Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 2 [3] 4 5   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят - Р. Щайнер  (Прочетена 5914 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #30 -: Ноември 02, 2011, 14:18:06 »


    Трета лекция, Дюселдорф, 13 април 1909, преди обед


    Съдържание:


    Следващото планетарно въплъщение на нашата Земя.
    Земята и пробуждането на човешкия Аз.
    Еволюцията на Стария Сатурн: вътрешна и външна топлина.
    Обективиране на част от топлинния елемент чрез Духовете на Личността.
    Космическата роля на Престолите.
    Архангелите и как те постигат своята "човешка" степен на Старото Слънце.




    Вероятно в края на вчерашната лекция у мнозина от Вас са възникнали редица въпроси, свързани с така наречената най-нисша степен от духовните Йерархии. И това е напълно естествено, понеже тези неща звучат твърде съмнително за мисленето и представите на нашите съвременници. В хода на лекционния цикъл ще бъде хвърлена светлина и върху други области, обаче нека още днес да изтъкна нещо, за да имате ясен поглед относно душевното състояние, което е необходимо за разглеждането на подобни теми.   

    Всеки от Вас би могъл, примерно, да постави въпрос:

    Добре, ако действително се замислим върху естеството на камъка и по този начин освобождаваме омагьосаните в него елементарни Същества, какво остава в камъка, след като те се издигнат нагоре в духовния свят?

    А какво става с другите елементарни Същества, които идват на тяхно място? 


    Р. Щайнер
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #31 -: Ноември 02, 2011, 14:25:29 »


    Както казах, в тези лекции ще се опитам да отговоря на ред въпроси,  обаче на първо място трябва да подчертая следното:
    засега човекът изобщо не е в състояние да схване помощта, която той получава от Земята.
    Защото всичко на Земята е обгърнато от илюзии, от Майя, и в нашите мисли нещата изглеждат съвсем различни от това, което те представляват в действителност.

    Обаче не фактите са виновни, че ред въпроси остават без никакъв отговор.
    Много често самите въпроси са грешно поставени, и едва след време ние ще се научим да ги поставяме както трябва.

    Съвсем различно изглеждат нещата, ако сме успели да вдигнем булото на Майя.
    На Земята всички неща са вплетени едно в друго и поради тази причина човешкото мислене непрекъснато е застрашено от грешки и объркване.
    Тези грешки са сравнително по-малки, ако ние съумеем да се пренесем в древните епохи.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #32 -: Ноември 03, 2011, 11:02:00 »


    Точно както човекът преминава от едно въплъщение в друго въплъщение, от една метаморфоза в друга метаморфоза, така и всички Същества от Вселената, от най-малкото до най-голямото, дори едно такова същество, каквото е нашата Земя, следователно, едно планетарно Същество, преминава през поредица от последователни въплъщения.

    Нашата Земя далеч не винаги е съществувала в сегашния си вид; ние знаем, че тя е била предшествувана от едно друго планетарно въплъщение. В нашите антропософски кръгове често сме обсъждали, че както в сегашната си инкарнация човекът е превъплъщение на един минал живот, така и Земята е превъплъщение на една древна планета, която е съществувала преди нея. Ние наричаме тази предшествуваща планета с името Старата Луна, без да имаме предвид днешната Луна, която е само един малък остатък от Старата Луна; Старата Луна е предишната планетарна инкарнация на нашата Земя; някога тя наистина е съществувала, после е навлязла в един период на чисто духовен живот, който обикновено наричаме Пралайя.

    На свой ред Старата Луна също е била предшествувана от една още по-древна планетарна инкарнация - Cтapoтo Слънце.

    А това Старо Слънце, следователно, не днешното Слънце, е превъплъщение на последната планета, която можем да видим в миналото: Стария Сатурн.

    И така ние имаме четири последователни въплъщения: Сатурн, Слънце, Луна, Земя.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #33 -: Ноември 12, 2011, 18:49:12 »


    Ние често сме споменавали и друго: че всяко планетарно състояние има своята строго определена задача. И каква е задачата на нашата Земя?

    Задачата на нашата Земя е направи възможно съществуването на човека, или поне на това което днес наричаме с името "човек".

    Всички планетни качества Земята са замислени така, че благодарение на тях той да се превърне в едно Азово същество (*).
    Естествено, човекът беше налице и в предишните планетарни състояния, но тогава тяхната задача беше съвсем друга.

    Следователно, човешкото същество става "човек" в сегашния смисъл на тази дума, едва на Земята.

    А на предишните планетарни състояния, "човеци" станаха други Същества, които днес се намират на много по-висока степен от еволюцията.


    Може би ще си спомните, че в моята книга Християнството като мистичен факт аз споменавам следното: един египетски мъдрец споделя с гърка Солон една забележителна истина от древните Мистерии, а именно важната истина, че някога Боговете са били човеци.
    Да, това беше една от онези мистерийни истини, до които окултният ученик беше допускан още през древността:

    Боговете,  които днес стоят високо горе в духовните висини, не са били винаги Богове, а някога са били и "човеци", т.е. минали са и през човешката степен на еволюцията.

    Естествено, от тази мистерийна истина окултните ученици извлякоха следното логическо продължение: а именно, че един ден и човеците ще станат Богове.

    И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да стане Бог, той трябва да е достатъчно узрял за това; а ако в определен момент си въобрази че открива Бога в себе си, преди да е достатъчно узрял, той се превръща не в Бог,  а в обикновен глупак. 

    Следователно, пред човека се откриват два пътя: или да изчака в пълно търпение своето "обожествяване", както се изразява Дионисий Арeопагита, или предварително да си въобрази, че вече е станал Бог. Единият път действително води към света на Боговете; другият път води към безумието и лудостта.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #34 -: Ноември 12, 2011, 18:51:37 »

    (*) Още в първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: 

    Физическо тяло - неживо, веществено, "минерално"
    Етерно тяло - или "жизнено тяло", "растително"
    Астрално тяло - лежи в основата на сетивната организация и чувствата, "животинско"
    Азова организация - лежи в основата на индивидуалните, духовни "човешки" качества

    Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо:

    1. Нервно-сетивната система - носител на мисленето.   
    2. Ритмична система - носител на чувствата.   
    3. Системата "веществообмен-крайници" - носител на волята.   

    По този начин за пръв път в историята на човечеството става възможно действителното обхващане на съотношението между "тяло" и душа". Неизмеримото значение на това откритие ще бъде разбрано едва в бъдеще, когато на "троично устройство" ще се гледа като на единствено възможната основа за съществуването на анатомията, физиологията и психологията.   

    Идеята за троичното устройство на социалния организъм е също толкова новаторска и по същество тя отхвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвместен човешки живот. Държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чието смесване винаги ще води до един или друг вид деформация.   

    1. Силите на икономическия живот: Братството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на икономиката.   
    2. Силите на духовния живот: Свободата може и трябва да се осъществява единствено тук в областта на духовния живот.   
    3. Силите на правовия живот: Равенството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на правовия живот.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #35 -: Ноември 19, 2011, 13:01:12 »


    Ние сме склонни да виждаме известна обърканост и недоразумения в начина, по който се изразяват древните, именно защото вече не можем да различаваме отделните категории божествено-духовни Същества.

    Когато говореше за Боговете, египетския мъдрец нямаше предвид само една категория Богове, а цяла поредица от божествено-духовни Същества. Дионисий Ареопагита, както и източните мъдреци винаги са говорели не за едно, а за много Божества. Дали говорим за Ангели, или за Дхиан-Хонас (*), е все едно, защото онези, които познават мировата Мъдрост, знаят, че това са само различни имена на едно и също нещо.   

    Невидимите Същества, които стоят непосредствено над човека, или с други думи, са издигнати с една степен над човека, християнският езотеризъм нарича Ангели или Вестители, т.е. Вестители на божествено-духовния свят.   

    Онези Същества, които стоят една степен над Ангелите, или две степени над човека, се наричат Архангели, Архангелои или Духове на Огъня.

    Онези Същества, които в случай че минават през етапите на своето нормално развитие, и стоят една степен над Архангелите, се наричат Архаи, или Духове на Личността.

    Р. Щайнер


    (*) (санскритски) -  теософско название на Духовете на планетите
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #36 -: Ноември 20, 2011, 15:27:20 »



    И така, засега ние разглеждаме тези три категории Същества, които стоят на три различни степени над човешкото царство. Всичките вече са минали през своята "човешка" степен. Съществата, които днес наричаме Ангели - ако разглеждаме нещата според хронологията на Космоса - са минали през своята “човешка" степен сравнително скоро, те бяха "човеци" на Старата Луна
    (предишното, третото въплъщение на Земята); както Вие можете да крачите по Земята поради специфичните условия, които тя Ви предлага, така и Ангелите, минавайки през своята "човешка степен" можеха да обитават именно Старата Луна.

    Архангелите постигнаха своята "човешка" степен на Старото Слънце,
    (второто въплъщение на Земята) а Архаите или Духовете на Личността сториха това на Стария Сатурн (първото въплъщение на Земята).

    Следователно, тези Същества постепенно се отделиха от човешкото царство и днес те изпълняват своите задачи в по-висшите духовни Йерархии. И така, ако се опитаме да изброим - разбира се, в духовен смисъл - тези еволюционни степени, би трябвало да кажем:

    В условията на Земята видими са минералното царство, растителното царство, животинското царство и човешкото царство,
    а после ние се издигаме в невидимия свят, където са царствата на Ангелите, на Архангелите, или Духовете на Огъня, и на Архаите, или Духовете на Личността.
    И докато всички тези Същества напредваха в своето развитие и се издигаха, така да се каже, от "човеци" в Богове, или във Вестители на Боговете, докато те напредваха в чисто духовните измерения на съществуванието, променяха се и планетите, на които и заради които те живееха.


    Р. Щайнер
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #37 -: Януари 29, 2012, 15:56:36 »


    Ако например се обърнем назад към Стария Сатурн, където Архаите постигнаха своята "човешка" степен, ние ще установим, че планетарните условия там бяха твърде различни от тези на нашата Земя.   

    Вчера ние посочихме, че на нашата Земя различаваме четири елемента: земя, вода, въздух, огън или топлина. За първите три от тях на Стария Сатурн изобщо не можеше да става дума. От тези четири елемента на Стария Сатурн съществуваше само огънят, или топлината.

    Днешният материалистично образован философ ще каже: Добре, обаче топлината може да се прояви само външно, топли могат да бъдат твърдите тела, водата; но топлината не може да съществува сама по себе си. Точно това вярва материалистично образованият философ, обаче то изобщо не отговаря на истината.   

    Ако Вие бихте могли да наблюдавате Стария Сатурн с помощта на днешните сетива, какво щяхте да установите? Нека да предположим - естествено, това е само една хипотеза - че Вие бихте могли да прелетите обратно през мировото пространство и да попаднете на Стария Сатурн. Там, където се намираше Старият Сатурн, Вие не бихте видели нищо; там Вие бихте усетили само едно: топлина!

    Да, ако бихте могли да прелетите през Стария Сатурн, Вие щяхте да получите усещането, че прелитате през една разпалена пещ. Там не бихте могли да доловите никакъв полъх от вятъра, нито бихте могли, примерно, да плувате, защото на Стария Сатурн въздухът и водата все още не съществуваха. Там Вашите ръце не биха могли да докоснат нищо; цялата Сатурнова сфера беше проникната само от топлина. Следователно, Старият Сатурн се състоеше само от елемента на топлината, или огъня.

    И така, първата метаморфоза на нашата Земя започна под формата на една планета, съставена от топлина. Ето защо Вие се досещате колко прав е Хераклит когато казваше:

    Всичко е възникнало от огъня!

    Да, естествено! Защото Земята е само едно превъплъщение на Стария Сатурн и всичко на Земята е родено от огъня на Стария Сатурн. Хераклит беше запознат с тази истина в Мистериите. Като потвърждение на този факт може да послужи и обстоятелството, че Хераклит посвещава книгата, в която описва тази истина, на богинята от Ефес, и я полага върху нейния олтар. (*)

    Това означава само едно: Хераклит напълно е съзнавал, че дължи тази истина на Ефеските Мистерии, където учението за Сатурн, или първичния огън, все още е било проповядвано в неговия чист вид.

    Вие се досещате, че тези Същества, които наричаме Архаи или Духове на Личността, са постигнали своята "човешка" степен при съвсем други условия, отколкото са тези на сегашната Земя. В своето тяло, в своята костна и кръвна система днешният човек може да възприеме твърдия, течния и въздушния елемент. Сатурновите "човеци", или Духовете на Личността, трябваше да изграждат телата си само от топлина, от огън. И те правеха точно това: на Стария Сатурн Духовете на Личността имаха огнени тела. Техните тела се състояха само от топлина.


    Р. Щайнер


    ----------------------


    (*) Артемида (лат.: Диана), дъщеря на Зевс и Лето, сестра-близначка на Аполон, богиня на лова, Луната, светлината и нощните вълшебства. За връзката между Ефеските Мистерии, Логоса и Евангелието на Йоан, чиито първи глави са написани в Ефес, Рудолф Щайнер говори на 2  Декември 1923 в цикъла "Mysteri endestaltungen" (Събр. Съч. № 232). За Ефеските Мистерии става дума и в лекцията от 22 Април 1924 в цикъла "Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството"(Събр. Съч. № 233а). 

    Богинята от Ефес е почитана и в днешните български земи. Нейно светилище (заедно с релеф) е разкрито край с.Обединение, Великотърновско. На други два релефа от Врачанско и Санданско, както и на две мозайки от римска вила край Ивайловград са изобразени от мита за ловеца Актеон, превърнат от Артемида в елен и разкъсан от собствените си кучета.  Друго светилище на Артемида е разкрито в античния град Петра, развалини от който се намират в землището на с. Мулетарово, Благоевградско.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #38 -: Януари 30, 2012, 14:29:20 »


    Вчера аз споменах пред Вас, че топлината, така да се каже, има две страни. От една страна тя може да бъде вътрешно възприемана като вътрешна топлина; ние чувствуваме себе си топли или студени, без да се налага да докосваме някакъв предмет от външния свят; обаче ние можем да усетим топлината също и външно, когато докосваме някакъв топъл предмет. Особеното в еволюцията на Стария Сатурн е, че в началото на планетарното развитие топлината беше вътрешна, а в края тя стана все по-външна и все по-възприемаема.

    Следователно, ако бихте могли да предприемете едно пътуване през първите етапи от развитието на Стария Сатурн, тогава,  навлизайки в Сатурновото пространство, Вие нямаше да получите никакво външно усещане за топлина, обаче вътрешно Вие щяхте да кажете:

    О,  каква приятна топлина цари тук!

    Да, ако бихте извършили това пътуване през първите етапи от развитието на Стария Сатурн, Вие щяхте да получите едно усещане, което може да бъде сравнено само с това, което днес изживяваме като душевна топлина.   

    Вие бихте могли да получите още по-ясна представа за съотношенията на Стария Сатурн, ако размислите върху следното. Вие добре знаете, че съществува определена разлика, ако наблюдавате, примерно, една червена и една синя повърхност. Ако се изправите пред червения цвят, Вие си казвате: този цвят поражда у мен някакво топло чувство; ако се изправите пред синия цвят, Вие имате чувството за студ. 

    Замислете се върху тези чувства, които биха се породили в човешката душа при вида на червения цвят - какъвто тогава, естествено, не е имало - и се опитайте да усетите аналогичното чувство, пробудено обаче не от червения цвят, а от една приятна топлина. В края на Сатурновата епоха Вие бихте имали не само това вътрешно приятно усещане, а и усещането за една топлина, идваща отвън. Сякаш вътрешната топлина неусетно се е превърнала във външно възприемаема топлина.

    Този е пътят на Сатурновото развитие: от една вътрешна, душевна топлина към една външно възприемаема топлина, към нещо, което наричаме външна топлина или огън. Както малкото дете израства и след всевъзможни перипетии се превръща в зрял човек, така и на Стария Сатурн израстват Духовете на Личността. Първоначално те се чувствуваха вътрешно топли, така да се каже, уютно топли, а после започнаха да чувствуват тази топлина като нещо, което се проявява външно; сякаш топлината беше намерила своето тяло.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #39 -: Февруари 01, 2012, 17:22:14 »


    И какво се получава всъщност сега? Ако искате да извикате пред душевния си поглед отговора на този въпрос, трябва да си представите следното:

    Първоначално ние имаме едно вътрешно затопляне на Сатурновото кълбо; после Духовете на Личността получават първата възможност за въплъщаване. Докато те се въплъщават, образува се и външната топлина. И ако бихте предприели едно пътуване в по-късните етапи на Сатурновото развитие, Вие щяхте да правите ясна разлика между топлите и студени места в Сатурновото тяло.

    Ако можехте схематично да нарисувате отделните топлинни тела, Вие щяхте да получите приблизително следната скица: 

    http://www.scribd.com/doc/35916386

    Цялата Сатурнова повърхност беше покрита с едни вид "яйца от топлина". Погледнат отвън, Сатурн би наподобявал на един къпинов плод.

    Какво представляваха тези "яйца от топлина"? Не друго, а телата, с които разполагаха Духовете на Личността, и тъкмо чрез вътрешната си топлина тези Духове на Личността пораждаха външната топлина на Стария Сатурн.

    Бихме могли да се изразим и така: Носейки се над топлината, Духовете, като един вид квачки, мътеха първите огнени тела. В мировото пространство бяха измътени първите огнени тела. Или, ако бихме могли да си послужим с този израз, външните "яйца от топлина" претърпяха един вид коагулация в мировото пространство под въздействието на идващия отвътре огън.

    Следователно, на Стария Сатурн Духовете на Личността, Архаите, или както още ги наричаме, Азурас,  се въплътиха в тези огнени тела. Старият Сатурн беше изграден само от огън.   

    В определен момент от Сатурновото развитие Духовете на Личността получиха възможност отново да превръщат външната топлина във вътрешна. Този процес не беше ясно очертан, той беше по-скоро вътрешно подвижен. Всъщност Духовете на Личността непрекъснато пораждаха тези "яйца от топлина" и отново ги разтваряха в общата топлинна маса на Стария Сатурн.

    Сега Вие бихте могли да си представите този процес още по-нагледно. Нека да предположим, че след като сме пътували из Сатурн, ние забелязваме как в определени Сатурнови епохи просто липсва каквато и да е външно възприемаема топлина, а е налице само вътрешната, приятна, уютна топлина; като после отново са появяват "яйцата от топлина".

    В този случай Вие бихте могли да говорите за един вид дишане от страна на целия Сатурн, и по-скоро за едно вдишване и издишване на огън. Вие бихте добавили и друго:

    Да, някога аз съм бил вътре в този Стар Сатурн, когато цялата външна топлина се е сгъстявала, изчезвала, превръщайки се във вътрешна душевна топлина. И ето, сега Сатурн вдишва топлината.

    А друг път Вие бихте заварили на Сатурн обратното: множество "яйца от топлина", и тогава бихте казали: Ето, сега Сатурн издишва своята вътрешна топлина и тя се превръща във външен огън.


    Р. Щайнер
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #40 -: Февруари 02, 2012, 11:51:02 »


    Виждате ли, древните Риши съзнателно пораждаха тази представа у своите ученици. Те ги пренасяха - така да се каже - по духовен път назад към Стария Сатурн и им позволяваха да усетят как една цяла планета участвува в един процес, който прилича на днешното вдишване и издишване. Те предизвикваха у тях следната представа:

    Огънят поема навън и се превръща в безброй топлинни тела, после той поема навътре, бива всмукнат и се превръща в Азовата субстанция на Архаите, Духовете на Личността. Ето защо те сравняваха живота на тази планета с един вид вдишване и издишване, само че на Стария Сатурн вдишвана и издишвана беше само топлината. Въздухът все още не съществуваше.

    Нека да предположим, че би се случило следното: че всички Духове на Личността, обитаващи Стария Сатурн, винаги биха вдишвали и издишвали топлина. Тогава те биха минали по нормалния път на своето развитие, и последиците биха били тези, че след известно време всичко щеше отново да се превърне във вътрешна топлина, и Сатурн - като външна огнена планета - просто би изчезнал, отново би се разтворил в духовния свят.

    Ето какво би могло да се получи! И тогава ние никога не бихме минали през следващите планетарни състояния на Старото Слънце, Старата Луна и Земята, понеже всичко би се превърнало във вътрешна топлина, за да се разтвори накрая без остатък в духовния свят.  

    Обаче нещата не се развиха така. Някои от Духовете на Личността предпочетоха да поемат само една част от издишаната топлина, така че много от "топлинните яйца" вече не потъваха в дълбините на Стария Сатурн, а оставаха на повърхността. Така постепенно на Стария Сатурн възникна една двойнственост: вътрешната топлина и редом с нея - външната топлина, въплътена в Сатурновите яйца. Духовете на Личността, така да се каже, предоставиха част от издишаната топлина на самата нея. Защо те постъпиха по този начин?

    Те трябваше да постъпят по този начин; иначе те не биха могли да станат "човеци" в условията на Стария Сатурн.  

    Защото какво означава да си  "човек"?


    Означава да се издигнеш до съзнанието за своя Аз.


    И Вие не можете това, ако не сте в състояние да се разграничите - като Аз - от външния свят. Букетът от цветя е там, аз съм тук; аз се разграничавам - като Аз - от обекта.


    И Духовете на Личността непрекъснато биха разпръсквали своя Аз, ако не бяха оставили "вън" нещо, което да им оказва известно съпротивление: Сега това нещо е "вън", и аз разграничавам себе си от обективирания топлинен елемент.

    Духовете на Личността се издигнаха до съзнанието за своя Аз, до своето себесъзнание, благодарение на това, че те изтласкаха част от Сатурновите Същества до степента на едно чисто външно топлинно съществувание. Те си казваха: Аз трябва да отделя нещо от себе си и да го оставя встрани от себе си, за да се различавам от него, за да се пробудя за моето Азово съзнание.

    Следователно, те създадоха едно царство редом със самите тях, и в негово лице те имаха отражението на самите себе си. По този начин обаче, след като, така да се каже, животът на Стария Сатурн беше привършил,  Духовете на Личността просто не бяха в състояние да допуснат изчезването на Стария Сатурн. Той би изчезнал, само ако те биха вдишали цялата топлина; но те вече не бяха в състояние да вдишат всичко онова,  което бяха изнесли извън себе си. Те трябваше да предоставят онова поле, което им позволи да се издигнат до самосъзнанието, на самото него.  



    Р. Щайнер
    « Последна редакция: Февруари 02, 2012, 12:47:18 от Ich » Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #41 -: Февруари 05, 2012, 01:41:29 »


    Състоянието Пралайя
    (период на липса на активност във Вселената, Космическа нощ) никога не би могло да възникне на Стария Сатурн, ако това зависеше само от Духовете на Личността. За тази цел трябваше да се намесят по-висши Същества; те трябваше, така да се каже, отново да разтворят всичко, създадено до този момент, за да настъпи междинното състояние, Пралайя. Да, по-висши Същества, чието име сега само споменаваме, Престолите, трябваше да се намесят и да разтворят, да заличат всичко.  

    И така,  когато животът на Стария Сатурн се приближи до своя край, се разиграха следните събития:

    Духовете на Личността бяха постигнали своето себесъзнание и отново погълнаха в себе си част от топлината; укрепвайки своето самосъзнание, те отделиха от себе си едно по-нисше царство. Сега се намеси царството на Престолите, които разтвориха, заличиха всичко, и Старият Сатурн потъна в един вид планетарна нощ.  

    Но след нея настъпи планетарното утро. Всичко онова, което някога съществуваше като "Стария Сатурн", трябваше отново да се пробуди, и това стана по силата на определени закони, с които ние ще се запознаем по-късно. Ако поради вдишването на цялата топлина Старият Сатурн би изчезнал, цялото Сатурново съществувание щеше да продължи в духовния свят. В този случай нямаше да настъпи никакво пробуждане. Наистина, за известно време Престолите успяха да разтворят онези "яйца от топлина", които бяха създадени от Духовете на Личността, обаче това не продължи дълго. По-нататъшното развитие изискваше нещата да преминат в една по-нисша степен на съществуванието.

    Така се стигна до планетарното утро; настъпи второто планетарно въплъщение, Старото Слънце. И какво всъщност възникна сега, в епохата на Старото Слънце?

    Духовете на Личността отново идват, след като са били потопени в планетарния сън на Стария Сатурн; те вече са постигнали своето себесъзнание и нямат нужда от предишните опитности. Обаче издишаните от тях "топлинни яйца" също се появяват и започват все повече и повече да се отделят от общата планетарна маса. А последицата беше тази, че сега тези Духове на Личността се оказват свързани с онова, което самите те отделиха от себе си. Ако биха отнесли всичко в духовния свят, те нямаше да се окажат свързани със Слънцето и нямаше да са принудени да слязат отново във второто планетарно въплъщение; но сега те трябваше да го сторят, понеже бяха оставили част от своята собствена същност и точно тя ги принуждаваше да слязат и да продължат своето съществувание.  

    Тази беше именно Кармата на Сатурн, тази беше мировата Карма, космическата карма. Понеже на Стария Сатурн Духовете на Личността не бяха поели всичко в себе си, те си подготвиха една Карма, която ги принуди да се върнат долу; и долу те завариха като един вид наследство от Стария Сатурн онова, което бяха създали самите те. И какво стана сега, когато Духовете на Личността се срещнаха с подготвената от самите тях Карма?

    Стана онова, което вчера аз се опитах да охарактеризирам с най-общи думи: топлината се раздели на две, като от едната страна се получи светлината, а от другата - димът. Така изглеждаше възкръсналият Сатурн: от една страна, от "топлинните яйца" възникна една нова планета, съставена от газ, въздух или дим - все едно как ще го наречем, а от друга страна възникна светлината, и то така, сякаш топлината се издигна в по-висше състояние. Вътре в преобразения Сатурн: дим, газ, въздух, а от друга страна: светлина!

    И ако сега бихте предприели едно пътешествие в пространството, където някога се намираше Старото Слънце, Вие щяхте да възприемате онова, което се носеше там като светлина, твърде отдалеч, понеже на преден план изпъкваше не друго, а димът. В този случай Вие бихте възприели не светлината, а едно светещо кълбо, също както на Сатурн бихте възприемали не друго, а едно топлинно кълбо. И ако Вие бихте пристъпили към повърхността на това светещо кълбо, щяхте да усетите не само топлина, а вихри, въздух, подвижни газообразни формации.

    Така топлинното кълбо се превърна в светлинно кълбо, възникна едно Слънце. С пълно право то е наречено Слънце. На днешните Слънца се разиграват същите процеси: вътрешно те са съставени от газообразни формации, а външно от газообразните формации се поражда светлината и те я разпръскват в мировото пространство. Следователно,  в поредицата от планетарни въплъщения на Земята, светлината възникна именно сега.


    Р. Щайнер
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #42 -: Февруари 17, 2012, 11:43:38 »


    Първоначално Духовете на Личността (Архаите) станаха "човеци" именно в топлината на Стария Сатурн; а в светлината, която започна да струи от (Старото) Слънце(то), можаха да станат "човеци" онези Същества от висшите Йерархии, които ние наричаме Архангели или Архангелои.

    И наистина, ако бихте се приближили до (Старото) Слънцето, така, както прави това ясновидецът, Вие щяхте да възприемете не просто светлината, която струи от Слънцето, а в светлината на Слънцето Вие щяхте да различите действията на Архангелите.  

    Обаче тези Архангели, така да се каже, трябваше да се примирят с нещо. На Сатурн старите Духове на Личността (Архаите) намериха чистия огън. На Слънцето, където можаха да станат "човеци", Архангелите намериха дима, газообразните формации. Какво трябваше да направят те, за да останат здраво свързани със Слънцето и да издигнат там своите обиталища?

    Да, те изградиха своята вътрешна същност, своята душа, от светлина, обаче към това душевно тяло те прибавиха газообразните формации. Както днес Вие имате тяло и душа, така и Архангелите - минавайки през своята "човешка" степен на Старото Слънце - имаха една вътрешна природа, която беше в състояние да излъчва светлина, и една външна част, едно физическо тяло, съставено от газ, от въздух.

    Както тялото на днешния човек е съставено от земя, вода, въздух и огън, така и Архангелите бяха съставени от въздух, а вътрешната им природа се състоеше от светлина. Естествено, тук беше и огненият елемент, защото тъкмо от него възникнаха димът и светлината. Да, в себе си Архангелите имаха също и огъня. Следователно, като цяло, те бяха съставени от светлина, дим и огън.  


    Чрез светлината Архангелите изграждаха част от своя живот и го насочваха навън; в мировото пространство те разпращаха една светеща, лъчезаряща светлина. Чрез огъня те изграждаха друга част от своя живот и го насочваха навътре; в този случай те оставаха в уюта на топлината. Чрез живота в съставеното от газообразни формации тяло те участвуваха в живота на самата Слънчева планета.

    И сега те вече можеха да различават своето собствено газообразно тяло от общата маса на Слънцето.
    Сблъсквайки се с определени външни формации, те успяха да пробудят своето себесъзнание.


    Обаче това себесъзнание можа да се развие до все по-висши и по-висши степени само поради обстоятелството, че - ако можем да си позволим този израз - въпросните Архангели предпочитаха да останат в това газообразно тяло. Защото на Старото Слънце тези Архангели можеха както да поглъщат целите газообразни формации в себе си, така и да ги излъчват навън в околното пространство. Тук Вие имате един действителен процес на вдишване и издишване, един истински дихателен процес!

    Рудолф Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #43 -: Февруари 18, 2012, 12:39:35 »


    Да, на Старото Слънце Вие бихте могли да възприемете тези течения в газообразните формации като един дихателен процес. Вие бихте могли, например, да попаднете в такива състояния, когато цари пълно затишие, и Вие бихте си казали:

    Ето, сега Архангелите вдишват всички газообразни формации.

    После обаче Архангелите отново ги издишват: те стават вътрешно подвижни и в същото време, като последица от това, възниква светлината.

    Така изглеждаха двете основни състояния на Старото Слънце:

    Веднъж Архангелите вдишваха целите газообразни формации - и тогава настъпваше затишие, съпровождано от тъмнина; с една дума, настъпваше Слънчевата нощ.

    После те издишваха - и тогава Слънцето се изпълваше с потоци от дим, като в същото време то започваше да свети; настъпваше Слънчевият ден.

    Този дихателен ритъм определяше основните събития на Старото Слънце:
    Издишване – Слънчев ден, околният свят е залян от светлина, вдишване - Слънчева нощ, околният свят потъва в тъмнина.   

    Тук Вие виждате и главните различия между Старото Слънце и нашето сегашно Слънце.

    Нашето сегашно Слънце свети непрекъснато, и тъмнината се появява само ако Слънцето бъде закрито от някакво непрозрачно тяло.

    На Старото Слънце положението беше друго.
    Самото то притежаваше в себе си силата да бъде ту светло, ту тъмно, да поражда или сияние, или мрак, защото тъкмо в тези различни смени се състоеше неговото вдишване и издишване.   


    Рудолф Щайнер
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #44 -: Февруари 19, 2012, 11:03:59 »


    Нека сега да си представим нещата още по-нагледно. Да разгледаме състоянието на издишване:

    Светлината се носи по всички посоки, но за сметка на това Слънцето се изпълва с дим. Тези димни, газообразни течения имат правилна форма. Следователно, при всяко издишване определено количество от тези правилни форми се включват в самата Слънчева субстанция.

    Онова, което по-рано имаше просто яйцевидна форма, яйцата от топлина, сега се превръща във всевъзможни правилни форми.
    (Вж. Илюстрация.)

    Възникнаха твърде странни газообразни форми, притежаващи свой вътрешен живот, своя вътрешна структура. И ако бих могъл да се изразя по този начин:

    "Яйцата се излюпиха."

    Наистина възникна нещо, което би могло да бъде сравнено с един процес на сгъстяване, на втвърдяване. Както малкото пиленце излиза от кокошето яйце, така и от топлинните яйца възникнаха правилни, добре очертани газообразни, димни форми и тези добре очертани димни форми представляваха най-плътните тела, с които разполагаха Архангелите. В тела, съставени от дим, от газ, от въздух, те прекарваха своя живот на Слънцето; да, те, бих казал, бродеха из Слънцето, постигайки по този начин своята "човешка" степен.
    Следователно, сега ние се доближаваме до духовното понятие за една неподвижна звезда, до духовното понятие за едно космическо Слънце, което е - така да се каже - истинско Слънце благодарение на своята собствена мощ, която предизвиква редуването на дните и нощите. Вдишвайки и издишвайки, респективно пораждайки на равни интервали светлина и тъмнина, Слънцето се превърна в една неподвижна звезда.

    Всичко, което в нашето космическо пространство поражда светлина чрез своята собствена мощ, разпраща из Космоса - наред със светлината - също и живота на духовните пратеници: Архангелите.  

    И така,  какво постигнаха Архаите, или Духовете на Личността, в хода на своето собствено развитие?

    Това, че в Космоса изобщо можа да се появи едно Слънце!

    В противен случай мировата еволюция би стигнала само до Сатурновата степен, при която биха съществували само изпълнените с топлина Архаи, но ето че сега Архаите предоставиха на Сатурн споменатите "яйца от топлина", така че Сатурн можа да се превърне в Слънце.

    На Старото Слънце Архангелите получиха възможността да се издигнат до своята "човешка" степен. Те можаха да кажат:

    Ние бяхме предхождани от Началата, от Духовете на Личността. Като техни пратеници, излъчващи светлина, ние възвестяваме на Космоса някогашното битие на огнения, протъкан от вътрешна топлина, Сатурн. Ние сме пратениците,  вестителите на Архаите.  

    Вестители означава Ангели, Архаи означава Начала; следователно тези Архангели не бяха нищо друго, освен пратениците, които възвестиха действията на Архаите от миналите епохи. Ето защо те се наричат Ангели на Началата, Архангели, към които по-късно хората започнаха да се обръщат с името Архангели.

    Тъкмо тези пратеници на Архаите станаха "човеци" на Старото Слънце.


    Рудолф Щайнер

    Активен
    Страници:  1 2 [3] 4 5   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Космическите йерархии « 1 2 »
    Космогенезис
    delfin 15 4472 Последна<br />публикация Ноември 15, 2009, 00:06:27
    от delfin
    Първите пет цикъла от физическия план
    Духовни учения
    Administrator 3 1662 Последна<br />публикация Януари 14, 2011, 19:45:27
    от nia.boneva6
    Домовете в астрологичната карта и тяхното значение.
    Астрология и нумерология
    До 1 2159 Последна<br />публикация Април 30, 2010, 16:21:07
    от pluton
    Висшите духовни йерархии « 1 2 3 4 »
    Езотерика
    Ich 47 3076 Последна<br />публикация Декември 26, 2010, 09:43:32
    от Ich
    Изкуството през епохите до днес-отражение на своята реалност.
    Изкуство
    Xristina 0 1052 Последна<br />публикация Декември 02, 2011, 03:41:58
    от Xristina

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright