Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 ... 5   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят - Р. Щайнер  (Прочетена 5752 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « -: Декември 24, 2010, 13:42:43 »

    Първа лекция, Дюселдорф, 12 април 1909, предиобед



    Първичната мъдрост и загадката на човека.
    Западните окултни школи като пазители на източната мъдрост.
    Възникването на новите Мистерии. 
    Христовото дело.
    Учението на Дионисий Ареопагита за Йерархиите и за небесните тела.
    Задачите на антропософията.



    Този лекционен цикъл ще ни въведе в по-висшите области на духовния живот, ще ни издигне не само над физическия пространствен свят на Земята, където, бих казал, сме отседнали, но и ще ни пренесе в духовните светове, откъдето води своето начало самият физически пространствен свят. И тъкмо един такъв лекционен цикъл ще Ви покаже, че цялото познание, цялата мъдрост - общо взето - се свежда до това, да разреши голямата, най-голямата от всички загадки: загадката на човешкото същество. А за да разберем човешкото същество, ние трябва значително да разширим представите си за нещата в заобикалящия ни свят.  Впрочем,  необходимо е всеки, който възнамерява да изслуша този лекционен цикъл, вече да разполага с някои от основните духовнонаучни понятия и аз смятам, че - в общи линии - това условие е предварително изпълнено от всички присъствуващи. Може би за проследяването на цикъла е необходим един изключително висок полет на Духа, макар че ще положа всички усилия, да направя основната ни тема възможно най-достъпна и разбираема.   

    Когато се опитваме да говорим за това, което наричаме духовни Йерархии(*), ние всъщност насочваме нашите душевни очи към онези висши Същества,  чието Битие се намира над Земята. С нашите физически очи ние можем да обхванем само четирите природни царства: минералното,  растителното,  животинското и човешкото. Над човека се простира царството на невидимите Същества,  и благодарение на свръхсетивното познание - доколкото то е по силите му - човекът може да се издигне до онези сили и Същества, които в свръхсетивния, в невидимия свят са едно продължение на четирите природни царства.


    Р. Щайнер



    (*).  В своята Тайна Наука Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Елохимите, по следния начин: (вдясно са имената им според езотеричното християнство) 

    1. Серафими - Духове на Любовта
    2. Херувими - Духове на Хармонията
    3. Престоли - Духове на Волята
    4. Господства (Kириoтeтec) - Духове на Мъдростта
    5. Сили (Динамис) - Духове на Движението
    6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) -  Духове на Формата   
    7. Архаи - Духове на Личността   
    8. Архангели - Духове на Огъня   
    9. Ангели - Духове на Здрача,  (Синове на Живота)   

    Рудолф Щайнер често говори за тези Същества, като ги групира в: 

    Първа Йерархия: Серафими, Херувими, Престоли   
    Bтopa Йерархия: Господства, Сили, Власти
    Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели

    Йерархията на Архангелите включва:

    1. Орифиил - с период на действие от: 200г. пр.Хр. до 150 сл.Хр.
    2. Анаил -   от  150 до 500 сл.Хр.
    3. Захариил - от 500 до 850 сл.Хр.
    4. Рафаил - от 850 до 1190 сл.Хр.
    5. Санаил - от 1190 до 1510 сл.Хр.
    6. Гавраил - от 1510 до 1879 сл.Хр.
    7. Михаил - от 1879 до 2300 сл.Хр.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #1 -: Декември 26, 2010, 09:58:13 »


    Това познание и изследванията в тази област, както всички Вие добре знаете, не са нещо, което се появява за пръв път в нашата епоха; винаги е съществувала - ако можем така да я наречем - една първична мирова Мъдрост. Защото всичко онова, което човекът натрупва като опит и познание, като понятия и идеи, като имагинации, инспирации и интуиции (*2) в резултат  на своето ясновидство (*3), вече е "минало" през изживяванията и през съдържанието на висшите Същества.   

    Ако си послужим с едно тривиално сравнение, бихме могли да кажем:

    Един майстор на часовници първо има идеята, мисълта за часовника,  и едва после той може да изработи часовника. Часовникът е направен според предварителната идея на часовникаря, а после всеки може да го разглоби и да анализира идеите, според които часовникарят е изработил своя часовник. Сега другият човек проследява идеите на часовникаря.

    Общо взето, само така би трябвало да се отнася човекът - с оглед на сегашната си еволюционна степен - към първичната Мъдрост на висшите Същества. Всички имагинации, инспирации, интуиции, всички идеи и мисли, според които е създаден нашият видим свят, вече са били тяхно притежание. Но сега човекът отново открива във видимия свят тези мисли и идеи; и издигайки се до ясновидството, той намира също и имагинациите, инспирациите и интуициите, чрез които отново прониква в света на висшите Същества.

    Нека да обобщим: Мъдростта, за която стана дума, е съществувала много време преди да се появи нашият физически свят. Тя е планът, според който е изграден нашият свят.   


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #2 -: Декември 26, 2010, 10:05:27 »

    (*2). Първоначално Р. Щайнер различава четири степени на познание: 

    1. Материалното или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.   

    2. Имагинативно познание, свързано с възприемането на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от сетивните измами (афектогенни илюзии, халюцинации, рецидиви на атавистичното ясновидство и др.) 

    3. Инспиративното познание.  Щайнер говори за "духовно чуване", за "духовни тонове" и за "разчитане на скритата писменост".   

    4. Интуитивното познание. Сливане с процесите и Съществата на духовния свят.

    В основното си произведение "Въведение в Тайната наука" Щайнер добавя: 

    5. Познание за връзките между Микрокосмоса и Макрокосмоса.   
    6. Единение с макрокосмоса.   
    7. Цялостно изживяване на миналите опитности като основно настроение на душата.   


    (*3). Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса:

    Какво представлява ясновидството?

    Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способността да се възприема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи още преди понятийното мислене и опиращото се на него дневно съзнание, сумрачното, или смътно ясновидство, е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм - и сред отделни представители на европейския свят.   

    Това естествено, или природно, ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответните им степени на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното.   

    В предхристиянските епохи често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен. От друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство
    (за повече подробности вж. първата лекция от цикъла върху Евангелието на Лука).

     Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.   

    От "биологична" гледна точка ясновидството е свързано със световно-историческата тенденция на човешкото етерно тяло да се "разширява": то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло и се стреми да води свой собствен живот, независимо от законите на физическото тяло. Ето защо все повече хора ще имат опитности "вън" от своето физическо тяло. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите "екстрасензорни" феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин. Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното познание.   

    На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне така нареченото "екзактно ясновидство", или "изследователско ясновидство". То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в "транса", характерен за старото Посвещение.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #3 -: Декември 29, 2010, 21:29:39 »


    Сега идва ред на един друг въпрос:

    До каква степен трябва да се върнем назад във времето, оставайки в пределите на нашия свят, за да срещнем тази първична Мъдрост? Трябва ли да се върнем назад до някоя от историческите епохи, когато е проповядвал един или друг от великите учители на човечеството?

    Несъмнено,  ние бихме научили много неща, ако се върнем в една или друга историческа епоха, ако се запознаем с ученията на един или друг от великите учители. Обаче за да срещнем първичната Мъдрост - и то в нейната истинска,  висша форма - ние трябва да се върнем до онази епоха, когато видимата Земя все още не е съществувала като небесно тяло. Светът действително е възникнал от Мъдростта. Обаче тази Мъдрост, според която Божествено-духовните Същества изградиха нашия свят, след време стана достояние и на човека. В своето мислене той можеше да вижда, да възприема мислите, според които Боговете създадоха света. И както мнозина от Вас знаят, претърпявайки известни преобразувания, тази първична Мъдрост, присъща за Творците на световете, се откри на древните Риши,  великите учители на Древна Индия, на Първата следатлантска eпоxa (*). 

    Р. Щайнер


    (*)
    Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета "Земя" е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответната степен на човешкото съзнание.   


    1. Старият Сатурн (трансово съзнание) (подобно на съзнанието на днешните минерали)
    2. Старото Слънце (спящо съзнание)  (подобно на съзнанието на днешните растения)
    3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)  (подобно на съзнанието на днешните животни)
    4. Земя (будно или предметно съзнание) 
    5. Бъдещ Юпитер (имагинативно съзнание) 
    6. Бъдеща Венера (инспиративно съзнание) 
    7. Бъдещ Вулкан (интуитивно съзнание) 

    Планетарното състояние "Земя" включва седем (големи) епохи: 

    1. Полярна епоха
    2. Хиперборейска епоха
    3. Лемурийска епоха
    4. Атлантска епоха
    5. Следатлантска епоха (настояща)
    6. Шеста епоха - предстояща
    7. Седма епоха - предстояща

    На свой ред (настоящата) Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи: 

    1. Първа следатлантска културна епоха (Древноиндийска) 7227-5067 г. пр.  Хр.   
    2. Bтopa следатлантска културна епоха (Древноперсийска) 5067-2907 г. пp. Xp.   
    3. Tpeтa следатлантска културна епоха (Египетско-халдейска) 2907-747 г. пр. Хр.   
    4. Четвърта следатлантска културна епоха (Гръцко-римска) 747 г. пp.Xp. - 1413 г. сл. Хр.   
    5. Пета следатлантска културна епоха (Съвременна) 1413-3573 г. сл. Хр.
    6. Шеста следатлантска културна епоха 3573-5733 г. сл. Хр.
    7. Седма следатлантска културна епоха 5733-7893 г. сл. Хр.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #4 -: Декември 29, 2010, 21:35:01 »



    Тази първична Мъдрост беше дадена на великите Риши под такава форма, каквато днешното човечество едва ли може да си представи. Защото след епохата на Древна Индия, кoгато Ришите разпространяваха своето учение, съществено се промениха както мисловните, така и чисто сетивните способности на човека (*). Колкото и много да се говори днес за това, което е звучало от устата на древните Риши, повечето от днешните човешки души едва ли биха могли да възприемат нещо друго,  освен думи и само думи. 

    Древните хора имаха други сетивни способности и днешното човечество не може да има истинска представа за първичната Мъдрост на своите предшественици от Първата следатлантска културна епоха. Защото всичко онова, което е достигнало до наши дни, всичко, което е запазено в най-добрите книги, е само един далечен и слаб отзвук от същинската първична Мъдрост на древните Риши. В много отношения тя е само една затъмнена, една помрачена Мъдрост.

    Колкото и прекрасни, колкото и възвишени да са Ведите, колкото и чудно да звучат песните на Заратустра, колкото и Божествен да изглежда езикът на древната египетска Мъдрост, всичко онова,  пред което затаяваме дъх, не ни разкрива нищо друго, освен помрачената светлина, съдържаща се във великата Мъдрост на Хермес, във великата Мъдрост на Заратустра или във величественото познание на древните Риши.

    И все пак тази висша Мъдрост беше запазена за човечеството; така или иначе тя винаги е била достъпна за тесни кръгове, които са съхранявали тези "свещени тайни", както са наричали тогава този вид познание. Да, първичната Мъдрост, достъпна на човека, винаги е била съхранявана в Мистериите на Индия, Персия, Египет, Халдея, в християнските Мистерии, включително и до наши дни (**).


    Р. Щайнер


    (*)
    Според свръхсетивното познание човекът разполага с дванадесет сетива, които не са възникнали едновременно в хода на еволюцията: 

    1. Азово сетиво (позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек) 
    2. Мисловно ceтивo
    3. Говорно сетиво
    4. Слухово сетиво
    5. Топлинно сетиво
    6. Зрително сетиво
    7. Вкусово сетиво
    8. Мирисно сетиво (обоняние)
    9. Равновесно сетиво
    10. Двигателно сетиво
    11. Жизнено сетиво
    12. Осезателно сетиво

    (**)
    Виж  Рудолф Щайнер - "Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността"
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #5 -: Януари 02, 2011, 15:18:53 »



    До сравнително скоро време в тези затворени кръгове беше възможно да се приема живата Мъдрост; едва впоследствие тя започна да бъде записвана под формата на книги. Поради причини, които ще изясня именно в предстоящите лекции, ние вече се намираме в епохата, когато живата Мъдрост, съхранявана до този момент в най-тесни кръгове, ще трябва да стане достояние на все по-голяма и по-голяма част от човечеството.

    Всъщност първичната Мъдрост на свещените Риши никога не е изчезвала. В рамките на нашето време тя просто премина през един извор на подмладяване. По-късно тази първична Мъдрост беше възвестявана на древното човечество от Заратустра и неговите ученици,  от халдейските и египетските учители, от книгите на Мойсей, за да бликне отново - чрез идването на Христос - като един съвършено нов духовен импулс. Но засега тя е толкова интимно и дълбоко скрита, че може да проникне в човечеството само бавно и постепенно. Ето защо от ерата на християнското откровение насам, първичната Мъдрост навлиза в света наистина бавно и едва забележимо.   

    Благовестията са тук, те се намират също и в Евангелията, както и в другите християнски документи, и те ни предлагат не друго, а Мъдростта на свещените Риши, само че под една напълно обновена форма сякаш сега те застават пред нас като нещо, което е претърпяло един процес на новораждане.

    Обаче как можеха да бъдат разбрани тези благовестия в началото на една епоха, която очакваше своето пречистване именно от християнството? Евангелията разкриха само една нищожна част от тези благовестия; стъпка по стъпка те допринасяха за едно по-дълбоко разбиране, но в много отношения те доведоха и до едно пълно неразбиране. Ето защо днес, общо взето,  Евангелията са най-трудните, най-недостъпните книги; човечеството ще се научи да ги разбира едва в далечното бъдеще.

    Съкровищата на християнското откровение, които не са нищо друго освен съкровища на източната Мъдрост, родени повторно с помощта на съвсем нови сили, също бяха съхранявани в тесни кръгове, в онези тесни кръгове, чието продължение по-късно откриваме в различните мистерийни общества, каквито са например братството на Свещения Граал, а после и братството на Розенкройцерите. Но тези съкровища на Мъдростта бяха достъпни само за онези, които по пътя си към живата Мъдрост можеха да минат през възможно най-суровите изпитания. И така, през последните столетия на нашето летоброене, богата Мъдрост на Изтока и Запада остана почти недостъпна за широките човешки маси. Само отделни частици от нея просветваха тук и там по света.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #6 -: Януари 02, 2011, 15:22:23 »



    Но ето че настъпи времето, когато стана възможно да се говори за съдържанието на първичната Мъдрост пред все по-голям брой човешки същества, и то на един ясен и разбираем език. През последната третина на 19 век за нея можеше вече да се говори по един малко или много неприкрит начин.

    За пазителите на Мистериите стана възможно да говорят за първичната Мъдрост само поради определени процеси, които се разиграха в духовните светове. Всички Вие добре познавате историята на теософското развитие; Вие знаете, че тук ледът беше разчупен благодарение на онзи вид мъдрост, който днес не бих искал да описвам, а именно благодарение на т.н. строфи "Дзиан" (*). 

    Фактически те съдържаха най-същественото от учението на свещените Риши. Те съдържаха и голяма част от това, което благодарение на християнското подмладяване успя да се влее в европейския Запад. Да, тези строфи съдържат не просто запазената Мъдрост на Изтока; в тяхната ясна светлина се очертава и всичко онова, което през нашето летоброене и по-специално през Средновековието определяше живота в тайните школи на Запада.

    Съдържанието на строфите "Дзиан" ще бъде разбрано едва в далечно бъдеще. Защото тук се налага отново да повторя: строфите "Дзиан" съдържат толкова дълбока Мъдрост, че днес тя просто не може да бъде разбрана в широките теософски кръгове; толкова дълбока Мъдрост, че тя остава недостъпна за днешните екзотерични (**) способности на човечеството; всички екзотерични усилия са обречени на неуспех и не могат да проникнат в забележителния свят на тази Мъдрост.


    Р. Щайнер


    (*) Вж. Е. Блаватска, "Тайната Доктрина".
    (**) Екзотерични - неезотерични.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #7 -: Януари 02, 2011, 15:25:51 »


    Но след като беше разчупен,  така да се каже, първият лед, дойде времето да се говори за истинските източници на западния окултизъм, който по същество не се различава от източния, но в случая - съобразявайки се с всички процеси в духовния и във физическия свят - той беше опазен в розенкройцерските Мистерии. Не съществува никаква източна Мъдрост,  която да не се е вляла в западния окултизъм; ето защо в учението и изследванията на розенкройцерите Вие ще откриете всичко,  което някога е съществувало като Мъдрост на Изтока. В Западната Мъдрост не липсва нищо, абсолютно нищо от съкровищата на източната Мъдрост.

    Съществува само тази разлика, ако изобщо решим да говорим за разлика, че западната Мъдрост трябва да обхване цялата източна Мъдрост, цялото източно учение,  цялото източно изследване, без да изгуби нито частица от тях, и да ги озари с онази светлина, която Христовият Импулс даде на цялото човечество. Следователно, ако някой говори за западния окултизъм, за това, което в известен смисъл идва от скритите Риши на Запада - а то, естествено, е невидимо за физическите очи - съвсем не бива да се твърди, че в западния окултизъм липсва дори и йота от източния окултизъм. Нищо,  абсолютно нищо не липсва от него. Западният окултизъм - това е подмладеният чрез Христовия Импулс източен окултизъм.

    Цялата величествена Мъдрост за свръхчовешките светове и за свръхсетивния живот, прозвучала някога от устата на свещените Риши, днес може да бъде отново намерена в познанието за Йерархиите и тяхното отражение във физическия свят. Същото се отнася, например, и за геометрията на Евклид.  Нейните принципи изобщо не са се променили,  въпреки че днес те се изучават по друг начин; Мъдростта на древните Риши е претърпяла единствено тази промяна, че днес ние я изучаваме с помощта на такива познавателни способности, които са пробудени от Христовия Импулс. Следователно, голяма част от това, което можем да кажем за духовните светове, е по същество източна Мъдрост. По този въпрос не бива да съществуват никакви недоразумения, а както знаем, те възникват твърде лесно.   

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #8 -: Януари 05, 2011, 23:23:51 »


    Онези,  които не желаят да се преборят с тези недоразумения, лесно биха могли да изтълкуват погрешно казаното във вчерашната Великденска лекция (*).  След като не желаят да се преборят с пречките по пътя на познанието, те биха могли да възразят:

    Вчера Вие обсъждахте така наречените "висши истини" на Буда. Вие казахте, че Буда е проповядвал висшите истини за живота и за страданието в живота: раждането е страдание, болестта е страдание, старостта и страданието са страдание; раздялата с това, което обичаш, е страдание, да не получиш това, което желаеш, е страдание.

    Хората наистина биха могли да възразят по този начин:
    Вчера Вие казахте: нека да се обърнем към тези, които след Мистерията на Голгота действително приеха в себе си Христовия Импулс. Тогава ние ясно ще осъзнаем, че за онези, които са разбирали и приели Христовия Импулс старите истини на Буда би следвало да изгубят част от своята стойност, понеже - така да се каже - Христовият Импулс действува като едно лечебно средство против житейските страдания.

    Вие споменахте - така биха могли да се изразят те - че Буда проповядва: Раждането е страдание, - обаче този, който разбира Христос, отговаря: "Чрез раждането ние навлизаме в един живот, за да го споделим с Христос, и благодарение на нашата свързаност с Христос, житейските страдания отпадат; чрез лечебната сила на Христовия импулс отпадат и болестите; да, нито болестите, нито смъртта носят страдание за този, който разбира и приема Христос и т.н."

    Но тук някой би могъл да възрази следното: Добре, обаче аз ще Ви напомня, че в Евангелията се намират същите изречения, които срещаме и при Буда; в Евангелията също четем, че животът е страдание, болестта е страдание и т.н.

    Изобщо, разсъждавайки повърхностно, бихме могли да кажем: В съвременните религиозни текстове ние откриваме същото съдържание, каквото срещаме и в будизма; следователно в областта на религиите няма никакъв напредък, никакво развитие; всички религии имат едно и съдържание. Обаче сега Вие говорите за някакъв "напредък" и се опитвате да докажете, че древните свещени истини на будизма не са валидни за епохата на християнството.   

    Обаче подобни възражения са израз на едно голямо объркване. Защото съвсем не беше казано това, беше казано всичко друго, но не и последното изречение. Изключително важно е да обгърнем тази специална област с едно ясно и точно разбиране на нещата. А то никога не е по силите на фанатика; ясното и точно разбиране може да постигне само обективният човек.

    Р. Щайнер

    (*) Лекция от 11 Април 1909, включена по-късно в "Принципът на спиритуалната икономия" (Събр.  Съч.  № 109)
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #9 -: Януари 05, 2011, 23:37:51 »


    Ако някой добре познава източниците на розенкройцерската Мъдрост, на розенкройцерското изследване, той никога не би твърдял, че писанията на Буда съдържат някакви неистини. Всеки, който говори от източниците на розенкройцерството, напълно споделя възгледите на Буда, както и цялата източна Мъдрост; той съвсем не ги отрича. Той казва:

    Да,  велики Буда, всичко, което ти проповядваш като плод на своето озарение, всичко, което проповядваш за безкрайните страдания, е абсолютно вярно.

    Нищо, абсолютно нищо не бива да се отнема от учението на Буда. Всичко трябва да остане на мястото си. И тъкмо понеже всичко е вярно и следва да остане на мястото си - а именно, че както учи Буда, раждането е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание и т.н.,  именно поради тази причина Христовият Импулс е за нас едно могъщо лечебно средство: той е тук именно за да премахне страданията, които в противен случай биха продължили да заливат света.

    Защо Христос извърши Своето спасително дело?

    Защото Буда беше казал истината! Човечеството трябваше да напусне духовните висини, където първичната Мъдрост светеше със своята ясна, чиста светлина; човечеството трябваше да порасне, да стане самостоятелно и това беше възможно именно тук долу, в условията на физическия свят, където животът се превърна  в низ от страдания и болести; и сега  в хода на еволюцията, трябваше да се появи могъщото лечебно средство срещу всички тези неизбежни злини.

    Нормалната и здрава еволюция на човешкия род изисква както злините, така и лечебното средство срещу тях.

    И знаете ли, скъпи мои приятели, в света на духовните Йерархии не се казва: "Будизъм срещу християнство!", нито "Християнство срещу будизъм!"; там чисто и просто Христос протяга ръка към Буда и Буда протяга ръка към Христос.   

    Обаче всяко неразпознаване на еволюционните факти е в същото време и неразпознаване на централното събитие от планетарното развитие на нашата Земя, а именно - Христовото дело!

    И така, ние не бихме постигнали нищо, ако механично отхвърлим източната Мъдрост, която за дълги периоди от време беше съхранявана чрез традицията на свещените Риши. Обаче в хода на времето все повече и повече хора се оказваха неспособни да надникнат в изворите на древните Мистерии и да стигнат до разбиране на първичната Мъдрост. Да, именно разбирането се оказа най-трудното нещо!


    Р. Щайнер

    (*) По-подробно за връзката между християнството и будизма може да се прочете в:
    http://indigota.com/index.php?topic=2544.0
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #10 -: Януари 09, 2011, 12:25:15 »



    И така, в предатлантските епохи, т.е. преди онази природна катастрофа, която наричаме "Потоп", когато по-голямата част от хората, надарени със старото, сумрачно ясновидство, поглеждаха към небесните простори, към света на духовните Йерархии, те виждаха нещата по съвсем друг начин, различен от този, който се утвърди през следатлантските епохи, когато старото ясновидство постепенно изчезна и по-голямата част от хората проникваха във физическото пространство единствено с помощта на физическите очи.

    Ето защо, преди Атлантската катастрофа не би имало никакъв смисъл да се говори за небесните тела по онзи начин, към който се придържат днешните хора.
    Ясновиждащият поглед се отправяше към небесните простори и там той виждаше не някакви "тела", а духовни световe!
    През онези времена не би имало никакъв смисъл да се говори за Меркурий, Нептун или Сатурн така, както прави това нашата астрономия; защото нашата астрономия говори за мировото пространство и неговото съдържание по такъв начин, че тя регистрира единствено сетивните възприятия на физическите очи.   

    Обаче през Атлантската епоха това не беше така, защото древното ясновиждащо човечество, поглеждайки в мировото пространство, съвсем не виждаше някакви светещи и ограничени във физическия свят небесни тела. Това, което днес виждат физическите очи, е само външният израз на определени духовни процеси, които са били достъпни за древното човечество. Когато днес физическото око погледне през телескопа към мястото, където се намира Юпитер, там то вижда едно физическо небесно тяло, заобиколено от своите Луни.

    Но какво виждаше човекът от древната Атлантска епоха, когато той насочваше своя ясновиждащ поглед към същото място, което днешният човек изследва с помощта на своите физически очи?

    Той би видял примерно това, което Вие възприемате в една мъглива есенна вечер, когато гледате към уличните лампи.  В този случай ние виждаме едно светло кълбо с цветен ореол около него. По същия начин древният атлантец би видял не физическата звезда Юпитер, а нещо, което дори и днес е свързано с Юпитер; т.е. би видял аурата на Юпитер,  сбора от онези духовни Същества, чийто видим израз е физическият Юпитер. Ето как духовното око на древния атлантец се рееше из мировите пространства и навсякъде се сблъскваше с определени духовни процеси и Същества. Да, през епохата преди Атлантската катастрофа ние би трябвало да говорим също за такива духовни възприятия, понеже тогава - когато физическото око все още не беше отворено както днес - би било безсмислено да говорим за физически звезди. Атлантецът отправяше поглед към мировото пространство и там той виждаше определени духовни Същества, определени духовни Йерархии.   

    За да проследим по-нататъшното развитие, нека отново да се върнем на нашето сравнение. Ето, сега ние се намираме в една гъста мъгла и не можем да различим отделните светлини. Всичко е като обгърнато от мъглив ореол. После мъглата се разсейва и отделните светлини стават ясни и физически видими. Ореолът обаче изчезва и става невидим. Разбира се, тук описваме само един физически процес, който ни служи за сравнение. Обаче при древния атлантец нещата стояха така, че когато поглеждаше Юпитер, той виждаше именно ореола, аурата! В аурата той виждаше духовните Същества, които в една от своите еволюционни степени принадлежаха именно на Юпитер.

    Обаче човечеството напредваше към степента на ясното физическо виждане. Но така или иначе, аурата остана. Хората не можеха вече да я възприемат, но за сметка на това физическото ядро на аурата ставаше все по-ясно и по-ясно, като в същото време изчезна именно това, което е неотменна част от видимата физическа материя.

    Древните свещени Мистерии обаче опазиха знанието за духовната същност на звездите, знанието за онези свръхсетивни Същества, чиято арена на действие са физически видимите звезди. Това знание беше достъпно и за Ришите. В епохата, когато хората разполагаха единствено със своите физически възприятия, свещените Риши продължаваха да говорят за духовната атмосфера, за духовните обитатели на кръжащите в пространството небесни тела.   


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #11 -: Януари 09, 2011, 12:31:44 »


    И представете си сега ситуацията, която настъпи след известно време. В мистерийните центрове йерофантите продължаваха да говорят за духовните Същества, бродещи около небесните тела. Обаче извън мистерийните центрове хората престанаха да се интересуват от духовните Същества и все повече отдаваха значение на материалния физически свят.

    Когато например древните Риши произнасяха думата Меркурий - те не произнасяха точно тази дума, но нека да предположим това за по-голяма нагледност -, имаха ли те предвид физическата планета Меркурий?

    Не, дори и древните гърци, когато споменаваха Меркурий, също нямаха предвид тази физическа планета, а цялото воинство от духовни Същества, което беше свързано с планетарното тяло на Меркурий. Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните Същества.

    Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни Същества.

    И който днес си служи със същите думи, за да посочи съответното небесно тяло, той назовава само най-грубата част от онова, което посветените разбираха под думите Луна, Меркурий, Венера и т.н. Главното и същественото му убягват напълно.

    Когато древният посветен казваше "Луна", с тази дума той пораждаше представата за един голям, обширен духовен свят. И когато с думата "Луна" определяше небесното местоположение на Луната, той беше наясно:

    Ето, тук е разположена най-ниската степен на духовните Йерархии!

    Обаче потъвайки все повече и повече в своите сетивни възприятия, хората се отдалечиха от духовната страна на материята и когато поглеждаха към физическата Луна, те механично я означаваха с древното име "Луна".

    И така една дума се употребява за две съвсем различни неща, които макар и да си принадлежат, пораждат коренно противоположни представи. Със своите термини Меркурий, Слънце, Марс и т.н., духовното направление обозначава нещо съвсем различно, отколкото материалното направление, макар и то да си служи със същите понятия.
     
    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #12 -: Януари 23, 2011, 17:26:23 »


    Ние виждаме как в хода на общочовешката еволюция двете направления все повече се раздалечават. С тези думи, които днес хората използуват, за да обозначат физическите небесни тела, древните посветени се обръщаха към духовните светове, към определени области от духовните светове.

    А под тези думи външният свят, включително и нашата днешна митология - аз нарочно си служа с този израз -, наричаща себе си модерна астрономия, влага чисто материален смисъл; и след като Духовната наука признава цялата стойност на другите митологии, Вие ще разберете, че тя действително цени модерните митологии, включително и онази митология, която нарича себе си модерна астрономия, а се занимава единствено с механическото движение на физическите небесни тела. 

    Обаче за този,  който разбира нещата, тази модерна астрономия не е нищо друго, освен една особена фаза, характерна за всички митологии. Една права линия свързва това, което древните обитатели на Европа описваха в своите легенди за Боговете и звездите, това, което гърците и римляните вярваха в своите митологии, това, което пулсираше в малко или много помрачените митологии на Средновековието, с онази превъзходна и достойна за удивление митология, основана от Коперник, Кеплер и Галилей.

    Но ще настъпи онова време, когато за тази модерна митология бъдещите поколения ще казват приблизително следното:

    Да, в миналото са живеели хора, които са намерили достатъчно основания, за да поставят едно материално Слънце в центъра на една елипса, а около него - да си представят елипсите на различните планети, всяка от които се върти около собствената си ос; тези хора са изградили своята космическа система, както впрочем е ставало и много пъти в миналото. Обаче днес - така ще се произнесат бъдещите поколения - всичко това не представлява нищо друго, освен приказки и легенди.

    И наистина, наближава времето - въпреки че съвременните хора се отнасят с пренебрежение към древните митологии и се кълнат в правилността на своите собствени теории - когато, колкото и невероятно да им се струва, ще се говори за една "коперниканска митология". Но всичко това би могло да ни подскаже как зад едни и същи думи често пъти се крият съвсем различни неща.

     
    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #13 -: Януари 23, 2011, 18:04:42 »


    И въпреки всичко, древната първична Мъдрост продължи да се развива. Само че в екзотеричен смисъл тя ставаше все по-неразбираема, защото вече преобладаваха чисто материалистическите интерпретации. И за да не изгуби своята връзка с първоначалната, духовна Мъдрост, човечеството трябваше да бъде подсетено, и то с остри, безпощадни думи, че дори и физическото око да възприема единствено материалния свят, все пак духовното присъствие в този материален свят е нещо неоспоримо.

    Най-довереният ученик на апостол Павел, Дионисий Ареопагита (*),  проповядваше в Атина следното:

    Ако човешката душа се присъедини към мировата еволюция, тя открива, че в пространствения свят има не само материя, че всъщност този свят е изпълнен с различни духовни Същества.


    И тогава той прибягваше до такива думи, които звучаха съвсем различно, защото ако би употребил старите названия, хората щяха да извлекат от тях само материалното. Ришите, например, говореха за духовните Йерархии и отзвук от техните описания ние откриваме у древните гърци и римляни, когато те обсъждаха променливия свят на Луната, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер, Сатурн. Дионисий Ареопагита, ученикът на апостол Павел, имаше предвид същите свръхсетивни области, както и древните Риши;и той ясно подчертаваше, че тук става дума за чисто духовни области, и той прибягваше до такива изрази, за които беше напълно сигурен, че те ще бъдат разбрани именно в духовен смисъл: ето защо той говореше за Ангели, Архангели, Архаи, Власти (Елохими), Сили, Господства, Престоли,  Херувими, Серафими.

    Но ето че днешните хора отново забравиха всичко онова, което някогашното човечество знаеше много добре. Ако биха могли да правят връзка между изказванията на древните Риши и тези на Дионисий Ареопагита, те щяха да са наясно: дори и в единия случай да се говори за Луната, а в другия случай да се говори за Ангелите, тук става дума за едно и също! И още, ако от една страна биха чули думата Меркурий, а от друга страна думата Архангели, те щяха да знаят: това е едно и също нещо! Ако биха чули думата Архаи, и в същото време думата Венера, те щяха да знаят: това е едно и също нещо! Ако биха чули думата Слънце, и в същото време думата Власти (Елохими), те щяха да знаят: тези две думи означават един и същ свят! Ако биха чули думата Марс, те веднага щяха да се досетят: сега ние се издигаме в областта на Силите! Ако биха чули думата Юпитер, те биха я свързали с това, което в школата на Дионисий Ареопагита наричаха Господства. А на думата Сатурн отговаряше името Престоли.


    Р. Щайнер


    ----------------------------------------------------------------------------------------------------------

    (*) Дионисий Арeопагита: един от членовете на атинския арeопаг, привлечен към Християнството от Павел (Деяния на апостолите 17:34).  Около 500 г. сл.Хр. под негово име в Сирия се появяват християнско-неоплатоническите съчинения "За небесните Йерархии" 

    Основните произведения на Дионисий Ареопагита могат да бъдат намерени например на

    английски или на руски.

    Любопитни коментари могат да се прочетат в някои форуми, например
    http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=christ&Number=1944035398
     
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #14 -: Януари 23, 2011, 18:12:28 »


    Обаче повечето хора изгубиха този вид познание, те просто не можеха да прилагат този вид познание. И така, от една страна възникна една наука, която все повече и повече затъваше в материалното, запазвайки за него древните названия, които в миналото имаха чисто духовен смисъл. От друга страна възникна един духовен живот, който описваше Ангелите, Архангелите и т.н., въпреки че изгуби връзката с физическия израз на тези духовни Същества.

    Да, ние виждаме как първичната Мъдрост проникна чрез Дионисий Ареопагита в школата, основана от апостол Павел, и как тук нещата се свеждаха само до навлизането на древната духовност в живота на една нова епоха. И задачата на модерната Духовна наука, Антропософията, се състои в това да възстанови връзките, които трябва да свързват Духа и материята, духовните Йерархии и Земята. Обаче за онези, които не знаят откъде идват представите, с които си служим в условията на външния сетивен свят, е невъзможно да разберат другата, духовната страна на човешкото познание.   

    Този факт изпъква особено ясно, когато се замислим върху някои текстове, които произтичат от древната, първична Мъдрост, понеже те съдържат един далечен отзвук от тази Мъдрост и могат да бъдат разбрани единствено с нейна помощ. Нека да се замислим колко трудни за разбиране са например онези текстове от Божествената песен Бхагавад Гита,  които се стремят да обхванат най-дълбоките връзки между човека и Йерархиите. Ето как звучат стиховете 23 и 24 от глава 8:

    "На теб,  човеко,  който търсиш истината"- приблизително така изглежда преводът -
    "аз искам да покажа, през какви състояния преминават богоизбраните, когато те напуснат Земята през Портата на смъртта, за да се преродят отново, или за да останат в духовния свят.
    Аз искам да ти кажа:
    Погледни огъня, погледни деня, погледни времето на растящата Луна, погледни средата на годината, когато Слънцето се намира в най-високата си точка.
    Онези, които умират в огъня, през деня, в периода на растящата Луна и на високостоящото Слънце, след смъртта преминават в Брахма;
    но онези, които умират под знака на дима, на нощта, през периода на намаляващата Луна и в онази  част на годината, когато Слънцето се намира в най-ниската си точка,
    след като напуснат света през Портата на смъртта, те достигат само до светлината на Луната и отново слизат на Земята."

     
    Скъпи мои приятели, тук Вие попадате на едно място от Бхагавад Гита,  от което научавате:

    По-нататъшното развитие на човека, неговото прераждане, зависи от това, дали той умира под знака на светлината, на деня,  в периода на растящата Луна, на лятното слънцестоене, или умира под знака на дима, на нощта, в периода на намаляващата Луна и зимното слънцестоене.

    Този е, така да се каже, материалният смисъл на нещата.

    Да, за онези, които минават през Портата на смъртта под знака на огъня, на деня, в периода на растящата Луна и лятното слънцестоене се казва, че за тях не е нужно отново да се раждат на Земята. А онези, които умират под знака на дима, на нощта, в периода на намаляващата Луна и  през полугодието, когато Слънцето стои ниско, се казва, че те не могат да се издигнат до висотата на Брахма, а само до сферата на Луната и че отново трябва да се върнат на Земята.

    Изобщо тук ние сме изправени пред един стих от Божествената песен на Изтока, който е изключително труден за разбиране от страна на всички онези, които искат да вникнат в същността на езотеричния живот. И те биха могли да вникнат в него само ако го разглеждат в светлината на духовното познание, в светлината, която идва от окултните школи на древността и - подмладена от християнството - продължава своя път нататък, за да открием отново връзките между Луната и Ангелите, между Меркурий и Архангелите, между Венера и Архаите, и т.н.

    И ние действително ще открием ключа за разбирането на подобни текстове като този,  на който се спряхме, само ако го разглеждаме в светлината на старото духовно познание. Да, тръгвайки тази вечер от този пасаж на Божествената Бхагавад Гита, който остава неразбираем за екзотеричния живот, ние ще намерим ключа, който ще ни отвори пътя към духовните Йерархии. 


    Р. Щайнер

    Активен
    Страници:  [1] 2 3 ... 5   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Космическите йерархии « 1 2 »
    Космогенезис
    delfin 15 4438 Последна<br />публикация Ноември 15, 2009, 00:06:27
    от delfin
    Първите пет цикъла от физическия план
    Духовни учения
    Administrator 3 1619 Последна<br />публикация Януари 14, 2011, 19:45:27
    от nia.boneva6
    Домовете в астрологичната карта и тяхното значение.
    Астрология и нумерология
    До 1 2140 Последна<br />публикация Април 30, 2010, 16:21:07
    от pluton
    Висшите духовни йерархии « 1 2 3 4 »
    Езотерика
    Ich 47 2986 Последна<br />публикация Декември 26, 2010, 09:43:32
    от Ich
    Изкуството през епохите до днес-отражение на своята реалност.
    Изкуство
    Xristina 0 1004 Последна<br />публикация Декември 02, 2011, 03:41:58
    от Xristina

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright