Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 [2] 3 4 5   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят - Р. Щайнер  (Прочетена 5918 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #15 -: Юни 11, 2011, 18:45:11 »



    Втора лекция, Дюселдорф, 12 април 1909, вечер



    Учението на свещените Риши.
    Бхагавад Гита.
    Четирите елемента. 
    Духовното изследване върху същността на огъня.
    Пространство и светлина.
    Възникването на елементарни Същества чрез човека.
    Окултният смисъл на древните жертвоприношения.
    Спасяването на елементарните Същества.




    Учението, което преподаваха древните Риши през Първата следатланска културна епоха, представляваше едно познание, имащо за първоизточник самите духовни извори на съществуванието. И най-забележителното в това учение - което всъщност представляваше един вид изследване - беше толкова дълбокото проникване във всички природни процеси, че там то се докосваше до самите духовни първопричини на света.

    Всъщност ние непрекъснато сме заобиколени от духовни Същества и духовни събития. Целият материален свят е само едно отражение и външен израз на определени духовни явления и факти.


    Р. Щайнер
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #16 -: Септември 17, 2011, 11:37:05 »



    И когато древното свещено учение разглеждаше физическите явления от заобикалящия ни свят, то винаги подчертаваше най-важното природно явление: Огъня.

    Духовното изследване на огъня заемаше основно място при обяснението на всички земни процеси и явления. Източното учение за огъня беше от решаващо значение за древното човешко познание, и ако искаме да разберем това учение за огъня, трябва поне отчасти да се вгледаме и в другите природни явления, респективно в разкритията, които изнасяше за тях споменатото древно учение, чиито изводи обаче са напълно валидни и за нашата Духовна наука.   

    Всички физически процеси и събития на Земята бяха извеждани от т. нар. четири елемента, които съвременната материалистическа наука отхвърля напълно. Всички Вие знаете имената на тези четири елемента: земя, вода, въздух и огън.

    Обаче там, където процъфтяваше тогавашната Духовна наука, в думата "земя" хората влагаха съвсем друг смисъл, нямащ нищо общо с днешното разбиране на тази дума. С думата "земя" хората обозначаваха едно състояние на материята, характерно за всички твърди тела. Това,  което днес ние наричаме "твърдо", окултизмът винаги е обозначавал като "земно". Следователно, окултизмът обозначава като "земно" всички твърди тела, независимо дали става дума за почва, планински кристал, олово или злато.

    А под "вода" се разбира не само днешното агрегатно състояние вода, а всяко течно състояние на материята. Ако например Вие вземете парче желязо и го разтопите в пещта, тогава, според Духовната наука, то е вече "вода". Всички метали,  когато преминат в течно състояние, са "вода".

    А всичко онова, което днес наричаме "въздухообразно" или "газообразно", независимо дали става дума за кислород, водород или някакъв друг газ, окултистите наричат "въздух".


    Р. Щайнер

    Активен
    Синьо мечтание
    синьо мечтание
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 59


  • Град: BG
  • profile.php?id=1824581147
    « Отговор #17 -: Септември 17, 2011, 16:59:15 »

    Ich ,благодаря!Много  в подходящо време за мен попадам тук .
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #18 -: Септември 18, 2011, 09:36:23 »

    Огънят представлява четвъртия елемент.

    Ако си припомните основните понятия на съвременната наука, Вие ще се съгласите, че тя не вижда никакъв смисъл да сравнява "огъня" с "въздуха", "водата" или "земята"; според нея тук става дума само за агрегатни състояния на материята.  Обаче в "топлината",  или "огъня", Духовната наука вижда нещо субстанциално, и то в още по-разреден вид, отколкото го срещаме, примерно,  във "въздуха". Точно както "земята" и твърдите тела могат да преминат в течна форма, така и според Духовната наука, "въздухът" може да премине в "огън". Следователно, огънят е един извънредно фин елемент, който може да прониква в другите три елемента. Огънят прониква във въздуха и го прави топъл; същото се отнася и за водата, и за земята. Докато другите три елемента, така да се каже, стоят отделно пред нашия поглед, елементът на огъня ги пронизва открай докрай.  

    Древната, а също и новата Духовна наука заявяват:

    Има съществена разлика между това, което наричаме земя, вода, въздух, и това, което обозначаваме с думата огън.

    Как ние възприемаме впрочем "земята" или "твърдата материя"?

    На пръв поглед, както сме свикнали да казваме, ние я "докосваме". Да, ние се докосваме до нея и усещаме един вид съпротивление. Същото се отнася и за течните вещества. Тук съпротивлението е по-слабо, и все пак ние го усещаме. Така стоят нещата и с въздуха: налице е външно съпротивление.  

    Обаче при огъня не е така. Сега ние трябва да изтъкнем нещо, което днешното мислене счита за несъществено, макар и то да е от изключителна важност, ако искаме действително да надникнем в загадките на съществуванието.

    Работата е там, че ние възприемаме топлината, но без да я докосваме външно. Ето същественото:

    Ние можем да възприемаме топлината и външно, когато докосваме един предмет, който е затоплен до определени градуси по Целзий; ние можем да възприемаме топлината външно, както и другите три елемента, обаче ние можем да почувствуваме топлината и като едно вътрешно състояние.


    Р. Щайнер
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #19 -: Септември 22, 2011, 11:20:37 »


    Ето защо древната (духовна) наука, още при индийците, казваше:
    във външния свят ти възприемаш единствено земята, водата и въздуха;
    топлината е първият елемент, който може да бъде възприет и
    по вътрешен начин.

    Следователно, топлината, или огънят, имат две страни:
    една външна страна,  която се проявява, когато възприемаме топлината външно,
    и една вътрешна страна, когато ние възприемаме себе си чрез определено вътрешно топлинно състояние.

    Да, човекът ясно усеща степените на своята вътрешна топлина; на него му е горещо или студено;
    напротив, той изобщо не се тревожи за всичко онова, което представляват въздушните, водни и земни субстанции в неговия организъм,
    с една дума,  за "въздуха", "водата" и "земята" в самия себе си.
    Той започва да усеща себе си едва в елемента на топлината.


    Ето защо Древната наука, а заедно с нея и новата Духовна наука, казват:

    Топлината, или огънят, е онзи елемент, който позволява на "материалното" да стане "душевно".

    И така, в истинския смисъл на думата, ние можем да говорим за
    един външен огън, който възприемаме наред с другите елементи,
    и за един вътрешен, душевен огън, който гори вътре в самите нас.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #20 -: Септември 23, 2011, 09:26:50 »



    Да,  за Духовната наука огънят винаги е изграждал моста между материалния свят и душевния свят, който човекът може да възприема само вътрешно.

    Огънят,  или топлината, заемат централно място в разглеждането на всички природни явления, защото огънят, така да се каже, е онази порта, през която ние идваме отвън и преминаваме навътре. Огънят действително е една порта, пред която може да застане всеки човек; първоначално той я вижда отвън, отваря я и вече може да я разгледа отвътре.

    Ето какво представлява огънят.

    Всеки човек може да докосне някакъв материален предмет и да познае топлината, която идва отвън, както и другите три елемента; но човек може да възприеме и вътрешната топлина и да я почувствува като нещо, което му принадлежи лично: сега той стои на самия праг и може да навлезе в областта на душата.

    Ето как говореше Духовната наука, когато ставаше дума за огъня. В огъня тя виждаше съединяващата точка между душевния и материалния свят.

    Нека да си представим, че слушаме една съвсем обща и достъпна лекция, третираща някои страни от човешката мъдрост. Тогава лекторът би казал следното:

    Погледни един горещ предмет и виж как огънят го поглъща.
    В този горящ предмет ти ще забележиш две неща.
    Първото нещо в древността наричаха - а и днес бихме могли да го наречем със същото име - дим, а другото нещо наричаха светлина.

    Защото тези две природни явления винаги застават пред нас, когато наблюдаваме някакъв предмет, поглъщан от огъня: от една страна - светлина, от друга страна - дим. Следователно, духовният изследовател виждаше как огънят се намира по средата между светлината и дима.

    И лекторът би могъл да допълни:

    От една страна пламъците пораждат светлина, а от друга страна те пораждат дим. 


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #21 -: Септември 23, 2011, 09:34:42 »


    Обаче относно светлината, която се ражда от огъня, ние трябва да сме наясно с един много прост, но изключително важен факт. Много вероятно е, че повечето хора, на които бъде поставен въпросът:

    Виждате ли светлината?

    биха отговорили:

    Естествено, ние виждаме светлината! 

    Обаче всъщност този отговор е погрешен, понеже физическото око фактически не вижда светлината. Абсолютно погрешно е твърдението, че ние виждаме светлината. Благодарение на светлината, ние виждаме различните предмети: твърди, течни или въздухообразни, обаче самата светлина е невидима.

    Представете си, че цялата Вселена е огряна от светлина, чиито източници са извън Вашето зрително поле и Вие се взирате в мировото пространство, което е изпълнено със светлина: бихте ли видели светлината?

    В този случай Вие изобщо не бихте видели никаква светлина. Вие бихте забелязали нещо едва когато се натъкнете на някакъв предмет, разположен вътре в осветеното пространство.

    Вие виждате не светлината, а благодарение на светлината Вие виждате различните твърди, течни и въздухообразни формации. Фактически физическото око никога не може да види физическата светлина. Този факт изпъква особено ясно пред духовния изследовател.
    Ето защо Духовната наука учи:

    Светлината прави всичко видимо, обаче самата светлина е невъзприемаема! Тя не може да бъде възприета чрез външните сетива. Ние можем да възприемаме твърдите, течни и въздухообразни предмети, а като последен елемент - дори и топлината, или огъня, и точно в този момент ние
    преминаваме от външното възприемане към вътрешното възприемане. Обаче самата светлина ние не можем да възприемаме външно.

    Ако например Вие вярвате, че когато гледате Слънцето, виждате и светлината, това е крайно погрешно. Всъщност Вие виждате едно тяло, погълнато от пламъци, една гореща субстанция, която разпръсква светлината. Ако размислите, ще се убедите:

    Вие виждате не светлината, а само това, което гори и я разпръсква около себе си.
     

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #22 -: Септември 24, 2011, 11:09:47 »


    И така, според Духовната наука ние се издигаме от земята към водата, от въздуха към огъня и накрая стигаме до светлината, от външните възприятия към невидимите, етерно-духовни възприятия. Или, казано с други думи:

    Огънят стои на границата между външните възприятия, отнасящи се до материалния свят и етерно-духовните възприятия, които са от свръхсетивно естество.

    Следователно,  какво става с пламъка, с огъня, когато едно тяло гори? Какво става, когато нещо гори?

    Когато нещо гори, от една страна възниква светлината, първото външно невъзприемаемо явление, онова, което прониква в духовния свят и вече не е - така да се каже – външно материално. Да, когато топлината стане достатъчно силна, тя се превръща в източник на светлина.

    Но топлината прави и друго: тя предава нещо на невидимия свят, на това, което вече не може да бъде външно възприемано, но трябва да заплати за това с образуването на дима. От това, което по-рано беше прозрачно и светло, тя трябва да подпомогне възникването на непрозрачното, на дима.

    Така ние виждаме как фактически топлината, или огънят, се диференцират, разделят се. От една страна се ражда светлината и така тя прокарва един път в свръхсетивния свят. Но за сметка на това, че прокарва път в свръхсетивния свят, тя трябва да поднесе нещо и на материалния свят, света на непрозрачното, на видимото.

    Нищо не може да възникне на този свят едностранно.
    Всичко, което възниква, има две страни: когато топлината ражда светлина, от другата страна възниква мракът, мрачната материя. Така звучи една от главните духовно-научни истини.   


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #23 -: Септември 24, 2011, 11:28:13 »



    Но това е само външната, физическата страна на процеса, който току-що описахме. В основата на този физическо-материален процес лежи нещо съвсем друго.

    Нека да предположим, че Вие сте изправени пред някаква разновидност на топлината, следователно, пред нещо, което все още не свети; Вие възприемате външната, физическата топлина, обаче вътре в нея се съдържа и един друг, духовен елемент. Когато тази топлина стане толкова силна, че започне да свети, се образува и димът, и сега нещо от духовната същност, което се намираше в топлината, трябва да премине в дима. Тази духовна същност, която се намираше в топлината, преминава във въздухообразната формация, която наричаме "дим", следователно, в нещо, което стои по-долу от топлината и което сега, в дима - и по-точно в помрачението, в мрака,  който се възцарява там - претърпява един вид "омагьосване".

    Определени духовни Същества, намиращи се в пределите на топлината, сега - бих казал, позволяват да бъдат въвлечени и "омагьосани" в една по-гъста субстанция. Като "страничен продукт" от топлината винаги настъпва един вид помрачаване, един вид материализиране, едно "омагьосване" на духовни Същества.


    Бихме могли да си послужим и с още по-фрапантно сравнение. Нека да си представим - и технически това днес е напълно възможно - че превръщаме въздуха в течност. Самият въздух не е нищо друго, освен сгъстена топлина; той възниква от топлината, като в същото време се образува и димът. Така че в дима бива омагьосано нещо, което всъщност би искало да живее в огъня. Определени духовни Същества, които наричаме още и с името елементарни Духове (*), биват омагьосани там, в пределите на всички въздухообразни формации, а после биват - така да се каже - изпратени на заточение в една по-нисша степен на съществуванието, а именно там, където "въздухът" преминава във "вода".

    Ето защо във всичко, което е външно възприемаемо, Духовната наука вижда нещо, което произлиза от първичното състояние на огъня или топлината. Огънят се сгъстява във въздух, въздухът - в течност, течността - в твърда материя. Погледнете едно твърдо тяло, казва духовният изследовател:

    преди време то е било течно, а е станало твърдо едва в хода на времето; течното преди време е било въздухообразно, а то на свой ред е възникнало от огъня.

    Обаче това сгъстяване, това втвърдяване винаги е свързано с едно омагьосване на духовни Същества.   

    И така, вглеждайки се в заобикалящия ни свят, в скалите, във водните потоци, ние виждаме там сгъстения въздух и си даваме сметка, че всички твърди, течни и газообразни субстанции не са нищо друго освен огън. Всичко е огън, само че сгъстен до различна степен. Някога всичко е било огън, всичко е родено от огъня - и във всеки от процесите на сгъстяване е вмъкнат един процес на омагьосване, засягащ определени духовни Същества.   


    Р. Щайнер


    --------------------------

    (*) Над човека се издигат Йерархиите на Ангели, Архангели, Архаи и т.н. Всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-нисша еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Р.Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни духове", макар че подобни имена са "крайно неподходящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите - в елемента "земя", Ундините - в елемента "вода", Силфите - в елемента "въздух" и Саламандрите - в елемента "огън".  Народните легенди имат предвид същите тези Същества, когато говорят за "джуджета", "коболди", "феи", "елфи" и т.н. В древните епохи на инстинктивното ясновидство хората непосредствено са възприемали тези Същества в природните царства.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #24 -: Октомври 01, 2011, 11:59:23 »



    Следователно, по какъв начин са свързани духовно-Божествените Същества, които ни заобикалят, с твърдите, течни и въздухообразни субстанции на нашата планета?

    Те изпращат своите елементарни Духове, които живеят в огъня, долу, затварят ги във въздуха, водата и земята. Тези елементарни Духове са пратениците на онези духовни Същества, които формират видимия свят.

    На първо време елементарните Духове се подвизават в огъня. В огъня, образно казано, те се чувствуват като у дома си, но след време те биват омагьосани и започват да усещат като един вид проклятие това, че са затворени и омагьосани във въздушния, водния и земен елемент.

    И оглеждайки се наоколо, ние си казваме:

    Да, тези Същества, на които ние дължим всичко, което ни заобикаля, са били принудени да напуснат приятния свят на огъня и да бъдат затворени,  омагьосани в по-гъстата материя.   

    Обаче нима ние, хората, не бихме могли да направим нещо за тези елементарни Духове?

    Ето големия въпрос, който си поставяха още древните Риши. Можем ли ние да направим нещо, за да ги избавим от затвора, в който са попаднали?

    Да, ние можем да направим нещо!

    Защото това,  което ние, хората, вършим тук на физическия свят не е нищо друго, освен видимата, външната форма на определени духовни процеси. И всичко, което ние вършим, веднага се отразява в духовния свят.   

    Представете си например следното:

    Даден човек отправя погледа си към един планински кристал или към парче злато. Какво се получава тогава, когато сетивното око поглежда към физическия предмет?

    Тогава започва едно непрекъснато взаимодействие между омагьосаните елементарни Духове и човека. Омагьосаната сила, затворена в материята, и човекът, са свързани помежду си. От омагьосаните елементарни Същества нещо непрекъснато се излива в човека, от ранна сутрин до късна вечер. Докато Вие осъществявате едно или друго възприятие, цяло войнство от елементарни Същества - онези, които вече са омагьосани, както и онези,  които предстои да бъдат омагьосани поради процесите на сгъстяване - непрекъснато приижда към Вас и нахлува вътре във Вашия организъм.

    Нека да предположим сега, че въпросният човек, който разглежда предметите, просто не е склонен да се замисля за тяхната природа и не пробужда в душата си никакъв интерес относно духовната им страна. Той крачи удобно по своя път и не се замисля върху духовната страна на света, не пробужда у себе си нито идеи, нито чувства, и остава, така да се каже, един обикновен зрител на всички материални събития, които се разиграват около него.

    Но дори и тогава елементарните Духове влизат и се настаняват в него, само че сега те не са придобили нищо в хода на мировия процес, освен че са влезли в съприкосновение с човека.   

    Но да предположим сега обратното, а именно, че човекът осмисля и духовно преработва своите сетивни впечатления от външния свят, внасяйки в своите идеи и понятия представи за духовните основи на света, така че погледът му не бяга от предмет на предмет, а спирайки се, примерно върху парче метал, той започва да размишлява върху неговото естество и духовна същност и да изпитва одухотворени чувства, свързани с неговата форма, цвят, красота и т.н.

    Какво прави човекът в този случай?

    Благодарение на своите духовни усилия той освобождава елементарните Същества, които са проникнали в него; да, той ги връща към първоначалното им състояние и ги освобождава от угнетяващия плен на материята.

    И така, чрез нашите духовни усилия, ние постигаме едно от двете: или да зазидаме в себе си онези елементарни Същества, които са омагьосани във въздуха, водата и земята, или - благодарение на това, че все повече и повече облагородяваме и одухотворяваме себе си - да ги освободим, да ги спасим и да ги върнем в тяхната естествена среда.

    В продължение на целия си земен живот човекът приема в себе си елементарните Духове. С беглия си, повърхностен поглед върху нещата той зазижда тези Духове в себе си и повече не променя тяхната съдба; но със загрижения си, дълбок поглед върху нещата от външния свят, пробуждайки своите идеи, понятия и чувства, човекът освобождава и спасява елементарните Духове.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #25 -: Октомври 06, 2011, 05:40:45 »



    Следователно, какво става сега с тези елементарни Същества, които са били във външния свят и са проникнали в човека?

    Първоначално те са там, вътре в човека. Но дори и тези от тях, които са освободени, трябва да останат вътре в човека, и по-точно, до неговата физическа смърт. И когато той мине през Портата на смъртта, се проявява голямата разлика между онези елементарни Същества, които човекът просто е задържал в себе си и другите, които човекът - благодарение на своето собствено одухотворяване - е освободил и върнал в тяхната естествена среда.

    Елементарните Същества, които човекът не е успял да промени, oстaват на същото равнище; обаче другите получават едно важно предимство: след смъртта на човека те вече могат отново да се завърнат в своя първоначален свят. През целия си живот човекът е, така да се каже, единственото място за транзитно преминаване на тези елементарни Същества.

    И когато човекът умре и после отново се прероди, през следващата си инкарнация, още докато минава през Портата на раждането, той привлича около себе си всички онези елементарни Същества, които не е успял да освободи през предишната си инкарнация; но онези, които е освободил, те не слизат заедно с него във физическите измерения, а остават в духовния свят.   

    И така, ние виждаме как от самия човек - респективно от степента на неговото развитие, от начина му да се отнася към външната природа - зависи дали онези елементарни Същества, които са били омагьосани по необходимост заради еволюцията на нашата Земна планета, ще бъдат освободени, или и занапред ще останат закрепостени в материята.   

    Следователно, какво прави онзи човек, който внимателно съзерцава даден предмет, пречиства го и освобождава елементарните Духове?

    От духовна гледна точка той върши точно обратното на процеса, който е протичал първоначално.   
    Докато по-рано, от недрата на огъня е бил образувал димът, сега - вече в чисто духовен смисъл - човекът, тръгвайки от дима, отново създава огъня; само че той напълно освобождава огъня едва след своята смърт.

    Помислете колко дълбоки, колко величествени са били древните жертвоприношения. Постарайте се да ги видите именно в светлината на прадревната свещена Духовна наука. Представете си за миг как жрецът е изправен през жертвения олтар през онези далечни епохи, чиито религии се опираха върху истинското познание на духовните закони; представете си как жрецът запалва огъня и как димът се издига към Небето, и как след жертвоприношението идваше ред на жреческата молитва: какво ставаше в този случай?

    Какво поначало представляваше жертвоприношението?

    Ето, жрецът стои до олтара, а димът се издига нагоре към Небето. Но там, където въздухът се отделя от топлината, там елементарните Духове са оковани и омагьосани, но в същото време -  ако към целия процес човекът прибави и своите молитви - елементарните Духове влизат в хората, и после, след смъртта, те се издигат в още по-висши светове.

    И какво казваше жрецът, споделящ древната Мъдрост, на тези, които искаха да разберат тези неща?

    Той казваше:

    Когато гледаш външния свят по такъв начин, че твоята духовна дейност не спира там, където се появява димът, а се издига до огнения елемент, тогава след смъртта си ти освобождаваш окованите и омагьосаните в дима елементарни Духове.

    И той продължаваше:

    Но ако ти си оставил елементарните Духове такива, каквито си ги заварил в дима, тогава те ще трябва да се преродят заедно с теб, понеже не могат да се вмъкнат в духовния свят; обратно, ако си ги освободил, ако си ги предоставил на огъня, тогава след твоята смърт те се издигат в духовните светове и в мига на твоето раждане вече не изпитват нужда отново да слязат на Земята.   



    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #26 -: Октомври 15, 2011, 10:38:32 »



    Тук отново сме изправени пред едно забележително място от Бхагавад Гита, за която стана дума и в предишната лекция. Божествената песен е отправена не към човешкия Аз, а към природните Същества, към онези елементарни Същества, които идват от външния свят и проникват в човека. Ето приблизително как продължават думите на Бхагавад Гита:

    Погледни огъня, погледни дима! Това, което чрез своята духовна дейност човекът превръща в огън, са всъщност онези елементарни Духове, които той освобождава със своята смърт. А тези, които той оставя в дима, минават заедно с него през Портата на смъртта и трябва отново да се преродят, когато дойде времето за неговата следваща инкарнация.   

    Да,  ето как изглежда съдбата на елементарните Духове: чрез мъдростта,  която развива в себе си, умирайки, човекът освобождава елементарните Духове; чрез глупостта, чрез чисто материалистическия поглед към сетивния свят, той привързва елементарните Духове към себе си и ги принуждава отново и отново да слизат на Земята, следвайки го в поредните му инкарнации.   

    Обаче елементарните Същества не са свързани само с огъня. В процесите на сетивния свят те са един вид пратеници на други, по-висши Божествено-духовни Същества.
    В природния свят например никога не биха могли да се проявят силите, които пораждат денят и нощта, ако за тази цел не се трудеха цели войнства от такива елементарни Същества, чиято задача се свежда до това, да поддържат ротацията на планетите и по-точно казано, смяната на деня и нощта.

    Всичко, което става в Космоса, е предизвикано от дейността на висшите и нисшите елементарни Същества, които са пратеници на духовните Йерархии. Сега ние обсъждаме най-нисшите елементарни Същества.   

    Раждането на деня от нощта и на нощта от деня винаги е свързано с дейността на определени елементарни Същества. И нещата са поставени така, че човекът винаги се намира в една особена близост с онези Същества от елементарните царства, които работят за ритмичното редуване на деня и нощта.
    Когато човекът е ленив и отпуснат, той въздействува върху елементарните Същества,  пораждащи деня и нощта, по един начин, а когато е усърден и продуктивен, той им въздействува по съвсем друг начин.

    Вторият клас елементарни Същества, които разгръщат своя живот през деня, които - бих казал - извикват деня, се намират в своя по-висш елемент. Обаче както първият клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят по нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак.

    Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че Божествено-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак. Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня.

    Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас. През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност. Когато минем през Портата на смъртта, ние помагаме на онези елементарни Същества, които сме обвързали с деня и те намират своя път към духовния свят; а Съществата, които чрез нашата леност ние сме изоставили в нощта - те остават оковани за нас и ние отново ги смъкваме долу на Земята при нашата следваща инкарнация.

    И сега ние стигаме до втория важен момент в Бхагавад Гита. Тук отново става дума не за човешкия Аз, а за онази категория елементарни Същества, която е загатната с думите:

    Виж деня и нощта! Тези елементарни Същества, които чрез твоето усърдие и целеустременост ти си превърнал от Духове на нощта в Духове на деня - те отиват в по-висшите светове и това става, когато минаваш през Портата на смъртта. А Духовете на нощта, които ти си оставил в мрака - те са осъдени да се преродят заедно с теб.   
       


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #27 -: Октомври 17, 2011, 11:48:24 »


    И сега Вие може би се досещате в каква посока се развиват нещата по-нататък. Това,  което описахме току-що, се отнася и за малко по-мащабните природни явления, едно от които, например, е редуването между изгревната и залезна фаза на Луната, настъпващо в период от всеки 28 дни.
    За да обикаля Луната по своята орбита и за да следва своите фази, чиито последици са навсякъде във видимия свят на нашата Земя, са необходими усилията на цели войнства от елементарни Същества. И за тази цел по-висшите Същества отново е трябвало да омагьосат, да оковат други, по-нисши Същества.

    Пред ясновиждащия поглед винаги се открива следното: когато Луната расте, определени духовни Същества непрекъснато се издигат от едно по-долно в едно по-горно царство.
    За да има обаче ред, когато Луната намалява, друга категория елементарни Същества се налага да бъдат омагьосани в едно по-долно духовно царство.

    Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека.
    Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна. Елементарните Същества просто влизат в него и благодарение на своето душевно спокойствие, на своята приветливост и на своето хармонично светоусещане, той непрекъснато ги освобождава.

    А тези елементарни Същества, които проникват в намръщения, раздразнителен, винаги недоволен и раним от най-малкото нещо човек, те остават в онова състояние на омагьосаност, в което са се намирали през периода на намаляващата Луна.

    Да, има хора, които благодарение на своята вътрешна хармония и весел нрав, действуват като истински освободители спрямо голям брой елементарни Същества.
    А чрез своите мрачни настроения, чрез своето вечно недоволство и досада, хората стават един вид затворнически надзиратели на онези елементарни Същества, които те биха могли да освободят, ако можеха да изпитат поне малко веселост.   

    И така, Вие виждате, че душевното настроение на отделния човек има значение не само за него, че неговият весел или мрачен нрав веднага предизвиква освобождаване или оковаване на цели войнства от елементарни Същества. Душевното настроение на човека веднага предизвиква промени и в най-отдалечените кътчета на духовния свят.

    Тук ние стигаме до третото важно място от Бхагавад Гита:

    Ето виж, когато с доброто си настроение един човек освобождава елементарните Духове, както това става във фазата на нарастващата Луна, тогава - след като човекът мине през Портата на смъртта, тези освободени Духове вече могат да се върнат във висшите светове. А когато поради мрачното си настроение и хипохондрия той оставя елементарните Духове такива, каквито са - за да бъде поддържана ритмичната смяна на Лунните фази - тогава тези Духове се оказват омагьосани, здраво оковани и трябва отново да се родят заедно с човека при неговата следваща инкарнация.

    Така изглежда третата категория елементарни Същества, които или биват освобождавани при смъртта на човека, за да се върнат в тяхната родина, или трябва отново да слязат на Земята при следващата инкарнация на човека.   


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #28 -: Октомври 27, 2011, 11:19:16 »


    И накрая ние стигаме до една четвърта категория елементарни Духове: онези, които причиняват движението на Слънцето и неговия годишен кръг, както и смяната на сезоните.

    За тази цел определени Духове трябва да бъдат омагьосани именно през периода на зимното Слънце; тяхната съдба - какъвто беше случаят с другите категории елементарни Духове - също зависи от човека.

    Нека да си представим, че с настъпването на зимата, един човек си казва:

    Да, сега нощите стават все по-дълги, а дните все по-къси; ние стигаме до онази част от годишния кръг на Слънцето, когато - така да се каже - то оттегля своите живителни сили от Земята. Земята сякаш умира, обаче при вида на тази умираща Земя, аз все повече и повече усещам задължението да се пробудя, да съживя моя вътрешен духовен свят. Сега аз трябва да приема Духа в себе си много по-радикално, много по-категорично.

    Да, нека да си представим, как с приближаването на Коледния празник този човек пробужда в душата си все по-силно търпение и благочестие, и как той започва все по-добре да разбира истинското значение на Коледния празник, когато външният сетивен свят сякаш умира, но Духът все повече укрепва в неговата душа; и ако добавим към това, че този човек прекарва с подобно усещане периода от зимата до Великдена, той ще си спомни, че разцветът на външния сетивен свят е свързан не с друго, а със смъртта в духовния свят, и едва тогава той ще изпълни Великденския празник с подобаващо настроение и с едно истинско разбиране.

    И сега този човек трепва не от абстрактното съдържание на някаква външна, формална религия, а от истинското, религиозно разбиране на процесите в природния свят, от религиозното разбиране на самия Дух и неговите проявления в природния свят, и чрез своето благочестие той освобождава онази четвърта категория елементарни Същества, от които зависи небесният ход на Слънцето.

    Нека да си представим и другата възможност.
    Ако човекът е безнравствен, ако той не усеща силата на Духа или просто отрича Духа, ако е затънал в блатото на материализма, тогава елементарните Същества от тази четвърта категория нахлуват в него и остават там такива, каквито са.

    Ето защо след смъртта на човека, тази четвърта категория елементарни Същества или биват освободени, за да поемат към по-висшите духовни светове, или остават приковани към човека, за да слязат отново във физическия свят при следващата му инкарнация. Свързвайки се със зимните Духове, без да ги преобразява в летни Духове, без да ги освобождава чрез своето благочестие, той ги осъжда на едно ново въплъщение, докато в противен случай те няма да са принудени да слязат заедно с него при следващите му инкарнации.   


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #29 -: Октомври 29, 2011, 10:28:31 »


    Погледни огъня и дима!
    Ако благодарение на твоите духовно-душевни усилия ти се свързваш с външния свят по начин, който е близък до възникването на огъня и дима до такава степен, че благодарение на твоето познание и твоите възприятия ти одухотворяваш нещата около теб, тогава ти подпомагаш издигането на определени елементарни Същества в духовния свят.

    Но ако се свързваш с дима, тогава ти ги осъждаш на ново въплъщение.

    Ако се свързваш с деня, ти всъщност освобождаваш Духовете на деня.
    Погледни светлината, погледни деня, погледни нарастващата Луна, погледни слънчевата половина от годината! Ако твоята дейност, твоите постъпки връщат тези същества към светлината, към деня, към нарастващата Луна, към лятната половина на годината, тогава при смъртта си ти освобождаваш тези елементарни Същества, които са ти толкова необходими, и те се издигат в духовния свят.

    Но ако се свързваш с дима, ако проявяваш интерес само към материята, ако поради твоята леност се свързваш с нощта, ако поради твоето мрачно настроение се свързваш с Духовете на намаляващата Луна, ако поради твоето безбожие и бездуховност се свързваш с Духовете на зимната част от годината, тогава ти осъждаш тези елементарни Същества да се преродят отново заедно с теб.   

    Едва сега ние разбираме за какво всъщност става дума на това място от Бхагавад Гита. Онзи, който вярва, че тук става дума за човека, просто не разбира Бхагавад Гита; онзи обаче, които добре знае, че целият човешки живот е едно непрекъснато взаимодействие между него и Духовете, които са омагьосани навсякъде в нашето обкръжение и очакват от нас своето разомагьосване, своето освобождаване от магията, той ще схване главното, а именно издигането на четирите категории елементарни Същества, респективно необходимостта от повторното им въплъщение.

    На това място Бхагавад Гита е запазила за нас не друго, а тайната за тази най-нисша степен от Йерархиите. Да, когато съумеем да вникнем в религиозните текстове не как да е, а с помощта на първичната Мъдрост, ние забелязваме цялото им величие и си даваме сметка за грешката на онези, които ги разглеждат повърхностно или просто не искат да ги обхванат в цялата им дълбочина. Вярното отношение към тях постигаме само тогава, когато си казваме:

    Всъщност не съществува достатъчно възвишена мъдрост, която да ни покаже всичко онова, което е скрито в религиозните текстове. Едва тогава те могат да бъдат докоснати от вълшебния полъх на истинското благочестие, едва тогава те се превръщат в това, което трябва да бъдат: средства за облагородяване и пречистване на човешката душа.

    От друга страна, те често ни показват и страховитите бездни на човешката мъдрост. Сега вече всичко онова, което блика от окултните школи и от Мистериите, може да стане достояние на цялото човечество, и само по този начин хората ще проумеят цялото величие на прадревната Мъдрост, защото в противен случай, без окултното познание, те остават всред нейните неясни сенки.   

    И така, с помощта на един относително труден пример, ние трябва да посочим, че прадревната Мъдрост е била наясно с всички онези Духове, които ни заобикалят от всички страни, които непрекъснато проникват, а после напускат човешкото тяло; тя е била наясно и с факта, че човешкото поведение всъщност представлява едно постоянно взаимодействие между духовния свят и нашия вътрешен свят.

    И ние започваме да разбираме голямата загадка на човешкото същество, едва когато се замислим, че всички наши действия, дори и нашите настроения, веднага се отразяват върху процесите на целия Космос, че нашият малък човешки свят е от огромното значение за съдбата на Макрокосмоса.

    Да, най-прекрасното и най-важното, което можем да извлечем от Духовната наука, е именно растящото чувство за отговорност. Защото то ни учи да разбираме живота в неговия истински смисъл и да съзнаваме огромната стойност на онзи личен живот, който ние влагаме в потока на мировата еволюция.   
       

    Р. Щайнер
    Активен
    Страници:  1 [2] 3 4 5   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Космическите йерархии « 1 2 »
    Космогенезис
    delfin 15 4474 Последна<br />публикация Ноември 15, 2009, 00:06:27
    от delfin
    Първите пет цикъла от физическия план
    Духовни учения
    Administrator 3 1663 Последна<br />публикация Януари 14, 2011, 19:45:27
    от nia.boneva6
    Домовете в астрологичната карта и тяхното значение.
    Астрология и нумерология
    До 1 2160 Последна<br />публикация Април 30, 2010, 16:21:07
    от pluton
    Висшите духовни йерархии « 1 2 3 4 »
    Езотерика
    Ich 47 3082 Последна<br />публикация Декември 26, 2010, 09:43:32
    от Ich
    Изкуството през епохите до днес-отражение на своята реалност.
    Изкуство
    Xristina 0 1054 Последна<br />публикация Декември 02, 2011, 03:41:58
    от Xristina

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright