира допълнително и се изнервя.

Хиперактивното дете притежава обаче и множество положителни качества, в повечето случаи е мило, искрено, контактно, разговорливо, съобразително, интуитивно и високоинтелигентно, a понякога и - щедро и великодушно. Но тези добри страни проличават само за кратко, защото прекомерното блуждаене на тялото и мислите му взема превес.

Как да понасяш всичко това с часове? Тук обаче става дума не само за понасяне, но и за възпитание. Една почти невъзможна задача, когато трябва да се грижиш и за другите си деца! Положението на родителите и особено на майката, която прекарва най-дълго време с хиперактивното си дете, е наистина трудно. Понякога причината за проблемите остава неясна, поради което майката започва да се изпълва със съмнения и да изпитва чувство за вина, нерядко подсилвано от неразбирането на средата. Най-важното за нея е първо да повярва, че няма никаква вина. Но тя, разбира се, е онази, която износва детето, проявяващо понякога забележителна активност още по време на бременността. Тя е онази, която се грижи за него, докато е малко и затова е най-силно стъписана.

В реферата си за родителските начинания в подкрепа на хиперактивните деца госпожа Едит Класен, доктор по философия и специалист по клинична психология от Мюнхен, описва положението на майката и на семейството на едно такова дете по следния начин: "Като оставим настрана особеното объркване на майката поради погрешни психоаналитични постановки, тя е онази, която от самото начало страда най-много. Освен че е твърде немирно още докато го носи в корема си, малкото й създава грижи и като пеленаче по отношение на кърмене-то, спането, по-късно - яденето и пр. Тя трябва да се оправя някак си с това, че постоянно плаче и пищи, че си блъска главата в проходилката с определена ритмичност, че не иска да го носят на ръце или да го милват и не й дава мира нито за миг!

В началото най-често и двамата родители се опитват с най-нормални възпитателни мерки да направляват и закрилят детето, чиито странности стават още no-забележими, щом проходи. Скоро се убеждават, че на рожбата им все пак се удава дори още докато пълзи да се измъкне от кошарката, да изпосъбори и изпоразкъса всичко, да им се изплъзне през врати и прозорци, да игнорира всяка опасност и да се окаже долу на уличното платно. Сега изведнъж: всички се вторачват - съседите, учителките в детската градина, роднините и познатите. Те почти без изключение заявяват: вие не се справяте с възпитанието на детето, не внимавате, нямате авторитет пред него; я моето дете да се държеше така...! Заваляват упреци и обвинения - все разрушителни удари по родителското самочувствие. Горките хора се чувстват все по-безпомощни. Изпробвани са всички наказания и награди - безуспешно.

Когато дойде време хиперактивното дете да тръгне на училище, към неговата необузданост се добавя и агресията. To отхвърля всеки авторитет, противи се срещу заповеди и забрани, иска да промени драстично правилата на семейната заедност в своя полза. На масата се държи непоносимо; в колата непрекъснато хленчи; чупи предмети и бие другите деца. Тази на пръв поглед придружена с враждебност агресия в действителност представлява вероятно повишена възбудимост, импулсивност, безпомощност. Факт е, че детето шокира с поведението си навсякъде и по всяко време и не на последно място - в училище. Оттам родителите също получават оплаквания и предупреждения. Но каквото и да предприемат, резултат няма. Тогава започват да се упрекват взаимно. Единият бил прекалено ларж:, другият - прекалено строг. Бащата издава забрана за излизане, но не cи e y дома, за да проконтролира изпълнението. Майката пък се оплаква, че тя единствено трябва да влачи целия товар. Често възникват ситуации, при които детето получава от тях противоречиви послания: "Веднага отиваш да спиш!"/ "Можеш да догледаш филма докрай!" Както и да реагира, то няма да удовлетвори желанието на единия родител, а всъщност би трябвало да обича и да слуша и двамата! На практика тези двусмислени послания са много по-объркващи, отколкото в дадения пример, а въздействието им, разбира се - още по-коварно.

Братчетата и сестричетата на хиперактивното дете не го разбират. Те го мразят, защото е досадно, пречи на всяка игра и занимание, не слуша какво казват мама и татко, никога не разтребва, нищо не довършва докрай. И още - защото очевидно " има само педал за газта, но не и спирачка". To бива изолирано от тях, от другарчетата си по игра, от съучениците си. Освен че се самоизолират, родителите също биват изолирани, тъй като и възрастните не харесват детето им и не одобряват "грешките им при възпитанието му", респективно - избягват да общуват с тях. Заклеймяване и изолация отвън, разногласия вкъщи, пълна безпомощност и безперспективност - цялото това бреме води до развод, тоест - разпад на семейството и, за съжаление, no-често, отколкото ни е известно - до малтретиране на децата."

Изглежда, че хиперактивността се проявява почти винаги в комбинация със синдрома на дефицит на вниманието и се категоризира от повечето терапевти, психолози и лекари по-скоро като смущение. Тя се наблюдава ведно и с други разстройства от рода на синдрома на Турет1, отравяне с олово, легастения и умствена изостаналост. Това, че симптомите й се припокриват донякъде със симптомите на други смущения като, например, депресия, маниакална депресия, страхови състояния или личностни разстройства, затруднява дефинирането на единна, цялостна клинична картина.

Като цяло се твърди, че децата с ADDH имат генетични отклонения, чието по-обстойно изследване в бъдеще е наложително. Възниква обаче въпросът дали обозначенията ADD и ADDH не са безпомощни опити отклоненията от обичайните поведенчески модели на децата просто да се "натикат" в някаква категория, за да се предприеме все пак нещо по отношение на тях. Дали в това ново поколение no-скоро не се извърша някакво естествено, но непонятно за нас генетично-биологично преструктуриране, към което в неразбирането си не знаем как да подходим?

Алън Заметкин от Американския национален институт по психично здраве твърди, че биологичната причина за ADDH започва полека-лека да изплува на повърхността: Още не момеем с точност да кажем каква структура или химическа субстанция се е променила в случая. ADDH e като високата температура -момее да е предизвикана от много неща." В резултат на изследвани-ята си Заметкин е установил, че един от рецепторите за хормона на щитовидната жлеза показва отклонения при 70 до 80 процента от хората с ADDH2.

Сдружението Ювемус" за подпомагане на деца и възрастни с частични проблеми в успеваемостта пише: Според съвременната наука ADDH e вродено нарушение в мозъчната обмяна на веществата. Тъй наречените невротрансмитери или се произвеждат в значително по-малко количество, или твърде бързо се изразходват."

Учените при университета в Торонто са установили връзка между ADDH и три гена, които кодират рецепторите за невротрансмитера допамин. По време на други изследвания са открити отклонения в структурата на мозъка и големината на определени негови части у деца с ADDH. Забелязана е и зависимост между различните дефицити и алергиите спрямо глутен* или сладки храни. Всички тези изследвания обаче са в начален стадий и ще отнемат много време, докато бъдат предоставени конкретни и приемливи за науката доказателства. Ако се констатират физиологични отлики при хиперактивните деца, които, както бе изяснено, се раждат едва от известно време и принадлежат към новото поколение, това ще е знак, че те са в по-напреднала фаза на развитие" от нас.

Междувременно бе доказано, че множество малки индиго имат различен черен дроб от нас, техните "предци". Науката още не е установила с достатъчна точност настъпилите изменения в ДНК, но това неминуемо ще стане. Метаморфозата на черния дроб е наред с всичко останало естествен отговор на храната, реакция на "junk food", тоест - боклуците, които поглъщаме, за да не увреждат те здравето ни (виж Четвърта глава).

Родителите, останали без сили поради историите, в които се заплита детето им вкъщи, в детската градина или в училище, решават понякога съвместно с домашния лекар да му помогнат с определени лекарства. С тях склонното да се разсейва дете би могло по-лесно да се съсредоточи, както и - да постигне хармония със средата си. Така се предотвратява натрупването на напрежение у него.

1 Невро-психиатрично заболяване, чийто характерен симптом са тиковете, например - мултипло-моторните (мускулни спазми) с вокализация. Тиковете са бързи, обикновено внезапни и понякога много силни и резки неволни движения, които могат да възникват винаги по един и същ начин поотделно или на серии - бел. авт.

2 Мнозина учени вече доказаха, че съществуват интересни разлики между хора с ADDH и без ADDH. Статии за проведени голям брой изследвания бяха публикувани в списанието "Scientific American" и в други издания - бел. авт.

Медикаментът, спадащ към тъй наречените психо-фармацевтични продукти, който обикновено се предписва на децата с ADDH, е риталин. Други давани в такива случаи лекарства са дексетрин, цилерт, тофранил, норпрамин, катапрес, прозак, паксил, лувокс, золоф, адерал . Те са твърде комплексни като състав и оказват поголовни странични въздействия. Мненията за риталина и другите лекарства са много разнопосочни и се трансформират едва ли не в движения за и против него. Някои терапевти, лекари, психолози, родители и учители го имат направо за опасен, докато други смятат, че предоставял на децата възможно най-добър шанс (виж Четвърта глава).

Една от крачките по пътя към намирането на решение е разяснението! Най-важното е да се помогне на детето. Но без подкрепата на родителите това е немислимо. Детето се нуждае от разяснение, за да схване как се държи и да успее да промени поведението си.

Хиперактивното има вродена склонност да се движи, то обича и се нуждае от движение. Но нали човек се освобождава от стреса именно по този начин. Когато седим на едно място, организмът ни се зарежда статично. Такъв заряд обаче ни подтиква към активност. На сън това се случва автоматично. Тялото се обръща в леглото от само себе си, без да се събудим и се разтоварва. Малкото дете, което бива заставено да седи мирно, иска да изпълни желанието на майка си, но не знае как да се справи със стреса. To иска да е харесвано и приемано от нея и се страхува да не изгуби любовта й. Така изпада в ужасно раздвоение и за да не натрупа организмът му статично напрежение, се размърдва - започва да си клати крака, да чука с молив по масата и т. н. Това е нещо като предпазен клапан, през който се изпуска парата. Тези незначителни движения предпазват детето от презареждане и му спестяват необходимостта да се изправи. Ние, възрастните, сме се научили да се задържаме на едно място, ако се налага. Едно според нашите представи и навици непрекъснато шаващо или тичащо дете ни идва в повече и ни стресира допълнително.

За да останем здрави, трябва да се освободим от натрупания стрес чрез движение. Когато децата се мъчат противно на природата и потребността си да останат неподвижни, стресът също остава в телата им. Опитът да "го изпуснат" посредством по-леки движения се тълкува от нас като невнимание и липса на концентрация. Отстрани ни се струва, че не са в състояние да мируват и това ни действа изнервящо. Но тази е причината много от тях да се обръщат често или непрекъснато да мърдат насън.

Само, че подобно изпускане на напрежението не е достатъчно, a следващият ден добавя към остатъка ново количество. Тогава, за да "се спасят" от него, малките се ориентират към избягване на ситуациите, които означават стрес. Те започват да се държат така, че да ни накарат да забележим затруднението им. Обикновено на родителите се съобщава, че с детето им става нещо.

Трябва да му се обясни, че е различно, но всъщност - "напълно нормално", както и - че много други деца имат същите трудности. Важно е да се чувства прието и да знае, че останалите са наясно с причината за несъсредоточеността му, а именно - неговата различност, а не мързел или глупост. Щом разбере това, то вече няма да гледа на себе си като на изключение. Просто спешно се нуждае да му се потвърди, "че е наред".

Един от основните проблеми за индигото се съдържа в неотвратимата необходимост винаги да се приспособява към представите на заобикалящите го "нормални", които го смятат за не съвсем нормално. По отношение на себе си то обаче няма такова усещане.

Нека допуснем, че индиговите деца наистина функционират по различен начин и че тяхната ДНК е променена, с нов капацитет. В същото време неоснователно им се приписва синдромът на дефицит на вниманието и биват обявени за несъсредоточени, хиперактивни или хипоактивни.

Повечето хиперактивни биват подложени на основни изследвания по молба на училището, но обикновено не се установяват никакви мозъчни увреждания или други подобни. Често излиза дори, че имат много висока степен на интелигентност, независимо от лошия си успех в училище. Може би наистина сме свидетели на голяма еволюционна промяна, която предстои да бъде изучена в детайли?


Отличителни белези на хиперактивните деца

* Те са в непрекъснато движение, едва успяват да се задържат на едно място, неспокойни са; шарят с крака по пода, с пръсти - по различни предмети; ако седнат, трябва веднага да станат и да хукнат нанякъде.
* Проявяват очебийна разсеяност, слаба способност за концентрация и неспособност да се отдадат за по-дълго на едно и също занимание.
* Те са спонтанни, но им липсва елементът на самоконтрол и самоуправление; откликват на всеки двигателен, реагират на всеки сетивен импулс (например - на прелитащия самолет или на лампата, която светва).
* Реагират незабавно и без да размишляват, като не се съобразяват с каквото и да било.
* Излъчват неспокойствие и раздразнение, пречат на другите и не ги оставят да се доизкажат.
* Нещо сякаш ги подтиква постоянно да говорят.
* Често оставят една работа недовършена и се захващат с друга.

Допълнителни симптоми:
* несръчни, недодялани движения
* слаба връзка с реалността
* ниско самочувствие
* обезсърчение, граничещо с депресия
* способност за бързо отпочиване
* силна потребност от благосклонното отношение на родителите и учителите
* постигнатото често не съответства на високата им интелигентност
* участие във физически опасни действия без мисъл за възможните последствия

Отличителни белези на хипоактивните деца
* Движенията им са забавени и сковани.
* Те са много пасивни, не се впускат в действие, a ca сдържани и плахи.
* Липсват им вътрешни импулси, контактите им са ограничени.
* Обикновено са твърде уморени, за да предприемат каквото и да било.

Съвременният свят се отличава със светкавично разпространение на информацията и с високи скорости. Медиите, интернат и телекомуникационните системи ни предоставят огромен информационен поток. В бъдеще той ще ни създава все по-големи трудности и ще пречи на линеарното ни мислене.

Ние ще бъдем принудени да възприемаме света по-цялостно и съответно -да не мислим линеарно, а "комплексно". По всяка вероятност новите деца са готови по рождение за този род предаване и асимилиране на информацията и само днешното общество - такова, каквото е - ги обременява. Те мислят предимно в образи и лесно боравят с не-линеарни мисловни форми.

Може би вече притежават такива връзки между нервните пътища в мозъка си, които им позволяват да схванат непонятното за нас. Следващите десетилетия ще покажат дали в тяхно лице преживяваме поредния еволюционен количествен скок
Активен
Веселин
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 229


  • Град: Пловдив
  • « Отговор #1 -: Март 23, 2010, 15:04:31 »

    Има и едно друго лекарство освен риталина, за което искам да предупредя, тъй като като малък съм преживял страничните ефекти от него (а и знам, че в България все още се предписва). Помня, че се казваше Галоперидол. Още от малък бяха забелязали у мен признаците на хиперактивност и тъй като майка ми (а и докторите също) не бяха запознати много добре с причините, бяха решили, че това е някакво нервно разстройство в резултат на напрегнатата обстановка вкъщи. Когато тръгнах на училище, класната муи ръководителка също беше забелязала, че не внимавам в час, непрекъснато се въртя, шавам, лесно се разконцентрирам, въпреки че знаех доста неща от съучениците си и беше казала на майка ми. Тя ме води на разни невролози, които ми предписваха разни успокоителни. Най-гадното беве в 4 клас, тогава ме заведе при някакъв известен доцент невролог в Пловдив, който ми предписа това лекарство Галоперидол. Помня, че още първия ден, когато ми го дадоха, се появиха странични ефекти. Тогава бях отишъл с брат ми на библиотеката и тъкмо вече се връщахме от там и минавахме през една полянка, когато усетих, че нещо ми схваща врата и сякаш някаква сила притискаше главата ми назад и малко настрани. Не знам как се случи, че майка ми тогава се зададе точно срещу нас, че ми помогна  да се прибера и извика Бърза помощ. Впоследтствие се оказа, че това е било е страничен ефект от лекарството. Оказа се, че доцентът е бил запознат със страничните действия на лекарството, обаче нарочно не е предупредил тъй като се е надявал, че при мен няма да се получи такова нещо. Тогава намалиха дозата, но помня, че пак ми се случи същото нещо след няколко седмици. И накрая майка ми реши да спре да ми дава лекарството и да прекрати лечението. А според докторът е това лекарство е трябвало значително да ми помогне да не бъда толкова хиперактивен, да не се разконцентрирвам, да се "успокоя", и прочее. Не знам сега какво е положението с докторите в България и доколко са запознати с лечението на такива болести, но не вярвам много да се е променило. За съжаление съвременната медицина се стреми само да подтиска симптомите (нали такава е световната лекарствена политика), без да се търсят и отстраняват истинските симптоми на болестите (когато е нужно това).
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #2 -: Юли 07, 2010, 15:43:53 »

    Аз понякога съм хиперактивна, друг път стоя на едно място неподвижна, докато гледам празното пространство в някоя точка...

    А че съм разсеяна, то си е истина Усмивчица Внимавам, когато научавам нещо интересно и попивам като гъба информацията, а когато в училище се опитват да ни научат на разни безполезности... минава ми през едното ухо, през другото излиза... Ухилен
    Активен
    Ева
    Водно конче :)
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 37


    « Отговор #3 -: Юли 07, 2010, 18:24:42 »

    Като малка съм имала симптомите. Сега главно се проявява този с многото и непрекъснато говорене.
    Активен

    It is so me ..
    Mistic_Aqua
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 117


    « Отговор #4 -: Май 05, 2013, 19:19:01 »

    Толкова съм хиперактивна ,че на едно кафе не мога да седна като ,,хората,, без да съм разсеяна  и постоянно въртяща се на 54534 посоки...накрая мъката се увенчава с паническо разтройство ,че ще се разкрещя като луда,ако не се махна на момента.В нас съм по ок ,но като имаме гости обикалям всичките стаи легна ,чета,ям ,пуша,говоря,после пак като мотор съм ...по ,,нормалните,, ми приятелки сигурно голямо търпение трябва да имат ,за да ги вдигам като войници от където са се настанили.Ох...много съм уморена от начините на общуване ..предпочитам да легна на някоя полянка и да си мълча с някой и от време на време да разменим по някоя реплика ,думичка.. да се разбираме с малко .Имам чувството ,че се напъвам да говоря и да слушам какво ми говорят и се изисква много от енергията ми за това...
    Активен

    През вечността ...принадлежа ...
    еос
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 184


    « Отговор #5 -: Май 05, 2013, 23:06:27 »

    Препоръчва се йога при хиперактивност.
    Случаите са най-различни и обикновено са породени от неправилна циркулация на жизнената енергия в тялото.
    Активен

    entire ocean in a drop
    Mistic_Aqua
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 117


    « Отговор #6 -: Май 06, 2013, 02:47:47 »

    Влива ми се много енергия братче цял ден трябва да съм в асани  Ухилен
    Активен

    През вечността ...принадлежа ...
    Житара
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 417

    « Отговор #7 -: Май 06, 2013, 13:05:39 »

    При мен утихна наскоро, като и сън не ме ловеше...
    Няма денем, няма нощем. Така докато се изморя от
    себе си, сън няма и точка.
    Подходяща съм за строежи на небостъргачи, особено
    ако изпълнителя изостава със срока Плезещ се - това може да
    бъде в новото ти СВ-и...

    Все още нямам твърдо мнение за причините Мистик,
    но не се иска много усилия за да укротиш бурята,
    особено ако си сама и в къщи или на спокойно място,
    като на поляната, апък ако си и с човек с който можете
    да си мълчите по всички теми... еми ценя няма, блазе ти!
    Всичко си е около теб, ползвай се, че и
    добър помощник си имаш:)))))

    От друга страна вместо да се опитваш да подтискаш тоя пик,
    можеш да го ползваш за да сътвориш нещо приятно и трайно
    да кажем, което изисква повече енергия от обикновено, само
    му дай направление и фокус. При мен върши чудесна работа.








    Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    Mistic_Aqua
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 117


    « Отговор #8 -: Май 07, 2013, 03:15:58 »

    Ще я видим тая работа със сградите Пламене Намигване Творя си днес не съм спряла да работя и хем съм уморена ,а пък едно сякаш се издигам над това и си работя по бързо и от преди.Хубаво е да усещаш силата.За кафетата може би не са вече моето място ,не знам на тия места какво се събира толкова ,че да не го понасям ....иде ми да крещя ...
    Активен

    През вечността ...принадлежа ...
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #9 -: Май 09, 2013, 06:52:04 »

    Аз от малка страдам от безсъние, което в моя случай означава спя 4 часа -ставам, спя пак 4 часа има няма ставам, има и дни в които не спя изобщо..усещам изтощението, но това не ме кара да си легна, не мога да спра да стоя будна, но моите проблеми далеч не са това, проблема идва от последствията - мнението на околните и отговорността към ежедневието.Един подобен "неорганизиран" режим на живот води до непрестанни проблеми с останалите и техните убеждения: "Мързелив си, нищо не правиш, като хората.", "Как може да не си легнеш - това не е нормално." или да не говоря, че ми е супер трудно да се вмъкна в режим на работно време....училище....или нещо подобно.Хората странят от мен, защото често имам прекалено различна гледна точка, казват ми, че говоря небивалици без да си правят труда да разберът, че мисля с асоциации, заради асоциацията често ми се получава нова тема съвсем далеч от основната и ако не можеш да ми проследиш добре и бързо мисълта се получава чуденка- "това сега от къде дойде!". "Какво общо има?!".На всеки един трябва бавно и спокойно да обясниш как точно си стигнал до последните заключителни думи...Напрягащо е и според мен води до нежелание за общуване.Другото което искам да коментирам е моето дете...Невероятна щука е  просто не застава никога - освен като спи.Често ни се случва да се събудим заедно към 3-4 през ноща и да си играем на "буба лази" Усмивчица
    Той отказва категорично да ходи на гърне, и да не рисува по чаршафите, често го наказвам, като знам, че няма смисъл, но го правя заради дядо му, който не разбира подобно поведение и все ме упреква, че не го гледам както трябва!После се налага да обясня и на малкия защо се държа гадно с него...Добре, че поне той ме разбира!
    Понякога си мисля, ако не беше синът ми щях да съм много самотна и сигурно вече побъркана от прекалено многото граници и поставени норми в това общество, но сега виждам, че не съм само аз.Успокояващо е  Усмивчица
    Все като го гледам си мисля неволно как един нов свят се задава, идва с огромна скорост и все повече съжалявам, че много хора не разбират този свят, той е толкова свободен и добър.Нямам търпение..
    Много ми е мъчно за тези хора, които не разбират..много и наистина страдам и го изживявам всеки път, не си позволявам да мисля за това, защото е непоносимо..Все едно нещо в теб умира.А когато си позволя понякога да мисля за света винаги плача с глас...Изглеждам доста откачена отстрани, сигурна съм в това!
    Активен
    Ru Alfa
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 315


    « Отговор #10 -: Май 10, 2013, 14:59:27 »

    Хората все ми се чудят откъде имам толкова енергия като не ям и не пия нищо по цял ден( е за тях е нищо, не и за мен) освен вода, ябълки, моркови и мюсли с кисело мляко, иначе вечер хапвам основните храни. Как съм живеела, на фотосинтеза ли карам и такива разни, за тях е странно за мен си е напълно нормално Усмивчица.
    За общуването, то на мен винаги ми е било трудно, първо заради различната гледна точка, която ти отбеляза, второ, че въобще да говоря с думи, и да се опитвам да си изразя мнението така, че да ме разберат, ми действа уморително, изнервящо и много натоварващо. Ще ми се в такива моменти вече да се общува телепатично. Голям съм мързел явно.
    Виждам как някои хора са се вкопчили в толкова безмислени, поне за мен неща. Защо е тая алчност за пари, завист и омраза, не мога да проумея. За какво е всичко това, в крайна сметка всички ще завършим живота си един ден.  Всичко това много ме натъжава.
    И никой не може да разбере защо съм такава, защо не ме радва нищо материално. Но аз се чувствам свободна в действията си и неограничена в мислите си. Системата може да прави опити да ни налага някакви рамки, но душата ми винаги ще бъде свободна.
    А децата те са радост и надежда за нас. Доказателството, че наистина идва нов свят. И дори няма нужда да говорят. Някои от тях, достатъчно е само да погледнеш в очите им, и потъваш в безкрая. Сякаш носят със себе си всички знания и мъдрост на Вселената.
    Активен
    meander
    Каквото дадеш това ти се връща.
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 381


    « Отговор #11 -: Май 11, 2013, 16:08:34 »

    Струва ми се че "хиперактивността" идва от неоползотворена енергия.Потенето е най добрия вариант,но не с фитнес ,и т.н. а с работа от която има файда.Така ще балансирате енергията.Работата бива два вида ,мъжка и женска,а децата да си изтърчават манджичката.Това са лякове от едно време.Аз така съм "лекуван" от малък,първо работа и после айдеееееее на играта.
    Живи и здрави.
    Активен

    Мечтите ни помагат да намерим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.
    Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
    Мухата влиза само в отворена уста!!!
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Хиперактивност « 1 2 »
    Здрав дух здраво тяло
    Sohammer 18 2468 Последна<br />публикация Октомври 17, 2012, 16:51:20
    от ДИВА

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright