Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Задава ли се нова раса? Учените са на път да ги признаят  (Прочетена 4088 пъти)
giti
Гост
« -: Юли 13, 2009, 18:17:22 »

 
Как ли само не наричаха тези "неудобни" деца: посланици на Бога, емисари от небесата, посланици на хилядолетието. Но най-добре им прилегна терминът "деца индиго". Учителите, връстниците и даже родителите ги смятат за трудни, неуправляеми, неадекватни, а в най-добрия случай – за "не от тоя свят". Всъщност те са просто РАЗЛИЧНИ.

Спектърът на отношенията към този феномен е много широк – от трепетно-възвишен, към презрително-нихилистичен. Едни са уверени, че тези деца предвещават нов кръг на еволюционната спирала и са едва ли не нова човешка порода, носеща нов морал и нови ценности. Други ги смятат за морални уроди – признак за израждането на човечеството. Ето две крайно радикални и взаимоизключващи се версии, доста красноречиво илюстриращи пристрастието на човешкото същество към разни крайности. Даже ако става дума за беззащитни деца... Впрочем, те толкова ли са беззащитни?!...

Специалистите по езотерика, които изучават този феномен, смятат, че децата-индиго носят в себе си небесни послания, засега недостъпни за нас. Те "идват в този свят със своите намерения” и ни помагат в търсенето на истината. Те "притежават високоразвито съзнание и повишена възприемчивост" към всичко случващо се.

Психолозите и психотерапевтите казват, че това са деца с нови психологически характеристики и необичайни модели на поведение. Болшинството психиатри въобще не признават понятието "индиго", а постъпващите на лечение при тях деца-"индиго" диагностицират като хиперкинетици или аутисти и се опитват да ги лекуват от самите тях. Така или иначе обаче, всички интерпретатори на феномена индиго достигат до едно и също заключение: тези деца не са като всички останали. Не ТАКА работи мозъкът им, ПО ДРУГ НАЧИН е устроена психиката им. Те се различават кардинално от другите деца и затова изискват нов подход към себе си. А непосветените в темата не могат да го осигурят.

Понятието "деца индиго" се появи сравнително неотдавна – преди около две десетилетия, от леката ръка на американската ясновидка Нанси Ан Теп, която в своята книга "Как цветът помага да разбереш живота си по-добре" за първи път определя модела на поведение на "новите деца". Нанси вижда аурата, тя може да вижда хората през призмата на техните цветове и да изчислява тяхната жизнена програма. И ето, от известно време в обичайния спектър започва да се появява нов цвят – тъмносиният цвят индиго, в който светели много деца. По думите на Нанси, те имат жизнена програма, която е напълно различна от тази на всички нас.

"Сигурна съм, че тези деца ни отварят вратите към нов свят, - казва Нанси Ан Теп в едно интервю. И това е светът, в който ще достигнем такова състояние, че ще работим не с ръцете, а само с главата.”. Изглежда се има предвид така нареченото четвърто измерение, където, според някои от издигнатите теории, всички ние някога благополучно ще преминем. А децата индиго са призвани да изведат хората на ново духовно равнище, те са, един вид, наши водачи към тази благодат. Какво означава това? На един от езотеричните сайтове четем "Ние живеем на границата между епохи, които при това не са исторически или културни. Задава се смяна на собствената жизнена епоха и светът започва да се готви да приеме новата, шеста раса на човечеството. Тя обединява в себе си достойнствата и се справя с недостатъците на предишните раси и затова трябва да се окаже по-съвършена. Изводът се налага от самосебе си: тези странни, "не такива" деца, са първите представители на новата раса, предвестници на бъдещите промени. " Или, най-общо, бъдещето обещава да бъде светло...

Понякога ни се струва, че те просто са изтъкани от противоречия, в малкото човече съжителстват нежност и агресивност, простодушие и хитрост, обаяние и конфликтност, гениалност в нещо и абсолютно невъзприемане на друго. Те могат да бъдат очарователни и непоносими едновременно. Те не се вместват в никакви рамки, не признават никакви авторитети, не искат да следват общоприетите норми. Като идват на този свят с чувството за собствена значимост, те са си достатъчни, защото знаят това, което ние не знаем. Те чувстват своята изключителност и се държат отговорно. Опитите да ги призовем към ред не водят до нищо. Общоприетата система за поощрение и наказание не действа при тях. Какво още? Те нямат приятели и някак си "се варят в собствен сос" и изглеждат некомуникативни, освен ако не се намират в собствена среда, тоест, компания на себеподобни. Когато бъдат нарочени от общата маса заради своята различност, те се затварят в себе си и стават агресивни. Но децата индиго имат удивителни очи, в тях има нещо, което е неприсъщо на обикновеното дете. Мъдрост, тайно знание, знак свисше - наречете го както искате. Според теорията на Нанси Ан, Ли Керъл и Джен Тоубър, можем да разделим, условно, тези деца на четири групи: хуманисти (искат да служат на хората, концептуалисти (стремят се да управляват и манипулират хората) художници (впечатлителни, крехки, склонни към творчество, и накрая, живеещи във всички измерения(многоизмерен тип) – бъдещи философи и носители на нови религии. За разлика от първите три типа, те не умеят да се приспособяват и затова на тях им е най-трудно в колектив. Почти всички деца-индиго лошо възприемат училищната програма. В същото време, доста от тях имат много висок интелект (IQ=120-135) и имат напълно нехарактерни за своята възраст разсъждения. И още – разказват на възрастните за устройството на света, спомнят си минали животи, други планети, виждат аурата, могат да управляват енергията...

Много деца индиго са надарени с паранормални способности. Така например, руски учени разказват за шестгодишно момче, което може да чете затворена книга, поставена на дланите му. Някои индиго могат да виждат вътрешните органи на човека. А в Белорусия живее момиче, което на 16 г. си спомни с подробности за бившия си живот. В една от статиите за децата индиго се разказва за 8-годишно американче, можещо, с помощта на молив, който то нарича вълшебна пръчка, да намира загубени предмети у дома...

Като говорим за свръхспособностите на индиго, навярно е уместно да си припомним за руското момче със странното име Брюс, което влачи натоварени вагони с помощта на дългата си коса. А и младото дарование Ника Турбина, която на шест-осем-десет години пишела "възрастни" стихове и ги декламирала монотонно, в стила на Бела Ахмадулина, като хвърляла в ужас нормалните хора, а поетите – в благоговеен трепет пред такова чудо на природата. Нерядко отношенията на порасналото индиго към обкръжаващата действителност напомнят битка за победа. И понеже в такава битка не може да има победители, изходът от нея е трагичен във всеки един от случаите: или действителността ще смаже индиго, или индиго ще промени действителността по най-удобния за него начин – до пълно физическо унищожение. Обикновена обида или "борба за справедливост" могат да станат причина за убийство. Преди няколко години, в Нарва, се случи трагедия, която би била немислима от гледна точка на нормален човек. Но, както се вижда, напълно обяснима от позицията на индиго. Ученик от по-високите класове отсякъл със секира главата на собствения си баща, защото оня го наказал за лошите му оценки... Спомняте ли си и за неединичните случаи на стрелба по съучениците в училище в САЩ? Вече множество пъти споменатата Нанси Ан Темп каза веднъж: "Всички онези деца, убили свои училищни приятели или родители, които, по един или друг начин съм наблюдавала, са от индиго... За тях това е форма на оцеляване. Когато ние с вас сме били деца, в главата ни също са идвали различни ужасни мисли. Но тогава ние сме искали да избягаме от това. Било ни е страшно. А те не се боят от нищо.".

"Да, бе! Страхотно! – ще се възмути читателят. – Излиза, че тези "посланици на небесата" са чудовища! Чалнати, от които трябва да стоим настрана!". Не! Те не са чудовища и не са чалнати – просто са различни. Техните ценности се отличават от нашите. И тяхната цел оправдава средствата. А описаните ужасяващи ситуации са резултат от неправилното отношение към такива деца, неграмотността или равнодушието на възрастните. И така, почти всички деца индиго са хиперактивни, трудно се адаптират в колектив и лошо усвояват училищната програма, което, рано или късно, заставя родителите да ги водят на лекар. И лекарят какво? Поставя диагноза на база на цялата съвкупност т признаци. Най-често - ADHD, или по-нашему СДВХ – синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност. И предписва на рецептата препарата риталин, след който децата действително стават по-спокойни и управляеми. Но, като се има предвид, че за последните години, броят на децата в Америка, с диагноза СДВХ, нарасна много, препаратът вече се поглъща в такива неимоверни количества, че лекарите започнаха да бият тревога – за няколко години американците рискуват да се превърнат в "нация на риталина". Още повече, че се наблюдават доста нелицеприятни странични явления от тази "панацея". Яростните борци с риталина говорят за разрушение на личността и забавяне на темпа на развитие на вземащите този препарат, а гълтащите го СДВ Хиксци се оплакват, че се чувстват като... зомби.

Тази заплаха не важи за всички страни, доколкото препаратът риталин (метилфенидат) се приравнява към наркотиците и даже някъде е забранен за внос и разпространение. Даже не навсякъде има такава официална диагноза СДВХ. Както и понятието "индиго". А като няма понятие, всичко се свежда на примитивно ниво - "подозрителните" деца са диагностицирани с психоорганически синдром (мозъчна дисфункция) или, още по-лошо, аутизъм. По нататък стои въпросът за учебни заведения за неудобните деца, доколкото училищата имат право да им отказват обучение – прекалено буйни били. Водят ги на разни комисии и ги приравняват с психично болни...

Тук е уместно да цитираме психотерапевта Владимир Киреев: "По никакъв начин не съумявам да доведа до съзнанието на хората, че вече повече от 30 години в световната психиатрия не съществува такова понятие като "психично заболяване". Има разстройство на поведението и разстройство на състоянието, а феноменът индиго е термин на екстрасенсориката. Във всеки случай, смяната на терминологията е удачен способ да се улесни човешкото разбиране за това, че разстройството на поведението и състоянието не е като телесното заболяване, като туберкулозата, например. Ако по-рано са определяли някои човешки прояви за симптоми на аутизъм или синдром на Аспергер, мозъчна дисфункция или органично поражение на мозъка, синдром на хиперактивност или нарцисично разстройство на личността и са ги квалифицирали като диагнози, то сега всичко това, а и много друго, вече наричат признаци на феномена индиго. И, съгласете се, изчезва ефектът на заклеймяване. Едно е отношението, когато животът те събира с шизофреник като болен... Стълкновението с болестта винаги разстройва. Това е неприятно. Друго е да срещнеш "дете индиго", първото възможно чувство, ще е, може би удивление от срещата със "страхотен" различен човек, което може даже да предизвика радост.”.

Не е задължително да се възхищаваме на децата индиго (не толкова на тях, колкото на великата мисия, която евентуално им е възложена). Не трябва да се боим от тях (ще пораснат и ще оплескат всичко). Просто трябва да ги приемем – такива, каквито са. И най-важното е – да ги обичаме. И всичко ще си дойде на мястото. Защото, въпреки всичко, в този гаден, подъл и несъвършен свят (с други думи – в третото измерение) всичко се движи от любовта.

Р. S. Признайте си, че и на вас все някога ви се е искало да промените света! Пък, макар и само веднъж, като сте били пъпчив пубертет?... Какво да си говорим... А след това сте захвърлили тази глупава идея, нали? И добре сте направили! Може би наистина не е било ваша работа. Но е възможно това да е тяхното предназначение – на родените на границата на хилядолетието, на тези, които наричат деца индиго? Във всички случаи, идеята да се промени света не е чак толкова неконструктивна. 
Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Юли 14, 2009, 00:02:38 »

Да, рушат "устоите на сегашната цивилизация", защото не се ли разрушат, не може да се построи и създаде нищо ново. Върху развалините на стария свят ще се построи новият, точно както е алегорията с птицата Феникс, която умира и пак се възражда от пепелта си за нов живот.

Ще дойде преломният момент, в който Децата на новото време ще започнат да бъдат разбирани от масата хора и тогава ще се даде широк път на тях, да се промени този свят според техните разбирания, това е бъдещето ни, иначе ще загинем като цивилизация.
« Последна редакция: Юли 14, 2009, 14:46:06 от delfin » Активен
omnia
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 59


Omnia ab Uno

« Отговор #2 -: Юли 14, 2009, 04:53:09 »

Не съм много съгласна с тази статия. Според американците излиза, че всички проблемни деца са индиго.

Да се твърди, че деца, които убиват родителите си или стрелят из училищата са индиго е просто невероятна глупост. В каквато и атмосфера да живее индиго, колкото и подтиснато да се чувства по скоро би добило саморазрушително поведение, но в никакъв случай подобен тип агресия.

Да се слагат аутисти и хиперактивни деца под едно определение също е недопустимо.
Да се бърка аутизма с интровертното поведение на индиго е търсене на литературна сензация. Не се очудвам, че специалистите психиатри отказват категорично да смесват понятията, както и да приемат термина индиго поставен по този начин.  
Хиперактивните деца страдат и от липса на концентрация но това състояние се израства в пубертета, независимо дали ще бъде подтискано с риталин или не.
Само липста на концентрация е валидно за децата индиго, но единствената причина е, че материалът в училище им се струва в по -голямата си част безполезен, скучен и лошо представен. Това състояние не отшумява с пубертета а се трансформира в избирателно обучение. Никой не може да накара възрастното индиго да учи нещо скучно, безполезно и най -вече неправилно (според усмотрението на индиго).

Друго е да срещнеш "дете индиго", първото възможно чувство, ще е, може би удивление от срещата със "страхотен" различен човек, което може даже да предизвика радост.”. това изречение е абсолютно вярно и то оборва напълно останалите твърдения в статията. Срещата с дете убиец, аутист или хиперактивно не може да остави подобни чувства (удивление, радост) в никой.
« Последна редакция: Юли 14, 2009, 04:55:36 от omnia » Активен

Обичай "противника" си преди и след битката, а по време на нея му разкажи с всяко свое движение за Бога в теб.
11WOLF11
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 301


  • Град: София
  • « Отговор #3 -: Юли 14, 2009, 11:22:41 »

    Доводите на ОМНИЯ са правилни и логични и защитават напълно позицията и.
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #4 -: Юли 14, 2009, 11:49:31 »

    А някой от Вас срещал ли се е с такива деца? Аз бих добавила и децата със синдрома на Даун даже, макар и наблюденията ми да са само над едно такова дете, но преживяванията ми с нея са толкова силни......вижте необичайни, какво съм писала там! Познавам доста деца с Аутизъм. Тук е пълно с такива, а на мен ми се наложи да работя като личен асистент с доста такива дечица. Знаете ли, че те владеят телепатия доста добре? Знаете ли също,че те могат да говорят доста добре, но не искат? Знаете ли,че те виждат други светове? И неразбирането именно на родителите им ги кара да се затворят в себе си. Те са напълно нормални деца. Просто тяхната тъга към дома е толкова силна, че отхвърлят всичко земно. Всеки път когато се запознаех с едно такова дете, изпитвах възхищение и това те го усещаха, и се отпускаха за нормален живот пред мен. Повечето хора ги съжеляват, а трябва да е обратното!!! В дома в който работех бях на лятна работа. Подала съм си молбата там за постоянна и освободи ли се място ще започна работа с огромно удоволствие. Доста от моето духовно израстване дължа на тези деца и това лято прекарано с тях.
    « Последна редакция: Октомври 13, 2009, 01:42:29 от giti » Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #5 -: Юли 14, 2009, 14:48:38 »

    Гити е права за тези деца.
    Активен
    Бунтарката
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #6 -: Юли 20, 2009, 16:15:35 »

    Не ми се вярва и на мен индиго да посегне на чужд човешки живот,по скоро както пишеше някъде такива деца са склонни към самоубйство.
     
    Цитат
    описаните ужасяващи ситуации са резултат от неправилното отношение към такива деца, неграмотността или равнодушието на възрастните.
    Затова смятам ,че точно родителите и възпитателите  също имат нужда от помощ и ограмотяване,защото те са заблудените и както трябва специално внимание към децата така и не по малко внимание трябва да се обръща върху обучението и усъвършенстването на изброените,особено родителите,които оказват огромно влияние върху изграждането на детето като личност .
    Имам познат със синдром на Даун-световен шампион по гимнастика . Всички хора в неравностойно положение са уникални сами по себе си ,както всички хора и дори  както е в повечето случаи те за сметка на едно са надарени с нещо друго,проблема е наистина ,че не са разбрани,подценявани ,смятани за нещо по малко от другите ,а всъщност и те са хора като нас ,хора с по-специални нужди и умения.
    Играла съм на равно с незрящи голбал ,уникално преживяване. Това е игра с топка,която се търкаля по земята и е пълна с нещо за да можеш да я  чуваш,когато приближава,без да мога да използвам зрението в началото беше доста страшно и неестествено.След това забравих за винаги страхът от тъмнината.
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    dana
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 51

    « Отговор #7 -: Август 02, 2009, 20:02:50 »

    Децата с Даун-синдром се смятат от специалистите за противоположност на тези с Аутизъм. Те са любвеобилни, доверчиви, чувстващи,може би са запазили нещо от влиянието на Слънцето, слизайки на Земята. Аутистичните деца също имат дарбата да разбират другия, да разбират болката му, но остават изолирани, не могат да се свържат по един чисто сърдечен начин с другия. За мен е факт, че и едните и другите идват със своите задачи, свързани повече с общественото развитие.
    Обаче, сега, поне от това, което аз съм преживяла като практика, много нови деца показват признаците и на децата с Даун-синдром и на аутистични деца. Но , този, който работи с тях и има необходимите знания, интуитивни и не – вижда скоро разликата, т.е. прави разлика между индивидуални особености и патология. Не всички деца с диагноза Аутизъм са аутисти, особено тези, на които психолозите поставят диагноза Атипичен аутизъм!
    В София има център за работа с децата-индиго.Знае ли някой подобен такъв във Варна.Ще бъда много благодарна на евентуален отговор.
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #8 -: Август 02, 2009, 20:16:21 »

    Даже не знаех, че има Център за работа с новите деца в София. Само имаше опити за създаване на училище, но не успя идеята да пробие сред нашата бюрокрация.
    Активен
    dana
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 51

    « Отговор #9 -: Август 02, 2009, 20:39:45 »

    Kазва се Виолетовата жаба. А това е адреса на сайта на едно подобно 9 годишно дете. Идеята му беше да публикува свои рисунки, за да могат хората да ги изпращат като картички по интернет, но е споделил и някои свои преживявания от нашата действителност. А иначе се въздържа да говори за други неща. Дори ми каза, че не желае другите да знаят какво знае той. www.prostoaz.info
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #10 -: Август 02, 2009, 21:11:38 »

    Това "Кокошката" е много добро, с малко думи толкова много казано.

    От рисунките тази с жирафа и магарето ми харесаха най-много, просто животните са ми по-любима тема за картини.
     Усмивчица
    Активен
    dana
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 51

    « Отговор #11 -: Август 02, 2009, 23:25:19 »

    Благодаря ти.
    Това , за което пише Бунтарка е едно основно упражнение във Валдорфската лечебна педагогика за работа с деца. Действително помага за преодоляване на страховете  и то не само при деца със специални потребности. Може да се правят и други подобни упражнения с хвърляне на торбички със семена, вървене със затворени очи в обръч, който се води от други 3-ма и подобни. 
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #12 -: Август 04, 2009, 00:07:01 »

    Дана, можеш да направиш предложения за реформи в образованието. 11 WOLF 11 e отворил такъв раздел с реформи в много области, за които да даваме предложения. В него има такава тема. Това е във форума "Необходими промени и реформи". Ще е интересно.  Усмивчица
    « Последна редакция: Август 04, 2009, 00:10:21 от delfin » Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #13 -: Август 05, 2009, 00:20:31 »

    МУТИРАМЕ В ЕКСТРАСЕНСИ?


    Първите представители на генерация то изключително способни и надарени хора се появяват преди около 100 г. Бум от раждания на "индигови" деца се наблюдава през 70-те го. на ХХ в., а днес те са вече на възраст, която им позволява да поемат своята роля на наставници, лидери и реформатори на човечеството. "Кристалните" деца започват да се раждат около 2000-та г. Призванието им е да ускорят човешката еволюция, като разкрият на хората техните духовни сили и божествен произход, ръководени от "Закона на единството". Индиговите хора са по-стара генерация. Със своя астрален "детектор на лъжата" те безпогрешно усещат лъжата, безчестието и авторитарността. Индиговите личности са неспособни да бъдат лицемерни или да симулират толерантност към злобата и нетърпимостта в средата, която ги заобикаля. Тъй като тяхната колективна цел е да съборят стария световен ред, те са по-войствени и енергични от по-късната генерация на Кристалните деца. Според еволюционистите индиговите хора са тук, за да разрушат или реформират правителствените, образователни и законодателни системи, които възпрепятстват обединението на човечеството. За да осъществят своите намерения, те се нуждаят от изключителна непоколебимост и завладяваща решителност.

    ...

    Кристалните деца са по-вглъбени, търпеливи и опрощаващи. Техните предшественици са духовни водачи, които драстично реформират съзнанието и управлението на обществото, докато Кристалните деца са "верни на сърцето", които проповядват христовите ценности и следват вече проправения път към един по-сигурен и хармоничен свят. Кристалните деца са прелюдия към реалност на директно безсловесно общуване. Вместо с писмени символи и устна реч, хората ще обменят мисли и знания посредством телепатия. Користта, лъжата и омразата вече няма да могат да бъдат скривани и ще бъдат изкоренени. Нарастващият брой индивиди с екстрасензорни способности в нашето съвремие свидетелства, че процесът на духовна трансформация и обръщане на човечеството към силите на незримото вече набира скорост.

    Кандидатът на техн. науки и автор на книгата "Перспективи на човешката еволюция" Юрий Фомин прогнозира, че вследствие на мутации, породени от техногенната активност на човека, в близко бъдеще ще се появи универсално същество, надарено с телепатични, ясновидски и др. екстрасензорни способности. Парапсихоложката Селия Фен обаче е уверена, че пречената за тези промени ще е не техническият прогрес, а осъществяван понастоящем "групов проект" на Вселенският Разум. Следвайки неговите повели, хиляди просветени души слизат от по-високи нива на духовни вибрации в нашия материален свят и се въплъщават във физ. тела като "индигови" и "кристални4 деца, за да станат "учители" и "лечители" на човечеството. Целта на тази спиритуалистична интервенция е създаването на свят на единство, наричан "Нова Земя". В него хората ще преоткрият своите добродетели и уникалността си като разумен вид. Освободени от оковите на материалното, те ще се устремят към безбройните светове във Всемира, за да намерят отговорите на своите вечни въпроси и разкрият великото тайнство на живота.


    От книжката на в-к "Стандарт" - "2012: краят на света"
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright